Предвид факта, че е добре да не се споменава нищо лошо за фирмите, в които човек е работил в миналото, или за самите работодатели, има ли подходящ отговор на този въпрос на интервю? Вие как бихте отговорили? Истината ли казвате или това, което звучи добре? Отказвате ли да отговаряте на подобен въпрос?

...quiero seguir buscandote
quiero seguir pensandote...

горчивата истина и още се чудя как ме взеха на последното работно място. Шефът повече от мене май се чуди защо го е направил.

Това достатъчно убедителен довод ли е?

всъщност всичко опира до това- искам повече (пари, уважение, възможност за изява)

в началото приемаш че повечето ти колеги са по- тъпи, по необразовани и неадекватни. че задачите са формулирани неточно, че компанията е с малко странен дъх на тоалетна, обаче после започва да ти писва и хоп --> EXIT

В началото на професионалната си кариера всеки си мисли, че е неоценен и проблема е в другите и като обиколи повечко фирми разбира, че навсякъде получава точно толкова колкото той дава.

Всеки има нужда от база за сравнение

Всички гениални неща са измислени от хора, които не са знаели, че са невъзможни.

Въпросът ми беше как отговаряте, когато ви попитат за причината - мисля, че достатъчно ясно и точно съм го формулирала.

...quiero seguir buscandote
quiero seguir pensandote...

Това, че всеки получава точно толкова колкото дава е доста тъпо казано. По какви критерии ти глупава главо си преценил това колко трябва да получиш като пишман работодател и колко трябва да дадеш?

на последното интервю казах, че новата фирма ме привлича с по-големите възможности за професионално развитие, които предлага. Аргументирах се с по-големите мащаби и "излаза" на междунарадния пазар. Това на собственика много му хареса, защото той/и не само той/ по принцип си мери п.... с конкуренцията. Не казах точно, че спрямо него настоящия/бивш шеф е задръстеняк, но това се усети от контекста. Назначи ме.

кажеш, че работата не е отговаряла на ценза ти, появили са се и обстоятелства от личен характер и се е наложило да прежалиш службицата.Обаче с дълбоко прискърбие от този факт. Това - с половин изречение, и веднага започваш да говориш колко силно те ентусиазира длъжността, за която кандидатстваш.

Ако имаш конкретни въпроси - питай, до сега не ми се е случвало да ме отхвърлят на интервю, друг е въпроса, дали си е струвало...

Душа, ей, тая здравна каса, бе, ей... така и не намират достатъчно пари за лекарства, ужас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите