Ако отиде човек в църквите, в разните ашрами, секти, и прочие, и ще се увери. Така наречените "духовни" хора се молят за:
"нова кола",
за "по голяма заплата",
за "нова къща",
"за жена"
за мъж
за деца
за ядене и пиене
за смърта на враговете
за по дълъг живот та да се наслаждават на горните неща
и т.н. и т.н.

Да прав си има много хора които се молят за това...
НО има и много хора който се молят за истински неща...
Но дори човекът който се моли за най незначителното нещо е по напреднал от онзи който не се моли, защото той се сеща че има нужда от помощ ... Докато немолещият се все още мисли че светът се върти около него. И той е контролйора на всичко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблема не е във вярванията... Защото всеки има някъкви вярвания и ние не можем да избягаме от тях. Ето например твоята представа за нещата е вид вярване... Това е твоята вяра за света около теб и начина по който той трябва да се възприема... Така че вяра винаги има...
Въпроса по скоро е на какво трябва да вярваме и кое е правилното вярване, а не в отричането на вярванията...
Ако някой те нъсърчава да вярваш в нещо това още не е предекст да го наречем ,шарлатанин.... Ако това в което те насърчава е за негова лична облага тогава можеш да го наречеш така... Но ако той ти помага и ти реално го усещаш и осъзнаваш тази помощ тогава той е твой учител.
Не дей така да личнуваш всичко по пътя което изключва твоето виждане защото не се различаваш по нищо от онова срещу което риташ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има достатъчно докъзателства за много неща стига само да искаш да ги видиш...
за тази цел обаче ще ти е нужно малко повече приемане и по малко отричане...
Истината е в приемането, а не в отричането...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не чак всичко е вярвания, недей така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма да те разубеждавам по отношение на дадено учение. Аналогично - пробвай да разубедиш някой, който е пристрастен към свинското, че не е полезно за здравето и т.н. Който е фанатичен почитател също на шкембе - чорбата, наденичките, карначетата, кюфтетата, кървавицата и т.н. манджи, които съвсем не влизат в менютата на "харекришнарите" например, както и да е.

Майтапът на страна - но аналогията е адекватна - както пристастеният към мръвките не може току така да се откаже да си хапва месце, така и пристрастеният към сектите, опиянението от илюзии и всякакви вярвания и натрапени внушения няма да иска току така да се откаже от емоционалната си привързаност към сектата и гуруто си.

Като ти харесва да си самовнушаваш, че следването на определени правила би те доближила до Бога, продължавай. ...но самата идея за "доближаване" до "Бога" е поредната илюзия на впримчения в зависимостта от време и пространство индивид. Ако смяташ, че "Бог" е нещо разделено от "тебе", "някъде там", в "духовните светове" или където и да било - ти създаваш поредното пространство в своите фантазии. С тази подробност, че този "Бог", "Йехова", "Аллах", "Вишну", или който и да е, също като това "тебе" или "аз" е впримчен във времето и пространството. А, когато е впримчен във времето и пространството, то какъв "Бог" - "Творец" е тогава? Не е ли много прост отговорът - това е "Бог" - творение на човешкия ум, на човешката фантазия. Ако някой "духовен учител" внушава у последователите си идеи за "доближаване" до "Бога" (т.е. създаване на пространство между "теб" и "Бога", който също е част от това "пространство"), то този "духовен" учител е мошеник и не заслужава доверие.

Ако имаш здрав разум, можеш да разбереш за какво става дума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако смяташ, че "Бог" е нещо разделено от "тебе", "някъде там", в "духовните светове" или където и да било - ти създаваш поредното пространство в своите фантазии. С тази подробност, че този "Бог", "Йехова", "Аллах", "Вишну", или който и да е, също като това "тебе" или "аз" е впримчен във времето и пространството. А, когато е впримчен във времето и пространството, то какъв "Бог" - "Творец" е тогава? Не е ли много прост отговорът - това е "Бог" - творение на човешкия ум, на човешката фантазия.

Съгласен съм с теб.... Бог е в нас и ние сме в него...:))
Във Ведите се казва и по спецялно в Шримат Бхагаватам, че божественото се намира Навсякъде, като те го описват в 3 аспекта- Брахман, Параматма и Бхагаван.
Брахман е Абсолютната вечност, Абсолютния безкрай... нещо което едва ли може да се обясни с думи...
Параматма - това е Бога намиращ се в сърцето на всеки, вечния наблюдател и спътник... (Това за което говориш ти )
Бхагаван е Бога Абсолютна личност.
Тези три аспекта са взаимно свързани и неизключващи се помежду си...
Във ведите обаче още се казва, че ние сме атма - Душа, неделима част от Бога, но част която има собствена индивидуалност. Тя е като една капка от този безбрежен океан.


създаване на пространство между "теб" и "Бога", който също е част от това "пространство"

Не мисля, че духовните учители по нашата линия Гаудия Ваишнава внушават това. Напротив.
Ако един човек се стреми да се доближи до БОГ ( да осъзнае себе си - съгласен съм с тебе че ние никога не сме се разделяли и че Бог е винаги с нас но тези думи могат да бъдат истина за нас само ако са подплатени с реализации и осъзнаване на истината...) то той би следвало да намери такъв учител който да му даде това което да отговаря на неговия стремеж.. Ако човек се осъмни в делата и постъпките на своя учител и види че той не го води по правилния път то той може да напусне и да потърси Божествената любов другаде.... На това ни учат учителите...
Не разбирам обаче защо смяташ, че ученията те отделят от това разбиране... Ако имаш един Гуру и един Ученик ти вече имаш Учение... И това е учението на този Учител... И ако зад едно учение седи мъдър духовен учител то какъв е проблема... Никой не ни кара да вярваме на всичко което лети из пространството но човек трябва да намери пътя си и да се фокусира по някъкъв начин... .. Как да осъзнаеш себе си е въпроса, който стой пред нас. ако смяташ себе си за осъзнал се за постигнал духовното просветление то тогава духовен учител не ти е нужен.
За себе си смея да твърдя, че съм далеч от тази реализация наречена просветление... За сега се опитвам да последвам онова което диктува сърцето ми... А то ми казва, че колкото и да се опитвам със собствени средства да разбера нещо което е отвът моето възприятие е много трудно... В крайна сметка живота ми е наниз от събития, който по един или друг начин ме учат да живея да обичам да бъда това което съм. Всяко нещо те учи в този свят. От раждането до смъртта. Все има някой който те съветва на който можеш да се довериш... Така че според мен е виша форма на егоизъм човек да смята, че в този свят няма нито една личност от която да може да се поучи и която да може да му даде правилна насока и напътствие за духовното му израстване.
Относно духовните светове... за който говориш :)) Щом не ти харесват не ги приемай... Никой не те кара... Но знай Бог е от Себе си и за Себе си
Той включва всичко без изключения... Иначе не би бил Бог...
Така, че помисли... кое е това което ти изключваш от него...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от KripadhamDas на 25.06.06 21:49.

"Ако един човек се стреми да се доближи до БОГ... то той би следвало да намери такъв учител който да му даде това което да отговаря на неговия стремеж.. "

Е, това правят учителите - дават на хората, това, към което се стремят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В просветлението няма представи, момче!
Самата дума показва, че илюзиите, възпрепятстващи ясното познание и директното възприятие са премахнати.
Път няма единствено, когато си го изминал целият и си стигнал целта. В противен случай път има и е толкова по-дълъг, колкото е по-голяма заблудата!

Нищо лично, както казват в американските филми! Пишеш:
"Във Ведите се казва и по спецялно в Шримат Бхагаватам, че божественото се намира Навсякъде, като те го описват в 3 аспекта- Брахман, Параматма и Бхагаван."
Сигурно си чел Ведите и знаеш, че Шримад Бхагаватам не е част от Ведите.
И все пак коя част от Ведите си чел: Ригведа, Самаведа, Атхарваведа или Яджурведа? И на какъв език- български, руски, английски или санскрит?
И кое превеждаш, че е "божествено" от санскрит(девангари)?
Брахман не превеждаш, не превеждаш Параматма. А за "Бхгаван" също ми е много чудно откъде го изрови този термин от Ведите?
Нека твоя "бог" да ти е на помощ. Положението ти е много по-зле отколкото можеш да си представиш.

Да кажеш ,че няма път е все едно да кажеш, че живота се крепи на случайността.

Път винаги има... Когато има цел има и път... Ако смяташ това за илюзия то мислия, че си в голяма заблуда... Човек, който няма цел е достоен за съжаление... На такъв човек наистина му е нужна психологична помощ... И това не е шега... Това е реалността. Ако ти нямаш цели тогава живота се явява по естествен начин безмислен, и това спокойно може да те доведе до самообийство.
Целта не е да нямаме цели, а да имаме постояно нарастващи висши цели... Нарастването е безкрайно... Абсолюта е безкраен, Брахман е Безкраен, Любовта е безкрайна...
Тук говорим за вечност, пълно знание и вечно нарастващо блаженство, а не за психотропни вещества, наркотици, бълнувания и видения...

Аз те разбирам ти говориш за това, че човек не трябва да се самоопределя като българин, сектант, химик, учител, лекар и т.н. Но за да стигнем и излезем от това самоопределяне ние напрактика избираме някъкъв път... Дали това е пътя на отричането от всичко както ти правиш... Дали тов е пътя на знанието или пътя на приемането или отдаването... Все пътища към една и съща цел. И всеки път си има своя пътеводител...
Да ако искаш да откриеш сам път Възможно е но защо ти е да го правиш... Има толкова рискове и толкова възможности да се загубиш... Кое е по важно пътя или целта... ? И ако гониш целта то тогава би следвало да избереш възможно най-краткия път. А най-краткия път е винаги онзи, който има водач, който може да те преведе по пътя. Така си мисля..
Ако трябва да прекосиш джунглата... как ще предпочетеш да тръгнеш сам... или да си намериш някой, който вече е бил там и познава добре джунглата... Някой, който може да те преведе... Това обаче не означава да се хвърлим сляпо... Напротив трябва да сме сигурни, че нашия водач е способен и може да ни преведе... Да поставяме под съмнение да питаме и да търсим логически отговори, на своите въпроси. Това е в основата на едно истинско учение...

И след като сме зависими и се привъзваме, след като се самоопределяме с илюзията то е трудно с лека ръка да отхвълим и да станем хоп изведнъж непривързани чисти и себеосъзнати... Така ,че това наше положение е болест и тя трябва да се лекува.
В този свят както предполагам знаеш нещата винаги имат положителен и отрицателен заряд... Например вземи ножа... Можеш да си нарежеш и намажеш филика, а можеш и да убиеш някой... С едно средство можеш да направиш две корено противоположни неща с абсолютно различен заряд и смисъл..
По същя начин ученията, могат да ти помагат могат и да ти пречат...
Отречението може да ти помага, а може и да ти пречи...
Знанието може да ти помага и да ти пречи...
И истината за мен се крие в онова което ти помага реално да преоткриваш себе си... А това е пресоналното ти възприятие за нещата... Ти как ги виждаш... Ако искаш да са криви и зли те ще бъдат криви и зли ако искаш да са хубави теще бъдат хубави... Така, че аз не виждам лошо в ученията... напротив... Те дават фокус на хората... Естествено има хора които следват учения уж на външен вид, за да се чувстват потребни и част от някъкво общество или група и в това няма лошо, но в ученията има и много хора, който следват истинкси и има много какво да научи човек от тях. Така, че аз не виждам проблем в ученията...
Естествено има и лъже учения и лъжци в този свят, но всеки сам трябва да прецени, да подложи на съмнение, да провери, а не да се хвърля вътре сляпо или отхвърля сляпо... Ако човек наистина се стреми към себеусъвършенстване , просветление и т.н. То е нужно да изледва и да търси онова което е най-близко до неговото усещане...
А относно просветлението... Незнам дали си се замислял какво всъщност означава просветление... Ами само погледни думата
Про... и светлина... А какво дава светлината - Познание... Посредством светлината ти възприемаш света и го опознаваш... А Про е още и още по голяма светлина - вълшебна светлина... А в нея не липсва познанието... Напротив... Просветлението е тогава когато си успял да минеш отвът познанието... Това не е липса, а нешо повече.. Това не е само придобито знание, опитност и мъдрост. Това е нещо повече... Но това не ги изключва...
Лично за мен истински просветения човек е и знаещ и можещ... Той не случайно е наричан мъдър..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите