Горе долу по това време (е малко по-рано) се откриваше видинския пАнаир. Някой помни ли от вас как се преобразяваше тоя град и хората му. Само затова се приказваше дни наред, шиеха се тоалети, прически, затваряха се магазини по центъра и се изнасяха на края на града със се стока и магазинерки.
Имаше специални автобуси дето те возеха до там натъкмен и натъпкан като копъкра в бурканче перла и на слизане ти вземаха парите .... и се почваше тъпканицата..народ...народ, селяни и граждани, млади и стари, местни и много гости, и всички натъкмени и радостни и весели хората (не като сега).

А аз кво си спомням ли...ми бабите с неизменните тенджери (то за тях не се броеше, че са били на пАнаира ако не са си купили поне 1тенджера). Що ли първо за тях се сещам? Тъпканицата, помпите на Вида пуснати в шадраванчето в средата (беше готино), е и разбира се големите бирарии с певачките от двете страни (те си бяха пионерките на Пайнера) и подкрепителните пунктове с онзи аромат на видински кебапчета......на дървени скари и пушека дето се виеше нагоре.......и бира разбира се.
И се редиш за всяко нещо и чакаш на опашка да стреляш на стрелбищата, или да се качиш на виенското колело и народ, народ и всичките доволни и весели, че са били на видинския пАнаир - усмивки навсякъде......
А, и там отстрани в новата палата бяха сръбските излаганици (не в лошия смисък на думата) - и течните шоколадчета..ммммм много ги харесвах...

А сега мъкааааа, мъка в тоя град...що така стана бе хора, като си дойда(щото аз се смятам все още за половин видинчанин) и като видя закованите с шпертплат, ламарини и найлон прозорци в Зелето и тъмните блокове.........и ми става криво на душата, и тегаво..мамка му. И пътищата до там и грозните останки на химията още на влизане и на всяка крачка си личи, че тоя град е спрял и сега буксува (няма кой един ремък да му смени). И мизерията по ЖПто......и порутените дворове и обори в полето......
А преди не беше така, града живееше,.... а сега-крета и хората са други станали, умислени, прегърбени, личи си, че трудно се живее, бедно...мамка му. Що така бе хора?

Та къде отиде пАнаира, къде отиде "живота" на тоя град (освен по Италия и Испания), кво стана и с тополите на пАнаира...май и те останаха само в спомените и душите ни.....

Айде който си спомня нещо от пАнаира, да пише, да четат и знаят младите кво е било в тоя град, кви хора са живели и как са живели?

Daaam , spomnqm si s umilenie daje, bqh malka kogato ima6e panair vav vidin, nikoga nqma da zabravq be6e edna godina , kogato me zavedoha, vozih se na vsi4ki vurtelejki, vienski kolela i tem podobni takiva zabavleniq za deca, sponqm si i igra4kite koito mi kupuvaha, i to4no edna kukla i edin plaq4o.a i zaharniq pamuk si spomnqm.....
abe golqm kef be6e .....

Абсолютно си прав

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Горе, на хълма Арап, сред лозята, на едно крайно необичайно място със североизточно изложение, на високото.
Там ентусиастите откриват със съответните металотърсачи римски монети, съдове, обеци, прочее нещенца.
Няма го това място на историческите карти, няма и да го има.
А там са живели хора, процъфтявало е.
Просто- живели са, сега вече ги няма.
Видин ще остане, поне в някой смисъл, но ОНЗИ Видин, с панаира, който аз и ти помним, вече никога янма да съществува.
Точно както държавата на Симеон, Иван Асен , или Стамболов, ако щеш.
И отговорът е съвсем лесен: ХОРАТА ги няма.
Няма и да ги има вече- пишем, но ни няма там-да, аз си посещавам лозята и къщата, в която вече не живее никой, поне веднъж на седмица-две, когато преспя една нощ там съм зареден като след едноседмична почивка, но градът е празен, селата са празни, хората са или в столицата и по-големите градове, или в Испания, Италия, Америка.
Няма какво да се лъжем, повечето няма и да се върнат.
Във Видин мургавите несимпатични лица са повече отколкото преди 30 години, работи се много по-малко отколкото тогава(дори!:-) ) и вече нищо не е същото.

Тополите: често се сещам за тях.
Изгориха ги циганите.
Но това стана още в началото на 90-те години, и тогава си казах : Край, няма да ги има никога вече.
Обаче ей сега се сещам: Ако тогава, 90-та бяха засадени нови- сега вече щяха да са почти колкото онези, старите(забелязал ли си онези в крайдунавските мочурища между Арчар и Ботево за колко време израстват, дават си материала и после ги садят отново?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

..(една дълбока въздишка, от болка, от радост, че има още такива хорица от нашия край, абе въздишка със смесено чувство).

Прави си Киро, мамка му и за хората и за другото време, и за "лошия" адет и за тополите.....мамка му, мамка му.
Нямаш си на представа как нещо се обръща в мен като мина под арката "Добре дошли във Видин" и как след 2 дена там зареждам батериите за много време........ и после на тръгване, сякаш буца ми засяда в гърлото като мина под ВИДИН ВИ ОЧАКВА ОТНОВО.
Там съм роден, там съм живял 7 години и после още 10 лета там съм карал целите ваканции и ме боли за този град.

Усещането е друго, слънцето е друго, миризмата ако щеш. Сутрин рано-гугутките, вечер късно-тишината и само тласкачите срещу течението как пуфтят, и оня вездесъщ "пупаз" (така му казва баба ми) с неговото пууу...пууу...пууу....................само това ми стига, мамка му!

И Неговановци го знам, и баира и лозята даже, навремето и ние в този район сме имали лозе и лятна къща....ама навремето, едвам помня.

А на жената не се сърди...тя няма как да те разбере и не е виновна. За моята, ми май успях да и предам чувствата си по този край и и харесва като ходим. (ПАнаира не го знае и не се мъча да и обяснявам). Лошото е, че ходим все по-рядко,а все повече ме тегли натам. За всяко ходене се настройвам прадварително (по детските спомени) и действителността после е отчайваща и вгорчава усещането....мамка му.

Ама живот......така е, остава спомена и гадното усещане затова кво е било и кво е сега....мамка му!

П.П. Земляк, дай да го раздвижим малко този форум, на мен ше ми е приятно, имам още идеи за продължаването на серията "ПОМНИТЕ ЛИ ....."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите най-ярки спомени, свързани с панаира, са за това как всяка година без изключение се натравях от кебапчетата, които продаваха там. И понеже си бях дете-мазохистче, на следващата година - пак там и пак кебапчета и после, не ти е работа...

А като споменахме за панаира, помните ли летните театрални дни, които се провеждаха на открито в крепостта "Баба Вида" в края на 70-тте и началото на 80-тте? Идваха театрални трупи от цялата страна и се създаваше невероятна атмосфера!

Приветатвам идеята ви да раздвижите форума, с удоволствуе ще се включа и аз съм от Видин или поне сам живяла 30 години там. Та като заговорихте за панаира, с носталгия си спомням добрите години, но знаете ли че старият панаир много много отдавна е бил дето сега е КАТ, аз не помня това време, било е много отдавна, но моите родители помнят, как единствено на панаира е имало фотограф и са можели да си направят семейна снимка. Но....................пантареи казват гърците всичко тече, всичко се променя. САМО СПОМЕНА СКЪТАН ДЪЛБОКО В ДУШАТА ОСТАВА ЗА ДА НИ НАПОМНЯ КОЙ СМЕ И ОТКЪДЕ СМЕ ДОШЛИ!!!

А българите казват - Където е текло пак ще тече !

Панаира,панаира .......... Живея от 6 години в другия край на България, но съм се уверил ,че като нас други няма/с една дума хора ,човеци/.Ама ние сме си виновни за всичко което ни се случва.И не бива никого да обвиняваме за каквото и да било. Явно на нас от северозапада ни е отредено да сме вечните номади.Ама горди!

Най-яко беше на гондолата... А освен тенджерите, голям хит бяха някакви одеяла... Ами помните ли дискотеките в младежкия дом? Абе мани, че ми се реве...