Не подозираш колко си прав за стомаха.

1 стомах в България го пълня само със сюмга за 60лв килото - значи харча 60*1.5*30 за 2700 лв
В Гърция го пълня с леб за 1 лв кг или 1 * 1.5 * 60 или 90 лева на месец. ППП ще отчете, че индекса България:Гърция за храна на месец е 60:1. Това е точното изчисление във формулата. И от там се изчислява, колко е тежестта на храната в общият индекс (доход % за храна към условен еталон). И така за всички групи.

Аз и затова сложих и линка —

Няма банка или частна фин организация, която използва ППП при даване на прогнози/анализи, застраховки, рейтинги или отпускане на заеми. Това е показателно, тези дето слагат парите си на риск, ползват пазарна оценка.

====
Иначе се получава Ростов на Дон с 500$ е с еднаква икономическа тежест, както Нюрнберг с 2300$. И сигурно е верно, ако се вземе за мярка потреблението на гречка или разходи за жилище, но за всичко останало (ако не се вземат субсидиите), цената не е кой знае колко различна.

Само, че в Ростов си пълниш корема с гречка и пилешко, а в Нюрнберг с ресторантска и полуготова храна (тук пак е условно сравнението)

Редактирано от nikolayds на 15.01.24 11:30.

Ти май не си учил статистика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има някаква грешка за Гърция, мързи ме да отварям линка и да гледам, но ако заплатите в Атина или Солун излизат по-ниски от софийските - очевидно има грешка.
Средна претеглена и средна в случая е едно и също. Средната по "местоположение" се нарича медиана, когато говорят за средна (а не медианна) заплата, е средна претеглена, средноаритметичното на всички.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 15.01.24 14:39.

Верно, не съм я учил много статистиката:

1 от ТУ-София (виша статистика)
1 от Икономическия
1 - 101 Екон Статистика от нашият колеж Сонома Стейт

2 Курса по биг дата по 3 месеца от Хайв в Сан Франциско ... (представителите бяха от Гугъл, Линкедин, Микрософт, Ебей, РоллАд, Хадуп, Апачи фондация ... и после УБС (уелтманаджмънт), АИГ застрохователите ... това всичко.в техните статистически отдели и тези за оценка на риска ...)

множество уркшопи по биг дата нализи точно на финасови показатели за оценка на риска и определяне теглото на параметрите в изчисляване на риска и свободните средства на адвайзорите ...

Включително съм участва в патентовани разработки (вено като младши анализатор и писане на прототайпите върху формулите зададени от колегите)

Хич не са я учил и ползвал статистиката в частта, която тука говорим ;)

====

Сега пак казвам, корема, можеш да напълниш и за 10 лева на месец и за 1000 лева.
Това не означава, че ако аз си пълня корема за 10 лева, а ти за 1000,
моят доход трябва да се умножи по 100* за да се сравни с твоят.

Защото, и ти можеш другият месец да се наядеш със същото като мен и да е 10 лева. това назначи, че моят доход е спаднал 100 пъти следващият месец.

Тука давам доста екстремни примери, но така се изчислява ППП.

С колко пари ти си пълниш средно корема и с колко аз и това се приравнява за даване на коефициент

Колко пари ми струва на месец жилището и колко на теб и се дава коефициент

Колко ти струва здравето и колко на теб и се дава коефициент

=> Проблема:
1. Аз ям сьомга, а ти теб
2. Аз живея в средно 130 квадрата с всички екстри, ти в 10 кв фургон
3. Аз се лекувам в болница и за един ден ми правят всички изследвания (да кажем), а ти имаш достъп до мед сестра
4. Аз уча в ТУ-София, ти в оня в Перник

-> и всичко горе по ППП ни дава 1:1 "доход"

Мисля, че сега е по-ясно, но ако искаш, можеш да различни методики и коефициенти тук по години по страни:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Последното нещо, което съм искал да направя е да те засегна, ако е станало - извинявам се.
Мисълта ми е, че ти даваш примери като еднократен акт, без натрупване, което е нужно да направиш представителна извадка. Няма как да ядеш ти само сьомга, а аз само качамак, за да извадим някаква представителна извадка, трябва да докажем разликата защо 100 швейцареца могат да ядат сто пъти по-скъпа храна от българина, могат да живеят сто-пъти по-широко, което аджеба ще позволи да има сто пъти по-подредена и по-чиста околна среда.
Естествено е, че има много условности - бананите в Африка са на една цена, в България са на друга, но когато говорим за натрупване, т.е. с колко бананите влизат в накладката на един българин и на един танзаниец тогава можем да извадим сравнителните модели. Извинявам се за лошият превод на някои от понятията.
ППП е само ориентировъчен параметър, чрез който се стремим да направим някои сравния и да умекотим диспропорциите за които Нейви говори по-долу. Вечният въпрос къде се живее по-добре, на село или в града, но там където има големи натрупвания трудно се отрича очевидното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ме засягаш :)
Тука всички колеги са много диалогични и интелигентни, за разлика от повечето форуми или мои познати. Затова и съм толкова словоохотлив и гледам да слагам линкове към научно популярни публикации, защото не е добре да готвим на ангаро, а тук и са взискателни колегите :).

бананите в Африка са на една цена, в България са на друга, но когато говорим за натрупване, т.е. с колко бананите влизат в накладката на един българин и на един танзаниец тогава можем да извадим сравнителните модели. Извинявам се за лошият превод на някои от понятията.

Не се ползва “накладки” и цена банан за банан (в примера от СВ ориз 1 и ориз 2, виж надолу), относителен “банан” към “относителен банан 2”.**

ППП е само ориентировъчен параметър,

Има значение за сравнение на динамиката на две икономики (поне по икономика това ще учиш). Мое мнение е, че небива да се ползва за нищо друго.

Виж как се изчислява:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от nikolayds на 16.01.24 02:23.

Ти се опитваш да ме убедиш, че ППП е толкова субективен фактор, колкото е индекса за щастието например. Аз наистина ти благодаря за дългия пост и усилията, но нещата са доста по-елементарни отколкото ги изкарваш. Като говорим накладки на танзаниец, българин и швейцарец въпроса тук е: Колко танзанийски накладки може да купи българин, колко български швейцарец, колко би оцелял някой със танзанийски доходи в швейцария и така нататък, например един швейцарски доходи ако живее в България колко български накладки би имал? т.е. съвсем са си измерими нещата. И не ми говори за сьомга и качамак, говорим за потребителска кошница в преспектива. Да има голяма степен на условност, но условни са и измерителите, т.е. валутите, ако знаеш предварително условностите при всяка една оценка - rallegramenti, както казва Соцоло на Дон Вито :-) то ти си значи милиардер вече по американските стандарти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от DannyDeVito на 16.01.24 06:58.

Дани, не го казвам аз, самата теория на ППП индекса е такава. Затова дадох и линка.

Предполагам си имал в предвид “разкладка” (порцион), не накладка (това на спирачката на колата).

Мери обема на танзанийска и българската икономика, измерени в условни разкладки.
Български разкладки (сиомга в моят първи пример за да илюстрирам качественото имерение).

Танзанийската разкладки (банани).

Това е самата теория на ППП и условностите в нея са заложени в самата теория и в подробности как всяка имплемтантация на тази теория изчислява своя си индекс.

Както правилно си забелязал,
ППП не позволява мерене на “това как ще се живее с танзанийски доход в Швейцария” или с “швейцарска заплата в България” и е фундаментално субективен. В статията на МВФ е написано защо.

====
Затова и приемам твърдението, че не бива да се ползва както “индекс” или “мярка” на просперитет или качество на живот. Затова и почнах с първият пример Българска разкладка в сиюмга и танзанийска в банани се смятат за равностойни в ППП дериват а икономика.

Ето тук е списъка на страните по ППП БВП. Виж има 3 различни индекса за изчисляване дадени, на СБ, МВФ и ЦРУ. Само това би трябвало да е достатъчно да те наведе на мисълта, че е силно субективна теория, която има само тясно приложение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Purchasing power parity is an economic term for measuring prices at different locations. It is based on the law of one price, which says that, if there are no transaction costs nor trade barriers for a particular good, then the price for that good should be the same at every location.[1] Ideally, a computer in New York and in Hong Kong should have the same price. If its price is 500 US dollars in New York and the same computer costs 2,000 HK dollars in Hong Kong, PPP theory says the exchange rate should be 4 HK dollars for every 1 US dollar.
и още нещо:
The PPP term accounts for this by using a basket of goods, that is, many goods with different quantities. PPP then computes an inflation and exchange rate as the ratio of the price of the basket in one location to the price of the basket in the other location. For example, if a basket consisting of 1 computer, 1 ton of rice, and half a ton of steel was 1000 US dollars in New York and the same goods cost 6000 HK dollars in Hong Kong, the PPP exchange rate would be 6 HK dollars for every 1 US dollar.

Така, значи не говорим за сьомги и качамаци, а говорим за еднакво мерило (кошница) от стоки и услуги.
Затова швейцареца е 6 пъти по-богат от българина защото с неговите 8000 евро би си купил 6 кошници, а българина една.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Брат, това е уикипедия, но както и да е. Мир да е, съгласих се.
Руската икономика по ППП, туко що изпревари Германската и гони Японската, даже скоро и по БВП на глава от населението.

Редактирано от nikolayds на 16.01.24 14:11.