|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|
Ще си позволя едно уточнение: за адвайтистът няма време, за него винаги е "сега".
Още тук и сега, в този час, когато четеш тези редове, ти си сред Вечността и това, което не съумееш сега да си създадеш, никой Бог не ще може во веки веков да ти го даде...
Bo Yin Ra, Книга за щастието
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
| |
|
|
|
Тук Бо е прав.
Просто исках да отбележа, че ако искаме или ни се отдава по-лесно да грешим, то цялото "време" на света и в безкрая е наше, за да се наслаждаваме на "грешките" си и на "поправките" си.
| |
|
|
|
Опитай се да се наблюдаваш отстрани и мини на автопилот.
Ако успееш, ще наблюдаваш неща, които много ще те изненадат.
Например, че всички твои активности, подобно на тези на сомнамбул, могат безпроблемно да продължат и без твоя намеса!
И неизбежно ще си зададеш въпроса: "Кой всъшност съм аз и какво правя тук?'
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
| |
|
|
|
Интересно
Според мен доверието има други функции, като опора, като затвърждаване и внасяне на сигурност във взаимоотношенията. Тук е друго нещо и ми е толкова познато, а ми е трудно да го изразя на думи . Възприемам го като нещо обичайно от миналото и в мен нахлуват спомени за работа в екип, където всички се настройват в един дух... знам че ме разбираш
Но съм съгласен че доверието внася скъсяване на изразните средства и по-пълно разбиране, с по-малко думи. Обаче ми се струва че е друго:
Мисля си, че се опира до енергина настройка, синхрон на усещания и впечатления, които са в последствие на сходни трептения на духовна енергия, която ни свързва с подобни на нас по някакъв начин. Всичко това ми напомня телепатия... А там знаеш, че мисълта се облича във форма и предава извън думите и изразните средства ... Нещо такова май се получава ...
А що се отнася до типовете души, според мен, ние всички сме били от едната до другата крайности през различните ни съществувания, въпроса е да се осъзнаем в този момент какви искаме да бъдем и как да го постигмем, със възможно по-малко лутания и заобиколки
Кой е "Доктора", между другото
| |
|
|
|
А бе де да знам, все ми се струва че Исус е бил пич и не мога да си го представя като "лош" или "агресивен", едновременно с толкова много любов към хората. Вярно че докато сме родени в плът на земята все грешим по малко или много, но все ми се струва че той е бил по различен от нас, обикновените човеци, още като е бил на Земята... или ми се иска да си мисля така, може и да греша
Ще го питам какъв е бил... Хахахаха шегувам се.
| |
|
|
|
Случвало ми се е, макар и не често.
Все пак обичам чуството за контрол над живота си.
Ние сме господари на реалността си. Опитвам се да живея според тази максима.
От време на време, се оставям на нещат да се случват от само себе си, но когато ги оставя обикновено жъна плодовете на онези моменти, в които съм бил господар. Така че предпочитам да съм си господар през цялото време. Достойно е за един бог.
| |
|
|
|
Явно не се разбираме. Аз нямам предвид да се "пуснеш по течението" за да видиш какво ще ти се случи, подобно на наркоман, а нещо съвсем друго: напълно буден и съсредоточен започваш да се наблюдаваш сякаш отстрани.
Чувството за контрол не се губи. Като един истински бог, наблюдаваш колко съвестно работят твоите слуги.
В края на краищата не е достойно за един бог сам да си оре и жъне нивата, нали?
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
| |
|
|
|
въпроса е да се осъзнаем в този момент какви искаме да бъдем и как да го постигмем
И да искаш и да не искаш, ти си си това, което си, това е zа осъzнаване/приемане. И да се мъ4иш да постигаш/да бъдеш нещо е само насилие и ограни4аване на собствените ти въzможности. Но пък е нужно, zа да видиш ограни4ението и да го надско4иш.
| |
|
|
|
Аз пък си мисля, че ние сме творци и чрез изборите които правим се оформяме като характери, личности а така също и като духовни същества. Без да се насилваме над себе си за нищо.
Ако нямаш директива, нямаш насока и не знаеш какво искаш от себе си и от живота си, то тогава много не е на добре, щото се принизяваш животински, живеещ хей така, ден за ден, без стимули и мотивации.
От друга страна, трябва да се наслаждаваш на живота и да го приемаш такъв какъвто е, но не забравяй че е в следствие на твоите прояви в миналото. Ето защо по-добре да се вземеш в ръце сега и да се "осъзнаеш" кой си и какво целиш от себе си и живота си. Иначе се изгубваш в илюзията ...
И се старай да си положителено настроен/а, при всяка ситуация
| |
|
|
|
Редактирано от Beдpocт на 21.07.07 01:21.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
[