Re: Д-р Иванка Димитрова лекува псориазис ? / Взаимопомощ / Здравна / Медицинска

Ето какво пише за нея във в-к Марица:

"Към нея ме насочват пловдивчани, които разказват почти невероятните истории на драматичния си живот, белязан от псориазис. Роднините започнаха да събират пари за погребението ми. Казвах им: не искам да умра като куче. Живял съм достойно, така искам и да ме изпратите. Ще съм щастлив, ако палвате по цигара и я поставяте в пръстта на гроба ми.От време на време ми преливайте и по чашка ракийка, за да не забравя вкуса на живота, като отида там горе. Това заръчал преди година 33- годишният Митко Павлов на близките си хора. Тогава кожата му била покрита от дебели плаки. Кошмарни сърбежи не му давали мира, дори през нощта. Не смеел да си хване и гадже, защото се срамувал от все по-уголемяващите се струпеи по тялото си. Една красива жена преобръща живота му. Приятели го завеждат при д-р Иванка Димитрова. Тя го лекува. Сега Митко е далеч от черните мисли за смъртта и се радва в пълна сила на живота във всичките му измерения.
Бях изрод, сега съм човек
Не можех да контролирам тялото си. С месеци не спях, полудявах от сърбежи. Сега съм 100% мъж. Имам прекрасна приятелка, с която ще създадем семейство. С помощта на д-р Димитрова победих проклятието псориазис, разказва 25-годишният Витан Динов.
Освен двамата пловдивчани, мнозина българи и чужденци са минали през кабинета на д-р Димитрова. Как е открила успешния метод на лечение на псориазиса, е първият ми въпрос към лекарката. Истина е, че дълги години нямах отношение към тази болест. Аз съм вътрешен лекар, а псориазиса го водят като кожна болест. Случи се така, че съпругът ми се разболя от рак. Аз се стресирах и се разболях. Установиха, че страдам от псориазис. Обхвана ме паника, защото болестта се води нелечима, а краят е жесток. Знаех, че тялото ми щеше да се покрие с дебели плаки мъртви клетки. Имаше вероятност
да бъдат
засегнати
очите ми,
лигавицата, половите органи, да се издуят лимфните възли. При по-тежките форми се стига и до артрит. Мнозина от болните след време стават живи трупове. Такава перспектива ме очакваше. Ходих при абсолютно всички светила на родната ни медицина. Имена не искам да споменавам, защото не е коректно. Преглеждаха ме и казваха: “Съжаляваме, колега. Сама виждате, че
това е
псориазис, и
знаете края.
Не можем нищо да направим. Ходете лятото на море, мажете се, пийте хапчета за нерви и ако е възможно, не се тревожете”. Две години провеждах морелечение и пиех успокоителни. Състоянието ми не се променяше. Кожата ми се покриваше с дебели люспи, а съпругът ми гаснеше. Малката ми дъщеричка не подозираше, че
родителите
є са неизлечимо болни
и че ще остане сирак. (Дъщерята на д-р Димитрова Анелия, днес е дипломиран кинорежисьор и телевизионен журналист. Тя е една от най-успешните български киноактриси. Играла е в почти всички холивудски продукции, заснети у нас).
Отникъде не виждах помощ, затова реших да си помогна сама. Изгълтах цялата литература, която намерих за болестта. Три години аз експериментирах върху себе си най-различни хипотези. А съществуват много хипотези за етиологията, т.е за причината за заболяването. Започнах вътрешно лечение, защото според мен болестта не е кожно, а вътрешно заболяване. Експериментирах с медикаменти от общата медицина. Плаките започнаха да падат. Постепенно започна да се появява и здрава кожа.
Наложих
си спартански диети
Спрях кафето, цигарите, алкохол не близвах.
Полека- лека заболяването ми отзвуча. Когато плаките съвсем изчезнаха, аз помислих, че съм влязла в ремисия (светъл период на болестта). Казвах си: абсурдно е да съм се излекувала. Но минаха три години, кожата ми беше като на здрав човек и аз прекратих лечението. Бях убедена, че съм оздравяла, и реших да експериментирам върху други болни.
Лечението ми нямаше странични ефекти така, че можех да го приложа на всеки и по всяко време. Започнах да спирам болни жени по улицата. Казвах им: “Вие страдате от псориазис. Аз бях болна от тази болест. Излекувах се. Мога да помогна и на вас”. Така тези случайни дами бяха и моите първи пациентки.
Аз се излекувах, но мъжът ми почина. Най- интересното е, че след смъртта му при мен не се появиха наново плаките. Аз очаквах точно това, но не стана. Парите не ми стигаха, изнемогвах и не можех да издържам себе си и детенцето. Отидох да работя на границата. Там даваха по 70 лв. на месец в повече като гранични. Установих се в село Марикостиново. Там в един балнеосанаториум лекувах болни от псориазис. Експериментирах върху тях близо 10 години. Готвех им диетичните храни, хранех ги, преглеждах ги, бях неотлъчно до тях, стоях до късно през нощта, за да наблюдавам резултатите. Когато хората не можеха да идват на контролни прегледи, аз ги посещавах по домовете. Отскачах до Благоевград, Сандански, Петрич. Хората от цялата област ме познаваха и идваха при мен. Имах два много тежки случая. Когато и тях излекувах, се убедих, че
методът ми е 100%
успешен.
Преди време мама също се разболя от псориазис. Излекувах и нея. При майка болестта се отключи, след като претърпя инсулт. Тя се е стреснала, защото е била в съзнание. След два- три месеца е получила псориазис. Трябва да се знае, че причината за болестта е стресът, на който сме подложени. При стрес се получава функционално нарушение в ендокринната система. Моят метод разработва тая етиология да се регулира това ендокринно нарушение. Тя не крие, че
иска да работи
тежки случаи.
Резултатите са впечатляващи и точно те дават най-голямото удовлетворение. Наскоро е вдигнала на крака 34-годишен мъж, който е бил болен от псориазтичен артрит. Мъжът бил прикован на легло. От Търново го докарали в количка и го оставили да нощува при д-р Димитрова. Тя настанява пациентите от провинцията в дома си. По хотелите е много скъпо, казва Димитрова. Търновлията бил жив труп. След по-малко от половин година пациентът станал и сега се движи с бастун. Ето тези абсолютно нелечими за светилата случаи ми дават удовлетворение. Но съм била и доста разочарована от пациентите си. Някои от тях, като почувстват облекчение, спират диетата и не идват на контролни прегледи. След време се връщат при мен и ми казват: “Докторке, вие ме излекувахте. Аз престанах да идвам на прегледи и сега отново мъките почнаха”.
За да е успешно лечението, трябва човек да има воля, търпение и дисциплина, казва лекарката. Не мога да им съчувствам, че те по една година не ядат свинско. Аз съм изживяла ужаса на болестта и за да се излекувам, съм пазела драконовски диети, по-строги от тези, които изписвам на пациентите си.
Изцяло съм се отдала на работа си. Ако го няма псориазисът, няма да ме има мен. Сега съм като една струна. Работата ме изтощава, но и ме крепи. Интересно ми е само когато говоря за псориазис и когато някой ме слуша. Дори като отида на гости, само за болестта мога да водя разговори. Загубих вкуса на истинския живот. Толкова много години работа, работа. Денонощно чета, пиша, преглеждам. Все псориазисът ми е в акъла. Мисля за болните, сънувам ги. Ставам нервна напоследък, защото искам на всички да помогна. Това обаче не е по силите ми и само един живот не стига, за да доведа до успешен край мисията, с която съм се заела, отронва с въздишка голямата българска лекарка Иванка Димитрова."