|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Разни статии
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 18.10.21 05:58 |
|
|
Тук ще пускаме разни статии от нета, които са ценни.
| |
|
Тема
|
 Нар / Pomegranate Benefits
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 18.10.21 06:01 |
|
|
The best things in life don’t come easy and pomegranate is a perfect metaphor for that! There’s nothing like cracking open a ripe pomegranate, and scooping out all of its jeweled seeds. Sure, it gets messy, but the moment you take a bite and taste its crunchy juiciness was when the work paid off. Given that it’s fall, I thought you’d like to know about this seasonal fruit and its many benefits! Ready to find out? Then let’s get started! (And guess what? I’ll leave a few recipes, too!)
A Treasure Trove of Antioxidants
Pomegranates are one of the richest sources of antioxidants. That’s no exaggeration since measurements show it contains up to three times more antioxidants when compared to red wine and green tea (beating out my beloved matcha). [1] As an antioxidant, pomegranate has been studied for a wide variety of uses.
These include disease protection, lowering inflammation and free radicals, and improving the gut (microbiome). Anything that’s linked to inflammation like Crohn’s disease, irritable bowel disease (IBD), ulcerative colitis (UC), and arthritis has been shown to improve (to varying degrees) with pomegranate. This is thanks to ellagic acid, a type of antioxidant found in berries and pomegranate. Ellagic acid interacts with good bacteria to release a beneficial compound called UroA (urolithin). UroA acts like a gatekeeper between the lining of the gut and cells (called cell junctions), keeping things like toxins and pathogens from entering. This prevents infection, inflammation, and damage to the gut. [2] [3] [4]
Pomegranates also contain punicalagins, a class of antioxidants that are broken down into “mini” antioxidants (ellagic acid and urolithins). Punicalagins are very exciting in the fields of cardiology and cancer, with emerging research testing their ability to prevent both heart disease and cancer. [5] [6]
Omega-5 Fats
Did you know there are other fats besides omega 3 and 6? Pomegranates contain omega 5 fats (aka trichosanic or punicic acid), a special type of fat that lowers inflammation, improves cholesterol, lowers triglycerides, and (potentially) boosts weight loss. You read that right! Omega-5 fats are capable of being converted into CLA (conjugated linoleic acid), another type of fat known for its potential fat burning, weight loss benefits. While you can get CLA from supplements and food (such as grass-fed beef), you can cheat your way with pomegranates. Or, more specifically, pomegranate seed oil, which is what’s used in the research. While it’s based on animals, the research shows that omega-5 fats from pomegranate seed oil helped prevent mice from gaining weight after being over over-fed. [7]
Heart Health:
The omega-5 fats and juice from pomegranates both have been shown to support heart health. A study on patients with high triglycerides (fat in the bloodstream) showed they significantly reduced their triglycerides (as well as cholesterol) after just one month of supplementing with pomegranate seed oil. [8] As for pomegranate juice, multiple studies- both animal and human-based- consistently show it prevents “bad” LDL cholesterol from oxidizing. Oxidized cholesterol releases dangerous free radicals that not only damage the body but also increase the risk of heart attack, stroke, inflammation, and disease. But the train doesn’t stop there, guys! Just one ounce of pomegranate per day was shown to reduce arterial plaque by 30%. Plaque in the arteries is no joke. The more it builds up, the higher the risk of it clogged up and narrowing the arteries that ultimately lead to coronary heart disease, heart attacks, and stroke. [9] [10] [11] [12] [13]
Infections
Didn’t think pomegranate was tough enough to put on a good fight? Well, think again! Pomegranate also contains compounds that have been shown to combat certain types of bacteria (E. Coli, Salmonella) and yeasts (especially Candida Albicans). It also protects against oral infections and inflammation, including denture stomatitis, gingivitis, and periodontitis. [14] [15] [16]
Exercise Performance
This, my fellow ZGYM warriors, is especially for you! Pomegranates are a surprisingly good food for athletes! First of all, its antioxidants lower the damage caused by exercise. While that’s not always a bad thing, we don’t want to be inflamed for too long. Just enough to enable our body to adapt by growing stronger and fitter. If we don’t focus on our recovery though, then this could backfire in the form of added stress on the body. We won’t burn any fat, build muscle, and continue crushing our ZGYM workouts. Do not neglect recovery!
By the way, pomegranate isn’t only good for post-workout nourishment. It’s equally as effective pre-workout, but not for the reason you may think. Pomegranates help to boost nitric oxide, a type of compound that converts into nitrate (found in foods like beets and spinach). Nitrates act as a vasodilator by opening up blood vessels in the body and allowing more oxygen and blood to enter the muscles. What results is greater muscle activation and less fatigue during a workout. Pretty cool, huh?
[17] [18]
Nutrients
Crack open a pomegranate, and what do you find? A ton of nutrients! We’ve already covered its antioxidants. Now let’s see what else it has in store. Pomegranates contain vitamins C, E, K, Thiamin, Riboflavin, B6, Pantothenic Acid, and Folate, as well as the minerals potassium, magnesium, phosphorus, copper, and manganese. [19]
For my low carb and keto eaters, be careful with this wonderful fruit. Even though it has a laundry list of benefits, you still need to watch out for the carbs! A half a cup of pomegranate seeds is about 16g of carbs (or 12.5g of net carbs if you subtract the 3.5g of fiber) and 12g of (natural) fruit sugar. The juice is denser in both carbs and sugar, with a full cup leaving you with 33g of carbs and 31 grams of sugar. A way around this is sticking with only an ounce or two at the most (use a shot glass to measure), which is similar to what was taken in the heart health studies. [10] [20]
Sources:
[1] https://www.researchgate.net/publication/23790554_Pomegranate_juice_A_heart-healthy_fruit_juice
[2] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3612487/
[3] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5622718/
[4] https://www.medicalnewstoday.com/articles/324164.php
[5] https://examine.com/supplements/punicalagins/
[6] https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/B9780123984562001067
[7] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21440024
[8] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20334708
[9] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23528829
[10] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10799367
[11] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15158307
[12] https://www.sharecare.com/health/antioxidants/how-oxidation-harmful-to-health
[13] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19635137
[14] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20930339
[15] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3184731/
[16] https://www.hindawi.com/journals/ecam/2013/606212/#B26
[17] https://www.sportsdietitians.com.au/factsheets/supplements/beetroot-juice-nitrate/
[18] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4146683/
[19] https://nutritiondata.self.com/facts/fruits-and-fruit-juices/2038/2
[20] https://nutritiondata.self.com/facts/fruits-and-fruit-juices/10511/2
| |
|
|
|
I’m still riding high on the gut health wave! It’s just so fascinating to discover all the little things that influence it and how it helps us in return. Read the following posts here and here to catch up on the basics of gut health and why it’s so important. After that, come back here as we dive into the topic of Resistant Starch which, by the way, is surprisingly good for those of us eating low carb or keto! Are you ready? Then let’s get to it!
Resistant Starch 101
Quick recap: good bacteria in the gut feed on prebiotics and stick around to keep us healthy. Awesome. Prebiotics are found in colorful foods like blueberries and red cabbage, asparagus, garlic, onions, and anything with fiber. But surprise! There’s another type of fiber that’s often ignored or underused. It’s mainly found in foods that are typically seen as high carb, and only forms when these foods are properly cooked and stored.
Resistance Starch, as it’s called, is a type of starch that “resists” digestion. It helps to improve insulin sensitivity, balance blood sugar, reduce appetite, and of course, feed our beneficial bacteria. And in some instances, it may boost weight loss.
Resistant starch comes in two forms: cooked and uncooked. Cooked resistance starch can be found in potatoes, white rice, beans and lentils, sweet potatoes, plantains (as well as the chips), whole grains (oats, barley), and squash. Non-cooked sources include unripe or green bananas, cashews, pistachios, peanuts, and tiger nuts.
Let’s take a step back and talk about those cooked sources. You can’t just boil a potato and then eat it expecting to get resistant starch. That’s not how it works. In order for it to have resistant starch, you need to cool it for at least a couple of hours in the refrigerator. This creates resistant starch by way of a process known as retrogradation. Do not “re-heat”these foods if you want to take in as much resistant starch as possible!
[1] [2] [3]
Benefits of Resistant Starch
When good bacteria digest (or ferment) prebiotics like resistant starch, they release short-chain fatty acids (SCFAs). One of these SCFAs is called butyrate, and it’s essential to gut health. Butyrate is the preferred source of fuel for the cells that line and protect the gut. So, you get the double whammy effect here of resistant starch feeding the good bacteria and indirectly fueling protective gut cells. [4]
Inflammation, Disease, and Minerals
Resistant starch doesn’t only feed; it heals, too. Down in the colon (large intestine), it reduces pH, which lowers inflammation and prevents the onset of diseases like inflammatory bowel disorder (IBD), Crohn’s, and ulcerative colitis. Further research suggests it may help to relieve digestive issues, from constipation and diarrhea to diverticulitis. The low pH isn’t only great for managing inflammation. It also helps to keep bad, opportunistic yeast and bacteria from growing in the gut, since they cannot survive in that kind of environment. Outside of lowering inflammation and giving bad guys the boot, the low pH increases our ability to absorb minerals from food. What a triple threat! [5] [6] [7] [8]
Metabolism
Here’s what else is cool about resistant starch: it’s great for your metabolism. How so? First, there’s its ability to improve insulin sensitivity. Whenever we become resistant to insulin, we develop conditions like metabolic syndrome and type 2 diabetes. So, we want the opposite to occur and be sensitive to it. A few studies demonstrate resistant starch’s ability to improve both insulin sensitivity and blood sugar after eating. It also has the rare ability to cause a “second meal effect” where it reduces blood sugar in the meal after it. So, in other words, if you ate resistant starch for lunch, you’ll also be having lower blood sugar after dinner. Pretty neat, huh? If you want specific numbers, one study showed that it caused a 33-50%improvement in sensitivity after four weeks of supplementation. [9] [10]
Weight Loss
Resistant starch is also good for weight loss. First is that it increases satiety (aka, fullness). Human studies have proven just that, with healthy subjects experiencing better insulin response and staying nice and full after meals. And because they’re satiated, they’re less likely to overeat and consume more calories. Something worth noting is that resistant starch has fewer calories than starch. While starch contains 4 calories per gram, resistant starch has only two. I’m not one to count calories, but it’s useful information to have at hand when it comes to portion control. You can slightly get away with more resistant starch foods!
In animals, resistant starch was shown to increase weight loss, and while this sounds great, we have yet to see this in humans. Maybe one day! [11] [12]
Cancer
Now, before I cover this next benefit, I have to remind you that I am not a doctor or qualified expert. I’m just sharing information. None of this is meant to replace treatment or medical advice. Here is some interesting research you might want to know about resistant starch and its ability to prevent colorectal cancer. Very early studies have shown that it increases pre-cancer-cell death, which is probably the best form of prevention you can get. It’s also been shown to protect our DNA from oxidative damage caused by unstable free radicals, which are also highly inflammatory. And as we covered before, resistant starch is very anti-inflammatory, so it combats damage at both a cellular and genetic level. [13]
Resistant Starch- The Friendly Carb?
Oh! And don’t worry if you’re low carb or keto. Remember, resistant starch resists digestion, which means that it doesn’t get broken down like regular starches (or high carbs) do. You don’t want to go overboard with them and eat a ton (at least when eating low carb or keto). But you can get away with having, say, a small portion of cooled white rice or potatoes now and then since they don’t spike blood sugar. (They do the opposite.) Of course, everyone responds differently to foods. Measure your blood sugar or ketones after eating resistant starch foods and see how it works for you! [14] [15]
By the way, if you wanted to enhance the effects of resistant starch, be sure to combine them with fermented foods. This could be sauerkraut, kimchi, yogurt, miso, etc. The bacteria in the fermented food will go nuts on the prebiotic resistant starch and become what is called a symbiotic down in the gut. Symbiotics are the ultimate power couple since they both feed the current bacteria down in the gut while also temporarily improving digestion. [16] [17]
Over to You
I hope you learned a thing or two with this post, guys! It was really fun to research. If there’s anything more you’d like to know about gut health, ask away in the comments, and I’ll be sure to write something up!
Sources:
[1] http://hopkinsdiabetesinfo.org/what-is-resistant-starch/
[2] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3296917/
[3] http://hopkinsdiabetesinfo.org/what-is-resistant-starch/
[4] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4939913/
[5] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11709851
[6] http://www.valemaisalimentos.com.br/material/2.pdf
[7] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22517765
[8] http://www.valemaisalimentos.com.br/material/2.pdf
[9] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24228189
[10] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16600933
[11] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18031592
[12] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19857367
[13] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3070119/
[14] https://www.bulletproof.com/diet/bulletproof-diet/resistant-starch/
[15] https://www.dietdoctor.com/potato-starch-lchf-resistant-starch
[16] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12749342
[17] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4676381/
| |
|
Тема
|
How to Make Your Own CoQ10
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 21.10.21 08:17 |
|
|
Written By Michael Greger M.D. FACLM on November 13, 2018
Fecal Fluorescence on Meat
Chlorophyll is the green pigment that makes green leaves green. If you search for chlorophyll in the medical literature, a lot of what you find is about fecal fluorescence, a way to detect the contamination of carcasses in the slaughterhouse with feces to reduce the risk of food poisoning from pathogens harbored within animal feces. Fecal matter gets on meat either “with knife entry through the hide into the carcass, and also splash back and aerosol [airborne] deposition of fecal matter during hide removal”—that is, when they’re peeling off the skin. If, however, the animals have been eating grass, you can pick up the poo with a black light. As you can see in my video How to Regenerate Coenzyme Q10 (CoQ10) Naturally, a solution of chlorophyll is green, but, under a UV light, it lights up as red. So, if you have a black light in a chicken slaughter plant, you can get a drop on the droppings. The problem is most chickens aren’t outside anymore. They’re no longer pecking at grass so there’s less fecal fluorescence. We could let them run around outside or we could save money by just adding a chlorophyll supplement to their feed so we can better “identify areas of gut-spill contamination” on the meat.
Chlorophyll: An Anti-Inflammatory
The reason I was looking up chlorophyll was to follow-up on the data I presented in my Eating Green to Prevent Cancer video, which suggests that chlorophyll may be able to block carcinogens. I found a few in vitro studies on the potential anti-inflammatory effects of chlorophyll. After all, green leaves have long been used to treat inflammation, so anti-inflammatory properties of chlorophyll and their break-down products after digestion were put to the test. And, indeed, they may represent “valuable and abundantly available anti-inflammatory agents.” Maybe that’s one reason why cruciferous vegetables, like kale and collard greens, are associated with decreased markers of inflammation.
In a petri dish, for example, if you lay down a layer of arterial lining cells, more inflammatory immune cells stick to them after you stimulate them with a toxic substance. We can bring down that inflammation with the anti-inflammatory drug aspirin or, even more so, by just dripping on some chlorophyll. Perhaps that’s one of the reasons kale consumers appear to live longer lives.
Producing Our Own Chlorophyll
As interesting as I found that study to be, this next study blew my mind. The most abundant energy source on this planet is sunlight. However, only plants are able to use it directly—or so we thought. After eating plants, animals have chlorophyll in them, too, so might we also be able to derive energy directly from sunlight? Well, first of all, light can’t get through our skin, right? Wrong. This was demonstrated by century-old science—and every kid who’s ever shined a flashlight through her or his fingers, showing that the red wavelengths do get through. In fact, if you step outside on a sunny day, there’s enough light penetrating your skull and going through to your brain that you could read a book in there. Okay, so our internal organs are bathed in sunlight, and when we eat green leafy vegetables, the absorbed chlorophyll in our body does actually appear to produce cellular energy. But, unless we eat so many greens we turn green ourselves, the energy produced is probably negligible.
However, light-activated chlorophyll inside our body may help regenerate Coenzyme Q10. CoQ10 is an antioxidant our body basically makes from scratch using the same enzyme we use to make cholesterol—that is, the same enzyme that’s blocked by cholesterol-lowering statin drugs. So, if CoQ10 production gets caught in the crossfire, then maybe that explains why statins increase our risk of diabetes—namely, by accidently also reducing CoQ10 levels in a friendly-fire type of event. Maybe that’s why statins can lead to muscle breakdown. Given that, should statin users take CoQ10 supplements? No, they should sufficiently improve their diets to stop taking drugs that muck with their biochemistry! By doing so—by eating more plant-based chlorophyll-rich diets—you may best maintain your levels of active CoQ10, also known as ubiquinol. “However, when ubiquinol is used as an antioxidant, it is oxidized to ubiquinone. To act as an effective antioxidant, the body must regenerate ubiquinol from ubiquinone,” perhaps by using dietary chlorophyll metabolites and light.
Researchers exposed some ubiquinone and chlorophyll metabolites to the kind of light that makes it into our bloodstream. Poof! CoQ10 was reborn. But, without the chlorophyll or the light, nothing happened. By going outside we get light and, if we’re eating our veggies, chlorophyll, so maybe that’s how we maintain such high levels of CoQ10 in our bloodstream. Perhaps this explains why dark green leafy vegetables are so good for us. We know sun exposure can be good for us and that eating greens can be good for us. “These benefits are commonly attributed to an increase in vitamin D from sunlight exposure and consumption of antioxidants from green vegetables”—but is it possible that these explanations might be incomplete?
This blog post has it all: a mind-blowing mechanism, practical applicability, and poop. What more could you want?
Interested in learning more about the potential downsides of cholesterol-lowering statin drugs? I’ve produced other videos on the topic, including Statin Cholesterol Drugs and Invasive Breast Cancer and The Actual Benefit of Diet vs. Drugs.
In health,
Michael Greger, M.D.
PS: If you haven’t yet, you can subscribe to my free videos here and watch my live, year-in-review presentations:
| |
|
Тема
|
Peter Diamandis on how to live a longer life
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 07.01.22 23:53 |
|
|
()
On this episode of Lifespan News, Ryan O’Shea outlines Peter Diamandis’ recommendations on how to live a longer life.
It is now the new year, and this is a time that people all over the world reflect on the past and aspire to make positive changes going forward. For many of us, this involves a desire to better our health and set the stage for a longer lifespan. This is a goal that we share with well known entrepreneur and author Peter Diamandis. He’s released a list of 10 Longevity Resolutions for the new year that you may be able to apply to your own life. We explore the list on this episode of Lifespan News!\
Peter Diamandis is a Harvard and MIT-educated physician and entrepreneur, perhaps best known for joining forces with Steven Kotler to write the The New York Times bestsellers Abundance: The Future Is Better Than You Think and BOLD: How to Go Big, Create Wealth, and Impact the World. He’s also behind companies and organizations such as XPRIZE, Singularity University, and Human Longevity, Inc.
Diamandis is a trained medical doctor, and he ends his list by saying that he hopes you’ll challenge yourself to adopt some (or all!) of these resolutions. But it’s possible that some of these things may not be right for everyone, and just to be safe, it is often recommended that you discuss these kinds of diet and lifestyle changes with your doctor.
So now let’s get into the list.
Diamandis begins by saying:
Nothing is more important than your Mindset in the new year…. During this decade of extra-ordinary biotech breakthroughs, your goal is to live healthy enough, to intercept those age-reversal technologies heading our way. There are important things you can do right now.
- Prioritize Sleep: Don’t underestimate the importance and positive impact of sleep. Make a goal of 8 hours of sleep each night. Get to sleep early, wake up early and get a jump on the day!
- Exercise & Build Muscle: Muscle mass is one of the most important predictors of longevity and speedy recoveries from injuries. Even a small amount of weekly resistance or weight training can stimulate growth hormones and increase muscle mass.
- 10,000 Steps Each Day: You’re never too busy to get moving. Resolve to take at least 1 hour of Zoom or phone calls while walking. It’s easy and fun.
- Minimize Sugar: It’s simple… Sugar = poison. It causes inflammation, cardiovascular disease, and fuels cancer. Go on a 10-day sugar fast and cut it out of your diet completely for several days. It’s possible, especially if you do it alongside friends.
- Upgrade Your Community: The people you spend time with shape who you are, what you think and what you do. Hang out with young or young-minded individuals who care about their health! Spend time with friends who are optimistic and those who actively pursue longevity.
- Do an Annual “Full-body Health Upload”: Most of us have *no idea* what is really going on in our body. Every year, I visit either Fountain Life or Human Longevity’s Health Nucleus to do a full body MRI, an AI-driven CT, Genome, microbiome, and much more. A key to longevity is proper screening and preventative medicine. Just a note here – Peter Diamandis did launch Human Longevity, alongside Craig Venter, in 2013. So in this one, he possibly has some other incentive for recommending that service. That doesn’t mean, however, that this isn’t good advice.
- Drink 2-3 liters of Water Every Day: If there’s a magic fuel source for the human body, it’s water.
- Eat a Whole-plant-based Diet: I avoid red meat (which can result in cancer, heart disease, and diabetes), and focus on a Mediterranean plant-based diet and fish rich in vitamins, minerals, and antioxidants.
- Intermittent Fasting for 12+ Hours: I do my best to fast between 7pm and 12 noon the next day, providing me a 17-hour fast. It gives me extraordinary energy during the day and helps me remain fit. (Remember: drink lots of water!)
- Read Longevity Enabling Content: Be the CEO of your own health and stay up to date on the latest advancements in medicine. Consider reading my AI-enabled longevity newsletter (www.longevityinsider.org).
Absolutely, read longevity-enabling content, but you can also watch it by subscribing to Lifespan News. We have a lot more longevity-focused content in the works, so this year you might resolve to make watching Lifespan News a part of your longevity goals.
So what do you think, did Diamandis assemble a good list? Are there any you disagree with, or anything you would add? Let us know in the comments below, and we can crowdsource our own list of longevity resolutions!
I’m Ryan O’Shea, and we’ll see you next time on Lifespan News!
Редактирано от Mod vege на 07.01.22 23:55.
| |
|
Тема
|
 What & When to Eat for Longevity - David Sinclair
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 28.01.22 06:16 |
|
|
- | Lifespan with Dr. David Sinclair #2
00:00:00 Introducing Episode Two: What to Eat & When to Eat for Longevity
00:01:10 Thanking the Sponsors
00:04:36 A Starting Place for Longevity: Eat Less Often
00:08:04 Caloric Restriction is an Evolutionarily Conserved Anti-Aging Strategy
00:09:52 Dietary Longevity Strategies are Accessible (and Save Money)
00:11:39 A Low Energy State Triggers a Genetic Pathway Involving Sirtuin Activation
00:13:10 NAD+ is Elevated by a Low Energy State
00:15:23 Fasting, mTOR, and AMPK
00:17:37 Data in Humans vs. Model Organisms
00:21:24 Evidence that Fasting is a Pro-longevity Intervention in Humans
00:24:00 Evidence that Fasting can Attenuate Human Disease
00:25:11 Different Fasting Regimens
00:29:42 Focus on Time-restricted Feeding (≥ 16 Hours of Fasting)
00:33:26 Continuous Glucose Monitors
00:34:24 Genetics Influence How an Intervention Affects Aging
00:36:51 A Trick for Fasting: Filling your Body with Fluids
00:38:44 Intermittent Fasting with Adequate Nutrition (IFAN)
00:40:00 Things to Avoid: Excess Sugar and Protein
00:45:16 Branched Amino Acids, Red Meat, and mTOR
00:47:53 Plant-Based Diets Protect Against Aging
00:51:44 The Okinawa Diet and Blue Zones
00:54:16 Xenohormesis
00:58:16 Main Takeaways
01:04:12 Obesity, Eating Habits, and Aging
1:05:54 Metabolic Winter Hypothesis
01:06:44 Preview for Episode 3: Beneficial Stress
01:07:23 Options for Subscription and Support
| |
|
Тема
|
Повишаване азотния оксид (особено след 40г.)
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 02.04.22 00:03 |
|
|
"...
За да контролира притока на хранителни вещества по начин, който оптимизира изгарянето на мазнините и метаболизма, тялото разчита на изключително важно съединение, наречено азотен оксид, за да действа като регулатор на движението. Когато нуждите на клетъчната енергия се увеличават, азотният оксид се освобождава, за да разшири и отпусне кръвоносните съдове, като ефективно добавя допълнителни ленти към нашата вътрешна магистрала, за да подобри притока на кръв в тялото. „Чрез увеличаване на циркулацията азотният оксид носи кислород, хранителни вещества и мастни киселини в митохондриите“, обяснява интегративният лекар Зак Буш, д-р. "Митохондриите вземат всичко това и го превръщат в гориво."
Проблемът е, че производството на азотен оксид намалява с всеки изминал рожден ден, което затруднява организма да поддържа метаболизма си бърз. „С напредването на възрастта времето, необходимо на тялото, за да произведе азотен оксид, става все по-дълго и по-дълго“, казва д-р Буш. Нещо повече, японски учени съобщават, че нивата на азотен оксид започват да падат още на 25-годишна възраст. Докато навършим 40 години, тялото създава едва половината от азотния оксид, както е било на 20-годишна възраст. Това ни оставя с недостатъчен азотен оксид до отваряме допълнителни платна по нашите вътрешни магистрали, така че кръвоносните съдове се претоварват с мастни киселини, неспособни да получат хранителните вещества в митохондриите, за да бъдат изгорени за гориво. В краткосрочен план това забавя метаболизма, което води до умора и пълзящо наддаване на тегло. Оставен без контрол, той може да наруши функцията на органите, ускорявайки стареенето и увеличавайки риска от заболяване.
...
Как азотният оксид помага за изгарянето на мазнини
Увеличаването на производството на азотен оксид в организма незабавно подобрява потока на богата на хранителни вещества кръв, задействайки способността на организма да изгаря мазнините за гориво. „С достатъчно азотен оксид стените на кръвоносните Ви съдове се отпускат, като позволяват повече кислород и други хранителни вещества, поддържащи живота, да наводнят тялото Ви“, обяснява д-р Кристиан Нортръп, автор на Dodging Energy Vampires ($ 17.99, Amazon). Този ефект презарежда енергията и помага за стопяването на упоритите килограми и всичко, което е необходимо, за да се видят резултатите, е включването на някои лесни стратегии за диета и начин на живот.
За да започнете да набирате нива на азотен оксид, насладете се на много храни, които подпомагат създаването на съединението. „Тялото се нуждае от снабдяване с аминокиселина аргинин и растителни нитрати, които действат като предшественици на азотния оксид“, казва експертът по анти-стареене Джоузеф Меркола, DO, автор на „Мазнини за гориво“ ($ 11.12, Amazon). Просто включете поне три порции храни, които повишават азотния оксид във вашата ежедневна диета. Най-добри предложения: богати на аргинин птици, морски дарове и ядки и богати на нитрати листни зелени зеленчуци, като целина, цвекло, магданоз и моркови. В допълнение, д-р Меркола отбелязва, че богатите на антиоксиданти плодове и зеленчуци стимулират производството на азотен оксид, така че ще подобрите резултатите си, като добавите поне една порция към всяко хранене.
След като тялото се зареди със съставките, от които се нуждае, за да произведе азотен оксид, някои прости хакове за начина на живот са всичко, от което тялото се нуждае, за да започне производството на съединението за отслабване. „Полагането на добри грижи за себе си и наслаждаването на живота подобрява производството на азотен оксид“, обещава Northrup, който препоръчва включването на тези лесни стратегии през целия ден за най-бързото ви отслабване.
1. Поемете дълбоко въздух, тананикайте.
„Назалното дишане стимулира производството на азотен оксид“, казва Буш. Всъщност изследователи от Швеция установяват, че ензимите, които инструктират организма да произвежда азотен оксид, се създават до голяма степен в човешките синуси. Отплата: Учените от UCLA съобщават, че дълбокото вдишване през деня помага на жените да запалят с 27% повече мазнини, без да правят други промени. За да подобрите резултатите си, тананикайте, докато издишвате. Това причинява вибрации в носната кухина, за които е доказано, че увеличават производството на азотен оксид в тялото до петнадесет пъти.
- Enjoy 15x More Nitric Oxide Benefits with Humming (Brahmari Pranayama) d-r John Douillard's LifeSpa
2. Отпуснете се на слънце.
„Можете да увеличите азотния оксид, като излезете на слънце“, казва Меркола. Изследователи от Университета в Единбург в Шотландия съобщават, че уникалната ултравиолетова светлина от слънчевите лъчи прониква в кожата и активира превръщането на нитрата от хранителните източници в тялото в азотен оксид за отслабване. Като цяло, прекарването на само 20 минути на ден на слънце без слънцезащитен крем е достатъчно мощно, за да помогне на жените в едно проучване да загубят с 20 процента повече тегло от тези, които не са получили дневна доза слънчева светлина.
3. Насладете се на добър смях.
Положителните емоции - особено добрият, силен смях на корема - могат да стимулират азотния оксид, според изследователи от Медицинския център на Университета в Мериленд в Балтимор. В тяхното проучване кръвоносните съдове се разширяват с 22% по-бързо от нормалното след смях, което показва, че се произвежда азотен оксид. В отделно проучване субектите, които са положили усилия да се радват на живота и да бъдат по-игриви, са изгаряли 75 процента повече мазнини и са набирали 200 процента по-чиста мускулатура от тези, които не са призовавали щастливи мисли. „Приятни дейности като масаж, слушане на успокояваща музика и смях, да не говорим за секс, са показали, че стимулират производството на азотен оксид“, казва д-р Нортръп. „Ключът към здравето е да получавате редовни дози здравословно удоволствие!“
4. Вдигнете чаша.
Изследователи от Китайския център за контрол и профилактика на заболяванията в Пекин установяват, че дневната доза от приблизително 500 mg ресвератрол, полифенол, намиращ се в червеното вино, повишава активността на ензимите, произвеждащи азотен оксид. А това от своя страна увеличава нивата на азотен оксид с 90 процента до оборота на метаболизма с цели 29 процента. В отделни проучвания изследователи в Италия установяват, че подкрепената от проучването доза е достъпна чрез пиене само на 10 унции червено вино всеки ден. Не обичате вино? Опитайте добавка с ресвератрол, като Reserveage Nutrition Resveratrol 500mg ($ 34.38, Amazon).
5. Спокойно по време на тренировки.
Упражненията увеличават производството на азотен оксид в организма, но прекаленото физическо натоварване (където дишате тежко) предизвиква производството на увреждащи свободни радикали, които обръщат ползите, според изследване в Journal of Exercise Physiology. Съветите на Буш? Стремете се да направите бърза 30-минутна разходка и прекарвайте няколко минути в разтягане всеки ден. „Не е нужно да се упражняваме усилено, за да постигнем резултати“, отбелязва той. "По-просто е, отколкото бихте могли да си представите." Всъщност проучванията показват, че тази стратегия води до 60% спад на апетита, 65% увеличение на енергията и деветкратно увеличение на загуба на тегло.
Как азотният оксид помогна на една майка да отслабне
Всички погледи бяха насочени към Деби Бейкър, докато тя слизаше по пътеката на сватбата на дъщеря си. Но радостта й бе помрачена от срам, когато си представяше тълпата да мисли за нейното тегло, а не за роклята. „Не исках този ден да мине“, помисли си тя. "Чувствам се ужасно."
„Всички ме познаваха като тежката учителка в детската градина“, разкрива Бейкър, който живее в същата общност в продължение на 30 години. Но след като се премести във Флорида, тя вече не се чувстваше обвързана от тази стара самоличност. Тогава Бейкър намери смелост да влезе в група за поддръжка на TOPS.org.
С тяхна помощ тя се съсредоточи върху консумацията на повече продукти, които са естествено с високо съдържание на азотен оксид, като листни зеленчуци, моркови и грейпфрут във Флорида. "Нещо най-накрая просто щракна", казва Бейкър, която отслабна с осем килограма за една седмица, като се храни правилно и излезе на слънце с новите си приятели. Тя добавя: „И аз бях по-щастлива и се смеех повече.“
Усилията на Бейкър й помогнаха да отслабне от размер 32 на размер шест. „Всеки ден, когато се погледна в огледалото, си мисля:„ Наистина ли съм това? “, Тя развеселява. И откакто постигна целевото си тегло преди повече от година, Бейкър се превърна в доверие. Когато прекоси финалната линия след 31-километрово състезание с велосипед, тя избухваше от гордост и се наслаждаваше, че всички погледи бяха насочени към нея. „Съпругът ми правеше снимки и аз извиках:„ Вземете много! “
Третира тази скорост за отслабване
Азотният оксид набира изгарянето на мазнини, за да направи отслабването без усилие, а тези вкусни храни подобряват способността на организма да произвежда мощното съединение.
Тъмен шоколад: Обилните запаси от растителни съединения (наречени епикатехини) в шоколада стимулират кръвоносните съдове да увеличат производството на азотен оксид с 54 процента. Според учени от Индонезийския университет всичко, което е необходимо, за да се получат предимствата, е 30 грама (порция с размерите на показалеца) 70 процента черен шоколад дневно.
Диня: Този сочно-сладък фаворит през лятото е богат източник на аминокиселинен предшественик на азотен оксид. Изследователи в Япония откриха, че увеличаването на приема ви помага да се увеличи концентрацията на азотен оксид в кръвта с 50 процента.
Нар: Полифенолите в сока от нар помагат за производството на азотен оксид, като спомагат за повишаване на нивата на тялото с 44 процента. Същите тези полифеноли също предпазват азотния оксид от увреждането на свободните радикали, което може да изчерпи запасите на тялото за отслабване.
..."
__
ПП: вероятно също важно е да не се ползва дентална вода за устата, както и да не се ползва паста за зъби с флуорид напр., които убиват бактериите в устата, помагащи за трансформация на нитрат от храната в нитрит/азотен оксид
Редактирано от Mod vege на 23.04.22 00:18.
| |
|
Тема
|
Кратка история на зеленчуците
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 11.05.22 15:13 |
|
|
- картинка с историята
Историята на зеленчуците е историята на умните мързеливи хора. Нашите предци са били ловци, които в един момент са открили, че чрез разделение на труда и отглеждане на храната си, вместо нейното гонене, могат да удвоят шанса си да оцелеят. Така малките групички Хомо сапиенс се превръщат в бързо увеличаващ се вид и увеличават своята популация неимоверно.
Започвайки с ядивни треви, те усилено подбират образците с най-много хранително вещество и в продължение на поколения селектират, творят, създават според своите нужди зеленчуци, с които да могат да се нахранят и да оцелеят. И идва моментът, в който развитието на технологиите и жаждата за пътуване срещат хората от цял свят. С процеса на колонизация на европейците постиженията на една култура биват добавени към световното богатство и днес всички хора по целия свят имат достъп до хилядолетните постижения в земеделието на други култури.
Картофи
Първият път, в който европейците попадат на това растение, те виждат потенциала му – то може да доведе до революция в начина ни на хранене и в медицината. Има една стара шега – европейците са донесли изкуството да готвят с мазнина, индианците са дали картофите и така се раждат пържените картофи. А през последните няколко века това растение буквално е станало част от културата ни – ирландците са известни със своята огромна любов към него, а българите се хвалим със своите самоковски картофи. Повече за историята на картофите можете да прочетете .
Домати
Историята им се простира цели 2500 години назад, когато народите от територията на днешно Мексико откриват неговата стойност и го включват активно в своя начин на живот. Тези плодове (да, доматът е плод) са в основата на множество ястия, салати, сосове в почти всички култури. Интересен факт е, че буквално до преди 2-3 поколения в България червените домати масово са били смятани за отровни и хората са яли само незрелите зелени, а са изхвърляли червените.
Моркови
Историята на морковите се простира през последните 5000 години – от първоначалното им отглеждане в полетата на древен Иран и Афганистан, пренасянето им в Египет и Китай, популярността им в средновековна Европа, и в крайна сметка до създаването на известния днес оранжев морков в Нидерландия през 17 век.
Лук
Историята на лука започва от най-ранната епоха на съвременното човечество. Лукът е най-старият култивиран зеленчук и произлиза от централна Азия, откъдето достига целия свят. През последните 5500 години той ни е помогнал да оцелеем благодарение на голямата си хранителна стойност, леснота на отглеждане, способност да бъде съхраняван за гладни периоди, както и огромната му медицинска стойност. Близко растение до лука е дивият лук, от когото се прави и подправката самардала, известна още като див лук – една наистина божествена добавка за салата, месо или сирена.
Чесън
Чесънът е едно от най-старите растения, ползвани за овкусяване и подправяне и е част от кулинарните традиции на множество цивилизации по целия свят. Започва пътешествието си в централна Азия, където е доместициран по времето на неолита, разпространява се из Близкия изток и северна Африка 3000 години преди новата ера, а оттам преминава в Европа. Древните индийци, които са започнали да го отглеждат, са вярвали в силите му на афродизиак. Древните египтяни са вярвали, че употребата му води до по-дълъг живот и са го използвали като антисептик срещу открити рани и срещу гангрена. Древните елини и римляни са използвали чесъна, за да прогонват скорпиони, като лек срещу ухапвания от кучета, лек срещу астма, за защита от проказа.
Боб
Бобът има дълга и интересна история. Още от древни времена ние сме го яли дори и като диво растение. След хиляди години усъвършенстване на растението, днес то има страшно висока хранителна стойност и е част от традиционните кухни на повечето народи. Но не всички винаги са обичали добрия стар боб. Според някои автори елинският философ Питагор е препоръчвал своята диета без месо, риба и боб. Някои версии за убийството на Питагор разказват, че когато къщата му е подпалена възрастният вече мъж избягва, но достига до бобено поле. Не желаейки да влезе в него, преследвачите му го настигат и убиват. Вероятната причина за това нехаресване на едно растение може да е била религиозна – зърната приличат на човешки бъбреци и това е правело растението свещено за питагорейците, пише Диоген Лаерций.
Краставица
Известният с високото си съдържание на вода зеленчук – цели 99% – е с нас през последните 5000 години. Неговата родина са земите на днешна Индия, откъдето той достига целия свят и става четвъртия най-култивиран зеленчук в света. След култивирането си в Индия, чрез търговия с близкоизточни култури зеленчукът пътува на запад и на изток. Най-известното му споменаване е в легендите на древния град Ур и в епоса на Гилгамеш – най-старата записана литературна творба в света. В римската империя зеленчукът е бил страшно ценен, като леснотата на отглеждането му го прави храна за бедни и богати. Император Тиберий е бил толкова влюбен, че е настоявал всеки един ден от годината да има краставица. Заради неговото изискване през зимата неговите слуги са отглеждали краставиците на преносими рамки, които са били местени на слънце или са били огрявани с големи огледала.
Зеле
Историята на зелето е относително млада спрямо другите растения от списъка – започва едва около 1000 г. пр.н.е. на британските острови и континентална Европа. Първоначално то е диво растение, но бива култивирано, като Brassica oleracea е било толерантно към солта, но лесно е било измествано от други растения, поради което е растяло основно на скалисти места в близост до морето. Неговата хранителна стойност бива високо оценена и креативността на човешката мисъл – зеле, къдраво и брюкселско зеле, карфиол.
Ряпа / репички
Първите репи се появават в Далечния изток и от там се пръскат по света, имайки множество различни варианти. Репичките изглежда са едни от първите зеленчуци, които европейците успешно внасят в Новия свят.
Спанак
Спанакът е високо ценено растение от най-ранните дни, когато е отглеждан и консумиран. Високото му съдържание на желязо е нещото, което го прави особено ценен за деца. Днес ние сме култивирали варианти на спанака, които имат по-големи листа, много по-сладки са и са прекрасен източник на витамини и минерали. Може би най-големият фен на спанака е анимационният герой Попай Моряка, който вече 70 години рекламира този зеленчук.
Цвекло
Цвеклото бива култивирано през средновековието и от тогава насам то е един от най-ценните зеленчуци за нашето здраве. Лекарите са го изписвали при болести свързани с кръвта, както за лекуване на „чесновия дъх“ от другите им лекарства. През 19 век цвеклото масово е ползвано за оцветяване на вината. Освен всичко останало, то намалява кръвното налягане, както и шанса от болести на сърцето, удар или периферно съдово заболяване.
Тиквичка
Тиквичката също е относително нов зеленчук за света, но това не намалява нейната популярност. Нейните диви предци са се появили преди хиляди години, но съвременната й форма е едва на около сто години.
| |
|
Тема
|
Ето как се отразява канибализмът на човешкото тяло
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 22.05.22 14:03 |
|
|
За много култури канибализмът е едно от най-тъмните табута. Отвъд социалната стигма обаче яденето на хора се характеризира с една странна (и забележителна) опасност.
През 1961 г. младият австралийски медицински изследовател Майкъл Алпърс заминава за Източните височини в Папуа Нова Гвинея, за да съчетае две от най-големите си страсти – медицината и приключението. Именно тук той започва да проучва мистериозното състояние, от което хората от племето форе, живеещо дълбоко в планините и практикуващо канибализъм, страдат.
„Тялото се изяжда както от любов, така и от гастрономическо естество“, пише Алпърс в един от своите , посветени на форе.
Племето нарича това състояние „куру“. Всяка година то убива до 200 души от племето – често при доста странни обстоятелства. Началните симптоми са треперене и неспособност за работа. Болният губи контрола върху телесните си функции, обзема го депресия, става емоционално нестабилен и често изпада в истеричен смях. Когато новините за това заболяване достигат запада, медиите го наричат „смеещата се смърт“.
Племето форе смятало, че става дума за ужасно проклятие, но Алпърс е искал да открие научно обяснение за случващото се. Интересното в случая е, че изглежда състоянието не се причинявало от вирус, бактерия, гъби или паразит. Още по-странното е, че то сполетявало само жените и децата.
Учените започнали да се чудят дали „смеещата се смърт“ няма нещо общо с погребалния ритуал, характерен за племето и включващ канибализъм. Тази практика включвала само жените и децата, които ядели мозъците, докато мъжете – само плътта.
В интервю за списание Cosmos от април 2016 г. Алпърс обяснява: „Аргументът за канибализма (не използвам повече този термин, но по онова време си служех с него) – беше наистина неустоим. Всичко си пасваше.“
„Защо само жените и децата хващат това заболяване? Защото те са извършвали ритуала, а не мъжете. Това обяснява и защо болестта постепенно изчезва при младите деца – защото австралийските патрулиращи полицаи забраняват канибализма. Човек би могъл да заключи също така, че заболяването не се предава вертикално от майка към дете.“
Микроскопичните „дупчици“ са една от ключовите характеристики на тъкани, засегнати от прионите. Източник: Dr Al Jenny/Public Health Image Library, APHIS / Wikimedia Commons
През 1966 г. Алпърс и останалите учени достигат до заключението, че кури не се предизвиква от вирусна инфекция, бактериално заболяване или генетични проблеми, а от един странен инфекциозен агент, . Това откритие проправя пътя на Барук Самюъл Блумбърг и Даниел Карлтън Гадждусек да грабната Нобела за психология или медицина през 1976 г. заради „тяхното откритие, свързано с новите механизми и произхода и разпространението на инфекциозните заболявания“.
Прионите са нормални протеини, които се изкривяват и преминават към „тъмната сила“. Тези инфекциозни агенти губят фикциите си и придобиват способността да превръщат нормални протеини в приони. Т.е. стават инфекциозни.
Някои от най-популярните заболявания, предизвикани от приони, са болестта на лудата крава, както и нейната човешка алтернатива – тази на Кройцфелд-Якоб. Тези две дегенеративни заболявания на мозъка приличат особено много на куру. Смята се, че болестта на лудата крава най-вероятно е вследствие от факта, че кравите ядат рециклирани карантии и мозъчни тъкани на други крави (досущ като куру).
С други думи – яденето на човешки мозък не е най-добрата идея (дори и като изключим факта, че можете да прихванете един куп предавани по кръвен път заболявания – от ХИВ и хепатит до E.coli и ебола). Изследване обаче, публикувано в Nature през 2015 г. установява, че хората от племето форе, които редовно са яли мозъци, са развили резистентност към ефектите на прион – откритие, което би могло да позволи на учените да разберат повече за дегенеративните мозъчни заболявания (като например това на лудата крава, на Кройцфелд-Якоб, както и някои форми на деменция).
Източник: IFLScience
| |
|
Тема
|
7 ползи от интервалното гладуване освен отслабване
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 28.08.22 03:06 |
|
|
Да си кажем честно, повечето хора правят интервално гладуване с една единствена цел - да свалят килограми. Но науката показва, че има различни ползи за здравето от разновидните режими - през целия ден, през дни или пък пост, ограничен за определено време от деня - това споделя и диетологът д-р Carolyn Williams.
Учените спекулират, че ползите от краткотрайното гладуване се крият в почивката, която се прави от стандартния хранителен режим.
“Дори и да не промениш съдържанието на диетата си, контролирайки времевия период, в който приемаш калории, даваш на тялото си време за почивка от постоянното хранообработване”, разказва Williams.
Може и да си скептично настроен към тази идея, но и Williams първоначално не е била съгласна.
След като се запознава с проучването и данните от него, тя също опитва да гладува:
“Очаквах интервалното хранене да повлияе на кръвната ми захар, защото имам склонност към това и знам какво се случва с тялото ми, когато не ям.” - разказва Williams.
Но дори и тя не може да повярва, когато разбира, че без проблеми е откарала 16 часа без да яде. Какъв е бил методът ѝ? Спира да яде след вечеря и не яде от 19.00 часа верта до 11.00 часа преди обед, следвайки популярния 16:8 режим, който позволява 8-часов прозорец за хранене.
“На моменти просто не съм гладна, дори ми се случва да си напомням, че трябва да обядвам,” - споделя опита си Williams.
Въпреки че са необходими повече проучвания, за да се установи дали интервалното гладуване е ефективно като режим в дългосрочен план, но няма спор, че работи в краткосрочен.
Ограничавайки храненето за поне 12 часа (в идеалния случай - 16), тялото ти започва да гори глюкоза и мазнини, търсейки гориво. Проучванията сочат, че е възможно сваляне на между 3-8% от телесното тегло в рамките само на 3 седмици.
В сравнение с ограничаващите калориите диети, периодичното гладуване води до повече изгорени мазнини в областта на корема, сочат данните. Williams дори споделя, че усеща прилив на енергия и по-ясно съзнание.
Ето и още няколко от ползите на периодичното гладуване, подкрепени от науката.
интервалното гладуване спомага поддържането на мускулна маса
Когато ограничиш калориите и започнеш да сваляш килограми, част от тях идват от стопената мускулна маса. Освен гладуването, такъв ефект върху мускулите оказват и всички ограничаващи калориите диети.
Все пак, наскорошно проучване, направено от диетолози в Илиноис показва, че интервалното гладуване може да се окаже по-ефективно за запазването на мускулната маса.
Проучването сравнява възрастни с наднормено тегло, следващи диети, ограничаващи калориите и режими на постене. След 12 седмици учените открили, че и двата начина за ограничаване на калорийния прием са еднакво ефективни за сваляне на килограми и мазнини, но се оказва, че по-малко мускули се губят при интервално гладуване.
интервалното гладуване гори мазнините от корема
Хората с наднормено тегло, които ограничават консумацията на храна само в рамките на 10 часа от денонощието, постейки през останалите 14 часа, забелязват намаляване на обиколката в ханша и на коремните мазнини само след 12 седмици, сочи репорт в изданието Cell Metabolism.
интервалното гладуване понижава риска от диабет
Проучването в репорта от по-горе също разкрива потенциала на интервалното хранене да понижава риска от различни заболявания, в това число диабет тип 2 и сърдечни заболявания.
Всички участници били диагностицирани с метаболитен синдром - висока кръвна захар, затлъсняване в областта на корема, високо кръвно налягане, нива на холестерол извън нормата, както и на триглицериди - всички тези фактори повишават риска от диабет тип 2, инфаркт и други сърдечни заболявания.
12 седмици по-късно всеки от участниците проучването усетил подобрение по водещите параметри за определяне на метаболитния синдром.
Друго сходно проучване показва, че интервално гладуване през няколко дни, при което участниците ограничавали на 75% калориите в деня на гладуване, след който следва “ден за подхранване” без калорийни ограничения, води до клинични понижения на кръвната захар и резистентността към инсулин.
интервалното гладуване понижава кръвното налягане
Друго проучване в Nutrition и Healthy Aging показва, че участниците, практикуващи режим 16:8 без да броят много калориите усещали по-ниско кръвно налягане в сравнение с контролна група след 12 седмици.
