|
Битката при Бойн
Това е последния етап от войната между новия британски крал Уилям III и детронираният владетел Джеймс II. Тя съшо така е и с ключово значение за борбите в Ирландия между местните протестанти и католици. Не може обаче на това сражение да се гледа само от религиозна гледна точка, тъй като в армията на Уилям е имало и католици. Тази битка е и последния опит на якобистите, да възстановят на британския трон Джеймс Стюарт. В Ирландия обаче войната е повече етнически и религиозен конфликт. За ирландските якобисти войната е за ирландския суверинитет, религиозната толерантност за католиците и собствеността върху земята. Ирландскитде католически благородници губят почти всичките си земи след като Оливър Кромуел завладява Ирландия, а също така им беше отнето правото да заемат обществени длъжности, практикуването на тяхната религия и участието в местния парламент. В лицето на Джеймс Стюарт те виждат човека, който ще възстанови правата им и автономията на Ирландия. Граф Ричард Тирконъл организира армия, за възстановяването на Джеймс на трона след Славната революция в Англия. През 1690 г. те контролират цяла Ирландия без Ълстър (днешна Северна Ирландия). Повечето войници на Джеймс при Бойн са именно ирландски католици. Обратното за уилиамистите в Ирландия войната е средство за поддържане на протестантското и британско управление в Ирландия. Т.нар. Уилиамисти са главно протестантски заселници от Британия, които са мнозинство в Ълстър. Те се страхуват, че управлението на Джеймс и католиците ще застраши живота им. Опасяват се и от повторение на ирландското въстание през 1641 г., когато е имало масово клане на протестанти. Именно заради всичко това, те подкрепят Уилям при Бойн. Джеймс Стюарт разполага и с подкрепата на френския крал Луи XIV, който не иска да види протестант на британския трон. Луи изпраща в Ирландия 6 000 френски войници в подкрепа на Ирландия. Уилям като щатхалтер на Холандия получава подкрепа от холандците и други европейски страни. Джеймс е опитен военен, участвал във военните кампании на брат си. Той обаче е склонен, да се паникьосва и да взема прибързани решения. Уилям също е участвал в много сражения, но той е по-скоро отличен дипломат, отколкото способен военен командир. Дипломацията на Уилям създава антифренската Аугбургска лига. За него възкачването му на британския трон е само нов фронт в борбата му срещу Луи XIV. Подчинени генерали на Джеймс са Ричард Тирконъл, който е заместник на лорд-протектора на Ирландия и френския генерал Лазун. В армията на Уилям служат херцогът на Шомберг (служил във френската армия, но изгонен от страната заради това, че е хугенот). Армията на Уилям наброява 36 000 войници от различни страни. Около 20 000 от тях се намират в Ирландия с Шомберг, а през юни 1690 г. Уилям пристига с останалите 16 000. Силите на Уилям са по-добре подготвени и снабдени от тези на Джеймс. Пехотата на Уилям се състои от професионални войници от Дания и Холандия. Армията на новия британски крал включва също и френски емигранти, които са хугеноти. Кралят няма високо мнение за британските си войници с изключение на тези, които са от Ълстър. Якобистите наброяват около 25 000 души. Сред тях има няколко френски полка, но основната част са ирландски католици. Конницата се състои основно от ирландски благородници, докато пехотата включва зле обучени селяни, малцина от които имат мускети. Мнозина от тях са въоръжени само с коси, за разлика от отлично въоръжената армия на Уилям. Уилиам влиза в Ълстът на 14 юни 1890 г. Джеймс се разполага около река Бойн на 50 км. от Дъблин. Уилямистите достигат Бойн на 29 юни. В деня преди битката, Уилям проучва бродовете на реката, през което ще минат неговите войници и попада под вражески обстрел, като дори е ранен леко. Самата битка се води при Олдбридж, близо до Дрогеда. Той изпраща 1/4 от хората си в местност, наречена Рафгрейндж, близо до Слейн на около 10 км. от Олдбридж.Синът на Шомберг, Майнхард води тази група, на която неуспешно се противопоставя ирландската кавалерия. Джеймс се паникьосва, като вижда че може да бъде нападнат в гръб и изпраща половината си войници, заяедно с голяма част от оръдията си, за да пресрещнат врага. Уилямистите виждат,че няма да пробият противника и се оттеглят. През главния брод при Олдбридж, пехотата на Уилям, водена от елитни холандски гвардейци напредва през реката, използвайки многократно по-голямата си огнева мощ, за да разпръсне неприятелските войници, но са спрени от атака на якобистката конница. Осигурявайки си контрола над Олдбридж пехотинците на Уилям се въздържат от атаки над якобистката конница. В тази фаза на битката са убити херцог Шомберг и Джордж Уокър. Уилямистите на са способни да продължат действията им, докато собствените им конници заклещват якобистите при Доноур. Пред Уилям се открива възможност да обгради якобистите докато те преминават реката при Дълийк, но е спрян от якобистката гвардия. Жертвите в битката са малко, само около 2 000, 3/4 от които якобисти.Якобистите са деморазлизирани от поражението си и много от ирландските пехотинци дезертират. Уилямистите маршируват победоносно в Дъблин два дни след битката. Якобистката армия опразва града и потегля към Лимерик. Жителите на града са предупредени за поражението от пратеник на Джеймс. Разгрома при Бойн кара Джеймс, да се върне в изгнание във Франция. Загубата на якобистката армия и бягството на Джеймс разярява неговите ирландски поддръжници, които продължават войната до поражението си при Огрим през 1691 г.
Сражението при Бойн обаче е засенчено от разгрома на англо-холандската флота от френския два дни по рано в битката при Пясъчната долина. Бойн обаче е от стратегическо знчение за Британия и Ирландия. Тя слага край на надеждата на Джеймс Стюарт, че ще се върне на британския престол. Бойн е символ на британското и протестантско владичество в Ирландия и затова тази победа ежегодно се чества от Ордена на оранжистите ( името оранжисти идва от Вилхелм Оранжки, каквото е рожденното име на Уилям III) в страната на 12 юли. Обратно за ирландските католици Бойн е символ на една трагедия и голямата стъпка към британската колонизация на Ирландия. През 1920 г. членове на ИРА взриряват голям паметник на полесражението на Бойн, а също така разрушават и статуя на Уилям III в Дъблин. След 1990 г. при всяка годишнина на Бойн членовете на Ордена на оранжистите празнуват, марширувайки през католическите квартали на Белфаст.
|
