Бог ли как Го виждам? Как ми се е представил? Като какво съм Го пазнал?
Като Всичкото и Нищото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, но животните нямат его, нямат съвест - те са невинни.

Защо тогава хората да не се държат като тях?

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Това, че имаме осъзнабане и възможност за избор е предимство, недостатъка е Егото. Не ми се вижда алтернатива, да изоставя първото, заради второто. Още повече че сме във клуб, който е посветен именно на система, която прави възможен отстраняването на Егото, без загуба на правото на избор.

А темата е за Дев Мурти, който наблюдавайки конете (конските движения, които на български са преведени като крокодилски) и други животни е изнамерил движения, които да спомогнат заздравяването на гръбнака и освобождаване от умората. Така че има начин да вземем и нещо от инстинктите на животните, което ние сме загубили.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма добра и лоша карма. Има карма. И я има, за да се учим на състрадание и любов. Всички знаем, че когато си бил от другата страна в даден конфликт, не си толкова безсърдечен в отношението си. Затова ни се дава да бъдем и от двете страни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази "борба" е само на повърхността. Това е, което ние виждаме с нашето изпълнено с противоречия съзнание. За някои хора и дъждовното време е "лошо". Въпрос на гледна точка.
Всичко е една игра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че откога човекът не е част от животинския свят? Борбата при нас е не по-малко жестока, макар и скрита зад политика, икономика, търговия, социален статус - войни, убийства, кражби, рекет, побоища, малтретиране, изнасилвания... забравих психическия тормоз, който го има в училище, на работното място, понякога и в семейството...

Ако всички бяхме пробудени/просветлени, мислиш ли, че щеше да бъде така? Проблемът не е нито в средата, нито във външните условия. Проблемът си е в акъла, на който сме, или по друг начин казано - в нивото на съзнание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има карма. И я има, за да се учим на състрадание и любов.

Каквото поискаш това ти се дава. Искал си карма, получил си я. Сега се оправяй сам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм сигурен, че съм искал. Но съм сигурен, че в момента, в който вече нямам нужда от това, няма и да го има за мен. Има елементарни природни закони. Като във всяка игра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пътували на кораб учител и ученик. Разразила се буря. Учителят останал невъзмутим, а ученикът умирал от страх. Ученикът си мислел:

"Ще умрем! Вълните всеки момент ще обърнат кораба и морето ще ни погълне! Ще умрем, Господи! Това не е случайно! Няма нищо случайно, така ме учи моя учител! Сигурно Господ се е ядосал на нещо?! Моят учител е безупречен и свят човек, а аз съм грешен. Сигурно Господ се е ядосал на мен, грешника. И заради мене ще затрие и моя учител. Моля те, Господи, пощади ни! Сигурно това е знак, че моя учител не заслужава такъв грешник като мен. Господи, пощади го, отказвам се, повече няма да му бъда ученик. Ако ни пощадиш, Господи, заклевам се във всичко свято и в Твоето име, че ще напусна моя учител и ще стана обикновен фермер. Приемам съдбата си, не ми е било писано да бъда ученик на моя учител..."

На сутринта, бурята утихнала и след няколко дни корабът благополучно достигнал своята дестинация. През цялото останало пътуване ученикът бил унил и тъжен, а учителят му бил усмихнат и в добро настроение както винаги. Щом следнали на брега, ученикът увесил нос още повече и приближил своя учител.

- Учителю, трябва да те напусна!- казал мрачно и тържествено.
- Ха, че защо пък трябва да ме напускаш? Попитал учителят.
- Когато на кораба се разрази буря, аз помолих Господ да ни спаси, като в замяна обещах, че ще те напусна и ще стана фермер. Знаех, че бурята не е случайна и е заради моите грехове и не исках и ти да умреш, заради това, че си свързал Съдбата си с мен, грешника. От друга страна, аз приех Съдбата си, че не ми е било писано да ти бъда ученик. Прощавай и сбогом!

На този отговор, учителят прихнал да се смее, та чак въздух не му останал в дробовете. Колкото повече се смеел, толкова по-изненадан и обиден се чувствал ученика. Накрая, след като се успокоил, учителят казал:

- Няма нужда да ме напускаш. Аз те освобождавам от твоята клетва.
- Но учителю, нима това е възможно?! Аз се заклех пред Господ, във всичко свято. Моята съдба сега не е да те следвам...
Учителят, го прекъснал.
- Не се притеснявай от клетвата, която си дал. Няма такъв господ, който да се гневи лично на теб, и на който да се молиш, и да се кълнеш, и в замяна да ти изпълнява желания.
Аз бях готов да умра. А ти не беше и поради това си молел за пощада и се се клел.
Що се отнася до Съдбата ти, ти не можеш да я контролираш, но можеш да правиш това, което зависи от теб, в тия тесни граници, че си човек.
Така че се успокой и да продължаваме натам, за където бяхме тръгнали.

След години ученикът на свой ред станал учител.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз - като Съчувствие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите