Здравейте !

Като ви чета относно перспективите в БГ ми настръхват косите.

След четири месеца завършвам хуманитарна специалност в чужбина. Възможността да остана тук е неквалифицирана работа, което ще ми действа ужасно подтискащо. Едно е човек да го прави, знаейки, че е временно, а съвсем друго да знае, че това е единствената му преспектива, че развитието му спира. От друга страна интелектуална работа в БГ с ниско заплащане - колко време ще издържа психически? Ще трябва да живея и с майка ми. Не искам така да мине младостта ми.

Може и да имам късмет с работата, кой знае. Просто в момента ужасно много се страхувам, непрекъснато мисля как да продължа, взимам едно решение, след час го променям.

Иначе нямам стаж, единственото ми предимство е перфектен немски.

С образование в чужбина т.е. с перфектен някакъв език, шансовете за работа са добри. Пък може и без майка ти да живееш.

По-добре първи на село, отколкото в града.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Решението е твое
Никакви съвети как е в България не би трябвало да повлияят на това КАКВО ИСКАШ
Опцията да живееш на тия години с майка си я забрави
Ако човек вземе чуждо и скъпо образование и трябва да връща пари - България не е мястото да стане бързо или безболезнено

Доктори зад Граница
Хуманитарни служби към ООН

Разбира се, трябва нагласа
И пак
Реши какво искаш

Единственото ти предимство не е само перфектен немски, подценяваш се !

Може би не се изразих правилно. Завършвам журналистика, не медицина. По тази специалност е напълно невъзможно да си намеря работа тук. А за ООН изискванията са свръхвисоки.
Относно майка ми съвсем реално ще си живея с нея и то в стая, която е преходна към нейната, точно затова съм толкова отчаяна.
Просто не знам кое е по-малкото зло, дали да остана тук и да работя каквото и да е, поне ще съм независима или да се върна в БГ, да работя за малко пари и да съм зависима.

И аз си мечтая за извън цивилизацията, но никога няма да се осмеля, знам си го.

Дано да си права, че имам шансове за хубава работа! Притеснявам се, че може да се наложи да чакам с месеци докато намеря работа, която да си струва, а дотогава трябва да съм зависима от майка ми.

Време е мисля,да започнеш да се отнасяш към образованието си като към инвестиция.Това е нещо,в което си влагала време,нерви и не на последно място-пари.Инвестициите имат смисъл само тогава,когато се връщат.А статистиката казва,че в момента разликата в заплащането между неквалифицирания труд извън БГ и квалифицирания у нас е от порядъка на 20 пъти и не е в полза на БГ-то.Сама си направи сметката-за колко години ще си върнеш вложените пари у нас при разлика от 20 пъти??
Това мисля,трябва да е водещия ти мотив в избора.

Здрасти, колега :)
Поздрави от един друг хуманитар в чужбина

Та да ти кажа - аз вече съм избрала. България. Без никакво колебание.

По-потискащото е да живееш на ниво "оправям се", да работиш нещо скучно и неквалифицирано без изгледи за по-добро, и да те гледат все едно не си си на мястото. Цял живот. Егати живота.

В България, ако се впрегнеш да работиш толкова здраво, колкото би работила в Германия за изхранването си, също ще бъдеш добре.
И не е нужно да придиряш кой знае колко - след като нямаш опит, тръгваш от по-ниско платените работи, и трупаш CV.
И ще видиш как всяка следваща стъпка ще е нагоре и постепенно CV-то ще стане като слънце :)

Освен това с журналистика имаш определени среди и типове работа, към които да се насочиш и образованието да ти бъде от полза, така че да не почнеш съвсем от нулата.

На това отгоре образованието не е единственото нещо у човека, има и лични качества, които ще ти помогнат да се продадеш. Ако си инициативна, ако се учиш бързо, ако си енергична личност, точна и на теб може да се разчита, ако се посветиш на работата - каквато и да е тя - вместо да мрънкаш, че не е "идеалната" - тогава няма начин да не бъдеш оценена. Такива хора не са много и се търсят под дърво и камък.

Поне така си мисля в момента, де

Аз се връщам след по-малко от месец и започвам да търся. Запазвам си правото при сблъсък с реалността радикално да си променя мнението

---

П.П. Сетих се нещо. Има една фирма, която наема доста студенти-филолози. Занимава се с това да следи новините по света чрез Интернет и да ги класифицира в бази данни. Имат голямо текучество, защото работата е гърч. Но пък с достатъчно часове се изкарва добре. А с журналистика и перфектен език си идеален кандидат за там. Тъкмо и няма да си при майка ти през цялото време ;)
Пусто как не им помня името обаче... Офисът им е съвсем в центъра, на ул. Иван Вазов... Някой ако се сеща, да каже. Аз ако междувременно се сетя, ще напиша.
Работата се състои в това да следиш електронните издания на вестниците от определен регион. Важните новини събираш и пишеш "абстракт" (?). Прикачаш му съответен код, който да указва от каква област е новината, и го пращаш в базата. Има норма колко новини на ден си длъжна да пишеш. Ако направиш повече, се плащат допълнително. Колкото си по-ефективна, толкова повече пари ще изкарваш.

No power in the 'verse can stop me!

Няма да се аргументирам, ще ти разкажа една история, която познавам в детайли, защото пряко ме засяга.
Имам по-малък полубрат (от втори брак на баща ми). Роден е 1974 г. На 24 г. завърши Европейския универститет в Страсбург, специалност право на Европейския съюз от първите 20 във випуска. Поради успеха си последната година от обучението си проведе във Великобритания, т.е. дълбоко изучи и тяхната правна специфика (знаето, че там правната система е твърде различна от континенталната). Перфектно владее френски и английски. От стажовете си има прекрасни препоръки от държавни и частни структури. Като блестящ студент имаше възможности да остане Европа. Той се отказа - искал бил да се върне, да работи във и за България. какво ли не му приказвахме - той не. Окей. Върна се, изкара си казармата и тръгна да търси работа. И какво - с блестящата си диплома от престижен университет, със актуалната си за нас (поради присъединяването към ЕС) специалност, с препоръките си - навсякъде откази. Банки, големи фирми - нищо. Нищо Защото няма той и родителите му връзки и познанства. Един ХР направо му каза - момче, намери си някой да ти удари едно рамо, много те харесвам, но не аз решавам. Тогава брат ми имаше все пак някакви изисквания - не искаше да започне работа за 180 лв на месец. След половин година обикаляне, разбра, че така не става и прие за 170 лв да започне в Комисията по защита на конкуренцията. Вече безкрайно съжаляваше, че не е останал там. Е, за няколко години постигна големи (за БГ успехи). на 26 години стана най-младият директор в Комисията. Чете на студенти конкурентно право на ЕС и САЩ. Изкара специализация в САЩ в чикагската комисия по конкуренцията. без да се хваля твърдя, че е най-добрият специалист у нас по въпросите на конкурентното право. От 1 година е в Европа - кара нова специализация. Кара я обаче и с идеията, че там има повече възможности да си намери работа. Защото вече няма илюзии, че бъдещето му не е тук. Независимо, че формално погледната вече се е издигнал по ношенските критерии - той е неудовлетворен, защото се съизмерва с това, което са постигнали вече негови състуденти с много по-ниски качества от него - постигнали на Запад. И мисля, че няма да направи втори път грешката да се върне.

Това е. Изводите си прави сама.

Ежели бога нет, кто же управляет жизнью человеческой и всем вообще распорядком на земле?

Според мен е добре да започнеш работа дори и да не е точно и абсолютно по специалността ти, по този начин добиваш опит и представа какво всъщност значи НАИСТИНА да работиш, да контактуваш с хора на това ниво, защото това което си си представял и това което е на практика са 2 различни неща. Пък и е добре да станеш самостоятелна. А с времето съм сигурна, че ще си намериш и желаната работа- нищо не става "тук и сега" и наготово. На мен едно време ми се смяха, че веднага след училище започнах да работя, а "не си гледах живота" след като имало кой да ме издържа, само че на мен такъв вариант никога не ми е бил в сметките...

Гледам да помагам, мога само и да гледам.

Така като чета, ми се струва, че на теб по-скоро проблемът ти е в ужасяващия страх, който те е обзел - знаеш кое е по-добро за теб, но се парализираш от неизвестното, нямаш кураж да го направиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите