Тъй като Майстора възприема като нещо несериозно имането на любими крилати фрази, би искал да се въздържи... Но, понеже и той е просто човек, няма да успее.
Значи, мисля че това го срещнах в една любима книга - "Черният обелиск" на Ремарк. Няма да го цитирам едно към едно.
"Дори и да няма Господ, добре е да бъдем такива, все едно че го има"
Какво имам предвид? - Аз не съм вярващ. За вярващите, обаче, Господ е съдник и покровител. В религията има множество предписания как да живеем праведно (доброто - и тогава ще бъдем възнаградени с Рая) и кое е неправедно (злото - и тогава ще бъдем наказани с ада).
Значи, аз бих искал да бъда справедлив (добро), без да го има в мене изкушението, че зардади това ще бъда награден, нито пък страхът, че, ако не съм такъв, ще бъда наказан. Тоест, в посочената крилата фраза за мен Господ е очакването за възнаграждение и страхът от наказание. Иска ми се това да бъде заменено от едно единствено нещо. И то се нарича Съвест.