От няколко месеца се занимавам с йога и хем съм въодушевена, хем не съм. В смисъл - упражненията си ги правя всеки ден по около час - мисля, че е добре. Обаче теорията в курса адски куца. Прочетох сума ти книги и имам чувството, че са доста повече от учителката. В смисъл нещата се обясняват на толкова елементарно ниво, че чак се дразня. Естествено, не знам дали не го прави съзнателно - курсът е сбирток от хора и кой чел, кой не чел, нивото е различно, но всички неща, които се говорят звучат адски наивно и неубедително. Аз лично съм противник на всякакви постулати наготово и сляпата вяра в измислени "морални" кодекси, нормално е човешкото същество да се съмнява и най-вече да разсъждава. Смятам, че йога е точно това - път и към познанието, а не религиозна вяра. Както и да е - отплеснах се, а всъщност имам съвсем конкретни питания.
1. Относно асаните. Всеки път правим определена програма, след което през седмицата трябва да правим точно този комплекс всеки ден. Само че веднъж комплексът е за разтягане на мускулите на краката само и не се сменя примерно две седмици. Аз правех винаги повече - освен програмата, гледам да има по една асана за гърба, една за коремните мускули, едно усукване, една наведена поза, една обърната и т.н. Само че това било погрешно каза тя. В същото време на един от курсовете дойде друг "колега", който препоръча точно обратното - да правим тези асани, които "тялото ни иска" в момента - т.е. това, което правя аз. На кого да вярвам?
2. Пак за асаните - сутрин или вечер? Препоръката е да се правят сутрин. Аз ги правя тогава, но понякога след това се чувствам адски изморена, а не тонизирана. В същото време курсът ни е вечер, като нямам време сутринта, и аз се занимавам вечер и се чувствам изключително добре. В разни книжки пишат, че гимнастиката сутрин/не йога/ не е полезна, защото тялото е адски схванато - факт. Е, аз явно съм от този тип, за който това е вярно. Какво да правя - да спазя предписанията или да "слушам тялото"?
3. За медитацията и Йога Нидра. В упражненията хич ме няма - в смисъл доста бях обездвижена и трудно напредвам. Обаче работата с "психиката и ума" май ми се удават по-лесно. Тук имам ред въпроси за неща, които ми се случват, ама по-нататък ще питам, че много стана. Сега само за едно - още сме съвсем в началото и медитацията, която правим е да наблюдаваме мислите и тялото си "отстрани". Само че аз не ги наблюдавам, а направо ги прогонвам. Тялото почти не го усещам, а главата ми буквално се "опразва" - рея се в някакво тъмно пространство и това е. Хм, има два варианта - или съм много блокирана психически и не успявам да направя нищо или пък - напротив, правя повече, отколкото се иска в момента. Във всеки случай след това се чувствам прекрасно.
Ще ви бъда благодарна, ако споделите някакъв опит. И се извинявам, ако звуча наивно - все пак съм абсолютно prathalmakalmika.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от prathalmakalpika на 07.03.07 21:35.

За теорията не знам. Докато не стане част от теб, ще бъдеш като товарно магаре. Само товара е различен, вместо дърва, ще носиш информация. Спорен е въпросът, кое тежи повече...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прави асаните 2 пъти на ден! Сутрин по програмата, а вечер за кеф...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Сега само за едно - още сме съвсем в началото и медитацията, която правим е да наблюдаваме мислите и тялото си "отстрани". Само че аз не ги наблюдавам, а направо ги прогонвам."

В момента, в който се случи виждането, мисълта изчезва. Това е напълно естествен и спонтанен процес. Няма нужда да се "наблюдава" "отстрани", както са ти казали. Това "наблюдение отстрани" създава един "наблюдател", който претендира да е разделен от процеса на наблюдение. Но този "наблюдател" е всъщност поредната мисловна активност, следователно по този начин се поддържа постоянния цикъл от мисли.

А медитацията е спонтанен безусилен процес, случващ се в паузата между мислите. Самото наблюдаване е напълно безусилно и пасивно съзерцание и не изисква нито някаква "преценка", нито някакъв "анализ", нито каквато и да била интелектуална активност.

В клуб "Окултизъм" бях пуснал тема по въпроса:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според Сахаров, при Духовната стрелба с лък, навлизането в обекта може да продължи до тогава, докато ти и обекта станете едно, т.е. самадхи. Ако обекта е атман, тогава също би могло да се допусне, че в процеса на навлизане, ще остане само един в крайната фаза.

За мен това е само един факт, как различните виждания са само различни подходи към една цел.

Така е, макар да признавам, че със Сахаров съм слабо запознат.

Важен е принципа, че разделението е само привидно.
Има различни как да кажа - методи на преподаване. Като ги чете човек, изглеждат взаимно противоречащи си, а ако навлезеш в тях, виждаш, че са само различни подходи, но същината им се обединява някъде...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за изчерпателния отговор, обаче ние не сме напреднали чак толкова в асаните - в смисъл някои даже не ги правим изцяло, а "полу-" в смисъл не всички могат да направят примерно "камила" и правим "полу-камила", колкото и да е смешно. Но е естествено - докато на всички им станат достатъчно гъвкави телата.
1. За асаните - на мен лично не ми харесва липсата на всякакъв преход между отделните пози. Струва ми се, че именно това е безпорядъка, за който говориш. Последната ни програма например е: -слънчев поздрав - 3 цикъла; въртене на краката - чакрападасана от легнало положение; странично усукване - не се сещам за името-седнали; ваю нишкасана, жаба? - клекнали; сфинкс - легнали по корем; стрелба с лък - прави и т.н. Не виждам логика в това клякане, ставане, лягане - доста е хаотично. Аз спазвам едно правило от фитнеса - първо позите прави, после - на колене, после - седнали, после легнали. Моята програма изглежда примерно така: първо паванмуктасана - поне 10 минути сутрин, иначе въобще не съм способна да направя някои от асаните;- слънчев поздрав, после асани в право положение - дърво, триъгълник и т.н., после камила или "полу" на колене; котка, тигър, кобра, сфинкс, после лягам по гръб за съответните асани и т.н., обикновено свещ и рало накрая. Така ми изглежда логично. Да не говорим, че понякога след рибата или колелото/мост/ направо подсъзнателно се навеждам в главоколянна поза - считай "гръбнака ми го иска". Та в този смисъл - може би ми трябва "базова" програма лично за мен. Още повече, че си имам някои дребни здравословни проблеми и има асани, които задължително трябва да вместя, някои хич не знам къде. Четох някъде, че е възможно да ти съставят такава директно по мейла някъде от Индия - вярно ли е?кой, къде?линк?
2. Това за вечерта май е вярно - сутрин съм вечно недоспала - ставам в 5.30, за да имам време, а и "съзнанието" ми хич не е чисто, както се твърди по книжките - към края на упражненията вече съм под стрес - какво ми предстои през деня, хайде да будя домашните животни за работа и училище и т.н. Проблемът е, че вечер всички са си в къщи и ми е по-трудно да се усамотя, ама така или иначе успявам да се затворя в някоя стая. Въобще вие как се справяте, ако сте семейни и сте единствения, който практикува йога? Засега моите са абсолютно толерантни към заниманията ми, ама на мен ми е чоглаво, че изчезвам за час, час и половина от арената на събитията
3. Хм, за медитацията. Ще навлизам, казваш. А какво значи това? Първите няколко пъти направо ме хващаше страх в определени моменти. Примерно - спирам да си усещам краката и ръцете, някаква частичка от съзнанието ми я хваща шубето - и хайде отначало. Това го преодолях. Сега като ми се опразни главата, пак злото духче ми шушне, че е страшно и хайде обратно в света на нормалните усещания. Ама това е абсолютно ирационален страх, не от нещо конкретно. Това пък какво е?
4. А това за товарното магаре адски ми хареса, затова го оставих за накрая. Много съм чела не само за йога, а и за всякакви философии, религии, кабала, свръхестествени явления. На някого може да е смешно, на мен пък ми е интересно. Смятам, че като разрушили Вавилонската кула хората не са разделили езиците, а само са започнали да наричат Бог по различен начин. Иначе всички говорят за него едно и също, но с различни думички. Та в тази връзка - още литература? На български съм изчела почти всичко, което и излизало за йога - започнах с В. Ефтимов, нещо не съм очарована, цялата поредица на Йоги Рамачарака - Хата, Пранаяма и т.н., на Илия Илиев част от книжките - всичките са еднакви, библиотека "Индика" - увод в индийската философия, история на религиите в Индия, даже на Алистър Кроули "8 лекции по йога" четох - доста е полезна за тези, които се интересуват, защото първо е европеец и второ, както знаете е най-известният кабалист. И в интернет доста четох, вкл. и препоръчаният тук портал за йога, и на руски, и на английски. Странно е, че повечето материали се занимават с практика и описват различни техники, а за философията - нищичко или крайно недостатъчно. Или пък правят бегъл преглед в сравнение с това или онова. Единствената книга, от която ми просветна донякъде е "История на Индийската философия" - издание отпреди демокрацията, в която се прави прилично сравнение между йога и санкхия, та горе-долу нещо става ясно. И отделни неща - за Будизма, за Тибет - оттук, оттам щипнато.
Та, нещо ми препоръчайте, моля!
И последно питане - някакъв курс по санскрит? Може и онлайн. Учила съм древни езици, та относително разпознавам кое е глагол, кое е съществително. Цяла седмица се мъчих с една мантра с разни речници и граматики в нета, преведох я доколкото можах и се оказа, че преводът, който са ни дали е доста далече от истината. Мисля, че някакви основни познания по езика биха били полезни за любопитки като мен.

Не е зле, ако човек смята да се занимава сериозно с йога, да усвои някакъв набор от основни санскритски термини.

Но най-важното е да потърсиш съвременни Пробудени Учители, които умеят да обяснят същността на йога от собствен опит на понятен за нас жив език.

Не забравяй, че първоначално човек се увлича по йога, Веданта, будизъм като по нещо загадъчно и екзотично.

В даден момент той осъзнава, че те сякаш са различни огледала.

Всяко едно подобно учение по своему пренасочва вниманието ни към самите нас.

И когато вниманието ни устойчиво се фиксира върху самите нас, т.е. когато започнем да навлизаме в състоянието, наречено самадхи, ние разбираме че повече нямаме нужда от тези учения.

Освен за да си сверим часовника с колегите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е да, ама за да стигнеш до тази спонтанност трябва практика явно. Това, което практикуваме са някакви етапи - първият беше "наблюдение" на тялото отстрани - т.е. осъзнаване, че "ти" и "тялото" сте различни субекти. Сега сме на етап, че "ти" и "мислите ти" не е едно и също. В този смисъл е "наблюдение" - може би по-точно е абстрахиране, изолиране. И това пак ме връща на моя въпрос - аз какво точно правя? От това, което си написал излиза, че вървя по правилна пътечка - мислите и усещанията изчезват.
Е, да, ама тя казва - трябва да имате поток от мисли, все повече и все повече и едва тогава да се абстрахирате от тях. При мен този поток липсва - просто си пристъпвам в празнотата и съм си там. Трябва да се насилвам да си "мисля" за нещо, а не искам, почивам си. Психически блокаж мей би?