|
Проследете моделите на печалбите на която и да е компания от Форчън 500 в продължение на няколко години и ще наблюдавате сериозни върхове, спадове и плата. Като цяло обаче най-добрите компании демонстрират устойчива тенденция към подобрение и растеж. Разбира се, съществен процент от компаниите изпадат от 500-те всяка година, а за 20-годишен период повече от 30% изобщо излизат от бизнеса. Каква е ключовата разлика между организациите, които изчезват, и тези, които продължават? Способността да се учат от грешките и провалите и творчески да се адаптират към непредвидимите обстоятелства.
Най-добрите организации изграждат среда, която подкрепя поемането на рискове, и творчески подход към грешките. Способността да се учат от грешките и да не губят самообладание при възможност за провал е най-силният дългосрочен, предвиждащ фактор за успеха на организациите и отделните хора. (…)
Нежеланието да признаваш и да се учиш от грешките е източникът на много от най-големите проблеми в нашето общество. "Уотъргейт", крахът на спестяванията и заемите, любовната връзка на президента Клинтън с Моника Люински и прословутите банкрути на "Енрон" и "Уърлдком" неизменно драматично се влошаваха от опитите за прикриване. (…)
Интензивната глобална конкуренция и ускоряващата се промяна изискват безспирни нововъведения, както се вижда от мотото на Силиконовата долина: "Ако работи, значи е остаряло." Нововъведенията са мотивирани от експериментирането, а експериментирането дава много повече провали, отколкото успехи. Хората и организациите трябва да трансформират нагласите си към грешките, за да постигнат ускоряването на техния темп на правене на грешки, който е необходим, за да учат, да правят нововъведения и да жонглират пред лицето на промяната.
Това, което е нужно, е именно фундаментално предефиниране на успеха и провала. (…) Както предлага проф. Сатън в "Странни идеи, които вършат работа": "Прекомерната ценност, придавана от нашата култура на успеха, означава, че успяващите хора вероятно продължават да получават повече похвали, отколкото заслужават, от равните им по статус и от аутсайдерите, а тези, които се провалят, са обект на повече обвинения, отколкото е заслужено." За да компенсирате този уклон, може би тази странна идея трябва да бъде: "Награждавайте провала дори повече от успеха и наказвайте бездействието."
Разбира се, целта на промяната на нагласите към грешките и провала е да се насърчава по-умната комуникация и ускорените нововъведения да водят до по-високо представяне. Един прост, практически начин да се помогне на хората да осъществят тази промяна е да започнете да се учите целенасочено да правите грешки.
Ако съветваме хората и организациите да посрещат с отворени обятия грешките, трябва да разграничаваме грешките, направени от стремеж към съвършенство и новаторство, от тези, което се дължат на мързела, некомпетентността и неетичността. Ясно е, че искаме да подкрепяме първите и да избягваме вторите. Ричард Фарсън и Ралф Кийс от Западния университет по поведенчески науки предлагат няколко критерии за разграничаване на извинимите от неизвинимите грешки, адаптирани по следния начин:
Грешката случайно ли е била направена или е резултат от съзнателен опит за новаторство?
Грешката резултат ли е от пренебрегване на обратната връзка от онези, които биха могли да способстват за предотвратяването й?
Можело ли е грешката да се предотврати чрез най-елементарна дължима прилежност?
Грешката била ли е причинена от желание за облагодетелстване на себе си, а не в услуга на визия/мисия?
Грешката утежнена ли е от етични пропуски или измама по отношение на риска или загубите, или е наистина "честна"
Въпросната грешка била ли е правена многократно?
Когато започнете да се учите да жонглирате, мога да ви гарантирам, че ще изпуснете топките, независимо дали го планирате, или не. Ефикасността и наслаждението ви от процеса на учене могат драматично да се увеличат, като целенасочено изпускате топките. Ако наблюдавате умел жонгльор, ще забележите движението на ръцете: ритмичен, последователен модел. Какво позволява опитният жонгльор да движи ръцете си винаги по един и същ начин? Най-честият отговор е "практиката". Разбира се, това е вярно, но истинската тайна е практикуването на хвърлянето на топките на едно и също място всеки път. Ако хвърляте топката на едно и също място всеки път, тя непрекъснато ще се приземява на едно и също място. Това улеснява жонглирането. Следователно има смисъл на ранните етапи от обучението да се фокусирате предимно върху хвърлянето и да не се притеснявате от улавянето. Можете да постигнете това, като целенасочено изпускате топките.
Когато опростявате задачата и фокусирате само върху хвърлянето, ще научавате повече от всяко изпускане. Резултатът е, че се учите да жонглирате по-бързо и с по-голямо удоволствие и ставате по-добър жонгльор, защото практикувате с по-голяма балансираност.
Следователно, когато учите нещо ново, очаквайте грешки и ги правете в безопасна среда. След това в "реалния свят" грешките са по-малко вероятни.
Когато само говориш за поемане на рискове, без да го поощряваш на практика, ти поощряваш скептицизма и слабото изпълнение. Служителите реагират на несъответствията между думите и действията на лидера така, както акулите реагират на кръвта във водата. Както е коментирала кралица Езлизабет I: "Как ще се чувстват поданиците ти, ако думите ти са намазани с мед, а действията - с отрова?" За да избягнат скептицизма и слабото изпълнение, лидерите трябва да са готови да признават открито и навреме грешките си, а стимулите и заплащането трябва да се използват, за да се награждава поемането на рискове и правенето на грешки, които водят до новаторство.(…)
Очаквайте възможните грешки в области, определени за развитие, и след това създайте тренинг, стимулиращ онова, което може да се обърка. Когато хората са свободни да се провалят в симулациите, е по-малко вероятно да го направят и в работата си. Този положителен подход към грешките при тренинга върви ръка за ръка с просветения подход към планирането на приемствеността. Всяко работно място трябва да включва "дневник на грешките", който да се попълва и след това да се връчва на всеки новоназначен.
Бизнес легендата Мери Кей Аш обяви, че положителният подход към грешките е една от тайните на нейния успех. Тя го нарече "падане напред". Соичиро Тойота, основателят на "Хонда моторс", също приписва феноменалния си успех на положителната нагласа към грешките. Той казва: "Според мен успехът може да се постигне само чрез многократни провали и интроспекция."
При жонглирането, след като сте изпуснали топките за хиляден път, може да откриете, че те започват все по-сигурно да се приземяват в ръцете ви. Сега обаче може би искате да се научите да жонглирате с четири топки. Или прочутия номер "Зад гърба". Познайте какво ще започне отново да се случва? Точно така! Ако искате да стигнете по-високо равнище, топките отново ще трябва да падат. След като сте овладели четири топки, сигурно ще поискате да се научите с пет…
Познайте! Топките ще падат с такава скорост, каквато не сте виждали досега. След като осъзнавате механизма за успех на вашия мозък, можете за започнете да виждате грешките и провалите си в нова светлина: като интегрална част от непрекъснатия процес на вашето усъвършенстване.
Идеята, че хората се издигат до определено ниво на некомпетентност и след това си остават там, е известна като "принципа на Питър". Това често е функция на нетърпимостта към риска и липсата на готовност да се правят грешки на по-високо ниво. Когато се издигате в организацията, трябва да сте готов и да поемате по-високи нива на отговорност. Колкото по-високо се изкачвате, толкова по-тежко може да паднете. Възможността да се изложите винаги присъства, когато говорите на съвещание на отдела, но е много по-голяма, когато се изказвате на годишна конференция или се появявате на живо по телевизията. Успехът може да се дължи на готовността ви да правите грешки на все по-високи и по-публични места.
Мицуги Саотоме е айкидо майстор 8-ми дан и пряк ученик на Морихей Уешиба, известен и като О Сенсей (Върховен велик майстор) легендарният основател на айкидо. Саотоме, пословичен с невероятната си лекота и ловкост, с които владее това сложно бойно изкуство, обяснява, че като ученик в Япония изпитвал истинско благоговение пред своя учител, в когото не съзирал никакви грешки. "Твоята техника е съвършена! коментирал веднъж Саотоме пред учителя си. Ти никога не грешиш!" О Сенсей отвърнал: "О! Саотоме, аз правя грешки през цялото време. Просто ги коригирам толкова бързо, че ти не смогваш да ги видиш".
Ироничното е, че готовността ни да прегръщаме грешките и провалите често зависи от нивото ни на самоувереност. Увереността в собствената способност да се учиш от грешките изгражда успеха, а успехът изгражда по-голяма увереност да се правят повече грешки. Както казва съвременният ренесансов гений Бъкминстър Фулър, думата "грешка" означава "процес, проектиран, за да гарантира успех".(…)
Отдадеността пред лицето на неблагоприятни обстоятелства е характерна за гения във всички сфери на живота. Томас Едисон се е провалял редица пъти в опитите си да усъвършенства електрическото осветление. След като експериментите му взривяват три лаборатории, приятелите му го насърчават да опита нещо друго. Едисон отговаря, че в резултат на грешките си сега знае повече от всякога и че успехът е неизбежен.
------------
Ако искате да успеете, трябва да удвоите темпото, с което правите грешки.
Томас Уотсън, основател на IBM
Аз съм убеден, че хората трябва да знаят това ако направят грешка, това няма да е краят на света. Краят на света може да настъпи, ако си направил грешка и се мъчиш да я скриеш. Ако не си готов да приемеш грешките си, значи никога няма да вземеш правилно решение. Но от друга страна, ако постоянно грешиш, по-добре иди да работиш за конкуренцията.
Санфорд Уейл, президент на "Ситигруп"
Падни седем пъти, стани осем
Японска поговорка
Падам. Ставам. Продължавам да танцувам.
Стара еврейска мъдрост
*Книгата "Когато топките са повече от ръцете" от Майкъл Гелб се публикува в България от ИК "ЛиК"
----------------------------------------
Syntax Error
|
