|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
Тема
|
За работата....
|
|
Автор |
Cтpeйнджъp (змийче усойче) |
Публикувано | 25.03.10 01:04 |
|
... успявате ли да поставите граница? Имам предвид работите само на работа, а ако нещо остане го довършвате на следващият ден или... вземате си домашното и работите докато приключите с текущите задачи...
Аз съм от втория тип, което предполагам е изнервящо за половинката, видимо да не дава сигнал...
В последно време си мисля дали не е по-правилно да не си нося работата в къщи? Ама как да стане? Няма да мога да спя, ако знам, че нещо не съм приключила и ми виси...
Редактирано от Cтpeйнджъp на 25.03.10 01:06.
| |
|
Работа вкъщи нося, само ако ще изпусна някой срок, за което има голяма глоба. Гледам обаче така да си планирам нещата, че да не се налага. Друг е въпросът, че поради чувството на клиентите, че техните фирми са мои, понякога не ми се получава планирането. По тази причина вкъщи знаят че първите три месеца от годината и особено третия, аз не съм член от семейството и не трябва да разчитат на мен. Е, поне се опитвам да ги науча. Щат не щат преглъщат. Ако искат да съм само тяхна, моля някой да изкарва достатъчно пари, за да се изхранваме.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Мисля, че дори и да има кой да ни издържа няма да си останем в къщи... поне аз съм така! Съпругът ми изкарва достатъчно, че да се скипря и да помагам "от вкъщи"... е да де, но не мога така! Не си представям да му искам пари и харчовете ми да зависят от него... :)
| |
|
Ти ако беше мъж щеше да се самоубиеш, к`во като не си я довършила и ти виси... ???
| |
|
... работата от един момент нататък изглеждаше много дразнеща мъжете около мен. Сега, като гледам сама сина си, имам някакви успехи в работата и тези, 'раздразнени мъже' не са направили нищо особено, въпреки, че мен никога не ме е дразнила ТЯХНАТА отдаденост на работата им, даже съм и се старала да ги подкрепям, мисля, че ако един мъж наистина държи на една жена няма да се занимава с такива коментари, или да и развива чувство за малоценност.
Покрай нас има толкова много фалш, наречен 'чувства', а живота е толкова кратък, че не си струва да обръщаме внимание на фалша.
А ти, Стрейндж, работиш професия, която често произвежда 'домашни'. Ако мъжът ти те разбира, просто се постарай да ограничиш наистина до минимум 'кражбата' от вашето общо време. Все пак той наистина те е избрал и го е заявил ... горе аз споменах всички други видове мъже, които се предлагат само във вариант 'ще те еба неангажиращо, ама ти ми бъди вярна' Те не си струват да си променя човек каквито и да е навици заради тях ....
Major e longinquo reverentia
| |
Тема
|
Re: Ъ! Ти пък!
[re: ЛAMБИ]
|
|
Автор |
NikiFin (рекордьор) |
Публикувано | 25.03.10 11:01 |
|
| |
|
Нормално е ако имаш собствен бизнес или заплатата ти зависи от изработеното да си прехвърляш работата и в къщи. Но е адски тъпо ако си на твърда заплата и определено работно време да си вземаш работа за вкъщи.
Не знам ти от кои случай си.
| |
Тема
|
Re: За работата....
[re: NikiFin]
|
|
Автор |
KpucaHa (питбул териер) |
Публикувано | 25.03.10 11:35 |
|
Преди бях абсолютно влюбена в бившата си фирма и бачках като вол, без значение до колко часа в офиса или после до колко часа вкъщи... От своя страна пък шефовете ми изпълняваха всяко мое желание- нов комп, по-голям телевизор, по-добро ДВД и тн. В сегашната фирма, тъй като вече ги няма тия емоции, в които си я чувствам тотално моя, си бачкам в работното време- пък ако не стане нещо- и утре е ден.
Пиша като твой отговор, защото в момента съм точно на твоя принцип :) На определена заплата съм и затова ще работя в работното време. Ай сиктир, и Хасан е хора
Antes muerta que sencilla
| |
|
бях като теб.
Абсолютно, то не са били въленния, безсъници извън Сиатъл, коментари, дискусии - приемах много лично всичко, така..на чест, малко, защото трябваше да доказвам, че страничните отношения нямат нищо общо с мен като служител и човек. След доста години реших, обаче, че трябва да сменя не само бранша тотално, но и настройката.
Сега на моменти аха - аха да залитна отново към стоенето на педал, но вече се владея, казвам не - когато не желая, не мога - когато наистина нямам възможност и така..кой както иска да го тълкува. Впрочем, една отметка - имам едни много занимателни неща напоследък , а пък др.ми предстоят, та фокусът вече не е в кариерата, нито в извънработното концентриране..що редове екселски сънувах едно време..не е истина..
Работата е просто средство, вече, мисля, че успях да постигна някакъв баланс - давам всичко от себе си, когато и както трябва, но..след 18 не ме търсете.
Може би и е свързано с това, че пък нещата си вървят добре, просто не се налага, всичко съм си подредила, движи се нормално, няма изненади неприятни. Просто нещата вървят.
Как да стане?Подобри организацията, прехвърли задачите, ако има кой да ти помага, ако много държиш - стани сутринта в 6 и го направи, но не го дискутирай по време на вечеря.
Човек прекарва по- голямата част от живота си на работа, повече време, отколкото е буден и с любимите си хора у дома или навън с приятели..така, че...умната.
| |
|
хората са два типа
"Живея за да работя" и "Работя за да живея" ти от кой си???
Сега погледни реално:
- ако ритнеш камбаната, гушнеш букета и тн. утре твоята работа ще се свърши от някой друг и пак ще е свършена.
- нещата ще си продължат както винаги земята нама да спре да се върти само теб няма да те има
Ако си мислиш, че доволните клиенти ще ти вдигнат паметник и това ще ти достави огромно удоволствие по голямо от това да си гледаш кефа и живота .... давай все така
If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
|
|
|