|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
Бог ли как Го виждам? Как ми се е представил? Като какво съм Го пазнал?
Като Всичкото и Нищото.
| |
Тема
|
Re: Предлгам ти компромисен вариант:
[re: mo32]
|
|
Автор |
Aлekc (необвързан) |
Публикувано | 02.08.09 20:23 |
|
Да, но животните нямат его, нямат съвест - те са невинни.
Защо тогава хората да не се държат като тях?
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
| |
Тема
|
Re: Предлгам ти компромисен вариант:
[re: Aлekc]
|
|
Автор |
mo32 (обикновен) |
Публикувано | 02.08.09 21:33 |
|
Това, че имаме осъзнабане и възможност за избор е предимство, недостатъка е Егото. Не ми се вижда алтернатива, да изоставя първото, заради второто. Още повече че сме във клуб, който е посветен именно на система, която прави възможен отстраняването на Егото, без загуба на правото на избор.
А темата е за Дев Мурти, който наблюдавайки конете (конските движения, които на български са преведени като крокодилски) и други животни е изнамерил движения, които да спомогнат заздравяването на гръбнака и освобождаване от умората. Така че има начин да вземем и нещо от инстинктите на животните, което ние сме загубили.
___________
| |
Тема
|
Re: Махараши Свами Дев Мурти в България
[re: mo32]
|
|
Автор |
Amitaba () |
Публикувано | 02.08.09 23:22 |
|
Няма добра и лоша карма. Има карма. И я има, за да се учим на състрадание и любов. Всички знаем, че когато си бил от другата страна в даден конфликт, не си толкова безсърдечен в отношението си. Затова ни се дава да бъдем и от двете страни.
| |
Тема
|
Re: Предлгам ти компромисен вариант:
[re: Aлekc]
|
|
Автор |
Amitaba () |
Публикувано | 02.08.09 23:34 |
|
Тази "борба" е само на повърхността. Това е, което ние виждаме с нашето изпълнено с противоречия съзнание. За някои хора и дъждовното време е "лошо". Въпрос на гледна точка.
Всичко е една игра.
| |
Тема
|
Re: Предлгам ти компромисен вариант:
[re: mo32]
|
|
Автор |
Amitaba () |
Публикувано | 02.08.09 23:41 |
|
Че откога човекът не е част от животинския свят? Борбата при нас е не по-малко жестока, макар и скрита зад политика, икономика, търговия, социален статус - войни, убийства, кражби, рекет, побоища, малтретиране, изнасилвания... забравих психическия тормоз, който го има в училище, на работното място, понякога и в семейството...
Ако всички бяхме пробудени/просветлени, мислиш ли, че щеше да бъде така? Проблемът не е нито в средата, нито във външните условия. Проблемът си е в акъла, на който сме, или по друг начин казано - в нивото на съзнание.
| |
Тема
|
Re: Махараши Свами Дев Мурти в България
[re: Amitaba]
|
|
Автор |
mo32 (обикновен) |
Публикувано | 03.08.09 02:27 |
|
Има карма. И я има, за да се учим на състрадание и любов.
Каквото поискаш това ти се дава. Искал си карма, получил си я. Сега се оправяй сам.
___________
| |
Тема
|
Re: Махараши Свами Дев Мурти в България
[re: mo32]
|
|
Автор |
Amitaba () |
Публикувано | 03.08.09 07:19 |
|
Не съм сигурен, че съм искал. Но съм сигурен, че в момента, в който вече нямам нужда от това, няма и да го има за мен. Има елементарни природни закони. Като във всяка игра.
| |
Тема
|
За съдбата.
[re: Amitaba]
|
|
Автор |
mo32 (обикновен) |
Публикувано | 03.08.09 09:10 |
|
Пътували на кораб учител и ученик. Разразила се буря. Учителят останал невъзмутим, а ученикът умирал от страх. Ученикът си мислел:
"Ще умрем! Вълните всеки момент ще обърнат кораба и морето ще ни погълне! Ще умрем, Господи! Това не е случайно! Няма нищо случайно, така ме учи моя учител! Сигурно Господ се е ядосал на нещо?! Моят учител е безупречен и свят човек, а аз съм грешен. Сигурно Господ се е ядосал на мен, грешника. И заради мене ще затрие и моя учител. Моля те, Господи, пощади ни! Сигурно това е знак, че моя учител не заслужава такъв грешник като мен. Господи, пощади го, отказвам се, повече няма да му бъда ученик. Ако ни пощадиш, Господи, заклевам се във всичко свято и в Твоето име, че ще напусна моя учител и ще стана обикновен фермер. Приемам съдбата си, не ми е било писано да бъда ученик на моя учител..."
На сутринта, бурята утихнала и след няколко дни корабът благополучно достигнал своята дестинация. През цялото останало пътуване ученикът бил унил и тъжен, а учителят му бил усмихнат и в добро настроение както винаги. Щом следнали на брега, ученикът увесил нос още повече и приближил своя учител.
- Учителю, трябва да те напусна!- казал мрачно и тържествено.
- Ха, че защо пък трябва да ме напускаш? Попитал учителят.
- Когато на кораба се разрази буря, аз помолих Господ да ни спаси, като в замяна обещах, че ще те напусна и ще стана фермер. Знаех, че бурята не е случайна и е заради моите грехове и не исках и ти да умреш, заради това, че си свързал Съдбата си с мен, грешника. От друга страна, аз приех Съдбата си, че не ми е било писано да ти бъда ученик. Прощавай и сбогом!
На този отговор, учителят прихнал да се смее, та чак въздух не му останал в дробовете. Колкото повече се смеел, толкова по-изненадан и обиден се чувствал ученика. Накрая, след като се успокоил, учителят казал:
- Няма нужда да ме напускаш. Аз те освобождавам от твоята клетва.
- Но учителю, нима това е възможно?! Аз се заклех пред Господ, във всичко свято. Моята съдба сега не е да те следвам...
Учителят, го прекъснал.
- Не се притеснявай от клетвата, която си дал. Няма такъв господ, който да се гневи лично на теб, и на който да се молиш, и да се кълнеш, и в замяна да ти изпълнява желания.
Аз бях готов да умра. А ти не беше и поради това си молел за пощада и се се клел.
Що се отнася до Съдбата ти, ти не можеш да я контролираш, но можеш да правиш това, което зависи от теб, в тия тесни граници, че си човек.
Така че се успокой и да продължаваме натам, за където бяхме тръгнали.
След години ученикът на свой ред станал учител.
___________
| |
|
Аз - като Съчувствие
Don't tell me what I can't do
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
|
|