Кой тук каза, че иска кандидати без амбиции, да си изпълняват стриктно задълженията по характеристика, с ниско самочувствие?

В кое време мислите, че живеем? Едно време може и да са възпитавали машини, но днес и най-скромните имат някакви стремежи!

Да, правилно сте разбрали: призовавам "Дайте шанс на младите в ЧР"!

Какво самоуважение имате като треперите за "ръководния" си пост?

Как смеете да се наричате професионалисти като основният критерий при подбора е кандидатът да не представлява заплаха за самите вас, а чак после - и да отговаря на изискванията за длъжността?

Колкото до покритието на амбициите - само не казвайте, че не се намират и хора с нужното покритие! В края на краищата те успяват да пробият в ЧР, но защо трябва да е едва след като са умъртвили половината си неврони?!?!
Защо повреждате добрите кадри?
Прогресът не се гради на послушни изпълнители, не създаващи нищо ново, съгласни ли сте?

УТОЧНЕНИЕ: Тук не става въпрос за болни амбиции за ръководни длъжности или бързо забогатяване, а просто за хора с потенциал в областта, който вие като специалисти би трябвало да виждате.

АЗ КАЗАХ - една много малка част от това, виж ти как добре си го доразвила, чак си го изопачила грозно

засрамих се отсекъде
от-се-къ-де

П.П. Дай определение за "човек с потенциал в областта"
П.П.П. Аз ще ти дам за "болна амбиция"

It's all about asses - kicking or licking...

Не беше ти, но това няма голямо значение.

потенциал в областта означава заложбите, желанието, устрема и т.н., без реализацията.

Абе аз не съм ЧР, ама да ти кажа никога пък не бих наела някой/я дето кротко и хрисимо върши само това, което и кажат и не смее да завърти една шайба без да попита. Страдам в момента с такава колежка, която за всяка стъпка из офиса трябва да се консултира с някого. Накрая като я помолиш за нещо ще ти отнеме двойно повече време и усилие за да и го обясниш и да и помагаш в процеса на работа, отколкото сама да си го свършиш. Всеки човек има нужда от помощ и насока, особено в началото си в една фирма, но когато си без грам амбиции, а с камара претенции направо може да е страшно!
Аз бих взела амбициозни хора, но от тук нататъка е "уловката" за добрия мениджър - как точно да управлява потенциала на въпросния служител като едновремено му дава шансове за развитие, но и не го превръща в собствен враг. Ако пък въпросния служител се изхитри и му вземе все пак мястото... ами значи така е трябвало, имал е повече акъл и може би ще е по-качествен мениджър.

Също така съм съгласна и с Хъни-Бъни, че на някои хора въображението им стига само до там, че да си рекат - ами учил съм за мениджър, искам да работя като такъв! Като искаш, докажи го бе! Болните амбиции са лоша работа.

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"