има ли нещо, с което не бихте правили компромиси в новата си работа?
какъв е идеалният работодател?

ей такива неща ме питаха на едно интервю за работа днес.

има ли стандартни "верни" отговори или наистина човек може да отговри честно?

нашето гардже си е най-хубаво!

Честностна не е ценено качество, никой не го оценява на интервю.....
Аз поне научих, че трябва да си имаш едно лице за представяне в повечето случаи самите работодатели не знаят какво търсят и там е големия проблем.

пък дано да е полезно... та според мен няма стандартен еднозначен верен отговор, има две стандартни компоненти на верния отговор:

1. да не лъжеш грозно - напр. "за всичко ще направя компромис" или "вие сте идеалния работодател за мен"

2. да завъртиш така нещата, че да изтъкнеш като предимство това, което е най-важно в дадения бранш, и като недостатък онова, с което те самите биха направили компромис. Това и по отношение на "Споделете трите Ви най-силни и трите Ви най-слаби страни".

Пример: в счетоводна къща/отдел не се правят компромиси с реда, правилата, процедурите, конфиденциалността, точността, прецизността, и там е допустимо да си инертен и дребнав (като лоши черти).
В продажбите/рекламната агенция е точно обратно - "не бих направила компромис с колеги/шефове, които не желаят да чуят идеите ми - пък моите идеи мноооого, и все нестандартнииии.... От друга страна бих направила компромис със спазването на процедурата и правилата, защото понякога удовретворяването на клиента изиска да си гъвкав и новатор"

и разбира се ако са подготвените предварително, отговорите трябва да са представени с дълбокомислена искрена импровизация - "да видим..." "да помисля..." или "хм, интересен въпрос..."

.....и да не забравяме че прекаленият светец и богу не е драг, та същото и за прекалеееената честност при потенциалния работодател

It's all about asses - kicking or licking...

Въпросите тип "лексикон" винаги са ми били странни, но явно това е някакъв психологически подход на HR-ите.
На такъв тип въпроси обикновено отговарям честно, но премерено..
Примерно, че не правя компромиси с времето, необходимо за детето ми (сами се гледаме) или че добрият работодател е този , при който можеш да чувстваш работата си смислена, да виждаш резултатите си, нещо такова....
Нека казат тук специалистите повече за този тип въпроси...

На вторият въпрос
Какъв е идеалният работодател?

Бих отговорила
- този който плаща редовно и добре
- не ме кара да работя извънредно
- създава приятна раб. сред
- има ясни длъжностни характеристики, които се спазват стриктно

.....това си го мисля, честно.....но ако го кажа на работодателя, дали ще ме вземе на работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Идеалният работодател е този, който ми дава голяма заплата и не ме кара изобщо да бачкам, даже ако може да не идвам на работа и да ми носят заплатата в къщи

А според работодателите идеалният служител знае 150 чужди езика перфектно, разбира от всичко и може да работи по 24 часа 7 дни в седмицата за една минимална заплата

А реалността е някъде по средата

Ами много ми е интересно какво трябва да значи не правя компромиси с времето...
Звучи ми сякаш живеем и работим в някаква стерилизирана атмосфера, в която всичко е точно определено, всяко нещо си идва с времето, няма извънредни ситуации, почти като нон-стоп слънчево време.... Ако такава компания съществува, това за мен означава, че е пред умирачка...
Идеалният работодател е този, който те въвлича с енергията си в динамиката на протичащите процеси, кара те подсъзнателно да си съпричастен с успехите, неуспехите и предизвикателствата в работата, при който работните дни не се делят на категориите "ден за заплата" и "дни преди заплата"....
такива ми ти неща

Май Жоро е улучил в десетката.Ама би трябвало да има поянения колко значи голяма заплата-тук се въздържам от предложение за цифра.
И труда полаган 7 дни в седмицата по 24 часа-365 дни в годината в условия на работната среда близки до нечовешките.Последното също е важно като определяне на рамките на проблема.

Което не става с кубатура става с обороти

Жоро, как го измисли това? Голяма скица си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хммм, нека да кажа моето мнение по въпроса за компромисите с времето - винаги съм бил против овъртайма, и често съм го казвал и по интервюта... само че с уточнението, че ако се налага от време на време - нямам нищо против да работя овъртайм, но ако това е стил на работа във фирмата - съм твърдо против!!! Ако е така, значи организацията във фирмата куца, и то много - или мениджърите не си правят сметките правилно, или работниците не стават, или и двете. Е, има ли смисъл да работиш в такава фирма?
А за съжаление в голяма част от фирмите в България те гледат накриво, ако си тръгнеш половин час след края на работното време...

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите