|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
|
|
Мисля, че всички вие, които твърдите, че няма срамна работа, никога не сте работили такава работа.
За мен поне не позна. Няма да обяснявам за образование, знания и умения, ще кажа, че почнах да бачкам от 17-годишна в една тъкачница, защото, въпреки, че бях отличничка, татко не ми даде пари за море, взе да ми нарежда неговите си клишета, че не съм знаела отде излиза хлябът и т. н. и аз от инат отидох и работих там 2 месеца, после на море. Преди 4 години отидох в една фирма, работех в офиса, но там се натъкнах на все същия идиотизъм, като на другите места. Отивам аз при шефа, щото междувременно имах впечатления от жените в производството и особено от една бригадирка и му казвам, че си подавам молбата за напускане, тъй като не е взел мерки срещу идиотката, която създаваше непоносима атмосфера за всички ни в офиса, освен ако е съгласен да ида в производството, в еди-коя-си бригада. И той: "Ти добре ли си, образована жена, с толкова ценни знания, аз съм те наел за това, ти вършиш такава страхотна работа ....." и още дъра-бъра. Казвам му, че още като постъпих, съм му обяснила, че не ме плаши никаква работа, само ме плашат идиотски взаимоотношения, налагани от разни комплексари и че съм наясно, че той няма да я махне заради мен, тъй като са създавали фирмата заедно и че ми трябва работа в момента, затова искам в производството и той махна с ръка и ми рече: "Ами като си луда, отивай да работиш при необразованите" Е, съвсем не всички бяха необразовани, имаше доста висшистки, имаше и големи добитъци, почти безсловесни, но никога няма да забравя колко ми помагаха в началото в бригадата, щото имаше норма и за неусвоил процеса човек е трудно да се стигне и колко весело и забавно ни беше, наред с чанча и гърча. След 7-мия месец си намерих друга работа, но този шеф ме гледа с голямо уважение като се срещнем и все казва, че не е вярвал, че мога да издържа там и да се справям. То имаше и разни лели, дето гледаха сеир в началото, един вид, да я видим тая учената как ще се оправя. Даже са ми го казвали и аз им отговарях, че аз тяхната мога да я науча, но те моята - тц.
Забравих - работила съм години наред много срамна, според хората, работа, но няма да обяснявам причините, само ще кажа, че заради професията на мъжа ми 10 г. - точно когато беше времето да градя, кариера, мен никъде не ме приемаха на работа.
Не гледайте как изглежда, разберете какво ЕРедактирано от paзбиpaм на 08.07.12 10:16.
| |
|
|
|
Повярвайте ми, на детето ми няма да му е приятно да каже на госпожата, че майка му е чистачка. Защото ще го питат какво работи майка ти, а не какво е завършила майка ти. Вярвам го, но смятам, че точно това трябва да се промени. И между другото, при подходящо възпитание, всяко дете може да бъде научено, че няма срамна работа.
Мисля, че всички вие, които твърдите, че няма срамна работа, никога не сте работили такава работа. Работила съм като работник-кухня. Ако не знаеш какво е- това е чистачка, миячка и всичко заедно, което никой друг не ще да върши в една кухня. По това време бях току-що завършила сравнително елитна гимназия с успех 5,98. Ако щеш ми вярвай, ама изобщо не съм се замисляла тогава подходяща ли е тази работа за грамотен човек. Просто си миех и чистех, хората бяха доволни от мен и всичко си беше наред.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Лиготията, която ни заобикаля напоследък в България незнам откъде дойде като мода. Сега, ако чистиш къщи например това е непрестижно. Ама пък е по-престижно да се намърдаш някъде и нищо да не правиш и после да бучиш, че в един момент си съкратен без да си даваш сметка, че това е естествен развой. Съвсем нормално е да завършиш някаква глупост в поредния университет (частен или държавен) и да си навириш носа, че търсиш работа по специалността без да се замислиш, че цялото ти "вишу" не те е научило на нищо и си неподготвен за професията, но въпреки това да лежиш на гърба на родителите си например и да не почваш нищо, защото чакаш своя шанс.
Една много страшна тенденция забелязвам напоследък от бездействащи мъже, които пускат съпругите си напред и след това лентяйстват......
Точно!
