Ботев е символът на Враца.
Враца - лобното място на Ботев се гордее повече с поета, отколкото Калофер - родното място на Ботев.
Винаги съм се питала: Къде е гордостта - да родиш таланта, гения, героя? Или да го погребеш?

Стефан Цанев се опита да свали героичния ореол на Ботев. Да го представи като обикновен човек.Слушах го внимателно и... аз- като врачанка се почувствах силно огорчена. Загубих сякаш почвата под краката си.
Въпреки всичко поезията на Ботев е уникална и още много жива и актуална, пораждаща чувство за национално достойнство. И утвърждаваща го като национален поет.
Но дали събитията през онази далечна година година утвърждават Ботев като героя на Враца и дали врачани трябва да се гордеем с онези събития(и да ги празнуваме ежегодно)....остава въпрос?
Дали Ботев, когото празнуваме всеки 2-ри юни е героят точно на Враца и дали врачани трябва да се гордеят, че е умрял някъде тук...това ми е въпросът. Към хората, които тази тема ги кара да размислят.

Моля те, би ли представила лаконично /ако е възможно/ позицията на Стефан Цанев? Не съм я чул и ми стана интересно. Вероятно е поредната гавра с паметта на още един българин... Странно ми е как е възможно съвременниците на Ботев да знаят по-малко за него от нашия съвременник г-н Цанев...при цялата му "гениалност"?... Поне някакъв линк?

Гледах Стефан Цанев по телевизията. Интервюираше го млада, неизвестна за мен журналистка. Поетът беше усмихнат, спокоен и подробно развиващ тезата си. Но преди да я преразкажа накратко (което ми е трудно и неприятно) нека споделя личното си мнение:
За мене Ботев е велик поет и национален герой, чиято саможертва е довела до събитията, отърсили най-сетне България от турското робство. ДО ПРОМЯНА - трудна, кървава, която чак в 19-ти век дала най-сетне надежда за по-доброто бъдеще на поробените от 5 века българи.
Според Стефан Цанев ( от това което сподели по телевизията) Ботев е имал сериозни проблеми от всякакво естество, принудили го да живее мизерно в Румъния. Проблеми, изходът от които виждал само в самоубийство.
И понеже бил речовит и особено темпераментен, със силни лидерски качества, той успял да убеди 200 достойни и родолюбиви българи да тръгнат срещу Османската империя без никаква подготовка и без реална представа за обречеността на каузата.
На Вола, казва Стефан Цанев, Ботев се самоубил и оставил четата на произвола на съдбата, под ударите на озверелите турски войски.
За кръвопролитията и ужасът след това...знаем.
Преразказах накратко телевизионната изява на Стефан Цанев във връзка с Ботев, не претендирам за дословност и изчерпателност.

Опитвам се да бъда толерантен към другите, но се вбесявам когато някои се напъват да раждат сензации търсейки евтина слава. Особено когато го правят със светини.
Добре, да помислим върху казаното от Цанев:
-каузата на Ботевата чета била обречена. А как Цанев би обяснил че и други чети са влизали в България? Четата и гибелта на Х.Димитър например. Много е опасно да се анализират отдавнашни исторически събития с критерии от днешния ден;
-ако Ботев е изменил на четниците самоубивайки се как пък никой от оцелелите не се нахвърли срещу него? При това са преки свидетели и "потърпевши"? Дори да се е самоубил вероятно ситуацията е била безизходна и не е искал да изживее гаврата да попадне жив в ръцете на врага...
Все си мисля - като знам силните политически пристрастия на Цанев - че много го дразнят Ботевите слова: "...Изповядвам единний и светлий КОМУНИЗЪМ".
.............................................................................
Съвсем друг е въпросът, че наистина...според мен не е редно Враца да се кичи със славата на Ботев. Правото за това е на Калофер.

Какво да кажа освен ,че съм искрено натъжен ,да не кажа озлобен.Мисля си ,че ако в някои бели държави, и не само, ако някой се изкаже или дръзне да намекне само нещо против своите национални герои като нищо може да бъде подведен под отговорност за думите си или драсканиците си.Тук се сещам какво става в "братска" Турция срещу Орхан Памук за неговите книги и то без да съм забелязал нещо изненадващо и неверно в книгата "Името ми е червен", например.А я си представете какво би му се случило ако дръзне да наговори подобни врели-некипели за Ататюрк-ами според мен ще бъде публично разчекна ,набит на кол или нещо друго ,което дълги години са практикували комшиите.
А цанев е достоен за съжаление,както и хората на които беше симпатичен ,заради политическите му възгледи.Може би и това е причината той и такива херостратовци да бъдат лансирани и налагани сред литературното битие на българина,а не защото творбите им са стойностни.В тоя смисъл искам да попитам защо в България са популярни такива безродници ,а в същото време за такива като писателя Цончо Родев(който заслужава,а бих казал че е наложително да се изучава в училище наред с останалите ни класици) е трудно да се разбере нещо повече и въобще да се намерят книгите му.А който иска да разбере нещо повече за други наши национални икони ,преди разни цаневци да се изкажат неподготвени или пък нарочно подготвени ,не знам кое от двете е по-верно,нека да прочете трилогията на Ц.Родев -"Тътени","Бурятя","И стана ден"
Що се отнася до честването на Ботевата гибел-не смятам ,че това е израз и повод за гордост ,а по скоро да се преклоним и да помним големия подвиг и да не забравяме историята.Хайде останете със здраве и поздрави от мен

На 2 юни 2007 , в деня, по повод гибелта на Христо Ботев, областният управител на Враца, Антонио Георгиев, казва " Честит празник!!" в края на тържествената си реч.

Ето тук:
http://boomp3.com/m/1c9fed3a3cee

На смъртна дата да се вика честито? Струва ли си да се пише още?

Чух записа от 2 юни. Да, тоя умник Антонио Георгиев казва честит празник на връх 2 юни. Но това си е негов имидж и на тия около и като него. А да се гордееш с чужди действия, име или биография само означава че ти нямаш такива. А на фона на ставащото в БГ и във Враца в частност думата гордост във всички аспекти звучи жалко.

Радвам се на изразените тук задълбочени и стойностни коментари и позиции.
Обобщеното дотук:
Ботев е НАЦИОНАЛЕН герой, чиято саможертва и ПОДВИГ- случили се тук - във Врачанския балкан, ВЪЗПОМИНАВАМЕ всяка година от 28-ми май до 2-ри юни.
Ботевите дни във Враца. Празникът на вечната му слава.
С тази традиция пазим паметта за него.
Ботевите дни привличат много гости от страната и чужбина в нашия град. Слуша се ботевата поезия, палят се огньове на Балкана, има СПОНТАННО стичане на хиляди хора към плащада, заря. И огромни множества от ботеви поклонници на Вола.
Така възпоминанията за Ботев и четата му са се превърнали в символни празници за града ни. Израз на националната ни гордост (че имаме такъв герой) и безкористния патриотизъм (вдъхновяван от личността и славния подвиг на Ботев).
Национална гордост и родолюбие, от които така много се нуждае поругавания от свои и чужди български народ.
Тази вътрешна потребност личи в спонтанното сплотяване и единомислие на толкова много и различни хора от Враца и цялата страна по време на ботевите празници на Вола.

"На смъртна дата да се вика честито? Струва ли си да се пише още?"
Доста елементарно!

"Тоз, който падне в бой за свобода, ТОЙ не умира" е пророкувал поета.

Кратко и ясно! И се оказа вярно!

Всяка година на 2-ри юни празнуваме Ботевото БЕЗСМЪРТИЕ, а не деня на неговата смърт. Защото Ботевия дух, не може да бъде заключен в хронологията от раждането до смъртта на земния човек.
Така, както всяка година празнуваме Великден и се поздравяваме с
"Честито Възкресение Христово" !
Така на всеки 2-ри юни се поздравяваме с "Честит празник врачани и всички Българи" !

А на г-жа "Добруша" ще кажа, че Ботев, Левски , Раковски... са дали живота си за България.
Тяхното име, дело, биография не е "чуждо" на хората, самоопределили се като българи. Напротив!
Ние - избралите да живеем в България обичаме и ценим рода и историята си и се гордеем с героите, които са я сътворили. Тя е нашата матрица и ние сме част от българската история.
Вашето изказване звучи наистина жалко, като на дърво без корен. А липсата на корени те лишава не само от минало и принадлежност, а и от настояще и от бъдеще. Да не говорим за име и т.н.
Жалко е наистина такива хора да коментират ставащото в България и Враца.