За мотивационното писмо / Общества / Професионални / Човешки ресурси

Първо искам да изкажа дълбоката си подкрепа за Съни, защото макар и малко неорганизарано, тя Ви казва нещата доста ясно, господа и госпожи яйчари :)

На онази там Чистата ли е?, Чриста ли е? или каквато и да била Раевска бих и отговорил, че за краткия си живот ми живот е напълно възможно да ме е интервюирала, ако е журналист в радиото или телевизията.
Предвид обаче стилът и на изразяване се съмнявам.

Съмнявам се че ще попадна на теб или на някой друг на интервю, най-малкото защото вече не съм в позиция да ходя по интервюта, по-скоро ще е обратното.

Моят яйчар (настоящия) е същия като Вас, по цял ден се чуди какво да прави и симулира заетост. В следващия момент не може да намери един свестен човек за позициите отворени при нас и на така нареченото второ интервю ми се появяват пълни профани, прекарали по-голямата част от последните си две-три години да изградят стил на писане на мотивационни писма, такъв, какъвто на Вас да Ви се хареса...

В крайна сметка аз търся да назнача инженер, а не писател. И не ми пука каква му е мотивацията за да дойде да работи при мен, стига да си върши работата. А в крайна сметка 70% от мотивацията се изразява върху платежното нареждане на заплатата му.

Ето моето яйчарче вчера ми развива една теория, че за да мотивираш хората не е важно да им плащаш...?!?
ОК, това, което ще направя е този месец да го оставя без заплата, да видя дали следващия ще е по мотивиран.

А какви яйчари сте Вие тук в България, при все, че 90% от Вас нито вземат решението, кой да се назначи, нито пък му определят заплащането, нито пък вземат решение дали да се инвестира в определен човек. Вие не сте яйчари, Вие сте асистентчета и предимно, извинете за грубия израз "Минетчийки"