Лепило кале.
Черно.
Разстлало се е по улиците... полепнало е по дърветата.. капе от улуците... малки кондензирани капчици в задушния вечерен въздух... капанчета за повеите на прохладния ветрец... още нероден се хваща в тях заедно с мислите ми...
Водка с вкус лепило.
Аз ли я изпих или тя изпи мен?
Мано негра с ампутирани крайници... мелодия от засъхнал смях.
... май че няма смисъл... стената я боли от ръждивия пирон с който дълбая усмихнати човечета... не мога да издълбая усмивките в сърцата им... тубички черно лепило.
Шкембе чорба...
...и някакво малоумно дете с наелонов плик в бледата си ръка от която се разнася писукането на невръстни птичета... забава безкрай в полетата на детското съзнание...
...но това беше вчера
Вчера бях друг, макар и със същите охлузени рани по тялото...
...езерца от болка върху плътската обвивка.
Там съм.
Плувам в тях.
Махам безумно с ръце и крака... лудешки крол... бягство от другата болка... черното кале...
...май трябва цялото си тяло да охлузя... и да изпия океан от болка плътска.
Дали е нужно? Щом канцеларското лепило е вътре в мен...
Унила вечер с весело начало и някакъв неясен край...
...монитора с гальовни устни... целувката за мен е май?


В полята електронни чернилката изливам в дъжд от думи
и връщам се обратно...
...бяло облаче в безоблачно небе.



...шкурката някой ден ще се изтърка.



Прозявка.
Със сънищата имам явка...
...но не искам да се явявам в мрачния им свят...
...дружке мила.
Защо сълзите в шепите си скрила?
Защо е тъжна твойта радост тази вечер?
И регето защо е черна дупка в моето сърце...
...разлагащо се слънце?
Дали виновен Ушев бе?
...май просто е дъждовно моето небе
и сиви са окраските на вечерта ми.
НЕ
ЗНА
Я
и ти не знаеш също
Просто тъжно стана
че аз се возих в друг вагон
и те видях във влака
профучаващ в другата посока...
...а стисках твоята ръка и с тебе си говорех.
Но май душите ни мълчаха
или пък пееха различни песни.
А знаеш ли, че беше ден когато исках нещо друго да ти кажа?
Но премълчах го.
И няма да го кажа...
...вече.
Ти би ли подарила повяхнало във вазичката цвете?
Но както и да е...
...прости ми че изчезнах във ноща
и сивите си мисли на облаците подарих...
...а те ръмяха тихо
оплакваха луната
тъй както аз оплаквах погълнатата твоя радост.

Но както и да е...

Утрото ражда усмивки.
Там ще се срещнем.

усмихвам се..... почти....

п.с. Чочо беше истински, нали? сутринта се събудих със смътното чувство, че има сълзи по лицето ми.... и не можах да се сетя защо...
мноооо съм смахната понякога
извинявай! УСМИВКИ!!!!!!!

.....

ТИ ГО ТУРА!!!


Първото : 2
Второто : 4+ заради старанието!

-------------------------------------------------
"Твоите мустачки на моя ... чистачки!"

Slanchevo dete si ti, Sande i te obicham za tova!
Prosti che ne sam ti pisala prez poslednite 100 godini - prosto ... mi e zverski kofti i ...
Ama kato se savzema ste ti drasna nesto shareno!

Tvoia Denislava!

а пък аз съм едно несръчно, слепено момиче
имам си очи..две
и ръце си имам... пак две
ти ме залепи
помниш ли?
пластелина под пръстите ти
и ...гласа ти
аз съм
да, аз съм
точно същата
не съм се променяла
не искам
не мога
аз съм си слепено момиче
имам си коси...много
и очи си имам...две
понякога те виждам
все още
те чакам
да
чакам те
теб
единствено
само
защо ли?
не знам

Бях на път
но ето ме тука
отново
с кожа
плачеща от огъня натрупан в нея
но дали е от болка
или от мъка по вятъра що я гали по пътя
...и за слънцето жарко...
...там на високо?
Аромат на цветя
и на билки събрал съм в душата
и небето планинско зад клепачите крия
но
пластелина под ноктите
в бистрите ручеи не успях да измия.
А исках ли?
Не.
Пазех го скътан
частичка от моето тяло
носех те в себе си
невидимото нощно одеяло
за да събираме заедно
аз и ти
светлината на звездите
и полъха на нощната гора.
Сънува ли ги?
Беше ли със мене там?
Успях ли с мислите си да ти пратя на щурците песента?
Да...?
Или...
...просто тъй бих искал...
...но не е?

...приятелство паяче в сърцето плете.

...случайно да се е напънало да ти прати някой и друг ред?
Комай не?!?
Само тича подир вятъра и гони облаците по баирите ;)
Да го прощаваш за което :-/
С.

Понякога
...вечер
към тебе
пътувам...
Понякога
...нощем
тебе...
сънувам

Ей, Аркадашко, много хубаво, но защо толкова черно...лепкаво...асфалтено...и слънце нийде няма.......

Телефоните не работят още, затова на патерици за 03.09 !!!!!!!!!Провери кутията!!!!!!!!!