Хората търсят не работа, а заплата / Общества / Професионални / Човешки ресурси

Петя Попова, Консултант по подбор на персонал: Хората търсят не работа, а заплата
Най - важното е насочването към определена цел

Лияна Панделиева
Монитор

Визитка
Родена на 4 декември, 1980 г.
Притежава магистратура по юридическа и клинична психология
С подбор на кадри се занимава от 2 години.

- Ако вярваме на статистиците, България ще достигне по доходи развитите страни от ЕС след два века. А съвременно ли подхождат към намирането на нова работа българите?
- Най-сериозният проблем на работоспособното население у нас е, че то не знае какво иска да работи и как да се реализира. Хората са наясно, че трябва да открият постоянно работно място, но нямат нито реална самооценка, нито идея за това как изглежда успешната работа, нито какви са изискванията към работодателя им. Деведесет процента от българите дори не допускат, че могат да имат изисквания към фирмата си! А това е тяхно исконно право - да поставят своите искания от условия за труд, до привилегии и лично отношение!
Липсата на лична яснота, вътрешната житейска неудовлетвореност, слуховете, че някой се е "намърдал" на хубаво местенце обуславя и огромното текучество в почти всички сектори на бизнеса - хора без ясна визия за себе си и без конкретни цели скачат от компания в компания и търсят нещо, което да им хареса. На запад кандидати, които сменят работа не заради възходящо развитие, а само преминават на една и съща длъжност, но в различни фирми, е знак за личностна нестабилност. Намирането на ново работно място става много трудно за такава категория хора.

- Търсенето на работа започва с писането автобиография и мотивационно писмо. В каква степен кандидатите умеят това?
- Хората, завършили висше образование преди повече от 5 години, не обръщат никакво внимание на изискванията за правилното написване на тези документи. Те не искат да "творят", а просто да ги назначат! Малцина от тях са наясно, че съществува различен подход в писането на тези документи и че стилът им е тясно обвързан с профила на компанията. Американските фирми, които търсят кандидати на експертно и средно ниво разчитат не толкова на опита, колкото на неговия потенциал. Затова и в американския тип биографии се набляга на личността на кандидата - интереси, хобита, лични постижения. Европейският тип биография е много по-сух, но и по-конкретен. Там в низходящ ред се представят образованието, допълнителните курсове, сертификати, работни места.

- По какво се различават в подхода си за кандидатстване търсещите работа?
- Съществуват няколко напълно самостоятелни групи кандидатстващи: тези на училите и завършили западни университети, които изключително коректно изготвят своите документи; на младите специалисти с опит, които внимателно се отнасят към кандидатстването и на най-големия брой - завършващите висше образование, които се хвърлят напред на принципа на мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече!" Те пускат нелепо написани документи, в които са предложили информация, която просто им се струва…интересна.
Имахме случай на млада девойка, завършила журналистика, която иска да стане маркетингов специалист, но изпраща автобиография в стихотворна форма и снимка…с водно конче на носа. Уникално голямо количество кандидати изпращат фотоси по бански, на яхти, в прегръдките на красавици, дори сватбени кадри или откровено еротични.
В крайна сметка, съотношението между биографиите, попълнени според правилата и заслужаващи внимание и онези, които предизвикват искрен смях и недоумение се, корени в интелекта на самия кандидат.

- Само нелепото съдържание на биографиите ли е проблем?
- Ако оформлението, изразяването на мотивацията и снимката са едната страна на проблема, значително по-голям е този с…лъжите. Дори без да става дума за фалшиви дипломи, хората масово измислят трудов опит, работни места, заемани длъжности. И за десерт - всички, които са разбрали, че в Интернет се намират примери на мотивационни писма, просто ги копират едно към едно. И така се стига до абсурда десет кандидати, които не се познават по между си, да представят еднакъв текст на мотивационното си писмо. "Преписвачите" отпадат на първия етап на някакъв конкурс заради…мързел.
А мързелът е често плод на несъществуваща себеоценка. "Искам да работя нещо по специалността си" - казват повечето кандидати, но дори и не смеят да направят планове за себе си. И когато биват отхвърлени, те се самоуспокояват: "Ми така е, други хора се намърдват!". За най-голямо съжаление в България намирането на интересна работа все още се счита за въпрос на "уреждане", а не на отвоюване на позицията в истинско състезание с други кандидати. Мнозина не знаят с какво искат да започнат и докъде да стигнат.
Класически въпрос по време на интервю за работа е: "Къде ще бъдете след пет години?" Докато на запад кандидатите го очакват като черешка върху тортата, като най-сладката възможност да разгърнат концепцията си за възходящо развитие, за българите този въпрос е ужасен стрес. Често жените започват да мечтаят: "Ще бъда омъжена, ще имам две деца, ще сме направили вноска за апартамент и ще имам шофьорска книжка." Такива кандидати просто се самоотстраняват. В другата крайност са фаталистите, които не искат да мислят за толкова време напред, защото "Я сме живи тогава, я не!" Но и това не е отговор!
Лошото е, че мнозина открито признават, че с тези несигурни икономически процеси в България просто не смеят да правят планове. Много важно е хората да се насочат към някаква цел, която да развиват във времето. Това ги учи да последователност и вътрешно структуриране. Онези, които нямат последователни цели, дори когато попаднат на удовлетворяващо ги работно място, все още се чудят дали пък няма да открият още по-интересна реализация.

- В условията на стопанство служителите често роптаят срещу деспотични и непоследователни началници.
- Да, вече е пълно с хора, които буквално плачат от лоши шефове. "Писна ме някакви истерици да ме замерят с химикалки и да ме карат да върша абсурдни неща! Писна ми много по-глупави от мен хора да ме тероризират до степен да пия антидепресанти!" Такива оплаквания са повече правило, отколкото изключение. Затова в приоритетите на хората, които си търсят работа, е нормалната работна среда. Всъщност - умните началници са наясно, че това е ключов фактор в задържането на качествените служители.

- Има ли некоректни работодателите?
- По отношение на възможното заплащане фирмите-работодатели също са некоректни. Един от най-големите американски сайтове за намиране на работа Monster.com публикува всичко, което може да интересува кандидата - месторабота, изисквания, условия, привилегии, размер на заплатата. Така се предотвратява наплив от кандидати, които веднага разбират, че не са подходящи или самите условия не ги устройват. В България в това отношение нещата са отново "изгяволени". Всяка фирма има предварително заложен план за размера на заплатата за всяка длъжност. Но ако таванът е 1000, а кандидатът си поиска 600, фирмата спестява 400 лева на месец! Всъщност опитите на български работодатели да ударят с един куршум много зайци е също основание за кандидатите да не вярват особено нито на обявите, нито на самите интервюта.
Класически примери за началническа алчност и некомпетентност са обяви, в които се търси секретарка, която да се занимава със статистика, логистика и ПР. Наскоро в провинциален град бе пусната обява, че се търси продавач-консултант, който да владее свободно италиански, френски и гръцки, за заплата от…270 лева.

- Къде е най-същественото разминаване?
- От едната страна на барикадата, където са хората, търсещи работа, се срещат надценяване, свръх очаквания и липса на квалификация. От страната на работодателите стои другата армия от не достатъчно компетентни хора, които също не знаят какво търсят, но пък "владеят" положението.
В голямата българска група на некоректните работодатели са онези, които назначават хора на странни и ощетяващи договори, а само след месец уволняват служителите, под предлог, че не са си вършили работата. Често отказват и да платят. Жертви на подобен род мошеничество са млади работещи или хора в крайно тежко финансово състояние, които и не помислят да търсят правата си по съдебен път.
Качествените български бизнесмени, които реално градят компании и разчитат на професионализма, са като печалба от тотото. Когато собственикът избере специалист и му делегира права и бюджет, за да бъде свършена работа от която самият собственик не разбира, говорим за разумно инвестирани средства. Перачите на пари се познават по влагането на гигантски суми в опаковката на начинания, които са абсурдни в самата си същност. Но хората се оставят и на това течение, защото все пак ще получат някоя и друга заплата.

- В какво се състои сегашната криза и за работодатели и за търсещи работа?
- На практика в объркания пазар на труда се случват (или може би не се случват) няколко основни неща: кандидатите не искат да се научат да бъдат полезни за себе си; работодателите, които не са част от големи международни компании, не искат да формулират ясно какви работници са им нужни и така сами предизвикват текучество; образователните институции бълват специалисти, които не са съобразени с нуждите на пазара. Понастоящем сме свидетели на свръх предлагане на маркетингови специалисти, счетоводители, финансисти.
В същото време е почти непостижимо да бъдат намерени опитни инженери с чужди езици. Липсата на адекватно заплащане на преподавателите най-често ги вкарва сред кандидатите за телефонни оператори, секретарки, та дори и за стажантски програми, които са пак по-високо платени от учителската работа.
С присъединяването ни към ЕС предстои нова вълна от навлизащи в България фирми, които ще търсят служители, адекватни на техните стандарти. А засега българите очакват тези фирми не с учене и преквалификация, а с изчисления за евентуалното нетно възнаграждение.