Здравейте. От известно време чета в този клуб и реших да ви споделя моя проблем. От 5-6 години си търся работа и...резултат никакъв. Може би ,за да не предизвикам несправедлива ирония,трябва да започна с това, че попадам в категорията на така наречените по европейски "Хора с увреждания". Това като че ли обяснява всичко. Но се чудя до кога? До кога ще се приема хората със здравословни проблеми да са безработни по подразбиране? Вбесява ме и ме съсипва пренебрежителното отношение на работодателите. Бюрата по труда не правят нищо,ама абсолютно нищо. Даже веднъж ми се случи да ми кажат "То за здравите няма работа ,та за вас ли?" Сега работят уж по програмите на социалното министерство ,но пак трябва да имаш късмет да ти се обадят с предложение. А смея да твърдя съм добре образована -висше икономическо образование, компютърна грамотност. Търсила съм работа като счетоводител. Мотива за отказ в повечето случаи беше липсата на стаж. А как да го натрупам този стаж като никой не ме иска на работа. Веднъж един работодател ми каза "Моето момиче счетоводната работа вече не е на бюро,не мога да те наема. Потърси познати с малки фирми и опитай така". Е ,потърсих,но малките фирми нямат възможност да подържат бройка счетоводител, с тези минимални осигурителни прагове. Имам приятелка с малък бизнес и 2 работника. Помагам и за заплатите и осигуровките най -вече.Дойде ревизия от НОИ и всичко беше наред.Значи добре съм се справила все пак...
Вярно ,че нямам опит с големи фирми, но пък съм интелигентна ,с желание и труд ще се справя. Но никой не иска да ме чуе.А и връзки нямам...
Чудя се дали някога ще станем нормална държава? И не искам да се примирявам както ме съветват и това е. Знам, че мога да бъда полезна на себе си ,на семейството си и на тази колкото и да е лоша, но все пак моя родна страна. И си мечтая един ден да се почувстваме европейци.

Скъпа, не бива да се отчайваш, много хора са на твоето положение, че даже и на по-лошо. Трудно е за повечето хора да си намерят свястна работа, има много безработни, а тези, които работят получават малки заплати и се чудят как да издържат семействата, децата, възрастните си родители. Но човек не бива да се отчайва, все пак с много труд и постоянство ще успееш. Ти самата казваш, че си помагала на твоя приятелка, която има бизнес, можеш да помогнеш и на други твои познати, така ще си създадеш някакво име сред хората и току виж почнат и други хора да те търсят. Трябва да имаш приятели, това е много важно, за да си намериш работа, често пъти приятелите помагат при намирането на работа. Намирай си работа, макар и временна, макар и при познати, оттам можеш да почнеш и току-виж те вземе някой и за постоянно. И остави разните му агенции, дето само взимат пари и не вършат никаква работа, не разчитай и на социалните служби. Разчитай предимно на себе си, и на хората около теб.

Здрасти, миличка. Много искам да ти помогна, но за сега ми хрумна само една идея. Може да е много тъпа, но си признавам, че не съм особено компетентна. Затова ме извини ако само ти изгубя времето. Реших, че може твоята приятелка да те назначи на работа (не знам дали по принцип ти плаща нещо за помощта или го правиш на доброволни начала в ролята си на приятел). Може да се разберете за твоята работа само да ти плаща осигуровките, но идеята е след това да можеш да кажеш и докажеш, че имаш стаж, а след като сте близки ще може да ти напише и силна препоръка

За съжаление такива случаи не са рядкост. Иначе и двамата преди мен са ти дали правилни съвети. По-добре е да се водиш на работа при твоята приятелка и да ти плаща минималните осигуровки. Проверете дали при назначаването на хора с увреждания не се полагат намаления. Важното е да не се отказваш духом от стремежа си за намиране на работа.

Пиши и от кой град си, може някой да може да ти помогне.
Желая ти успех.

45 години социализъм не си отиват така без нищо. Мисленето на хората е изкривено! За съжаление - за много дълго! Ще трябва да минат години, поколения да се сменят, за да се появят наченки на нормална мисъл в главите на хората! За щастие има изключения! Разчитай на тях - все ще срещнеш някое от тях по пътя си! За какво, мислиш, евреите са обикаляли Синайската пустиня 42 години, за да изминат едно разстояние, което направо се изминава за един месец! За да измрат старите, родени в робство в Египет и в обетованата земя да влязат само родените в свобода!... Аз пък какво се отплеснах! Извинявай!

Бог да пази познати и непознати!

Доколкото си спомням май имаше някакви облекчения или подпомагане на фирмите, които назначават хора с увреждания.

Защо не говориш с приятелката ти да ти направи граждански договор? Осигуровките, които трябва да ти внася, ще са съвсем минимални. Проучи въпроса
Успех!

Аз мисля, че по-принцип не бива да има привилегии по КТ за различните хора. Това поставя някои категории хора в неизгодно положение. Ти например нямаш начин да опиташ как ще се справиш с работата, защото никой работодател не иска да те назначи. А това пък е защото КТ прекалено опасно за теб те защитава. Защитата на хора с увреждания, бременни, майки с деца и т.н. си е жива дискриминация спрямо тези хора. Всеки работодател се страхува да ги назначи, защото после, ако не се справят не може да ги уволни, защото от самото назначение за него започват само ангажименти и задължения. За мен държавата трябва добре да се грижи за тези категории хора, а да им остави свободата да опитат на равнопоставени начала да се опитат да работят, когато имат възможност да заемат определини работни места. Фирмите са задължени да плащат болнични, защото държавата не може да контролира нещата си, да плащат осигуровки за болнични, да плащат платен отпуск за майки, които са си гледали децата в къщи, да не могат да оперират със собствините си работни места свободно. Може би звуча грубо, но държавата си измива ръцете с работодателите и те за да нямат проблеми не назначават такива хора.