Не ставаше дума да поддържаш постоянна връзка с всичките си познати всеки ден. Ставаше дума за това, че примерно хора, с които си бил 5 години в университета рамо до рамо, а сега вече са далеч и Интернет би могъл да ви свързва поне веднъж на два-три месеца да кажем, всъщност въобще не ви свързва - само си гледате никовете в ICQ от месеци без никой да кликне върху ника на другия и да натисне няколко бутона на клавиатурата...

Мислите ли, че всички в ICQ имат по 200 човека в списъка си? Мислите ли, че с всички тези 200 човека те са прекарали 5 години заедно рамо до рамо, помагайки им неведнъж?

Закривам си темата. Явно никой не я разбира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама недей, чакай...
аз май разбирам за какво пишеш.

И при мен беше така.
В началото, когато завърших Уни-то, поддържах връзка с колегите ми, които отдавна си бяха намерили работа.Те твърдяха, че са заети, затова не ми отговаряха, когато аз им пишех веднъж-два пъти в месеца.
Просто да ги питам как са, какво ново при тях. Постепенно усетих, че повечето са навлезли в рутината на работата си и са се обградили с нови хора, с които се чувстват близки. Или пък никога не са ме чувствали мен като приятелка, не е било взаимно усещането. Отговаряха ми сухо, вяло, в стил - тази пък сега какво ми писука?
После и аз почнах работа и престанах да се вълнувам от предишните си колеги, с които сме били по много купони, събирания, кафета и т.н.
Всъщност, зададох си въпроса - какво ни е свързвало?
Изглежда, най-вече самият университет, често само това.
Намерих си много нови приятели. С колегите ми от втората служба продължавам да се чувам по кю. Другите ми станаха далечни и на мен.
Като усещане. Иначе са ми на един клик разстояние.
Обаче чувствам, че нямам желание, нито тръпка да си говоря с тях.
Предпочитам да се виждам наживо с хората от моята компания.
Или да излизам някъде с приятелката ми.
И накрая излиза, че ако някой от старите приятели/колеги се сети за мен или аз за тях, то ще е с молба за вид помощ, ще искаме нещо един от друг. И няма просто ей така да се питаме как сме, какво ново...
Което, естествено, е малко тъжно.
ОБАЧЕ!
Аз залагам на качеството, не на количеството на приятелите си.
В крайна сметка, след като те сега не се сещат за мен, аз защо да ги търся също? Явно могат да живеят и без да се интересуваме едни от други... Така е по-добре. Остават ми приятелите, които ми се обаждат по телефона или ми идват на гости. Е, това вече си е личен контакт!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от epoussette на 08.10.07 23:02.

За това говоря. То и при мен е така, разбира се - имам колеги и приятели, с които се забравяме и аз съм окей с това, защото с някои наистина ни свързват само временни неща и не сме достатъчно близки. А и не може наистина с всички да поддържаш връзка.

Болно ми е обаче когато точно определени хора - най-близките - не се сещат да кажат и една дума, дори всичко, което трябва да направят, е да кликнат два пъти в/у ника ми с мишката.

Благодаря ти за отговора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Последния път като говорих с теб звучеше като робот!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам за какво говориш... И на мен ми е било странно хора, с които имам някакъв неформален контакт на живо или в Second Life, например, да отказват по един или друг начин да общуват в инстант месинджър с мен. Но затова пък има много други, които общуват с мен и просто съм приел, че има различни видове хора с различно отношение към тия комуникации.

Има го и този момент да си гледаш ника с някой в продължение на месеци без да размениш реплики.... но това е долу-горе естеството на онлайн контактите... Когато и двете страни приемат, че това е нормално, то става нормално. Аз вече дори в повечето случаи не започвам с предисловия от сорта на "здравей, как си" :) а направо по същество. :) Това не е от неуважение, а по-скоро от друг вид гледна точка...

..., jaytee и съм съгласен, защото и при мен е така. Само че аз:

1) нямах предвид "някаквите" контакти, т.е. хората, с които примерно сме пили едно кафе да се запознаем и не сме си допаднали особено или някоя приятелка на сестра ми примерно, с която веднъж сме чатили по някой месинджър, защото е имала нужда от помощ. Такива контакти си минават и заминават. Аз също имам такива и съответно имам и случаи, когато аз самият не им пиша. Защо - защото не сме толкова близки. Дотук нищо лошо.

2) нямах предвид, че очаквам от интернет запознанствата нещо велико...

Мисълта ми беше, че всеки има и по-близки хора, с които няма причина да не поддържате връзка, тъй като се уважавате, делили сте радости и болка... А изведнъж те те забравят. Нещо по-лошо - стоиш им в списъка с контакти и не се сещат да кажат една дума дори веднъж на шест месеца.

Ако трябва да се изразя най-просто, представи си, че майка ти е по цял ден онлайн в някой месинджър, както и ти. Майка ти не ти казва и една дума с месеци, години дори. Няма ли да ти стане болно? След като всичко, което трябва да направи, е да щракне ника ти и да напише няколко думи. Няма да й отнеме много време, няма да й струва скъпо (така и така си плаща интернета), няма да й коства много усилия, нали? Вероятно най-простото нещо, което ще направиш, е да я зачеркнеш от списъка и/или съзнанието си. Но защо [трябва това да е решението]? Ето това ме вълнува мен... Да, знам, животът е такъв... Но може би по-правилно е да кажем, че хората сме такива...

Та, акцентът, който исках да поставя, беше не върху интернет, а в/у горчивата истина, че няма вечно приятелство, само вечни интереси...

Наистина тръгвам да търся морето и тебе.
С огромното мое безумие тръгвам.

Евала! Мнението ти е точно в десятката! За това говоря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите