В отговор на:

---

мотивацията ми дали да приема да работя във фирмата А или във фирмата Б, ще кажа следното: ако работейки като електротехник във фирма А, ще мога да ям само хляб и кисело мляко, а работейки като електротехник във фирма Б - и луканка всеки ден (след пушената сьомга и шампанското), според тебе в коя фирма ще съм по-мотивиран да започна работа?

---

не е важно кво мисля аз...не е важна моята интерпретация...важно (и стойностно) е мнението за ХР на анонимния счетоводител Спас

It's all about asses - kicking or licking...

Да Хъни, права си. Аз например искам да избягам от колеги, с които е неприятно да се работи...Да избягам от фирма, в която шефа влизайки сутрин даже и едно Добро утро не казва и т.н.....Може да ви се вижда елемнтарно,но на мен пък ми е дошло до гуша. А ако си намеря и работа във фирма, която е по-блозо до дома ми ,а не губя по 2-3 ч. за път на ден ще е още по-добре...Лошото е, че и да кандидаствам някъде незнам на какви колеги ще попадна и дали няма да се окаже ,че съм попаднала от"трън та на глог". Това е от мен...Решила съм, че поне мога да опитам и затова попитах за Мотивационното писмо.

ей, бе, важното е да се заядем, а!? независимо дали има смисъл или не! пък може и да си е чист софизъм и чиста спекула с твърденията, ама - важното е мухабет да става, нали!?
Първата и втората теза изобщо, ама изобщо не си противоречат, нито пък се и потвърждават - факт е, че те нямат абсолютно никаква причинно-следствена, или каквато и да била, връзка между себе си, освен, че са в рамките на обща тема. И, понеже, явно ми става навик да се обяснявам наляво-надясно и на кого ли не, хайде - и на теб:

На мен ми е важно да видя наистина защо искаш да си електротехник, защото не съм чак толкова прост и мога да преценя и сам защо би искал да си електротехник в "Електрисите дьо Франс" - по същата причина, по която и аз бих искал да съм токаджия там, стига да имам съответното образование. А мотивационно от типа "...на мен са били давани задачи с увеличаващи се отговорности..." е ок, ама: 1. е с грешки; 2. го получавам поне по 10-ина пъти на ден и не ми показва с какво ТИ си по-различен от другите, които се правят на много хитри и си мислят "абе, зае***и го тоя галош - мотивационни ще му пиша - а да му препера гащите не ще ли!?"; 3. е универсално тъпо и не ми казва защо искаш да станеш електротехник (казва ми защо от джобтайгър - `щото от там е копипейстнато - искат да станат някакви си). И прочее...

Теза 2 е на база конкретни случаи: аз съм фирма "Хляб и зрелища" и това го пише на няколко места в обявата, която съм пуснал, и правя подбор на персонал за позиция сладкар за фирма "Яжте пасти" (дали съм обявил, че е тя или не съм, изобщо, ама изобщо няма никакво значение), поискал съм - от простотия - между документите да има и мотивационно. Е, получавам такова. Но то е адресирано до фирма "Духай супата" и е за позиция мияч на чинии. Е!? ОчевАдно не е до мен - човекът дори не си е направил труда да види, адже ба, какво и на кого пуска и за к`ва позиция точно кандидатства... Или - к`во толкова - "Дай да мятаме там на конвейра, пък к`вото стане - всички са маскари!"... Освен всичко останало, е въпрос и на социална зрелост и на някакво елементарно междучовешко уважение - или да даваме на принципа "Не стига, че ти давам изобщо нещо, ами ще ми правиш и фасони, че не е това което искаш"... Извинявай, ама как да погледна на такъв човек, при все цялото си човеколюбие!?
Или пък - дойде при мен, дам му един формуляр да попълва, и на половината въпроси ми напише "виж ми СV-то" - ами, ок, видял съм му го, след като съм го извикал (или съм малоумен, че съм го извикал, може би!?). Да, ама той отново се прави на интересен - ами, алънкоолу, щом искам от тебе да напишеш нещо - ще пишеш - не аз съм тръгнал да се продавам, а ти, аз нямам нужда да ми попълваш формулярите, както и нямам нужда от пози от типа "Аз съм тука едно величие и трябва ти и работодателят, за котого кандидатствам, да се радвате и да сте ми благодарни, че изобщо ви обръщам внимание"... Ами, ако щеш, бе - аз работа си имам! Или утре ще те наеме работодателят ти, `щото си успял да излъжеш оня балък там, и като те накара да си направиш финансовия анализ за годината, ти к`во - ще му кажеш "Виж там ония папки и се оправяй!"

