|
|
|
Тема
|
 Бил ли си на резервната скамейка?
|
|
| Автор |
makeover (Lira Emerald ) |
| Публикувано | 14.07.16 21:09 |
|
|
Съобщенията пристигаха през няколко седмици: линк към интересна статия, gif-че от „Отчаяни съпруги“ или обикновеното „Здравей, как си?“. Излизахме три пъти, все още си разменяхме по някое съобщение, но вече бяха минали месеци от последната ни среща. Чудех се какво да очаквам. Щеше да е по-различно, ако от време на време се виждахме, но така и не се случи. Бях объркана от това текстово общуване. Понякога той предлагаше срещи, но плановете магически се разпадаха. Канех го на гости, но винаги му изникваше някакъв ангажимент в последствие. От друга страна, когато бях готова да прекъсна тази странна връзка, той откриваше начин да ме „умилостиви“. Харесваше мои стари снимки в Instagram или ме канеше да обядваме след половин час (най-невъобразимата покана, която някога съм чувала). Съобщенията му бяха изпъстрени с емотикони целувки и сърчица – универсалният език на флирта.
Разбрах какво означават подобен тип послания едва когато започнах да излизам с човек, за когото не бях сигурна дали искам или не искам връзка, но пък най-егоистично и не исках да прекъсвам контакта с него. Осъзнах, че действам по същия начин. От време на време го проверявах, колкото да предизвикам интереса му и да размахам примамката на евентуалната връзка, но без да се ангажирам повече. Ако използвам спортната метафора - бях поставила този човек на резервната скамейка. Аз се държах манипулиращо и егоистично, по същия начин, както се бяха държали и с мен преди това.
Днес все по-често се поставяме на „резервната скамейка“ и правим това, когато искаме да държим възможностите си отворени. Излизаме с двама или трима едновременно. Не можем да преценим с кого точно желаем да започнем връзка и държим хората на „изчакване“, без да прекъсваме контакта. Отнема време и енергия да крепиш това положение, но няколко съобщения, емотикони, извинение колко е бил натоварен денят ти, уговорка за среща, която в последния момент се отменя, вършат добра работа.
Взаимно ли се поставяме на „резервната скамейка“ или винаги има един, който извършва поставянето на скамейката и друг, който бива поставен? Донякъде е игра на надмощие. Ако се опитаме да вкараме в подобна ситуация някой, който не е съгласен, той просто ще спре да отговаря. Резервният играч е в играта, защото го иска и го позволява.
Хората лесно се хващат на привидната учтивост, която ги поставя на резервната скамейка. Въпросите „Как си?“, „Как върви денят ти?“, създават усещането, че човекът отсреща живо се интересува от теб. Но това е буквално първи урок в продажбите: задавай въпроси, за да си помисли купувачът, че имаш интерес.
Всъщност т.нар. „поставяне на скамейката“ е просто модерната версия на това, което наричаме „да подведеш някого“. Вече няма нужда да го каниш на вечеря или на по питие, няма нужда от разговори лице в лице. Човекът може да е чудесен, но може би някъде има друг по-подходящ от него. При такова колебание го слагаме на скамейката, за да продължим да се оглеждаме. Както споделя В. на 31 години: „Ако знам, че съм в по-добра позиция, защото ти ме искаш повече, отколкото те искам аз, просто ще те разигравам. Не ми струва нищо. Всичко, което трябва да направя, е да ти пиша „Как върви работата?“
Подобно отношение (макар да е учтиво на повърхността си) е по-вредно в дългосрочен план от това да приключиш взаимоотношенията с краткото студено обяснение, че помежду ви няма да се получи. Ако контактът бъде прекъснат категорично, човек има възможност да премине през всички етапи на негативната емоция, да приключи този епизод, за да премине към ново търсене. А ако отсрещният поддържа огъня с СМС-и, емотикони, това ласкае и не наранява, но отношенията остават в замръзнала и безперспективна ангажираща позиция.
Тези, които поставят хора на скамейката, ще споделят, че това е техният начин да поставят една връзка на изчакване, да натиснат бутона „пауза“, преди да решат дали искат да играят. Но, ако трябва да сме честни, това поставяне в резервите е като предизвестена смърт. Знай, че ако ти се случва, ще бъдеш зарязан, дори и човекът, който те разиграва, още да не го знае. Няма успешна връзка, родена от ситуация, в която единият човек умишлено е подвеждал другия. Когато те поставят на скамейка, е валидна старата максима: Той/тя просто не си пада по теб.
| |
|
Тема
|
 Re: Бил ли си на резервната скамейка?
[re: makeover]
|
|
| Автор |
Melany99 () |
| Публикувано | 14.07.16 21:28 |
|
|
Е, то една жена винаги трябва да си има отбор резервни играчи!
Защо ми трябваше...
| |
|
Тема
|
 Re: Бил ли си на резервната скамейка?
[re: makeover]
|
|
| Автор |
Naglets (Чуций) |
| Публикувано | 15.07.16 20:55 |
|
|
А защо ти е тая тема на главата сега?
WALL·E
| |
|
|
|
Не съм, защото нямам време за глупости. То се вижда, когато някой няма интерес. Като не знае кого иска, да си изясни и да ми се обади, ако аз съм този някой.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Тема
|
Re: Бил ли си на резервната скамейка?
[re: makeover]
|
|
| Автор |
ellynora (x) |
| Публикувано | 16.07.16 02:15 |
|
|
Не е задължително общуването между хората да се маркира в подсъзнателния сексуален и емоционален контекс. Аз никой не поставям на скамейки, когато си пиша от години с някои мъже, които уж имали интерес да се видим. Е , видяли са , че няма да се видим, но все още си пишем, значи имаме взаимна нужда от такава кореспондинция, просто така. Няма да тръгна в интернет да зарибявам хора за евентуална връзка в бъдеще, това е абсурдно и се учудвам как може някои хора да са толкова наивни! Но ако наистина съществуват хора , които по този начин да имитират общуване с неизвестни цели е позорно за самите тях , че нямат друг начин да си начешат егото, което и без това е някъде твърде ниско, за да имат нужда точно от това. По принцип се общува с хора, с които ти е интересно. В интернет не винаги това са роднините ти , там виждаш много хора, които можеш да почувстваш близки дори и никога да не си ги виждал на живо.
Редактирано от ellynora на 16.07.16 02:17.
| |
|
| 
|
|
