| 
	
 | 
 
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     1.2 Съюз при който разумът в колебание затихва
 | 
 
 |  
| Автор | 
9 Grass 8 () |  
| Публикувано | 19.07.18 16:50 |  
             |  
           | 
            
           
  Дефиниция за йога с кратък коментар:
 
 1.2 Йога е изграждане на съюз при който разумът в колебание (на проявлението си като практичен и чист), затихва
 
 (yogash chitta vritti nirodhah)
 yogash = единен, в съюз, изграждане на съюз от елементите в единство;
 chitta = разум, разсъдък, проявяващ се като практичен разум и чист разум
 vritti = колебливост на разума като цяло, променливост в проявата като практичен и чист 
 nirodhah  = устойчивост на разума в променливостта между практичен и чист, съюзяване на двата елемента да степен на уеднаквяване в проявата
 
 
 Йога е изграждане на съюз между две проявления на разума. Първото е състояние на практичност и приспособимост според опита и материалните условия. Тази част от разума ни, в тази зависимост е проява на практичната част на разума. Разумът в другото си състояние е независим спрямо опита - чист.
 Всички съждения на практичният разум са a posteriori минаващи през проверка  чрез опита и зависищи от него. Всички съждения на чистия разум са a priori независещи от абсолютно никаква опитност.
 
 Разумът в двете си прояви на практичен и чист борави с тези два вида съждения и се намира в непрестанно колебание между тях (vritti). Колебанието няма връзка със сетивата, текущото емоционалното състояние или дълбоката ни емоционалност. Съществуват технически способи и такива свързани със стила на живот за въздействие върху тези, но в крайна сметка нито техническите решения, нито стила на живот способстват за решаването на основния въпрос, как да се изгради връзка между съжденията a posteriori и другите a priori. 
 И този въпрос трябва да се каже изрично също е извън всякаква анатомия и физиология, защото е въпрос идващ от самата природа на разума.
 
 Колебанието между двете прояви на разума се наричат vritti. И понеже един е разумът и неговата вътрешна природа макар и скрита зад тези му прояви е една, ако ние успяваме да открием зад двете му проявления единната му природа, то ще успяваме също да доближаваме, сближаваме и мислите, които те създават. 
 
 Това взаимно сближаване на разликите между практичния и чистия разум, между съжденията a posteriori и другите a priori намалява колебливостта на разума като цяло и води до е затихване и на самото колебание в проявленията (nirodha).
  
           
  
             |   |  
  |   
 
 
 |  
 |   
 |