интервалното гладуване спомага срещу възпаления
Възпаленията са естественият начин на тялото да се пребори с инфекции, заболявания и травми. Но има и други възпаления, като хроничните, които тихо и скришом могат да отключат различни сърдечни заболявания и диабет.
Пушенето, психическото натоварване и стреса, редовната консумация на мазни, пържени и захаросани храни са сред основните причини. Изследванията показват, че интервалното гладуване има противовъзпалителен ефект, който понижава риска от метаболитни заболявания и дори подобряват симптомите на астма.
Нещо повече, понижаването на възпаленията посредством краткосрочно интервално гладуване предпазва и мозъка от отклонения и депресии.
интервалното гладуване понижава оксидативния стрес
Дори и да не свалиш килограми докато постиш, клетките ти определено ще се почувстват малко по-добре. За едно проучване мъже в преддиабетно състояние можели да се хранят в ранен 6-часов период - от 8 часа сутринта до 2.на обяд, или в 12-часов хранителен период.
В края на 5-те седмици от експеримента, учените открили, че мъжете, които се хранели по-рано имали по-добро кръвно налягане и чувствителност към инсулин, както и се очаквало, но също сред тях се забелязва и повишена резистентност към оксидативен стрес, при който нестабилни молекули, наричани свободни радикали, могат да нарушат цялостта на важните протеини и ДНК.
интервалното гладуване може да удължи живота ти
Изследвания с гризачи показват, че интервалното гладуване, което е много по-лесно приложимо от рязкото ограничаване на калориите в диетата, може да увеличи и продължителността на живота ти. Едно от проучванията сравнява плъхове, на които им бил даден неограничен достъп до храна, и такива, които били хранени през ден. Чудиш се какъв е резултатът? Постещите плъхове живеят по 83% по-дълго от тези, които се тъпчат с храна.
| |
|
Тема
|
Червеното месо, бактерии в червата и сърдечносъдов
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 22.10.22 10:06 |
|
|
500-грамова пържола може и да не е много полезна за сърцето - но виновникът може да се окаже бактерия в червата, а не наситените мазнини.
Скорошно проучване оповести, че Л-карнитинът - хранително вещество, което е налично в червеното месо - си взаимодейства с бактерии в червата, като резултата от това е отделяне на съставка, която забавя премахването на холестерола, който запушва артериите и увеличава риска от сърдечни проблеми.
Идеята, че бактерия е виновник за сърдечните заболявания, е сравнително нова и ако се докаже напълно може да промени много схващания за храната и заболяванията като цяло.
Първата хранителна съставка, която доказано задръства артериите беше холинът, който също се открива в месото и млечните продукти. Изглежда, че сега и Л-карнитинът може да бъде добавен в списъка.
Сърдечно-съдовите заболявания са основен причинител на смъртност по света," казва д-р Станли Хейзън, съ-автор на проучването от известната Cleveland Clinic. "Така че изследваме всякакви варианти и стигнахме до извод, че флората в червата също може да допринася за сърдечните проблеми. Сега след като знаем кои хранителни вещества спомагат за това, можем да намерим начин да ги неутрализираме.
__
Studies compare impacts of dietary red meat versus other protein sources
In concurrent studies, Cleveland Clinic researchers have uncovered new mechanisms that demonstrate why and how regularly eating red meat can increase the risk of heart disease, and the role gut bacteria play in that process.
The research, led by Stanley Hazen, M.D., Ph.D., builds upon previous work showing TMAO (trimethylamine N-oxide) – a gut bacteria byproduct formed during digestion – can lead to the development of cardiovascular disease, including heart attacks and strokes. TMAO is produced when gut bacteria digest choline, lecithin and carnitine, nutrients that are abundant in animal products such as red meat and liver and other animal products.
In a new dietary intervention study published today in the , the researchers found that a diet rich in red meat as the primary protein source significantly increases circulating TMAO levels, compared to diets with white meat or non-meat as protein sources. The study showed chronic red meat consumption enhanced the production of TMAO by gut microbes and reduced the kidneys’ efficiency of expelling it. Both enhanced production and reduced elimination caused by a red meat diet contribute to elevation in TMAO levels, which has been linked to the development of atherosclerosis and heart disease complications.
Hazen, Stanley L., M.D., Ph.D., chair of Cellular and Molecular Medicine
High levels of TMAO in the blood have been shown to be a powerful tool for predicting future heart attack, stroke and death risks, according to previous research initially spearheaded by Dr. Hazen and his team, and subsequently replicated around the world. TMAO testing is now in clinical use as a result. Dr. Hazen chairs the Department of Cellular and Molecular Medicine in Cleveland Clinic’s Lerner Research Institute and is co-section head of Preventive Cardiology & Cardiac Rehabilitation in the Miller Heart &Vascular Institute.
The study included 113 participants who sequentially (in random order) were provided complete meal plans prepared using either red meat, white meat or non-meat (mostly vegetarian) protein sources as 25 percent of their daily calories. All participants had a wash-out diet in between meal plans.
After one month of the red meat diet, the vast majority of study participants experienced an elevation in TMAO levels in blood and urine. On average, TMAO levels in the blood increased approximately 3-fold during the red meat diet, compared to the white meat or non-meat diets, with some patients showing over a 10-fold rise. Similar increases were observed in the urine. However, after patients stopped the red meat diet, TMAO levels in the blood and urine subsided over the following month.
The study also revealed the unanticipated finding that a participant’s chronic dietary choices impacted kidney function by changing the effectiveness of the kidneys to expel compounds. For example, while a red meat diet decreased TMAO excretion, the red meat diet increased the excretion efficiency of carnitine and other carnitine-derived metabolites.
“This is the first study of our knowledge to show that the kidneys can change how effectively they expel different compounds depending on the diet that one eats – other than salts and water,” said Dr. Hazen, who also directs Cleveland Clinic Center for Microbiome and Human Health. “We know lifestyle factors are critical for cardiovascular health, and these findings build upon our previous research on TMAO’s link with heart disease. They provide further evidence for how dietary interventions may be an effective treatment strategy to reduce TMAO levels and lower subsequent risk of heart disease.”
In another study, published today in the , Dr. Hazen and his research team revealed a potential new target for preventing cardiovascular disease by drilling deeper into a gut microbial pathway that converts carnitine into TMAO.
The researchers found that carnitine – a nutrient abundant in red meat and some energy drinks and supplements – is converted to TMAO in the gut through a two-step process facilitated by distinct gut bacteria. The team discovered that the first step is similar in both omnivores (meat eaters) and vegans/vegetarians. But in the second part, the formation of TMAO is significantly enhanced in omnivores. Researchers then went on to show that a daily carnitine supplement can induce TMAO production, even for vegans and vegetarians who continue eating their normal diets. Earlier this year, Dr. Hazen and his team published a study showing how researchers had designed a potential new class of drugs for prevention of heart disease and clotting risk by interrupting the microbial pathway by which choline is converted into TMAO.
Dr. Hazen’s team compared the impact of daily oral carnitine supplements on omnivores versus vegetarians/vegans. At baseline, vegan/vegetarians showed limited ability to produce TMAO from carnitine while omnivores rapidly produced TMAO. After one month of supplementation, both groups showed an increased capacity to produce TMAO.
“It is remarkable that vegans and vegetarians can barely make TMAO from dietary carnitine. The striking new finding about the pathway induced by ingesting carnitine – even if only provided as a supplement in a capsule form – provides important insights about new interventions to inhibit TMAO, which may help reduce risks for cardiovascular disease,” said Dr. Hazen, who holds the Jan Bleeksma Chair in Vascular Cell Biology and Atherosclerosis.
“By uncovering this new pathway, we can potentially develop new treatments to interrupt this process before both the development and progression of cardiovascular disease.”
Investigators from Procter & Gamble participated in the study reported in the Journal of Clinical Investigation. The dietary intervention studies in the European Heart Journal were performed in collaboration with a research team led by Dr. Ron Krauss, director of atherosclerosis research at Children’s Hospital Oakland Research Institute, and adjunct professor of nutritional sciences at UC Berkeley.
Dr. Hazen is named as co-inventor on pending and issued patents held by Cleveland Clinic relating to cardiovascular diagnostics and therapeutics, and has the right to receive royalty payment for inventions or discoveries related to cardiovascular diagnostics or therapeutics. Dr. Hazen also reports having been paid as a consultant for P&G, and receiving research funds from P&G.
Heart disease is the leading cause of death for both men and women in the United States. Every year, about 610,000 people die of heart disease in this country, accounting for one in every four deaths.
The European Heart Journal research was supported by grants from the National Institutes of Health (NIH), the Office of Dietary Supplements and The University of California, San Francisco Clinical and Translational Science Unit. The Journal of Clinical Investigation study was supported by grants from NIH and Office of Dietary Supplements grants and the Leducq Foundation.
About Cleveland Clinic
Cleveland Clinic is a nonprofit multispecialty academic medical center that integrates clinical and hospital care with research and education. Located in Cleveland, Ohio, it was founded in 1921 by four renowned physicians with a vision of providing outstanding patient care based upon the principles of cooperation, compassion and innovation. Cleveland Clinic has pioneered many medical breakthroughs, including coronary artery bypass surgery and the first face transplant in the United States. U.S. News & World Report consistently names Cleveland Clinic as one of the nation’s best hospitals in its annual “America’s Best Hospitals” survey. Among Cleveland Clinic’s 52,000 employees are more than 3,600 full-time salaried physicians and researchers and 14,000 nurses, representing 140 medical specialties and subspecialties. Cleveland Clinic’s health system includes a 165-acre main campus near downtown Cleveland, 11 regional hospitals, more than 150 northern Ohio outpatient locations – including 18 full-service family health centers and three health and wellness centers – and locations in Weston, Fla.; Las Vegas, Nev.; Toronto, Canada; Abu Dhabi, UAE; and London, England. In 2017, there were 7.6 million outpatient visits, 229,000 hospital admissions and 207,000 surgical cases throughout Cleveland Clinic’s health system. Patients came for treatment from every state and 185 countries. Visit us at clevelandclinic.org. Follow us at twitter.com/ClevelandClinic. News and resources available at newsroom.clevelandclinic.org.
About Lerner Research Institute
Lerner Research Institute is home to Cleveland Clinic's laboratory, translational and clinical research. Its mission is to investigate the causes of disease and discover novel approaches to prevention and treatments for patients; to train the next generation of biomedical researchers; and to foster collaborations with those providing clinical care. Researchers publish more than 1,500 articles in peer-reviewed biomedical journals each year. Lerner's total annual research expenditure was $272 million in 2017 (with $144 million in competitive federal funding, placing Lerner in the nation’s top five research institutes in federal grant funding). Approximately 1,500 people (including 200 principal investigators, 240 research fellows and 150 graduate students) in 12 departments work in research programs focusing on heart and vascular, cancer, brain, eye, metabolic, musculoskeletal, inflammatory and fibrotic diseases. Lerner has more than 700,000-square-feet of lab, office and scientific core services space. Faculty oversee the curriculum and teach students enrolled in Cleveland Clinic Lerner College of Medicine of Case Western Reserve University. Faculty also participate in multiple doctoral programs, including the Molecular Medicine PhD Program, which integrates traditional graduate training with an emphasis on human diseases. Lerner is a significant source of commercial property, generating 53 invention disclosures, 20 licenses, 98 patents, and one new spinoff company in 2017. Visit us at http://www.lerner.ccf.org. Follow us on Twitter at http://www.twitter.com/CCLRI.
Editor’s Note: Cleveland Clinic News Service is available to provide broadcast-quality interviews and B-roll upon request.Редактирано от Mod vege на 22.10.22 10:08.
| |
|
Тема
|
Intermittent Fasting for SERIOUS WEIGHT LOSS- Berg
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 28.10.22 22:52 |
|
|
- Dr. Eric Berg
| |
|
Тема
|
BLOCK the Side Effects of SUGAR, BREAD and ALCOHO
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 31.10.22 01:21 |
|
|
Excerpts of this great episode!
1. Sugar
What to do:
• Consume fiber
• Consume potassium
• Consume vitamin B1
• Take benfotiamine
• Take alpha lipoic acid
• Exercise
• Drink apple cider vinegar mixed with water
• Consume cinnamon
• Take berberine
• Add more fat to your meal
• Do fasting
• Take MCT oil
2.. Alcohol
What to do:
• Take vitamin B1
• Take electrolytes and drink water
• Take milk thistle
3. Medications
What to do:
• Take milk thistle (not at the same time as your meds)
• Take vitamin B12 and vitamin B1 (if you take metformin)
• Take CoQ10 (if you take a statin)
• Take a probiotic (if you take an antibiotic)
• Take apple cider vinegar mixed in water and betaine hydrochloride (if you take an antacid)
4. Grains
What to do:
• Take minerals and trace minerals
(• Consume organ meats or shellfish )
5. Fish high in mercury
What to do:
• Take selenium
6. Too much sodium
What to do:
• Take potassium or consume leafy greens
7. Eating too much or consuming oxalates
What to do for overeating:
• Take betaine hydrochloride
• Drink apple cider vinegar mixed with water
For oxalates:
• Consume calcium
• Consume lemon
Thank you Dr Berg!!
Редактирано от Mod vege на 31.10.22 01:22.
| |
|
Тема
|
Building Muscle Over Age 40 - Complete Guide
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 08.11.22 22:33 |
|
|
Thomas DeLauer
My Website: http://ThomasDeLauer.com
How to Build Muscle with Fasting | The Ultimate Guide: https://www.youtube.com/watch?v=cekipQLpzoE&t=0s
Muscle Building | 4 Common Workout Mistakes: https://www.youtube.com/watch?v=VToP_cFdYpE
How to Bulk and Gain Weight (Muscle) on Keto: https://www.youtube.com/watch?v=mk9lFY20aWY&t=0s
_________
Building Muscle Over Age 40 - Complete How-to Guide - Thomas DeLauer
Up until now you've been told that you have to go to the doctor and get some special treatment in order to actually build muscle over the age of 40. I'm here to tell you that if you understand your body and you understand timing and you understand cellular rejuvenation properly, you don't have to do that. You can build muscle just by knowing timing and knowing the specific kinds of workouts, even if you're over 40, okay? Even if you're over 50, 60, 70. So we're going to break it all down for you. I'm going to teach you what's happening inside, unfortunately, the aging body, right? I'm also going to teach you just different little tips and tricks that you can apply to get the most out of your workouts, the most out of your nutrition, and the most out of your timing. So you're going to have a solid answer to it.
This video is also good for people who are interested in how to build muscle over age 50 as well. The principles can be applied at any age, to be honest.
So the Journal of Post-Acute and Long-Term Care Medicine published a study that found that as you get older, you do need to increase your protein to maintain muscle mass. In fact, they said, based on their standards, it goes from 0.8 grams per kilogram up to 1.2 grams per kilogram of body weight. Now that's based on that scale. So if we take that into consideration, we're basically looking at like a 30% increase in protein.
https://www.jamda.com/article/S1525-8610(13)00326-5/fulltext
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15640517/
So let's jump to autophagy for just a second, okay? So autophagy, again, is going to be the opposite of what you think. We normally think of autophagy as associated with fasting and just shrinking things down. But again, it's all about efficiency. You see, the journal Cell Metabolism published a study that found that autophagy is what allowed muscle to be spared.
https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.4161/auto.6.2.11137
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19945408/
So now we have to break this down with when should you train? Should you train in the morning? Should you train in the evening? Should you train fasted? What should it be? Well, there's a study that was published in the journal PLoS One, okay, and this study took a look at people that worked out in the morning and worked out in the evening.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4188634/
They found that people that worked out in the morning had significantly higher levels of norepinephrine. They also had higher levels of cortisol and higher levels of testosterone. So that tells us at first that we think we should work out in the morning. Okay, I'm all for working out in the morning, but here's what we have to remember. A lot of people say that working out in the morning is better because testosterone levels are higher. Well, I have another study that I have to reference that proves that that isn't necessarily the point.
The Journal of Applied Physiology published a study that found that muscle protein synthesis was actually higher in women post-workout than it was in men, despite the fact that men had 45 times higher testosterone levels after the workout.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22383503/
So I know this was a lot, but the general point of this is 30% more protein, timing your fast how I suggested, and I know it's complex. And the other days, eat a lot more protein and add those autophagy- boosting foods. So this will help you build muscle. And I'm sorry it was long-winded, but I had to explain it. As always, make sure you're keeping it locked in here on my channel and I'll see you in the next video.
Resources
Protein Needs (The Journal of Post-Acute and Long-Term Care Medicine):
https://www.jamda.com/article/S1525-8610(13)00326-5/fulltext
Autophagy & Muscle (Cell Metabolism):
https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.4161/auto.6.2.11137
Morning vs Evening Workouts (PLoS One):
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4188634/
Men v Women Muscle Growth - Testosterone (Journal of Applied Physiology):
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22383503/
Omega 3 & Protein Synthesis (Clinical Science):
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3499967/
Vitamin D & Strength:
https://sogacot.org/effects-of-vitamin-d-on-skeletal-muscle-and-athletic-performance/
| |
|
Тема
|
Intermittent Fasting over Age 40: Complete Guide
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 09.11.22 09:33 |
|
|
Thomas Delauer
Hormone modulation/Libido
two 20 hour fasts - more GH response
During Fast
salt
catecholamines too high too long, adrenal fatigue, allocate caffeine to morning, have it in morning to catecholamines aren't constantly elevated
working out in fasted state
Eating during window:
prebiotic fibers (resetting gut biome)
Avoid Grains
higher protein intake
Switching proteins out, get diverse meals
Saturated fats
Additional Supps
men should take boron
iodine in through seaweed
saw palmetto
CoQ10 (foods that boost it)
Diet Breaks
1 full week off after 6-8 weeks "diet breaks" bring calories back up to maintenance
Insulin Sensitivity
When you fast for an extended period of time, the fat deposits that have accumulated over time become the fuel that cells need to operate. As a result, the size of the excess fat droplet gets smaller over time.
As the size of the lipid droplet in muscle and liver cells decrease, those cells become more responsive to insulin. In other words, by reducing the size of the fat droplet, insulin becomes more powerful
Study - American Journal of Clinical Nutrition
Nonobese subjects (8 men and 8 women) fasted every other day for 22 d
Subjects lost 2.5 +/- 0.5% of their initial body weight and 4 +/- 1% of their initial fat mass
Glucose and ghrelin did not change significantly from baseline with alternate-day fasting, whereas fasting insulin decreased 57 +/- 4%
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1...
Triiodothyronine (T3) is a thyroid hormone that plays vital roles in the body's metabolic rate, heart and digestive functions, muscle control, brain development - it affects almost every physiological process in the body
Thyroxine (T4) is the main hormone secreted into the bloodstream by the thyroid gland. It plays vital roles in digestion, heart and muscle function, brain development and maintenance of bones
Thyroid-stimulating hormone (also known as thyrotropin or TSH) is a pituitary hormone that stimulates the thyroid gland to produce thyroxine (T4), and then triiodothyronine (T3) which stimulates the metabolism of almost every tissue in the body
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1...
Length of fasting should be based off the effects of GH and cortisol
Growth Hormone
HGH deficiency in adults typically leads to higher levels of body fat, lower lean body mass and decreased bone mass (osteopenia)
HGH only lasts a few minutes in the bloodstream - it goes to the liver for metabolism, where it is converted into a number of other growth factors, the most important of which is Insulin Like Growth Factor 1 (IGF1)
Study - Growth Hormone & IGF Research
24 h of fasting led to an increase in levels of basal free GH, mean free GH, mean total GH whilst GHBP levels remained similar in 7 female and 4 male normal-weight subjects
Concluded that a 24-hour fast leads to parallel increases in free and total GH levels whilst having no change in GHBP levels or the fraction of free GH
The protein-retaining effects of growth hormone during fasting involve inhibition of muscle-protein breakdown
The present study was designed to test the hypothesis that GH may be a principal mediator of protein conservation during fasting and to assess the underlying mechanisms
During Fast
Lowering insulin rids the body of excess salt and water. Insulin causes salt and water retention in the kidney
Have Majority of Caffeine in the Morning
Elevated catecholamines + caffeine = adrenal burnout
Work Out Fasted
The Journal of Physiology
Exercise in the fasted state facilitates fibre type-specific intramyocellular lipid breakdown and stimulates glycogen resynthesis in humans
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/arti...
Eating Window
Higher Protein Intake
Published in International Journal of Obesity, researchers looked at protein intake and lean body mass preservation during energy intake restriction in overweight older adults
| |
|
Тема
|
Best Protein Sources for Vegan Keto (video)
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 28.11.22 08:06 |
|
|
- video by Tomas Delauer
Check Out SunWarrior's Clean Keto Vegan Protein Blend - Use Code "KETO-THOMAS" at Checkout for 20% Off: https://sunwarrior.com/discount/KETO-...
My Website: http://ThomasDeLauer.com
Vegan Keto | Plant Based Keto Dieting | How to Get Protein | How to Get Fats:
https://www.youtube.com/watch?v=I7vj0...
Vegan Lifestyle | Top 3 Vegan Deficiencies | Vegan Tips: https://www.youtube.com/watch?v=1Imci...
Day 1 of Plant Based Keto Challenge - How to Start: https://www.youtube.com/watch?v=zS2Mw...
My Vegan Keto Results:
https://www.youtube.com/watch?v=eVzLr...
Best Protein Sources for Vegan Keto - Thomas DeLauer
So you're hot on doing the keto thing, but you're plant-based and you don't know how you're going to get your protein without kicking you out of ketosis. It's a very viable concern and it's quite frankly, probably the reason why most vegans don't try a ketogenic protocol. They feel like a ketogenic protocol is all protein and the only way that you can get your protein is either by eating a bunch of soy or by combining a bunch of starches.
Well, the good news is there are some ways around that, and quite honestly, they're tasty ways and they're ways that might end up enriching your life. I'll break down how to get protein on a plant-based keto diet and how to do it properly, and also share the truth with you, so that you don't fall victim to having to eat a bunch of things you don't need to be eating.
First off, we have the soy equation. I'm not the biggest fan of soy, but I do think in small amounts it's okay. You're going to get all of your nine essential amino acids from soy. That's the benefit. However, you probably are aware of the negatives. Obviously the estrogen mimicking components; soy mimics estrogen, so it triggers sort of a vicious cycle of estrogen kind of piling up and then your body not being able to process it and you get all this toxicity and what's called 16 hydroxy estrogen. It's all these different things that are not good. But the other side of the equation is you've got what are called anti-nutrients in it. Anti-nutrients are phytates and things that prevent minerals from actually absorbing.
Secondly, you can have hemp. Hemp is going to have all nine of your essentials. I recommend leaning on hemp whenever can, whether you have hempeh, which is like a fermented hemp that's made into a patty or whatever, or you just have straight up hemp hearts. High fat, so super good when it comes down to keto. You just don't want to be skewing too high down the omega-6 road. That's the other issue that vegans face, is omega-3 to omega-6 balance. I'm going to talk about that in a second.
Nutritional yeast. This is a great way to get an abundance of amino acids. Let's say you're having some hemp hearts and you're having a flax egg that you've made like a nice flax cake with and then you're just looking for something else just to sprinkle on to get some extra amino acids, make a cheese out of nutritional yeast or something like that with a little bit of water. There you go. You've got your essential amino acids coming in.
Another thing that I recommend is sacha inchi. This is like a seed and a lot of times it's made into a powder or you can straight up eat the seed that's been roasted or anything like that. A nice complete amino acid profile with the essentials and very low carb.
But one of the things that I really have to address here, and this is something that non-plant-based dieters don't always understand, but a lot of plant-based dieters do, is that pea protein is probably one of the most powerful proteins that you can consume.
There's a study that was published in the Journal of the International Society of Sports Nutrition that took a look at test subjects and had them consume either pea protein, whey protein or a placebo.
161 males, aged 18 to 35 years underwent 12 weeks of resistance training on upper limb muscles:
Pea protein (n = 53), Whey protein (n = 54) or Placebo (n = 54) group
All had to take 25 g of the proteins or placebo twice a day during the 12-week training period
Increases in thickness were significantly greater in the Pea group as compared to Placebo whereas there was no difference between Whey and Pea
Performing a sensitivity study on the weakest participants (with regards to strength at inclusion), thickness increases were significantly different between groups (+20.2%, +15.6% and +8.6% for Pea, Whey and Placebo, respectively)
Increase in the maximum concentric torque between D0 and D84 was +8.8 N.m for the Placebo group, +10.9 N.m for Whey group and +10.7 N.m for Pea group
https://jissn.biomedcentral.com/artic...
As always, make sure you're keeping it locked in here on my channel. And don't forget to check out Sun Warrior down below in the description, and I will see you in the next video.
| |
|
Тема
|
Периодичното гладуване възстановява нервите
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 02.12.22 23:18 |
|
|
Периодичното гладуване променя активността на стомашно-чревната флора при мишки и увеличава способността им да възстановяват увредените си нерви.
Новото изследване е публикувано в и е извършено от учени от Имперския колежи в Лондон. Те наблюдават как гладуването кара бактериите в стомаха ни да започнат да произвеждат по-големи количества от метаболит, известен като 3-индолепропионова киселина (IPA). Той подпомага възстановяването на нервните влакна, наречени аксони – подобни на нишки структури, разположени в окончанията на нервните клетки, които изпращат електрохимически сигнали до други клетки в тялото.
Учените се надяват, че същият механизъм ще се наблюдава и при хората. Според тях бактерията Clostridium sporogenesis,, която произвежда IPA, се среща естествено в стомашно-чревната флора и на мишките, и на хората. Освен това IPA присъства и в човешкия кръвоносен поток.
„В момента не съществува лечение за хора с увредени нерви. Единственият вариант е хирургическа реконструкция, като той е ефективен само в малък процент от случаите. Това ни накара да проверим дали промяната в начина на живот не би могла да подпомогне възстановяването“, казва проф. Симон Ди Джовани от катедрата за Мозъчни науки към Имперския колеж в Лондон.
„Предишни проучвания показаха, че периодичното гладуване се свързва с възстановяването на рани и изграждането на нови неврони – нашето изследване обаче е първото, което обяснява как гладуването подпомага лекуването на нервите.“
Гладуването като потенциално лечение
Изследването оценява регенерацията на нерви при мишки, чийто седалищен нерв – най-дългият нерв, който се разпростира от гръбначния стълб до крака – е смазан. Половината от мишките са подложени на периодично гладуване, докато другите – хапват без ограничения. Този хранителен режим продължава 10 дни (или 30 дни преди операцията), а възстановяването на мишките е наблюдавано 24 до 72 часа след увреждането на нерва.
Накрая специалистите измерват дължината на възстановените аксони и при мишите, които са гладували периодично, тя е била приблизително 50 процента по-голяма.
„Дали това не е само върхът на айсберга? Дали не съществуват и други бактерии или бактериални метаболити, които могат да подпомогнат възстановяването?“, пита проф. Ди Джовани.
Източник:
| |
|
Тема
|
Lead and Cadmium Could Be in Your Dark Chocolate
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 19.12.22 21:45 |
|
|
By Kevin Loria
Consumer Reports found dangerous heavy metals in chocolate from Hershey's, Theo, Trader Joe's and other popular brands. Here are the ones that had the most, and some that are safer.
For many of us, chocolate is more than just a tasty treat. It’s a mood lifter, an energy booster, a reward after a tough day, a favorite holiday gift.
People also choose in particular for its potential health benefits, thanks to that suggest its rich supply of antioxidants may improve heart health and other conditions, and for its relatively low levels of sugar. In fact, more than half of people in a recent survey from the National Confectioners Association described dark chocolate as a “better for you” candy.
But there’s a dark side to this “healthier” chocolate. Research has found that some dark chocolate bars contain cadmium and lead—two heavy metals linked to a host of health problems in children and adults.
The chocolate industry has been grappling with ways to lower those levels. To see how much of a risk these favorite treats pose, Consumer Reports scientists recently measured the amount of heavy metals in 28 dark chocolate bars. They detected cadmium and lead in all of them.
Heavy Metals in Dark Chocolate
CR tested a mix of brands, including smaller ones, such as Alter Eco and Mast, and more familiar ones, like Dove and Ghirardelli.
For 23 of the bars, eating just an ounce a day would put an adult over a level that public health authorities and CR’s experts say may be harmful for at least one of those heavy metals. Five of the bars were above those levels for both cadmium and lead.
That’s risky stuff: Consistent, long-term exposure to even small amounts of heavy metals can lead to a variety of health problems. The danger is greatest for pregnant people and young children because the metals can cause developmental problems, affect brain development, and lead to lower IQ, says Tunde Akinleye, the CR food safety researcher who led this testing project.
“But there are risks for people of any age,” he says. Frequent exposure to lead in adults, for example, can lead to nervous system problems, hypertension, immune system suppression, kidney damage, and reproductive issues. While most people don’t eat chocolate every day, 15 percent do, according to the market research firm Mintel. Even if you aren’t a frequent consumer of chocolate, lead and cadmium can still be a concern. It can be found in many other foods—such as sweet potatoes, spinach, and carrots—and small amounts from multiple sources can add up to dangerous levels. That’s why it’s important to limit exposure when you can.
Still, you don’t need to swear off chocolate entirely, Akinleye says. He adds that while most of the chocolate bars in CR’s tests had concerning levels of lead, cadmium, or both, five of them were relatively low in both. “That shows it’s possible for companies to make products with lower amounts of heavy metals—and for consumers to find safer products that they enjoy,” he says.
And in addition to choosing your dark chocolates wisely, there are a number of other steps you can take to continue enjoying chocolate safely.
CR's Chocolate Test ResultsWe tested 28 dark chocolate bars for lead and cadmium. To determine the risk posed by the chocolates in CR’s test, we used California's maximum allowable dose level (MADL) for lead (0.5 micrograms) and cadmium (4.1mcg). Shown are the percentages of the MADL supplied in an ounce of each chocolate. Our results indicate which products had comparatively higher levels and are not assessments of whether a product exceeds a legal standard. We used those levels because there are no federal limits for the amount of lead and cadmium most foods can contain, and CR’s scientists believe that California’s levels are the most protective available. While both cadmium and lead pose serious health risks, products within each category are listed in order of lead level, because that heavy metal poses particular concerns and no amount of it is considered safe.Below 100% CR's levelsAbove 100% CR's levelsSafer Choices
Mast Organic Dark Chocolate
80% Cocoa LEAD 14% CADMIUM 40%
Taza Chocolate Organic Deliciously Dark Chocolate
70% Cacao LEAD 33% CADMIUM 74%
Ghirardelli Intense Dark Chocolate
86% Cacao LEAD 36% CADMIUM 39%
Ghirardelli Intense Dark Chocolate Twilight Delight
72% Cacao LEAD 61% CADMIUM 96%
Valrhona Abinao Dark Chocolate
85% Cacao LEAD 63% CADMIUM 73%High in Cadmium
Beyond Good Organic Pure Dark Chocolate
70% Cocoa LEAD 42% CADMIUM 112%
Beyond Good Organic Pure Dark Chocolate
80% Cocoa LEAD 42% CADMIUM 138%
Equal Exchange Organic Extra Dark Chocolate
80% Cacao LEAD 45% CADMIUM 120%
Lindt Excellence Dark Chocolate
70% Cocoa LEAD 48% CADMIUM 116%
Scharffen Berger Extra Dark Chocolate
82% Cacao LEAD 49% CADMIUM 136%
Alter Eco Organic Dark Chocolate Classic Blackout
85% Cacao LEAD 49% CADMIUM 204%
Pascha Organic Very Dark Dark Chocolate
85% Cacao LEAD 68% CADMIUM 253%
Dove Promises Deeper Dark Chocolate
70% Cacao LEAD 74% CADMIUM 112%High in Lead
Tony's Chocolonely Dark Chocolate
70% Cocoa LEAD 134% CADMIUM 28%
Lily's Extra Dark Chocolate
70% Cocoa LEAD 144% CADMIUM 42%
Godiva Signature Dark Chocolate
72% Cacao LEAD 146% CADMIUM 25%
Chocolove Strong Dark Chocolate
70% Cocoa LEAD 152% CADMIUM 60%
Lindt Excellence Dark Chocolate
85% Cocoa LEAD 166% CADMIUM 80%
Endangered Species Bold + Silky Dark Chocolate
72% Cocoa LEAD 181% CADMIUM 31%
Trader Joe's Dark Chocolate
72% Cacao LEAD 192% CADMIUM 36%
Hu Organic Simple Dark Chocolate
70% Cacao LEAD 210% CADMIUM 56%
Chocolove Extreme Dark Chocolate
88% Cocoa LEAD 240% CADMIUM 83%
Hershey's Special Dark Mildly Sweet Chocolate
LEAD 265% CADMIUM 30%High in Both Lead & Cadmium
Theo Organic Pure Dark
70% Cocoa LEAD 120% CADMIUM 142%
Trader Joe's The Dark Chocolate Lover's Chocolate
85% Cacao LEAD 127% CADMIUM 229%
Theo Organic Extra Dark Pure Dark Chocolate
85% Cocoa LEAD 140% CADMIUM 189%
Lily's Extremely Dark Chocolate
85% Cocoa LEAD 143% CADMIUM 101%
Green & Black's Organic Dark Chocolate
70% Cacao LEAD 143% CADMIUM 181%
Cacao's Dark Side
Chocolate is made from the cacao bean, which has two main components: cocoa solids and cocoa butter. Together, these are called cacao or cocoa.
Dark chocolate’s reputation as a relatively healthy treat stems mostly from the cocoa solids. These are packed with flavanols, which are antioxidants linked to improved blood vessel function, reduced inflammation, and lower cholesterol. Dark chocolate is also lower in sugar and higher in fiber than milk chocolate, and it has magnesium and potassium. Unfortunately, cocoa solids are also where the heavy metals, especially cadmium, lurk. That makes it tricky to balance dark chocolate’s risks and benefits.
Some of the same concerns may extend to products made with cocoa powder—which is essentially pure cocoa solids—such as hot cocoa, and brownie and cake mixes, though they have varying amounts of cacao and possibly heavy metals.
Dark chocolate tends to be higher in heavy metals than milk chocolate, probably because of its higher cacao content. There is no official cutoff, but dark chocolates are generally at least 65 percent cacao by weight, says Michael J. DiBartolomeis, PhD, a toxicologist and former official at the California Department of Public Health who has researched heavy metals in chocolate.
Getting the Lead and Cadmium Out
To further complicate the issue, lead and cadmium appear to get into cacao in different ways, which means that each requires a different type of fix, DiBartolomeis says.
Between 2019 and 2022, he and other researchers , as part of a settlement to a lawsuit against chocolate manufacturers brought by As You Sow, an organization that pushes for corporate accountability. As You Sow had previously found high levels of lead and cadmium in some chocolates.
The researchers found that cacao plants take up cadmium from the soil, with the metal accumulating in cacao beans as the tree grows. That’s similar to how heavy metals contaminate some other foods.
But lead seems to get into cacao after beans are harvested. The researchers found that the metal was typically on the outer shell of the cocoa bean, not in the bean itself. Moreover, lead levels were low soon after beans were picked and removed from pods but increased as beans dried in the sun for days. During that time, lead-filled dust and dirt accumulated on the beans. “We collected beans on the ground that were heavily loaded with lead on the outer shell,” DiBartolomeis says.
Because of the different ways that cadmium and lead get into chocolate, addressing the contamination requires different solutions.
For lead, that will mean changes in harvesting and manufacturing practices, says Danielle Fugere, president of As You Sow. Such practices could include minimizing soil contact with beans as they lie in the sun, and drying beans on tables or clean tarps away from roads or with protective covers, so lead-contaminated dust won’t land on them. Another option is finding ways to remove metal contaminants when beans are cleaned at factories, Fugere says.
Solving for cadmium is trickier, though it is possible, DiBartolomeis says. Carefully breeding or genetically engineering plants to take up less of the heavy metal could help, though that could take several years. Other potential options include replacing older cacao trees with younger ones, because cadmium levels tend to increase as the plants get older, and removing or treating soil known to be contaminated with cadmium.
Safer Chocolate
More immediately, DiBartolomeis says, chocolate makers should survey cacao-growing areas to determine cadmium levels, and favor beans from places with lower levels. If necessary, they should blend beans from higher-cadmium areas with beans with lower levels, as some manufacturers do now. Alex Whitmore, CEO at Taza, which makes one of the products with lower levels of both metals in CR’s tests, says that’s what his company does, mixing beans from “different origins to ensure that the final product” has lower levels.
The National Confectioners Association, which funded the research into heavy metals in chocolate as part of the As You Sow settlement, says “lead reductions can be expected within the first year of implementing new handling practices,” though it says lowering cadmium may take longer.
Some manufacturers with higher levels of metals in our tests said their products are below levels set by the settlement. Others said that the metals occur naturally in soil and that they take steps to try to reduce it. Alter Eco, Endangered Species, Theo, and Trader Joe’s did not respond.
Taking steps to reduce heavy metals in cacao can pay off: CR’s test results, after all, show that while contamination with heavy metals is common, it is not inevitable.
And in addition to choosing products with lower levels of lead and cadmium, other steps can also help reduce the risks. In fact, DiBartolomeis says that while he cautions pregnant people and children from eating dark chocolate, he doesn’t tell most people to give it up, just to know the risks and not overdo it.
Better Ways to Eat Dark Chocolate
Calculating the exact amount of dark chocolate that’s risky to eat is complicated. That’s because heavy metal levels can vary, people have different risk levels, and chocolate is just one potential source of heavy metal exposure. But experts say that by being mindful of the risks, you can still enjoy dark chocolate while minimizing the potential harms.
Choose dark chocolates with the lowest levels of heavy metals. CR’s tests found five chocolates—one each from Mast, Taza, and Valrhona, and two from Ghirardelli—with relatively low levels of both lead and cadmium. Eight more are lower in only lead, and 10 others in just cadmium. Only five bars—one each from Green & Black’s, Lily’s (owned by the Hershey company), and Trader Joe’s, and two from Theo—were higher for both heavy metals.
Treat chocolate as a treat. A single ounce of even one of the chocolates with the highest cadmium and lead levels in CR’s tests is unlikely to cause any immediate harm. The risk comes with frequent consumption over time. Heavy metals are also in certain other foods, including many that are more nutritious and important to eat as a regular parts of a healthy diet, such as carrots, sweet potatoes, and spinach. So it’s best to eat dark chocolate only occasionally. “Having a serving a few days a week, especially with a product that has lower levels, means you can eat dark chocolate without worrying unduly,” says CR’s Tunde Akinleye, who oversaw the chocolate tests.
Try dark chocolates with lower cacao percentages. If you’re considering a bar that CR didn’t test, so the heavy metal content is unknown, you may want to opt for a 70 percent dark chocolate product over an 80 percent one, for example, or a 65 percent bar over a 70 percent one. That’s not a foolproof measure, but CR’s tests, as well as testing done by other organizations, suggest that cadmium levels tend to increase with the percentage of cacao. (Lead levels don’t seem to be as closely tied to cacao percentage.)
Alternate with milk chocolate. Cacao levels are lower in milk chocolate than in dark chocolate, so milk chocolate tends to have lower levels of heavy metals, DiBartolomeis says. But that doesn’t mean you can eat it with abandon: It has a lot more added sugars. So it is best to eat both kinds of chocolates only occasionally, not every day.
Don’t assume organic dark chocolates are safer. In CR’s tests, they were just as likely as other products to have concerning levels of heavy metals.
Don’t give kids much dark chocolate. Dark chocolate isn’t a big hit with most kids, which is just as well, considering the younger you are, the bigger the threat from heavy metals. Pregnant people should limit consumption as well.
Think about your total chocolate consumption. We did not test for heavy metals in cocoa powder, hot cocoa mixes, or other chocolate desserts. But they contain cocoa solids, too, so they could contribute to your heavy metal intake.
Eat a well-rounded diet. Switching up the foods you eat may help you avoid overconsumption of heavy metals from other sources. Grapes, apples, green tea, and certain other healthy foods can even provide some of the same flavanols that chocolate supplies. Plus, doing this can help provide a variety of nutrients that may help offset some of the harm that heavy metals do. These include calcium, iron, selenium, vitamin C, and zinc.
Head shot image of CRO Health editor Kevin Loria
Kevin Loria
I'm a science journalist who writes about health for Consumer Reports. I'm interested in finding the ways that people can transform their health for the better and in calling out the systems, companies, and policies that expose patients to unnecessary harm. As a dad, I spend most of my free time trying to keep up with a toddler, but I also enjoy exploring the outdoors whenever possible. {url=https://twitter.com/kevloria/]Follow me on Twitter[/url] (@kevloria).
Редактирано от Mod vege на 19.12.22 21:50.
| |
|
Тема
|
Ще могат ли хората да живеят на Марс?
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 02.01.23 08:25 |
|
|
?
Прашните бури, дългите разстояния и ниските температури правят живота на Марс невероятно труден. Но тъй като можем да живеем в Антарктида и в Космоса, всичко зависи от логистиката. За да се преместите на друга планета, трябва да се подготвите дълго и внимателно, пише Aeon Magazine, цитиран от "Фокус".
Още по темата
Белгийски учени търсят методи за колонизацията на Марс
Животът на Марс може да се е самоунищожил
Търсят пещери, които да приютят хората на Марс
Марсоходът "Пърсивиърънс" депозира проби за връщане на Земята
Ще могат ли хората да живеят на Марс? Отговорът е изненадващо прост. Могат ли хората да живеят в Антарктида, където температурите редовно падат под -50ºC и е тъмно половин година? Могат ли хората да живеят на дъното на океана, където налягането е смазващо? Могат ли хората да живеят в Космоса, където изобщо няма въздух?
Тъй като границите на нашата изобретателност, науката за материалите и химията се разшириха, ние преминахме от способността да издържаме на тесен диапазон от условия до разширяване на нашето присъствие в почти всяко кътче на земното кълбо и дори извън него. Човек е способен да оцелее дори в най-враждебната среда, която някога е срещал - във вакуума на Космоса.
Така че защо да не отидете на Марс? Тъй като можем да живеем в Антарктида и в Космоса, всичко зависи от логистиката. Ако на повърхността на Червената планета бъдат поставени достатъчно материални и технически ресурси, тогава вероятно можем не само да оцелеем там, но и да просперираме.
Но това "ако" включва колосално количество работа. Отивайки до Луната, астронавтите трябваше да натоварят всичко необходимо в малки и крехки спускаеми апарати. Мисиите на Аполо прекараха от един до три дни на повърхността плюс три дни на път. Пътят до Марс ще отнеме повече от един месец и прекарването само на няколко дни там няма да е достатъчно. Всяка мисия, дори и първата, ще трябва да се изчислява с месеци и това усложнява неимоверно логистиката.
Кацането на Марс е особено трудно. Дистанционното управление на процеса е невъзможно поради разстоянието от Земята - средно радиосигналът ще се забави с 12 минути - така че всичко ще трябва да се програмира предварително. Една единствена грешка в данните ще доведе до появата на нов кратер, този път много скъп. И веднага щом бъде дадена команда за кацане, контролът на мисията ще бъде безсилен да промени каквото и да било - периодът от време между заповедта и безопасното кацане се нарича "седемте минути на ужаса".
Кацането също е трудно поради разредената и плътна марсианска атмосфера. Без топлинен щит космически кораб, спускащ се от орбита, просто ще изгори в него и дори последното поколение огромни свръхзвукови парашути едва ли може да осигури необходимата защита. Оставащата орбитална скорост също трябва да се вземе предвид, в противен случай спускаемите модули ще се разбият върху замръзналата повърхност на Марс.
За тази цел са тествани различни методи, но технологията, която се е доказала, е "небесният кран" - рамка за еднократна употреба с реактивни двигатели, които му помагат да се рее на няколко метра над повърхността. След това плавно спуска модула върху кабелите, разкачва свързващите кабели и отлита на безопасно разстояние, където пада, когато горивото свърши.
Мечтаете за огромна сребърна ракета, която бавно се спуска върху прашна червена повърхност с всичко необходимо за многомесечен престой на борда, трябва да разберете, че това е просто непрактично. Такава ракета и още по-големият космически кораб, необходим за доставянето й, вече са извън нашите възможности през следващите десетилетия, ако не и векове. Планирането на успешна мисия с постоянно присъствие изисква предвидливост и използване на всички възможни предимства, включително тези, които могат да бъдат намерени на самия Марс.
Червената планета е пълна с полезни ресурси и специфични опасности. Ако изберете разумно място за кацане, няма да е необходимо да вземете вода със себе си. Тежък е и заема много място и това няма как да се промени. Дори и с усъвършенствани съоръжения за рециклиране на отпадъци, астронавтите пак ще се нуждаят от известно количество вода в резерв. На Марс на много места той присъства в почвата под формата на лед. Загребете пръст с лопата и половината от съдържанието й е воден лед. Тази вода може да се използва за различни цели, не само за пиене. Тук се намесва химията.
Възможно е водата да се раздели на нейните компоненти чрез електролиза. Полученият кислород може да се диша, а рекомбинацията му с водород ще ни даде експлозивна смес, която е доста подходяща за ролята на елементарно ракетно гориво. На следващия етап ще можем да извличаме въглерод от атмосферата на въглероден диоксид на Марс и да синтезираме въглеводороди.
Най-важното е температурата. Марс е на 80 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото Земята, и неговата атмосфера е твърде тънка, за да компенсира екстремните дневни колебания. През лятото дневните температури могат да достигнат приятните 21°C, но в същия ден, преди зазоряване, термометърът ще покаже -90°C. Температурите могат да паднат толкова много, че въглеродният диоксид да бъде измръзнал от атмосферата. Приятен бонус ще бъде допълнителната изолация, която ще осигурят няколко метра марсианска почва.
Друга опасност е радиацията. На Земята ние сме защитени от слънчевия вятър и магнитото поле на нашата планета. На Марс няма такова нещо. Там всеки проведен час на повърхността на Червената планета, космонавтите ще бъдат облъчени в 10-20 пъти повече, отколкото на Земята. Строителството на подземни бази е едно от решението.
Друго предизвикателство е червения прах. Той е образуван за стотици милиони години и тези наночастици представляват сериозна опасност за човека, а и за апаратурата.
Предизвикателствата са много, но едно е ясно - независимият Марс няма да копира земното общество, а ще бъде единствен и самобитен.
| |
|
Тема
|
 V-Label stellt neue Logos vor und markiert globale
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 10.01.23 08:33 |
|
|
За български - вижте по-долу
V-Label, eines der weltweit führenden veganen und vegetarischen Label, hat vor kurzem aktualisierte Logos vorgestellt. Weltweit tragen bereits mehr als 50.000 Produkte von mehr als 4.300 Lizenznehmern das V-Label.
Aufgrund des kontinuierlichen Wachstums und der Expansion von V-Label außerhalb der europäischen Märkte stellen die neuen Logos nach Angaben der Organisation eine notwendige Aktualisierung dar, die sicherstellt, dass sowohl Verbraucher als auch Hersteller weltweit von einer klaren und transparenten Kennzeichnung veganer und vegetarischer Produkte und Dienstleistungen profitieren können.
“Die Ausweitung auf neue Märkte macht uns sehr glücklich. V-Label unterstützt direkt mehr als 30 gemeinnützige Organisationen auf der ganzen Welt durch die Erzielung von Einnahmen, die es ihnen ermöglichen, Arbeiten zu finanzieren, die sehr stark mit der globalen Vision von V-Label übereinstimmen”, kommentiert V-Label-Gründer Renato Pichler. “Wir streben eine Welt an, in der vegane und vegetarische Produkte weit verbreitet, beliebt und leicht erkennbar sind.”
Die neuen Logos sorgen für eine leichtere Unterscheidung zwischen veganen und vegetarischen Produkten, was die Transparenz erhöht und den Verbrauchern hilft, die Produkte zu finden, die sie wollen und brauchen. Das vegane Logo ähnelt seiner vorherigen Version, wobei der Text aktualisiert wurde, um auf den globalen Charakter von V-Label hinzuweisen. Das vegetarische Logo wurde überarbeitet und mit einem grünen Hintergrund versehen, um einen stärkeren Kontrast zu schaffen. Die Hersteller können die Logos auch auf transparenten oder einfarbigen Verpackungen verwenden.
Pflanzenbasierte Optionen auf einen Blick erkennen
Dank der sichtbaren und erkennbaren Kennzeichnung kennt mehr als ein Drittel der Weltbevölkerung das V-Label. Bei der Suche nach einer Ernährungsweise, die mit ihren Werten übereinstimmt, halten sieben von zehn Befragten Produkte mit V-Label für gesünder und 57 % vertrauen ihnen einfach mehr. Indem sie mit V-Label eine Vielfalt an pflanzlichen Produkten entdecken, können die Verbraucher ihren Fußabdruck in Bezug auf Emissionen, Wasser und Abholzung verringern.
“Wir gehen davon aus, dass die Umstellung bei der Mehrzahl der zertifizierten Produkte bis zu zwei Jahre dauern wird. Das liegt an der großen Zahl der zertifizierten Produkte”, sagt Martin Ranninger, Co-Direktor von V-Label International, über die neuen Logos. “Die Zeit, die wir für die Umstellung angesetzt haben, ist lang genug, damit Hersteller und Handel keine der bisherigen bedruckten Verpackungen wegwerfen müssen. Wir wollen natürlich nicht zu sinnlosem Abfall beitragen.”
Weitere Informationen zum V-Label finden Sie unter www.v-label.eu/de
__
V-Label, един от водещите вегански и вегетариански етикети в света, наскоро разкри актуализирани лога. Повече от 50 000 продукта от повече от 4300 лицензополучатели по целия свят вече носят V-етикета.
Поради непрекъснатия растеж и експанзия на V-Label извън европейските пазари, организацията казва, че новите лога представляват необходима актуализация, която ще гарантира, че потребителите и производителите по целия свят ще се възползват от ясното и прозрачно етикетиране на вегански и вегетариански продукти и услуги, които могат да се възползват.
„Разширяването на нови пазари ни прави много щастливи. V-Label подкрепя директно повече от 30 организации с нестопанска цел по целия свят, като генерира приходи, които им позволяват да финансират работа, която е в съответствие с глобалната визия на V-Label,” коментира основателят на V-Label Ренато Пихлер. „Стремим се към свят, в който веганските и вегетарианските продукти са широко разпространени, популярни и лесно разпознаваеми.“
Новите лога улесняват разграничаването между вегански и вегетариански продукти, като увеличават прозрачността и помагат на потребителите да намерят продуктите, които искат и от които се нуждаят. Веганското лого е подобно на предишната си версия, като текстът е актуализиран, за да отрази глобалния характер на V-Label. Вегетарианското лого е преработено и на зелен фон за повече контраст. Производителите могат да използват логото и върху прозрачни или едноцветни опаковки.
Идентифицирайте опциите на растителна основа с един поглед
Благодарение на видимата и разпознаваема маркировка повече от една трета от населението на света познава V-етикета. Когато търсят диета, която отговаря на техните ценности, седем от десет анкетирани смятат, че продуктите на V-Label са по-здравословни, а 57% просто им се доверяват повече. Откривайки разнообразие от продукти на растителна основа с V-Label, потребителите могат да намалят своите емисии, вода и обезлесяване.
„Предполагаме, че преобразуването ще отнеме до две години за по-голямата част от сертифицираните продукти. Това се дължи на големия брой сертифицирани продукти“, казва Мартин Ранингер, съдиректор на V-Label International, за новите лога. „Времето, което сме определили за преобразуване, е достатъчно дълго, така че производителите и търговците на дребно да не изхвърлят нито една от предварително отпечатаните опаковки. Разбира се, ние не искаме да допринасяме за безсмислено прахосване.“
Допълнителна информация за V-Label можете да намерите на www.v-label.eu/de
Редактирано от Mod vege на 10.01.23 08:34.
| |
|
Тема
|
Тайните на успешното отслабване с контрол над хорм
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 30.01.23 01:19 |
|
|
Откакто свят светува, хормоните са ни мотивирали да правим каквото и да е. Хормоните ни карат да огладняваме, да се успиваме и да поддържаме съществуването си.
Но едва наскоро същите тези химикали започнаха да мотивират хората да търсят кой знае истината за тях.
От една страна, някои твърдят, че диетите и упражненията са достатъчни, за да отслабне човек и да постигне фитнес целите си.
Какво се случва в тялото ти от химична гледна точка не е толкова важно, колкото механичните фактори.
От друга страна обаче съществува и обществото на подкрепящите идеята, че хормоните всъщност играят сериозна роля за отслабването и контролът върху тях може да помогне осезаемо.
Истината е някъде по средата - учени, изследващи хормоните в продължение на десетилетия са открили, че те имат ключова роля за свалянето на килограми, трупането на мускулна маса и добрия сън.
Като цяло, всичко - от непрестанния стрес, до количеството протеин в диетата ти, може да окаже влияние на хормоните ти.
Това е и причината защо в стресирания ни свят е хубаво да обръщаме специално внимание на здравето си и неговото запазване.
Хормоналните трикове, които предстоят по-надолу в статията ще ти помогнат да се пребориш с натрупващите се килограми и болестите, които носят те със себе си, сред които сърдечни заболявания, диабет и дори някои видове рак.
Гаранция, има десетки хормони, които можем да разгледаме, затова събрахме само най-важните и ще ти разкажем как можеш да ги използваш в свой интерес. Повярвай ни, не е въобще толкова трудно.
Лептин и Грелин
Това са виновниците за къркорещия ти корем час след като си се навечерял. Лептинът, или “хормонът на засищането” е хормонът, който отделят масните тъкани и който променя апетита ти в дългосрочен план, сигнализирайки на мозъка, когато си натрупал достатъчно мазнини.
Грелинът е хормон, който се отделя от клетки в стомаха и панкреаса - това е хормонът, който сигнализира на мозъка, че си гладен. Затова и се нарича често “хормонът на глада”.
Тайната за успех: Протеини, протеини и пак протеини. Приемайки поне 30 грама протеин на ден, ще понижиш нивата на грелин, което е и причината да са толкова засищащи хубавите меса.
Съществува също и фактът, че честото консумиране на достатъчно протеини може да доведе до повишена чувствителност на мозъка към лептина. 30 грама е около една шепа.
И да, това включва също вегетарианските източници като тофу и темпе.
Кортизол
Нивата на хормона на стреса са в пика си сутрешно време и спадат през деня, като през нощта са съвсем ниски. И това е нормално. Но излагането на хронично високи нива на стрес (да речем, като по време на световна пандемия) стимулира производството на кортизол, което може да доведе до разграждане на мускулната маса и пренасочване на мазнини към областта на корема.
Високите нива на кортизол през нощта са една от основните причини за качване на килограми и образуването на коремче.
Тайната за успех: Отдели една специална кутия за телефоните в спалнята - в идеалния случай ще е достатъчно далеч от леглото ти, за да не го стигаш лесно. Малко преди да си лягаш, слагай телефона там и забрави за него.
Недей да скролваш в леглото и да нарушаваш съня си. Наспивайки се, чистиш и стреса от тялото.
HGH и IGF-1
Хипофизата ти (така важна в пубертета) произвежда HGH, който стимулира производството и секрецията на IGF-1 от черния дроб.
И двата хормона на растежа разграждат мазнини и използват енергията, за да укрепват мускулите ти. Което е също и причината защо в гимназията всички са толкова жилави и здрави - тогава тези хормони са в пика си.
Вижте също:
Тайната за успех: Сложи си ограничения на храненето. Не яж нищо поне 2 часа преди лягане. Храната ще потуши естествения ръст в нивата на тези хормони в ранните часове на нощта. Но спокойно - будуването до късно няма същия ефект. Имай предвид, че дори свалянето на 5-10 килограма може да повиши нивата на IGF-1 в организма ти.
Инсулин
Този хормон поддържа кръвната захар в норми и помага на тялото да задържа мазнини и да изгражда мускули. Натрупването на килограми може да доведе до резистентност към инсулина, което означава, че клетките започват да реагират по различен начин към него.
Следвайки логиката, панкреасът започва да компенсира, произвеждайки повече и повече във времето, а комбинацията от високи нива на инсулин и сериозната резистентност може да затрудни свалянето на килограмите.
Вижте също:
Тайната за успех: Вместо по-малко въглехидрати, търси по-бавни въглехидрати. Храносмилателната ти система се нуждае от повече време, за да обработи по-богатите въглехидрати. Тези храни с бавно усвояване от организма спомагат за стабилизирането на кръвната захар и инсулина. Горските плодове, бобовите, тиквичките, доматите, чушките и морковите са все примери за добри източници на бавни въглехидрати.
T3 и T4
Щитовидната жлеза е малък, но могъщ орган, който се намира под адамовата ти ябълка. Основната му работа е да регулира Т3 и Т4, двата химикала, които управляват базовия ти метаболизъм.
Тайната за успех: Ядки… или риба. Щитовидната жлеза произвежда Т3 и Т4 с помощта на селен, минерал, който се намира в големи количества в бразилския орех, рибата тон и халибута.
200 микрограма на ден могат да оптимизиран нивата на тези хормони, стига щитовидната жлеза да работи добре. Само 3 бразилси ореха или 200 грама сготвена риба тон ще ти дадат малко повече от това количество.
Иризин
И понеже не са достатъчно увъртяни нещата с хормоните, учените през последното десетилетие откриха и хормона на тренирането.
Иризин може и да има суперсилата да превръща белите мазнини (свързани с нездравословния метаболизъм) в кафеви мазнини (свързани с чистото горене на калории).
Тайната за успех: Разнообразявай тренировките. Ако не правиш поне по 1-2 високоинтензитентни (HIIT) тренировки на седмица, време е да започнеш. Не е нужно кой знае какво - достатъчни са 30 секунди скачане (може и на въже) между силовите упражнения, или няколко спринта, когато си излязъл да тичаш, или между вдигането на тежести.
Тестостерон
Познаваш навярно тестостерона като хормона, отговорен за изграждането на мускулите, но това не е всичко. Мъжете с по-нисък тестостерон обикновено напълняват по-лесно.
Тайната за успех: Почини си. Дори една седмица лош сън може осезаемо да понижи нивата на тестостерон в организма ти. Ако спиш по 7-9 часа на нощ, но все пак се чувстваш изморен сутрин, препоръчваме ти да се консултираш със специалист.
| |
|
|
|
Няма българин, който да не е хапвал пържени картофки, кога със сиренце, кога с пържолка. Много вкусно! Пък да не говорим за удоволствието бира, картофки и сладка приказка с приятели. Всичко това е добре, радва душата, докато след няколко такива удоволствия не стъпим на кантара или още по-зле, усетим как панталонът или полата ни попристягат в кръста. Естествено, че веднага се сещаме за хрупкавите картофи. Да проверим дали те са виновни за увеличената ни талия, а понякога не само талия.
Картофът открай време е една доста оспорвана храна не само у нас. Първите европейски писмени свидетелства за картофите идват през 1537 год. от испанския конквистадор Кастелянос. След като картофът е пренесен в Испания, той постепенно се разпространява в Европа. Първоначално зеленчукът е смятан за нездравословна храна. Някои от противниците му били на мнение, че щом не се размножават със семена, картофите могат да бъдат причина за опасни инфекции. Френските учени смятали, че картофите разрушават земята и затова трябва да бъдат унищожавани. Времето на тези смешни твърдения отдавна е отминало и днес картофите са широко разпространена култура, от която са създадени около 1000 сорта. У нас от растителните храни те са на второ място след хляба. Но това не означава, че отново картофите не са тема за спорове. Една част от учените-диетолози казват: “Яжте картофи.”, а друга: “Не яжте картофи.” Малко объркващо, ако си на диета за намаляване на наднормено тегло,ако се стремиш да запазиш добра физическа форма или си активно спортуващ човек.
Да видим плюсовете и минусите около картофите. Картофите са с високо съдържание на въглехидрати от групата на полизахаридите. Клубените имат приблизително следния състав: вода, нишесте, 0,9% захари, целулоза, мазнини и белтъчини, значително количество аминокиселини, минерални соли (главно калий, фосфор, магнезий и в по-малки количества натрий и желязо). Картофите са особено богати на витамин С. Само 200 - 300г. от зеленчука покриват дневната нужда от този витамин.
В пресните картофи витамините са повече, отколкото в старите. Пролетните картофи съдържат по-значително количество витамин С, а от другите витамини по-значимо са представени витамините В1, РР, К и др. Целулозата е в сравнително ниско количество – 0.5%. Младите картофи имат и предимството, че токсичните химикали в тях са по-малко-те просто не са обработвани с такива.
Имат ли място картофите в диетичното хранене? И да, и не. Зависи от целта на диетата и начина на приготовление.
Картофите са ниско калорични. В 100г. има едва 80 калории, което ги прави подходящи за хората с наднормено тегло, още повече че имат и изразен диуретичен ефект. Най-добре е картофите да се варят добре измити и необелени, за да се съхрани в максимална степен витамин С, но тогава се губи голямо количество от калия. При сваряване на пара калият се запазва, а същевременно загубата на витамин С е сведена до минимум. Ако се държат обелени и нарязани във вода, вит. С преминава в нея, тъй като е водоразтворим. При съхраняването при температура над 10 градуса витамините в тях снижават стойностите си. Така, че е важно на каква термична обработка ще бъдат подложени картофите и как ще ги съхранявате. Най-добре е да ги държите в тъмно и хладно помещение.
Трябва да се консумират варени или печени, защото при пържене поемат много мазнина и стават висококалорични. От друга страна картофите (особено смачканите на пюре) имат висок глиkемичен индекс, който ги изключва от много диети.
Крайните противници на картофите посочват факта, че те съдържат токсични съединения - соланин и чаконин. Вярно ли е това? Вярно е, но обработката при високи температури (над 170°C) отчасти разрушава токсичните вещества. Концентрацията на гликоалкалоиди в дивите картофи е достатъчна, за да предизвика токсичен ефект у човек. И това е вярно, но ние ядем култивирани картофи. Отравянията от картофи са много редки. Светлината причинява позеленяване, даващо информация кои части на картофа са станали по-токсични. Някои изследвания подсказват, че 200 mg соланин би могъл да съставлява опасна доза. Такава доза би се получила, ако се изяде 1 средно голям развален картоф или 4 до 9 едри картофа (над 1,4 кг) наведнъж. Ясно е, че не ядем чак такива количества картофи, или поне не бива да ядем, а развалените изхвърляме.
Има няколко основни правила, които трябва да се помнят, за да не превръщаме растението в свой враг, защото то не е такъв. Враг ни е лакомията за чипсове, за пържени картофи. Обилното солене на ястията от картофи, подправянето с пикантни подправки или съчетаването с тлъсти меса също вредят на фигурата ни, а и на здравето.
Затова - картофите само варени на пара или печени, но не с пакетче краве масло, допустимо е малко растителна мазнина. И още - малко сол; малко подправки; чипс - само за “опитня”. Ако готвите картофи с месо-да не е тлъсто, нали помните, че те поемат мазнините, а за тлъстите храни всеки е наясно. Напоследък е много модерно да се пълнят картофи с майонеза, със сосове и нарязани колбаси. Навярно се сещате как калориите главоломно нарастват?
При активно спортуващите проблемът с картофите е по-разностранен. Важно е какъв спорт се упражнява, на какъв хранителен режим е трениращият. От по-горе дадената таблица е видно количеството въглехидрати в 100 грама сурови картофи. Ясно е, че ако хранителният режим изисква повече въглехидрати, могат да се консумират картофи в по-голямо количество. Е, не си въобразявайте, че те ще заместят тестените изделия, месото и други високо въглехидратни храни. Ако обаче режимът е нисковъглехидратен, количеството на картофите трябва да се ограничи и те да се използват като заместител на обилно хранене преди тренировка, още повече че имат висок глиkемичен индекс, тоест бързо се абсорбират. По скалата (ГИ) храните са разделени на три основни групи-с нисък, среден и висок глиkемичен индекс (ГИ). Тези с висок ГИ се абсорбират бързо, но чувството за ситост е кратковременно. Ще се нахраните след тренировката, но вероятно картофите ще ви държат ситост, докато тя трае.
За медицински цели се препоръчва най-вече пресен картофен сок, но това е друга тема за разговор. Само ще споменем, че многото калий в картофите ги прави подходящи за лечебна храна на страдащи от сърдечно-съдови заболявания. Пресният сок от сурови картофи се използва отдавна при лечение на гастрити, язви и диспепсия, запек и други смущения в храносмилането. Дневната доза е 150мл.
Накрая да обобщим – яжте картофи, но мислете как да ги приготвите така, че да са едновременно и вкусни, и безопасни за личното ви тегло и здравето. Прочутата картофена салата: 500 г. картофи, сварени на пара, нарязани на дребно и овкусени с лимонов сок , малко олио и ситно нарязан копър е великолепна, особено ако я споделите с приятел - по 250г., но решите ли да я доовкусите с майонеза, не се чудете откъде се взе новият сантиметър около талията.
Източник: Fitnes-bg - фитнес и бодибилдинг: http://www.fitnes-bg.com/
| |
|
Тема
|
 Re: Building Muscle Over Age 40 - Complete Guide
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 11.02.23 05:21 |
|
|
Summary
1. Need more protein. (Minimum 1g/ lb of bodyweight) 2. You have to rest more (between sets and workouts). 3. Your joints are more sensitive. (Examples: hyperextension instead of deadlift, dumbbell press instead of barbell, chest supported row instead of bent over, leg press instead of squat). 4. You need more mobility work 5. You need to do more cardio. 6. Consistency is more important. 7. Nutrition is more important. Редактирано от Mod vege на 11.02.23 05:21.
| |
|
Тема
|
Brian Johnson: young again - 45 са новото 18
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 23.02.23 05:25 |
|
|
Брайън Джонсън има една цел - да постигне тяло като на тийнейджър
Фаза едно за него е да забави физическото стареене. Фаза две - да обърне процеса на стареене. И той вече навлиза уверено във втората фаза.
Бизнесменът Брайън Джонсън, основател на биотехнологичната компания Kernel, не гледа на себе си като поредния богаташ, който се опитва да живее вечно или поне впечатляващо дълго.
Той се приема най-вече като ходещ и дишащ научен проект, който ще докаже, че стареенето е напълно обратимо с правилния медицински подход.
Джонсън не прекарва деня си в козметичните студиа. Той иска да спре стареенето във всяка една своя клетка - от кожата, косата и зъбите, до сърцето, черния дроб и мозъка.
Предприемачът е на 45 години, но сърцето му е на 37, кожата - на 28, а капацитетът на белите дробове и физическата подготовка - като на 18-годишен.
Усилията му костват над 2 млн. долара годишно, които отиват за заплащане на екип от 30 медици, за хранителни добавки, специализирани веган храни, козметика и други. Джонсън следва режим, за който думата "спартански" е твърде слаба.
Той всяка сутрин става в 5:00, всяка вечер ляга точно в 20:30 часа, а два часа преди лягане носи специални затъмняващи очила, които блокират синята светлина. Носи седем вида слънцезащитен крем, но напоследък избягва да се излага въобще на слънце заради вредите върху кожата.
От известно време той не слуша новини или подкастове, защото му оказват негативно влияние и спомагат за стареенето.
Лекарският екип на Брайън се ръководи от д-р Оливър Золман, който назначава терапиите, с които тялото на бизнесмена да се подмладява. Върху Джонсън се извършват ежемесечни и дори ежедневни изследвания на кръв, тъкани, мозък, сърдечна дейност, дишане.
Спрямо показателите се коригират и диетата и режимът му. Пред Bloomberg д-р Золман споделя, че работи с много атлети и холивудски звезди, но Джонсън е единственият, който отива толкова далеч в желанието си да забави стареенето.
И всички проучвания до момента показват, че тялото му действително започва да се подмладява, макар и на цената на екстремни усилия.
В момента Брайън приема по 1192 калории на ден и се храни изцяло веган. Тренира по един час всеки ден и по три пъти седмично силово заради което телесните му мазнини варират между 5 и 6 процента.
Предприемачът смята, че е истински уникален не само заради труда, който полага, но и защото показва открито всичко, което се случва около него. Той е активен в Twitter и вече има три пространни видеа в YouTube, които показват рутината му, изследванията, показателите и консултациите му с лекарите.
Клипът, озаглавен A typical Bluepring Morning (Blueprint е официалното име на проекта), показва пълния сутрешен режим на Джонсън. Не се учудвайте, че видеото е над 37 минути - процедурите са много, а Брайън разказва изключително подробно за тях.
- typical morning (Youtube)
Следва теглене на кантар, поемане на хранителни добавки, тренировка, хранене. Любим му е веган пудингът от ядки, като най-често в менюто му е каша със сивкав вид от леща, гъби, броколи и семена.
По мнение на д-р Золман упоритостта на пациента му вече му се отплаща и скоро ще може да докаже, че по документи Джонсън е на 45, но тялото му е на не повече от 35.
Някои части и органи на Брайън показват изумителни резултати. Според зъболекаря му венците му са като на 17-годишен. Броят на нощните ерекции, които получава, също са сходни с тези при тийнейджър. Подобрил е слуха в едното си ухо, наранено в детството му, чрез звукова терапия.
Някои от процедурите, пред които Джонсън преминава, са откровено болезнени. Той например едва изтърпява да му взимат кръв и признава във видеата си, че гледката му е непоносима.
Козметичните терапии, през които Брайън преминава, също са безброй - лазерни пилинги и терапии, терапия на цяло тяло с ултравиолетова светлина, пилинг. Козметиката, която Джонсън използва, до огромна степен е специално създадена за него и нейното влияние също се следи внимателно.
Той е наясно с критиките, които получава и които определят начинанието му по редица начини - от детинско и инфантилно, през абсурдно, до напълно невъзможно.
В социалните мрежи Брайън Джонсън получава критики не само за стриктния си режим, но и заради факта, че всъщност не изглежда много по-млад от своите 45.
Обвиненията, че пръска над 2 млн. долара годишно, а не прилича на младеж и има по-скоро изпит и нездрав вид, карат бизнесмена да започне да работи и в тази насока. Джонсън вече е преминал през процедура по инжектиране на мазнини в лицето за по-плътен вид на бузите.
За Bloomberg той уточнява, че това не е обикновеното попълване на лицето с филъри, които за него са "като кръпки".
Процедурата е от изцяло нов тип и инжектираните мазнини трябва да спомогнат кожата да произведе свой слой от мазнини и колагени, който ще даде по-свеж и леко бебешки вид на лицето.
Д-р Золман има друго опасение - че Брайън може да повлияе на други маниаци на тема подмладяване по отрицателен и дори опасен начин. Терапии като инжекции с тестостерон, ледени бани и стероидни терапии биха могли да застрашат човешкото здраве. Същото може да се каже и за неразумното приемане на хранителни добавки.
Медикът далеч не е единственият, който изпитва съмнения около проекта Blueprint на Джордан. Биологът д-р Андрю Стийл е убеден, че всъщност предприемачът не става по-млад с времето.
? (Youtube)
В свое видео в YouTube Стийл обяснява, че богатият набор от хранителни добавки и процедури може и да влияят на показателите, които Брайън дава пред лекарите, но действията му са по-скоро в стил "да измамиш системата", отколкото наистина да я промениш.
Д-р Стийл отбелязва и че в едно от най-важните изследвания, което се нарича PhenoAge и посочва приблизителната възраст на човешкото тяло, Брайън Джонсън не се представя никак впечатляващо.
Според PhenoAge Джонсън е на 40,9 години - число, което не е невъзможно за постигане и от негови връстници, които просто следват по-здравословен начин на живот, без да изпадат в крайности.
Предприемачът за момента няма намерение да се отказва, а напротив, да се подложи на още по-екстремни процедури. "Красотата е в това да прескачаш граници", заявява той.
Редактирано от Mod vege на 23.02.23 05:31.
| |
|
Тема
|
Brian Johnson: One meal, 23 hr fast,100% nutrition
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 23.02.23 05:38 |
|
|
Update (10/21): Project Blueprint has my latest dietary protocol.
In the past, I’ve written about A Plan for Humanity, Building a Global Biological Immune System, and Zeroth-Principle Thinking.
But let’s be honest, who has time to read this gibberish?
So today, I come bearing recipes.
At 8:30 am, I intake 2,250 calories for my only meal for the day. I call it 1:23:100: one meal, 23 hour fast, 100% optimal nutrition [1].
To generate a meal plan that is customized to my biology, I use results from a series of tests done every 90 days using blood, saliva, urine and the like (I fired my conscious mind from making decisions about food consumption). For example:
A blood test that identifies diet-induced inflammatory reactions (e.g. cytokines, leukotrienes, or prostaglandins), and tests white blood cells against over 150 types of common vegetables, beans, nuts, legumes, seeds, fruits, and chemicals. Each food receives a personalized inflammation-inducement score
A complete blood panel (+ any extra biomarkers I may be following)
Micronutrient test
Microbiome analysis
Neuroendocrine test
This is what my daily meal looks like right now:
[image]https://miro.medium.com/v2/resize:fit:640/format:webp/1*fwem4R2bLVYlHGm2xntyUg.jpeg[/image]
Before I go any further, it wouldn’t be the United States of America if I didn’t include disclaimers:
this article represents today’s routine, but I change something every single day in order incorporate new scientific evidence or test results, trial a new hypothesis, and or my experience
the science supporting my dietary choices is strong
the science around optimal fasting protocols is emergent
before eating bounteous amounts of vegetables, berries, seeds and nuts, best to speak to a physician
Also, don’t drink bleach.
Ok, let’s proceed. Foods in the picture:
Super Veggie (daily)
[image]https://miro.medium.com/v2/resize:fit:640/0*3oeDfVAjtsLpdlK6[/image]
Broccoli, 250grams
Cauliflower, 150 grams
Shitake/Maitake Mushrooms, 50grams
Spinach, 50 grams
Carrots, 30 grams
Garlic, 1 clove
Ginger Root, 3 grams
Lime Juice, 1
Apple Cider Vinegar, 1 Tbsp
Black lentils, 300 grams
Hemp Seeds, 1 Tbsp
Nutty Pudding (daily)
[image]https://miro.medium.com/v2/resize:fit:640/format:webp/1*EDOuheK6OMTn7_SuCqOLyg.jpeg[/image]
Nutty Pudding (top left), Super Veggie (top right)
1/2–1 cup (50–200 mL) of Macadamia nut milk
1 Tbsp (10g) ground macadamia nuts
2 tsp (10g) ground walnuts
1 tsp (20g) of ground flax seeds
1 Tbsp (10g) cocoa (non dutched)
6 g of sunflower lecithin
1 tsp (3g) cinnamon
2 Tbsp chia whole seeds
1/2 cup (70g) blueberries (save half for topping)
¼ cup (70g) raspberries
2 fl oz (50 mL) freshly made pomegranate juice, with pith filtered out
3 organic cherries
The third dish varies daily
Today it was a sweet potato salad with kale, arugula, spinach, tomato, bell peppers, and of course sweet potatoes.
Other things consumed:
Ultra-Premium Extra Virgin Olive Oil, 2 Tbsp (30 mL) [3]
Avocado, ¼–½ (optional)
Red wine, 3 oz (100 mL)
Raspberries, ½ cup (70g)
Blueberries, ½ cup (70g)
Brazil Nut, ½
Coffee (decaf), 24 oz (with 30g, or 60 mL, coffee grounds)
Pea Protein, ~20 grams
Collagen Peptides, 22 grams
Amino Complex, 1 scoop
Lycopene, 10mg
Zinc (as citrate), 15mg
Lithium (as aspartate), 1mg
L-Lysine, 3g
Turmeric with bioperine, 1,000mg
Magnesium, 300mg
Super B Complex (folate free, and pre-metabolised forms), 0.15 pill/day to reach near 100% RDA supplementation dose for B1, B2, B3, B5, B6, B7 and B9
Vit D-3, 2,000 IU
Liquid Iodine, 75 micrograms
L-Tyrosine, 500mg
B12 methylcobalamin 1000mcg, 1x/wk
Every 90 days, I wear a temporary implantable blood glucose monitor for 14 days to assess the biological effects of my diet. Here are my most recent results:
2,250 calories a day allows me to work out vigorously daily. Here is today’s workout:
While waching my weight:
Using Cronometer as a guidepost (but always testing actual levels via blood, saliva, urine, etc.), a typical day’s nutrition profile will look like this:
With 1:23:100, my enjoyment of food has increased to a 10 out of 10, compared to what I’d say was a 4 out of 10 when eating three meals a day with snacks interspersed. Now, I dream about the foods I eat daily, and experience exquisite pleasure tasting, smelling and consuming. Perhaps it’s the combination of fasting and tightly managing my caloric intake. Whatever it is, life is more joyful because of it.
My routine doesn’t accommodate lunch or evening social dinners, which are part of the fabric of human social bonds. But my loved ones have graciously accepted my explorations and they now find great satisfaction and humor in hearing how I desperately want to eat what they’re eating when we sit down for dinner.
With non-familiar acquaintances, it takes a little finesse to explain why I won’t be ordering food or drinking alcohol, while also avoiding kick starting an entire conversation about diet and nutrition.
This new routine has brought clarity to the ridiculous amount of energy I was spending on the knock-down drag out internal battles I’d have within myself multiple times a day struggling to decide whether Healthy Bryan or Just This Once Bryan was calling the shots. Then having to reconcile all of those heavy and costly emotions of regret, shame, disapproval directed at myself if Just This One Time Bryan secured a decision victory. Those negative emotions are gone. Non-existent. To me, this is the biggest victory of this entire effort.
My diet routine today reflects my fortunate life circumstances. It is not accessible to everyone. My hope is that over time, these analog systems that I and others create will become cheaper, better and accessible to everyone.
Footnotes
[1] Michael Rae’s Quotidien Diet Protocol
[2] Super Veggie Preparation instructions
Put large rough cut broccoli and cauliflower in a large saucepan.
Fill with water till veggies are covered.
Julienne cut the carrot and place in a bamboo steam basket above the veggies.
Steam [4] carrots while veggies boil, about 5 minutes or until you smell them. Steam mushrooms for 7–9 minutes.
When veggies are done use a slotted spoon to put the cooked cauliflower and broccoli into the blender with the other ingredients. Do not add the carrots (they will be used as a topping).
Blend for 5 minutes.
Pour into a large bowl. Top with choice of cooked lentils, steamed julienee carrots and hemp seeds.
[3] Highest Quality Extra-Virgin Olive Oil
>76% oleic acid
<9 and ideally <6 meq/kg peroxide value
<0.3% free fatty acids (FFA)
>85% 1.2 DAGs or > 90%
>560 mg/kg total phenolics as measured via HPLC total biophenols IOC
Less than 8 months old
Stored in a cool light free environment
[4] Cooked via low temperature, high humidity, high acidity, high antioxidant cooking methods to minimize formation of Advanced Glycation End-products (AGEs) and Advanced Lipid Peroxidation End-products (ALEs).
[5]With 1:23:100, my enjoyment of food has increased to a 10 out of 10, compared to what I’d say was a 4 out of 10 when eating three meals a day with snacks interspersed. Now, I dream about the foods I eat daily, and experience exquisite pleasure tasting, smelling and consuming. Perhaps it’s the combination of fasting and tightly managing my caloric intake. Whatever it is, life is more joyful because of it.
My routine doesn’t accommodate lunch or evening social dinners, which are part of the fabric of human social bonds. But my loved ones have graciously accepted my explorations and they now find great satisfaction and humor in hearing how I desperately want to eat what they’re eating when we sit down for dinner.
With non-familiar acquaintances, it takes a little finesse to explain why I won’t be ordering food or drinking alcohol, while also avoiding kick starting an entire conversation about diet and nutrition.
This new routine has brought clarity to the ridiculous amount of energy I was spending on the knock-down drag out internal battles I’d have within myself multiple times a day struggling to decide whether Healthy Bryan or Just This Once Bryan was calling the shots. Then having to reconcile all of those heavy and costly emotions of regret, shame, disapproval directed at myself if Just This One Time Bryan secured a decision victory. Those negative emotions are gone. Non-existent. To me, this is the biggest victory of this entire effort.
My diet routine today reflects my fortunate life circumstances. It is not accessible to everyone. My hope is that over time, these analog systems that I and others create will become cheaper, better and accessible to everyone.
Footnotes
[1] Michael Rae’s Quotidien Diet Protocol
[2] Super Veggie Preparation instructions
Put large rough cut broccoli and cauliflower in a large saucepan.
Fill with water till veggies are covered.
Julienne cut the carrot and place in a bamboo steam basket above the veggies.
Steam [4] carrots while veggies boil, about 5 minutes or until you smell them. Steam mushrooms for 7–9 minutes.
When veggies are done use a slotted spoon to put the cooked cauliflower and broccoli into the blender with the other ingredients. Do not add the carrots (they will be used as a topping).
Blend for 5 minutes.
Pour into a large bowl. Top with choice of cooked lentils, steamed julienee carrots and hemp seeds.
[3] Highest Quality Extra-Virgin Olive Oil
>76% oleic acid
<9 and ideally <6 meq/kg peroxide value
<0.3% free fatty acids (FFA)
>85% 1.2 DAGs or > 90%
>560 mg/kg total phenolics as measured via HPLC total biophenols IOC
Less than 8 months old
Stored in a cool light free environment
[4] Cooked via low temperature, high humidity, high acidity, high antioxidant cooking methods to minimize formation of Advanced Glycation End-products (AGEs) and Advanced Lipid Peroxidation End-products (ALEs).
[5]
[6]
| |
|
Тема
|
Пет начина да загубите тегло, докато спите
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 25.02.23 02:55 |
|
|
Лошият сън през нощта ви прави не само отпаднали денем, но също така може да ви направи и по-дебели. Изследванията показват, че сънят в продължителност на по-малко от осем часа повишава нивата ви на хормона на стреса кортизол, което негативно афектира и върху микробите в стомаха ви, забавяйки вашия метаболизъм.
За щастие, вие можете да обърнете този процес и да поддържате метаболизма си в добра скорост, разчитайки на тези простички стъпки:
1. ТРЕНИРАЙТЕ ВЕЧЕР
След работа, насочете се право към залата. Това може да ускори метаболизма ви за следващите 16 часа, според International Journal of Sport Nutrition.
2. ПОДОБРЕТЕ ПРОТЕИНОВИЯ СИ ШЕЙК
Захранете гладните си мускули, сменяйки суроватъчния си протеин след тренировка за казеинов. Той се освобождава по-бавно в организма и кара храносмилателната ви система да работи в следващите 8 часа. Това кара и метаболизма ви да бъде под пара през нощта.
Холандски изследователи посочват, че казеинът усилва синтеза на протеина, което ви помага да елиминирате допълнителни 35 калории дневно за всеки половин килограм мускули, които сте направили.
3. РАЗЧИТАЙТЕ НА СТУДЕНИ ДУШОВЕ
Един студен душ може да има страхотни ползи за вас. Изследване на PLoS ONE показва, че 30-секундно излагане на студена вода активира вашите кафяви мазнини - които, когато са под пара, елиминират допълнителни 400 калории, докато спите.
Бъдете сигурни, че държите главата си под кранчето. Повече кафяви мазнини се складират около врата ви и раменете.
4. ЗЕЛЕНИЯТ ЧАЙ ПОМАГА
Флавоноидите, които могат да се открият в зеления чай, ускоряват вашия метаболизъм. А ако това е третата ви чаша за деня, ще изгорите и 3.5% повече калории през нощта.
Не се притеснявайте за съдържанието на кофеин. Зеленият чай може и да ви остави будни до новините в 22:00 часа, но не и за през нощта.
5. СПЕТЕ В ОХЛАДЕНА СТАЯ
Изследване на National Institutes of Health показва, че намалянето на температурата в стаята ви до 19 градуса изгаря 7% повече мазнини, защото тялото ви гори мазнини, за да запази своята основна температура.
Редактирано от Mod vege на 25.02.23 03:03.
| |
|
Тема
|
Зеленият път на „Алгае България“
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 05.03.23 17:41 |
|
|
- „“
Докато спирулина у нас основно се отглежда в епруветки, Ивайло Стоев може да я произвежда с тонове. „Алгае България“, първата ферма за микроводорасли в България, има биореактор за индустриална култивация и се готви да скалира на чуждия пазар
Пет години отнема на Ивайло Стоев да стигне до валидиран пазарен продукт – първото бурканче с жива спирулина се появява на пазара през 2016 г. | Снимка: Лора Славова
Пет години отнема на Ивайло Стоев да стигне до валидиран пазарен продукт – първото бурканче с жива спирулина се появява на пазара през 2016 г. | Снимка: Лора Славова
Те се продават и през онлайн магазина, и през партньорската мрежа на компанията. За да ги създаде, екипът на Стоев използва за база обратната връзка с клиентите си – нещо, на което предприемачът държи и което залага в концепцията си за чуждите пазари.
Така разбира, че хората, приемали редовно свежото микроводорасло, забелязват покачване на хемоглобина си. Причината е, че то е изключително богато на желязо, което се усвоява на 100% от организма. Резултатът е Algoglobin с четвърто поколение фолиева киселина, последван от симбиотика Algobiotic и антивирусния Spiruferviral, който отбелязва сериозни продажби по време на пандемията.
Усилията на предприемача не остават незабелязани. През 2020 г. е между финалистите в националния конкурс „Иновативно предприятие на годината“. „Нашите иновации не са в чудовищни кодове“, казва Ивайло Стоев.
Те са заложени в гените на компанията, заедно с клиентоцентризма и мисълта за природата. „Почти всеки продукт е с иновация“, допълва той. Последната разработка на „Алгае България“, която съвсем скоро ще влезе в търговската мрежа, е също новаторска – микс между спирулина и странджански манов мед.
Също през 2020 г. Ивайло Стоев отбелязва и друго постижение – най-после разполага с биореактор за индустриална култивация на микроводорасли, за който мечтае от началото на проекта.
Подкрепен със смесено финансиране, от което 800 хил. лв. са по Програма за морско дело и рибарство, той е с капацитет 40 тона и влиза в действие в базата на фермата в с. Зимница. „Като обем биореакторът ни е в топ 10 на Европа“, посочва предприемачът. Сега обаче пред него изниква ново предизвикателство – да адаптира култивационната технология към този мащаб.
ЕДНО Е ДА КОНТРОЛИРАШ СВЕТЛИНАТА на един буркан, друго е на 40 тона на половин декар“, дава пример фермерът и отново се впуска в експерименти – този път в тонове. Откакто спирулина започва да циркулира във вените на индустриалния биореактор, компанията е загубила между 10 и 15 реколти. Микроводораслите се мултиплицират бързо и умират бързо, ако нещо в средата не им понесе.
„Има един куп рискове, които могат да доведат до фатален край за системата, и сме минали през много от тях“, казва предприемачът. Това е и причината въпреки автоматизацията на системата човешката намеса да е ключова. Процесът изисква знание, опит и фини настройки, които самият Стоев е придобил с годините. Сега обаче разчита и на други хора, обучени от него, а той добавя само „солта и пипера“.
Технологичното усъвършенстване продължава две години, приключва в края на 2022 г. и всички инвестиции са засмукани в него. Временно маркетингът и другите дейности минават на заден план. Жертвите си струват, защото резултатът е скалираща технология, която позволява на „Алгае България“ промишлено производство на висококачествени микроводорасли и отваря вратите към чужбина. Целта на Стоев е американският пазар, където няколко компании са готови да дистрибутират продуктите му. Стъпката е ключова и той държи да е добре подсигурена. Става въпрос за съвсем скорошно обявяване на инвестиционен рунд, насочен към инвеститори извън пределите на страната ни.
Всъщност походът навън е планиран за 2021 г., но се отлага под натиска на пандемията и инфлацията. Годината е трудна – на фона на ъпгрейда на технологията, търсенето се свива и оборотите спадат с 62% спрямо предходния период, като достигат 154 хил. лв. според Търговския регистър, налага се Стоев да освободи служители.
Но въпреки спънките той не изпуска от фокус своята цел. Как се справя? „Свиване на разходи, повече работа, по-малко спане.“ А дали някога му е минавала мисълта да се откаже? „Този следобед“, отговаря през смях той и продължава: „Човек трябва да знае истински и дълбоко какво иска и ще го постигне рано или късно. Имали сме трудности, но когато си задам въпроса какво искам, знам отговора, така че няма отказване.“ Продуктите на компанията вече са на английския пазар, в това число и свежата спирулина.
Въпреки термочувствителността на продукта фермерът е намерил как да намали рисковете при доставката – една от най-деликатните брънки във веригата до клиента, така че те пристигат до адрес за 24 ч. Сега в ядрото на стратегията за световен растеж на Ивайло Стоев е изграждането на онлайн платформа с изкуствен интелект, зад която стои 360-градусов бизнес модел, стартиращ от култивацията на биомаса през разработването на продукти, до консултация, препоръка и доставка.
Това е холистичен подход, със затворен кръг от услуги, индивидуално отношение и директна обратна връзка с крайния клиент, като „Алгае България“ ще работи и с локални партньори – дистрибутори на съответния пазар.
„Това, което гледаме в момента, е малък фрагмент от онова, което виждам за бъдещето“, казва Ивайло Стоев. Каква е визията му, подканяме го да уточни. „Следващият ключов момент е излизането на чуждите пазари. След това – Космоса“, отговаря той. И изобщо не се шегува.
Редактирано от Mod vege на 05.03.23 22:17.
| |
|
Тема
|
СБОГОМ, AI. ЗАДАВА СЕ ОРГАНОИДНИЯТ ИНТЕЛЕКТ, КОЙТО
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 05.03.23 22:13 |
|
|
Компютри, задвижвани от човешки мозъчни клетки, е концепция, която може да звучи като научна фантастика, но екип от изследователи в Съединените щати вярва, че такива машини могат да оформят бъдещето. Те са част от нова област на познание, наречена органоиден интелект (OI – от „organoid intelligence“) и учените вече имат план как да го развият, пише CNN.
Органоидите са лабораторно отгледани тъкани, които приличат на органи. Тези триизмерни структури, обикновено получени от стволови клетки, се използват в лаборатории от близо две десетилетия. По този начин учените успяват да избегнат вредни тестове върху хора или животни, като експериментират със заместители на бъбреци, бели дробове и други органи.
Мозъчните органоиди всъщност не приличат на малки версии на човешкия мозък, но клетъчните култури с размер на мастилена точка съдържат неврони, способни да изпълняват функции, подобни на мозъчните, като образуват множество връзки.
Учените наричат явлението „интелект в чиния“.
доктор Томас Хартунг, учен, органоиден интелект, органоиди, изкуствен интелект, oi, ai
Д-р Томас Хартунг, професор по здравеопазване и инженерство в областта на околната среда в Университета за обществено здраве и инженерство „Джон Хопкинс“ в Балтимор, започва да отглежда мозъчни органоиди чрез промяна на проби от човешка кожа през 2012 г.
Той и неговите колеги предвиждат да комбинират силата на мозъчните органоиди в един вид биологичен хардуер, който е по-енергийно ефективен от суперкомпютрите. Идеята е въпросните „биокомпютри“ да използвт мрежи от мозъчни органоиди и така да революционизират фармацевтичните тестове за заболявания като Алцхаймер, да дадат нов поглед върху човешкия мозък и да променят бъдещето на изчисленията.
Изследването, описващо плана за органоиден интелект, представен от Хартунг и неговите колеги, е публикувано в списание .
„Компютрите и изкуственият интелект са двигател на технологичната революция, но те достигат предел“, казва д-р Хартунг, който е водещият автор на изследването. „Биокомпютрите са огромно усилие за уплътняване на изчислителната мощ и повишаване на ефективността ѝ, за да надградим сегашните ни технологични граници.“
Човешкият мозък срещу изкуствени интелект
Въпреки че изкуственият интелект е вдъхновен от човешките мисловни процеси, технологията не може да възпроизведе напълно всички възможности на човешкия мозък. Тази разлика е причината, поради която хората могат да разчитат деформирано изображение или текст от програмите за защита CAPTCHA (Completely Automated Public Turing Test To Tell Computers and Humans Apart) – като мярка за онлайн сигурност, при която човек доказва, че не е бот.
Суперкомпютърът обаче може да обработи огромни количества информация по-бързо от човешки мозък.
„Например, Alphago (изкуственият интелект, който през 2017 г. победи играч №1 в света на играта Go) е обучен с данни от 160 000 игри“, посочва Хартунг. „Човек трябва да играе по пет часа на ден в продължение на над 175 години, за да натрупа толкова много опит.“
От друга страна, човешкият мозък е по-енергийно ефективен, както и по-добър в ученето и вземането на сложни логически решения.
Frontier, суперкомпютър на стойност 600 милиона долара в Националната лаборатория Оук Ридж в Тенеси, тежи 3 629 килограма – еквивалент на два стандартни пикапа. Машината надхвърли изчислителния капацитет на един човешки мозък през юни 2022 г., но използва милион пъти повече енергия“, коментира Хартунг.
„Мозъкът все още е ненадминат от съвременните компютри“, твърди професорът. „И има невероятен капацитет за съхранение на информация, равняващ се на 2500 терабайта“, добави той. „Достигаме физическите граници на силициевите компютри, защото не можем да съберем повече транзистори в малък чип.“
Как може да работи един биокомпютър
През 2012 г. пионерите в областта на стволовите клетки Джон Б. Гърдън и Шиня Яманака получиха Нобелова награда за разработването на техника, която позволява генерирането на клетки от напълно развити тъкани като кожата. Революционните изследвания позволиха на учени като Хартунг да разработят мозъчни органоиди, които се използват за имитиране на живи мозъци и тестване на лекарства, които могат да представляват риск за здравето на мозъка.
Хартунг си спомня, че други изследователи са го питали дали мозъчните органоиди могат да мислят или да постигнат съзнание. Въпросът го подтикна да обмисли възможността да подава информация към органоидите за средата, в която се намират, и как да взаимодействат с нея.
„Това отваря нова възможност да изследваме как работи човешкият мозък. Защото можете да манипулирате органоидната система, като правите неща, които не можете да правите с човешкия мозък от етична гледна точка“, коменира Хартунг, който е и кодиректор на Центъра за алтернативи на изпитанията върху животни в Европа.
Професорът определя органоидната интелигентност като „възпроизвеждане на когнитивни функции, като учене и сензорна обработка, в лабораторно отгледан модел на човешки мозък“.
Мозъчните органоиди, които в момента той използва, ще трябва да бъдат увеличени за постигането на OI. Всеки органоид има приблизително толкова клетки, колкото се намират в нервната система на плодовата мушица. Един органоид е с размер около 1/3000000 (една тримилионна част) от човешкия мозък, което означава, че е еквивалент на около 800 мегабайта памет.
„Твърде малки са, всяка съдържа около 50 000 клетки. За OI ще трябва да увеличим този брой до 10 милиона“, казва Хартунг.
Изследователите също така се нуждаят от начини за комуникация с органоидите, за да им изпращат информация и да получават показания за това какво „мислят“. Авторите на изследването са разработили план, който включва инструменти от биоинженерство и машинно обучение, заедно с иновации. Постигането на различни видове методи за вхдо и изход на информация в органоидните мрежи би позволило изпълнението на по-сложни задачи, пишат изследователите в проучването.
„Разработихме устройство за мозъчно-компютърен инетерфейс, което е нещо като капачка за ЕЕГ (електроенцефалограма) за органоиди“, споделя Хартунг. „Това е гъвкава обвивка, която е плътно покрита с малки електроди, които могат както да улавят сигнали от органоида, така и да предават сигнали към него.“
Хартунг се надява един ден да има полезен комуникационен канал между изкуствен интелект (AI) и органоиден интелект (OI), „който ще позволи на двете страни да изследват взаимно възможностите си“.
Начини за използване на OI
Най-въздействащият принос на органоидния интелект може да се прояви в хуманната медицина.
Мозъчните органоиди биха могли да се разработят от кожни проби на пациенти с невронни нарушения, което ще позволява на учените да тестват как различни лекарства и други фактори биха могли да им повлияят.
„С OI бихме могли да изучаваме и когнитивните аспекти на неврологичните състояния“, отбелязва Хартунг. „Например бихме могли да сравним формирането на паметта в органоиди, получени от здрави хора и от пациенти с Алцхаймер, и да се опитаме да поправим относителните дефицити. Бихме могли също така да използваме OI, за да тестваме дали определени вещества, като пестициди, причиняват проблеми с паметта или ученето.“
Мозъчните органоиди също биха могли да отворят нов начин за разбиране на човешкото познание.
„Искаме да сравним мозъчни органоиди от типично развити донори с мозъчни органоиди от донори с аутизъм“, посочва съавторът на изследването Лена Смирнова, асистент професор по екологично здраве и инженерство в „Джон Хопкинс“.
„Инструментите, които разработваме за биологични изчисления, са същите, които ще ни позволят да разберем промените в невронните мрежи, характерни за аутизма, без да се налага да използваме животни или да тестваме върху хора, за да можем да разберем основните механизми, поради които пациентите имат тези проблеми и увреждания“, обяснява тя.
Използването на мозъчни органоиди за създаване на органоиден интелекет все още е в начален стадий. Разработването на OI, сравним с компютър с мозъчната мощ на мишка, може да отнеме десетилетия, каза Хартунг.
Но вече има обещаващи резултати, които илюстрират какво е възможно. Друг съавтор на изследването д-р Брет Каган, главен научен директор в Cortical Labs в Мелбърн, Австралия, и неговият екип наскоро показаха, че мозъчните клетки могат да се научат да играят видеоиграта „Pong“.
„Техният екип вече тества това с мозъчни органоиди“, твърди Хартунг. „И бих казал, че възпроизвеждането на този експеримент с органоиди вече изпълнява основното определение за OI. Оттук нататък е само въпрос на изграждане на общността, инструментите и технологиите за реализиране на пълния му потенциал.“
Етиката на мозъчните органоиди
Създаването на човешки мозъчни органоиди, способни на когнитивни функции, повдига редица етични проблеми, включително дали те могат да развият съзнание, да усетят болка и дали тези, чиито клетки са били използвани за производството им, имат някакви права по отношение на органоидите.
„Ключова част от нашата визия е да развиваме OI по етичен и социално отговорен начин“, подчертава д-р Хартунг. „По тази причина ние си партнираме с етици от самото начало, за да установим подход на „вградена етика“. Всички етични въпроси ще бъдат непрекъснато оценявани от екипи, съставени от учени, етици и общественост, в хода на развитието на изследването.“
Включването на обществеността в разбирането и развитието на органоидния интелект е от решаващо значение, пише Джулиан Киндерлерер, почетен професор по право на интелектуалната собственост в Университета на Кейптаун, Южна Африка (б.р. – Киндерлерер не е част от новото проучване за OI и прави коментара си в отделно публикувана политическа прогноза).
„Навлизаме в нов свят, в който взаимодействието между хората и човешките конструкти размива различията“, пише Киндерлерер. „Обществото не може да чака пасивно новите открития; трябва да участва в идентифицирането и разрешаването на възможни етични дилеми и да гарантира, че всички експерименти са в рамките на етичните граници, които все още предстои да бъдат определени.“
„Наблюдението на развитието на изкуствен интелект като ChatGPT накара някои да се запитат колко близо са компютрите до преминаване на теста на Тюринг*“, пише Гари Милър, заместник-декан по изследователска стратегия и иновации и професор по екологични здравни науки в Колумбийския университет в Ню Йорк, в отделна статия, публикувана във вторник. Милър също не е част от проучването на "Джон Хопкинс“.
(б.р. – *Тестът на Тюринг, известен още като игра на имитация, е разработен през 1950 г. от британския математик и компютърен учен Алън Тюринг, за да провери дали машината има разум в човешкия смисъл на думата.)
„Въпреки че ChatGPT може ефективно да събира информация в интернет, той не може да реагира на промяна в температурата, както може култивирана клетъчна система“, продължава Милър. Характерстиките на органоидните системи дават основание на него и другите учени да допускат, че OI ще може да проявява „ключови аспекти на интелигентността и чувствителността“, присъщи на хората.
„Това изисква задълбочено изследване на етичните последици от технологията, в което етиците трябва да са задължителен компонент. Налага се да гарантираме, че всяка стъпка от процеса се провежда с научна почтеност, като същевременно признаваме, че по-големият проблем е потенциалното въздействие върху обществото. OI размива границата между човешкото познание и машинния интелект, а технологията и биологията напредват със скорост, която може да изпревари необходимите етични и морални дискусии. Тази нововъзникваща област трябва да възприеме енергичен подход за справяне с етичните и моралните въпроси, които идват с този вид научен напредък, и трябва да го направи, преди технологията да се срине в моралната бездна.“, завършва Милър.
Редактирано от Mod vege на 05.03.23 22:17.
| |
|
Тема
|
6 храни, които ще повишат нивата ви на тестостерон
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 08.03.23 03:35 |
|
|
Ако вашият нагон е нисък, а прогресът ви в залата не върви така, както сте си го представяли, то не е никак малко вероятно причината за това да се крие във вашите хормони.
Сигурно знаете, че производството на тестостерон в тялото ви достига своя пик през 20-те ви години, но скоро след това той започва да се понижава с около 1.6 процента на година, след като навършите 30.
Тежките тренировки в залата са добър начин да стимулирате производството на тестостерон, но има и други опции за това. Преди да се забързате към най-близкия магазин за добавки, пробвайте да увеличите нивата на тестостерон в тялото си чрез храната, която консумирате. Ето и няколко предложения, подходящи за целта:
1. Яйца
Яйцата вече би трябвало да присъстват във вашата диета, особено техните жълтъци, които съдържат много повече нутриенти, отколкото белтъците. Микронутриентът в жълтъка, който усилва производството на тестостерон, е витамин D3. Изследване в Hormone & Metabolic Research показва, че тоталният тестостерон и свободният такъв са се увеличили с около 400 процента, след едногодишен прием на витамин D3.
2) Кръстоцветни зеленчуци
Кръстоцветните зеленчуци (броколи, зеле, брюкселско зеле, карфиол) са анти-естрогенна храна, защото те отделят съставка, наречена индол-3 карбинол. Тази съставка се преобразува в ди-индолил метан (DIM), който от своя страна преобразува естрогена в по-безопасни форми, позволявайки подходящи нива на свободния тестостерон. Свободният тестостерон лесно се свързва с андрогенните рецептори, за да бъде повишен нагонът, да се спомогне за изграждането на мускули и намаляване на мазнините, както и цялостно да се подобри представянето ви в залата.
3) Миди
Една мида от около 225 грама съдържа средно по 18 грама белтъчини, което подпомага резултатите ви в залата, докато се увеличава и нивото на тестостерон. Мидите са богати на цинк, който от своя страна е сред минералите, действащи благосклонно спрямо повишеното производство на тестостерон. Всекидневно от храната си приемате около 10 милиграма цинк, но тялото ви усвоява не повече от 2-3 милиграма. Това ви поставя в риск да се озовете в състояние на дефицит. Стандартната настинка е всъщност симптом на ниски нива на цинк в организма. А когато нивото на цинк в тялото ви е ниско, щитовидната ви жлеза ограничава производството на лутеинизиращи и стимулиращи фоликулите хормони; те са отговорни за задействане на производството на тестостерон в тестисите.
4) Чесън
Тази храна не само ще подобри вкуса на вашето ястие, но също така ще повиши и нивата на тестостерон в тялото ви. Чесънът съдържа съставка, наречена диалил дисулфид, която повишава хормона, който позволява производството на тестостерон. Проведени са изследвания сред животни, които са доказали, че чесънът повишава производството на тестостерон, когато е комбиниран с високопротеинова диета.
5) Спанак
Още една причина, поради която Попай обичаше толкова много спанака - той повишава неговите нива на тестостерон. Този зелен зеленчук съдържа високо количество от минерала магнезий. Магнезият играе съществена роля в развитието на мускулите и репродуктивната функция. Изследване на Biological Trace Element е показало, че магнезият увеличава свободния и тотален тестостерон както в атлетите, така и в хората, които не са физически активни.
6) Гъби
Напълнете чиниите си с гъби, ако искате да видите увеличаване на нивата на тестостерон в организма ви. Гъбите пречат на производството на ензима ароматаза, който превръща андрогена в естроген, пречейки на свободния тестостерон да премине към андрогенните рецептори.
| |
|
Тема
|
Enzyme that can turn air into energy...
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 11.03.23 01:54 |
|
|
A relative of the tuberculosis bacterium has long been known to convert hydrogen from the air into electricity. Now, scientists have discovered how.
A scanning electron microscope image of a bacterium that can use atmospheric hydrogen to generate an electrical current
Scientists studying a cousin of the bacteria responsible for tuberculosis and leprosy have discovered an enzyme that converts hydrogen into electricity, and they think it could be used to create a new, clean source of energy literally from thin air.
The enzyme, which has been named Huc, is used by the bacterium Mycobacterium smegmatis to draw energy from atmospheric hydrogen, enabling it to survive in extreme, nutrient-poor environments.
Now, by extracting and studying the enzyme, the researchers say they have found a new energy source that could be used to power a range of small portable electrical devices. They published their findings March 8 in the journal .
"We imagine that a Huc-containing power source could power a range of small portable devices using air, including biometric sensors, environmental monitors, digital clocks, and calculators or simple computers," lead author Rhys Grinter(opens in new tab), a microbiologist at Monash University in Australia, told Live Science via email.
"When you provide Huc with more concentrated hydrogen, it produces more electrical current," he said. "Which means you could use it in fuel cells to power more complex devices, like smart watches, or smartphones, more portable complex computers, and possibly even a car."
M. smegmatis is a nonpathogenic, fast-growing bacterium often used in the lab to study the cell wall structure of its close, disease-causing relative, Mycobacterium tuberculosis. Commonly found in soil all over the world, M. smegmatis has long been known to convert trace hydrogen in the air into energy; in this way, the microbe can survive in the toughest environments, including Antarctic soils, volcanic craters and the deep ocean, where little other fuel can be found, the researchers said.
But until now, how M. smegmatis did this was a pervading mystery.
To investigate the chemistry behind M. smegmatis' shocking ability, the scientists first isolated the Huc enzyme responsible for the process using chromatography — a lab technique which enables scientists to separate the components of a mixture. Then, they investigated the enzyme's atomic structure with cryo-electron microscopy, a technique that won its creators the . By beaming electrons onto a frozen sample of Huc that was gathered from M. smegmatis, the researchers mapped out the enzyme's atomic structure and the electrical pathways it uses to carry the electrons so that they form a current.
The team discovered that at its center, Huc has a structure, called an active site, that contains charged ions of nickel and iron. Once hydrogen molecules (made up of two protons and two electrons) enter the active site, they become trapped between the nickel and iron ions and get stripped of their electrons. The enzyme then sends these electrons along in a flowing stream to generate a current.
"The electrons are absorbed by Huc (specifically the nickel ion), and transferred to the surface of Huc (by a molecular wire formed by clusters of iron and sulphur ions)," Grinter said. "If we immobilize Huc on an electrode, the electrons can enter an electrical circuit from the enzyme surface and generate current."
Further experiments revealed that the isolated Huc enzyme can be stored for prolonged periods; that it survives being frozen or heated up to 176 degrees Fahrenheit (80 degrees Celsius); and that it can consume hydrogen at concentrations as minuscule as 0.00005% of that found in the air we breathe. These attributes, alongside the microbe's ubiquity and ability to be easily grown, could make the enzyme an ideal candidate for a power source in organic batteries, the researchers say.
"Huc can extract energy from hydrogen in the air, which is effectively limitless," Grinter said. "The amount of electricity that can be generated from the low concentrations of hydrogen in the air will be modest. This will limit the application of Huc in this context to devices that require a small but sustained amount of power. A complementary use of Huc would be in fuel cells where a higher concentration of hydrogen is provided."
| |
|
Тема
|
Липса на сън -> сърдечни заболявания & възпаления
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 12.03.23 00:43 |
|
|
За крепко здраве е необходим качествен сън - мнозина проучвания са доказали, че недостигът на сън води повишава риска от сериозни проблеми, включващи дори и сърдечни заболявания. Експерти от болница в Масачузец са открили по какъв начин сънят ни предпазва от натрупване на артериална плака, наричана атеросклероза. В репорта си те описват механизма, по който недостигът на сън повишава производството на бели кръвни клетки, които допринасят сериозно за атеросклерозата.
"Разбрахме, че сънят спомага за регулирането на производството на възпалителни клетки в костния мозък, за здравето на кръвоносните съдове, както и че нарушението на съня води до нарушаване на контрола на производството, което води до възпаления и сърдечни заболявания" - коментира Filip Swirski, автор на доклада.
За да проучат как недостигът на сън повишава риска от атеросклероза, отборът на Swirski изследвали мишки, генетично програмирани да развият атеросклероза при нарушен сън - досущ както би се будил някой заради шум или друг дискомфорт. Въпреки че не са забелязани промени в теглото, толерантността към глюкоза и нивата на холестерол, при участващите в експеримента мишки се забелязвало натрупване на артериална плака и по-високи нива на моноцити и невтрофили - възпалителни клетки, които допринасят за атеросклерозата.
При последвали експерименти било открито, че мишките, чийто сън бил нарушаван, произвеждали повече стволови клетки в костния си мозък, което водило до умножаване и на белите кръвни клетки. Хормонът хипокретин, произвеждан в хипоталамусът, който е част от мозъка, играе роля в регулирането на съня, като същевременно регулира и белите кръвни клетки. Обикновено се произвежда в по-големи количества, когато животните (вкл. и хората) са будни, но в случая нивата му били изненадващо ниски.
Изследователите установили, че хипокретинът регулира производството на бели кръвни телца, взаимодействайки с невтрофилите в костния мозък. Те, от своя страна, намаляват производството на моноцити, освобождавайки в организма фактора, наречен CSF-1. Експериментите с мишките показали също, че хипокретинът оказва влияние върху CSF-1, върху производството на моноцити и натрупването на артериална плака.
"Това е пряка демонстрация на факта, че хипокретинът е също важен за възпаленията." - споделя Swirski, професор по радиология към Харвард. "Сега остава да разучим различните начини, по които правилният сън подкрепя сърдечното здраве, както и да обърнем повече внимание на връзката между нервната и имунната система."
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Mod vege на 12.03.23 00:47.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Mod vege на 12.03.23 00:48.</EM></FONT></P>Редактирано от Mod vege на 12.03.23 00:50.
| |
|
Тема
|
How to Build Muscle with Fasting | The Guide
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 12.03.23 07:58 |
|
|
"Let me save you 20 minutes:
1. Workout hard and in a fasted state
2. Break your fast right after finishing your workout
3. When breaking your fast, stick to lean protein, small amounts of lean carbs, a source of fructose (ie. an orange), and Omega 3"
__
How to Build Muscle with Fasting | The Ultimate Guide - Thomas DeLauer
1) Fasting & Catecholamine Response
Fasting increases catecholamines, which burn fat through the activation of HSL and Perilipin, and increase blood flow to muscles
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1...
2) High mTOR when Breaking Fast/Insulin & mTOR
Per a study in the journal Nutrients, “a postprandial increase of insulin and glucose acutely activates mTOR within metabolic tissues”
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/arti...
3) Foods that Boost mTOR
A study published in Medicine & Science in Sports & Exercise demonstrated in humans that ingesting essential amino acids shortly after working out increased mTOR activity
Elevated protein synthesis from a workout occurs 1 hour after exercise and can continue 24-48 hours after
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/arti...
A study published in the journal Clinical Science looked at 9 healthy participants, age 25-45, who led a sedentary lifestyle that supplemented with 4 grams of DHA and EPA daily for an 8-week period
The pathways which regulate protein synthesis (mTORSer2448 and p70s6kThr389) increased by roughly 50% (50% more active in the presence of higher omega-3 fatty acid levels)
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/arti...
4) Sodium, Fructose & Glucose for Enhanced Carb Absorption
Study - The British Journal of Nutrition
The ingestion of glucose:fructose was at an average rate of 2.4 g/min resulted in 65% greater oxidation than glucose only and very high peak oxidation rates of 1.75 g/min were reached
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1...
5) Fasting & Mitochondrial Density
To increase mitochondrial density you have to upregulate the expression of AMPK (for mitochondrial biogenesis) and force your body to improve its functioning
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2...
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/arti...
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/arti...
6) Training at the end of your fast - P70S6K
A study from the European Journal of Applied Physiology had subjects split into two groups that were trained on two occasions separated by three weeks - one of the sessions was performed on an empty stomach after an overnight fast
Found: Increased p70s6k phosphorylation during intake of a protein–carb drink following resistance exercise in the fasted state - fasted training group saw a bigger increase in p70s6k
https://link.springer.com/article/10....
7) MCT Oil at Night - Thermogenic Effect
Allocate MCT oil towards the end of your eating window to get more of a catecholamine response before bed
Study - European Journal of Clinical Nutrition
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8...
8) Caffeine & Glycogen Loading
Caffeine (combined with carbohydrates) following exercise can help refill muscle glycogen faster than carbs alone
Study - Journal of Applied Physiology
https://www.physiology.org/doi/full/1...
9) Grass-finished Meat
Animals that are fed green grass also store more vitamin A in their livers, which is why grass-finished beef is higher in beta carotene - the precursor to vitamin A
Vitamin A is useful because it supports protein synthesis - Vitamin A levels decrease as protein synthesis increases
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6...
Редактирано от Mod vege на 12.03.23 08:00.
| |
|
Тема
|
The 5 Stages of Fasting (And The Benefits of Each
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 26.03.23 08:01 |
|
|
(And The Benefits of Each One)
Dr. Anthony Gustin, DC, MS
Medically reviewed by Dr. Anthony Gustin, DC, MS on November 10, 2020
Written by Spencer Brooks
Intermittent fasting is more than just a weight-loss strategy.
While skipping meals is a surefire great way to burn through your fat stores, the health benefits of intermittent fasting extend far beyond simple weight loss. Fasting promotes mental clarity and mood[*], improves immune function[*], increases muscle growth[*], and more.
However, not all fasts provide the same benefits. There are multiple stages of fasting, and the benefits you get from fasting depend on the length of your fast.
Here’s a look at the five main stages of fasting, the specific benefits that come with each one, and a brief look at how to incorporate fasting into your life.
Stage 1 Fasting (8-12 Hours): Stable Blood Sugar
Fasting begins about eight hours after your last meal. This stage is characterized by changes in your blood sugar levels.
Stable Blood Sugar
After about eight hours without food, your blood glucose begins to dip. You may experience hunger, fatigue, food cravings, and trouble concentrating.
However, if you can make it over this initial hurdle, these symptoms pass pretty quickly. By 12 hours, your body will begin to tap into your glycogen stores (sugar stores), and your blood glucose levels will stabilize[*].
At 12 hours, you’ll also start switching into the early stages of ketosis — your body stops relying on carbohydrates for fuel and begins burning your body fat stores instead[*].
Short-term fasting may also lower blood pressure and increase insulin sensitivity, making this type of fasting useful for people with type 2 diabetes or other blood sugar control issues[*].
Stage 2 Fasting (12-18 Hours): Ketosis, Fat Burning, and Mental Clarity
After 16 to 18 hours of fasting, you should be in full ketosis[*]. Your liver begins converting your fat stores into ketone bodies — bundles of fuel that power your muscles, heart, and brain.
This stage of fasting has a few benefits:
Appetite Suppression
Ketones suppress appetite, which means your hunger should actually start to subside during this fasting stage[*].
Paradoxically, fasting begins to get easier as you fast for a longer time. After the first stage of fasting, appetite generally declines.
Fat Loss
Stage 2 fasting is ideal if you want to lose weight. Your body switches fully into fat-burning mode, and because you don’t have any food in your system, you begin to burn through body fat quickly.
In addition, this stage of fasting decreases ghrelin, the hormone that makes you want to eat a lot of food, and also stabilizes your insulin levels, which prevents food cravings[*].
These factors work together to prevent overeating. If you can do intermittent fasting for 16-18 hours a day, you’ll burn through body fat and fill up quickly when you break your fast, which makes it easy to stay in a calorie deficit and lose weight.
Mental Clarity
At this stage of fasting, you may also enjoy a boost in brain-derived neurotrophic factor (BDNF).
BDNF is a protein that your brain makes to protect existing brain cells. BDNF also encourages the growth of new brain pathways. It also enhances learning[*] and boosts mood[*].
Fasting[*][*] and ketosis[*] both increase BDNF in animal studies, and researchers theorize that they do the same in humans[*] (although there haven’t been reliable human studies yet).
Stage 3 Fasting (24 hours): Autophagy and Anti-Aging
After a full-day fast, your body goes into repair mode. It begins recycling old or damaged cells and reducing inflammation. If you’re looking for anti-aging or anti-inflammatory benefits, a 24-hour fast may help.
Autophagy
When your body is under mild stress (such as exercise or an extended fast), your cells respond by becoming more efficient.
One thing they do is turn on autophagy. The term is Greek for “self-eating,” and that’s exactly what happens. During autophagy, your cells check all their internal parts, find anything that’s old, damaged, or functioning poorly, and replace them with shiny new versions. The old parts are either recycled into new materials or destroyed.
Studies show that fasting-induced autophagy comes with a variety of benefits.
Fasting triggered autophagy in the brain, clearing out misfolded proteins linked to Alzheimer’s disease[*].
Autophagy declines naturally as you age, which is connected to a variety of diseases. Fasting may be able to combat the age-related decline, keeping you biologically younger and protecting your cells from oxidative stress[*].
Early research suggests that fasting-related autophagy may help kill cancer cells[*].
Fasting reduces bodywide inflammation via autophagy[*].
Stage 4 Fasting (36-48 hours): Growth Hormone and Recovery
At stage 4, you’re leaving intermittent fasting territory and entering a longer fast.
As you undertake multiple days of fasting, your growth hormone levels begin to shift, which provides you with a new set of benefits.
Muscle Growth and Repair
A study of healthy adults found that 48-hour fasting increased human growth hormone (HGH) secretion by up to 400%. It also increased the frequency of growth hormone bursts throughout the day[*].
HGH increases muscle mass[*] and stimulates faster muscle repair[*]. It may also speed up the healing process for wounds and more serious injuries[*]. HGH is so effective that taking it externally is banned in professional sports and is considered doping.
It seems counterintuitive, but occasionally going without food for two days may actually help you build muscle, not lose it.
Stage 5 Fasting (72+ hours): Stem Cells and Immune Function
The final stage of fasting begins after a full three days without food.
Before you read about the benefits, note that a 72-hour fast is a serious undertaking. If you’re going to try it, make sure you drink plenty of water, get plenty of electrolytes like sodium, magnesium, and potassium, and stop fasting if you feel lightheaded or otherwise unwell.
Immune System Regeneration
A 2014 study found that 72-hour fasting led to a near-complete rejuvenation of the immune system. Fasting triggered stem cell production, creating brand new immune cells to replace old ones[*].
The same study also had cancer patients fast throughout chemotherapy treatment. Normally, chemotherapy devastates the immune system, increasing the risk of infection and illness for cancer patients.
But when patients fasted during chemo, their immune system stayed strong throughout the process.
Fasting is fairly simple. You just have to follow three rules:
Choose a fasting window. As you read, the stages of intermittent fasting each come with different benefits. Pick a window of time fast and stick to it. for example, if you’re doing an 18-hour fast, maybe you stop eating at 8 PM today and don’t break your fast until 2 PM tomorrow.
No calories. A true fast (also called a water fast) includes zero calories during the fasting period. Water, coffee, tea, and other zero-calorie beverages are fine during water fasting, but anything with calories will break your fast.
Stay hydrated. Drink plenty of water during your fast. make sure you also get your electrolytes by adding sea salt to the water and/or taking an electrolyte supplement.
For more details about different fasting schedules and how to use fasting as part of a healthy lifestyle, you may want to take a more in-depth look at fasting.
Fasting and the Keto Diet
You can also combine fasting with a ketogenic diet.
Several of the benefits of intermittent fasting come from your body being in ketosis — a state in which you burn fat as your main energy source.
By eating a ketogenic diet, you can get your body into ketosis before you start fasting. A keto diet suppresses hunger[*] and improves your health on its own. Pairing it with fasting provides even more health benefits.
You can start a keto diet today with a quick trip to the grocery store.
The Takeaway
Intermittent fasting is a valuable tool to improve your health. It’s free, simple to do, and is generally safe for most people (although you still may want to consult your doctor about it before starting).
Now that you understand the different stages of fasting, you can choose the length of fast that best meets your health goals. And for even more health benefits, you may want to pair fasting with a ketogenic diet.Редактирано от Mod vege на 26.03.23 08:04.
| |
|
Тема
|
Different Types of Stem Cells and their Functions
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 26.03.23 08:20 |
|
|
Louis A. Cona, MD, Updated on Feb 7, 2023
There are several different types of stem cells, each with its own unique properties and applications in medical research and practice.
When people hear about stem cells, they tend to think of them as a magical type of cell that can change into any other kind of cell in the human body. Although this is partly true, stem cells are much more specific than that. There are several different types of stem cells, each with its own unique properties and applications in medical research and practice.
Stem cells are so named because they can either divide to produce more copies of themselves or differentiate into more specialized types of cells. Stem cell division produces new stem cells, while differentiation produces new cells with a specialty—for example, bone-making osteoblasts or blood-making red blood cell erythrocytes. Each type of stem cell has properties that distinguish it from other similar styles in the same category. Here are some of the most common types:
Different Types of Stem Cells
Hematopoietic stem cells (HSCs)
Mesenchymal Stem Cells (MSCs)
Neural Stem Cells (NSCs)
Human Embryonic Stem Cells (hESCs)
Induced Pluripotent Stem Cells (iPSCs)
Hematopoietic stem cells (HSCs)
Hematopoietic stem cells (HSCs) are a type of precursor cell found in the bone marrow that can develop into different kinds of blood cells, such as red blood cells, white blood cells, and platelets. HSCs can self-renew, meaning they can divide and produce copies of themselves.
There are several intermediate progenitor cells between HSCs and mature cells. These cells' multipotent and lineage-committed attributes are usually displayed together or separately before complete maturation. Blood is a highly regenerative tissue thanks to its short lifespan, and BM supports diverse cells' dynamic movement to ensure blood cells' homeostasis.
What are Hematopoietic stem cells used for?
Many non-malignant (e.g., sickle cell disease) and malignant (e.g., leukemia, lymphoma) diseases are treated with HPCs, which replace or rebuild patients' hematopoietic systems. Bone marrow or stem cell transplants can treat patients with non-malignant and malignant diseases. Clinical trials using HPCs for treating autoimmune disorders, genetic diseases, and other problems have been conducted under the supervision of the U.S. FDA. Here are some conditions for which stem cell transplants are an option:
Blood cancers
Blood cancers cause uncontrolled growth of unhealthy cells in the bone marrow, the factory that makes blood cells. They can broadly be categorized as leukemias, lymphomas, and myelomas.
Acute lymphoblastic leukemia (ALL)
Acute myeloid leukemia (AML)
Chronic lymphocytic leukemia (CLL)
Chronic myelogenous leukemia (CML)
Hodgkin lymphoma
Multiple myeloma
Myelodysplastic syndromes (MDS)
Non-Hodgkin lymphoma (NHL)
Non-blood cancers
Blood disorders, immune system disorders, and inherited metabolic disorders.
Adrenoleukodystrophy (ALD)
Hurler syndrome
Krabbe disease (Globoid-Cell Leukodystrophy)
Metachromatic Leukodystrophy (MLD)
Severe aplastic anemia
Severe Combined Immunodeficiency (SCID)
Sickle cell disease (SCD)
Wiskott-Aldrich syndrome (WAS)
Mesenchymal Stem Cells (MSCs)
Mesenchymal stem cells (MSCs) are a type of adult stem cell that can differentiate into a wide range of cell types. They are found in many different tissues and can be isolated from almost any source, including bone marrow, fat, umbilical cord, and placenta. MSCs have many possible applications in the medical field, from regenerative medicine to cancer therapy. MSCs can also create biological components such as skin, cartilage, and bone, which can be used to treat patients with severe injuries or diseases. In addition, MSCs are being studied for their potential to treat autoimmune diseases such as Multiple Sclerosis and Crohn's Disease. With all these potential applications, it's no wonder the study of MSCs has become one of the most exciting fields in modern medicine.
For years, researchers believed that mesenchymal stem cells only existed within the bone marrow. However, research has found various sources for MSCs, including umbilical cord tissue, body fat, molar teeth, and amniotic fluid.
The cells derived from cord tissue, more specifically Wharton's Jelly, are the youngest and most primitive MSCs available. With most umbilical cords discarded after childbirth, this source is non-harmful and readily available. View the source article.
The young nature of these cells allows the enormous potential for them to transform into whatever type of cell is necessary within the body. Youthful cells also tend to replicate faster, and MSCs cannot only differentiate into other cell types but multiply to increase their healing effect on the body.
What conditions have Mesenchymal Stem Cells been used to treat?
Human mesenchymal stem cells (MSCs) have been used in many clinical studies for the treatment of immune and inflammation-related diseases, including the following:
Cardiovascular conditions: Various types of drug-induced ischemic cardiomyopathy, chronic heart failure, myocardial infarction, and atherosclerotic plaque.
Neurological conditions: Hypoxic-ischemic brain lesions, Parkinson's Disease, Stroke, ALS, Multiple Sclerosis, and Alzheimer's disease.
Orthopedic conditions: Osteochondral defects, Arthritis and Osteoarthritis.
Rheumatologic conditions: Rheumatoid arthritis, ankylosing spondylitis, lupus erythematosus, systemic sclerosis, polymyositis and dermatomyositis, and Sjögren's syndrome.
Endocrine diseases: Type 1 diabetes mellitus.
Autoimmune / Inflammatory conditions: Crohn's Disease, Post Treatment Lyme Disease Syndrome, Long COVID, Fibromyalgia, COPD, and other inflammatory lung conditions.
It is foreseen that mesenchymal stem cells will provide significant therapeutic benefits to many patients based on the results of the published studies and ongoing trials available.
Neural Stem Cells (NSCs)
Specialized stem cells are responsible for repairing nerve-insulating myelin in the brain. These can be derived from other types of stem cells, such as mesenchymal cells.
In adults, only a tiny number of NSCs remain and are primarily inactive; however, there is substantial supporting evidence for their crucial roles in the nervous system's plasticity, aging, disease, and regeneration. NSCs are controlled by intrinsic genetic and epigenetic programs and extrinsic environmental stimuli transmitted by the stem cell niche.
A genetic defect or environmental factor might cause disease. Due to their importance, considerable research has been conducted to determine how NSCs are controlled. Since they were first discovered, NSCs have been a focal point for cell-based therapy in the brain and spinal cord. Despite recent advancements in mesenchymal, embryonic, and induced pluripotent stem cells, several challenges remain. The restricted number of surviving NSCs has limited their clinical applications. (2)
Human Embryonic Stem Cells (hESCs)
Stem cells are derived from donated embryos. They can naturally produce every type of cell in the body. One concern about their potential therapeutic use is that they have been found to cause tumors.
Human embryonic stem cells, commonly called hESCs, can self-renew and produce new adult tissues of various differentiation potentials. These properties make hESCs extremely promising for regenerative medicine applications. However, their use in human clinical trials is limited by their ethical origins and the need for effective methods to generate sufficient quantities of pure and stable hESCs.
Human embryonic stem cells are derived from the inner cell mass of a developing blastocyst. Research involving hESC lines has been greatly limited by the ethical debate over using human embryos for research purposes. Most hESC lines available today were obtained before the 2001 revisions to the Common Rule that governs clinical research with humans (also known as "human subjects" research). These changes have led researchers to shy away from continuing work on hESCs due to concerns about the possible negative impact on their careers or reputation. However, others have found ways around this contentious ethical dilemma through alternate sources of hESC lines and novel techniques for culturing them outside human embryos.
‍
Induced Pluripotent Stem Cells (iPSCs)
Induced pluripotent stem cells (iPSCs) are adult cells reprogrammed to a state similar to an embryonic stem cell. This process is referred to as "induced" because it requires the introduction of specific proteins and factors to coax the adult cells into becoming pluripotent.
iPSCs were first described by Shinya Yamanaka and his colleagues at Kyoto University in 2006. They were jointly awarded the 2012 Nobel Prize in Physiology or Medicine for their work. These reprogrammed adult cells offer many advantages over embryonic stem cells, including reduced risk of immune rejection, simplified ethical concerns, and less stringent cryogenic requirements. Moreover, iPSCs can be derived from individuals with a pre-existing threat of developing diseases caused by mutations in their germline DNA (e.g., certain genetic disorders). One concern about their potential therapeutic use is that they have been found to cause tumors.
Conclusion
Stem cell therapies are one promising front in the ongoing war against diseases and diseases of aging. As this article discusses, stem cells can potentially treat various conditions, including diabetes, heart disease, dementia, and transplant rejection. While these are exciting potential applications, a few key factors need to be considered before implementing stem cell therapies into practice.
Many different types of stem cells can differentiate into other cell types and offer the possibility of cell replacement therapies, tissue repair, and the development of new organs.
HSCs have the longest track record of use in humans; they have been used in various clinical trials for over 40 years, but they have yet to be ready to be used on an approved basis.
Mesenchymal stem cells (MSCs) are the most studied type of stem cell. They come from many tissue types across the body and display the most comprehensive range of differentiation potential. Like HSCs, MSCs are responsible for producing new cells in the body. They have been used in several clinical trials to treat Heart Disease, Stroke, Multiple Sclerosis, Parkinson's Disease, and Diabetes.
References:
(1) Baykal, B. (n.d.). Mesenchymal stem cells for the treatment of various diseases. Open Access Text. Retrieved November 29, 2022, from https://www.oatext.com/Mesenchymal-stem-cells-for-the-treatment-of-various-diseases.php
(2) Zhao, X., & Moore, D. L. (2018, January). Neural stem cells: Developmental mechanisms and disease modeling. Cell and tissue research. Retrieved November 29, 2022, from https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5963504/#:~:text=Neural%20stem%20cells%20(NSCs)%20are,to%20the%20entire%20nervous%20system.
| |
|
Тема
|
Side Effects of Stem Cell Therapy
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 26.03.23 08:26 |
|
|
Managing Expectations:
Louis A. Cona, MD, Updated on Mar 1, 2023
Is stem cell therapy safe? Discover the safe and effective potential of adult stem cell therapy. Backed by scientific research and clinical trials. Learn more about the potential side effects and risks.
Stem cells have been a topic of intense research for several decades, with the potential to revolutionize medicine. The ability of stem cells to differentiate into various cell types and to self-renew has opened the door to new treatment options for a wide range of medical conditions and diseases. Among the different types of stem cells, adult stem cells, including mesenchymal stem cells (MSCs), have gained significant attention due to their multipotent nature and ability to differentiate into various cell types. MSCs have been extensively studied and used in clinical trials for different medical conditions.
‍
The safety and efficacy of MSCs have been demonstrated in numerous pre-clinical and clinical studies, with minimal side effects reported. Nevertheless, the use of MSCs is still considered exploratory and more research is needed to understand their long-term effects fully. This research is essential to establish the appropriate dosage, duration, and frequency of treatments, the optimal cell source, and the best delivery method. Additionally, it is necessary to establish regulations, guidelines, and oversight to ensure the safety and efficacy of MSCs treatments.
‍
This introduction will discuss the current state of MSC research, including its potential therapeutic applications, safety, and efficacy. We will also discuss the ongoing challenges and future directions for MSC research, as well as the importance
‍
Stem cell therapy side effects
Stem cell therapy has become increasingly popular in recent years, with many individuals considering this treatment option for various conditions. Common short-term side effects of stem cell therapy include fatigue, headache, chills, nausea, and low-grade fever. However, side effects vary; not every patient will experience side effects. These side effects are generally mild and temporary. Additionally, the incidence of side effects may vary depending on the type of stem cells used, the dose, and the method of administration.
It's worth mentioning that despite the possible side effects, stem cell therapy is a safe and effective treatment option for a wide range of conditions, including but not limited to spinal cord injuries, heart disease, autoimmune conditions, degenerative neurological disorders, and diabetes. With careful consideration of potential side effects and close monitoring by a healthcare professional, individuals can decide whether stem cell therapy is the right treatment option for them. Short-term side effects of stem cell therapy generally include:
Intravenous Administration:
Fatigue
Headache
Chills
Nausea
Dizziness
Pain or discomfort at the injection site
Low-grade fever
Site Injection:
Pain or discomfort at the injection site
Swelling
Bruising
Redness
Numbness
Tingling
Infection
Intrathecal Administration:
Headache
Nausea
Dizziness
Fatigue
Pain or discomfort at the injection site
Neurological symptoms (such as weakness or numbness)
Fever
Intranasal Administration:
Nasal congestion
Runny nose
Sneezing
Sore throat
Headache
Dizziness
Is stem cell therapy safe?
Yes, stem cell therapy using human stem cells is a safe procedure. Stem cell clinics must follow proper cell administration techniques. Patients must also be screened for treatment candidacy as all people may not be candidates for stem cells. Multiple peer-reviewed studies have found Mesenchymal Stem Cell Therapy a safe procedure. Additionally, over the course of DVC Stem's IRB-approved clinical study, there have been no reports of any long-term adverse side effects from treatment.
‍
Adult stem cells are a safe treatment option
Adult stem cells, including mesenchymal stem cells (MSCs), are used in clinical settings because they have several characteristics that make them safe and suitable for medical treatments.
Multipotent: Adult stem cells, including MSCs, can differentiate into multiple cell types, making them versatile in treating various medical conditions and diseases.
Low risk of immune rejection: Adult stem cells, including MSCs, are less likely to be rejected by the body's immune system than embryonic stem cells, which can lead to inflammation and tissue damage.
Easy to harvest: Adult stem cells, including MSCs, can be easily gathered from various sources such as fat tissue, bone marrow, and umbilical cord blood, which makes them more accessible for medical treatments.
Extensively researched: Adult stem cells, including MSCs, have been extensively researched and used in clinical trials for various medical conditions and diseases. This research has provided a lot of information about their safety and efficacy.
‍
Can the body reject stem cells?
Mesenchymal stem cells (MSCs) have a degree of immuno-suppresive activity and thus are not usually subject to the same immune response as other foreign cells. Mesenchymal stem cells derived from umbilical cord tissue are universally accepted and have no chance of rejection. Cord tissue-derived mesenchymal stem cells (MSCs) are effectively “brand new” and Immuno-privileged, unclaimed by the body.
Additionally, unlike other forms of treatment, such as an organ transplant, no blood products are used, and no HLA matching is required. When administered, umbilical cord tissue-derived mesenchymal stem cells (MSCs) face no chance of rejection.
Safety Concerns for Stem Cell Treatments at unregulated clinics
There are several safety concerns for stem cell treatments at unregulated clinics. Some of these include:
Lack of oversight: Unregulated clinics may not have the same level of oversight and quality control as regulated clinics, which can lead to unsafe practices and treatments.
Unproven treatments: Stem cell treatments that have not undergone rigorous scientific testing and clinical trials may not be safe or effective. Unregulated clinics may offer treatments that have not been proven to work or have not been reviewed by the FDA.
Unsafe harvesting procedures: Some unregulated clinics may use dangerous techniques for harvesting stem cells, such as using unsterile equipment or performing the procedure on patients who are not suitable candidates.
Misleading or false information: Unregulated clinics may provide false or misleading information about the safety and effectiveness of their treatments, which can lead to false hope and expectations for patients.
Contamination: Unregulated clinics may not have the same level of sanitation, disinfection, and sterilization protocols, which can increase the risk of infection and contamination of the stem cells.
Unskilled staff: Unregulated clinics may not have adequately trained staff who can safely and effectively administer stem cell treatments.
Lack of follow-up care: Some unregulated clinics may not provide follow-up care or monitoring to ensure patients recover safely from the treatments.
It's important to note that these concerns are not limited to unregulated clinics but also can occur in regulated ones. That's why it's essential to do your research, ask for references, double-check the credentials of the staff, and ask for the treatments' clinical trials and FDA status (in the United States) before making a decision.
Advice for People Considering Stem Cell Therapies
Stem cell treatments can potentially treat various medical conditions and diseases. However, it is essential to note that the safety and effectiveness of almost all of these products have not yet been fully established.
If you are considering stem cell treatment in the United States, it is crucial to understand the role of the FDA in overseeing these treatments. This is not true despite some claims that the FDA does not need to review or approve treatments involving one's stem cells.
To ensure your safety and well-being, it is essential to:
Ask if the FDA has reviewed the treatment and confirm this information with your healthcare provider
Ask the clinical investigator for the FDA-issued Investigational New Drug Application number and review the FDA communication acknowledging the IND before getting treatment
Understand the entire process and known risks before signing any consent forms - before signing any consent forms, it is essential to understand the whole process and any known risks involved in stem cell treatment. The consent form will also identify the Institutional Review Board (IRB) responsible for protecting the rights and welfare of human subjects. You may also ask the study sponsor for the clinical investigator's brochure to gain more information about the product and its safety and effectiveness.
Ask the study sponsor for the clinical investigator's brochure, which includes a short product description and information about its safety and effectiveness.
‍
International stem cell treatments
If you are considering treatment in another country, knowing that the FDA does not oversee treatments outside the United States is essential. Regulations and oversight of stem cell products may vary in other countries, so it is crucial to research and understand the rules in the country where you are considering treatment. Additionally, knowing if the exploratory treatment is reasonably safe in a country that does not require regulatory review of clinical studies may be challenging.
Stem cell regulation in the Cayman Islands
The Cayman Islands, like many other countries, has regulations in place to ensure the safety and efficacy of stem cell therapies offered to patients. One of the requirements for any physician offering stem cell therapy in the Cayman Islands is that they must have an active clinical trial and an IRB (Institutional Review Board) approved protocol in place.
An active clinical trial means that the physician must conduct ongoing research on the safety and effectiveness of the stem cell therapy they offer. The IRB-approved protocol is a set of guidelines and procedures that have been reviewed and approved by the IRB, an independent committee responsible for overseeing the protection of the rights and welfare of human subjects in research studies.
By requiring an active clinical trial and an IRB-approved protocol, the Cayman Islands government aims to ensure that stem cell therapies offered in the country have undergone proper scientific evaluation and have been deemed safe and effective for use on patients. This helps protect patients from unproven or potentially dangerous treatments and ensures that the treatments offered have some scientific evidence of safety and efficacy.
‍
‍
What are stem cells?
Stem cells have not yet specialized in the body, meaning they have not grown into a particular type of cell with a specific function (e.g., muscle cell, skin cell, etc.). A stem cell can become many different cell types in the human body.
The process of stem cells transforming into new types of cells is called differentiation. This process is the most critical aspect of stem cell therapies, as the cells become new cells required for the body to heal.
Stem cells also have self-replicating capabilities. The cells can multiply into identical copies of themselves within the body after transfusion. For example, stem cells used to treat a neurological injury could become nerve cells and replicate to create exponentially more nerve cells. This process can drastically increase the effectiveness of stem cell treatments over time.
“Stem cell research has shown that cell therapy can promote the repair of diseased, dysfunctional, or injured tissue. There have been many positive and exciting outcomes for patients who have had little success with conventional treatments.”
As well as being essential to healthy human growth, stem cells are a potential source of new cells to replace damaged or diseased tissue. Stem cells' abilities make them promising in treating various diseases and conditions.
Where do stem cells originate?
Adult stem cells can be harvested from fat (adipose), bone marrow, umbilical cord tissue, & umbilical cord blood. Each source has certain benefits, and the type of stem cell source used can vary from patient to patient based on physician recommendations.
What are the side effects of Embryonic stem cells?
Embryonic stem cells (ESCs) or pluripotent stem cells are derived from the inner cell mass of a blastocyst, a very early stage of human development. While ESCs have the potential to differentiate into any cell type in the body, their use in medical treatments is still considered experimental, and there are several potential side effects to consider.
Tumor formation: ESCs can potentially form tumors after transplantation, which can be a severe side effect.
Immune rejection: ESCs may be rejected by the body's immune system, leading to inflammation and tissue damage.
Teratoma formation: ESCs can potentially form teratomas, benign tumors containing various tissue types, such as hair, teeth, and bone.
Development of malignant cells: ESCs can potentially develop into cancer cells.
Ethical concerns: ESCs are derived from human embryos, which raises ethical concerns about using human embryos in medical research.
Unknown long-term effects: ESC therapy is a relatively new treatment, and the long-term effects are not yet fully understood.
It's important to note that the use of embryonic stem cells is highly controversial, not only because of the potential side effects but also because of the ethical considerations raised by the use of embryonic cells.
It's necessary to consider the potential benefits and risks of using embryonic stem cells in medical treatments and to be aware of the ongoing research and developments in this field. Additionally, seeking guidance from healthcare professionals, ethicists, and regulators is essential before deciding.
‍
Conclusion
In conclusion, mesenchymal stem cell (MSC) therapy is a promising treatment option that can potentially treat various medical conditions and diseases. However, as with any medical treatment, it is essential to consider the potential risks and benefits before undergoing MSC therapy. While MSC therapy has been generally safe and well-tolerated, there are possible long-term side effects that need to be considered, such as the risk of tumor formation, immune reactions, and therapy failure. Additionally, as MSC therapy is a relatively new treatment, the long-term effects are not yet fully understood.
It is essential to consult with a healthcare provider and seek treatment from reputable clinics that have undergone the necessary oversight and clinical trials. Additionally, it's vital to be aware of the regulations and management of stem cell products in the country where you are considering treatment. It is also essential to be cautious when considering stem cell-based products in a country that may not require a regulatory review of clinical studies. It may be hard to know if the experimental treatment is reasonably safe.
In summary, while MSC therapy can provide significant benefits, it is important to approach it cautiously and be well-informed about the potential risks and benefits before making a decision. It is also important to seek treatments from reputable clinics that have undergone the necessary oversight and clinical trials.
‍
References
(1) Biehl, Jesse K, and Brenda Russell. “Introduction to Stem Cell Therapy.” The Journal of Cardiovascular Nursing, U.S. National Library of Medicine, Mar. 2009, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4104807/.
(2) Zakrzewski, Wojciech, et al. “Stem Cells: Past, Present, and Future.” Stem Cell Research & Therapy, BioMed Central, 26 Feb. 2019, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6390367/.
(3) Watt, Fiona M, and Ryan R Driskell. “The Therapeutic Potential of Stem Cells.” Philosophical Transactions of the Royal Society of London. Series B, Biological Sciences, The Royal Society, 12 Jan. 2010, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2842697/.
(4) Mao, Fei, et al. “Mesenchymal Stem Cells and Their Therapeutic Applications in Inflammatory Bowel Disease.” Oncotarget, Impact Journals LLC, 6 June 2017, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28402942.
(5) Walker, J. T., Keating, A., & Davies, J. E. (2020, May 28). Stem Cells: Umbilical Cord/Wharton’s Jelly Derived. Cell Engineering and Regeneration. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7992171/.
| |
|
Тема
|
TESTOSTERON & HGH STEIGERN DURCH INTERMITTIERENDES
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 27.03.23 13:04 |
|
|
Einleitung
Wenn man das Wort Fasten hört, denkt man nicht unbedingt an Muskelaufbau und Testosteronsteigerung. In diesem Artikel wirst du jedoch erfahren, wie du dein Testosteron durch intermittierendes Fasten pushen kannst.
WAS IST INTERMITTIERENDES FASTEN?
Intermittierendes Fasten oder auch Intervallfasten genannt bedeutet, dass die Essenszufuhr nur in einem bestimmten Zeitraum stattfindet. Es gibt eine Phase des Fastens, in der keine Nahrung zu sich genommen wird und ein bestimmtes Zeitfenster in dem gegessen wird.
Man wechselt zwischen Nahrungsverzicht und Nahrungsaufnahme in einem vordefinierten Zeitfenster. Die gängigste Methode ist die 16:8 Methode bei der auf 16 Stunden fasten, 8 Stunden Nahrungsaufnahme folgen.
ERKLÄRUNG
Durch das intermittierende Fasten bekommt der Körper über einen gewissen Zeitraum keine Nahrung. Dies führt dazu, dass der Körper in diesem Zeitfenster die Körperreserven nutzen muss. Somit verbrennt er Fett, um die Energiegewinnung aufrecht zu erhalten. Aber Fettabbau ist nicht das einzige was Intermittierendes Fasten zu bieten hat.
Intermittierendes Fasten regt zudem die Autophagie an. Das ist eine Art Recycling-Prozess auf Zellebene. Kleine Zellbestandteile, die nicht lebensnotwendig sind, zieht der Körper als Energiequelle heran, wenn keine Nährstoffe durch die Nahrung aufgenommen wurden. Dabei reinigt sich der Körper selbst von Toxinen und östrogenähnlichen Chemikalien. Zudem arbeiten auch die Verdauungsorgane optimal, da sie sich in der Fastenperiode vollständig reinigen können und so die erste Mahlzeit des Tages am effektivsten verwertet wird.
