Попитаха ме. Ами де да знам! Нито имам поглед върху заплатите на колегите, нито съм баба Ванга. Освен това и да имах поглед, де да ги знам тия какви са и какви заплати дават по принцип (в обявата - само длъжност и телефон, който в интернет не го открих).
Казах: горе-долу като сегашната ми. Сегашната е 250 лв бруто (ъхъ, не се смейте!) без класовете, на младши държавен служител, но разсъждавах така: ако за сегашната ми длъжност при такова и такова образование и опит дават толкова и толкова пари, значи и другаде срещу същите изисквания ще предлагат горе-долу същите пари.
След това мой познат, който очевидно повече от мен ги разбира нещата, каза: нямаш шанс за тая работа. И наистина не ми се обадиха повече (нищо ново).
Моля ви да ми обясните защо се задават такива въпроси и какво толкова научават от това, че аз се оценявам или не се оценявам за толкова, за колкото те са оценили работата? В двата случая - когато се надценявам и когато се подценявам?
Да речем, виждат, че аз искам повече, отколкото предлагат - и какво, няма да бъда лоялна, ще се опитам да избягам, няма да се старая или не знам и аз? Че аз при всички положения ще избягам, ако някъде другаде предлагат по-добри условия, а докато не съм избягала, ще си върша работата съвсем добросъвестно, едното няма нищо общо с другото.
Или се оценявам за по-малко? И какво лошо? Значи ли това, че непременно струвам по-малко от някой с надуто самочувствие?

Забравих да кажа, че в случая въпросите се задаваха направо по телефона при първото обаждане.

Върха на простотията е да няма обявена заплата за обявената позиция.
Все едно е да влезнеш в -чакай да не правя скрита реклама- голям супермаркет гледаш си стоките казваш тая ми харесва обръщаш ха няма цена другата също и така нататък.Е може би не е простотия а тарикатлък на подалия обявата - ама който предлага нещо трябва да предложи първи съответната цена.Виж аз ако пусна обява такъв и такъв си търси работа за ..... и за ....лв.
Естествено че ще напуснеш ако заплатата не те удовлетворява или пък условията - няма как по рекламата а обявата за работа е именно такова нещо да оцениш дали ще ти хареса а харесването е нееднозначно - условия,заплата,възможност за развитие,колектив и т.н. всеки си търси различни неща имаше такава тема.

Което не става с кубатура става с обороти

Има няколко варианта:
1. предлагат по-ниска от твоята заплата (ако е било обява на спирка или мизерно каре във вестник за безплатни обяви, в което им е досвидяло да напишат нещо различно от "Секретарка, 987-хх-хх");
2. не са те харесали по друга причина, а това (или ти така си мислиш) са го ползвали като повод;
3. в най-добрия случай: преценили са, че си "твърде евтина за тях" - често отговорът на въпроса "каква заплата получавате", съотнесен с отговора "каква искате да получавате" дава относителна информация за това наистина "колко струваш като работна сила". Ако съотношението наистина клони към нула, значи, че самооценката на способностите и оценката на сегашния ти работодател се покриват, ерго - ти наистина "толкова струваш", докато на тях може би им е необходим човек, който "струва повече"...

Понякога гипсът на ръката ти е, за да нанасяш по-добри удари...

По-добре е да си мислиш при подобни ситуации, че фирмата е тъпа и не си струва да работиш там. Ще си намериш друга работа в по-свястна фирма. Това по-добрия вариант за снемане на психическото напрежение. Не мисли защо и как, а се приготви за следващото интервю. Фирмите са като хората, всяка фирма се различава от другите, няма две еднакви.

И като как- ми е интересно да науча-става тази оценка парична на кандидата дали е скъп или евтин в един да речен едночасов разговор.Има професии доста сходни и да речем за тях става ама за нещо което в една фирма е едно в друга съвсем друго?
Все пак не става дума за салам или маслини-резваш опитваш и си даваш мнението.
Но както каза Жоро - фирми има много и добре че се различават по подбор на кадри.В случая имам предвид метода с очакваното възнаграждение без например пробен период за двете страни.

Което не става с кубатура става с обороти

моето мнение:
1. като влезнеш в магазин те искат да ти продадат стока, а ако кандидатстваш за работа ти продаваш труда си. Логично е ти да кажеш цената.

2. има значение за колко се оценяваш, защото ако пише в биографията ти, че си работил като project manager много е модерно кандидатите да си го пишат в биографиите вече, и ми кажеш че искаш да напуснеш там защото "си стигнал тавана на своето развитие", и ми кажеш че искаш заплата 250 лв, аз ще се замисля за това какво са имали превид под тази длъжност и какво си изпълнявал.

3. ако кажеш че искаш 250, а ми кажеш че живееш на квартира например, аз ще си направя сметката 100-150 за квартира, да кажем 20-50 за бензин или транспорт, храна, забавления, дрехи? Аз нещо не мога да направя сметка, но ако кандидата ми обесни как ще го направи, ок.

4. Ако работодателя те хареса, а ти си подал по-висока цена, и той е свестен работодател, ще седне и ще ти обесни - цената, която Вие предлагате е много за нашите нива, ние ви предлагаме толкова, но и следните други неща - примерно телефон, покриване на транспортна карта, и т.н. и ти си преценяваш.

5. Аз също съм "за" това да се пише заплатата, обаче в момента работа в голяма фирма, която влага дълготрайно в служителите си. Освен това сектора е с голяма конкуренция, и се предлагат много различни условия. И още нещо, при ннас много се залага на договаряне на заплата и на изпълнение на персонални задачи.

*******************
Never try to stop,
never stop to try!

Къде ги тия фирми, дето влагат дълготрайно в служителите си? Аз откога търся такава...

И като влагате дълготрайно в служителите си колко ви е средната работна заплата - нето щот това интересува клиента - бъдещия ви работник или служител.Аз все още си държа на моето сравнение.Аз си търся нещо подходящо а работодателя предлага стоката и цената.Ако наистина има гъвкавост в условията нещата могат да се договорят но май не са много тези случаи.И друго когато си пусна обява във вестника "търся" тогава може би мен ще оценяват тоест аз продавам нещо.Чета другите обяви "предлагам" а щом се предлага виждам за не много коректно да казвам аз какво трябва да ми предложат.Някак си се затормозва комуникацията и се губи ценно време.Например - предлагам ..........работа ........... за .......... лв.Кандидата ще се избира с конкурс /евентуално/-условията на конкурса и уточнения по обявената цена ще получите на ................
За съжаление твърде малко бих казал много нисък процент от обявите са такива.Така всеки кандидат ще прецени къде да отиде за да не се размотава и харчи пари за транспорт например или копирна техника да вади дубликати.А и в крайна сметка ще идват кандидати именно за тези условия.Не в последствие да се разбере че има нещо скрито покрито- къде в заплащане къде в работно време и да се трупат излишни напрежения и евентуална подмяна и нова обява "предлагам".Предполагам ясно е че с лъжа или скриване на някои подробности относно условията не са привлекателни и за двете страни-работодателя че ще се наложи да си търси нов кандидат за работника че ще си търси нова работа.Според мен страда производството от това текучество най печеливши в случая са специалистите Човешки Ресурс - да ме извиняват щот така им се създава бих казал излишна работа - имитация на работа бих казал аз и съответно в ущърб на собственика.

Което не става с кубатура става с обороти

отговорът на въпроса "каква заплата получавате", съотнесен с отговора "каква искате да получавате" дава относителна информация за това наистина "колко струваш като работна сила"

айде прочети го пак, прочете ли го? ...добре, ще ти го опростя:

отговорът на въпроса за заплатата дава информация за теб и колко струваш

прочети го пак

отговорът на въпроса за заплатата дава информация за теб и колко струваш

колкото работата е стока на пазара, толкова си и ТИ, да, и ТИ си стока, мой човек, и ТИ се продаваш ама дали ще те купя тебе, а не някого от останалите 100 човека, зависи от това дали ще успееш да ми се продадеш... а пък ти ако имаш избор от още 100 позиции - тогава моля, "избери" си която ти е по сърце. ако нямаш - по-малко арогантност препоръчвам.

и ще ти кажа кога печелят най-много специалистите Човешки Ресурс - когато такива като тебе не харчат пари за транспорт или копирна техника за дубликати - така освен своите пари и нерви, спестяват и време на Човешкия Ресурс, т.е. и пари на работодателя

It's all about asses - kicking or licking...