... малко тъжна е тази наша обич, нали?

Иска ми се с тази тема и евентуално следващи подобни теми да насочвам вниманието ви към малко по-общочовешки неща, които поне мен постоянно ме вълнуват, като например приятелството, човечността, клишетата в живота, смисъла и безсмислието, щастието и нещастието, типичните български черти, тактичността и т.н и т.н.

Като за начало - не ви ли се струва тъжно, че в ерата на Интернет и комуникациите въобще, които вече са съвсем достъпни и направо са си ежедневие, хората не поддържат никаква връзка, когато би следвало да са приятели?

В университета имах колеги, с които много си допадахме и бяхме задружни в лекциите, упражненията и т.н. След университета се пръснахме и това е разбираемо, но те или влизат в интернет от дъжд на вятър или влизат често, но не се сещат да кажат и една дума...

Имах една колежка от Горна Оряховица, която беше в най-близкото ми обкръжение. Заедно сме ходили по Интернет клубовете да чатим в зората на Интернет, заедно сме правили упражненията и какво ли още не. След университета тя започна работа във Велико Търново и е постоянно онлайн. Писал съм й поне 4-5 пъти да поддържам връзка, да я чувам, да й честитя рождения ден и всеки път страшно много се радва да ме чуе, бъбрим си малко, а тя самата никога досега не ми е писала. Вече и аз не й пиша и не сме се чували с месеци. А и двамата сме онлайн много време...

Една друга колежка замина още по време на университета за Холандия да гледа деца. С нея сме учили в едно училище три години преди университета, стоял съм на предния чин пред нея, разбирали сме се, в университета също, помагал съм й с това и онова... Когато замина за Холандия, беше онлайн рядко и това отново беше разбираемо, но всеки път когато идваше онлайн аз й писах - питах я как е, има ли нужда от нещо, а тя - никога не ми писа сама. Вече не сме се чували от години и дори да я видя онлайн, не й пиша...

Други колеги, които също бяха сред най-близкото ми обкръжение, още повече че бяха от моя град (!!!), не се сещат да влязат в интернет и да разменим по една приказка, а после - колко било жалко, че сме се чували и виждали рядко...

В казармата успях да се сближа с другите висшисти, но особено се радвах на един от тях. Той беше от Попово, но живееше във Велико Търново. Имахме си телефоните. Скоро след казармата ходих на почивка из БГ и една от спирките ми беше Велико Търново. Обадих му се да се видим. Видяхме се, побъбрихме, разходихме се, даже се снимахме заедно. На следващия ден напуснах Велико Търново. Не сме се виждали повече. Не сме се чували повече. Можеше и той да се обади някой ден дори само да се чуем за малко или да ми поиска ICQ номера примерно да поддържаме някаква връзка. Не е ли редно тия неща да са двустранни?

Разни хора, с които съм се запознавал из чат сайтовете и с които сме се харесвали, с времето спират да пишат или направо изчезват безследно. Какво стана с харесването?

Аз винаги държа на хората, които ми харесват и намирам време за всеки един от тях - я да кажа здрасти, я да ги бъзикна нещо и да ги накарам да се усмихнат, я да предложа да се видим или нещо друго. Е, не всеки ден, но това не е и нужно.

Много ли коства да се сетиш за човек, който не ти е безразличен?

Наистина тръгвам да търся морето и тебе.
С огромното мое безумие тръгвам.

Интернет не е мястото за подържане на контакти, приятелства, връзки или по-специални разговори etc. ...просто сичко е супер синтетично и стерилно....

на живоо rullz..eye-contact

___

Bitter Suites to Succubi *evil grin*

LIVE AND LET OTHERS DIE

Ами виж сега...аз съм в такава ситуация. Не седя в Интернет за забавление, а, защото работя. Виждам приятелите ми, които са на 2500км - в България и роднините ми през океана - в САЩ в програмите за моментни съобщения, но не мога всеки път да пиша на всички. Тогава никаква работа няма да свърша, а и не мога да говоря със 100 души наведнъж. Наистина това са хора, които ми липсват, но ако започна постоянно да обръщам внимание на всички няма да имам време за абсолютно нищо друго.

Послеслов: Най-тъпото е, че някои понякога се засягат като кажа, че работя и нямам време да говоря...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пaвчyko на 07.10.07 20:31.

Доста позната ситуация. Хора с които допреди време си бил близък и сте си писали много, бил си с тях след това просто млъкват и изчезват.
Но все пак има и изключения, лично аз си поддържам контакти с някои хора от години. Но както ти каза връзката трябва да е двустранна. Когато видя че един човек ми пише и отговаря само когато аз първи го заговоря...просто се обезмисля разговора. Явно този човек не проявява никакъв интерес и отговаря просто по навик.
Хора от чат сайтовете казваш? Хммм не си спомням накой от тях все още да е ми е в кюто. Изобщо когато вляза в някой чат (не се е случвало от месеци) и видя невероятната простотия която се лее там....не виждам какво бих могъл да си пиша с повечето. Е да случва се човек да попадне и на приятни и умни събеседници, но са рядкост.

А на последния ти въпрос, не, не коства нищо да се сетиш за хора които обичаш, харесваш и на които държиш. Дори е приятно.
А когато не се случва, то явно че няма нищо освен безразличие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаме компания, в която движим с моето гадже- на разни възрасти, пол и занятие, събираме се почти всяка седмица- купони, рожденни дни, Нови години и т.н. Но също така имам желание и се опитвам да си чатя с разни хора. Пробвах се в Елмаз- като разберат, че сме моногамни и няма да има тройки, четворки и т.н.- разтварят се в мъглата.... Единственият продължителен лаф е с един сладур от женски пол- разведена и готина, не и пука, че сме гейове и няма да смачкаме чаршафите..... Човек редуцира контактите си през годините, най- вече от гледна точка на нещо, може и неосъзнато, но трайно- любов, секс, семействно, пари, власт, слава и т.н. Много от нас не влизат в тази схема на околните, които ни интересуват, така че си правим извода и сбогом. Винаги съм слагал окончателен край на дълготрайните сърдечни връзки, няма "ама нека си останем приятели", "да се виждаме отвреме- навреме" и т.н., знам, че след края се появява нотката на фалш, желанието другия да е нещастен от раздялата и до края на живота си да разглежда общите снимки до дълбоки старини..... Малко пресилено, но има този елемент. Впоследствие, когато и това отшуми, абсолютно ми е все едно, какво става с отдавнашната ми любов. И Инернет няма нищо общо с това, освен подсъзнателната мисъл, че "твоя" човек може би утре ще реши да се регистрира например тук.......

Интернет е просто средство за общуване. И преди него така си губехме дирите, дори доста по-ефективно. За мен има подобрение - сега дори намирам случайно стари познати на неочаквани места из нета...
А иначе - на всички ни е познато - "хайде, ще се чуем...". Тия дни по Коледа 2010. Такъв е живота - не е от нежелание, просто така се получава. Както нямам време да се обадя на всеки телефонен номер който имам в телефона си, така нямам време и ежедневно да разменя думи с 200-те човека в ICQ-то си. Понякога се сещам, понякога те се сещат, и е приятно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това и мене ме дразни много - има ме в листа си, вижда че съм онлайн и не казва едно здравей! Това е все едно да видиш приятел на улицата и да го подминеш все едно не си го познал. Обидно е, но се свиква в края на краищата.

Не е така, метафората не е подходяща.
По-скоро прилича на "има ми телефона а не ми се обажда всеки ден въпреки че знае че си го нося" :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако тръгнех да казвам здрасти на всичките ми приятели и роднини, които са в ICQ, Skype или MSN нямаше да мога да свърша абсолютно никаква работа... Пък в крайна сметка ако знаех, че има толкова обидчиви хора, бих си написал един бот да им казва здрасти... а защо не и нещо като Елиза (програма симулатор на психотерапевт, издържала теста на Туринг), което да си говори с всички докато аз работя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз имах един период в който се стремях да подържам връзка с всичките хора, които познавам. нещата все се получаваха както ти си ги описал. накрая ми писна и спрях. разбрах, че ми е ковствало неимоверни усилия да подържам връзка с хора, които рядко се сещат за мен и въшност е нямало смисъл. който иска знае как да ме открие...

Не ставаше дума да поддържаш постоянна връзка с всичките си познати всеки ден. Ставаше дума за това, че примерно хора, с които си бил 5 години в университета рамо до рамо, а сега вече са далеч и Интернет би могъл да ви свързва поне веднъж на два-три месеца да кажем, всъщност въобще не ви свързва - само си гледате никовете в ICQ от месеци без никой да кликне върху ника на другия и да натисне няколко бутона на клавиатурата...

Мислите ли, че всички в ICQ имат по 200 човека в списъка си? Мислите ли, че с всички тези 200 човека те са прекарали 5 години заедно рамо до рамо, помагайки им неведнъж?

Закривам си темата. Явно никой не я разбира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама недей, чакай...
аз май разбирам за какво пишеш.

И при мен беше така.
В началото, когато завърших Уни-то, поддържах връзка с колегите ми, които отдавна си бяха намерили работа.Те твърдяха, че са заети, затова не ми отговаряха, когато аз им пишех веднъж-два пъти в месеца.
Просто да ги питам как са, какво ново при тях. Постепенно усетих, че повечето са навлезли в рутината на работата си и са се обградили с нови хора, с които се чувстват близки. Или пък никога не са ме чувствали мен като приятелка, не е било взаимно усещането. Отговаряха ми сухо, вяло, в стил - тази пък сега какво ми писука?
После и аз почнах работа и престанах да се вълнувам от предишните си колеги, с които сме били по много купони, събирания, кафета и т.н.
Всъщност, зададох си въпроса - какво ни е свързвало?
Изглежда, най-вече самият университет, често само това.
Намерих си много нови приятели. С колегите ми от втората служба продължавам да се чувам по кю. Другите ми станаха далечни и на мен.
Като усещане. Иначе са ми на един клик разстояние.
Обаче чувствам, че нямам желание, нито тръпка да си говоря с тях.
Предпочитам да се виждам наживо с хората от моята компания.
Или да излизам някъде с приятелката ми.
И накрая излиза, че ако някой от старите приятели/колеги се сети за мен или аз за тях, то ще е с молба за вид помощ, ще искаме нещо един от друг. И няма просто ей така да се питаме как сме, какво ново...
Което, естествено, е малко тъжно.
ОБАЧЕ!
Аз залагам на качеството, не на количеството на приятелите си.
В крайна сметка, след като те сега не се сещат за мен, аз защо да ги търся също? Явно могат да живеят и без да се интересуваме едни от други... Така е по-добре. Остават ми приятелите, които ми се обаждат по телефона или ми идват на гости. Е, това вече си е личен контакт!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от epoussette на 08.10.07 23:02.

За това говоря. То и при мен е така, разбира се - имам колеги и приятели, с които се забравяме и аз съм окей с това, защото с някои наистина ни свързват само временни неща и не сме достатъчно близки. А и не може наистина с всички да поддържаш връзка.

Болно ми е обаче когато точно определени хора - най-близките - не се сещат да кажат и една дума, дори всичко, което трябва да направят, е да кликнат два пъти в/у ника ми с мишката.

Благодаря ти за отговора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Последния път като говорих с теб звучеше като робот!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам за какво говориш... И на мен ми е било странно хора, с които имам някакъв неформален контакт на живо или в Second Life, например, да отказват по един или друг начин да общуват в инстант месинджър с мен. Но затова пък има много други, които общуват с мен и просто съм приел, че има различни видове хора с различно отношение към тия комуникации.

Има го и този момент да си гледаш ника с някой в продължение на месеци без да размениш реплики.... но това е долу-горе естеството на онлайн контактите... Когато и двете страни приемат, че това е нормално, то става нормално. Аз вече дори в повечето случаи не започвам с предисловия от сорта на "здравей, как си" :) а направо по същество. :) Това не е от неуважение, а по-скоро от друг вид гледна точка...

..., jaytee и съм съгласен, защото и при мен е така. Само че аз:

1) нямах предвид "някаквите" контакти, т.е. хората, с които примерно сме пили едно кафе да се запознаем и не сме си допаднали особено или някоя приятелка на сестра ми примерно, с която веднъж сме чатили по някой месинджър, защото е имала нужда от помощ. Такива контакти си минават и заминават. Аз също имам такива и съответно имам и случаи, когато аз самият не им пиша. Защо - защото не сме толкова близки. Дотук нищо лошо.

2) нямах предвид, че очаквам от интернет запознанствата нещо велико...

Мисълта ми беше, че всеки има и по-близки хора, с които няма причина да не поддържате връзка, тъй като се уважавате, делили сте радости и болка... А изведнъж те те забравят. Нещо по-лошо - стоиш им в списъка с контакти и не се сещат да кажат една дума дори веднъж на шест месеца.

Ако трябва да се изразя най-просто, представи си, че майка ти е по цял ден онлайн в някой месинджър, както и ти. Майка ти не ти казва и една дума с месеци, години дори. Няма ли да ти стане болно? След като всичко, което трябва да направи, е да щракне ника ти и да напише няколко думи. Няма да й отнеме много време, няма да й струва скъпо (така и така си плаща интернета), няма да й коства много усилия, нали? Вероятно най-простото нещо, което ще направиш, е да я зачеркнеш от списъка и/или съзнанието си. Но защо [трябва това да е решението]? Ето това ме вълнува мен... Да, знам, животът е такъв... Но може би по-правилно е да кажем, че хората сме такива...

Та, акцентът, който исках да поставя, беше не върху интернет, а в/у горчивата истина, че няма вечно приятелство, само вечни интереси...

Наистина тръгвам да търся морето и тебе.
С огромното мое безумие тръгвам.

Евала! Мнението ти е точно в десятката! За това говоря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите