Нещо ми писна да го дебъгваме това. В крайна сметка всичко е въпрос на дефиниции, а на нас не ни е ясно какви са дефинициите на братята. Така, че можем да си "дъвчим" сценария колкото си искаме и пак няма да стигнем до истината. Защото важното е те как виждат нещата и какво е реалността и матрицата за ТЯХ. Така че аз се отказвам да споря вече за каквото и да е. От позицията си на опитен програмист си мислех, че разбирам нещата по определен начин, някои от вас ги разбират по друг, трети ... Факта, че се налага човек да има компютърни познания, за да се опитва да разбере идеята не ви ли дразни? Супер сложните като лексика 2 изречения, които носят целият сюжет? На мен такива неща не ми допадат. Иначе отделни идеи са много добри, като несъвършенната матрица, защото първата, която е била такава се е сринала. Идеята за дежа-вю, няма обеснение, но дава тълкувание. Стана малко като религията - 1. каквото не ни е ясно си го обясняваме с матрицата. 2. мнооого добър начин на контрол.
И не ви ли дразни, че се иска да гледаш филма няколко пъти, да разнищиш няколко мижави, но високопарни изречения, в търсене на Истината за Сюжета? Мен - да!
Защо не ми хареса за вампирите. Не съм го противопоставила на дежа-вю, просто едната идея ми допадна, другата го принизи. Както казах много неща ми изглеждат така в М2 спрямо М1. Склонна съм да мисля, че са опростили нещата, защото идеите в М1 са останали неясни. Но и как да станат по-ясни, като филма не цели изясняване на сюжета (който както казах го носят 2-3 разговора), а зрелищност.
Та за вампирите. Ако погледнем матрицата, то там мисля има йерархия и би трябвало програмите да са над хората (за да не се заядете пак, под "хората" имам предвид виртуалният им образ в Матрицата). Та защо им е трябвало на авторите (Архитекта) да дават на хората сребърните куршуми като начин на унищожават програми, които не са се подчинили (в някаква степен)? Програмите са с ИИ, но защо не е предвидено в дадени обстоятелства да се връщат при Source-a безапелационно?
Матрицата е една комплексна прорама, осигуряваща виртуалната реалност за съзнанието на хората. На излизането от Матрицата трябва да се гледа като на излизане от една програма. Което значи, че можеш да излезеш от интернет например, но да си останеш в Уиндоус и да влезеш някъде другаде. Каквото и да направиш обаче, ти си оставаш във виртуалната реалност, докато не станеш от компютъра или не го излючиш
Мисля, че си противоречиш, излизането от Матрицата е излизане от виртуалната реалност, то е значи като да излезеш от Windows и да се опиташ да пуснеш Word, невъзможно, поне аз така го виждам.
Както казах въпрос на дефиниции обаче. Затова спора ни се превърна в безсмислен. Дано в М3 нещата да станат по-ясни от към сюжет. И дано не се окаже, че сценария не се опитват да го "сглобят" в движение, каквото е моето усещане.
Достъп до основния код обаче едва ли, иначе всеки ще си прави каквото си иска и не могат да се оправят...
Значи да обобщим - основния код е онова нещо, чието изпълнение създава и поддържа матрицата, но той НЕ е матрицата...
Абсолютно съгласна!
Мисля наистина да спра да се намесвам, освен, ако някой път не се изкуша твърде много в някоя дискусия. Което е доста вероятно.
Милена
|