Нека който практикува да сподели влиянието на дихателните и други техники върху ритъма на дишането (забавянето му)
и евентуално до какви положителни резултати върху тялото, ума и съзнанието води това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По време на вдишване организма се подготвя с цел да се направи усилие, пулса се ускорява, мускулите се напрягат. Поради тази причина, хората, които страдат от умствено напрежение обикновено имат твърде кратко издишване.
Издишването активира вегетативен отговор на релаксация. Сърдечния ритъм намаля, мускулите се отпускат, кръвното се нормализира.Само с продължаване на фазата на издишване е възможно да се намалят различни оплаквания като хронична тревожност, безсъние и т.н.
Удълженото издишване е най-добрият метод за хипертония, проблеми със сърцето, пълна релаксация за тялото и ума.
Колкото повече въздух издишаме, толкова повече можем да вдишаме отново. Виталния капацитет на белите дробове се увеличава по този начин.

Редактирано от Shankara Dok на 18.02.12 08:04.

Тайсен Дешимару е написал много хубава глава за вдишването и издишването в "Дзен в бойните изкуства". Там пишеше, че Буда е получил просветление по време на издишване. Може да сканирам главата, интересна е като гледна точка.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mo32® на 18.02.12 13:19.

Дишането е животоподдържаща функция и в много традиции и учения заема централно място в практиката, дори му се приписват магически свойства. Общото, което съм забелязал е, че навсякъде свързват дъха с енергията (прана, ци).

Успокояването на дишането, води до успокояване на ума. Обраното също е валидно т.е. дишането и ритмиката на нервната система и на физическото тяло са свързани. Пранаяма е една от най-развитите системи за дишане, които съм изпробвал. Но там ще разказват хора, които практикуват и това им е основната система. Аз ще разкажа за даоските практики.

Сега малко за практиката: дишането, понеже се свързва с енергията, служи за естествено продължаване на навлизащия дъх в тялото с движението на енергията в тялото.

Обикновено дишане през носа - служи за успокояване на ума и хармонизиране на енергията. Важното при него е да се прави естествено и ненасилсвено, "така че, ако се сложи късче памук пред носа, то да не помръдва".

Коремно дишане - има бързо и бавно. Бързото служи за "загряване на котела" т.е. за активиране на енергията в областта на пъпа. Бавното пък е свързано с издигането на тази енергия по разположените над корема енергийни центрове, било то по протежение на гръбнака, било то по средната линия, директно нагоре, било то по предната линия. Първия и последния метод са двете движения по т.нар. Микрокосмическа орбита.
Подобно на йога, издигането на енергията (микрокосмическо дишане) и активирането на различни енергийни центрове, влияе директно на тялото, като балансира енергията в съответните центрове, което на физическо ниво се отразява като подобрение на здравето и усещане за повече жизненост.
При коремно дишане, диафрагмата пада надолу (вдишване) и стената на корема бива избутана напред. Това създава известна компресия върху вътрешните органи в коремната кухина. С издишването и "помпането" на енергията от перинеума, Ци се изкачва нагоре, по някой от описаните пътища. За начало е добре да се изкачи по гръбнака. При коремното дишане се използва т. нар. перинеумна сила.

Обърнато(обратно) дишане - Пак се извършва чез падане на диафрагмата надолу, но вместо стената на корема да се разшири навън, тя се прибира навътре. Ефектът е голяма компресия и силно активиране на енергията. Обърнатото дишане се нарича още предрожденно дишане и се твърди, че зародишът "диша" по този начин. Коремното дишане възстановява начинът по който сме дишали като деца.
Обърнатото дишане е мощен метод и играе основна роля при практиките за подмладяване и укрепване на тялото.

В даоските практики има много методи на "дишане" или на работа с енергията - Ци Гун. Целта им е енергията да се води и да достигне до различни части на тялото. Синхронизирането на дишането със възнанието, има свойството да води, да насочва енергията.

В началото се работи с енергията в торса и главата, но в последствие работата се насочва към цялото тяло. Целта е да се възстанови естественото и непрекъснато движение на енергията в тялото, да се премахнат т. нар. "запушвания", породени от травми, от тревоги и неправилен начин на живот. След като "каналите" по които се движи енергията биват възстановени и почистени, следващата цел е да се възстанови енергията ни такава, каквато е била в момента на раждането ни и преди този момент т.е. човек да има на разположение цялата енергия, с която се е родил и започнал да губи и разходва в ежедневието си по най-различни начини, загуба, която води до скованост (умствена и физическа), до отпускане на тъканите на тялото, до болести.

Дихателните техники в дао са един от трите пътища, една от "Трите златни перли", от "трите съкровища". Паралелно с дишането се правят практики свързани с тялото (дзин), практики насочени към възстановяване на "есенцията" на тялото, към гъвкавост, към здраве; и последния вид практики са свързани с духът (Шън) - те са медитатични практики, които балансират, концентрират, укрепват и развиват Шън, може да се каже и осъзнаването - повишават нивото ни на осъзнаване.
Много от практиките работят и с трите съкровища едновременно. Разделението често е условно, защото и трите съкровища се преплитат, пораздат и взаимодействат постоянно.
Укрепването на тялото води до силна енергия, а укрепването на енергията води до здраво тяло. От своя страна те подхранват Шън, който пък ги води и насочва.

О даоска гледна точка, дихателните практики са неразривно свързани с другите практики.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите