Заинтригува ме, човече. Ще ми простиш дългия пост, но смятам да се обясня на дълго и на широко.
Първо-вярата на Морфей. Всички казваме, че ВЯРВАМЕ в нещо. Едни в някой от многото богове, друг в “правилата на Мърфи”, трети в себе си и т.н. Но едва ли повечето хора употребяват тази дума в истинския й смисъл. Аз разбирам така нещата-вярата е нещо, на което се “доверяваш” напълно. Готов си да те води, готов си и да умреш за нея(кръстоносците примерно). Нищо и никого не може да те убеди, че това, в което вярваш не е истинско или е изопаченост Чистата вяра е нещо много рядко. И според мен, едно от проявленията й в днешно време е вярата в себе си. Тя никога не може да бъде срутена. Едва ли има смисъл да ви убеждавам в това. А машините не вярват. Те изпълняват.
Объркаността на Нео. Като че ли това е чисто човешко проявление. Аз лично не съм виждал объркана машина(примерно РС-то). Виждал съм ГРЕШАЩА машина.
За любовта...Сложна тема. Доста зависи от мирогледа. За мен лично любовта може да бъде симулирана. Не е просто, но не е и невъзможно Всички сте го изпитвали или най-малкото сте чули за такива случаи. Аз, при все че съм на 16, съм имал “удоволствието” да се опаря. Лъжлива, лицемерна любов. Любов с ЦЕЛ, минаваща през теб. Това може да се окаже вярно и в Матрицата, ако Тринити наистина е програма, заета да контролира Избрания. Но пък истинската любов се усеща.
Омразата. Във филма аз го виждам като гняв. И хубаво са казали “Металика”-“Св. Гняв”. Всички сме го изпитвали-силно чувство, което заслепява. Сякаш го усещаш не само в мозъка, а постепенно в цялото тяло-гръдният кош сякаш ще се пръсне от яростта, с която дишаш, мускулите се стягат все по-здраво, сякаш от адреналина, които кръвта носи, тласкана от разтуптяното ти сърце...Гняв, обсебил самия теб.Някак ЧИСТ гняв-само омраза и ярост...Машините не се гневят. Те просто приемат загубата, обидата или там каквото щете.
Така аз виждам нещата. Лично за мен всяко една чувство е човешко...на някакво ниво. На друго то или е лъжливо, или изкуствено.