Хм, убедена ли си? Макар че , нямам превид да вършиш злини. На мене винаги са ми разправяли, че съм много добър. Само че аз не вярвам. Смятам, че може би повече от нормално се интересувам от доброто и злото, повече от нормално се стремя към справедливостта. И вероятно затова в действията си изглежда да съм добър. Но и аз съм просто човек. И мен ме изпълват зли помисли, обхващат ме лоши чувства. Просто ги раграничавам и гледам да не им давам реално изражение. Днес например не издържах и нагрубих съвсем несправедливо една позната жена, възрастна на всичкото отгоре. Тя не каза нищо, само лицето й се промени, изписа се някакво огорчение. Тихо и необвинително. И поради това адски обвиняващо. В следващия миг осъзнах какво правя... Рядко съм искал толкова искрено извинение от друг човек, както от нея. Трябваше да ми се случи, за да го почувствам. От днес нататък отношението ми към нея винаги ще бъде повече от внимателно, така говорят чувствата ми. Едно нагрубяване не може да се сравни с пускане на атомна бомба. Но не съм пускал атомни бомби, а да оскърбявам несправедливо ми се е случвало.
Извинявам се, че досадих с един толкова дълъг пост за една нищо незначеща случка.