Повод за мъка или за радост е разводът? / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Не съм разведен,но ми беше интересно да надникна тук,да видя какво пишат разведените.
Повечето приятели са разведени,аз самия на няколко пъти за малко да се разведем..но в крайна сметка се оправиха нещата..но не и преди да напшравя необходимите корекции.
Та какво исках да кажа,някой път може би развода е неизбежен.
Но в повечето случаи съм сигурен че ев можело да го предодвратите.
Аз имах семейство за пред хора,с баща пияница и майка невротич1ка.
Само където се казва живееха заради мен.или може би понеже и двамата нямаше да знаят какво да правят с животите си ако бяха се развели.
Може би е беше по-добре да се разведат.
Сега аз изпитвам чуство на вина понякога,макар и те отдавна да са в гроба.
Хубавото от цялата работа е,че крайно отрицателният пример на баща ми с арогантно поведение,алкохолизъм,компаний,курви и любовници..ме тласна в другата крайност.
Да поставя брака на пиедестал.
И не точно брака,а семейството и връзката.
Не че не правя простотии и аз и не се караме..но ний така си говорим..често.
И после се оправяме.
Незнам,склонен съм да отстъпвам..може и да ми се смеете,но си слушам жената.
И ако повечето ми приятели бяха излезли от вечните запои и кръчми,можеше да са днес до жените и децата си.
Понеже децата им растат далеч от тях,вече със втори бащи.
Историите са сходни.
Никога няма да си го признаят няколко от тях,но точно егоизма им никой да не им се бърка на пиенето,живота и компанийти ги направиха парясници.
Аз от 6 години не пия и не пуша.
Понеже и аз бях хлътнал сериозно в алкохола.
Днес съм много различен човек.
Видял грешките си,и грешките на тези които се раведоха.
Повярвайте ми,всичко може да оправи и напасне стига човек да има воля да се промени.
И ние можеше днес да сме от разведените,ако и аз се бях направил на мъж,че никой няма да ми се бърка в нагоните.
Но детето ми щеше да страда.
Та не обвинявам никой тук,но може би нещата са щели да бъдат други,ако когато е трябвало човек е направил правилните избори.
аз също бях със събран багаж от жена ми.
Понеже бях в психологическа черна дупка..смърт на родители,чужбина,адаптация,малко дете..дойде ми прекалено много стреса,плюс гадната работа.Днес съм вече и безработен,но щастлив.
Понеже щом човек има желание,всичко може да постигне.
Ако човек при втория опит вече съдаде здрава връзка и семейство,и си е взел поуките от първия път..окей..
Но съм крайно скептичен към хора със три-четири развода.
Понеже вече тогава..вината си е изцяло тяхна,те не стават.
Незнам..вие кажете,прав ли съм или не.
Понеже не съм разведен,и не съм компетентен.
Но поне мисля,че повечето връзки могат да бъдат спасени,понеже щом аз безволевия алкохолик си взех живота обратно..то какво остава за другите?
Може би всичко е до манталитет,и в разводите дори.