Именно за тези неща ти говора - които са близки и важни за нас. Тях ние трябва да приемаме с хладнокръвие. И то не толкова външно, колкото с вътрешно хладнокръвие. Напрежението се утява в нас, събира се, докато един ден започва да прелива. Ставаме раздразнителни, угнетени, нещастливи. И не си даваме сметка, че това не е естествено състояние, че то трябва да е друго. Привикваме с него и започваме да го приемаме. А начинът е толкова простичък, на всичкото отгоре и постижим - непоклатимо вътрешно хладнокръвие спрямо нещата, които предизвикват у нас напрежение, гняв, тревога... вярваш ли ми, аз го постигнах. Сега мога да пресека гнева у себе си още в самото му зараждане и да не му позволя да се развие като емоция. Страшно лесно е, само трябва да го поискаш. И там е работата, ние хората като че ли имаме някаква пристрастеност, извратена страст (несъзнателна) и към негативните емоции. Затова и никой не се е сетил, че може да поиска да спре гнева си в самото начало, преди да се е развил и разрастнал. Там е работата - да се сетиш да поискаш да спреш съвсем съзнателно и целенасочено зараждащата се отрицателна емоция.