Искам да ви попитам във фирмата или организацията която работите как стимулират персонала има ли изобщо такова животноооо в БГ фирмите и от какво зависи, от шефа, от това дали фирмата е българска...всичко което се сетите.

При нас даваха пари за дрехи-вече не се прави.
Даваха Коледни - и това се премахна.
Дават пари за храна все още-но не го сметам към стимулиране.
Искат да се работи и събота и неделя и след работно време, без да се заплаща.
Фирмата е огромна българска, с акции на капиталовия пазар без грам политика към Човешките ресурси.....


При вас как е.....

Моето мнение е, че са много малко фирмите, които изобщо се опитват да стимулират персонала си. Не че ги няма, но са рядкост... За съжаление...

При нас също преди време имаше много добри неща, които постепенно се премахнаха. Елементарен пример - заплатата в нашия отдел зависи от оборота. Това като идея - добре.
НО... Когато в успешните времена преди правехме невероятно високи обороти, то никога не ни изплащаха пълния полагащ ни се процент - т.е. имаше таван на заплащането... А сега в трудните времена, сме изцяло обвързани с оборота и заплатите падат стремглаво. Върховна несправедливост, нали? Излиза, че когато изработиш повече, не е възможно да получиш много пари... А когато по независещи от теб причини оборота пада, то и заплатата ти пада без да можеш по никакъв начин да го предотвратиш... Е, тогава какъв е смисъла да давам всичко от себе си?

Ето така се стимулират у нас служителите... Горчива истина. Но за мен осъзнаването на този факт донесе правилно подреждане на приоритетите в живота ми - на първо място личния живот, а работата - на полагаемото и се място - а именно само на средство, чрез което изкарвам прехраната си, нищо повече. За мен е така.
Чувствам се добре, като не живея с илюзии...

Редактирано от (нe) нeпoзнaтa на 08.11.04 13:40.

И при мен това положение доведе до подредба на приоритетите.
Първо семейството и личния живот.
После работата, като средство за изкарване на пари.

Всичко това е добре но ако се върне стимулирането - ще поставиш ли работата си пред другите приоритети?Би трябвало да са обратими нещата.
Стимула-мотивацията аз не ги разбирам само като един плюс към месечната заплата.То е отношението към работника като съвокупност-примери:
Работата е мръсна и въпреки че в кодекса на труда и разните допълнителни разпоредби май няма конкретност за полагащо се работно облекло-работодателя предвиди работни дрехи.Както и перилни препарати за да се подържат в чисто състояние.
Работи се на студено - по дебели дрехи,подсигурени топли напитки и евентуални почивки за затопляне.
Работи се извънработното време - не се знае прибирането кога ще е - превоз на персонала-щото градски транспорт няма-не е задължен да го направи.
Има още много нещица които работодателят не е длъжен да направи но по тяхното изпълнение се разбира дали се грижи за човешкия ресурс.Това е само част от нещата.

Което не става с кубатура става с обороти

Има и обратната гледна точка. Работодателят може да прави много неща за подчинените си, а те пак да не са мотивирани и да не дават всичко от себе си.
За мен този въпрос също е пълна мистерия.

Ако подчинените ти работят интересна работа, при добри условия на труд с разни офисни екстрички, получават заплати над средната и да речем премии по разни поводи, работиш за консолидирането на тима, колегите си стават приятели... и накрая пак не им пука и не си вършат работата, кажи ми, как да не си помисли човек, че от всичките стимули дето толкова се старае да им ги предостави няма никакъв, ама никакъв смисъл?

Така е в семейната фирма на родителите ми и са се видели в чудо. А не са такива хора, че да се държат като цербери, искат да имат приятелски отношения с персонала...

Дори това, че заплатите на работниците са обвързани с оборота на фирмата, не ги кара да вложат малко повече сърце в работата и да проявят, ако не чак ентусиазъм, то поне дисциплинираност, да му се не знае
Лично бях свидетел как техническия консултант държа клиент на крака 5 минути без да му обърне внимание, защото си цъкаше нещо на компютъра...

От мен ако зависеше, щеше да ми кипне и може грубо да е, ама в някакъв момент просто щях да направя яко чистка и да ги изпоуволня всичките. Само дето това би означавало да се затвори фирмата, щото някои са с рядко срещани компетенции и без тях не може... Пък и родителите ми имат скрупули прекалено много и не щат да уволняват хора, които са започнали да считат не само за подчинени, ами и за приятели. Мерси аз от таквоз "приятелство".

Да си бяха едни гадни капиталистически експлоататори, по-добро насрещно отношение щяха да получат, мисля си, отколкото като се стараят да стимулират персонала с добро отношение.

Така де, разсъждавам си...

No power in the 'verse can stop me!

Правилни са ти разсъжденията.Уволнение е трябвало да почне на недобросъвестните и събиране на нов екип.Така би трябвало да се подходи.Щом не са разбрали по специалното отношение- и една уговорка от моя страна - че нещата може само така да изглеждат.В случая ти трябва и вътрешна информация от трудещите се - нефилтрирана,непредубедена.

Което не става с кубатура става с обороти

Това, все едно аз съм го писал !!!

Не предполагах, но ето, че има и други подобни на моя случаи. И при нас има премии (които достигат 4-5 допълнителни заплати годишно), придобивки, че дори и по 10 лв на ръка за такси, ако някой остане по-дълго след работа. Но проблема ни е малко по друг - когато шефовете (родителите ми) са в офиса, всички изглеждат, все едно си скъсват задниците от работа. Когато ги няма, половината почват да скатават. Е, вярно е, че заплатите са диференцирани според това кой какво е свършил реално, но пак е неприятно ...

Mixy

Напълно правилно разсъждаваш. Но е важно да не се забравя, че изискването за дисциплина не е "церберство", а е ЧАСТ от правилното отношение към работника.
Не може да има стимул без да се иска нищо в замяна... както не може да има заплата без да се свърши работата. Не е правилно да се противопоставят нещата. Не "екстричките" ще накарат хората да си вършат работата с ентусиазъм, а чувството, че към труда им се подхожда справедливо. А екстрички може да има като РЕЗУЛТАТ, а не предварително. И то с мярка. Дори ако питаш мен това с екстричките е нож с две остриета. Какво значи премийка след премийка?! Това е нещо като разглезване, точно както при децата. Не знам дали примерът ми е много подходящ, но се надявам да разбереш какво имам предвид.

Съгласна съм, че с доброто отношение се злоупотребява, но когато има справедливост, тогава няма как да се злоупотреби с нея. Тя задължава и подтиква към правилно отношение. НО напълно справедливото и безкомпромисно отношение е несъвместимо с приятелското, което прощава всичко. Та тук е грешката на родителите ти. Сприятелили са се с тях и онези им се качват на главата. То за това си има и един много готин лаф "Аман от приятели"..:))

Редактирано от (нe) нeпoзнaтa на 09.11.04 10:30.

Еееххх де ги тез фирми.
Дано попадна на такава - като няма да съм се скатал когато работодателя липсва.Даже напротив.
10лв. за такси - та аз съм бичил и пеш понякога 7-8 километра след 14-15 часа работен ден за да мога да се прибера в 23-24 часа посред нощите в къщи.

Което не става с кубатура става с обороти

Аз съм на мнение, че политиката по отношение на персонала почти я няма в България. Преди даваха това, даваха това, сега и това спряха...така е навсякъде , най-вероятно, защото обема на работа намалява, намаляват и приходите, но интересно е, че като се увеличава работата и съответно печалбата, в резултата на усилията на служителите на фирмата, те пак не получават това, което им се полага. Къде е разминаването?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите