Под персонална вселена в ранната Санкхя вероятно се разбира психофизическото единство, наричано човек. Иначе системата се отбелязва традиционно като ниришвара-санкхя (Санкхя без Ишвара).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямаш, нямаш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази интерпретация на Санкхя ме смущава.

Наистина не съм запознат с учението на тази, доколкото ми е известно, много сериозна древноиндийска школа.

Но ме смущава да узная, че тя постулира две основни реалности: пракрити и Пуруша, след което се оказва, че една от тези две основни реалности (Пуруша) се оказва логически излишна.

Това вече не ми изглежда никак убедително - древните са знаели какво и защо правят и ако са постулирали Пуруша като основна реалност, най-добре е първо да се опитаме да разберем защо са го направили, а не лекомислено да кастрираме системата Санкхя, за да ни изглежда по-понятна и логична.

Интересно, че аз, който в никакъв случай не мога да бъда наречен материалист, нямам нищо против твърдението, че читта е последният еволюционен продукт на пракрити.

Но не смятам за коректно да се подменя понятието психика (читта) със съзнание (Пуруша).

Доколкото опитите на хората да обяснят взаимодействието между съзнанието и тялото са доста древни и в никакъв случай не са запазена марка нито на древните индуси, а още по-малко на школата Санкхя, аз предлагам да се заемем с проблема по същество и за момент да оставим Санкхя настрана.

Още повече че аз не познавам учението на тази школа, а вие, макар и да го познавате, явно не сте в състояние все още да го разберете (ако не нямаше да предлагате така лекомислено от него да се изхвърли един от основните му постулати).

Впрочем вие самият сравнихте системата Санкхя с тази на Декарт и с това показахте, че сте готов да анализирате проблема по същество.

Много древни традиции са сравнявали съзнанието със светлината.

Обърнете внимание, че макар и материална, светлината е невеществена.

Добре е никога да не пропускаме този факт: материално, не значи непременно веществено. Както знаем от физиката, като пуснем в една бобина електрически ток, ние индуцираме с това едно напълно невеществено магнитно поле.

Както виждате напълно е мислимо едно веществено нещо (електрическият ток в електромагнитната бобина) да породи индуктивно друго невеществено нещо (магнитно поле).

Ето и малка енциклопедична справка по този въпрос:

Електромагнитът е тип магнит, при който магнитното поле се получава вследствие на протичането на електрически ток. При спирането на тока магнитното поле изчезва.

Общото обаче, което свързва полето и веществото е ЕНЕРГИЯТА. Да съществува реално нещо, означава да има енергия.

Затова нека да се върнем сега на древния паралел между светлината и съзнанието.

1. Когато слънчевата светлина огрее някое дотогава неосветено и поради това тъмно място, то става видимо за нас такова, каквото е било преди да бъде осветено.

По същия начин, когато ние насочим вниманието си към даден външен или вътрешен (психичен) обект, ние го осъзнаваме такъв, какъвто той е бил преди да го осъзнаем.

Това е първата функция на съзнанието като първична ПРИРОДНА сила (наричано в някои по-близки до нас традиции Дух - от дихание) - да съзнава всичко останало.

Предполагам, че това е и една от основните функции на Пуруша в Санкхя - да съзнава играта на пракрити - както вие се изразихте "като безучастен зрител".

2. Светлината е нужна, за да освети веществения свят, но самата светлина не се нуждае от осветяване от нещо различно от нея. СВЕТЛИНАТА САМА ОСВЕТЯВА И ПРАВИ ВИДИМА СЕБЕ СИ.

По същия начин съзнанието е способно само да констатира собственото си присъствие. Тази негова втора основна функция ние наричаме САМОСЪЗНАНИЕ.

3. Светлината е енергия в чист вид. Затова като я съсредоточим (например с лупа) върху една веществена точка (да речем върху главичката на клечка кибрит), тя може да я възпламени.

По подобен начин, ако ние съсредоточим нашето внимание върху даден физически или психически процес ние го променяме. Именно на използването на тази трета основна функция на съзнанието (творческа воля) се основава цялата будистка практика на осъзнаване без цел и без избор на нашето дишане, поза, поведение и психически функции. Самото осъзнаване на тези психофизични процеси ги трансформира по един естествен начин.

Вече можем да обобщим постигнатите изводи:

Духът (Пуруша) е универсална природна сила, а не лична характеристика. Това, което е лично наше е нашето тяло и нашата психика. Съзнанието обаче, подобно на светлината, няма личен характер.

Духът (Пуруша) има три основни функции:

1. Собствена творческа воля (или енергия), с която непосредствено въздейства на веществената материя (пракрити).

2. Самосъзнание, т.е. непосредствено знание за самия себе си.

3. Съзнание за света на материята (пракрити) - тази функция свързва неразривно Духа (Пуруша) с материята (пракрити).

От тук до прототипа на християнската троица има само една крачка.

Бог (Духът) има три изяви: Отец (Творческа воля), Син (Самосъзнание) и Свети Дух (Съзнанието като универсално природно присъствие и трансформираща материята животворна енергия).

За човека пък се казва, че се състои от дух, душа и тяло. Духът е нетленен (защото е универсален и изначален), а тялото е тленно. Що се касае до душата (психиката), тя може да погине подобно на тялото, но може и да се спаси, ако се оживотвори от Духа и по този начин се сдобие с "живот вечен".

Ако погледнем на нещата по този начин, ние ще видим, че Санкхя наистина е една много дълбока и отлично изградена система на глобално мировъзприятие.

Ние не можем да умрем, просто защото никога не сме се раждали.

Духът - макар че по-правилно ще бъде да кажем Антропният Принцип, Пуруша - в Санкхя, първо, не е дух, защото е изпразнен от всякакво съдържание; второ, е абсолютно бездействен и немощен, що се отнася до материята - той нито въздейства върху материята, нито пък бива засегнат от материалните влияния и еволюционния процес, поради което се нарича Кутастха (Незасегнат), трето, няма нищо общо с природните сили, тъй като е субстанциален антагонист на природата и природното, той е отвъд материята (отвъд пракрити).

Що се отнася до читта, този термин в Санкхя означава именно съзнанието, а не просто психиката. Чит означава съзнателен, а читта е съществителното, образувано от прилагателното чит с помощта на наставката -та, както в английския думата съзнание е образувана от прилагателното conscious и наставката - ness.

Пуруша е изкуствено добавен като Принцип на Съзнателността (чайтаня), но съдържателните прояви на тази съзнателност са винаги модификации на съзнанието, читта-вритти, с две думи - материални формации, еволюти на пракрити. Съзнанието според Санкхя е материално, а Пуруша е нещо различно от съзнанието, макар да се дефинира като принцип на съзнателността. Факт е, че тялото и съзнанието могат да съществуват и без Пуруша и на практика, субстанциално, са нещо независимо от Пуруша.

Очевидно Буда е имал подобни възражения против Санкхя (неговият основен учител, Арада Калама, е бил последовател на ранната атеистична Санкхя), поради което направо е отхвърлил необходимостта от Пуруша в учението си, известно като анатма-вада. В останалото будизмът и Санкхя-Йога поразително съвпадат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Печелиш! Ти си по-чистичък и спретничък от мен! Айде бегай да си изпиеш млякото!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може ли поне да пия млякото си с кафе, бате Чесньо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може батенце!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що се отнася до читта, този термин в Санкхя означава именно съзнанието, а не просто психиката. Чит означава съзнателен, а читта е съществителното, образувано от прилагателното чит с помощта на наставката -та, както в английския думата съзнание е образувана от прилагателното conscious и наставката - ness.

Интересно. В будизма читта определено не означава съзнание.

В нашия език също не се прави ясна разлика например между съзнание и психични функции.

Например: Той има високо съзнание за дълг.

Но: Внезапно и призля, тя изгуби съзнание и се свлече на пода.

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Малей-й, човек два дена няма интернет и гледай к`во става в темичката му. Питах за теория - ей ми я, на! Така ми се пада. Колеги, давайте по-простичко, бе. Извън шегата - цялата санскритска терминология е трудно разбираема и доста объркана, защото в различните индийски философски и религиозни системи отделните думички значат различни неща, както някой правилно беше отбелязал.

1. Някой беше се закачил за името ми - prathalmakalpika e = prathama+kalpa+ika - начало+желание и наставката "ика" за съществително - т.е. значи такъв, който е в началото, но иска /да се научи/ - т.е. начинаещ. Откъде се е взело това "л" не е ясно - вероятно по правилата на sandhi - взаимодействието на звуците в края на предишната и началото на другата дума, което обикновено е толкова сложно, че трудно се научава. Думата я има и в двата варианта: prathalmakalpika и prathamakalpika.

2. За yoga всички сте прави, защото думата значи всички изброени от вас неща: - съюз, връзка, единение; - иго, хомот, зависимост, контрол; - оръжие, средство, начин; - правило; - усилие; - възможност и т.н. - още значения има, а пък в съчетание с други думи - стават наистина много.
Ако се замислиш обаче, йога е всичко това накуп, зависи от коя страна я разглеждаш. Цитирам Кроули по памет, но той много добре е обяснил противоречието между "яма" и "нияма" например. Ако "yama" значи прекъсване, спиране, подтискане, то е в смисъл на самоконтрол, който обаче води до примирие, вътрешен мир - още едно значение на думата. Има още обаче, защото "яма" означава и "върховно, висше, първостепенно" задължение. "Niyama" като думичка езиково е противоположна на "yama", ама не съвсем, защото "нияма" пак означава "контрол, подтискане, ограничение", но привнесени отвън, т.е. насила, а като следващо значение има "второстепенно, маловажно задължение". Излиза, че при "яма" човек сам се контролира, което е най-важният му дълг, а при "нияма" друг налага ограниченията - моралните принципи на обществото примерно, но това е съвсем второстепенно. Което пък противоречи на ред други постулати, ако ги приемаш буквално.

3. Оттук е и една от основните разлики между "йога" и "санкхия", разглеждани като системи, пътища и практика, а не религия - това е важно. Най-общо казано, тези, които практикуват "санкхия" "съзерцават", йогините - "действат". Първите преодоляват въпросното противоречие като буквално не правят нищо - търсят собственото си просветление чрез единение и медитация, избягват действието именно, за да не влязат "яма" и "нияма" в конфликт и признават върховенството на "яма". Йогините живеят според законите на "карма" и се опитват да съвместяват "яма" и "нияма", което е труден избор и често води до грешки. Само един пример още: в началото на "Бхагавадгита" Арджуна отказва да влезе на бойното поле, за да не убива невини хора. Кришна /може и да бъркам дали беше той/ го убеждава, че трябва да се бие, защото "много по-голям грях е да не влезе в битката - това е неговото предопределение, по-малък грях е, ако убие няколко хиляди, защото тяхното пък предопределение е да умрат именно в тази битка."

4. В този смисъл "йога" е много по-практична от "санкхия" и по-близо до обществените принципи - живея тук и сега, защото така трябва да бъде и се мъча да спазвам принципите на "тук и сега", като и така включително се стремя към просветление. "Санкхия" е доста по-отвлечена и в този смисъл наподобява повече на религиозна система с всичките си правила за аскетизъм, себеотричане и т.н. Грубо казано, ако свещеникът в православната църква е по-скоро "йогин", то монахът практикува по-скоро "санкхия". Целите са едни и същи.