Взаимоотношения на работодател и работник. / Общества / Професионални / Човешки ресурси

Смятам че са в застой от мноого години насам.Нямам претенции че ще успея да ги променя-абсурд, но смятам да не позволя отношенията с моите работодатели да протича така.А именно:
От доста време насам шеф и началник са думи които трябва да ни внушават респект, уважение и подчинение.Защо?Аз лично смятам че когато човек започва една работа, се сключва договор и започва нещо като търговски процес-аз му предоставям знанията и уменията си срещу съответното заплащане.
Но явно това дългогодишно покорство пред началника се е набило здраво в главите и на двете страни-шефа може да ми е само приятел и надзорник на качестовото на труда ми, нищо повече.Той може да ми даде задача за изпълнение, аз мога да откажа да изпълня въпросната задача ако преценя че не ми е в ресора.Може и умишлено да ми предложи такава допълнителна задача, аз ако искам да я приема имам право да поискам допълнително заплащане за изпълнението и.
Всичко относно заплащането в една работа трябва да зависи от уменията на работника и неговата стимулация.Но бонусите носят и допълнителна стимулация за работа, в противен ако няма бонуси няма да демонстрирам и ентусиазъм за работа.

Какво е положението в тази среда у нас, сега.
Началникът ти определя работно време, увеличава го без да променя и заплатата, задържа те или те вика преди началото му, без да си заплаща за това.Поставя в това работно време и/или извън него задачи които са извън ресора ти като пак се старае да не се охарчва много за трудът на работника.Претрупва те с работа и иска решаването им за по-кратко време, отново бягайки от своята част по сделката.
Работникът от своя страна при тази липса на стимулирана среда за работа, почти винаги лишен и от подходящите условия за да си я свърши качествено, започва да търси начини да намекне несъгласието си с тези условия, все по често започва да върши работата си некачествено или изобщо да не я върши.
Това е описано и с популярната фраза:"Плащат ми колкото да не напусна, работя колкото да не ме уволнят"
Това отношение само по себе си е в основата на така наречения проблем "Българска работа" която сигурно ще опиша в друга тема.

Със сигурност с едно щракване на пръсти няма да се оправи.Но тъй като така наречената евро интеграция както всички сме чували трябва да започне от самите нас, не е зле да се замислим какво всеки може да направи по въпроса.Като пример, разговор с шефа, на чаша бира или по друг удобен начин.
Аз самия имам доста за промяна.Приказката "шефа не ти е баща, но спокойно може да ти е.. м...ата" за мене е някаква подигравка.Не бих допуснал да се отнасят с мене като с роб.Аз предлагам работа в своята област, доста неща претендирам че съм научил, но и много имам да уча още.Шефа ми се позовава само на последното най вероятно като ме е оставил да работя на заплатата на която започнах, демек заплатата за "Пробния период".Аз трябва по презумция да съм склонен на всякакви компромиси за свойта заплата и работно време, същевременно да не споменавам за заплата нищо, това е мръсна дума.Ако мога за един дена да свърша работата си за два, тогава значи всеки ден трябва да го правя, докато не започна да върша работа за три дни в един ден.
Още нещо-заговори ли се за напускане, значи аз съм прецакал нещо.Изобщо явно е че аз съм там само по милоста и волята на шефа, като че ли е някакъв Луй XIV.
Това трябва стане така.Всяка сутрин аз започвам работа в един час и си тръгвам в друг.За това време върша си работата, ако има екстра-задачи има и екстра-пари, ако има превишаване на работно време има и превишаване на заплатата.Имам право на еди колко си дни отпуска платена за една година и никой няма право да ми я прекъсва.Имам прави на неплатена отпуска и имат право да ми я прекъсват.В замяна на това аз всеки ден трябва да давам всичко от своите умения и знания.В здравословни количества.
С шефа не е задължително да сме приятели и аз не съм длъжен да съм учтив с него ако той не е.