Ениуей, явно тук наистина настава едно безсмислено бръщолевене и всички са прави... Работата е там, обаче, че - ако обобщя: Щом ти искам мотивационно - т`ва е положението! - или пращаш, или - сори, майна! Има си условия - комуто не се харесват - никого не карам на сила - да си намери нещо, което му харесва! И на мен не ми харесва да си дупча билет в автобуса, ама го правя - `щото такива са условията, щом искам да се придвижа не пеша! Не ми харесва да плащам и на интернет-доставчика, ама го правя - щото такива са условията, след като искам интернет! Не ми харесва да плащам и за сиренето в магазина, ама го правя - такива са условията - сиренето е с пари! Не ми харесва и с дрехи да ходя, ама не ходя гол по улиците, `щото такива са условията... Не ми харесва и да ти се обяснявам, но - такива са условията - хванал съм се на хорото...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хех, благодаря за отделеното ми скъпоценно време (твоето)

донякъде си прав, ама не мога да се съглася с това, че някой въз основата на 2-3 абзаца текст, и при това без изобщо да ми е видял очичките, ще реши, че ставам (респективно не ставам) за работата, за която кандидатствам... това първо... второ: аз ли нещо не съм наред, или какво... не мога да си обясня как ще се случи да ти дам мотивационно писмо за мияч на чинии, след като съм сладкар - обикновено си търся работата, която работя последните -найсе години... и още нещо в допълнение: защо смяташ, че те интересува АЗ защо съм станал електротехник? и ако ти напиша, че много ме кефи и си умирам да работя като такъв, ти дали можеш да разбереш, че всъщност съм зарибен от сектата на електротехниците, които не ми позволяват да работя нищо друго, а и случайно шефа на сектата като бивш ЧР и мой много добър приятел от детството, ми е написал такова страхотно мотивационно писмо, че свят да ти се завие (а всъщност написаното няма нищо общо с действителното положение на нещата).

случаите с формулярите и "виж ми ЦВ-то" явно е безмислено да ги коментираме, щото очевидно няма въобще да се видим очи в очи, съдейки по това, което си написал по-горе...

Ето това ме дразни всъщност - че някой си позволява да си играе на Господ със съдбите на хората, без дори и да ги познава, или барем да ги е виждал поне 1 път (не на снимка, а на живо)... И, най-после да си дойдем на думата - много добре си го написал - искаш мотивационно писмо "щото така" (такива били условията)... или щото е модерно, или и аз не знам защо... освен всичко друго, е и безполезно, щото я си представи случая, когато ние с тебе всеки ден си пием бирата, и при поредното ми кандидатстване някъде, ти ми напишеш невероятно якото писмо, което ще изкърти всички кътни зъби на Хъни Бъни (при която кандидатствам)... и кво от тва... абе - прах в очите, тва е...

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Реален пример: имах позиция Х, кандидатстваха 50 човека, една от кандидатките беше свръхквалифицирана, значително над изискванията, нямаше мотивационно писмо и аз автоматично си направих простата сметка че предлаганата работа няма да я удовлетвори - и като йерархично ниво и като заплащане. не я викнах на интервю за да не й губя времето. Обаждам й се не след дълго за друга подобна - но мениджърска - позиция. Тя отклонява любезно предложението с обяснението, че по семейни причини търси по-спокойна работа с по-малко напрежение от досегашната. Оказва се че финансово е достатъчно осигурена (нейна си работа откъде), и единственото което желае е спокойна работа без извънредно раб. време и големи отговорности, които "я изтисквали", за да може да обърне повече внимание на семейството си...

точно това нямаше смисъл да го даваш като пример... щото сега ти отърва, ама ако аз напиша подобно нещо (както ти съветваш), ще бъде прочетено най-вероятно като "понеже ме мързи много и не искам да се разправям с простотии, си търся скатана работа, без излишни главоболия и оставане след работа", след което документите ми ще бъдат архивирани в кръглата папка (мноо як израз, евала на автора)...

Извинявай, аз след като съм подал документи за дадена позиция, малко или много съм мотивиран да го направя - дали заради това, че трябва да ям нещо, дали заради тъпия ми шеф и тъпите колеги, които искам да напусна, дали заради това, че всеки ден работя по 12 часа, а ми плащат за 8... разбираш ли, самия факт, че съм си направил макар и малкия според теб труд да ти пратя моите документи (а всъщност преди това съм прегледал подобно на тебе 1000 обяви, коя от коя с по-"атрактивно" заплащане /250 лева бруто/, с "отлично условия на работа" /студен неотопляем хангар и дървен стол, където да седя, ако имам изобщо време да седна/, и т.н.), означава, че си ме заинтересувала малко, и смятам, че мога да кандидатствам точно за тази позиция. А ти, правейки се на Голямата Работа, просто преценяваш, че не те кефя по някаква причина и даже не ме и извикваш да си кажем 5 приказки, въпреки че ОЧЕВИДНО МОГА да работя работата за която съм кандидатствал СЪВСЕМ ДОБРОВОЛНО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНО... това, което според мен е ТВОЯТА работа на ЧР в случая, е да отсееш добре изглеждащите кандидатури (измежду които естествено ще има и брак), да се срещнеш с хората, и да намериш ИСТИНСКИТЕ от тях, а не директно да ми пратиш документите в кошчето, щото не съм бил мотивиран, или съм квалифициран повече от необходимото...

опитах се да спазя добрия тон, дано съм се справил...
благодаря за вниманието!

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето това ме дразни всъщност - че някой си позволява да си играе на Господ със съдбите на хората

Ей, тва е проблема, че всеки изпълняващ длъжността НР,ХР, човешки ресурси, подбор на персонал, личен състав и т.н. си мисли, че хванал Мойсей за жезъла или Господ за шлифера. А не му идва на акъла, че и той душа носи, или по-скоро душа бере. И все някога може да му се падне накой, на който съчмите му да не се търкалят, ами да прескачат, и е с нарушено съосие. Пък нека след това да пробва пак да се изживява на недосегаем.

Трудолюбив и балансиран висшист с опит в управлението, отчетността, организацията, мотивацията и контрола на широк кръг пазарни субекти и държавни институции. Търся реализация в експертен или административно-управленски орган от частния или публичен сектор на икономиката. С възможност за работа по основна или допълнителна заетост. - току-що го получих. Познай дали няма да го извикам. Ами - ще го извикам, естествено! Нищо, че не ми е написал "Абе, льольо, как да ти се мотивирам, като не знам фирмата, за която кандидатствам!?" Но пък ми пише защо иска да е счетоводител... Това ме интересува! А и ме заинтригува - сега остава да преценя дали е балансиран, както твърди...

Още:
1. на основата на 2-3 абзаца текст, плюс, както не за първи път споменавам - и други неща, за които съм учил 5 години и след това още 5 съм чел книжки, а после още еди-колко си време съм практикувал интервюиране (вкл. и кандидати за работа и за какво ли не!) - мога да разбера много неща за човека само от наличието/липсата и съдържанието на мотивационното писмо. Лекции по психологическо профилиране няма да ти изнасям сега... Но е факт, че ако пиеш бира няколко месеца с мен и после аз ти напиша мотивационното, е супер! Не `щото съм ти го написал аз, а защото значи, че знаеш какво да правиш като се наложи, знаеш как да постигаш целите си, не се притесняваш да молиш приятели и прочее, само и само да съответстваш на изискванията! И много други неща, въпрос на професионална тайна донякъде."Капиш" - както казва кака ти Хън!?
2. Дали си зарибен от сектата на електротехниците си е твой проблем. Ако сметна, че би било проблем за работодателя - няма да те представя.
3. Не знам защо реши, че си играя на Господ. На мен работодателят ми плаща да му намеря човек с такава и такава професионална квалификация и такива и такива личностови характеристики. Моята работа - това за което ТОЙ ми е платил - е да му представя тримата най-подходящи, придружени с достатъчно обстоен психологически профил. И ако той е поискал ти да си изпълнителен, а ти не изпълняваш дори елементарни формални изисквания, за да се саморекламираш, как ще ме убедиш, че ще изпълняваш служебните си!?
4. Пак идваме до отговаряне на формални условия. И сигурно пак ще трябва да кажа: не те карам на сила - аз си върша работата, дали ще я свърша с теб или без теб - аз работа си имам, ти кандидатстваш, не аз. Дали ти ще се качиш на автобуса или не - той си се движи и си превозва пътници. И даже те ще се радват, че не е чак толкова голяма блъсканица и задух вътре. Но да се возиш на автобуса си има условия: да отидеш до спирка, да си купиш билет (е, да, в българия това не е задължително необходимо условие, но ние сме частен случай като държава), да поизчакаш да дойде, да се качиш и да си перфорираш билета, нали!? Като не искаш да спазваш тези условия - или отиваш насред полето и там чакаш да мине автобус и той да спре, или си стоиш вкъщи и чакаш шофьорът да дойде да те покани...
5. Не искам мотивационно "щото така". Искам мотивационно, защото то ми е един от необходимите документи, за да работя по определена позиция! И ми е много интересно, като всички се правим на отворени и когато ни изнася обясняваме как било на Запад и мрънкаме, че тука било Ориент, като не ни изнася - веднага обръщаме другия лист и почваме: "Хе, на к`ъв ми се прави тоя, бе - к`во като на Запад е така, тука е Ориент!". Ами, душа, във Франция условията са дори още по "безсмислени" - там, освен такива безхаберници като мен (за сведение на интересуващите се, съм клиничен психолог), има и по един графолог - който пък е търкал чинове също достатъчно дълго време, за да профилира по почерк. Та там - в тъпата Франция - има условие автобиографията и мотивационното(!) да са написани на ръка и донесени лично в офиса на фирмата. Сигурно и там има мрънкачи. И сигурно и там си мрънкат срещу това. Ама на Електрисите дьо Франс не им пука!

ПАК КАЗВАМ И ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ПРАВЯ: Мотивационното писмо е само част от нещата, които ми трябват. И, както пишеше в един кенеф навремето: "Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, молим ви, не изхвърляйте фасовете си в нашите писоари" - хайде да не ми казваш как да си върша работата, а!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

ще бъде прочетено най-вероятно като "понеже ме мързи много и не искам да се разправям с простотии, си търся скатана работа, без излишни главоболия и оставане след работа", след което документите ми ще бъдат архивирани в кръглата папка (мноо як израз, евала на автора)...

---

В отговор на:

---

Извинявай, аз след като съм подал документи за дадена позиция, малко или много съм мотивиран да го направя - дали заради това, че трябва да ям нещо, дали заради тъпия ми шеф и тъпите колеги, които искам да напусна, дали заради това, че всеки ден работя по 12 часа, а ми плащат за 8... разбираш ли, самия факт, че съм си направил макар и малкия според теб труд да ти пратя моите документи означава, че си ме заинтересувала малко, и смятам, че мога да кандидатствам точно за тази позиция

---

В отговор на:

---

това, което според мен е ТВОЯТА работа на ЧР в случая, е да отсееш добре изглеждащите кандидатури (измежду които естествено ще има и брак), да се срещнеш с хората, и да намериш ИСТИНСКИТЕ от тях, а не директно да ми пратиш документите в кошчето, щото не съм бил мотивиран, или съм квалифициран повече от необходимото...

---

Моля ви, аз открих темата за да разбера как се пише Мотивационно писмо, което ще е полезно и на други. Нека да не я превръщаме в бойно поле...Всеки си има явно изграден начин на работа и нека се го спазва, но без безсмислени спорове тук.
Благодаря!