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
Лиготията, която ни заобикаля напоследък в България незнам откъде дойде като мода. Корените са още по татово време. "Учи, за да не работиш." В резултат количеството на учЕните хора се увеличи много над нуждите от такива. Това веднага ми навя асоциация със един от законите на Паркинсон: „Броят на хората в работна група нараства независимо от количеството на работата за вършене.“ Та, нашите висшисти и те така си нарастваха, което пък свали нивото на висшето ни образование, ама нека да не се отплесвам чак толкова.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Трябваше да доуточня, че е нормално да започнеш трудовия си стаж на подобно място. Не е съвсем редно да останеш на такава позиция на 30 и 40г, защото нямаш особен избор.
| |
|
|
|
Не е съвсем редно да останеш на такава позиция на 30 и 40г, защото нямаш особен избор. Защо? Ако Господ не ти е дал качества да бъдеш професор по атомна физика, какво срамно има да работиш, каквото можеш? Ако си вършиш работата добре, хората ще те уважават. Пък дори и да ти е дал Господ качества, пак не виждам нещо срамно. Ей тук си имаме един клубар математик, който лепи плочки. От това той става ли по-малко добър математик? Не, но за сметка на това всички го хвалят като майстор на плочки, защото си върши работата добре. Кой определя коя работа е по-важна? За мен всяка работа е важна. Но ти не говориш за важна, а за престижна. Те тук вече се намесва суетата.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
А биха могли да живеят в пъти по-добре, ако не са.
биха, но са. оплачи се на пастрока господ ако си вярваща или на мащехата природа ако не си. могат ли хората да ги победят? не могат. затова трябва да се съобразяват с тях, а не да ги отричат. ти може да се принудиш да се държиш все едно няма срамна работа (можеш ли наистина?), но решаваш ли с това проблема на хората които вършат такава? за някои от тях наистина го решаваш, защото има особняци които ги кефи въпросната работа, но те са малцинство. останалите просто искат да се махнат от нея, а не да получат уважение. вършат я защото нямат избор. те самите ИМАТ предразсъдъка и ти да речем можеш да го махнеш от себе си (в което се съмнявам) но не можеш да го махнеш от тях самите. добре, да речем че и с тоя проблем се оправим и хората някак спрят да се срамуват че са чистачи на кенеф. дали това ще реши проблема? ще е една добра стъпка напред, но ще видиш че пак ще изникне проблем. някои дискриминирани в миналото групи са вече на тая фаза, примерно хомосексуалистите, махнахме предразсъдъка спрямо тях от обществото, но помогна ли им това? на една част им помогна наистина, важното е че вече никой не ги убива с камъни и това им стига, радват се на живота. но голямо мнозинство продължават да се борят с "дискриминацията" без реално да има такава. правят паради "гей прауд", демек горд съм че съм гей, опитвайки се явно да противодействат на някакъв вътрешен дискомфорт, какъв ли ще е
човешките отношения се крепят на много финни и незабележими нишки, и всички те са предразсъдъци. някои са частично преодолими, но други са тотално непобедими. да вземем за пример предразсъдъците свързани с размножаването - любов, ревност и подобните им. човек може да подтисне вродената си вражда към различно изглеждащите, но да подтисне вродената си вражда към самеца опитващ се да опъне женската му - е много се размечтахме, никакъв шанс, не и за цялото общество. и какво правят хората? ами съобразяват се с предразсъдъците, какво друго им остава. и което е иронично, когато се съобразиш с предразсъдъците дори може да анулираш вредата от тях, нещо което със сигурност не се случва ако просто ги обявиш за "лошо нещо" и си внушиш че си свободен от предразсъдъци мислещ човек
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
| |
|
|
|
Защо? Ако Господ не ти е дал качества да бъдеш професор по атомна физика, какво срамно има да работиш, каквото можеш?
ами именно това че не ти е дал качества. хората се гордеят с качествата си и се срамуват от липсата им. и ВСЕКИ е така, не само "неправилно" възпитаните. дали трябва или не трябва да е така, хич не ме и интересува, важното е че Е така и нищо не можем да направим за да го променим.
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
| |
|
|
|
Не, нямам предвид престижна. Исках да наблегна на друг аспект. Жалко е да се похабят усилията, които си положил да придобиеш знания в някаква област и след това не можеш да приложиш и то не защото не искаш, а поради конюктурата.
Няма нищо лошо в това да лепиш плочки вместо да учиш децата на математика, стига това да е по твое желание, а не защото просто не можеш да уредиш в училище.
Хора, отворете си очите. Може би в София не е толкова наболял проблемът, но навсякъде в провинцията хората работят не това, което искат и могат, а това, до което се докопат. Защото са принудени. Като това не винаги е непрестижно. Имам позната технолог на храни, но работи в съвсем друга област в една от най-желаните фирми в града ни, защото просто имаше връзки да започне точно тази работа. Мисля, че е хубаво човек да може да работи това, което иска и това, което може, а не това, до което се докопа.
Редактирано от Brezichka на 08.07.12 12:08.
| |
|
|
|
Можем да направим- да променим собственото си мислене, за да бъдем по-щастливи. Когато приемеш себе си, какъвто си, не ти пука толкова как те приемат другите.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
| 
|
|
()