Здравейте! Чета тук от известно време и бих искала да задам въпрос към HR специалистите, ако тук наистина пишат такива.

Ходила съм на доста интервюта за работа и сега и в миналото. Горе-долу за себе си съм взела решение какъв тип фирма и позиция търся и за това и по доста интервюта съм ходила. Освен това работата ми по същество е свързана с работа с клиенти.

Обаче какво се случи - поканиха ме на интервю в голяма фирма (точно такава, каквато си мисля, че търся) и на интервюто аз така се панирах, че си оплетох езика и не успях да кажа половината неща, които си мислех по въпросите, които ми задават. Абе с две думи - изложих се! От притеснение. С толкова хора съм се срещала, преговори съм водила, ходила съм на множество интервюта във фирми и фирмички... какво ми стана там обаче и аз не знам!

Та въпросът ми е вие като видите такъв притеснен човек, какво си казвате? Те направо на кръст е разпнаха с въпроси! Ако все пак преценят, че ставам за второ интервю, то то ще е още по-разбиващо, предполагам.

Ама какво да отговоря на въпроси от рода "Лоялен ли сте" - естествено, че ще отговоря "Да!" И се притеснявам от такива въпроси, чиито "верен" отговор може да е само един и е очебиен. Естествено, последва въпросът - ако сте лоялен, то защо искате да си смените настоящата работа - това поне го очаквах и го обосновах като отговор.

Та ако приемем, че образованието и опитът ми са достатъчни и даже малко надхвърлят изискванията за позицията, но аз съм се притеснила като ученичка и съм ги наплещила едни глупости, мислите ли че имам шанс? Вие как процедирате в тези случаи? А съвети за второто интервю, ако ме повикат?

пий една гроздова. компания не ти трябва

изнервена си защото много ти пука и искаш да стане
в такива случаи обикновено не става- закона на гадостта сработва, а съм сигурен, че си добра, много по- добра отколкото им трябва.

абе и на мен ми се случи същото, ама когато беше най-важно, т.е. на последен етап. аз отговарям изцяло и съм минала през ада преди това и

в твоя отговор!!! Зададох мисля нормален въпрос, описан в контекста на конкретна ситуация - какво би си помислил един HR специалист, ако види насреща си доста притеснен, но все пак грамотен и обучен кандидат, чието минало е достатъчно или дори леко надхвърля изискванията за съответната позиция???

Не виждам смисъл от отговора ти, а бях останала с впечатлението, че тук все пак пишат хора, които знаят за какво става дума и наистина упражняват активно професията си! Както и да е! Благодаря ви! Ще чакам отговора и ако някой го интересува, ще напиша развитието на ситуацията!

След като преценяваш фирмата като подходяща (т.е. имаш добро мнение за нея), значи очакваме специалистите по подбор да са достатъчно добри специалисти (и психолози) за да преценят че това ти притеснение е било моментно и по-скоро нетипично за теб.

В работата, към която си се ориентирала, да си контактна е едно важно условие. Ако са отдали твоето притеснение на характера на интервюто (доста провокативно, разбирам?), а не на характера ти, ще те поканят на второ интервю. Самият факт че са те "разпнали с въпроси" е добър индикатор - само садисти биха "мъчили" дълго кандидат, който "не си струва"...

Неприятният момент е в това, че личностовият профил на кандидатите понякога имат по-голяма тежест от опита и образованието - особено ако последните не са кой знае колко специфични и уникални, и се срещат при много кандидати... сетих се за това, защото "по същество" на доста хора работата е свързана с клиенти...

Дано имаш правилна преценка за квалификацията си и неправилна за представянето ти на интервюто! моите най-успешни интервюта са били точно тези, в които съм си мислила че съм се изложила! Очакваме да ни информираш за положителното развитие!

колкото до тези ти думи:
Не виждам смисъл от отговора ти, а бях останала с впечатлението, че тук все пак пишат хора, които знаят за какво става дума и наистина упражняват активно професията си
ами точно там е проблема (на този клуб) - малко такива хора пишат тук... но за сметка на това е пренаселено от разбирачи от "другия лагер", които си умират от кеф че има къде да напсуват HR-ите, щото тази грозна нова дума им бърка в задръстените консервативни мозъчета...

It's all about asses - kicking or licking...

Здравей! Ами въпросите сами по себе си не бяха шокиращи или неочаквани за мен! Но цялостната обстановка и начина, по който представител от отдела, за който кандидатствам, в тандем с HR-ът ми задаваха въпроси, подхвърляха си реплики, структурираха въпроси - всеки да следва от предишния (като примера с лоялността) и накрая аз така се притесних, че чак ми се губи какво точно ме питаха и аз какво им отговарях. Ужасно се притесних и се чувствах все едно съм първокласник, изправен пред черната дъска. Ако ме одобрят за следващ етап, ще трябва много сериозно да се подготвя психически, за да не се срина пак така! А работата ми харесва и наистина я искам - не изопачавам и не лъжа за нищо в CV-то си, практически би трябвало да съм спокойна, защото или ще ме вземат, или не, но и при двете положения на какъвто и огън да ме подложат, аз не крия какво мога и какво не... Ох, ще видя какво ще излезе!

Не знам, ама, честно казано, тия колеги ме радват... Тук може би трябва да ти се извиня: нямам предвид, че ме радват, че са те изтормозили!!!, не - имам предвид - радват ме, че явно са си разбирали от работата... Ти сама казваш, че си се била "подготвила" с отговорите - а те за какво са им били и за какво им е трябвало да те викат, щом е можело да си отговорят с готови отговори и те самите: "Защо кандидатствате при нас? - Ами, защото искам да се развивам в престижна компания с високи изисквания към своя екип от професионалисти и със своя опит, знания и умения - да допринеса за нейното бъдещо проспериране." - например... Добрите интервюиращи (а това, освен с необходимия академичен бекграунд, става и с много практика!) не се интересуват, а и не се задоволяват с готови отговори. А и знаят как да ги избегнат, за да стигнат до това, което им трябва. Готовите отговори носят само една-единствена информация: че предишната нощ не си спала, за да мислиш сценарии за това, как би протекло интервюто - какви въпроси биха ти били зададени, съответно - кои са правилните отговори. И нищо повече. А те едва ли се интересуват от това, дали си спала предишната нощ, а дали би им вършила работа като нает служител...

И отново ще кажа (и няма да се уморя да повтарям): Само с едно нещо не съм съгласен в живота с Хън, ама тя ще порасне и ще разбере на кой отбор да стане фенка! Иначе - умно хортува...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз пък имам проблем - че не съм самовлюбена и ми е под достойнството да се хваля какво мога и колко съм постигнала, през какъв огън съм преминала и колко ще бъда полезна за компания Х. просто съм човек който смята, че всеки ЧР е избрал именно тази професия, за да вижда зад завесата какво се крие и за да може да преценява, да вижда не само чрез очите си и да си служи с различни техники и методики за разконсипириране, но явно се лъжа. другият ми проблем е, че не ми харесва да преувеличавам това което мога, а явно конкурентите ми го правят... просто съм разбрала колко много не знам и колко много ми трябва още и поводи за изхвърляне малко хора могат да си позволят. откровена съм и предпочитам да бъда себе си
не се смятам за недооценен талант, просто питам ЧР как да се продам като продавачът не си разбира от работата и аз като стока не мога да стигна до клиента
между другото отговарям на всички изисквания, дори повече и съм доста балансирана личност.. и не само