И, като продължавам да се замислям, започвам да подозирам, че Избраният не е чак толкова лесно контролируема аномалия, а всъщност един съдбовен за програмата (Матрицата) проблем, който в своето развитие се превръща в лавинорастяща опасност. Срещата с Архитекта е начин Избраният да бъде вкаран в определени релси, което да го неутрализира като проблем. И в тази неутрализация се състои презареждането на програмата, след което отново се връща до положението да няма Избран или по-скоро програмната грешка да не се е развила в проблематични мащаби. Представям си го като някакъв вирус, който прекарва някакъв период от време в латентно състояние, след това започва да се развива и едва на определен етап от развитието му става възможно той да бъде неутрализиран. На този етап се стига до срещата с Архитекта, който не е способен да контролира Избрания и неговите действия (тоест не може директно да го насочи към собствената му неутрализация), но може да го манипулира, стоварвайки върху му непосилното бреме на отговорността за пълното унищожение на човешкия род. Така Избраните преди Нео, понеже са по малко избрани :), сами "избират" собствената си неутрализация без да го съзнават, разбира се, и затварят матричния цикъл точно така както желае Архитекта на програмата.
Сещам се също и за интуитивната програма, наречена от Архитекта майка на Матрицата. Ако той е създателя, бащата на програмата (Матрицата), то създадената интуитивна програма може да се нарече майка, защото заедно с него тя съизгражда виртуалната реалност на Матрицата, изследвайки човешките ценности, желания, психологически и емоционални механизми, давайки по този начин необходимите отговори и решения за съвършенното функциониране на Матрицата като програма. Мисля си, че тази програма въобще не е задължително да е ставало дума досега за нея и, че не е необходимо да я търсим сред познатите ни досега персонажи.
След всичко това пак искам да подчертая, че сцената и разговора с Архитекта са ми адски неясни и това, което казвам е плод на собствени преположения и голяма доза въображение.
|