Кажете, моля ви, какво ви е мнението за подаръците на рожденици служители. Трябва ли изобщо да се правят, от кого (от колегите или от шефа), колективен подарък или индивидуален - има ли някакъв етикет?

В предишната служба счети-то, като следваща по ранг шефа получаваше хубав и скъп подарък от шефа, а по-нисшите в структурата - посредствени (като за прости хорица с обикновени вкусове).
Редно ли е според вас?
Мерси.

Не е редно да се показва пристрастие при подаряването. Служителите трябва да се чувстват еднакво важни. Това в сферата на пожеланията :))) А иначе счетито е вип-служител за един шеф :))))

А иначе трябва ли да се правят подаръци на служителите? А служителите черпят ли по случай ЧРД? Е тогава поне едно цветенце е хубаво да се поднесе.
Правенето на подаръци е част от атмосферата в една работна среда и е редно да се започне и поддържа от шефа :)))) Щот все пак той има полза от служителите си и ако не знае как да ги погъделичка лелеее

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забелязала съм, че някои шефове /навярно дори мнозинството, не зная/ се обграждат с група от свои фаворити, към чиято работа той е по-толерантен. С тях той повече споделя, защото им има повече доверие. Това е така, докато не се появи нов член в екипа, който да измести някой от фаворитите.
Според логиката на шефа ако насърчава конкуренцията/съперничеството между подчинените си, работата уж върви още по-добре. Според мен обаче се постига обратното, за сметка на завистта и интригантството.
Има ли някакви правила в служебната йерархия? Доколко началникът може и трябва да поощрява служителите си? И по какви точно начини?

Не бих нарекла групата "фаворити". Нима един човек може да се разбира еднакво добре с всички около себе си? И при шефовете е така, нали са хора. С едни служители се чувстват по-сковано, по-далечно, а с други по-си ходят на акъл и съответно изглеждат по-близки.

Мотивът със съперничеството между служителите е мнооого добър, щом се прави умно. Ако се тръгне с интриги и завист, нито шефът е шеф, нито екипът е екип.

На поставените въпроси всеки може да си отговори сам, доколкото му позволяват моралните и умствените възможности. Хубавите обобщения - в книгите по психология и поведение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съмнявам се дали повечето собственици на фирмички ползват т. нар. учебници по психология и поведение у нас. Смятат, че са мнооого над "тези неща"...Разчитат главно на своя опит и авторитет. У повечето преобладава авторитарното поведение - почти не вземат под внимание мнението на подчинените си. Друг път ги оставят да действат на своя глава, а, като сгазят лука, трият сол. Няма поощрения, няма похвала - има само критика, сумтене или хладно мълчание. Изобщо не се учудвам защо в някои фирми има толкова голямо текучество.
Уважение и общуване - ето според мен "тайната" на успешния екип!

ми то в България по принцип има много малко хора, които са учили за шефове, или въобще стават за такива... Един шеф трябва да има авторитет, подход към хората, мениджърски умения, такт, съобразителност и ред други качества. Точно тези неща обаче липсват у едно 90% от шефовете у нас, по простата причина, че у нас "шеф" става (и значи) "човека с парите", а не "човек, който умее да управлява"... предполагам на всички ви е ясно кои са хората с парите в България - повечето от тях, ако въобще имат някакво образование, е предимно със спортна насоченост.

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чета твоето и по-горното мнение: е, не мога да се съглася. Нали един шеф е за това - да е шеф на всички? Как е възможно към едни да е по-толерантен, а към други не? Как ще формира екип и ще следи за атмосферата в него, ако не цени хората си? Бил човек, нормално било да имал фаворити. Ми щом е тъй, да освободи останалите и да си работи само с любимците...Хем ще избегне интриги, хем ще се предпази от текучество.
Не всички (пре-)успели хора в България са със спортен профил.Има немалко такива, които според мен спадат към по-неприятната категория: учили-недоучили нещо си, обаче останали с гимназиалната си степен, в един момент /като се поокопитят и съпят на крака/ започват да се перчат наляво-надясно и пред подчинените си колко незаменими били в училище и в началото на бизнеса си. Този техен комплекс, който отчаяно се мъчат да прикрият зад самохвалството, е неизлечим. Такива тайно завиждат на висшистите, които назвачават при себе си. И най-често всячески се стремят да ги унизят.

относно фаворитите мога да ти дам много просто обяснение - в една фирма (особено по-голяма), има няколко категории хора - едните са там заради заплатата, другите - просто да има какво да работят, а от време на време има и едни трети, дето поне малко се интересуват от фирмата и от развитието й. Един НОРМАЛЕН шеф винаги би се държал по-различно с тези хора, защото малко или много интересите им съвпадат. МОга да ти дам един измислен пример, ти прецени дали съм прав:

Фирма Х, тече преместване в нов офис.

лице А идва всеки ден в 9:30, сяда си на бюрото, къде работи, къде не работи, и в 17 часа вече е на нисък старт да си тръгва.

лице Б, освен че идва винаги около 9, ОСВЕН работата си дейно участва с идеи, обсъжда, дава съвети и т.н., и си тръгва винаги след 18 ч. след като си свърши работата за деня...

Е, ако ти си шефа, би ли се държал(а) еднакво с двамата си служители А и Б? Аз щото НЕ!

А относно преуспелите в БГ - да, не ас всички спортни натури, половината са синчета и дъщерички на бивши партийни величия. Абе въобще, ИСТИНСКИТЕ шефове у нас са под 1%. Става въпрос за хора, учили за това, и успели заради своите качества и упорит труд.

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Подаръци специално -
купуваме за всеки колективно,
като събираме еднакво пари.
Иначе много други неща са според
йерархията - т.е. според приноса,
а не според вкусовете

Щото и с почерпките е така -
един отбива номера с кутия бонбони,
други - абе вие си знаете

Не си разбрала нищо от това, което съм написала.

"нормално било да имал фаворити" vs "Не бих нарекла групата "фаворити" /От горния ми постинг/


Съществува и вариант шефът да се опитва да поддържа приятелска атмосфера, един вид топли отношения с всичките си служители, но с някои от тях това да не се получава. И не защото шефът е дърво, а защото въпросните служители са по-затворени, недоверчиви, мълчаливи, дръпнати..или все повтарят колко са онеправдани, как все на тях им се пада тежката работа, все някой ги тормози...

Тая тема, освен на интервю, взе да заприличва и на "оплакване от тия идиоти шефа и подлизурестите колеги".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите