Да допуснем че сме в матрицата. И играем на компютърна игра. Става матрица в матрицата.

Матрица в матрица ... И така нататък.

Всъщност наистина сме в матрица. Самата реалност си е матрица. Ни повече, ни по-малко.
Дали е природно творение или е създадена от разум или форма на живот по нашите понятия, това е друга тема. Матрица е. И преди да се появи филма просто почти никой не се замисляше за това, какво представляваме ние. Мозъкът ни е затворен там, в черепа и получава своите сигнали от реалността. или от имитатор на реалност, все едно. А реалостта ... това е нещо доста интересно. Изучаването й е ключ към много врати. И една от тях е тази ... специалната врата. Врата към себе си. И към същността на нещата.
За който я отвори обаче ... всичко се променя.
Много врати съм отворил и знам вече едно нещо. Насъпва промяна. Няма връщане назад. И промяната е необратима. Поне не е лошо. Ставаш все по-способен в своята реалност. И разбирането на нещата, и умението да внесеш желана промяна. Съвършенство се нарича.
Макар че то ти дава и малко по-малко емоционалност всеки път - лишава те от романтика. Незнам какво ме чака зад специалната врата. Не искам да игубя и любовта. Но съм забелязал и друго. Емоцията е неунижтожима част от нас. Въпреки че много илюзии и причинители на екстаз изчезват, ние сме емоционални същества и търсим своята емоция в останалите неща. Не можем без емоции да живеем. Временно оставаме в "дупка", но това само изглежда дупка. Всъщност ни тресе емоция и тогава. Емоцията на безразличието. Защото то е само поза. Само съзнателно решение, на което тялото не може да се подчинява дълго. Иначе се стига до самоунижтожение. От емоционална потребност. Емоцията е вид наркотик. Допамин и прочее... Без нея човек не може да живее. Лесно можем да заключим че след трениране е възможно. Но това е погрешно заключение и при по-внимателно тълкуване се вижда онова, което не сме забелязали - емоционалната основа на поведението.

Ако обобщя още малко, ще видим че всяка форма на мисъл и спомен е изградена от емоция - всъщност мозъка си служи единствено с емоции. Чувства по-точно е това, което възприема, а емоцията бива и резултат от работата на самия мозък, а не от външен дразнител.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите