Re: къв е тоя жанр / Наука / Хуманитарни науки / История

Малко сведения за религията и обичаите на траките:

"Гетите са най-храбри и най-справедливи от траките. За безсмъртието си те така мислят: не вярват, че умират, но мислят, че починалият отива при бога Салмоксис. Едни от тях го наричат Гебелеизис. Всеки пет години избират с жребие измежду си едного, когото пращат пратеник при Салмоксис, и му поръчват това, от което всеки път се нуждаят. Изпращат го по следния начин: неколцина от тях, отредени за това, държат три копия, други пък улавят пратеника за краката и ръцете, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията; ако умре прободен от тях, вярват, че богът е благосклонен; ако не умре, те обвиняват пратеника и казват, че е лош човек; след това пращат другиго; поръчки му дават, докато е още жив. Същите тия траки хвърлят стрели нагоре към небето срещу гърма и светкавицата и заплашват бога, вярвайки, че няма друг бог освен техния...
Траките носят много имена, всяко племе според страната си; но всички те имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение, с изключение на гетите, травсите и траките, които живеят над крестонците. Това, що вършат гетите, които вярват в своето безсмъртие, казах по-рано. Травсите постъпват във всичко друго като останалите траки; само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядват около новородения и го оплакват, че толкова много злини трябва да изтърпи, щом веднъж се е родил, и при това изреждат всички човешки патила; умрелия пък погребват в земята с радост и веселие, като изброяват от колко злини се е отървал и изтъкват пълното му блаженство.
Тия, които живеят над крестонците, постъпват така: всеки има много жени; когато някой умре, става голям спор между жените му, пък и приятелите му полагат големи усилия да узнаят коя от жените му е била най-любима. И тази, на която се признае тая чест, тържествено се занася от мъже и жени на гроба, гдето се принася в жертва от най-близкия си роднина, и след това се погребва заедно с мъжа си. Останалите пък жени скърбят твърде много, защото това е за тях най-голям позор.
Останалите тракийци имат следните обичаи: те продават децата си в робство на чужбина; девиците не ги пазят, ами ги оставят да се сношават с мъжете по свой избор; напротив, омъжените жени пазят строго; те си купуват жените от родителите им срещу много пари. Да бъдеш нашарен с белези, се счита благородно; който няма белези, не е благороден. Да стоиш празен, това се смята най-хубаво, да обработваш земята – най-безчестно, да живееш от война и грабеж – най-хубаво. Това са най-забележителните им обичаи.
От боговете почитат само Арес, Дионис и Артемида. Отделно от народа царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход.
Богатите се погребват така: трупа държат изложен три дни наред; колят разни жертвени животни и се угощават, като по-напред оплакват умрелия; след това го погребват, като го изгарят или просто заравят в земята. После издигат могила и устройват разни състезателни игри, при това най-големи награди се определят за единоборството според значението му. Такова е погребението у тракийците."

"След като принесли в жертва няколко вола от плячката и друг жертвен добитък, наредили великолепен пир. Те яли, разположени на ниски легла, и пили от рогови чаши, каквито се намирали в тая страна. След като извършили възлиянието и изпели пеана, станали най-напред тракийците и почнали да играят танец заедно с оръжието си под звука на флейта, като подскачали леко и високо и размахвали своите мечове; най-после се удряли един друг, та всеки мислел, че действително се убиват, докато всъщност само падали някак-си изкусно. При това пафлагонците надавали вик. А победителят снемал от своя противник въоръжението и си отивал, възпявайки Ситалк; други от тракийците пък изнасяли победения, като че ли е мъртъв, макар и да не бил пострадал ни най-малко."

"Посидоний съобщава, че мизите от благочестие не употребяват за храна одушевени същества, а следователно и добитък. Те се хранят с мед, мляко и сирене и живеят мирно. Затова се наричат "богопочитатели" и "капнобати". Той също говори, че има между траките и такива, които живеят без жени и се наричат "ктисти"; те са удостоени с честта да ги смятат свещени и прекарват безгрижен живот."

"На малоазиатските празници приличат Котитиите и Бендидиите, празнувани от траките, от които произлезли и орфическите празници. За богинята Котис у едоните и за нейните музикални инструменти Есхил говори с тия думи: "Свещената Котис у едоните, които имат планински инструменти", след което поетът веднага прибавя за служителите на Диониса: "Един държи в ръце флейта, изкусно дело на стругар, и с пръстите си изпълнява песен, що подбужда към луди викове; друг пък гърми с медни кимвали." На друго място поетът говори: "Ехти весела песен; страшни мимове, подражавайки на бика, реват от скришно място; ужасният кънтеж на тимпана се разнася като подземен гръм." Това прилича на фригийските свещенодействия, което е естествено, защото самите фриги са преселенци от Тракия и следователно тия свещенодействия са пренесени оттам."

"В река Хебър се въди едно растение, което много прилича на риган. На това растение тракийците откъсват върховете, хвърлят ги в огъня, след като са яли Деметрината храна, и като вдишват издигащите се пари, омайват се и се унасят в дълбок сън."

"Тракийски племена били кебрените и сикабоите. Вождове им били според обичая им жреците на Хера. Жрец и вожд им бил веднъж Косинг. Траките не му се подчинявали. Тогава Косинг събрал много дървени стълби, и при това големи, и ги съединявал една с друга. Той се готвел да се възкачи на небето, за да заяви на Хера, че траките не му се подчинявали. А те, както са траките глупави и безразсъдни, уплашили се, че вождът им щял да се възкачи на небето, и почнали да му се молят и кълнат, че щели по-нататък да се подчиняват на всичките му заповеди."

"Селевк разправя, че някои тракийци играели в пировете си на обесване. Те окачвали на известна височина примка и точно под нея слагали лесноподвижен камък за тези, които стъпвали върху него. После хвърляли жребие помежду си, и на когото се паднело жребието, стъпвал със сърп на камъка и поставял врата си в примката. А друг се приближавал незабелязано и раздвижвал камъка. Увисналият, ако не преварвал бърже да отреже въжето със сърпа, докато се изплъзвал изпод него камъкът, умирал, а другите се смеели, смятайки смъртта му за игра."

"Трябва да знаеш и това, което се отнася до тракиеца Рес. Тоя Рес, когото Диомед бил убил под Троя, както се разправя, обитавал Родопите и много негови чудеса се възпяват. Пък и казват, че той отглеждал коне, въоръжен бил и се занимавал с лов. А доказателство за заниманието на хероя с лов било, че глиганите и сърните, пък и каквито животни има в планината, се отправяли на двойки или тройки при жертвеника на Реса, принасяли се в жертва, без да ги връзват, и сами се подлагали на ножа. Говори се още, че тоя херой също отблъсквал чумата от планината, а Родопите са гъсто населени и много села има около светилището му."