Бях на път
но ето ме тука
отново
с кожа
плачеща от огъня натрупан в нея
но дали е от болка
или от мъка по вятъра що я гали по пътя
...и за слънцето жарко...
...там на високо?
Аромат на цветя
и на билки събрал съм в душата
и небето планинско зад клепачите крия
но
пластелина под ноктите
в бистрите ручеи не успях да измия.
А исках ли?
Не.
Пазех го скътан
частичка от моето тяло
носех те в себе си
невидимото нощно одеяло
за да събираме заедно
аз и ти
светлината на звездите
и полъха на нощната гора.
Сънува ли ги?
Беше ли със мене там?
Успях ли с мислите си да ти пратя на щурците песента?
Да...?
Или...
...просто тъй бих искал...
...но не е?

...приятелство паяче в сърцето плете.