никой не влиза и никой не се интерсува от въпроса с човешките ресурси -тяхното имане,нямане, търсене и предлагане.
За съжаление!
Хората сме странно нещо - интерсуваме се от даден проблем само , ако ни засяга лично и с изпаднали от борда не обичаме да комуникираме...нда!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами аз като пишех тука, години наред, защо не те виждах, Драка?


Хм, колко е интересен живота, аз още пиша тук и още се интересувам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Права си, разбира се.

Накъде - избираш сам...

Аз съм права, разбира се, ама доста хора се правят, че не го виждат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човешки ресурси за какво?

Изписано е толкова много за това как се пише сиви и мотивационно писмо, но с идеята, че четящият кандидатства за мениджър и нагоре. Това, че мотивационно писмо за позиция "овчар" не може да се иска, се пропуска някъде по брънките на веригата на претенциите и "кой е тук шефА".

Ако достигнеш до заветното интервю, се оказва, че са поканили всички кандидатствали - в най-добрия случай през 15 мин, а най-често 20 до 50 човека чакат накуп... за да застанат пред някой смешко в домашно пуловерче от времето на Студената война, който ги гледа в очакване да му повторят сиви и мотивация, дето дори не си е направил труда да прочете.

И затова не е чудно, че после същия този смешко назначава някой, с когото весело са си побъбрили, без изобщо да засягат самата длъжност или условията за работа, а за другите кандидати казва "ама те само мълчаха, къде са тръгнали".

Да обобщя:
Професионалната ми съдба зависи от смешковци в домашни пуловерчета от времето на Студената война.
Смешковците нямат идея за каква позиция какво да искат.
Смешковците изобщо не четат документите, които им се пращат.
Смешковците не знаят как да организират интервюто на 50 човека.
Смешковците нямат идея какъв изобщо човек им трябва за тази работа.

И накрая: едни други смешковци пишат съвети... по-скоро превеждат от някой тъп чужд сайт как да си напиша мотивационното писмо, без да си дават сметка, че техните съвети имат толкова общо с хората, за които са предназначени, колкото има връзка между кравата и магарето.

***
пол - Ж
Срещнах човек, който е чел всичко, но не знае нищо.

Браво, чудесно написано!

Ще добавя, че ако Смешкото те покани на работа, никога няма да му мине през акълчето, че трябва да те мотивира някакси. И си живее с презумцията, че "за твойто място чакат стотици кандидати".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно мнение. Само дето CV-то и мотивационното може да ти ги е писал някой друг, а ти да ме можеш две изречения смислени да вържеш, нали?
Да не говорим, че повечето мотивационни са копи-пейст от два-три сайта и вече ми се повръща като чета едно и също. Даже имах случай, в който мъж беше подал мотивационно писмо, което беше написано в женски род!
И да - който мълчи няма как да пробие. След като е толкова уверен в себе си, че няма нужда дори да го споменава, да продължава да бъде уверен у тях.
Накрая - ако нямаш уважение към човека насреща в интервюто - това си проличава още с първото изречение. Как очакваш да те вземе някой, който за теб е "смешко"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, имаш право. Докато не отида на интервю. Ако такива като теб не ми четат кандидатурата, защото "можело да не съм го писала аз", как точно да ви приемам насериозно? Или като ми дават кариран лист да напиша автобиография в свободен текст? Или като ми обясняват как да попълня бъгавата бланка на "европейския" формат, щото това, което им давам, няма половин страница с надпис "ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМАТ". Или като поздравя учтиво, а те ме гледат като пукели, посочват с поглед стола, все едно съм на екзекуция, 2 мин четат сивито и накрая ми задават по няколко пъти въпроса къде съм работила и учила, все едно съм решила да крия, че съм била космонавт и съм учила в Харвард.
Та как точно да приема насериозно хора, които мен не ме приемат насериозно?

***
пол - Ж
Срещнах човек, който е чел всичко, но не знае нищо.

винаги гледам дефолтно позитивно.
Наложи ми се да участвам в провеждане на интервю. Нямаше подбор по документи, кандидатите бяха предложени от регионалния ръководител - позицията е такава, че да не изисква влагане на ресурси като време, организация, финанси (за обяви) и др.
И, вярно че позицията непретенциозна (макар и не съвсем), но и тримата бяха дошли с написани на ръка автобиографии от рода на Аз съм роден...
Абе млади момчета, нета ежедневие, няма начичин да не е ясно ква е формата днес. Не друго, просто това е първото, което говори как се отнасяш към кандидатстването.
Да не говорим, че двама от тях нямаха представа каква е работата, за която кандидатстват.
Но то предложилия ги е за ебане.
Което ме навежда на мисълта, че няма маловажни позиции и трябва да се действа както му е реда.

------------------------
Слушай беззвучието...