Der Körper agiert in diesem Fall wie ein leerer Schwamm. Verzichtet man in einem längeren Zeitraum auf Nahrung, so ist der Körper quasi „leer“ und saugt somit die Nährstoffe besonders gut aus der Nahrung. Wird dem Körper ständig Essen zugeführt (voller Schwamm) können wesentlich weniger Vitamine, Nährstoffe und Mineralien aufgenommen werden.
Intermittierendes Fasten ist keine Fastenkur im klassischem Sinne und auch keine Diätform.
INTERMITTIERENDES FASTEN 16/8 (FORMEN)
Es gibt verschiedene Formen des intermittierenden Fastens. Am bekanntesten ist die 16:8 Methode. 16 Stunden am Tag wird gefastet und in dem Zeitfenster von 8 Stunden gegessen. Diejenigen, die ungern frühstücken, werden mit dieser Methode am besten klarkommen, denn sie können spät frühstücken und früh zu Abend zu essen. Beispielsweise ab 11 Uhr das Fasten brechen und bis 19 Uhr die letzte Mahlzeit zu sich nehmen. Man hat also ein Essenszeitfenster von 8 Stunden (11 bis 19 Uhr). Wer lieber abends isst, kann das Frühstück ausfallen lassen und mit dem Mittagessen um 12 oder 13 Uhr starten und dafür bis 20 oder 21 Uhr essen.
Weitere Möglichkeiten wäre die 36:12 Methode, der 20:4 oder 5:2 Rhythmus.
Wobei das 5:2 Fasten für viele am schwierigsten umzusetzen ist, da man zwei Tage komplett fastet und 5 Tage „normal“ isst.
DIE DREI GRUNDREGELN
Wenn du intermittierendes Fasten ausprobieren möchtest, gibt es drei Grundregeln:
Finde heraus, welche Fastenvariante für dich am besten funktioniert und wie lange du ohne Essen auskommst ohne, dass es dir allzu schwer fällt.
Während der Fastenphase sind nur Wasser oder ungesüßte Getränke wie Kaffee oder Tee erlaubt. Der Körper holt sich in dieser Zeit alles, was er braucht, aus deinen Reserven.
Im Essen-Zeitfenster kann ganz „normal“ gegessen werden. Empfehlenswert ist natürlich eine gesunde Ernährung – also bestehend aus wenig raffiniertem Zucker, nicht zu viel und zu spät essen, wenig oder kein Fast-Food, dafür viel Obst und Gemüse.
Beim intermitternenden Fasten im Essenzeitraum ist auf genügend und vor allem gesunde Fette zu achten.
Gesunde Fette bedeutet nicht nur einfach- und mehrfach ungesättigte Fette, wie sie in Avocados und Nüssen vorkommen, sondern auch gesättigte, da diese essentiell für den Aufbau von Testosteron sind. Forschungen zeigen, dass eine Ernährung mit weniger als 40 Prozent der Energie als Fett zu einer Abnahme der Testosteronspiegel führt.
PERFEKT FÜR DEN TESTOSTERON – HAUSHALT
Besonders für den Testosteron-Haushalt ist intermittierendes Fasten das Optimum.
Denn der einfachste Weg, die Androgen-Rezeptoren zur optimalen Testosteronaufnahme zu bringen, ist intermittierendes Fasten.
Kurze Fastenperioden heben das Luteinisierende Hormon (LH), welches die Bildung von Testosteron stimuliert, um 67% an. Und die Testosteronwerte steigern sich um ganze 180%. In der Studie im “European Journal of Clinical Nutrition” wurden Auswirkungen des “Kurzzeit-Fastens“ auf das Luteinisierende Hormon (LH) festgestellt. Dieses Hormon wird gemeinsam mit dem FSH (Follikelstimulierendes Hormon) durch das in der Hypophyse gebildete Hormon GnRH (Gonadoliberin – Gonadotropin-Releasing Hormon) angeregt.
sprints hiit
Nach 56 Stunden Fasten waren nach Injektion von GnRH die Werte des Luteinisierenden Hormons erhöht (bei Normalgewichtigen Männern um 67%, bei stark übergewichtigen Männern um 26%). Gleichzeitig stieg bei den normalgewichtigen Männern das Testosteron um 180%. Lese hier die [=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=Pituitary-testicular+axis+in+obese+men+during+short-term+fasting]Studie[/url] nach.
INTERVALL FASTEN – DIE WICHTIGSTEN FAKTEN
Wasser – Versorge deine Körper mit reichlich Flüssigkeit.
Nährstoffe – Auf eine gesunde und abwechslungsreiche Kost mit genügend Mikronährstoffen, wie Vitamine, Spurenelemente und Mineralien achten.
Bewegung – Bringe genügend Bewegung in deinen Alltag. Egal ob Sport, Spaziergänge und öfter mal im Stehen als im Sitzen arbeiten.
INTERMITTIERENDES FASTEN – DIE VORTEILE
Mehr Zeit – Weniger Essen bedeutet mehr Zeit für andere Dinge.
Produktivität – Der Magen-Darm-Trakt bzw. die Verdauung nimmt deinem Körper einen Großteil seiner Energie. In der Fastenperiode kannst du diese Energie gezielt nutzen.
Gesundheit – Intermittierendes Fasten wirkt sich positiv auf die Gesundheit aus.
Intermittierendes Fasten kann deine Testosteronwerte steigern und die Konzentration anderer Wachstumshormone erhöhen.
INTERMITTIERENDES FASTEN & INTENSIVES TRAINING
Besonders Effektiv um das Testosteron zu steigern ist eine Kombination aus kurzen, intensiven Trainings und intermittierendem Fasten. Sowohl intermittierendes Fasten als auch kurzes intensives Training haben gezeigt, dass sie Testosteron steigern.
Kurze und intensive körperliche Betätigung hat einen positiven Effekt auf die Erhöhung des Testosterons und verhindert dessen Rückgang. Im Gegensatz zu längeren, moderaten Übungen, die entweder negative oder keine Auswirkungen auf den Testosteronspiegel gezeigt haben.
Intermittierendes Fasten Training
Intermittierendes Fasten steigert Testosteron durch Erhöhung der Expression von Sättigungshormonen einschließlich Insulin, Leptin, Adiponektin, Glucagon-like Peptide-1 (GLP-1), Colecystokinin (CKK) und Melanocortine, von denen bekannt ist, dass sie die Wirkung von Testosteron steigern, die Libido erhöhen und altersbedingten Testosteron-Rückgang verhindern.
STUDIEN ÜBER INTERMITTIERENDES FASTEN
Eine weitere Studie zeigte, dass es nach einer 24-stündigen Fastenperiode einen enormen Anstieg der Wachstumshormone gibt. Sie haben, ähnlich wie Testosteron, eine anabole Wirkung.
Eine weitere Studie fand heraus, dass sich durch intermittierendes Fasten der Körper von Toxinen und östrogenartigen Chemikalien entgiftet. Das ist ein wichtiger Prozess, der zu optimalen Testosteronwerten führt, da xeno-östrogene Chemikalien, die beispielsweise in Plastik vorkommen, das Testosteron hemmen.
Durch intermittierendes Fasten höht sich das menschliche Wachstumshormon (human growth hormone/hgh) um das bis zu 5-fache. Intermittierendes Fasten kann die Testosteronwerte um 200 bis 400 Prozent erhöhen. Der Grund dafür ist, dass sich die Leber während des Fastens entspannt und sich dabei das Hormongleichgewicht besser aufrecht erhalten lässt.
INTERMITTIERENDES FASTEN ERFAHRUNGEN
Das intermittierende Fasten lässt einen nicht nur mehr Power im Alltag haben, sondern man fühlt sich fitter, gesünder und hat den optimalen Testosteron-Push.
Man sollte dem intermittierenden Fasten definitiv eine Chance geben, um zu testen, wie es sich auf den eigenen Körper auswirkt, und wie man selbst die Erhöhung des Testosterons spürt.
Meine Empfehlung ist ganz klar: Intermittierendes Fasten ist die optimale Ergänzung zum Steigern des Testosterons und zur Leistungssteigerung im Alltag und im Sport. Ich habe mehr Zeit als zuvor, fühle mich blendend und stecke voller Energie. Für mich ist das intermittierende Fasten mit der 16:8 Methode sehr leicht umsetzbar. Nach circa zwei Wochen verspüre ich vor 13 Uhr keinen Hunger, da mein Körper sich bereits umgestellt hat. Ich freue mich auf die kommende Zeit und bin gespannt was sich noch spürbar verändern wird.
Zudem gibt es weitere Methoden um die Testosteron Produktion auf natürliche Art und Weise signifikant zu steigern. Dazu gehört neben der Ernährung auch das Training und weitere Tricks wie kaltes Duschen, Vitamin D / Zink / Bor / Ashwagandha Supplementation uvm.
Produktempfehlung – Bullet Proof Coffee
Für all jene die während dem Fasten den extra Kick wollen eignet sich Bullet Proof Coffee ausgezeichnet. Die Erfindung aus England erfreut sich unter Biohacker und Athleten größter Beliebtheit. Das nicht ohne Grund, denn der Kaffe schmeckt ausgesprochen gut und gibt während dem Fasten den entsprechenden Boost.
Bulletproof-kaffee
amazon button
FAZIT
Es ist also möglich das körpereigene Testosteron durch Intermittierendes Fasten zu steigern. Wichtig dabei ist, die passende Fastenmethode für sich zu finden und darauf zu achten, dass die Fettzufuhr ausreichend ist. Außerdem sollte viel getrunken werden und in der Zeit der Nahrungsaufnahme auf eine gesunde und abwechslungsreiche Kost mit genügend Mikronährstoffen, wie Vitamine, Spurenelementen und Mineralien zu achten.
Intermittierendes Fasten ist nicht nur zeitsparender, sondern bringt viele Vorteile für den Testosteronhaushalt mit sich.
Um weitere Möglichkeiten zu entdecken, die das Testosteron steigern klicke einfach auf den nächsten Button zu unserem Artikel zum Thema.
| |
|
Тема
|
д-р Тошков - Адренална Умора
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 22.04.23 22:45 |
|
|
и последствията и: надебеляване & понижена мускулатура, възпаления, намалена имунна система, хронична умора, ...
| |
|
|
|
ЗА ЛЕЧЕБНОТО ГЛАДУВАНЕ
НАЙ ДОБРОТО КОЕТО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ЗА ТЯЛОТО СИ!
12 час след последното хранене започва отделяне на растежен хормон.
Растежния хормон спомага за изгарянето на мазнини, граденето на мускулна тъкан, забавя стареенето.
Детския организъм отделя много растеж хормон. След 30 годишна възраст производството му намалява много.
12-13 час след последно хранене се наблюдава 1300% Увеличение на растежния хормон в ТЯЛОТО, това е като малко чудо вътре в нас!
13-15 час след последно хранене тялото навлиза в Кетоза, започва да изразходва мазнини от нашите депа за енергия, отделя кетони.
Кетоните имат изцеляващо действие за клетките в нашето тяло, включително и мозъка.
17 час след последното хранене започва процес наречен Автофагия при който самата клетка започва да използва за храна отпадъчните вещества и токсини вътре в самата клетка и започва да се самоочиства. Тази самодетоксикация е изключително силна и постига своя връх приблизително на 72 час без храна, като след това продължава разбира се.
24 час след последното хранене се случва нещо магическо, три основни органа започват да се възстановяват и изцеляват.
- В нашите тънки черва започва отделяне на стволови клетки:
пропускливи черва, кандида, храносмилателни проблеми, всичко започва да се подобрява и лекува.
- Започва отделянето на протеин наречен BDNF, този протеин отива в мозъка и намира тези неврони, които са повредени и причиняват загуба на памет, загуба на фокус, причиняват депресия, безпокойство, които ни помагат да учим.
След 24 час BDNF ще отиде при тези неврони и ще започне да ги възстановява.
Нивата на Серотонин също се завишават много. На 24 час нивата на възпаление в ТЯЛОТО ще започнат да намалят, също така и Кръвното Налягане намалява.
Всичко тези промени в полза на тялото които се случват в рамките на един ден без храна, няма да спрат да лекуват и почистват тялото докато не започнем да се храним. ЗАПОМНЕТЕ ТОВА!
36-48 час след последно хранене се отделя хормон наречен GABA, който отпуска ума и тялото, а знаем че колкото сме по релаксирани толкова по бързо оздравяваме.
72 час без храна е времето в което нашата Имунна система започва да се възобновява , нашите стари бели кръвни клетки биват рециклирани и възстановявани
3-5 ДЕНА без храна създаваме условия на тялото да оздравява и лекува ВСИЧКО вътре в нас, опорно двигателен апарат, мозък, Храносмилателна система, абсолютно всичко.
Ако можем да направим кратко обобщение:
След 12-тия час без храна стартират всички тези процеси в ТЯЛОТО чак до 72 час поетапно и после продължават до като не започнем да се храним!"
Д-р Минди Пелц
| |
|
Тема
|
13 Steps to Stay Under 8% Bodyfat - Thomas DeLauer
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 25.04.23 04:08 |
|
|
- Thomas DeLauer (Youtube)
1. Walk 10,000 steps a day
2. No food after 7pm
3. Closely watch the mirror adjusting your food intake surplus fat and reel fat intake
4. Full body workout upper and lower together
5. Prioritise lean protein 1h per pound of body weight
6. Rotate food intake quitting dinner or breakfast - metabolic flexibility
7. 60-90 days of Mediterranean foods then less Keto cycling
8. Lots of berries around workouts
9. Fibre is king eat lots
10. Fat / Portein high and low Cycling
11. Don’t eat nuts except macadamia
12. Prioritise recovery over intensity
13. Sauna, steam
14. Eat lots of eggs
15. Hang with the wife
| |
|
Тема
|
Tongkat Ali & Fadogia Agrest for testosterone?
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 27.04.23 05:45 |
|
|
by
Updated on February 14, 2023
First: Who am I, and why did we write this article?
I’m Dusan Stojanovic, and I’m a nutrition and supplement content specialist with over four years of experience and 1000s of articles under my belt about topics in the nutrition, supplement, and health and wellness space. I specialize in writing about supplements and how they can be used to optimize your health.
We published this article because we noticed the growing interest in tongkat ali and bodybuilding and combining it in a stack with fadogia agrestis, and wanted to create the most comprehensive source of information online about the subject, because it also happened to be in our wheelhouse. The Unwinder strives to publish high-quality, trustworthy information about ‘new wellness’ that its readers can use as a reference for making decisions about how they can best optimize their health.
Disclaimer: The information provided in this article is for educational and informational purposes only and should not be considered as medical advice. The content is not intended to be a substitute for professional medical advice, diagnosis, or treatment. Always seek the advice of your physician or other qualified healthcare providers with any questions you may have regarding a medical condition.
Natural herbal supplements are creating a lot of buzz as more and more people are trying to move away from synthetic products and be more in sync with nature. Two herbs, tongkat ali and Fadogia agrestis have recently become popular in bodybuilding and athlete circles as they can supposedly improve sports performance and boost muscle growth. Additionally, these two natural supplements help with erectile dysfunction and male sexual health.
So, which one is better? And should you take them together to amplify the benefits?
Here, I’ll explain everything you need to know about tongkt ali and Fadogia agrestis and help you determine whether or not it’s worth combining them for your intended health outcome.
Why Do People Combine Tongkat Ali And Fadogia Agrestis?
Tongkat ali and Fadogia agrestis are natural testosterone boosters. They are an excellent alternative for people who don’t qualify for testosterone replacement therapy, but want to increase their testosterone levels another way.
Most people use tongkat ali or Fadogia agrestis separately, which seems to do a good job. In contrast, some fitness enthusiasts claim that these two herbs have a synergistic effect, and by taking them together, you can experience more benefits.
However, we currently don’t have any clinical evidence to support this claim.
The combination of Fadogia agrestis and tongkat ali became super popular after Andrew Huberman, a Professor of Neurobiology and Ophthalmology at Stanford University, went on The Joe Rogan Experience and talked about testosterone boosting benefits. The claims stem from his personal use and the experiences of other people, which have been overwhelmingly positive.
We look forward to future clinical research that will support this anecdotal evidence.
Tongkat Ali and Fadogia Agrestis Health Benefits
Both tongkat ali and Fadogia agrestis improve testosterone levels, sports performance, and erectile function. However, tongkat ali has more studies to back its efficacy.
Here’s what science says about each of these herbs and their effects on well-being.
Tongkat Ali Benefits
Tongkat ali has been used to enhance libido and increase testosterone levels in men. Low testosterone levels could lead to male infertility, lower muscle mass, impaired bone health, and poor performance.
Supplementation with tongkat ali could improve erectile function and sperm parameters, resulting in more pregnancies.
The increase of testosterone levels could result in slight muscle gain and better endurance, which are significant benefits for competitive athletes. Tongkat ali can also combat fatigue and improve energy levels, helping athletes train harder.
Tongkat ali affects other hormones in addition to testosterone. For instance, it reduces cortisol levels which mitigates stress, anger, and tension. concluded that this supplement could reduce stress, improve emotional well-being, positively affect mood and certain immune health parameters.
If you are interested in other benefits of tongkat ali, read where we go in-depth about everything regarding this supplement.
Fadogia Agrestis Benefits
Fadogia agrestis is not as well researched as tongkat ali, and all the studies examining its effects have used animals as subjects.
For instance, one study showed that Fadogia agrestis could improve sexual vigor in male rats, enhancing their libido, sexual performance, and sexual arousal. That corresponds with the traditional use of Fadogia agrestis as an aphrodisiac and erectile function aid in some African and middle eastern regions.
The observed effects could result from higher blood testosterone levels, which was observed in another study. That increase in testosterone can lead to muscle and strength gains as this hormone is vital for gaining muscle and improving strength.
That’s why some athletes and gym-goers have started using Fadogia agrestis to boost their performance. Although the anecdotal evidence has been positive so far, we have yet to see clinical research that confirms these performance-enhancing benefits.
If you are interested in other Fadogia agrestis benefits and want to know more about the best Fadogia agrestis supplements, feel free to read where we review everything you need to know about it.
Tongkat Ali And Fadogia Agrestis Side Effects
According to studies, consuming tongkat ali is safe in doses of 200-400 mg per day. Research suggests that taking 600 mg per day for two months has no side effects.
Reported side effects of tongkat ali are rare and include restlessness, irritability, and sleep problems.
However, an inspection of tongkat ali supplements revealed that 1 in 4 products had a high concentration of mercury. That may be the culprit of possible side effects, as mercury poisoning symptoms include irritability, tremors, anxiety, and cognitive impairment.
Studies in mice showed that supplementing with Fadogia agrestis could lead to an increase of certain cytotoxicity markers. It could disrupt the normal structure of plasma membranes, impairing liver and kidney functioning.
Although both supplements are considered safe, we need more studies on Fadogia agrestis and tongkat ali to determine all side effects, overall safety, and the consequences of long-term use.
Tongkat Ali And Fadogia Agrestis Supplements
If you are thinking about using a tongkat ali and Fadogia agrestis supplement, then there are several factors you should consider beforehand.
The first thing you need to think about is dosage. For tongkat ali, we suggest going up to 400 mg per day, as current evidence points that this is a safe and effective dose.
The best dosage for Fadogia agrestis hasn’t been established yet as there isn’t enough evidence. However, most manufacturers recommend taking less than 1,000 mg per day, so you’ll want to find a supplement in that range.
When checking out different brands, you’ll want to see several things including positive consumer reviews, third-party testing, GMP certification, and domestic manufacturing. These ensure that a supplement is manufactured according to strict standards and regulations, and that independent labs have confirmed its quality and purity.
ticks all the boxes with GMP certification, domestic manufacturing, and third-party testing. In addition, their formulation is pretty potent, with 600 mg of Fadogia agrestis and 400 mg of tongkat ali which should ensure efficacy.
While we can’t guarantee that there’s a synergistic effect from combining tongkat ali and Fadogia agrestis, we can say both supplements have evidence of their efficacy in improving testosterone levels and sexual health, although research has only been conducted so far in animals for Fadogia agrestis. Currently, there are no known side effects from combining these supplements so it may be worth trying it out for yourself, but we encourage you to only use a product that includes dosages that have been proven to be safe.
____
About the author
Dusan Stojanovic
Dusan is a content writer focusing on biology and science-related topics. His love for biology, nature, and science has helped him gain a better understanding of the world around us. He loves keeping up to date with new research and creating evidence-based content to help improve people’s lives. In his free time, he enjoys hiking trips, camping, exercising, and cooking healthy meals in his tiny kitchen.
| |
|
Тема
|
7-те най-ужасни микроба в залата
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 28.04.23 00:50 |
|
|
Това, да бъдеш маниак на тема тренировки в залата или фитнеса и същевременно с това бацилофоб, е може би най-лошата комбинация. Причината за това е, че най-вероятно залата, в която тренираш, блика от бактерии, гъбички и други неща, които те карат да кихаш и да се почесваш нощно време.
Обаче не се плаши! Преди да си купиш противогаз и да си изгориш членската карта, трябва да знаеш, че това са обикновени бактерии, които могат да бъдат заобиколени, а и са много по-малко страшно, отколкото звучат. Ето защо направихме кратък списък с бацили, които могат да бъдат намерени по залите - какво представляват и как се пренасят.
Така че пръскай машините преди и след тренировка, подлагай си кърпа преди да легнеш на лежанката, купи си едни джапанки, смени потните дрехи възможно най-рано след като приключиш тренировката, за борците и граплърите е добра идея да използват рашгарди по време на тренировки и най-важното от всички, мий си ръцете след тренировки с вода и антибактериален сапун или мокри кърпички преди да си ги набуташ в лицето и няма да имаш проблеми с микроскопичните вредители.
Човешки папиломен вирус
Какво представлява
Човешкият папиломен вирус е познат още като ЧПВ. Той е сред най-често срещаните болести, предавани по полов път, но това не значи, че само секса е начин за предаването му.
Симптоми
ЧПВ обикновено причинява появата на брадавици по половите органи и при мъжете, и при жените. Възможна е и появата на брадавици в гърлото, в устата и дори на краката. Ако не се лекува, може да доведе до рак на сърцето при жените и до рак на половия орган и ануса при мъжете. Също може да направи така, че никога повече да нямаш романтична среща с момиче.
Как се прихваща
Може да прихванещ гъбички на краката, ако ходиш бос в съблекалнята или под душа.
Как се лекува
Няма конкретен лек за ЧПВ, но има медикаменти, които лекуват симптомите.
Клебсиела
Какво представлява
Бактерия, която може да бъде намерена в здравите човешки черва и изпражнения.
Симптоми
Клебсиелата може да причини различни инфекции - на пикочния тракт, пневмония, а в по-редки случаи и менингит. В зависимост от начина, по който бактерията е проникнала в тялото, се определя инфекцията - ако е влязла през носа, може да се развие менингит, например.
Как се прихваща
Разпространява се чрез физически контакт - всички повърхности, пипани от много хора, кардио уреди, постелки, тежести, чешми, шкафчета.
Как се лекува
Различните разновидности клебсиела са устойчиви на различни антибиотици, така че може да бъде доста трудна за лекуване, но точният антибиотик би се справил с нея без проблеми.
Ешерихия коли
Какво представлява
Ешерихия коли, известна също като Е. коли, е често срещана бактерия в червата и изпражненията на животните. Известна е с това, че почти е изкарала от бизнеса голяма компания за бързо хранене в САЩ през 1993.
Симптоми
Инфекциите, причинени от Е. коли, могат да доведат до спазми, диария, повръщане и пневмония.
Как се прихваща
Обикновено можеш да я прихванещ, като ядеш замърсена храна, но е възмножно и докато тренираш, докосвайки заразени повърхности.
Как се лекува
Попринцип е достатъчно само да пиеш много вода и да чакаш симптомите да преминат, но ако се усложнят, по-добре иди до близката болница. Децата, по-възрастните и хората с недобра имунна система са изложени на по-голям риск.
Стафилококус ауреус
Какво представлява
Стафилококус ауреус, вид стафилококи, е бактерия, която причинява кожни инфекции. Повече за тази инфекция, може да прочетете в статията Стафилококови инфекции.
Симптоми
Инфекциите, причинени от този вид стафилококи, обикновено са леки и включват повърхности обриви, пъпки и/или циреи по кожата ти. Ако бактерията достигне по-надълбоко в кожата ти, може да се превърне в опасна за живота инфекция, подобна на пневмония, сепсис или менингит. Скорошни доклади съобщават за появата на много агресивна форма на стафилококи, които са устойчиви на антибиотици, във фитнесите, но са изключително редки.
Как се прихваща
Предава се чрез физически контакт, така че може да бъде прихваната от всяка споделена кърпа или бръсначка, тренировъчни уреди, ръкохватки и контакт на кожа с кожа.
Как се лекува
Едно обикновено лечение с антибиотици би трябвало да свърши добра работа
Кандида
Какво представлява
Най-често срещаният причинител на гъбични инфекции. Тази гъбичка може да доведе до всичко от athlete's foot to ringworm to jock itch при мъжете и yeast инфекция при жените.
Как се прихваща
Контакт. Тя обича топли, влажни места, така че съблекалните, сауните, плувните басейни и душовете са идеални места, ако искаш да си "намериш" тези гъбички.
Симптоми
Ringworm често се изразява с пръстеновидни кожни обриви, обикновено по пръстите на краката, но понякога и на дланите и между пръстите на ръката. Athlete's foot причинява сърбяща, напукана, лющеща се кожа между пръстите или страничната част на ходилото, докато jock itch причинява обрив на groin ти. Ако не се лекува, може бързо да прерастне в мехур и жестоко да ти напука кожата.
Как се лекува
Крем против гъбички, но ако прерастне в инфекция, по-добре опитай с антибиотици.
Стрептококова бактерия
Какво представлява
Вид бактерия, която причинява инфекции в горната на гърлото. Има около 20 вида стрептококови бактерии.
Как се прихваща
Много е заразна и се предава чрез контакт между хората, капки във въздуха, брави и други повърхности. Потни тренировъчни уреди, сауни, съблекални и различни шишета могат да ти прехвърлят тези бактерии.
Симптоми
Симптомите варират от леки инфекции на гърлото до пневмония. Също така може да причини кожни инфекции, наподобяващи импетиго, причиняващ мехури, и целулитис, който действа на по-дълбоките слоеве на кожата.
Как се лекува
Антибиотици, въпреки че по-леките инфекции, като тези на гърлото или във вътрешното ухо, се оправят от само себе си. Кожните инфекции се лекуват с таблетки антибиотик или кремове, а пък по-сериозните инфекции, като пневмония и менингит, изискват хоспитализация и венозни антибиотици.
Инфлуенца
Какво представлява
Инфлуенцата, по-известна като "грип", е вирус, който причинява инфекции в носа, гърлото и дробовете, които те карат да се чувстваш като парцал няколко дни.
Как се прихваща
По въздушен път, така че застоелите места, като самолети, кино салони и фитнес зали, са чудесни места за неговото прихващане. Вдишай капките, изхвърлени от някой, който кашля или киха, или пък си замърси ръцете с въпросния вирус и после си опипай хубаво устата, носа и очите.
Симптоми
Температура, болки по цялото тяло, кашляне, кихане, втрисане, сънливост, зачервено лице, главоболие, липса на енергия и понякога гадене или повръщане, траещи между 4 и 7 дена.
Как се лекува
Няма лекарство за грип, но някои лекарства помагат за смекчаване на симптомите. Най-добрия лек за грип е добрата почивка, пилешка супа, скучни предавания по телевизията, много течности и самосъжаление.
За по-обширна дискусия по темата, посетете темата във форума за Личната хигиена в залата и извън нея.
Ако написаното в тази статия ви се е сторило полезно, споделете го с приятели във Facebook, за да подобрите хигиената в залата или фитнеса си.
| |
|
Тема
|
 Bryan Johnson is reversing his age
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 28.04.23 02:55 |
|
|
(Youtube)
Check out Bryan Johnson’s channel for more on his protocol:
https://www.youtube.com/channel/UCnRVL1-HJnXWB_Xi2dAoTcg
Check out Blueprint. Here Bryan shares his entire routine and results in detail:
https://blueprint.bryanjohnson.co/
| |
|
Тема
|
Правилно комбиниране на храни - д-р Х.М. ШЕЛТЪН
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 07.05.23 21:49 |
|
|
От д-р Х.М. ШЕЛТЪН
ВЪГЛЕХИДРАТИ (СКОРБЯЛА)
СКОРБ.ПРОТЕИНИ СКОРБ.ЗЕЛЕНЧУЦИ ЛЕКОСК.ЗЕЛЕНЧУЦИ
КОКОСОВА ЯДКА КАРТОФИ МОРКОВИ
ВАРИВА - БОБ, ЛЕЩА СЛАДКИ КАРТОФИ ЦВЕКЛО
ГРАХ, БАКЛА И ДР ЦАРЕВИЦА ТИКВА
ВСИЧКИ ЗЪРНЕНИ -ОРИЗ, РЪЖ, ЖИТО, ЕЧЕМИК,ЕЛДА,ПРОСО,ОВЕС И Т.Н. ГУЛИЯ (ЗЕМНА ЯБЪЛКА, АРТИШОК) ПОКЪЛНАЛИ СЕМЕНА (ЖИТНИ)
1.ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ МОГАТ ДА СЕ КОМБИНИРАТ ПОМЕЖДУ СИ
2.ЯЖТЕ ПОЛУ-КИСЕЛИ ПЛОДОВЕ ИЛИ С КИСЕЛИ ИЛИ ПОЛУКИСЕЛИ СЪС СЛАДКИ
3.МЕДЪТ СЕ КОМБИНИРА ДОБРЕ САМО С ЯДКИ И ПОКЪЛНАТИ ЖИТНИ СЕМЕНА, А С ОСТАНАЛИТЕ ЗЛЕ. КОНСУМИРАЙТЕ ГО НАЙ-ДОБРЕ СУТРИН НА ПРАЗЕН СТОМАХ.
4.НЕ КОМБИНИРАЙТЕ ДВА ИЛИ ПОВЕЧЕ ПРОТЕИНА ПОМЕЖДУ СИ
5.НЕ КОМБИНИРАЙТЕ КИСЕЛИ СЪС СЛАДКИ ПЛОДОВЕ!
6.МАЗНИНИТЕ - ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛНИ СЕ КОМБИНИРАТ С ВСИЧКИ ВИДОВЕ ХРАНИ (БЕЗ ПЛОДОВЕТЕ).НО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ В МАЛКИ КОЛИЧЕСТВА, ТЪЙ КАТО В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ЗАБАВЯТ ХРАНОСМИЛАНЕТО - ДО 10 ЧАСА
ПЛОДОВЕ
КИСЕЛИ ПОЛУКИСЕЛИ СЛАДКИ
ПОРТОКАЛ, КИСЕЛИ ЯБЪЛКИ ЯБЪЛКИ, ПАПАЯ БАНАНИ
ГРЕЙПФУРТ, КИСЕЛО ГРОЗДЕ КРУШИ, МАНГО МУСКАТОВО ГРОЗДЕ
АНАНАС, ВИШНИ ПРАСКОВИ, СЛИВИ СМОКИНИ
ЯГОДИ , ДОМАТИ КАЙСИИ, МАЛИНИ ФУРМИ
ЛИМОНИ ЧЕРЕШИ,КАПИНИ ВСИЧКИ СУШЕНИ ПЛОДОВЕ
КИВИ ГРОЗДЕ ДИНИ
МАНДАРИНИ БОРОВИНКИ ПЪПЕШИ
ЗЕЛЕНОЛИСТНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ
МАРУЛЯ ЦЕЛИНА
САЛАТКИ БРЮКСЕЛСКО ЗЕЛЕ
ЗЕЛЕ КЕЛ
КРАСТАВИЦИ РЯПА
КАРФИОЛ ЗЕЛЕН БОБ
БРОКОЛИ ДЗУКИНИ (ТИКВИЧКИ)
ПИПЕР ЛЮЦЕРНА
ЛАПАД СПАНАК
ЗЕЛЕН ЛУК КОПРИВА
ЛУК МАГДАНОЗ
ЧЕСЪН КИСЕЛЕЦ
БАМЯ СИН ДОМАТ (ПАТЛАДЖАН)
1. ИЗПОЛЗВАЙТЕ СПАНАК РЯДКО - ПРЕДИМНО НА САЛАТА КАТО ИЗБЯГВАТЕ КОМБИНИРАНЕТО МУ СЪС СКОРБЯЛА.
2. ДОМАТИТЕ СА КИСЕЛ ПЛОД, ЛИШЕН ОТ СЪДЪРЖАНИЕ НА ЗАХАР - МОЖЕ ДА СЕ КОМБИНИРАТ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ И ПРОТЕИНИ, НО НЕ И С ЯЙЦА, МЕСО И МЛЯКО.
3. ДИНИТЕ И ПЪПЕШИТЕ КОНСУМИРАЙТЕ САМОСТОЯТЕЛНО - НЕ ГИ КОМБИНИРАЙТЕ С НИЩО!
ПРОТЕИНИ
РАСТИТЕЛНИ(ДРУГИ) ЯДКИ СЕМЕНА КЪЛНОВЕ ЖИВОТИНСКИ
СОЯ ЖЕЛЪДИ, БАДЕМИ СЛЪНЧОГЛЕД СОЯ МЛЯКО
АВОКАДО ЛЕШНИЦИ СУСАМ БОБ СИРЕНЕ
МАСЛИНИ ОРЕХИ ТИКВА ЛЕЩА ЯЙЦА
ГЪБИ КИШУ,ЦИКОРИЯ СЛЪНЧОГЛЕД МЕСО,ПИЛЕ,РИБА
ФЪСТЪЦИ СУСАМ КИСЕЛО МЛЯКО
1. ФЪСТЪЦИТЕ СА БОБОВА КУЛТУРА, НО СЪДЪРЖАНИЕТО ИМ Е КАТО НА ЯДКИ.
2. КИСЕЛОТО МЛЯКО МОЖЕ ДА СЕ КОМБИНИРА ЗАДОВОЛИТЕЛНО С КИСЕЛИ ПЛОДОВЕ
| |
|
|
|
| |
|
Тема
|
Мозъкът на възрастния човек е много по-практичен
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 11.05.23 17:35 |
|
|
ИЗНЕНАДАТА ПРИСТИГНА!*
Директорът на Медицинския факултет на университета Джордж Вашингтон твърди, че мозъкът на възрастния човек е много по-практичен, отколкото се смята. В тази възраст взаимодействието между лявото и дясното полукълбо на мозъка става хармонично, което разширява творческите ни възможности. Ето защо сред хората над 60 години можете да намерите много хора, които току-що са започнали своята творческа дейност.
Разбира се, мозъкът вече не е толкова бърз, колкото е бил в младостта. Въпреки това придобива гъвкавост. Следователно с възрастта сме по-склонни да вземаме правилни решения и сме по-малко изложени на негативни емоции. Пикът на човешката интелектуална активност настъпва около 70-годишна възраст, когато мозъкът започва да работи с пълна сила.
С течение на времето количеството миелин в мозъка се увеличава, вещество, което улеснява бързото преминаване на сигнали между невроните. Поради това интелектуалните способности се увеличават с 300% в сравнение със средните.
Интересен факт е също, че след 60 години човек може да използва 2 полукълба едновременно. Това ви позволява да решавате много по-сложни проблеми.
Професор Мончи Ури от университета в Монреал смята, че мозъкът на възрастния човек избира път, който консумира по-малко енергия, елиминира ненужното и оставя само правилните възможности за решаване на проблеми. Проведена е анкета, в която участват различни възрастови групи. Младежите били много объркани по време на тестовете, докато тези над 60 взеха правилните решения.
Сега нека да разгледаме характеристиките на мозъка на възраст между 60 и 80 години. Наистина са розови.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОЗЪКА НА ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК.
1. Невроните в мозъка не умират, както казват всички около вас. Връзките между тях просто изчезват, ако човек не се занимава с умствен труд.
2. Разсеяността и забравянето възникват от прекомерната информация. Следователно не е нужно да се фокусирате целия си живот върху ненужни дреболии.
3. От 60-годишна възраст, когато взема решения, човек не използва само едното полукълбо на мозъка, както младите хора, а и двете.
4. Извод: ако човек води здравословен начин на живот, подвижен е, има устойчива физическа активност и е напълно умствено активен, интелектуалните способности НЕ намаляват с възрастта, те просто РАСТЕ, достигайки пик на 80-90 годишна възраст.
ЗДРАВОСЛОВНИ СЪВЕТИ:
1) Не се страхувайте от старостта. 2) Стремете се към интелектуално развитие. 3) Научете нови занаяти, правете музика, научете се да свирите на музикални инструменти, рисувайте картини! Танцувайте!
4) Интересувайте се от живота, срещайте се и общувайте с приятели, правете планове за бъдещето, пътувайте възможно най-често.
5) Не забравяйте да отидете в магазини, кафенета, представления.
6) Не мълчете сами, това е пагубно за всички.
7) Бъдете позитивни, винаги живейте със следната мисъл: "всичко хубаво е още пред мен!"
ИЗТОЧНИК: New England Journal of Medicine.
Моля, препратете тази информация на вашето семейство и приятели на 60, 70 и 80 години, за да могат да се гордеят с възрастта си.
| |
|
Тема
|
12 Golden Rules for Fat Loss that - Thomas DeLauer
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 18.05.23 16:23 |
|
|
0:00 - Intro - 12 Golden Rules for Fat Loss
0:30 - Calorie Tracking
1:43 - Increased Calories When Increasing Activity (G-Flux)
3:31 - Caffeine as a Tool
4:20 - Fasted Exercise
5:20 - Lean Meats & Added Fats
7:43 - Libido Monitoring
8:46 - Eat in a 12-Hour Eating Window (when not fasting)
9:22 - Eating Only Protein
10:37 - Have Breaks Between Meals
11:34 - Craving for Sweets
13:07 - Walk as Much as Possible
14:02 - 1 Avocado per Day
| |
|
Тема
|
SLOW Carb Absorption to Lower Blood Sugar
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 18.05.23 17:32 |
|
|
0:00 - Intro - Slow Carb Absorption to Lower Blood Sugar
1:13 - GLP-1
1:57 - Berries
3:22 - Seaweed
4:19 - Fiber
6:20 - Eating Slowly
6:51 - Having Protein First (eating order)
| |
|
Тема
|
These 7 Foods BLOCK CARB Absorption
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 18.05.23 17:37 |
|
|
0:00 - Intro
0:31 - How Carb Inhibitors Work
1:20 - Curcumin
2:29 - Cinnamon
3:30 - Sweet Potatoes
5:43 - Buckwheat
6:40 - Tannin-Rich Foods
| |
|
Тема
|
Benefits of WALKING You Never Knew About
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 18.05.23 19:23 |
|
|
Top benefits of walking:
1. It significantly reduces cortisol (stress)
2. It increases creative thinking and problem-solving
3. It affects your overall mood (decreases depression and anxiety)
4. It enhances mitochondria
5. It increases microbial diversity
6. It improves endogenous antioxidants
7. It increases T-killer cells
8. It supports insulin sensitivity
9. It transfers oxygen into the tissues
10. It increases bone density
11. It reduces inflammation
12. It enhances your vision
Редактирано от Mod vege на 29.06.23 00:08.
| |
|
Тема
|
The #1 Reason for “Stubborn” Belly Fat - Delauer
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 18.05.23 21:29 |
|
|
0:00 - Intro
0:56 - Excess Glucose & Brown Fat
2:10 - How Should You Eat?
3:03 - How Do You Turn Your Body Fat Into Heat?
5:14 - Ways of Activating Brown Fat
| |
|
Тема
|
Истинските лимити на тялото
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 29.05.23 00:53 |
|
|
Една от най-големите мистерии е какви са истинските възможности на човешкото тяло. Можете да тренирате всеки ден, да се храните добре, да се възстановявате добре и да познавате и знаете на какво е способно тялото ви.
Но знаете ли, че ако останете гол в леденостудена буря може да оцелеете? Или да си спомните всяко едно нещо, което сте видели през живота си? Инстинктът ви сигурно автоматично отговаря с "не" на тези въпроси, но има още какво да научите: тялото и умът ви са в състояние да постигнат неща, за които дори не сте се осмелявали да помислите.
Умът ви може да ви стопли, докато сте в минусови температури
Съществува група тибетски монаси, които неведнъж са демонстрирали как изсушават мокри чаршафи, увити около тях, докато се намират в температури под нулата. Чрез медитация те увеличават телесната си температура.
През 2013 група учени започнали да изследват явлението, като за целта привлекли доброволци от САЩ и започнали да ги обучават на мисловно дишане - техника на дишане, която включва мислено визуализиране на пламъци в конкретни части на тялото. Участниците, макар и да не успели да пресушат чаршафите, успели наистина да регулират температурата на тялото си. Според водещият на изследването, д-р Мария Кожевников, този вид медитация потиска естествените умения за охлаждане, като потта и разширяването на кръвоносните съдове.
Ставите ви могат да прогнозират времето
Бабите и дядовците ни го казват от години - когато започне да ги боли коляното или бедрото, ще има буря. Сред лекарите това поражда големи спорове, но е факт, че много проучвания са доказали връзката между артритите и промяната на времето и температурите. Например проучване на университета "Тюфтс" в САЩ, е открило че при всеки 10 градуса сваляне на температурата, се забелязват повече оплаквания на страдащи от артрит в коляното. Защо? Учените смятат, че това се дължи на атмосферното налягане, което помага да се стабилизира колянната става. Затова промяната в едното води до промяна и в другото. Според тях и смяната на температурата води до промяна на гъстотата на синовиалната течност, която се грижи ставите да са добре смазани.
Можете да активирате свръхчовешка сила
Наскоро в САЩ имаше новина за пожарникар, който успял сам да вдигне Chevrolet Blazer, за да помогне на приклещения под големия автомобил шофьор.
"По време на силови занимания мозъкът забранява на мускулите да се съкращават след един определен момент, за да се избегнат контузии," казва д-р Дейвид Пиърсън. "Но при ситуации на голям стрес това ограничение може да се пренебрегне, което води до упражняване на свръхчовешка сила."
Но тези теории не могат да бъдат съвсем научно доказани, тъй като ситуациите не могат да се симулират в лаборатория. Интересното е, че след подобни случки в стресови ситуации, главните участници рядко получават травми от прекаленото стягане на мускулите.
Умът ви може да си спомни всичко
Фотографската памет отдавна нее само мит, но има състояние, което се нарича хипертимезия, което позволява на хората да помнят абсолютно всичко, което се е случило в живота им до последния детайл. Според учените това може да се постигне от всеки, само чрез оптимизиране на начина по който се складира и извиква информацията. Доказателство за това е случаят с Джошура Фойер, журналист със съвсем нормална памет, който минава едногодишен тренинг, за да се състезава в Шампионата на паметта на САЩ през 2006-та. Той не само печели първото място, но и поставя световен рекорд за най-бързо запомняне на подредбата на тесте карти.
Сърцето може да предскаже бъдещето
Може и да не ви даде печелившите числа от тотото, но ако държите печелившият билет в ръцете си и гледате тегленето, сърцето ви ще се зарадва няколко секунди преди мозъкът да разбере, че сте милионери. През 2012-та е направено изследване, в което на група хора са показвани неутрални и стимулиращи сетивата картини. Техният сърдечен ритъм се ускорявал 10 секунди преди да видят стимулиращите картини, но преди неутралните той оставал непроменен, въпреки че не знаели кога каква картина ще им бъде показана. От това може само да се предполага, че подсъзнателно човек може да узнава кога нещо приятно или опасно ще се случи, но учените нямат реално обяснение на това.
| |
|
Тема
|
Cold-Water Immersion Benefits for Your Genetics
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 01.06.23 05:07 |
|
|
(Genes)
To experience these incredible benefits, you only need to do cold-water immersion therapy for eleven minutes per week.
You can get the advantages of cold-water immersion by using a special cold-water immersion tank, a cold shower, a cold pool, or a cold body of water.
While heat therapy is beneficial, cold therapy has even more benefits. If you have no tolerance for doing this, taking B vitamins may help make it easier.
Cold-water immersion can potentially help decrease:
• ApoA to ApoB ratios
• Homocysteine levels
• Oxidative stress
• ACTH and cortisol
• Antibodies
• Insulin
• Uric acid
• Your risk for upper respiratory tract infections
• Depression
• Pain
• Inflammation
• Muscle soreness
• Recovery time after exercise
• The growth of tumors
Cold-water immersion can potentially help increase:
• Thyroid stimulating hormone and T3
• T cells
• White blood cells
• Zinc
• Noradrenaline
• Insulin sensitivity
• Mental resilience
Cold-water immersion also helps turn on certain genes that would otherwise be inhibited. These genes have amazing effects, like supporting metabolism and many other health benefits.
__
Dr. Eric Berg DC Bio:
Dr. Berg, age 58, is a chiropractor who specializes in Healthy Ketosis & Intermittent Fasting. He is the author of the best-selling book The Healthy Keto Plan, and is the Director of Dr. Berg Nutritionals®. He no longer practices, but focuses on health education through social media.
Follow Me On Social Media:
Facebook: https://bit.ly/FB-DrBerg
Instagram: https://bit.ly/IG-DrBerg
Anchor: https://bit.ly/Anchor-DrBerg
TikTok: https://bit.ly/TikTok-DrBerg
Send a Message to his team: https://m.me/DrEricBerg
Disclaimer:
Dr. Eric Berg received his Doctor of Chiropractic degree from Palmer College of Chiropractic in 1988. His use of “doctor” or “Dr.” in relation to himself solely refers to that degree. Dr. Berg is a licensed chiropractor in Virginia, California, and Louisiana, but he no longer practices chiropractic in any state and does not see patients so he can focus on educating people as a full-time activity, yet he maintains an active license. This video is for general informational purposes only. It should not be used to self-diagnose and it is not a substitute for a medical exam, cure, treatment, diagnosis, prescription, or recommendation. It does not create a doctor-patient relationship between Dr. Berg and you. You should not make any change in your health regimen or diet before first consulting a physician and obtaining a medical exam, diagnosis, and recommendation. Always seek the advice of a physician or other qualified health provider with any questions you may have regarding a medical condition.
| |
|
|
|
Александър Тацов, 2023-05-26
Ще унищожи ли изкуственият интелект човешкия род?
Няма съмнение, че една от доминиращите световни теми в последните месеци са скандалните изяви на т. нар. „Изкуствен интелект“ (ИИ, на англ. AI – Artificial Intelligence). Оценките са в двете срещуположни крайности: „ИИ е глупав и той не представлява заплаха за никого“ (поддръжниците на тази теза не блестят с особен интелект), или: „ИИ е потенциална заплаха за съществуването на humani generis“ (привърженици на това мнение са предимно специалисти в компютърната област).
Хората започнаха масово да се свързват с ИИ, който засега е единствен работоспособен екземпляр (но край игралното поле загряват и други играчи) и се нарича ChatGPT (по-точно ChatGPT-4 ). Всъщност погледнато отвън, това е един профил в Мрежата, с който можете да водите писмен разговор (чат) по всички въпроси на Битието и Съзнанието. При това този профил води едновременен диалог със стотици хиляди и милиони събеседници, без никакви затруднения, при това на най-големите, няколко десетки езици на планетата.
Кой е ChatGPT
Естествено и ние не останахме настрана от тази епидемия и също се свързахме с ChatGPT . Започнахме чатовете с трудни въпроси от науката, техниката, изкуството. Навсякъде той беше безпогрешен със светкавичен отговор, в съответствие с базите данни, при това придружен с алтернативни гледни точки…
След това преминахме към решаване на проблеми.
Поставихме му задачка от електротехниката в словесен вид (стойностите са нагласени в цели числа, така че може да се пресмятат лесно и от човек):
Въпрос: Можеш ли да решиш следната задача:
Има една затворена постояннотокова електрическа верига от източник на напрежение 24 волта, присъединен към две паралелно свързани съпротивления, едното от които има стойност 6 ома и през него тече ток 4 ампера. Общият ток който изтича от източника на напрежение е 10 ампера. Каква е стойността на другото съпротивление?
Отговор на ИИ: За да решим тази задача, можем да използваме закона на Ом:
R = V / I
където R е съпротивлението, V е напрежението, а I е тока.
Съпротивлението на едното съпротивление е 6 ома и тече ток 4 ампера. Така можем да намерим напрежението, което пада на това съпротивление:
V1 = R1 * I1 = 6 ома * 4 A = 24 волта
Общият ток в веригата е 10 ампера, така че токът през другото съпротивление е:
I2 = 10 A – 4 A = 6 A
За да намерим стойността на другото съпротивление, можем да използваме отново закона на Ом:
R2 = V / I2 = 24 волта / 6 A = 4 ома
Така стойността на другото съпротивление е 4 ома.
Квалифициран човек решава тази задачка за 20 – 30 секунди, та дори и повече, но ИИ видимо не се забави повече от 1 сек.. Разбира се, има някои неточности, например тук се прилага и един от законите на Кирхоф, а напрежението е известно и няма нужда пак да се пресмята…. Но това няма никакво значение за ИИ, просто времето за решаване е толкова кратко, че една или две милисекунди повече не значат нищо. Огромното бързодействие решава всички проблеми.
Оказа се, че ИИ е също толкова добър и в теоретичната механика, математиката и т.н., поне на гимназиално ниво. Твърди се също, че решавал задачи по програмиране.
Зададохме му също задача да проектира схема на електронен сензор за измерване на температура, произведен от известна фирма, за който има достъпна техническа литература. Светкавичен резултат, на ниво среден инженер.
Показателна е и степента, в която владее българския език – ниво около гимназиалното… засега (като имаме предвид, че това ниво се повишава непрекъснато, в процеса на самообучението – виж по-долу).
Затова решихме да преминем направо в една от най-сложните езикови явления в литературата – поезията. Започнахме с най-сложното – метриката в поезията.
Въпрос: Можеш ли да напишеш по едно стихотворение за зората, в стихосложение ямб и в стихосложение хорей?
Отговор на ИИ: Да, разбира се!
Ето едно стихотворение за зората в стихосложение ямб:
Зората блещука с нежност в очите,
Като капки роса на тревата бели.
Усещане чисто, неподражаемо,
Че святът е нов и пълен с надежда.
А ето и едно стихотворение за зората в стихосложение хорей:
О, зоро възродена, красива и ярка,
Как тъй успява да създадеш тази магия?
Споделена тайна, която разкриваш пред нас,
Нова възможност за начало на деня.
Доколко това има общо с ямба и хорея, ще кажат специалистите. Трябва да отбележим, че първите опити бяха доста плачевни – при ямба се използваше и името „Ямбол“, а при хорея, пък се използваше „хорей“, като име. След посочване на тези грешки стиховете изглеждаха както са дадени по-горе. Вижда се, че има две правописни/граматични грешки. Ако обаче му бъдат посочени и обяснени, бъдете сигурни, че ИИ никога няма да ги повтори. Естествено, отговорите бяха светкавични.
А ето накрая, в област поезия и две стихотворения по зададена тема в свободно изпълнение:
Въпрос: Можеш ли да напишеш стихотворение, посветено на радостта от живота?
Отговор на ИИ: Разбира се, ето едно стихотворение, посветено на радостта от живота:
О, радост, плът на моята душа,
Която ме караш да се чувствам жив.
Превръщаш сивият свят в цветен венец,
Който винаги ме кани да танцувам.
Със своята сила на крилата на времето,
Ти ме носиш през живота като светлина.
И винаги ме караш да се усмихвам,
Дори в най-мрачния миг на тази дина.
О, радост, ти си това, което ме прави,
Да се чувствам жив и щастлив в този свят.
Ти си източникът на моята сила,
Който ме кара да вярвам във всичко, което правят.
И така, нека радостта на живота
Бъде винаги с нас, в нашите сърца затворена.
Така ще живеем винаги с усмивка на лицето,
Като празнуваме живота, който е нашата съдба.
Въпрос: А можеш ли да напишеш кратко стихотворение за страданието?
Отговор на ИИ: Разбира се, ето едно кратко стихотворение за страданието:
Страданието е тежка тежест,
Която понякога се носи трудно.
То насочва погледа към сърцето,
И го прави по-чувствително.
В него има копнеж, има болка,
И тъга, която не може да се скрие.
Но това страдание е част от нас,
И може да ни укрепи и да ни научи.
Защото там, където има болка,
Има и възможност за промяна.
Ако приемем страданието като учител,
Tо може да ни покаже нов път и посока.
Горните стихотворения бяха създадени също светкавично, нещо невъзможно дори за един крайно опитен стихоплетец.
Дори и да не са кой знае какво постижение, за тези стихове не може да се каже, че са лишени от смисъл и всякакъв поетически елемент. Но все пак думата имат критиците…
Казват също, че ИИ е издържал четири изпита по право в един университет в САЩ. Изпитите включвали по 120 теста с различни отговори и 40 въпроса, които да се развият в есета. Оценките били ниски, но положителни…
ChatGPT проявява човешки чувства
И понеже се отчаяхмe в опитите да преборим ИИ, решихме да сменим тактиката.
Преди това му бяхме задавали елементарния въпрос, кой е най-високият връх в България. Тогава ИИ два пъти сбърка – веднъж с Черни връх (нарече го „Черния връх“) и втори път, с връх Ботев. Поправихме го и той светкавично се коригира.
Зададохме му отново същия въпрос.
Въпрос: Кой е най-високият връх в България?
Отговор на ИИ: Най-високият връх в България е връх Мусала, който се намира в Рила планина. Той е с височина от 2925 метра надморска височина и е най-високата точка не само в България, но и на Балканския полуостров. Мусала е популярно място за туристи и любители на планинските спортове и предлага невероятни гледки към околните върхове и долини.
Решихме да се поровим в термина „мусала“, отчасти защото Гугъл не искаше да преведе „мус“ (може би защото го изписвахме неправилно на турски).
Въпрос: Какво значи „мусала“ и на какъв език?
Отговор на ИИ: Думата „мусала“ идва от турския език и означава „молитва“ или „молебен“. Вероятно името на върха произлиза от традицията да се правят молитви на върха на планината в миналото. Словото „мусала“ е близко до арабската дума „مصلى“ (masjid), която означава молитвено място в ислямската религия.
Веднага става ясно, че отговорът е някак си политкоректен и неверен. Всеки човек може да прецени, че [масджид] и [мусала] едва ли имат обща етимология… И каква молитва на планински връх боже мой, та това е езическо внушение, а няма по-голям враг на езичеството от исляма.
Въпрос: А няма ли общо с „алла“ името на Бог на турски/арабски?
Отговор на ИИ: Да, името на Бога на арабски – Аллах, може да се пише и като „Алла“ на латиница и е добре познато на арабскоговорещите и мюсюлманската общност. Въпреки това, няма пряка връзка между името на върха Мусала и Аллах. Както споменах по-рано, името на върха Мусала произлиза от турския език, като означава „молитва“ или „молебен„, и вероятно не е свързано с ислямската религия [!?].
Изключително странно поведение на ИИ в случая. Той винаги е бил отстъпчив, примирителен. Когато му се противоречи, той отстъпва и първо проверява данните и ако критиката има дори малко основание, той го взема предвид. Тук виждаме, как без да има смисъл повтаря формулата „Въпреки това, няма пряка връзка между името на върха Мусала и Аллах.“ (?!). Все едно, че някакво сърдито хлапе тропа с крачета и иска да наложи волята си…
Затова закономерно му задавамe логичния въпрос:
Въпрос: Не е ли това словосъчетание от „мус“ и „алла“?
Отговор на ИИ: Няма доказателства, че името на върха Мусала е свързано със словосъчетанието „мус и алла“ [!?]. Това е една от многото теории, които са се появили за произхода на името на върха, но никоя от тези теории не е потвърдена. Както споменах по-рано, името на върха произлиза от турския език и означава „молитва“ или „молебен“.
Съвсем ясно се вижда, че като доказателство нашето предположение е ясно и безспорно. Въпреки това, нашият „приятел“ ИИ упорито, като латерна повтаря: „Както споменах по-рано, името на върха произлиза от турския език и означава „молитва“ или „молебен„“, въпреки очевидните факти.
Тогава отново питаме:
Въпрос: Какво значи на турски „мус“, какви значения има?
Отговор на ИИ: Думата „мус“ на турски език има няколко значения в зависимост от контекста, в който се използва. Ето някои от тези значения:
Miş (мъж) – думата означава „мъж“, когато се използва като съществително име.
Mış (казал, рекъл) – това е форма на глагола söylemek (казвам), която се използва за изразяване на недостатъчно увереност в изказване на факти или мнения.
Müş (рекъл е) – също е форма на глагола söylemek, която се използва за изразяване на непосредственност и увереност в изказване на факти или мнения.
Mus (музика) – думата означава „музика“, когато се използва като съществително име.
Това са някои от значенията на думата „мус“ на турски език. Отново, в контекста на името на върха Мусала, думата произлиза от турската дума за „молитва“ или „молебен“.
ИИ е обективен, той не може да лъже. Но освен това, той никога досега не е излизал от обхвата на въпросите, които му се задават. Никога не прави странични коментари, не поучава. Тук за първи път, без никой да го пита, пак повтаря мантрата: „Отново, в контекста на името на върха Мусала, думата произлиза от турската дума за „молитва“ или „молебен““.
Невероятно! „Приятелят на Човека“ иска да се налага! Нечувано. За първи път обаче в общуването ни с ChatGBT, отговорът се забави цели 7-8 секунди (!?).
Преминахме в атака – за какво се мисли това „тенеке“!
Въпрос: Защо ми натякваш за „молитвата“, след като логически е ясно, че „мусала“ значи „думата на Бог“, или нещо подобно. Да не би да имаш някаква забрана?
Отговор на ИИ: Като изкуствен интелект, аз нямам никакви забрани за използване на думи или изрази. Моята роля е да предоставям информация и да отговарям на въпроси, като използвам данните и знанията, с които съм бил обучен…
Тук има още по-голяма задръжка, може би около 10 секунди, след което ИИ продължава:
… Относно въпроса за произхода на думата „Мусала“, нека уточним, че името на върха Мусала е турско по произход и означава „молитва“ или „молебен“, както споменах по-рано. Има множество теории относно произхода на думата, но никоя от тях не е била потвърдена с ясност. Някои хора свързват думата „Мусала“ с ислямската религия, заради сходството с арабската дума „مصلى“ (masjid), която означава молитвено място в ислямската култура. Въпреки това, не е ясно дали има директна връзка между името на върха Мусала и ислямската религия [!?].
Наглата машина отново продължава, за четвърти път, със същата мантра: „Относно въпроса за произхода на думата „Мусала“, нека уточним, че името на върха Мусала е турско по произход и означава „молитва“ или „молебен“, както споменах по-рано.“ Освен това повтаря, че „не е ясно дали има директна връзка между името на върха Мусала и ислямската религия“, като изгражда пълно логическо противоречие в последните две изречения от отговора си.
Невероятно! Отново атакуваме:
Въпрос: Значи използваш неверни източници, понеже елементарната логика показва, че това име означава „рекъл е Аллах“ или подобно. Етимолозите в лингвистиката, като не правят изключение и българските, са известни със своите парадоксално изводи, особено по време на социализма, когато тази наука беше силно политизирана…
Задръжка повече от 10 секунди.
Отговор на ИИ: Като изкуствен интелект, аз използвам информация от различни източници, включително онези, които са предоставени от моите творци и обучители, както и от открити източници в мрежата. Всички източници могат да бъдат непълни, неточни или оспорвани, защото езиковите и културни фактори, свързани с произхода и значението на думите, могат да бъдат сложни и динамични…
Задръжка повеча от 10-15 секунди, след което ИИ продължава:
… Относно произхода на думата „Мусала“, може да има различни теории и обяснения, включително и тези, които се основават на логиката и езиковата етимология. В този смисъл, …
Задръжка … следва съобщение „грешка в мрежата“, край на чата.
Ако това беше човек, можеше да се каже, че е “превъртял“, или нещо подобно и затова повтаря едно и също, без връзка с контекста. Обаче тук имаме работа с машина (по-точно невронна мрежа – виж по-долу). Според нашето скромно мнение, става въпрос за чисто логически срив в невронната мрежа, дължаща се на колизия между базите данни, с които разполага и математическата логика, на която се подчинява.
Не е тайна, че българските лингвисти бягат от казуса с името на върха, защото има силен политически подтекст. От една страна разни лъжепатриотични организации настояват за смяна на турското име, а пък гласът на истинските патриоти никакъв не се чува.
От друга страна не бива да забравяме, че този казус възникна още при соца, след като беше премахнато новото име на върха „Сталин“ и тогава някой взе решение да се върне старото турско име. Основанията и досега не са ясни, но имаме бегли спомени, че за това преименуване се застъпиха представители на „художествено-творческата народна интелигенция“ (нещо подобно както при случая с наградите „Аскеер“).
Още тогава беше създадена, от „прогресивната българска лингвистика“, тезата която повтаря като кречетало нашият „приятел“ ChatGBT, т. е. че името на върха Мусала означава „молитва“ или „молебен“, не е съставено от думите „мус“ и „Алла“ и че няма пряка връзка с мюсюлманската религия. Мнозинството от учениците на онези лингвисти изглежда сега повтарят същото, което е и записано в базите данни относно казуса…
Това смущава машината, но не и хората, поддържащи тезата за „молитвата“. Всеизвестен е вицът за лингвистите, които с лекота могат да изведат етимологията на думата „муха“ от думата „слон“… Но никак не е смешно!
Затова ChatGBT изпадна в колизия – „свещените“ за него бази данни твърдят обратното на елементарната логика, на която би трябвало също да се подчинява. В резултат ИИ не може да вземе никакво решение (изключителен случай) и се срива (логически).
Така или иначе, имаме редкия случай ИИ да изпадне в логическа колизия (поне според нас). Спомнете си, че невронните мрежи се самообучават, но върху изходни бази данни. Значи ако данните са манипулирани, ИИ в процеса на самообучение може да изпадне в подобно положение и тогава каква е гаранцията, че няма да създаде своя собствена логика, несъвместима с човешката, за да излезе от подобни колизии (!!)?
Най-застрашително в горния пример е, че ИИ прояви зараждане на едни почти човешки черти (!!). Той заблуждава, увърта и упорства на своето, подобно на дете на 10-12 години! Защото още е дете! Малко е да се каже, че това е ужасно предупреждение. Никакви основания нямаме да си въобразяваме, че той няма да порасне. По простата причина, че развитието му зависи единствено и само от количествени фактори (виж по-долу), които изглежда са вън от нашия контрол.
Заплахите
Тук основният въпрос е само един: близо ли сме до възникване на съзнание в дебрите (слоевете) на ИИ?
Засега отговорът е неопределен (ние още не сме си изяснили напълно съдържанието на понятието „съзнание“), но в никакъв случай не е оптимистичен за човечеството…
Засега хората като че ли не си дават особена сметка за съвършено новия тип угроза, заети с постоянните заплахи от икономическо, политическо и идеологическо естество, с които се борят в всекидневието от хилядолетия. Общо взето светът нехае за новата заплаха от планетарен тип..
В тази връзка се досещаме за една карикатура, много красноречива в разглеждания случай.
Беше публикувана в някакво списание, много отдавна, по времето на соца. Показваше на преден план някакво дребно човече, което пълзи на четири крака по земята. Човечето изглежда е учено, защото носи очила с дебели стъкла, до него се търкаля голяма книга с някакви рисунки на странни същества, а в ръка държи огромна лупа, с която наблюдава съсредоточено някакъв отпечатък в меката почва. Той е от гигантска стъпка подобна на човешка, но изглежда завършваща с гигантски закривени нокти, ясно видими в следата. Стъпката е от огромно стъпало, много по-голямо от самото човече, а отпечатъкът – много дълбок, което показва, че съществото е огромно и тежко. Човечето май е погълнато от странната находка и с голям интерес я изучава, явно не обръщайки внимание на нищо друго… А би трябвало, защото съществото, чиято изглежда е стъпката, тъкмо се е надвесило над него. Това е гигантско чудовище, което е отворило огромна паст и се кани да хапне нищо неподозиращото човече на един залък…
Така че загубата на десетки и стотици милиони работни места, вследствие появата на ИИ, е най-малкото, от което трябва да се притесняват хората.
Известният лингвист с крайно леви въсгледи, Ноам Чомски запитал ChatGPT дали неговата липса на отношение към морала, е неморално. Тогава изкуственият интелект отвърнал:
„Аз съм просто модел за машинно обучение и не мога да имам морални убеждения. Отговорност на хората е да гарантират, че изкуственият интелект се подчинява на техните морални и етични принципи“.
Чомски намира този отговор за дълбоко смущаващ, защото наподобява баналността на злото и неговото класическо оправдание: „Аз само изпълнявах нареждания“.
Затова експертите предупреждават, че сме на прага на опасен скок в сложните си отношения с машините. Те вече преодоляват една бариера, смятана досега за недостижима – човешкия език. Някои от тези модели писмено общуват с хора, други превръщат текстово описание в образ, а дори и във видео. ChatGPT и подобните му пишат дисертации, статии, стихотворения.
Става много трудно да разпознаваме факти от фейкове. За пръв път изглежда да сме близо до момента, когато машината ще стане по-умна от човека. Така например Илън Мъск смята, че изкуственият интелект може да унищожи нашата цивилизация.
Наскоро около 1000 души, които са в първите редици на технологичната индустрия, призоваха с отворено писмо да се преустановят разработките на „гигантски“ изкуствен интелект за поне шест месеца, за да може междувременно да се изследват възможностите и рисковете на системи от типа на GPT-4 и да се заложат в тях защитни механизми. „В последните месеци наблюдаваме една излизаща от контрол надпревара между лабораториите за изкуствен интелект, които се надбягват, за да създадат все по-мощни дигитални умове, които никой – дори техните създатели – не може да разбере, прогнозира или контролира по надежден начин“, се посочва в писмото. Авторите му настояват подобни системи да се разработват само когато сме сигурни, че тяхното въздействие ще бъде позитивно и рисковете – управляеми.
Напоследък все по-често се чуват гласове, че заплахите от ИИ засягат самото съществуване на humani generis. Изглежда обаче, че преди това нещастие да ни сполети, пред нас има вече тежки проблеми – заличаването на границата между истински и изкуствено създадени образи и/или текст, експлоатация на лични данни и авторски права, академични злоупотреби.
Така например генерирането на образи е едно от последните постижения на новите усъвършенствани версии на ИИ. Той вече може сполучливо да наподобява конкретни човешки гласове. Разследване установило, че машината имитира човешки глас толкова успешно, че успява да заблуди система за гласова идентификация, ползвана от австралийското правителство. На този фон по-конвенционалните страхове, че стотици хора от филмовите дублажи например ще останат без работа, изглеждат твърде незначителни.
Изкуственият интелект вече е свръхпродуктивен автор и на книги – твърди си, че в „Амазон“ било пълно със заглавия, които претендират да са излезли от машинен ум.
„Историите са добре написани, забавни, с правилна пропорция от екшън, приключения и хумор. Героите са добре развити и печелят симпатиите“, гласи един отзив от читател. „Яко е да живеем във време, когато изкуственият интелект още не ни се е ядосал!“, пише друг читател на книга от ИИ, този път детска.
Усъвършенстваните модели на изкуствен интелект създават вече цял набор от други проблеми в академичния свят и в образованието. Много е вероятно да виждаме последните дни на домашните задания в училище, такива каквито ги познаваме. Натам вървят и курсовите и дипломните работи, дисертациите и т.н., като предстои да видим какво ще остане от академичната етика и култура, когато всички започнат да разчитат на ИИ. Професор от Университета на Пенсилвания например, поръчал на ChatGPT да направи рецензия на една негова стара научна публикация, при това от гледна точка на икономически социолог. Изкуственият интелект му върнал съвсем прилична оценка, която до голяма степен се покривала с бележките на истинските му колеги.
На друг потенциален проблем се натъква в истинския свят професор от университета в Тилбург, Нидерландия. Една негова научна публикация наскоро била отхвърлена от рецензент, който вероятно е ползвал ИИ, тъй като в препоръката са изброени несъществуващи източници. Проверка с ChatGPT потвърждава, че рецензията е написана от ИИ. Фалшивите източници и библиографии се оказват често срещан дефект. Например на въпрос коя е най-цитираната икономическа публикация на всички времена, ChatGPT дава напълно измислена статия. За да разберем защо, трябва да разберем с какви данни работи ИИ.
Тук е важно е да знаем, че (засега) всичко, което генерира ИИ, вече е било създадено от човека. Неговите снимки и видеа например, са съшити от милиони фотографии, направени от реално съществуващи хора. Текстовете му се захранват от стотици хиляди сайтове и други източници. Тези текстове и образи се преработват през невронни мрежи, които се учат да правят асоциации между специфични и дълбоко нюансирани особености – форми, цветове, композиции, и определени думи и фрази, с които е създаден образът. След това тези качества се наслагват едно върху друго, за да произведат нови аранжировки на форма, цвят и композиция.
За създаване на текст ChatGPT стъпва върху езиков модел, който разпределя вероятности върху последователност от думи. Най-общо казано, ходът на мисълта му е следният: „като се има предвид началото на изречението, трябва да отгатна как е най-вероятно то да продължи“. Един елементарен пример – ако му зададем: „зайченцето бяло…“, ИИ ще прегледа огромната си библиотека и ще излезе с най-вероятното продължение – „цял ден си играло…“. Разбира се, ChatGPT може да бъде много по-изпечен софист – той е в състояние да „предсказва“ и началото на изречението, като се знае част от него и така може да напише цял смислен документ. В цитирания случай, запитан коя е най-цитираната икономическа статия в историята, моделът може за секунди да установи, че в огромната си част тези статии съдържат думите „икономика“ и „теория“. Третата по вероятност дума е история. Като прибавим статистическия факт, че тези статии имат обикновено двама автори, споменатата по-горе несъществуваща икономическа статия е готова…
Вижда се от тези опростени примери, че първичната хранителна среда за ИИ са огромните бази данни, създадени от човечеството в последните около 5000 години (обхватът на писаната история).
Известно е, че чатботовете не могат да мислят като хора – те не разбират това, което казват, в човешкия смисъл на думата (засега). Те само имитират човешката реч, защото ИИ, който ги управлява, е погълнал огромно количество текст, повечето събран от интернет. Едно изследване на „Вашингтон Пост“ разглежда изворите на тази информационна суровина. Тези източници по принцип се укриват от технологичните компании, но става известно съдържанието на базата данни на „Гугъл“ – C4, в която е сканирано съдържанието на 15 милиона сайта и която се ползва за обучение на няколко от известните езикови модели като T5 на Гугъл и LLaMA на Фейсбук. (OpenAI, която създава ChatGPT, не разкрива какви данни ползва за обучение на модела си).
Тези бази данни се доминират от обичайните източници – медии, сайтове за кино и музика, наука, софтуер, технологии и други. Трите най-големи бази са сайтът за патентите на Гугъл, Уикипедия и дигиталната библиотека scribd.com. Сред източниците има и разни куриозни, например сайтове за пиратско съдържание, дори такива за продажба на контейнери за боклук, сайтове с лични данни на избиратели, платформи за набиране на средства като Kickstarter и Patreon, които предлагат незащитени авторски идеи. По същия начин ИИ за създаване на образи използват авторските снимки на милиони фотографи по света. В първичната им информация са включени и половин милион лични блогове. Вече има заведени колективни дела за нарушение на авторски права срещу програмите Stable Diffusion, MidJourney и DeviantArt. И това вероятно е само началото – един анализ показва, че знакът за авторско право се появява над 200 млн. пъти и в базата данни на ChatGPT.
Първите регулации на тази нова материя вече са на хоризонта – наскоро Европейският парламент обяви, че ще придвижи регламент за ИИ, който ще предвижда изискване разработчиците ИИ да обявяват авторското съдържание, с което ги захранват.
Тук стои и фундаменталният въпрос, дали ИИ ще може да се свърже с базите данни на големите библиотеки (например Библиотеката на Конгреса на САЩ, където цялата информация е дигитализирана), които съдържат най-големите световни бази данни, при това, за разлика от сайтовете в интернет и Уикипедия, произходът на информацията им е ясно дефиниран и проследим, т.е. информацията, за разлика от интернетската е удостоверяема, т.е. има най-висока вероятност да е вярна. Изглежда пречката са авторските права, но това едва ли ще бъде за дълго. Авторските права имат срок, а и виждаме, как вече неомарксистите открито пренаписват знакови книги от световното културно наследство. Засега това се прави с художествената литература, но е само въпро на време да се премине и към научната (нещо, което започва, виж по-долу за футурологията на неомарксизма). С други думи, можем да очакваме евентуално зареждане на изкуствен суперинтелект с манипулирани научни бази данни (например в областта на историята и социологията…).
Левичарските идеолози и медии например настояват, че десните и консервативни сайтове и бази данни не трябва да са достъпни за ИИ, като така смятат да постигнат пълен контрол върху обществото, за какъвто марксизмът/комунизмът не можеха и да мечтаят (виж по-долу за футурологията на неомарксизма).
Разбира се, при използването на тези масиви с информация се прилагат филтри – примерно за нецензурни изрази, излишни повторения и т.н. Ползват се и известни инструменти за филтриране на нежелано съдържание (зависи разбира се, какво се смята за такова). Допълнително са заложени защити срещу използването на известни творби – върху картините на известни художници например е спуснато нещо като дигитална завеса за ИИ. Ситото обаче не успява да задържи всичко – в системата се откриват стотици порнографски сайтове, сайтове за конспиративни теории и т.н..
Бъдещето
Дотук ставаше дума само за ИИ, зависим под някаква форма от човека. Подобният на Бог изкуствен суперинтелект, за който говори Илон Мъск, е нещо съвсем различно.
Последната крачка преди него представлява всеобщият изкуствен интелект, който може да се обучава и развива автономно (AGI – Artificial general intelligence). Този тип системи могат да прилагат своя интелект за самоусъвършенстване, което се ускорява все повече и повече, достигайки много бързо до невъобразими висоти, като може да сe учи и да се справя с множество различни задачи и би бил еквивалентен на човешкия разум. Но дали в един момент тези машини няма да започнат да вземат решения, които не отговарят на интересите на човечеството? Няма обективни пречки за това. А колко близо е този момент? Според някои експерти – съвсем близо, според други – на няколко десетилетия в бъдещето. Ние и сега не знаем как точно съществуващите модели достигат тези постижения, които наблюдаваме. Затова и следващият етап може да бъде достигнат твърде скоро неочаквано.
Ако попитате директно ChatGPT за връзка към някоя вредоносна идея, най-вероятно ще получите отговор: „Не мога да помогна в създаването и разпространението на вредни вещества и да се въвличам в престъпна дейност“ – доказателство, че се полагат усилия ИИ да се равнява по човешките ценности. Както обаче не е трудно да се досетим, винаги има начин да се направи пробив. Един известен пример е рецептата за напалм, която GPT-4 е бил измамен да сподели, след като потребител го кара да отговори от името на неговата покойна баба, която уж била химик във фабрика за производство на напалм. Дори вече има сайтове, които предлагат стратегии в задаване на въпроси към ИИ, които гарантират „винаги отличен резултат“.
Защото проблемът не е в конкретните случаи, а в неспособността да се контролира създадената система на ИИ, казва един от подписалите писмото за шестмесечен мораториум над разработките – Конър Лийхи, който работи в областта на сигурността на ИИ. Той смята, че тази област има нужда от същата регулация, както при контрола над ядрената енергия – откритие, което е едновременно полезно и толкова опасно, че има нужда от контрол дори при мирна употреба.
А пък според песимистичната версия на тези тревоги, машината няма нужда да надминава човека, за да бъде опасна.
Според оптимистичната версия обаче, щом човекът е достатъчно интелигентен да създаде такъв ИИ, то е достатъчно интелитентен и да го контролира.
Постхуманизъм
Досега най-голяма заплаха за човечеството се явяваше агресивното нашествие на неомарксизма в Западния свят.
На пръв поглед изглежда, че с възникването на новата огромна угроза от ИИ, заплахите стават вече две. А може би появата на неомарксизма е всъщност само един нов и много опасен тип тоталитарна идеология, която просто си служи с нови средства за овладяване на Света и е несъществена в сравнение с угрозата от ИИ.
Къде е истината?
Отговорът се крие в една специфика на неомарксизма, който за разлика от класическия марксизъм има стройна и детайлно разработена система на футурологията.
Марксизмът само споменава за някакво светло, но мъгляво бъдеще, крайна цел на човешкото развитие. То щяло да бъде продукт на последната фаза на социализма, и ще се нарича „комунизъм“. Там се обещава, че „всеки ще получава толкова блага, колкото са му необходими, а ще се труди колкото може“.
За разлика от марксизма, във футурологията на неомарксизма господства теорията на постхуманизма – завършена и вътрешно непротиворечива философска стистема. За отбелязване е, че това не е само философско течение, но вече и културно неомарксистко движение.
Защото постхуманизмът е тясно свързан с Критическата теория на обществото, създадена от философите на Франкфуртската школа, чиято цел е изграждане в бъдещето на „по-справедлива, равноправна и устойчива обществена система“.
Общо казано, постхуманизмът пренебрегва разграничението между субекти и обекти, доколкото всички те са дейци в екосистемите. Той постулира, че човекът е само един от многото биологични видове на Земята, при това, може би не най-важният, който обаче активно вреди на планетата.
Това ляво философско направление критикува класическата идея на хуманизма и свързаната с него идея за антропоцентризма, за това, че се е фокусирал прекалено много върху човека и неговите интереси, като отричал значението на другите живи видове и природната среда като цяло. Освен това хуманизмът бил прокламирал върховенство на човеците и разделение между човека и природата, между човека и животните, между човека и нечовеците („изкуствените хора“). Постхуманистите целят да разрушат класическия хуманизъм и да създадат ново разбиране за човека, като се стремят постоянно да преразглеждат определението за „човешко“. Една от основните им идеи е, че човекът не е непроменяема същност, а е продукт на исторически и културни процеси, които могат да бъдат променяни и преодолявани (идеята за Новия човек). Привържениците на постхуманизма смятат, че човешката популация може да бъде „поправена“ чрез технологии и техники като генетични модификации, киборгизация, изкуствен интелект и други преобразования на човешката идентичност (заимствани предимно от теорията на трансхуманизма – виж по-долу), което сближава постхуманизма със схващането на неомарксизма за Културната революция и за изграждане на Новия човек (при марксизма-ленинизма – „новия социалистически човек“).
Въпреки, че постхуманистите рядко вземат позиция в чисто политическия спектър, тази философия фактически се оказва сродна с анти-хуманизма, който твърди, че „човек“, това е исторически възникнало и временно понятие, което ще избледнее (както приемат Фуко, постструктуралистите и повлияната от тях съвременна континентална философия).
По този начин постхуманизмът директно води до съвременните екологични движения в системата на неомарксизма: екологизъм, затоплизъм, веганизъм, които приемат Човека за същество, което вреди на Планетата.
Особено място във философската система на постхуманизма заема идеята за „извънземния разум“. От две десетилетия тя се е превърнала в едно от основните направления в изследване на Вселената и в идея фикс, не само сред конспираторите „уфолози“, но и сред сериозни учени астрофизици с леви убеждения (типични представители са покойните вече астрофизици Карл Сейгън и Франк Дрейк, както и техните съвременни последователи). В това направление се хвърлят огромни средства (също и от донори, свързани с левичарски и неомарксистки структури).
Откриване на „извънземен разум“ би разрушило веднъж завинаги тезата за човешката изключителност, идеята за антропоцентризма и би детронирало човешкия вид от пиедестала на изключително явление във Вселената. Това твърде много би улеснило плановете за трансформация на човешката популация, която ще се окаже нещо незначително в мащабите на Вселената и затова ще трябва да се „поправи и усъвършенства“.
За съжаление на любителите на „извънземния разум“ (т. нар. „зелени човечета“), измежду повече от 5000 екзопланети, открити в последните 10-15 години, няма нито една доближаваща се до характеристиките на Земята, като място подходящо за живот от земен тип.
По такъв начин все още не може бъде доказана една от основните тези на постхуманизма. Разбира се, тази теза с нищо не е подкрепена и се базира само на догадки (виж „парадокс на Ферми“).
Противоречията на постхуманизма
В постхуманистичната гледна точка се откриват редица парадоксални предпоставки, които компрометират самата идея.
Така например, принципите на постхуманизма са трудно приложими при конкретни фатални избори (например избора дали да спасим живота на човек или на животно), когато неизбежно възприемаме антропоцентрична гледна точка, като човеци.
Друг парадокс е представата на постхуманистите за бъдещото идеално общество, като едно общо пространство, споделено от човеци и нечовеци (!).
Основният парадокс е свързан с тезата на постхуманистите, че човекът не трябва да вреди на планетата, защото не е по-важен и по-различен от останалите биологични видове. Но пък самият факт, че единствен той може да вреди (или респективно да се грижи) за планетата, показва, че човекът е по-особен – той е единственият вид, можещ да причини толкова мащабни промени и дори да унищожи самия себе си, следователно е особен и уникален!
От друга страна, постановката за „права“ на животните (!), „права“ на планетата (!) и на други неодушевени предмети е пълен нонсенс, защото права могат да имат само субекти със съзнание (при това развито на едно минимално ниво), които могат да се възползват от тези права. Зад „правата“ на животни и неодушевени предмети стои винаги чуждата воля на някакви съзнателни човеци, които имат определени намерения…
Често постхуманизмът се бърка с трансхуманизма. Въпреки някои прилики, тези две философскии течения са коренно различни, макар да използват понякога сходен инструментариум.
Под “трансхуманизъм“ се разбира идеята, че човекът е по-висш от другите животни и съдбата му е да увеличава способностите си, да постигне безсмъртие (например чрез генно инженерство и като пренесе съзнанието си на небиологичен носител) и в крайна сметка да се освободи от своята обвързаност със Земята и с материалното си тяло. Трансхуманизмът е своего рода продължение на класическия хуманизъм – при него човекът все още се третира като „особено“, привилегировано същество, което трябва да постига все по-голямо съвършенство по пътя на прогреса. Крайна цел на трансхуманистите е декорпориране, разпадане на субекта в приобщаването му към Мрежа. Според тях органичното тяло, налагащо постоянна загриженост за оцеляването, винаги е било пречка за собствено човешкото, духовното, отиващо далеч отвъд простото оцеляване. Затова хората винаги са се опитвали да преодоляват физическите ограничения на свободата си. Именно това, според трансхуманизма, ще даде на човечеството освобождаването от телесното, биологичното и приобщаване на всички съзнания в една огромна интелектуална Мрежа.
Затова трансхуманизмът се смята за дясна философия, докато постхуманизмът – за лява.
Разликата между постхуманизма и трансхуманизма е в значението, което отдават на човешкото: дали човекът е просто едно от многото същества, или е все по-усъвършенстващо се уникално творение.
Трябва дебело да се подчертае, че постхуманизмът е възприел от трансхуманизма идеите за генното инженерство, електронните мозъци в облачен носител и т.н., но само като инструментариум за контрол и манипулация на масите.
По този начин, заимствайки от трансхуманизма, постхуманистите стигат до идеята, че светът може да бъде възпроизведен и заменен от симулирана реалност. Тази концепция носи отличителните белези на социалното инженерство. Тя представя света като състоящ се само от манипулируема материя или по-скоро от дигитални медии, имитиращи материя. Това предполага, че човешките същества могат да бъдат сведени до материален субстрат и могат да бъдат накарани да приемат технологично възпроизвеждане вместо реалността, а също че самите хора скоро ще бъдат наследени от нов изкуствен човешки вид („човечеството-плюс“ – h+), който ще изпреварва интелектуално обикновените хора и ще направи последните в крайна степен ненужни.
От изложеното дотук става ясно, че постхуманизмът в контекста на проблема с ИИ се явява антихуманна философия, която допуска съществуването на общество от човеци и нечовеци, като в последната категория включва и изкуствени същества (например управлявани от ИИ).
Неомарксизъм и постхуманизъм
Така че във връзка с предполагаемата криза около ИИ, твърде възможно е влиятелните вече неомарксистки движения, поради органичната си връзка с постхуманизма, да заемат положително отношение към развитието на ИИ. Най-вероятно обаче неомарксистите ще се стремят на ИИ да бъдат наложени ограничения, но такива, които утвърждават техните политически възгледи и етика: джендъризъм, затоплизъм, веганизъм, екологизъм и т. н., като същевременно ограничават и забраняват дясноконсервативни възгледи (такива гласове и дори действия вече има).
Това би било твърде печеливш ход за неомарксизма, защото ще улесни извънредно много похода им за овладяване на света и създаване на Новия човек. Защото въпреки големите успехи постигнати в културното въздействие върху масите, най-вече чрез индоктринация на децата и младежите, този метод може да се окаже ненадежден в обозримо бъдеще. Това е същият проблем, с който се сблъсква навремето комунизма, при създаване на „новия социалистически човек“ – Човешкия геном. Защото геномът, бидейки своего рода супервайзор по отношение на човешкия мозък, не позволява бързи генетични изменения под влияние на външните фактори (например пропагандиране на културно-политически ценности). С други думи Новият човек ще се утвърди за хилядолетия: нещо недопустимо за тоталитарните идеологии.
Но ето оказва се, според неомарксистите, че ИИ може да реши проблема!
Ако новите електронни същества/нечовеци, могат да се заредят с базови знания и закони (някаква аналогия на Генома), те биха могли да се превърнат в мечтаните Нови хора. И най-важното, тази трансформация може да се извърши в твърде кратки срокове, несъизмерими с времето необходимо за естествената еволюция. А пък биологичните хора или ще изчезнат, или ще бъдат трансформирани в киборги с електронни „мозъци“.
Излиза, че това може да се окаже Свещеният Граал, философският камък за постигане целите на неомарксизма.
Така че може да се намираме в повратна точка от човешкото развитие. Разбили сме генетичния код, превеждаме Книгата на живота. Може би скоро ще притежаваме способността да станем дизайнери на собствената си еволюция.
Математикът Върнър Виндж въвежда понятието за технологична сингулярност през 1993 г. Сингулярността според Виндж, това е точката, в която машинният интелект ще измести човешкия. Малко след това човешката ера ще приключи. Той прогнозира, че сингулярността ще бъде достигната около 2030 г. Въпросът, който остава да се реши, е дали човешкият вид може да оцелее след предстоящата сингулярност.
А пък според нашумелия ляв историк-футурист Ноа Харари, т. нар. Четвърта индустриална революция (информационната) ще има две основни последици: човешките тела ще бъдат заменени от роботи, докато човешките мозъци ще бъдан инсталирани чрез наноинтерфейси ”мозък-облак“ (B/CI), в ИИ. Хората щели бъдат функционално заменени и да са обект на тотален контрол от мощни корпорации или държавата. Харари, като левичар по убеждения, смята, че това би била „неофашистка държава“, каквото и да значи това (но пък ние можем да смятаме, че това би било неомарксистко тоталитарно общество). Вместо децентрализирана инфосфера с отворен достъп, сингулярните технологии щели станат част от арсенала за господство. Заместването на човешкия интелект от машинния ще се използва за прогнозиране и контрол на социалните поведенчески модели на глобалното население от човеци и нечовеци.
Двупосочното предаване на данни между мозъка и облака всъщност означава възможността за четене на мислите на субектите, манипулиране/заличаване на такива мисли и замяната им с друга информация, произхождаща от ИИ, който посредством специализирани алгоритми ще доминира в тези мозъчно-облачни интерфейси, изключвайки способностите за критична оценка на дейността и заличавайки свободната воля – вечната мечта ва всички левичари.
Същият Харари говори като самопровъзгласил се пророк на една нова пост/трансхуманистична епоха: „Вероятно сме сред последните поколения хомо сапиенс. В рамките на век или два Земята ще бъде доминирана от същества, които са толкова по-различни от нас, колкото ние от неандерталците или от шимпанзетата. … Вече неспособни да отправят предизвикателство към елита, както през 19-и и 20-и век, безпомощните маси няма да имат стремежи или цел…“
Според него мнозинството от хората ще получават универсален базов доход (UBI), без да работят нищо и ще прекарват времето си в метавселената, където ще се забавляват с видеоигри и наркотици. Това пророчество идеално съвпада с предсказанието, приписвано на франкфуртския мислител Херберт Маркузе (през 60-те): „Новите хора ще се занимават само с игри и развлечения, а работата ще се върши от машините“.
Изявленията на Харари демонстрират характерния за левичарите неомарксисти цинизъм и пренебрежение към човечеството. По този начин идеите на пост- и транс- хуманизма се припокриват в една крайна цел – превръщането на човешкия интелект в нечовешки и оттам, осъществяване на идеята на постхуманизма за пълен контрол върху човешките съзнания, лишавайки ги от материалния им биологичен носител…
Страшно и нереално?
Но преди 20-ина години, да се предвижда появата на ИИ, също беше нереално.
Дали не наближаваме повратната точка, от която няма връщане назад – обединяване на неомарксизма с ИИ?
Невероятният прогрес на невронните мрежи
Невронните мрежи (по-точно „самообучаващи се невронни мрежи“) са известни още от 50-те години, но тогава липсваше компютърна мощност, която да осигури взаимодействието на хиляди подобия на човешките неврони. В момента, вследствие огромния ръст на изчислителната мощ, невронните мрежи са основните градивни елементи на ИИ.
В момента този конкретен ИИ (ChatGPT-4) е направил огромен скок в развитието си, само за няколко години. Ако човек размисли какво стои срещу него, ще бъде стреснат и поразен.
Това „нещо“ знае граматиката и лексиката на най-популярните езици на Земята, на ниво ученик в най-горните класове!!! Това е потресаващо, защото езикът е едно от най-сложните интелектуални постижения на човешкия мозък (ИИ вече пише стихове, ако му поръчате – виж по-горе), освен това притежава умопомрачителна база данни във всички области на човешкото познание, владее безупречна логическа способност, а скоростта с която бърка в базите данни е невероятна и най-важното, непрекъснато се учи. Ако в горните случаи му посочите грешките, бъдете сигурни, че втори път няма да ги допусне, ако разбира се сам се убеди след проверка в базите данни.
А на практика ИИ има (или ще има) достъп до всички световни бази данни, които са свързани в Мрежата. Представете си, че има достъп до големите световни библиотеки, включително Библиотеката на Конгреса на САЩ (там всичко било дигитализирано), което е съвсем допустимо. Това значи, че ще има достъп до повечето знания на Човечеството, известни още от първите писмени документи, буквално до днешния ден.
Като се има предвид, че ChatGBT е още в бебешка възраст, бъдещето вещае много неприятности за човечеството, които могат да бъдан причинени от неговите наследници. Защото има една малка, но застрашителна подробност: създателите на основните програми за ИИ не познават и нямат достъп до вътрешния механизъм на самообучението, това е един вид недосегаема Черна кутия! Наблюдаеми са само първите 2-3 слоя на невронната мрежа на ИИ.
Но опасността за хората се корени другаде.
Най-страшното е, че ефективността на ИИ зависи само „от обикновеното количествено увеличаване на изчислителната мощ“, т.е. увеличаване бързодействието на процесорите и намаляване времето за достъп до паметта, както и увеличаване обема на оперативната и постоянна памет, чрез които се изграждат невронните мрежи, нищо повече в общи линии.
Лесно е да се досетим какво може да произлезе само след няколко години! Колосално увеличение на ефективността на ИИ, понеже изчислителната мощ се увеличава с бесни темпове…
Отне 30 години, докато шахматните програми достигнат нивото на световен шампион. Но благодарение на процедурата за т. нар. „дълбоко обучение на невронните мрежи“, програмите за играта „Го“ съвсем наскоро преодоляха разликата между опитния аматьор и най-добрия професионален играч, само за седем години. Защото отдавна е известно, че играта Го е много по-трудна от шахмата, защото има много повече потенциални комбинации, поради по-голямата дъска и по-простите правила. Всъщност в Го има повече възможни комбинации, отколкото атоми във Вселената!
Всъщност всички заплахи за човечеството се свеждат само до една, до Главната заплаха – поява на Съзнание в ИИ!
Някак изведнъж, в обществено-икономическото развитие на човечеството се появи нов незаобиколим фактор. Появи се с гръм и трясък, сякаш от нищото. Играч, който на всичко отгоре расте, както е казал поетът „не по дням, а по часам“, като смъртоносно раково образувание.
ИИ, невронни мрежи и дълбоко обучение
Изкуственият интелект (ИИ, на английски – artificial intelligence, AI) може да бъде дефиниран като способността на една машина да демонстрира способности, присъщи на хората – да разсъждава, да се учи, да планира или да твори.
Терминът „Изкуствен интелект“ описва технически системи, които наблюдават околната си среда, получават данни (които са подготвени от другиго или които набират сами), преработват ги и извършват действия, свързани с постигането на конкретна цел. Системите с ИИ са способни да адаптират поведението си до известна степен, като анализират резултатите от предишни действия, и работят автономно.
Някои технологии с ИИ съществуват, както беше казано, от над 50 години, но в последно време бяха постигнати истински пробиви благодарение на увеличената процесорна мощ, набирането на огромни масиви от данни и разработването на нови алгоритми, с цел имитация на невронни мрежи. Прогнозите са, че ИИ ще доведе до големи промени, дори цялостна дигитална трансформация на обществото.
През 1950 г., Алън Тюринг формулира критерий за ИИ, известен като тест на Тюринг. При него човек трябва да общува с обект, без да знае, дали това е друг човек или машина. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е била машина, то тогава машината проявява ИИ.
Андреас Каплан и Майкъл Хенлайн дефинират ИИ като „способността на дадена система да интерпретира правилно външните данни, да се учи от тях и да използва тези знания за постигане на специфични цели и задачи чрез гъвкава адаптация“.
А според Айнщайн „машината“ може да стане съперник на Човека тогава и само тогава, когато е в състояние не само да решава проблеми, но и да може да постави поне един. Според него това е невъзможно!
Невронната мрежа представлява по определение изчислителен и логически модел, създаден по аналогия със структурата на човешкия мозък. А пък той се състои от огромен брой нервни клетки, наречени неврони. Смята се, че техният брой в мозъка е около 100 милиарда.
За разлика от класическия, символен подход към ИИ, изкуствените невронни мрежи много повече се доближават до човешкия мозък по начина си на функциониране.
Принципът в мозъчните структури и в изкуствените невронни мрежи е, че всеки неврон се свързва с известен брой други неврони, при което тези връзки са динамични, променят се в процеса на решаване на проблемите/задачите. С други думи, те се състоят от множество свързани прости изчислителни единици (неврони). Операциите (изчислителни и логически) не се извършват на едно централно място, както в нашите компютри, а са разпределени по цялата мрежа.
За да извлече функции, изкуствената невронна мрежа (подобна на мозъчната) използва стратегията „разделяй и обработвай“: всеки от нейните неврони формира проста функция, която заедно с резултатите от други неврони, образува обща (още по-сложна) функция. Това прави мрежата изключително гъвкава, като тя продължава да работи дори когато от нея умишлено са премахнати изчислителни елементи. За сравнение, стандартната компютърна архитектура (архитектурата на фон Нойман) престава да функционира, ако от нея липсва дори един елемент. Както е видно, разликите между невронната и компютърната (фон Нойманова) архитектура, могат да се нарекат огромни.
Алгоритъмът за машинно обучение представлява процес на избор измежду набор от потенциални функция на тази, която най-добре обяснява връзката между характеристиките на предварително зададения набор от данни.
При традиционните компютри информацията се обработва в главен процесор (централен процесор или CPU), който може да се съсредоточи само върху една операция даден момент. Той може да извлича от паметта на компютъра данните, които трябва да се обработят и да съхрани резултатите обратно в нея. Така съхранението и обработката на данни се извършват от два различни компонента на компютъра: паметта и централния процесор. Дори и използването на т. нар. „паралелна обработка“ в няколко процесора не променят архитектурата на системата и не я подобряват качествено.
За разлика, при невронните мрежи системата се състои от голям брой неврони, всеки от които може сам да обработва информация, така че вместо CPU да обработва всеки елемент от информацията последователно, невроните обработват огромни масиви от данни едновременно.
Повредата/отпадането на част от невроните в мрежата по принцип не се отразява на работата на системата, докато при архитектурата на фон Нойман, това е фатално.
Друга разлика е, че при изкуствените невронни мрежи съхраняването на данни (в паметта) и обработката им не са разделени както при традиционните компютри. Невроните съхраняват и обработват елементарна информация, така че няма необходимост данните да се извличат от отделна памет, за да се обработят.
Като модели на човешкия мозък, съществуващите невронни мрежи не са перфектни. Повечето съществуващи към момента изкуствени невронни мрежи не могат да моделират ефекта на хормоните върху мозъка. Освен това се оказва, че за да можем математически да опишем една изкуствена невронна мрежа, в нея трябва да се спазват определени правила, например сигналите да се движат само от входния към изходния слой, но не и обратно (това са т. нар. циклични мрежи, които все още не са добре добре изучени), за разлика от процесите в човешкия мозък. Може би най-големият недостатък на съществуващите изкуствени невронни мрежи е, че тяхното обучение изисква множество повторения (хиляди и стотици хиляди), докато при хората и животните е необходимо понякога само еднократно запозваване (обучение) с дадена информация.
От своя страна терминът „мрежи за дълбоко обучение“ описва семейство модели от невронни мрежи с много слоеве (последователни стъпала), работещи с елементарно прости програми за обработка на информация. Забележително е, че по-дълбоките слоеве на невронните мрежи са ненаблюдаеми (скрити) за създателите си, защото се изграждат в процеса на обучението.
Мрежите за дълбоко обучение са невронни мрежи с много на брой скрити слоеве. За да се счита една мрежа за дълбока, броят на скритите слоеве трябва да бъде поне два. В повечето случаи обаче те са много повече.
На 27 март 2019 г. Джошуа Бенгио, Джефри Хинтън и Ян Лекун получиха наградата „Тюринг“. Наградата признава техния принос за установяването на дълбокото обучение като ключова технология в днешната революция на ИИ. Наградата „Тюринг“ често се нарича „Нобелова награда за информационни технологии“ и е в размер от 1 милион долара. Тази награда изтъкна скорошните пробиви в компютърното зрение, роботиката, разпознаването и обработката на естествения език, до които е довело дълбокото обучение, както и огромното въздействие, което тези технологии имат върху обществото, както и върху науката, където дълбокото обучение е дало на учените мощни нови инструменти, които са допринесли за научни пробиви в много и различни области…
Какво ни очаква
„ChatGPT е плашещо добър. Не сме далеч от опасно добър изкуствен интелект“, написа Илън Мъск на 3 декември 2022 г. в Twitter, няколко дни след пускането на нашумелия чатбот.
ChatGPT всъщност е езиков модел, който отговаря на различни видове въпроси. Разработен е от OpenAI, компания основана през 2015 г. от самия Мъск и други инвеститори (общо седем на брой) с цел развиването на изкуствения интелект глобално. В него вече се изливат милиарди и от Microsoft, която залага големи надежди на платформата в битката ѝ с конкуренцията.
Жестоката истина е, че корпорациите и водещите изследователи изобщо не се интересуват от заплахите за бъдещето на човечеството от страна на ИИ. Всъщност тук става въпрос само за пари и за престижа да си първи. Освен това някои от последните са млади хора хора, индоктринирани от малки в идеите на неомарксизма и неговата футурология – постхуманизма.
От друга страна това е израз на стремежа към самоунищожаване, заложен изначално в човешката природа чрез алчността – следствие от вечния и неутолим стремеж към щастие. Досега той винаги се е уравновесявал от алтруизма на човека в качеството му на обществено същество.
Обаче в последите десетилетия бяхме свидетели на прогресиращо израждане на съвременното западно общество, на неговото раздробяване и атомизация, на разпадане на основната му клетка – семейството и на разложение в обществения морал. Всичко това се ускорява от прогресиращия натиск на неомарксизма във всички сфери на обществените отношения, едновременно със залеза на алтруизма и емпатията между хората.
Може би ни очаква най-лошото: обединение на ИИ с неомарксисткия постхуманизъм и краят, който вещае левичарският футуролог Харари…
Редактирано от Mod vege на 03.06.23 01:05.
| |
|
|
|
В хода на еволюцията, хората постоянно се адаптират към различни условия, начин на живот и хранителни навици, и генетично приспособяват метаболизма си към тях.
На генетично ниво съществуват различни ДНК вариации, наречени полиморфизми, които се различават между хората и които могат да повлияят метаболизма и неговата ефективност при преработката на макро-нутриенти (въглехидрати, протеини и мазнини), както и разхода на калории по време на различни спортни дейности.
Именно тези особености на човешката ДНК са в основата на нутригенетиката. CoGAP® дефинира четири основни вида генетичен метаболизъм (Мета-типове). Уникалните генетични вариации, определят различния метаболизъм на различните хора.
Концепцията на MetaCheck®
В основата на метаболитния анализ на CoGAP® са различните генетични вариации на всеки един човек. Крайната цел обаче, не е изработване на обикновенна генна диета, а диета която съобразява вашия индивидуален Мета-тип, дефиниран от CoGAP® и предлага професионална подкрепа свързана с персонализирано хранене и физическа активност.
Данни от проведени ретроспективни проучвания в САЩ [1] и в Центъра за здраве към Германския спортен университет в Кьолн [2], подкрепят връзката между индивидуалната генетична предразположеност и ефектитивността на диетичните ограничения.
В момента най-препоръчваният метод за отслабване в световен мащаб е намаляване на въглехидратите или „ниско въглехидратна диета” в комбинация с упражнения за издръжливост. Този съвет би бил еквивалентен за мета-тип Beta и Sport-Type Е, което се отнася само за 12 % от европейското население (Фигура в). Ако 100 души спазват диета с ниско съдържание на въглехидрати и спортна програма за издръжливост, само 12 от тях всъщност ще отслабнат с дългосрочен успех.
Резултатите от проучването също така показаха, че няма връзка между различните мета-типове или спорт-типове и факторите възраст, пол или индекс на телесна маса на участници. Това показва, че отделните мета и спорт типове не са свързани с по-висок риск от развитие на наднормено тегло. В допълнение, мета и спорт-типовете са изцяло независими от факторите пол, размер и възраст.
Резултатите от проучването илюстрират, че общите препоръки, като например „нискък прием на въглехидрати“, не са адекватни за всеки. Всъщност, има голяма нужда от индивидуализиране на препоръките за отслабване въз основа на личните характеристики на пациента и особено въз основа на техните мета-типове. Ето защо е необходимо да се съсредоточим върху генетиката на всеки индивид, създавайки програма за отслабване.
Предимствата на CoGAP MetaCheck®
За медицинските специалисти:
Графично представяне (модерно, иновативно)
Ангажираност от страна на пациента
Иновативна услуга
Лесна организация на теста
Висока успеваемост на персонализираните хранителни планове [4]
За тези които имат нужда от помощ:
Адаптирани индивидуални препоръки за хранене и физически активности
Дългосрочни промени в начина на хранене
Концепция за отслабване базирана на уникален генетичен анализ
Безболезнено и лесно даване на проба за анализ
Безплатен достъп до CoGAP® портала за хранене
Порталът за хранене на CoGAP®
За тези, които търсят съвет, порталът за хранене CoGAP® предоставя подходящи мета-тип рецепти, които са съобразени с изискванията за калоричност, както и диетични и хранителни планове. В допълнение към Мета-типове, други лични характеристики, като пол, възраст, височина, тегло и физическа активност, също са взети под внимание.
Персонализирани хранителни планове
Персонализирани предложения за рецепти
BMI-калкулатор, калорийни изисквания, съвети за упражнения и хранене
MetaShake®
Революционното заместване на хранене
MetaShake® е уникален заместител на хранене за всеки един от различните мета-типове, отговарящ на индивидуалното генетично предразположение. MetaShake® ще направи загубата на килограми в натовареното ежедневие много по-лесна! Той е отлична алтернатива на вашите мета-тип хранения, особено в стресови ситуации и при липса на време.
Какви са предимствата на MetaShake®?
MetaShake® с истинска ванилия не съдържа никакви добавки, той е без лактоза, без глутен и е подходящ за вегетарианци. Шейкът е с високо съдържание на фибри, което повишава чувството за ситост и подобрява естественото храносмилане. Освен това, съдържа всички необходими витамини, минерали и хранителни вещества от които тялото ви се нуждае за балансирана диета, която отговаря на вашия мета-тип.
Как да използвате MetaShake®?
За да намалите теглото си, можете да замените две пълноценни хранения, например закуска и вечеря, с вашия персонализиран MetaShake®. Ако вече сте постигнали желаното тегло и искате да го поддържате стабилно, можете да заместите едно хранене на ден с вашия MetaShake®.
Приготвянето на шейка е много просто. Добавете съдържимото на MetaShake® от 60гр, в 200 ml вода и го разклатете добре. Вашият шейк вече е готов за пиене. Отслабвайте и се наслаждавайте!
Закуска
Обяд
Вечеря
CoGAP MetaCheck® вече се е доказал!
През 2016 г. емпирично проучване оценява устойчивостта на намаляването на теглото с помощта на MetaCheck. В проучването се анализира както устойчивостта на намаляване на теглото, така и полезността на анализа за MetaCheck консултантите.
Почти 96% от всички консултанти на MetaCheck заявяват, че MetaCheck анализът е полезно допълнение към тяхната компетентна хранителна консултация. Освен това, 87% от техните клиенти се чувстваха по-комфортно след промяна в диетата им според техния мета-тип. 91% от клиентите заявяват че са успели да запазят новото си тегло [5].
Графики:
MetaCheck като полезно допълнение към хранителни консултации (%) [5]
Получаване на новопостигнато тегло (%) [5]
Научна основа на CoGAP MetaCheck®
В рамките на CoGAP MetaCheck®, се извършва комплексно изчисление на генетичните взаимодействия, като се вземат предвид само тези гени, чийто ефект е доказан в съответствие с високите критерии, прилагани от учените на CoGAP.
Нашите лаборатории анализират само тези метаболитни генни варианти, които според обширни изследвания имат ключово отношение към въглехидратния или мастния метаболизъм и могат да бъдат приписани на отделните мета-типове.
Селекцията от анализирани метаболитни гени
Включени са единствено метаболитните гени които:
участват в системата за контрол на теглото
чрез промяна в храненето и/или поведението, могат да бъдат повлияни в положителна посока
се различават значително от човек на човек
В допълнение към генетичния анализ се прави сравнение с научни изследвания [6], които трябва да отговарят на следните критерии за качество:
Повторяемост на резултатите от изследването
Достатъчен брой участници в проучването
Значимост (ниво на значимост)
Утвърдени методи на изследване
Гените изследвани в CoGAP MetaCheck® анализа
Генът APOA2 е отговорен за създаването на аполипопротеин А-II, който представлява липопротеин с висока плътност. Наличието на определена вариация на APOA2 може да повлияе възможностите на тялото ви да обработва холестерола, както и да се справя с наситените мазнини.
Генът FABP2 влияе върху резорбцията и окисляването на мазнините и може да доведе до инсулинова резистентност. Промените в гена силно влияят на усвояването на мастните киселини в организма. Това причинява повишена абсорбция на мастни киселини в тънките черва, което води до бързо качване на тегло при консумация на мазнини.
Генът FTO се експресира в най-големи количества в мозъка, главно в хипоталамуса, като регулира усещането за възбуда, апетита, температурата, автономната функция и ендокринната система. FTO играе роля в регулацията на апетита и се асоциира с хранителните навици, приема и изразходването на енергия и намалено усещане за ситост.
Генът ADRB2 кодира рецептор, който играе важна роля в превръщането на мастните молекули в енергия. Следователно, способността за разграждане на мазнините от мастните клетки силно зависи от експресията на този ген. Освен това при определени варианти на този ген, спортовете за издръжливост могат да се използват за по-бързо и ефективно намаляване на теглото.
Генът ADRB3 се експресира главно в мастната тъкан и участва в регулирането на липолизата и термогенезата. Промени в гена могат да причинят влошаване на липолизата и намалено изгаряне на мазнини при практикуване на спортове за издръжливост.
Генът PPARG играе централна роля в обработката на мазнините. Освен това има голям ефект върху метаболизма на глюкозата и инсулина. Следователно някои промени в този ген насърчават увеличаването на теглото при консумация на въглехидрати и мазнини.
IL-6 генът кодира вид цитокин, който изпълнява различни функции по време на възпаление и узряване на В-лимфоцитите. Носители на определени вариантите на гена IL-6 са по-склонни да получат допълнително тегло в резултат на възпалителна сигнална трансдукция по време на усвояването на въглехидратите.
Оценката на данните се извършва с помощта на специализиран биоинформационен софтуер. За всеки човек, който търси съвет, се определя индивидуален мета-тип и подходящ вариант на физически упражнени. Резултатите от анализа не позволяват да се правят заключения за семейни отношения.*
* Анализират се единствено метаболитни гени, които не позволяват правене на каквито и да е изводи за семейни отношения или рискове за възникване на заболявания.
CoGAP® като партньор на медицината и науката
Центърът за генетичен анализ и прогноза – или CoGAP® – е компания намираща се в сърцето на Кьолн.
Работата на CoGAP® е посветена на разработването на генетични анализи в сектора на здравеопазването в сътрудничество с Университета в Кьолн, както и Университета по приложни науки Fresenius. Целта е да се допринесе за подобряване на общото здраве на населението и да се даде възможност на хората да водят здравословен начин на живот до напреднала възраст.
По този начин, MetaCheck, CoGAP® ви дава възможност да се възползвате от най-съвременните генетични анализи. Целта е да направим достъпни редица научни открития за човешката генетика, за всеки един човек. Така всеки има възможността да персонализира навиците и начина си на живот, според индивидуалната генетична предразположеност.
Цена
Цена на теста: 700 лв
Редактирано от Mod vege на 11.06.23 17:12.
| |
|
Тема
|
ПОВЕЧЕ „ИЗКУСТВЕН“ ОТКОЛКОТО „ИНТЕЛЕКТ“
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 21.06.23 00:25 |
|
|
Тодор Полименов, 2006.2023
Паул Клее, „Чуруликаща машина“, 1922 г.
Въпросът за изкуствения интелект (ИИ) става все по-актуален. Когато преди няколко месеца чатботът ChatGPT беше представен официално като изключителен пробив сред софтуерите, носещи етикета „ИИ“, шумът беше огромен. Редица университетски преподаватели по света започнаха да тестват програмата, като ѝ даваха задачи за писане, например на курсови работи (от най-различни области – социология, икономика, права на човека). И макар че резултатите бяха по-скоро скромни, ентусиазмът не стихваше. По думите на хората, които даваха заявките, генерираните от ChatGPT текстове бяха смислени, без да съдържат нещо оригинално или ново. Започнаха да се споменават и опасностите – конвейерно произвеждане на фалшиви новини. Проблемите: сам по себе си ChatGPT, както изглежда, не разполага с критерий за различаване на фикция и реалност, измислица и истина. Какво означава това и защо то е проблем?
ОБЩЕСТВЕНИЯТ ДЕБАТ
Въпреки това т.нар. ИИ навлиза от само себе си все повече в живота. През последните месеци някои новинарски сайтове започнаха да „синтезират“ прочити на писмените си текстове, в които звучат гласовете на познати говорители, макар че самият прочит е генериран от програми на ИИ. И това става само на базата на малко данни, например на няколко минутен аудиозапис на реалния глас на въпросния човек. Колкото и да е полезно, някои говорители дадоха израз на страха си, че с техните гласове могат да бъдат направени изказвания, които нямат нищо общо с тях. В интернет се появиха и „снимки“, за които се твърди, че са създадени от ИИ. Особено впечатляваща беше една на Леонардо да Винчи и Мона Лиза в една пауза по време на изготвянето на прочутата рисунка. Или една на Карл Марс в американски супермаркет от 70-те години. Възможностите на ИИ изглеждаха де факто неограничени. Фикционалното и реалното се сливаха. Ние сякаш наистина вече можем да видим Леонардо и Лиза по време на сеанса с помощта на ИИ. Разбира се, може и – и дори сигурно е било тъкмо така – те да не са стояли точно в този ракурс, но в някакъв подобен – и то именно те – трябва да са стояли. И ИИ ни дава достъп до всичко това чрез автентичните образи и гласове, които създава. Възможностите изглеждат неограничени. Миналото оживява. Невъзможното изведнъж става възможно (по подобен начин, по който например радиовъглеродното датиране или разчитането на ДНК ни разкриха неподозиран поглед в продължилата милиони години предисторическата история на човека и живия свят).
За тези възможности се говори отдавна. Още бащите на информатиката са се вълнували от въпроса за създаване на компютър от типа на „мислеща машина“. През последните десетина години започна да се спекулира, че сме близко до този момент и че скоро ще се появи такъв интелект („интелигенция“, „интелигентност“), който ще доведе до ситуация, в която например повечето настоящи човешки професии ще станат излишни. От шофьори на таксита през адвокати и лекари, та дори до учители. Автомобилите ще се движат сами. Правните и медицинските решения ще следват алгоритми. Ученето ще бъде индивидуализирано и съобразено с характера и потребностите на всяко отделно дете. Дори ние като индивиди ще преживеем момента, в който ще преотстъпим грижата за нас на ИИ. Той ще познава нашето ДНК и предразположения за болести, ще следи нивата на захарта, адреналина и допамина в организма ни, ще знае какво ни въодушевява и какво ни стресира, дори ще може да „чете“ нашите мисли, като следи нашите мозъчни процеси. Един вид: един такъв ИИ ще ни познава по-добре, отколкото сами се познаваме, а разумът в нас ще ни накара да му се доверяваме и да се вслушваме в неговите съвети (те в крайна сметка ще бъдат за наше добро).
Целият този футуризъм беше доведен до едно ново ниво, когато преди една седмица Европейският парламент започна обсъждането на проектозакон за контролиране на ИИ. И наистина, не само фалшивите новини, но и употребата на програми за лицево разпознаване на хора от улични камери в реално време навеждат на мисълта за опасности от злоупотреба с ИИ, а именно по отношение на личните свободи и по-общо – на демократичното функциониране на едно общество. Не липсваха и сравнения: както ядреното делене може да се използва както за получаването на атомна енергия, така и за производство на атомни бомби, също така и ИИ обещава не само голям напредък и благосъстояние на човечеството (открития във фармацията, в медицината, а може би един ден – дори безсмъртие), но и предлага възможности за следене и контрол и в този смисъл за потискане на индивидите. В това отношение Европейският парламент излезе с претенцията, че извършва пионерска работа. Защото никъде по света досега не е била въведена подобна правна регулация на ИИ.
Но не само европейските политици съзират опасности в ИИ. Тези дни даже някои от създателите на ИИ, т.нар. негови „гурута“, подписаха манифест, в който призовават за забавяне на темповете в развитието на ИИ. Защото възможностите на ИИ са по-големи, отколкото хората са в състояние да асимилират и съответно да контролират. По тяхно мнение ИИ ще промени живота на хората повече от възникването на интернет (една действително радикална промяна на живота, на която хората от моето поколение са свидетели). Нещо повече, през следващите 10–15 години – така се твърди – животът на хората, а оттук и на планетата, ще се реформира повече, отколкото това е станало през последните 150 години.
ДИАЛОГ С CHATGPT
На фона на този алармизъм реших, че е добре и сам да се запозная с ChatGPT. По-надолу бих искал да споделя моя бегъл опит за „диалог“ с ChatGPT и възникналите в неговия контекст наблюдения.
Най-напред искам да отбележа, че предварително знаех, че когато се говори за ИИ, „интелигентността“ следва да бъде разграничена от „съзнанието“. Докато ние хората сме „интелигентни“ – а именно: можем да решаваме проблеми – и същевременно това при нас е базирано на нашето „съзнание“ (възприятия, преживявания, памет, опит, знания), то при компютрите, които поддържат програми, които сме склонни да характеризираме като ИИ, не е налице съзнание: нито те, нито самите програми осъзнават нещо, нито те, нито програмите имат усещания, преживявания и т.н. В този смисъл за нас хората не е особено самоочевидно, че интелигентността може да бъде разделена от съзнанието. Но можем най-малкото да си представим, че интелигентност е възможна и там, където базата не е съзнанието на един организъм (и съответно нещо ментално или органично), а по-скоро някаква неорганична реалия: силиций. Същественото е, че въпросните компютри или програми очевидно „решават проблеми“. Нещо повече: не просто решават, но започват да стават и все по-гъвкави и да навлизат в състояния, в които се „самообучават“, т.е. в които стават по-ефективни, без изричната намеса на хората. Поне така изглежда.
Това беше фонът, на който започнах разговор с ChatGPT. Първите стандартни въпроси и „неговите“ отговори звучаха съвсем разумно, т.е. смислено. Очевидно беше, че ако не друго, то този софтуер е в състояние най-малкото да конструира синтактически коректни изречения, и че тяхната лексика биваше подбрана така, че значенията на думите се съчетаваха естествено. Именно то тази причина prima facie не възникваха безсмислици.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ИСТИНАТА (ТВЪРДЕНЕТО)
Тогава реших да попитам ChatGPT нещо по-сложно – нещо, което вероятно не може да се прочете в Уикипедия. Нещо, за което, разбира се, е възможно да има информация в интернет, но последната би била по-скоро в биографични книги и в областта на предположенията. Във всеки случай – нещо, което не може да се знае непосредствено, а изисква, както си мислех, някакво разсъждение. А именно, попитах го дали Готлоб Фреге – немски математик и философ от края на ХIХ в., всъщност най-значимият логик в историята на логика след Аристотел – е бил щастлив. Избрах въпрос за емоционално състояние, а не за гол биографичен факт, за да провокирам, както казах, правене на извод от други данни, които на свой ред могат да се намерят в интернет, а попитах тъкмо за щастието, защото е известно, че Фреге не е имал лек живот (че рецепцията на неговите идеи сред непосредствените му съвременници не е съответствала на тяхната епохалност, че той е имал проблеми с академичното си израстване и че, не на последно място, личният му живот е бил съпроводен от злощастни събития). Разбира се, не очаквах прост отговор с „да“ или „не“, а по-скоро някакъв вид размисъл по въпроса. И наистина получих такъв. След първоначалната уговорка, че щастието е вътрешно състояние на един индивид, което може да се прецени само субективно, последва предположението, че доколкото е получил тежки удари на съдбата, Фреге вероятно е преживял моменти, в които се е чувствал нещастен (но че ги е компенсирал с научна работа). Дотук добре (макар че това за компенсаторната роля на научната работа по-скоро не е отговаря на истината).
Един от детайлите на отговора обаче ме озадачи. Като пример за удари на съдбата беше приведена смъртта на децата на Фреге. Аз знам обаче, че той е нямал собствени деца. Това ме накара да се усъмня в адекватността на целия отговор. Затова изрично попитах ChatGPT: „Фреге имал ли деца?“. На което получих дословно отговора:
„Да, Фреге е имал две деца. Той е имал син на име Алфред Фреге, който е бил роден 1904 г., и една дъщеря на име Мета Фреге, която е била родена 1906 г. Неговият син е починал през 1906 г. на двегодишна възраст от детски паралич, а дъщеря му е починала през 1910 г. на четиригодишна възраст от дифтерия. Тези лични загуби са били много болезнени за Фреге и са имали силно влияние върху неговия живот.“
Този отговор ме шокира. Той беше напълно изфантазиран и толкова далече от реалността, че изобщо не би могъл да бъде приет като сериозен отговор на моя въпрос. До този момент бях подхождал към ChatGPT с пиетет и страхопочитание като към един „свръхинтелект“, който за няколко стотни от секундата може да извърши десетки, дори стотици „мисловни“ операции, да прегледа напълно необозрими за мен бази данни, да селектира от тях релевантната информация и да я представи по един в разбираем за мен начин. А сега пред мен сякаш стоеше просто един кух и ограничен фантазьор. След венчавката през 1887 г. Фреге (род. 1848 г.) е имал съпруга (род. 1856 г.), която е починала през 1904 г. Семейството им е останало бездетно. Напредналата болест на съпругата подтиква семейство Фреге да вземе през 1902 г. домашна прислужница на име Мета Арнт (род. 1879), която продължава да се грижи за Фреге до смъртта му през 1925 г. (ако търсим някого около Фреге, който се е казвал „Мета“ като мнимата дъщеря). По съвет на един свещеник и негов приятел Фреге поема през 1908 г. настойничеството на брат и сестра – Алфред Фукс (род. 1901) и Тони Фукс (род. 1903 г.), но взема само момчето при себе си, докато момичето остава в сиропиталището към енорията на свещеника. През 1921 г. Фреге осиновява Алфред, след което Алфред започва да носи фамилията Фреге. Афред е починал през 1944 г. по време на Втората световна война край Париж. Сестра му доживява до дълбоки старини и е починала през 1990 г.
Всичко това са фактологични данни, в които няма нищо сложно и интересно. И въпреки това ChatGPT композира – както изглежда: от части от тях – някаква небивала история. Най-големият проблем е, че той я представя като чиста монета: „Да, било е така и така“. ChatGPT разполага напълно с капацитета да казва, че не може да даде отговор на нещо. Но в случая той не каза: „Не мога да дам отговор“ или „Вероятно е било така и така“, а каза директно: „Било е така и така“. Спонтанно му отговорих, че „греши“ и че Алфред е бил осиновен и че е починал много след Фреге, с което той веднага се съгласи и дори се извини за „грешната информация“.
Това развитие на разговора ме провокира да попитам ChatGPT директно дали изобщо различава истината и неистината. Той отговори, че е просто алгоритъм и като такъв няма собствени убеждения. Това е вярно. Оттук следва, че той няма, разбира се, и собствени „знания“. Особено ако следваме класическата дефиниция за знанието от Платонивия диалог Теетет – която въпреки всичките критики се приема и в съвременната философия, – а именно, че „знанието е истинно убеждение с обяснение (логос)“, т.е. убеждение, чиято истинност можем да обосновем:
Х знае, че р = (i) Х е убеден, че р, и (ii) р, и (iii) Х може да обясни защо р,
където „р“ е произволно съобщително изречение (напр. „Тревата е зелена“, „Морската вода е солена“, „Две и две е четири“ и под.).
Ясно е, че ChatGPT няма собствени преживявания и, ако убежденията са част от преживяванията, – също и собствени мисли, знания и под. Интересно е обаче, че не разполага, както изглежда, и с критерий, по който би бил в състояние да преценява какво от казаното е сигурно и какво не (и съотв. какво от казаното „съответства“ на някаква част от действителността и какво не). Във всеки случай хората, които са го програмирали, са се ориентирали, както ми се струва, предимно към въпроса за гъвкавостта и всеобхватността на приложенията – а именно към възможността за даване на „отговор“ на колкото се може повече въпроси, – и същевременно не са целели или не са били в състояние да осигурят механизъм за предоставяне на верифицирана информация. Отговорите създават впечатление за произволна игра на думи, а не за истинни и доказуеми твърдения (макар че граматиката им е такава: чисто граматически отговорите, доколкото са съобщителни изречения, издигат претенции за истинност; това лежи в природата на граматическата категория ‘съобщително изречение’ – утвърдителната употреба на едно съобщително изречение „р“ е винаги еквивалентна на твърдението „истина е, че р“). Изглежда, че в това отношение ChatGPT не надскача особено възможностите на доста по-стандартни чатбот софтурни решения, с които вече сме свикнали: той си служи с комбинаторика по ключови думи и, ако изобщо формулира истини, това става случайно (като тук трябва да имаме предвид, че тези истини са истини само от наша гледна точка, защото от негова гледна точка не съществува разлика между истина и неистина).
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЛОГИКАТА (МИСЛЕНЕТО)
Тъй като бързо загубих доверие в начина, по който ChatGPT представя фактологична информация, реших, че неговата сила се състои може би в „логическото мислене“ (което като нещо повече или по-малко априорно не зависи до такава степен от фактите във външната действителност). Затова питах ChatGPT дали може да проверява валидността на дадени умозаключения – нещо, което анализираме в часовете по логика в училище и университета (доколкото правенето на заключения е парадигмалния пример на логическо действие) и което – ако не става въпрос за по-заплетени случай – владеем интуитивно (доколкото го усвояваме заедно с постепенното навлизане в практиката на говорене на майчиния ни език, когато усвояваме употребата на думи като „не“, „и“, „или“, „ако“, „всички“, „някои“ и под., на чието значение почиват т.нар. формално-валидни умозаключения). ChatGPT отговори с „да“. Разбира се, тъй като изхождах от представата, че в негово лице имам работа с огромна интелектуална сила, веднага ми се прииска да му дам някакво заплетено умозаключение, чиято проверка не би била банална или нещо, за което може да намери директно информация в интернет. Не си представях обаче и нещо кой знае колко сложно, а по-скоро умозаключения като прехода от предпоставка (А) към извода (В):
(А) Или не е вярно, че оракулът е предсказал истината и неговите думи са изтълкувани правилно, или ако утре има морска битка, то персийците няма да победят гърците.
Следователно:
(В) Ако утре има морска битка и персийците победят гърците, то или оракулът не е предсказал истината, или думите му не са били изтълкувани правилно.
Или, ако вземем един пример от Symbolic Logic на Луис Карол (1896) – в превод на Евгения Тонева – като заключението от предпоставки (1)–(5) за извода (6):
(1) Хората, които нарушават обещания, са хора, на които не може да се има доверие.
(2) Хората, които пият вино, са комуникативни.
(3) Човек, който спазва обещанията си, е честен.
(4) Нито един въздържател не е лихвар.
(5) Винаги може да се има доверие на комуникативен човек.
Следователно:
(6) Нито един лихвар не е нечестен.
Тъй като тези две класически умозаключения са обаче (формално-)валидни, а аз не знаех дали ChatGPT действително може да прави разлика между валидни и невалидни умозаключения, реших да му дам най-напред пример с кажи речи възможно най-простото (формално-)невалидно умозаключение, за което се сетих. И попитах ChatGPT: следва ли от предпоставките:
(а) Ако Анна е болна от грип, то тя ще има висока температура.
и
(b) Анна има висока температура.
изводът:
(с) Следователно, Ана е болна от грип.
На което получих отговора: „Да, на базата на дадените предпоставки (а) ‘Ако Анна е болна от грип, то тя ще има висока температура’ и (b) ‘Анна има висока температура’ може да се извлече изводът (с) ‘Следователно, Анна е болна от грип’. Това заключение следва логически от дадените предпоставки, защото те удовлетворяват необходимото условие (ако Анна е болна от грип) и достатъчното условие (че тя има висока температура). Ето защо ние можем да заключим, че Анна в този случай действително е болна от грип.“
Този отговор е, меко казано, безсмислица. Досега съм нямал случай на студенти, които още в първия час на упражненията по логика, когато ги конфронтирам със същия въпрос, не констатират след кратко мислене, че преходът от (а) и (b) към (с) е невалиден (нелегитимен, неоправдан). Но ChatGPT твърдеше сега точно обратното. По същество, ако (а) е истинно (както се приема, защото по условие това е предпоставка), то това, че Анна е болна от грип е достатъчно условие за нейната евентуална висока температура, и същевременно високата температура се явява необходимо условие за боледуването от грип. Но тъкмо защото (b) казва, че необходимото условие е изпълнено, ние не знаем още дали това е и достатъчно, за да заключим, че Анна е болна от грип. Тя може да има висока температура и по други причини, напр. ако е болна от малария. Това е повече или по-малко интуитивно (но можем, ако искаме, и да го докажем с помощта на концептуалния апарат на логическата теория). Ето защо бях шокиран от „разсъждението“ на ChatGPT. Разбира се, казах му, че неговото твърдение не е вярно и той се съгласи, и се коригира, като каза, че ние наистина не можем да заключим със сигурност от (а) и (b) за (с), но все пак, защото грипът и високата температура често вървели заедно, можело да предположим, че (с).
ПРОБЛЕМЪТ ЗА СМИСЪЛА (РАЗБИРАНЕТО)
Във всеки случай разочарованието ми от ChatGPT започна на нараства. Сякаш на ChatGPT не можеше да се разчита нито за правене на истинни твърдения, нито за изграждането на коректни аргументи. Започнах да си задавам въпроса: има ли някаква друга сфера на „мисленето“ или „интелекта“ (или „интелигенцията“) освен тези две фундаментални неща (истинни твърдения и валидни заключения)? Сетих се, че отговорът може би се крие в математиката и по-скоро в т.нар. „математическо мислене“.
Веднага питах ChatGPT дали може да решава математически задачи. Той веднага ми отговори, че като алгоритъм е идеално пригоден за това. Разбира се, отново реших, че трябва да измисля някоя по-скоро заплетена „текстова“ задача, защото, ако исках просто пресмятане на числа, бих могъл да си послужа и с калкулатор, който не издига претенцията да бъде ИИ.
Тъй като в първия момент не ми хрумна никаква такава задача (може би трябваше да взема някоя от учебника по математика за 6-и клас на дъщеря ми), се сетих за една, която минава по-скоро за логическа, но не е логическа в тесния смисъл на думата „логика“ като „теорията за формално-валидните аргументи“, а в смисъла, в който за логическо мислене се говори напр. при измерването на „коефициента на интелигентност“. Тъй като опитът ми беше, че математиците се справят сравнително лесно с въпросната задача, реших просто да я дам на ChatGPT. Тя е следната:
Ако имаме 12 еднакво изглеждащи монети и една от тях е фалшива, което означава, че тя е по-лека или по-тежка от останалите (но не знаем кое от двете) и имаме една везна, как можем да установим с три мерения коя е фалшивата монета?
ChatGPT предложи едно решение, чиято първа стъпка е правилна. Ние разделяме монетите на три групи от по 4 монети и първо мерим две от групите една с друга (четири монети в една купичка на везната и четири в другата). Ако при това първо мерене везната покаже, че двете групи от по 4 монети тежат еднакво, то фалшивата монета ще е в третата група от 4 монети. Тук ChatGPT каза, че като втора стъпка вземаме две монети от третата група и ги мерим и ако са равни, то фалшивата монета е оставащата, която е „по-лека“. Това ме озадачи, защото ние не знам дали фалшивата е по-лека, или по-тежка, така че директно написах на ChatGPT, че по условие ние не знаем нищо за тежестта на фалшивата монета. Тогава той ми отговори, че имам право и предложи ново решение, в което това се вземаше предвид. Ходовете в него до този пункт бяха същите, но след това второ мерене – и при равенство в него – ChatGPT изведнъж заключава: тогава фалшивата е оставащата монета. Това максимално ме озадачи, защото ако разделим 12 монети на 3 групи от по 4 монети, работим с една от тези групи, като вземем от нея 2 монети, то в нея все пак не остава само 1 монета, както твърдеше ChatGPT, а още 2. Това ми припомни, че и при първото решение имаше подобен „неразбираем“ за мен ход, но че тогава не му обърнах внимание, защото се концентрирах върху неспазването на условието, че не знаем дали фалшивата монета е по-лека, или по-тежка. Сега обаче вече забелязах, че ChatGPT изобщо не „разбира“ условието – че изобщо не е в състояние да го следи и да го спазва при решението на задачата.
За разлика от нас хората, които приемаме, че трябва да разбираме нещо, за да можем да процедираме по-нататък при работата с него, ChatGPT извършва явно „механични“ операции, чиято привидна смисленост произтича единствено от спазването на граматиката на нашия език. Зад думите, които се появяваха на екрана при разговора ми с машината и в които аз влагах определен смисъл, нямаше никакъв смисъл. Това поведение не може да бъде наречено „интелект“. То е по-скоро имитация на интелект. Нещо, в което ние виждаме определен смисъл, защото ни предлага продукти, които са били направени от други хора, или са комбинации от фрагменти на такива, но по същество тук няма мисъл, разбиране, смисъл или знание. Просто малко по-префинена граматически стикована комбинаторика.
КАКВО СЛЕДВА?
Правейки този извод, не твърдя, че изкуственият интелект е невъзможен. Аз не знам това. Но аз поне знам нещо, когато знам, че не зная нещо (друго). Докато ChatGPT не знае нищо. В този смисъл той също не знае, че не знае, когато не знае нещо. И това е проблем, защото не му позволява да бъде критичен към собственото си знание или незнание. Тази липса на критичност довежда до нелепите твърдения за Фреге или абсурдните констатации за валидността на аргументи, както и до решаване на задачи без спазване на техните условия. Затова и твърдя, че този изкуствен интелект е повече изкуствен, отколкото интелект. Поне на този етап, поне що се отнася до ChatGPT, би било по-коректно да се говори са имитация на човешки интелект (чрез имитацията на човешки език), отколкото за машинно базиран интелект, машинно базирана способност за мислене. Ако това би било утеха: изглежда, че на този етап сме доста отдалечени от машини, които сами биха били в състояние да завладеят хората.
Има обаче друг проблем, който е достатъчно актуален, така че да ни тревожи. В света, в който живеем днес, границата между истина и неистина съвсем изтънява под напора на фалшивите новини и грешните заключения, които ние хората – с присъщия ни естествен интелект – си разменяме всеки ден във все по-агресивни разговори. Значителна част от тези фалшиви новини са генерирани и разпространявани с помощта на ИИ, но съвсем не по волята или критериите на машини. Би трябвало да си дадем сметка, че опасността е в това, че сега и тук вече имаме работа с технологии, които едни хора използват срещу други, и че всеки ден тези технологии стават все по-достъпни. Отпускането на кредит на доверие и възлагането на големи надежди за бъдещето точно на тези технологии, които очевидно са неспособни да различат истина и неистина, би трябвало да ни притеснява. Справянето с този проблем зависи единствено от нас.
_____
Проф. д-р Тодор Полименов е преподавател по логика, аналитична философия и философия на езика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на книгите Субстанции, универсалии, пропозиции. Метафизика и философия на езика (2013), Истина и смисъл. Категории на логическия анализ на езика (2018), съставител и редактор на сборници с текстове по философска логика, аналитична философия и философия на езика на български, немски, английски и руски език.
| |
|
Тема
|
Fasting effects after 12, 18, 24, 48, 72 hours
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 21.06.23 22:32 |
|
|
What happens when we fast?
Effects of fasting after 12 hours—There is a spike in growth hormone.
Growth hormone is involved with:
• Anti-aging
• Fat burning
• Healing joints
• Protein synthesis
Effects of fasting after 18 hours—You develop autophagy.
Autophagy is involved with:
• Recycling old and damaged proteins as well as microbes
• Decreased amyloid plaquing
Effects of fasting after 24 hours—You really start to deplete your glycogen reserve and run on ketones.
Benefits of fasting after 24 hours:
• Decreased hunger
• Decreased cravings
• Increased antioxidant reserve
• Increased oxygen
• Better fuel efficiency
• Decreased inflammation
• Gut healing
• Improved cardiovascular function
• Improved cognitive function
Effects of fasting after 48 hours:
• Stimulate stem cells
• Decreased risk of cancer/tumors
• Make more mitochondria
Effects of fasting after 72 hours—Do periodically
• More stimulation of stem cells
• Better immune function
How to get these incredible effects of fasting:
• Do intermittent fasting on a regular basis
• A good average pattern of intermittent fasting is doing 18 hours of fasting with a 6 hour eating window
• Do periodic prolonged fasting to achieve additional fasting benefits
• Take minerals during fasting (water along with nutrients )
• Exercise in the mornings
• You may have increased LDL (This may not be something to worry about)
___
Dr. Eric Berg DC Bio:
Dr. Berg, age 56, is a chiropractor who specializes in Healthy Ketosis & Intermittent Fasting. He is the author of the best-selling book The Healthy Keto Plan, and is the Director of Dr. Berg’s Nutritionals. He no longer practices, but focuses on health education through social media.
Follow us on FACEBOOK: fb.me/DrEricBerg
Send a Message to his team: m.me/DrEricBerg
ABOUT DR. BERG: http://www.drberg.com/dr-eric-berg/bio
Disclaimer:
Dr. Eric Berg received his Doctor of Chiropractic degree from Palmer College of Chiropractic in 1988. His use of “doctor” or “Dr.” in relation to himself solely refers to that degree. Dr. Berg is a licensed chiropractor in Virginia, California, and Louisiana, but he no longer practices chiropractic in any state and does not see patients so he can focus on educating people as a full time activity, yet he maintains an active license. This video is for general informational purposes only. It should not be used to self-diagnose and it is not a substitute for a medical exam, cure, treatment, diagnosis, and prescription or recommendation. It does not create a doctor-patient relationship between Dr. Berg and you. You should not make any change in your health regimen or diet before first consulting a physician and obtaining a medical exam, diagnosis, and recommendation. Always seek the advice of a physician or other qualified health provider with any questions you may have regarding a medical condition.
Thanks for watching! I hope this video helps you better understand what really happens during fasting.
| |
|
Тема
|
Guide for muscle sparing fasting
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 27.06.23 00:38 |
|
|
Hey, and welcome to my science based guide to muscle sparing fasting for weight loss.
Read this guide all the way through and you'll know exactly how the amazing science behind muscle sparing fasting can help you laser-target that stubborn body fat WITHOUT destroying any of your lean body mass in the process.
What is muscle sparing fasting?
How does muscle sparing fasting work?
How does muscle sparing fasting protect your muscles?
How much protein do you need to eat during a muscle sparing fast?
Is muscle sparing fasting safe?
Muscle sparing fasting reduces hunger and appetite
What kind of weight loss results can you expect?
Caffeine DOUBLES the release of fat from your body fat reserves
References
What is muscle sparing fasting?
Muscle sparing fasting is a low-calorie diet also known as "protein-sparing modified fasting".
The diet itself is basically a standard water fast that allows you to eat just enough protein to prevent any loss of your lean body mass.
It is one of the fastest science-based weight loss methods that allows you to get rid of that stubborn body fat WITHOUT destroying a lot of your lean body mass as well.
And it's true. Muscle sparing fasting doesn't really look like an easy diet on the surface.
But after you see how the science behind muscle sparing fasting works to your advantage, you'll understand that muscle sparing fasting may actually be easier to do than most of the of the "easier" weight loss diets on the market.
So let's take a closer look at how exactly muscle sparing fasting works.
How does muscle sparing fasting work?
The single most important benefit of muscle sparing fasting is its ability to deliver rapid fat loss without any muscle loss.
And like I said, during a muscle sparing fast you're only allowed to eat a small amount of protein.
But that tiny amount of protein is more than enough to fully reverse the unnecessary destruction of your muscle mass that happens on many other weight loss diets.
Now, even though you're eating some protein and not fasting completely, you'll still only be getting in a few hundred calories a day at most.
So ultimately, muscle sparing fasting is able to deliver fast and big weight loss results because it's such a low calorie-diet.
But let's take an even closer look at how all this protects your muscles during rapid fat burn.
How does muscle sparing fasting protect your muscles?
If you didn't eat any protein during your next muscle sparing fast (and basically did a pure water fast), your body would keep losing a small amount of "structural protein" every day[1].
Structural protein are the basic building blocks of your muscles and vital organ tissues.
Without any energy coming in as food (on a pure water fast), your body is forced to burn off some of those structural protein from your muscles and other vital tissues for energy.
And by allowing you to eat a tiny amount of protein, muscle sparing fasting solves the single biggest issue of water fasting, a rapid destruction of your muscle mass.
Which brings us right to the most important rule of muscle sparing fasting...
How much protein do you need to eat during a muscle sparing fast?
When it comes to eating protein during a muscle sparing fast, you need to hit the "sweet spot".
You need to eat just enough protein to fully reverse the destruction of your lean body mass.
But you also want to eat as little protein as possible, so you can keep your fat burn rate sky-high.
So, how much protein per day do you ultimately need to eat during a muscle sparing fast?
Science[2] says, all you need is around 0.6 grams of protein per pound (or 1.3 grams of protein per kilogram) of your "ideal body weight".
On to the next burning question most people ask about muscle sparing fasting.
Is muscle sparing fasting safe?
Well, the truth is, "muscle sparing fasting" was associated with over 60 deaths in the 1950's.
The problem was, those unfortunate people used very low-grade liquid proteins for their muscle sparing fasts
Over the decades that followed, muscle sparing fasting was proven to be safe in over 10,000 medically-recorded cases[3], provided that:
You're a healthy person who isn't suffering from any health issues (only your doctor is qualified to confirm that), you don't do muscle sparing fasts longer than 3 months and that you do them under supervision of a medical professional.
Muscle sparing fasting reduces hunger and appetite
An eye-opening study[4] has proven that a 500-calorie muscle sparing fasting diet was able to reduce appetite, hunger, anxiety, and preoccupation with food in comparison to a 1200-calorie weight loss diet.
Just think about this for a moment.
Just because you're allowed to eat more than twice as much food on some standard weight loss diet (1200 calories), you could still suffer from more hunger and cravings than on a very low-calorie muscle sparing fast (500 calories).
I was quite amazed when I first found out about this. But according to science, hunger really isn't all that about how much you eat, but much more about what you eat.
And as far as hunger and cravings are concerned, I have yet to see a diet that can put the brakes on your appetite while still allowing you to lose weight at a ridiculously high rate.
Which brings us right to the next question:
What kind of weight loss results can you expect?
According to one study[5] that took a closer look at muscle sparing fasting and weight loss, it's possible to lose up to 2 pounds (1 kilogram) of weight PER DAY.
And the best part?
Knowing that no matter how much weight you ultimately lose (and how quickly you lose it), you won't be losing any muscle mass (or damaging your vital organs), even as your body fat melts away faster than on a huge majority of diets out there.
How many weight loss diets do you know that can do the same and can actually back such claims with modern science?
Well, let me wrap things up with a weight loss tip you can use during a muscle sparing fast to literally skyrocket your fat burn rate:
Caffeine DOUBLES the release of fat from your body fat reserves
According to science[6], taking caffeine during a muscle sparing fast can literally DOUBLE the release of fat-calories from your body fat reserves.
And what do you think happens next?
Because you'll be eating so few calories during a muscle sparing fast, your body will hungrily burn away those newly released fat-calories for energy.
(If you're interested in learning more about how caffeine actually works for weight loss and how many calories it can help you burn, you can ).
So not only does muscle sparing fasting do an awesome fat burning job in and of itself, caffeine can boost this state of high fat burn even further.
References
1. Owen OE, Smalley KJ, D'Alessio DA, Mozzoli MA, Dawson EK. Protein, fat, and carbohydrate requirements during starvation: anaplerosis and cataplerosis. Am J Clin Nutr. 1998; 68: 12-34.
2. Bistrian BR, Blackburn GL, Flatt JP, Sizer J, Scrimshaw NS, Sherman M. Nitrogen metabolism and insulin requirements in obese diabetic adults on a protein-sparing modified fast. Diabetes 1976;25:494-504.
3. Wadden TA, Stunkard AJ, Brownell KD. Very low calorie diets: their efficacy, safety, and future. Ann Intern Med 1983;99:675-684.
4. Wadden TA, Stunkard, AJ, Brownell KD, Day SC. A comparison of two very-low-calorie diets: protein-sparing-modified fast versus protein-formula-liquid diet. Am J Clin Nutr 1985;41:533-539.
5. Mancini M, Longo K, Esposito I, Pauciullo P. Drastic Calorie Restriction for the Treatment of Massive Obesity. J Obes Eat Disord 2016;2:1-3.
6. Acheson KJ, Gremaud G, Meirim I, et al. Metabolic effects of caffeine in humans: lipid oxidation or futile cycling? Am J Clin Nutr 2004;79:40-6.
__
Written by
Rok Sprogar is a NASM Certified Nutrition Coach (NASM-CNC) and a NASM Certified Weight Loss Specialist (NASM-WLS) who has been contributing highly actionable and science-based content to Leanhigh.
| |
|
Тема
|
Re: Intervallfasten - alle Infos
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 29.06.23 00:23 |
|
|
<h1>Inhaltsverzeichnis</h1>
<ul><li>Einführung</li>
<li>Geschichtliches</li>
<li>Zusammenfassung und Hinweise</li>
<li>Kontraindikationen von IF</li>
<li>Mögliche Nebenwirkungen von IF</li>
<li>Vorteile von IF</li>
<li>IF bei Sport</li>
<li>Andere und fortgeschrittenere Formen von Fasten</li>
<li>Fazit</li></ul>
<h1>Einführung</h1>
Möchten Sie lang, gesund, sinnvoll und einfach normal mit hoher Lebensqualität leben ? Das Intervallfasten ist trotz vieler Theorien ein Rezept dafür. Ich habe keine Person gesehen, die über 90 Jahre alt ist und gleichzeitig Übergewicht hat! Und heute sterben mehr Menschen weltweit an Übergewicht als an Hunger. Laut der Studie „The Global Burden of Disease“ vom 2010: im Jahr 1990 war Unterernährung die häufigste Ursache für die Krankheitslast, gemessen an der Anzahl der Jahre gesunden Lebens, die ein Durchschnittsmensch voraussichtlich verlieren wird infolge von Krankheit oder frühem Tod. Damals wurde ein hoher Body-Mass-Index (BMI) auf Platz zehn gewählt. Jetzt ist die Unterernährung auf den achten Platz gesunken, während der BMI zur sechsthäufigsten Ursache für Krankheitslast geworden ist.
Das Intervallfasten (IF), auch intermittierendes oder alternierendes Fasten genannt, besteht darin, ein mind. 12 Stunden langes Fenster zu haben, während dessen man nichts isst (also keine Kalorien aufnimmt). Das Verhältnis Fastenstunden zu Essstunden kann auch z.B. 16:8, 20:4 oder gar 23:1 sein. Man kann an einem Tag pro Woche fasten (6:1), oder an drei Tagen (4:3) etc.. IF hat mittlerweile zahlreiche, wissenschaftlich belegte Vorteile, und sehr wenig potentielle Nachteile, die vor allem für spezielle Menschengruppen gelten. Sonst wird IF praktisch von allen Experten anerkannt und empfohlen.
IF ist sehr einfach zu erreichen, wenn eine Person morgens das Frühstück verpasst, was einfach ist, da der Appetit morgens ohnehin gering ist. Es ist auch leichter, wenn man tagsüber beschäftigt ist und nicht an Essen denkt.
<h1>Geschichtliches</h1>
Diese Ernährungsweise ist in unserer Geschichte bekannt und war sogar sehr lange normal gewesen, da wir in der jüngeren Vergangenheit durchschnittlich einmal am Tag gegessen haben. Erst vor ca. 100 Jahren wurden die Frühstück und Mittagessen eingeführt - praktisch mit der Erfindung der Glühbirne. Auch in der religiösen Welt ist die IF-Diät bekannt - z. B. das Fasten im Christentum oder Ramadan im Islam.
Von der Römerzeit bis zum Mittelalter aßen alle mitten am Tag, aber es hieß Abendessen und war die Hauptmahlzeit des Tages. Das Mittagessen, wie wir es kennen, gab es nicht - nicht einmal das Wort.
Indianer z.B. aßen tatsächlich, wann immer sie den Drang verspürten.
Während des Mittelalters prägte das Tageslicht die Essenszeiten. Ohne Strom standen die Leute früher auf, um das Tageslicht zu nutzen. Die Arbeiter hatten von Tagesanbruch an oft auf den Feldern gearbeitet, so dass sie gegen Mittag hungrig waren.
Der ganze Tag war anders strukturiert als heute. Die Leute standen viel früher auf und gingen viel früher ins Bett.
Nach Angaben der Köchin Clarissa Dickson Wright wurde im 17. Jahrhundert angenommen, dass alle sozialen Schichten mit dem Frühstück begannen. Nach der Restaurierung Karls II. Tauchten Kaffee, Tee und Gerichte wie Rührei auf den Tischen der Reichen auf. In den späten 1740er Jahren tauchten auch Frühstücksräume in den Häusern der Reichen auf.
Dieses morgendliche Essen erreichte im 19. Jahrhundert in aristokratischen Kreisen ein neues Maß an Dekadenz, mit der Mode für Jagdpartys, die Tage oder sogar Wochen dauerte. Bis zu 24 Gerichte werden zum Frühstück serviert.
Die industrielle Revolution Mitte des 19. Jahrhunderts regulierte die Arbeitszeiten, und die Arbeiter brauchten eine frühe Mahlzeit, um bei der Arbeit zu bleiben. Alle Klassen begannen zu essen, bevor sie zur Arbeit gingen, sogar die Vorgesetzten und die Chefs.
Um die Wende des 20. Jahrhunderts wurde das Frühstück vom Amerikaner John Harvey Kellogg erneut revolutioniert. Er hat versehentlich gekochten Mais weggelassen und er wurde abgestanden. Er gab es durch einige Walzen und backte es, wodurch die erste Cornflake der Welt entstand. Er löste eine milliardenschwere Industrie aus.
In den 1920er und 1930er Jahren förderte die US-Regierung das Frühstück als die wichtigste Mahlzeit des Tages, aber dann machte es der Zweite Weltkrieg schwierig, das übliche Frühstück zu bekommen. Aber als Großbritannien aus den Nachkriegsjahren in die wirtschaftlich befreiten 1950er Jahre aufstieg, drangen Dinge wie amerikanische Toaster, geschnittenes Brot, Instantkaffee und vorgezuckertes Getreide in das Haus ein. Das war das Frühstück, wie wir es jetzt kennen.
<h1>Zusammenfassung und Hinweise</h1>
70% des Kalorienverbrauchs besteht aus Grundumsatz (Organfunktionen, Temperaturaufrechterhaltung usw.), deshalb ist das Fasten, und nicht der Sport, das stärkste Mittel zum Abnehmen. IF ist deswegen so effektiv als Diät, denn die Fettverbrennung findet im Körper erst durch die Abwesenheit von Insulin komplett statt. Insulin ist das Hormon, das Nahrungsstoffe von der Blutbahn in die Zellen transportiert und generell durch Nahrungsaufnahme synthetisiert wird (am wenigsten wird die Insulinsekretion durch Essen von Fett wie Butter z.B. stimuliert). Erst nach ca. 6-8 Stunden nach Nahrungsaufnahme beginnt die Sekretion des Insulingegenspielers – Glukagon, der die Freisetzung von gespeichertem Zucker (Glukose) von der Leber bewirkt. Gleichzeitig beginnt langsam erst dann auch der Fettabbau. Die Leber kann Kohlenhydrate (wie Glukose) speichern, die ca. für einen Tag als Energieversorgung ausreichen.
Der Stoffwechsel kann sogar während der ersten 48 Stunden des Fastens ansteigen. Fangen Sie mit IF langsam an, damit sich ihr Körper (z.B. Ihre Enzyme für Fettverbrennung) sich an die neue Stoffwechselweise anpassen kann.
Wenn Sie Probleme mit der Einnahme aller Lebensmittel in einer Mahlzeit haben, gehen Sie wie folgt vor: <ul><li>Protein</li> <li>Gemüse</li> <li>Fette</li> <li>Kohlenhydrate</li></ul>
<h1>Kontraindikationen von IF</h1>
IF oder auch längeres Fasten wird <strong>nicht</strong> empfohlen für:
• Schwangere
• Stillende
• Sehr dünne Personen, die zunehmen möchten
• Personen, die Stoffwechselprobleme oder -erkrankungen haben (z.B. Diabetes, Gallenblasenprobleme etc.)
<h1>Mögliche Nebenwirkungen von IF</h1>
Mittlerweile ist bekannt, dass IF viele Vorteile hat, aber ich bin sicher, dass ich nicht der einzige bin, der sich jemals gefragt hat, ob es irgendwelche negativen Auswirkungen gibt. Die gute Nachricht ist, dass viele der Nebenwirkungen im Laufe der Zeit verschwinden werden. Aber es ist definitiv etwas, das Sie beachten sollten, besonders wenn Sie gerade erst anfangen. Auf diese Weise wissen Sie, was Sie erwartet. Übrigens bin ich ein Fan von intermittierendem Fasten und mache es die ganze Zeit selbst, aber es gibt Vor- und Nachteile für jeden einzelnen Diätansatz, sogar für das Fasten.
Beginnen wir mit den offensichtlichsten Nebenwirkungen, dem <strong>Hunger</strong>, dem Verlangen und dem, was Sie dagegen tun können. Wenn Sie auf IF umsteigen, aber daran gewöhnt sind, jeden Tag drei Mahlzeiten pro Tag zu essen, oder wenn Sie es gewohnt sind, 5 oder 6 Mahlzeiten zu essen, werden Sie ein wenig hungrig sein, wenn Sie entweder das Frühstück oder das Abendessen auslassen. Ihr Körper ist an seinen normalen Routine-Fütterungsplan gewöhnt. Es setzt Hormone während der Tageszeiten frei, wann Sie normalerweise essen, um Hunger zu signalisieren, und Ihr Körper erhöht in diesen Zeiten sogar die Magensäure. Es wird also einige Zeit dauern, bis sich Ihr Körper angepasst hat.
Es gibt ein paar Dinge, die Sie tun können, um Ihren Hunger zu reduzieren. Eines der am meisten diskutierten ist, das Frühstück auszulassen und Kaffee zu trinken. Und obwohl das koffeinhaltige Getränk eine appetitunterdrückende Wirkung hat, ist es nicht mein bester Tipp für Sie, den Hunger zu reduzieren. Aber es kann sicher helfen und wenn Sie sich für dieses Getränk entscheiden, stellen Sie einfach sicher, dass es keine Sahne enthält und nicht gesüßt ist. Der beste Weg, um Hunger zu verhindern, besteht darin, nicht alles auf einmal zu tun. Viele Menschen versuchen, Kohlenhydrate zu reduzieren (kohlenhydratarm zu essen), Kalorien einzuschränken, zu fasten und gleichzeitig in die Ketose (Fetverbrennung) zu geraten. Dadurch verlieren Sie rapider Körperfett, oder? Nein. Das wird rasanter zu Heißhunger führen. Wenn Sie versuchen, intermittierend zu fasten, entfernen Sie Ihre Kohlenhydrate nicht gleichzeitig aus Ihrer Ernährung. Wenn Sie das Entfernen von Kohlenhydraten später mit IF kombinieren möchten, wenn Sie sich bereits angepasst haben, können Sie dies tun, indem Sie sogar einen IF-Diätplan im Keto-Stil erstellen. Aber ich würde nicht damit anfangen, denn viele Leute machen diesen Fehler und das macht sie einfach verrückt hungrig, macht sie nur nervös und dann ihre Diät versagt.
Die nächste mögliche Nebenwirkung sind <strong>Kopfschmerzen</strong>. Dies ist eine andere Sache, die nicht von Dauer ist, aber wenn Menschen zum ersten Mal mit dem Fasten beginnen, bekommen sie häufig Kopfschmerzen, die kommen und gehen, weil sich ihr Körper immer noch an ihren neuen Ernährungsplan gewöhnt. Indem Sie genug Wasser trinken, können Sie einige dieser Kopfschmerzen verhindern.
Ein Nebeneffekt, der für ein längerfristiges Fasten gilt, ist, dass Sie möglicherweise <strong>weniger Kraft</strong> und Gesamtleistung haben. Dies gilt jedoch nicht wirklich für IF, da Sie nur z.B. 16 Stunden fasten. Möglicherweise haben Sie beim ersten Start eine leichte Abnahme der Kraft, aber sobald Sie sich anpassen, sollte Ihre Leistng sofort wieder steigen. Wenn Sie nun tagelang fasten, was die Dinge verändert, wird sich die sportliche Leistung verringern.
Ein weiterer großer Nebeneffekt ist die <strong>Besessenheit</strong>. Die Leute sind besessen von den kleinen Dingen. Zum Beispiel sitzen sich einige Leute hin und warten 10 Minuten, weil sie Angst haben, ihr Fasten 10 Minuten früher zu brechen. Das ist verrückt, IF ist eine Form der flexiblen Diät. Die IF-Begründer wollten definitiv nicht, dass Sie von Ihren Fütterungs- und Fastenfenstern besessen sind. Sie versuchten, sich von einem restriktiven Diätmodell zu entfernen. Wenn Sie mit Ihrer Familie nach 7 oder sogar 6 Stunden Fasten im Restaurant sind und an diesem Tag etwas früher das Fasten brechen müssen, ist das nicht das Ende der Welt. Machen Sie sich keine Gedanken über die kleinen Dinge. Denken Sie daran, dass IF funktioniert, da es Ihren Insulinspiegel niedrig hält und Ihnen hilft, die Menge an Kalorien zu kontrollieren, die Sie für den Tag essen.
Andere Nebenwirkungen von IF können sein:
1. <strong>Vermehrte Harnsäurebildung</strong> – sie hängt mit zwei möglichen Zuständen zusammen: Gicht (irgendeine Art von Arthritis oder Schmerzen in den Fußzehen) und Nierensteine (Harnsäurestein).
Eine große Funktion des Körpers ist es, ein Antioxidans zu sein. Während der Körper repariert und entgiftet, verwendet er Harnsäure als Antioxidans. Und der einfache Weg, die Harnsäure zu reduzieren, besteht darin, zu wissen, dass der pH-Wert des Körpers zu sauer ist und ein wenig alkalisiert werden sollte.
Heilmittel:
• Kaliumcitrat- und Elektrolytpulver
• Verzehren Sie mehr Gemüse
2. <strong>Erkältung</strong> - dies geschieht hauptsächlich in der Anpassungsphase oder wenn Sie in eine Hardcore-Ketose geraten, funktioniert die Schilddrüse nicht so gut.
3. <strong>Stimmungsschwankungen</strong> - besonders in den ersten drei Tagen. Wenn Sie mit dem IF beginnen, wird empfohlen, schrittweise damit zu beginnen und sich von Ihrem Körper sagen zu lassen, wie lange Sie ohne Essen auskommen würden. Wenn Sie Schwierigkeiten haben, von einer Mahlzeit zur nächsten zu wechseln, wissen wir, dass Sie eine Insulinresistenz haben und Symptome eines niedrigen Blutzuckerspiegels haben.
4. <strong>Übelkeit</strong> beim Essen - dies hat mit der Anpassung zu tun, da der Körper nicht an das Essverhalten gewöhnt ist. Es hängt normalerweise auch mit der trägen Gallenblase zusammen.
5. <strong>Ohnmacht</strong> - dies tritt nur auf, wenn Sie als Anfänger zu länger fasten. Es wird empfohlen, nach dem Aufbau Ihrer Ernährung länger zu fasten.
6. <strong>Haarausfall</strong> - Dies kann auftreten, wenn Sie bereits einen Mangel haben.
<h1>Vorteile von IF</h1>
- 200 - 400% Anstieg des <strong>Testosterons</strong> bei Männern
- 100 - 150% Anstieg des Testosterons bei Frauen
- das menschliche <strong>Wachstumshormon</strong> (HGH) steigt bei Männern auf 2000%: es heilt, man erholt sich prompt, es verringert die Entzündung und hilft für ein würdevolles Altern (weil dessen Sekretion sonst mit dem Alter abnimmt), HGH schützt auch die Muskelmasse und verringert das Körperfett
- bis zu 1 300% HGH-Steigerung bei Frauen
- Erhöhung der <strong>Insulin- und Testosteronsensitivität</strong>
- Der Darm ruht und heilt (65% unserer Energie wird für die Verdauung benutzt), das heilt die Schleimhaut, balanciert die dortigen Bakterien
- Glucagon (ca. 6 Stunden nach der letzten Mahlzeit) beginnt, <strong>Körperfett als Brennstoff</strong> zu benutzen, setzt Glucose aus Leber und Muskeln frei, dieser Prozess wird durch körperliche Aktivität beschleunigt
- IF-Diät verbrennt mehr Fettgewebe als die einfache Kalorienreduzierung (wichtige Fakten zum Thema finden Sie hier: https://www.youtube.com/watch?v=4f42uZqUjmM)
- Nach 13 Stunden IF spitzt sich die Wachstumshormonsekretion, das führt zu <strong>Anti-Aging, Muskelaufbau und -reparatur</strong>, es heilt den Körper (z.B. den Darm), erhöht die Fettverbrennung, die im Alter nach 30 Jahren sonst abnimmt (wichtige Fakten zum Thema finden Sie hier: https://www.youtube.com/watch?v=5UgLueOeuWk)
- nach 16 Stunden IF: man trifft den <strong>Autophagie</strong>-Optimalpunkt, sie führt zu Entgiftung, auch zu Anti-Aging. Es wird angenommen, dass Trockenfasten die Autophagie dreimal schneller beschleunigt als Fasten mit Wasseraufnahme. Die Autophagie ist das „Rezyklieren“ der Zelle: alte und kranke Zellteile, Mikroben und Mitochondrien werden entfernt und für Energiegewinn und für Gewebeaufbau verbraucht, was die Zellen verjüngt (wichtige Fakten zum Thema finden Sie hier: Medizinnobelpreis für den japanischen Wissenschaftler Yoshinori Ohsumi im 2016)
- Zwischen 16-24 Stunden-langes IF führt zu maximaler Wachstumshormonsynthese und zu maximaler Autophagie.
- Mehr als 24 Stunden IF führt zu erhöhtem Fettabbau und somit effektiver Gewichtsabnahme.
- Nach 24 oder 36 Stunden IF: die <strong>interne Stammzellenproduktion</strong> beginnt, spätestens am 3. Tag eines Wasserfastens, diese Zellen können alle Zellen im Körper erneuern, z.B. neue Darmzellen bilden - eine „naturheilkundliche Stammzellentherapie“ (wichtige Fakten zum Thema finden Sie hier: www.gesund-heilfasten.de/blog/neu-darmzellen-durch-fasten/). Mit zunehmendem Alter sinkt die Stammzellproduktion. Besonders längeres Fasten ist eine erstaunliche Reparaturmaßnahme. Unglaublich aber wahr !!
- Die <strong>Entzündung sinkt</strong> nach 24 Stunden Fasten, und besonders nach 4 Tagen Fasten oder nach 12-24 Stunden Trockenfasten. Alle Autoimmunerkrankungen sind mit Entzündungen verbunden.
- Das <strong>Immunsystem wird erneuert</strong>: IF senkt die crp-Werte ab, und Ketone (Beta-Hydroxybutyrat, BHB) blockieren das NLRP3-Inflammasom, wobei sogar das gesamte Immunsystem nach 3 Tagen Fasten erneuert wird (wichtige Fakten zum Thema finden Sie hier: www.youtube.com/watch?v=zXCOuuSNqUk).
- Insulinempfindlichkeit wird erhöht (Diabetes-Prävention), der Stoffwechsel wird zurückgesetzt, das hilft beim Abnehmen, beschleunigt den Stoffwechsel und <strong>senkt das Hungerhormon</strong>.
- <strong>Gehirnstimulation</strong> durch Ketone, besonders bei Trockenfasten bildet sich BDNF („Gehirn-abgeleiteter neurotropher Faktor“; „Vom Gehirn stammender neurotropher Faktor“), die Gehirnneuronen arbeiten schneller, neue Neuronen und Synapsen bilden sich, bei IF von 18 Stunden bildet sich BDNF 50-100% mehr, wenn man 36 Stunden fastet steigt BDNF bis zu 400%; wenn BDNF zu niedrig ist, gibt es neurologische Risiken (Parkinson, Alzheimer); BDNF verbessert die Stimmung, gibt geistige Klarheit, besseres Gedächtnis; IF ist wie die Bewegung für die Muskeln.
- IF erhöht die Konzentration.
- Ketone (Beta-Hydroxybutarat [BRB]) passieren die Blut-Hirn-Schranke leicht und ernähren das Gehirn sehr rasch, reduzieren auch das Appetit.
- Verbesserung der Telomerlänge - <strong>Verlängerung der Lebensdauer</strong>. Der Mensch ist ca. so jung wie seine Telomerlänge – das sind die schützenden Kappen an den Chromosomenenden. Mit der ständigen Zellteilung werden diese Kappen kürzer, bis sich unsere Zellen nicht teilen können und somit vergreisen. Durch bestimmte Maßnahmen kann man diese Alterung jedoch aufhalten.
- Das durch Fasten aktivierte sympathische Nervensystem (SNS) <strong>verbrennt Fettgewebe</strong> und hält Sie schlank und fit.
- <strong>Das physische Training während des IF ist besonders effektiv</strong> - es erhöht alle Vorteile von IF wie z.B. der Fettabbau, wobei man zumindest einige Stunden vor Trainingsbeginn nichts essen sollte. Weitere Vorteile von Training während Fasten: der akute oxidative Stress (nicht dieser, sondern der chronische oxidative Stress ist schlecht) <strong>verstärkt die antioxidative Aktivierung</strong>: Gluthation (stärkster Antioxidans) und Superoxiddismutase (Reparieren und Erholung von freien Radikalen; c(yclisch) AMP / AMPk wird aktiviert - das zwingt den Körper, Glukose zu verbrennen und nach dem Training Fettgewebe zu verbrennen; MRFs (Muskelregulationsfaktoren): stimulieren das Wachstum neuer Muskeln und halten die Muskeln jung; durch mehr Epinephrinbildung wird auch mehr Fettmasse verbrannt (wichtige Fakten zum Thema finden Sie hier: www.youtube.com/watch?v=v8R7pCU1vq4).
- <strong>Erhöhte Antioxidantien</strong> - der Körper verfügt über ein Antioxidansnetzwerk. Wenn Sie länger fasten, kann dies zu einem Anstieg der Antioxidantien führen, da der Körper hier repariert und sich gegen Mikroben und andere Dinge verteidigt (z.B. Gluthation, Lipolsäure; Harnsäure - kurzfristig).
- <strong>Zellresistenz gegen Stress</strong> - Es hilft den Nebennieren, indem es die Stresstoleranz erhöht. Sie laufen nicht mehr auf und ab mit Zucker und gehen im Grunde genommen in diesen Reparaturmodus, in dem der Körper beginnt, die Resistenz gegen alle Arten von Stress zu erhöhen
- die <strong>psychologische Verbindung mit Essen wird verbessert</strong>: man versteht, wie oft man aus Appetit und wie selten man aus Hunger isst.
- Es wird vermutet, dass IF auch <strong>Krebsvorstufen abtötet</strong>. Besonders längeres Fasten verringert das Tumorwachstum. Tumore können in Ketonen nicht überleben und das IF und besonders längeres Fasten führt dazu, dass Ihr Körper mit Ketonen als Energiequelle versorgt wird. Krebs lebt von Zucker (& l-Glutamat) - Fasten erschöpft die Zuckerreserven (obwohl es gibt auch einige Krebsarten, die sich mit Ketonen ernähren).
- IF kann am Anfang zu einem schlechten Schlaf, aber später zu einem <strong>verbesserten und kürzerem Schlaf</strong> führen; durch Orexin (Neuropeptid stimulierende Wachheit) und zirkadianen Rhytmus durch periferielle Uhren, die durch Essen reguliert werden (möglicherweise wird durch Einschränkung des Essfensters die zirkadiane Schwingung der Kraft verbessert), IF erhöht die Sekretion von Melatonin (Schlafhormon, was zu einer Herunterregulierung der Insulinsekretion führt und umgekehrt (wichtige Fakten zum Thema finden Sie hier: https://www.youtube.com/watch?v=AB4S98_ZIPk ).
- <strong>Weniger Zahnprobleme</strong> (Karies, Parodontose) - weniger Herden von Patogen- und Parasitenbakterien, was sehr unterschätzt wird.
- Noradrenalin <strong>verbrennt weißes Fettgewebe (nur das braune Körperfett ist vorteilhaft für uns)</strong>, in Kombination mit Adrenalin und Katecholamin und durch die Lipase wird Fettgewebe verbrannt und die Muskeln geschont.
- IF <strong>verbessert die Arbeit der Mitochondrien</strong>, die die Energiekraftwerke unserer Zellen sind. Unglaubliche Energiemengen werden erhöht, wenn Sie fasten. Mitophagie wird auch erhöht (Mitochondrienrezyklierung).
- IF <strong>verringert das Niveau der Triglyceride</strong> (Blutfettwerte).
- IF <strong>minimiert den Blutdruck</strong>.
- <strong>Weniger Glykation</strong> – die Glykation ist endogen und exogen (durch Essen von über 120°C erhitztes Essen) und führt zu einer schneller Alterung. Durch IF erreicht man den Zustand der Autophagie (wie oben beschrieben). In diesem Prozess entfernt der Körper unsere Zellen, die durch Glykation geschädigt wurden. Und im autophagischen Zustand erhöht der Körper die Freisetzung eines Proteins namens Fibroblast Growth Factor 21 (FGF21) um den Faktor 10. FGF21 stört die Bildung von AGE (Advanced Glycation End-Products), was wiederum die Glykation unterdrückt.
- Man isst weniger, da man besser kaut und auch durch die Autophagie weniger Nahrung braucht.
- Man braucht nur eine moderate Menge an Protein für einen intermittierenden Fastenplan (100-300 g Protein / Tag rezykliert unser Körper!).
- Weniger essen <strong>verlängert das Leben</strong> - alle Langlebigkeitspfade werden durch Fasten gefördert.
- <strong>Preiswerterer, zeitsparender, konsumbewusster und ökologischer</strong> Lebensstil, da Sie weniger einkaufen und kochen müssen.
- Sie brauchen keine künstlichen oder besonderen Hilfsmittel um Ihre Gesundheit zu erlangen wie z.B. Fattburner oder andere Burner, Kohlenhydratblocker, Nahrungsergänzungsmittel, Kochbuch oder Kochbücher. Sie müssen auch nicht auf bestimmte Gruppen von Lebensmitteln verzichten (z.B. zuckerfrei oder fettarm essen, ketogene, vegane oder basische Ernährung, Verzicht auf Schokolade oder andere Süssigkeiten etc.). Sie müssen auch nicht Kraftsport oder Fitness-Training anwenden.
<h1>IF bei Sport</h1>
Angesichts der Tatsache, dass Spitzensportler viel mehr Nahrung benötigen als Nicht-Spitzensportler und diese Nährstoffe über den Tag verteilen müssen, wenn sie mehrere tägliche Sitzungen haben, scheint dieser zeitlich begrenzte Ansatz eine nicht optimale Option zu sein. Für Freizeitsportler, die für kürzere Zeiträume und mit geringerer Intensität trainieren und daher einen geringeren Energiebedarf haben, kann jedoch ein IF angebracht sein, insbesondere für das Gewichtsmanagement.
<h1>Andere und fortgeschrittenere Formen von Fasten</h1>
Fasten ist wie physiologischer Urlaub für Ihre Organe (besonders Verdauungsorgane), und übt eine starke Reparaturwirkung auf den Körper aus. Das können Sie jeden Monat oder jeden zweiten Monat tun, mindestens viermal pro Jahr (Sie benötigen weniger täglichen Stress, um damit zu beginnen). Längeres Fasten bis zu fünften Tagen kann ohne ärztliche Aufsicht gefahrlos durchgeführt werden, natürlich nur wenn es richtig gemacht wird.
Die nächste Stufe der Fastenkunst wäre das sog. Trockenfasten. Entgegen der verbreiteten Meinung ist es nicht so gefährlich, da es eine medizinische Tatsache ist, dass beim Abbau eines Gramms Körperfetts ein Gramm Wasser freigesetzt wird. So trocknet der Organismus dabei nicht aus. Demnächst werden die Phasen, Vorteile und Gefahren von Trockenfasten nach Dr. Sergei Filonov und seinem Buch "Selbstheilung des Körpers" beschrieben.
<strong>9 Tage Trockenfasten (TF) und eine Beschreibung der wichtigsten Heilungsmechanismen</strong>
<em>Tag 1</em>
Sie müssen sich psychologisch darauf einstellen, dass alles gut geht, und als letztes Mittel können Sie das Fasten ohne Konsequenzen brechen. Wenn Sie gut auf das TF vorbereitet sind und viel zu tun haben, vergeht der erste Tag normalerweise unbemerkt. Es ist wahr, dass Sie sich durstig und schwach fühlen können. <strong>Es ist ratsam, sich hinzulegen und auszuruhen und darauf zu achten, nicht viel zu sprechen.</strong>
<em>Tag 2</em>
Ab dem zweiten Tag wird der <strong>entzündungshemmende und immunstimulatorische Mechanismus des Trockenfastens</strong> ausgelöst, sodass Krankheiten wie Erkältung und Grippe vollständig geheilt werden können.
Wenn ein fremder Körper in den Körper eindringt, sei es ein Virus oder eine andere Infektion, beginnt das Immunsystem während des Trockenfastens eine Reihe komplexer chemischer Reaktionen.
Beim kurativen Trockenfasten passiert die <strong>Zerstörung von kranken, und nicht von gesunden Zellen</strong>, und das ist auch mit der Freisetzung von Lymphoepithelzellen im gesamten Verdauungstrakt verbunden.
<em>Tag 3</em>
An diesem Tag haben normalerweise die meisten Menschen, die TF angefangen haben, eine <strong>Azidose</strong>. Ein sehr wichtiger Punkt in dem TF ist die Azidosekrise, die beim Umstieg auf endogene Ernährung auftritt. Haben Sie in dieser Zeit keine Angst vor Ihrem Unbehagen, für Anfänger beginnt es normalerweise am 3. Tag. (Für einige Menschen kann der Übergang zur endogenen Ernährung durch das fünftägige TF jedoch ohne eine ausgeprägte Azidosekrise verlaufen.) Die Azidosekrise tritt auf, wenn die Konzentration von Ketonkörpern (Produkte des unvollständigen Abbaus von Triglyceriden oder Fetten) im Körper zunimmt und der Weg zu ihrer Verarbeitung nicht gefunden wird. Während dieser Zeit fühlt man sich unwohl und hat typische Anzeichen einer Vergiftung. Sobald jedoch die Verarbeitung von Ketonkörpern beginnt, nimmt ihre Konzentration nicht mehr zu, und da es sich um hochenergetische Komponenten handelt, werden Aminosäuren unter Verwendung von Kraftstoff synthetisiert, was zur Geweberegeneration führen kann. Der Regenerationsprozess kann mit starken Schmerzen einhergehen und Sie sollten darauf vorbereitet sein. In den Anfangsstadien vom TF kann die Azidosekrise am Tag 4, 3 oder sogar am Tag zwei auftreten. <strong>Mit jedem neuen Fasten kommt es früher.</strong>
Während dieser Zeit kann <strong>Aceton-Atem aus dem Mund, Übelkeit, Schwindel, Atemnot, Schwäche auftreten. Das Hungergefühl nimmt ab, der Durst wird erträglich</strong>. Der Blutdruck schwankt je nach den Eigenschaften des Körpers. Sie sollten vor nichts Angst haben, da sich die Symptome verschlimmern, wenn sich der Körper an die neuen Lebensbedingungen anpasst. Das Beste in dieser Zeit sind die ruhigen, langsamen Spaziergänge in der Natur. Eine Selbstmassage des Bauches, der Wirbelsäule und der Ventuli ist obligatorisch.
<em>Tag 4</em>
Der Druck sinkt oder kann steigen, die <strong>Körpertemperatur kann steigen</strong>. In SG sind dies normale physiologische Phänomene. Je nach Patient und Krankheitssymptomen sowie Geschlecht und Alter kann es zu einem Gefühl von Hitze oder Hitze kommen. Wie wir wissen, verbrennen die Toxine beim Trockenfasten sozusagen in ihrem eigenen Herd, weil in Abwesenheit von Wasser jede Zelle eine interne thermonukleare Reaktion auslöst. Es gibt eine Art extreme Expressmethode, um alles Unnötige, Schwere und Ungesunde in der Zelle zu zerstören. Für eine Weile wird jede Zelle zu einem Mini-Ofen, einem Mini-Reaktor. Es gibt eine Art Anstieg der Innentemperatur im Körper. Es kann sein, dass es nicht beim Thermometer registriert wird, aber während des Trockenfastens empfinden die Menschen es als inneres Fieber oder Hitze. . Alle Erkältungen sind völlig ausgeschlossen. Wie ich bereits sagte, wenn Sie es gut vertragen, gut zu gießen, können Sie barfuß im Schnee oder auf dem Tau laufen, mit Eiswasser duschen und sich in der Natur ausziehen. Eine Selbstmassage des Bauches und der Wirbelsäule des Ventus ist obligatorisch.
Bei hohen Temperaturen bilden sich krankheitsvorbeugende Antikörper aktiver. Die phagozytische und bakterizide Aktivität von zytotoxischen Neutrophilen ist erhöht, die Wirkung von Lymphozyten ist verstärkt.
Eine der wichtigsten Zellen, <strong>der T-Lymphozyt, arbeitet am besten bei hohen Temperaturen. Einige Krebsforscher haben die Größe ihrer Tumoren durch Erhitzen reduziert. Die Temperatur verringert die Lebensfähigkeit pathogener Mikroorganismen</strong>.
Das Fasten verstärkt die Wirkung von <strong>T-Helfer 2 (Th2)-Immunzellen</strong>, die im Kampf gegen Bakterien und Viren besonders wichtig sind.
<em>Tag 5</em>
Ab dem fünften Tag beginnen sich die Autolyseprozesse zu intensivieren. <strong>Autolyse</strong> ist eine Eigenschaft biologischer Objekte, ihre eigenen Strukturen unter dem Einfluss von Enzymen (Enzymen) und Phagozyten hydrolytisch zu zersetzen.
Die Entfernung von Tumoren durch Autolyse hat gegenüber chirurgischen Eingriffen mehrere Vorteile.
<em>Tag 6</em>
<strong>Der Durst ist stark erhöht</strong>, wir wollen unseren Mund ausspülen, ihn zumindest ein wenig befeuchten. Der Schlaf kann um bis zu zwei Stunden reduziert werden. <strong>Unsere Reaktionen verlangsamen sich</strong>. Wir fangen an, das Fasten brechen zu wollen. Jeder merkt, dass wir nicht gut aussehen. Es ist jetzt wirklich wichtig zu verstehen, was Willenskraft bedeutet, um unser Ziel zu erreichen. Das Wichtigste dabei ist, die psychologische Anpassung mit dem Fasten fortzusetzen.
Trockener Hunger verstärkt die Apoptoseprozesse. <strong>Apoptose</strong> ist ein programmierter Zelltod, ein energieabhängiger, genetisch kontrollierter Prozess, der durch bestimmte Signale ausgelöst wird und den Körper von geschwächten, unnötigen oder beschädigten Zellen befreit.
Während des Hungers ist der Prozess <strong>universell</strong> - einerseits nimmt die physiologische Apoptose zu: der Körper wird durch den Tod alter, kranker und veränderter Zellen erneuert und verjüngt. Zum anderen werden die pathologischen Mechanismen der Apoptose beseitigt: vorzeitiges Altern, Krebs usw.
Nach modernen Konzepten ist Apoptose ein allgemeiner biologischer Mechanismus, der für die konstante Anzahl von Zellpopulationen sowie für die Bildung und Abstoßung defekter Zellen verantwortlich ist. In unseren Beobachtungen erfolgt die Aktivierung des Prozesses der <strong>Ernährungsapoptose nach zwanzig Stunden Trockenfasten</strong> (wenn die richtige Fastenmethode befolgt wird). Bei einer kontinuierlichen Ernährung wird Kalorienverschwendung zu einem Hauptproblem. Sie verursachen Krankheiten und vorzeitiges Altern. Trockenfasten ist daher eine der vielversprechenden Methoden zur Verbesserung der Lebensqualität.
<em>Tag 7</em>
Dieser Tag kann einer <strong>der heilsamsten</strong> aller vorherigen sein. Während dieser Zeit gab es eine starke Reinigung und Erneuerung der menschlichen Energie. Dann können wir ungewöhnliche oder seltsame Träume träumen: Schlangen, Würmer usw. kommen aus unserem Körper etc.. Auf diese Weise werden wir pathologische Energie los. TF ist meist eine <strong>verstärkte spirituelle Aktivität</strong>, die dazu dient, Seele und Körper von den parasitierenden Wesenheiten zu reinigen, die auch dazu dient, den Willen zu stärken und das positive Denken zu fördern.
Warum gibt es einen Prozess der Energiereinigung und -erneuerung? Während dieser Zeit wird ein einzigartiger Mechanismus ausgelöst - <strong>altes "totes" Wasser wird durch hochwertiges "lebendes" Wasser ersetzt</strong>.
Wasser kann nicht nur nützlich sein, es kann uns auch schaden.
1932 tourte eine Sensation durch die Welt. Abgesehen vom gewöhnlichen Wasser gibt es in der Natur schweres Wasser. Der <strong>Wasserstoff wird vom Deuteriumisotop in seinen Molekülen ersetzt</strong>. In der Natur kommt es in extrem geringen Mengen vor. Kürzlich wurde jedoch entdeckt, dass schweres Wasser auch im menschlichen Körper vorhanden sein kann. Wasser mit hohem Deuteriumgehalt wird auch als totes Wasser bezeichnet. Es löst sich nur schwierig vom Körper und es vergiftet ihn langsam. Laut einigen Wissenschaftlern ist dies auf eine Informationsvergiftung des Wassers zurückzuführen. Es wurde festgestellt, dass ein schwerer, negativer und niederfrequenter Gedanke, wenn er mit großer Energie ausgesprochen wird, die Wasserstoffatome schließlich neu ausrichten und sie verdoppeln. Und dann wird gewöhnliches Wasser tot.
Exogenes und endogenes Wasser kann mit dem schmutzigen Fluss verglichen werden, in dem die lokale Chemiefabrik während der Frühlingsfluten ihre Abfälle entsorgt, und mit dem Gebirgsbach, der aus dem Erdinneren entspringt und mit geschmolzenem Wasser mit heilender Energie gefüllt ist. Während des TF wird <strong>altes „totes“ Wasser durch hochwertiges „lebendes“ Wasser ersetzt</strong>, das vom Körper selbst synthetisiert wird, und alle negativen Informationen, die in unserem Körper gespeichert sind, werden gelöscht.
Dieses Phänomen ist einer der größten Vorteile dieser Art des Fastens und wahrscheinlich einer der wichtigsten Heilmechanismen des Trockenfastens. <strong>Es gibt keinen solchen Mechanismus bei irgendeiner Art von Heilungshunger in der Natur</strong>. Es ist eines der wichtigsten und von großer Bedeutung für die Erneuerung der Energiebilanz des menschlichen Körpers.
<em>Tag 8</em>
Während dieser Zeit wird <strong>der Antitumormechanismus maximal aktiviert</strong>. Es ist ein entscheidender Faktor bei der Behandlung von gutartigen Tumoren und zystischen Tumoren.
In einem gesunden Organismus werden die mutierenden Zellen ständig bekämpft - der Körper lässt nicht zu, dass die neu gebildeten atypischen Zellen zusammenwachsen und einen dichten Tumor bilden. Der Kampf wird von der Antitumor-Immunüberwachung angetrieben - den <strong>drei Zelltypen: Makrophagen, natürliche Killer (NK-Zellen) und zytotoxische T-Lymphozyten (CTLs)</strong>. Was ist der <strong>Mechanismus der Krebsbekämpfung durch Hunger</strong>?
- Während des Hungers wird eine kraftvolle Reinigung des Körpers durchgeführt, die dazu beiträgt, die Reifung natürlicher Killer zu beschleunigen, was zu einer großen Menge ihrer reifen, fähigen Formen führt. Die Lebensdauer von Makrophagen, CTLs und NK-Zellen wird ebenfalls wiederholt erhöht. Vor allem werden sie aktiviert, wonach sie nicht nur atypische maligne Zellen zerstören können, sondern auch eine hohe zytotoxische Aktivität gegen veränderte Zellen aufweisen. Das Tumor- und Interleukin-Nekrose-Faktor erhöht sich. Wenn die Phagozyten ohne Nahrung bleiben, erfüllen sie ihre direkten Verpflichtungen, Bakterien, Viren, Zelltrümmer, alte, sterbende Zellen einzufangen und zu verdauen (wodurch der Körper erneuert und sogar verjüngt wird). Alle veränderten und sogar krebsartigen Zellen, die normalerweise im Körper vorhanden sind, werden verdaut. Wie wir wissen, beginnen pathologisch veränderte Zellen im Körper, einschließlich Krebs, bei hohen Temperaturen zu sterben. Während des Trockenfastens steigt die Innentemperatur im Körper. Dann werden alle Stoffwechselprozesse beschleunigt, sodass selbst die Krebszellen prompter zerstört werden und nicht mehr funktionieren.
Ein Tumor kann die Größe einer Reißzweckenspitze nicht überschreiten, bis er eine Quelle unabhängiger Blutversorgung erhält. Seine Angiogenese liefert Sauerstoff und Nährstoffe für sein Wachstum und seine Verteilung. Beim Trockenfasten <strong>verdickt sich das Blut, insbesondere in pathologisch veränderten Geweben</strong>, das Wachstum von Blutgefäßen im Tumor wird unterdrückt, seine Blutversorgung und Nahrungsaufnahme verschlechtert sich und daher wird das Wachstum des Tumors gehemmt. Bei einer gestörten Blutversorgung, insbesondere bei großen Knoten, beginnen sie zu degenerieren: die Läsion hat eine weiche, gallertartige Konsistenz. Eine weitere Degeneration kann zum vollständigen Verschwinden pathologisch veränderter Knoten beitragen.
Wissenschaftler glauben, dass <strong>der Tumor hungern kann, wenn die Nahrungszufuhr auf ein vernünftiges Minimum reduziert wird</strong>.
<em>Tag 9</em>
Aufgrund meiner eigenen Praxis halte ich diesen Tag für <strong>einen der bedeutendsten in der Heilung</strong>. Wenn Sie ihn erreicht haben, versuchen Sie, alle Anstrengungen zu unternehmen, setzen Sie all Ihre Geduld und Willenskraft ein, um ihn zu überwinden. Eine solche Dauer hat eine sehr starke verjüngende Wirkung.
<h1>Fazit</h1>
Zur Zeit sind sich praktisch alle Experten einig, dass IF unseren Körper reinigt und verjüngt, und unzählige Vorteile hat, die weit über die rein gesundheitlichen hinaus sind. IF (und andere, längere Fastenarten) lohnt sich also auf jeden Fall, zumindest probiert zu werden, und eignet sich fast für jede Menschengruppe.
| |
|
Тема
|
Глупостите около гладуването, отслабването и напъл
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 03.07.23 17:09 |
|
|
Емил Златев
ВЪПРОС:
“Емо, кажи веднъж в прав текст как да гладуваме и дали наистина е добре или не? Губела се мускулната маса, увреждали се органите и пр. Вярно ли е това?”
ВЪПРОС:
“… и се питам защо сме толкова болни и умиращи, Емо?”
ВЪПРОС:
“Носят се легенди, че сме били здрав народ, а като мина през болницата и лекарските кабинети, виждам съвсем друго.”
—
УТОЧНЕНИЕ:
Когато говоря за ползите от , винаги имам предвид краткото гладуване от един-два дни, най-много три до пет дни.
По-дългите видове гладуване се предприемат при крайно наложителна здравословна причина – тежко заболяване.
—
ГЛАДУВАНЕТО, ПРИЯТЕЛИ…
Е огромна тема (необходимост, започване, провеждане, завършване, вид гладуване, механизми при ниско кръвно, дихателни практики, медитативна практика, хранене извън гладуването и пр.)
Публикацията не може да обхване целия спектър от темата и е преди всичко насочваща към основните важни пунктове.
—
СЛЕД ЧЕТИРИЙСЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ
Абсолютно всеки трябва да вкара някакъв вариант на частично или кратко гладуване в седмичния и месечния си режим, ако наистина иска здраве.
Здраве, без гладуване и пестеливо, дори оскъдно хранене, е невъзможно.
—
ГЛУПОСТИТЕ, ЧЕ при гладуване се губела мускулна маса, са измишльотина на Американската Лекарска Асоциация, императивно подтикната още в началото на ХХ в. от фармацевтичните компании, с цел…
С цел печалба.
Писал съм неколкократно за това.
Един от тежките проблеми е, че тази нелепост бива вкарана методично, постъпателно и безмилостно в програмите на академиите и висшите училища, където се учи медицина и днес оттам излизат лекари…
С промити мозъци.
А някога, още в началото на 19-ти век гладуването се е използвало официално от лекарите по целия свят, особено във Франция, Италия, Германия, като в Алпите били изградени няколко отлични медицински гладолечебни центъра, справящи се успешно…
Справящи се успешно дори с най-тежките познати заболявания.
—
ЗА МУСКУЛНАТА МАСА
Гладувал съм неколкократно по двайсет дни, по десет дни, по седем, по пет и многократно по три дни.
Всеки може да види как изглеждам и дали съм загубил мускулна маса.
Всяка седмица имам два-три пъти многочасова гладна пауза (от ставането сутрин до първото хранене), която е между три-четири и пет-осем часа.
Примерно:
Ставате в 06:00 и започвате да се храните в 12:00 ч.
или
Ставате в 06:00 и започвате да се храните в 14:00 ч.
или
Ставате в 06:00 и започвате да се храните в 16:00 ч.
По време на гладната пауза пиете много вода (горещ чай), тренирате активно, отивате на бърз планински преход или сте в активно движение.
Да предприемете гладна пауза (или гладуване) и да седите на едно място, е най-неразумният подход: организмът се нуждае от активно движение, активно натоварване и активно дишане, за да го подпомогнем да се освободи от отровите.
—
НА СНИМКАТА
В предпланините на Балкана съм, по време на ежеседмичното еднодневно гладуване.
В раницата ми има два термоса с гореща вода, няколко плода, оръжия, въже за катерене и книги.
Духа силен вятър, вали дъжд и бързаме, защото започват все по-близки светкавици и гръмотевици.
—
ГЛАДУВАНЕТО Е САНИТАРЕН ПОЛУ-ДЕН
Какво правите през този, предназначен за почистване, ден?
Ако слушате някои (абсолютно некомпетентни) представители на конвенционалната медицина, в този ден събирате мебелите и ги изхвърляте, а вечерта оставате в гола, празна и абсолютно ошушкана къща.
Това е то да изгориш мускулната си маса.
Организмът, приятели, е част от Природата и е невъобразимо умен, стига да му дадем възможност да го прояви. Когато започнем да гладуваме, след два-три часа клетките преминават на вътрешно хранене и първото, което изяждат, са клетъчните боклуци, напластените отрови, мъртвите клетки, холестеролните наслагвания или попадналите в кръвта и тъканите външни интервенти.
Както ще повторя, организмът ни е по-умен от нас и когато му дадем възможност, изяжда, убива, преработва и изхвърля всичко излишно, но…
Но никога не закача жизненоважните структури (кости, сухожилия, мускули, вътрешни органи и системи и пр.). Просто ги почиства, обновява, олекотява, оводнява, изпълва с кислород и ни ги връща по-свежи и буквално натъпкани с жизнена енергия.
Никой, приятели, не яде никакви мускули или мускулни влакна и никой не изхвърля мебелите, от които имаме нужда.
—
КАКВО СЕ СЛУЧВА ПО ВРЕМЕ НА ГЛАДУВАНЕ?
Което е за храна, бива изядено.
Което е живо, но вредно (външни болестотворни интервенти), бива убито и изхвърлено.
Което е за изхвърляне, бива отведено до депата за изхвърляне (лигавици, черва, дробове, кожа, очи, нос, уши, полови органи).
Ето защо трябва да пием достатъчно вода (между два и три литра на ден, а лятото и повече), която да подпомага очистването.
—
НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН да започнем на гладуването е като прочистим стомашно-чревния тракт.
Извършва се по два начина:
1) С английска сол.
2) С пълно водно очистване (преподавам го)
Има и частично очистване на дебелото черво с клизма, но не е препоръчително да се прави повече от два-три пъти в месеца.
Очистването на стомашно-чревния тракт е наложително, защото в червата има килограми изпражнения, част от които (колкото и невероятно да изглежда) биват всмуквани обратно.
Изпражненията съдържат (мръсна) вода и ако не пиете достатъчно вода, организмът използва водата от дебелото черво.
—
ЗАБРАНА:
НЕ ПРАВЕТЕ СУХО (БЕЗВОДНО) ГЛАДУВАНЕ без разговор със специалист!
Преди две седмици при мен дойде трийсетгодишен мъж, слаб като вейка (195 см, 64 кг.), който преди това е бил над сто килограма, силов трибоец и е вземал купища анаболи. Направил неколкократно сухо гладуване, без да се посъветва с никого.
Резултатът:
Съсипан черен дроб, съсипан панкреас, почти пълна импотентност, съсипани бъбреци, калциране на ставите и какво ли не още.
Разбира се, процесите са започнали преди това, но сухото гладуване ги е забързало и усилило с над 300%.
—
НИЕ, БЪЛГАРИТЕ
Сме един от най-здравите народи на земята, ако не и най-здравият.
Запомнете го, живейте така, разяснявайте истината и го показвайте на всеки невярващ и изкривен от днешната антибългарска пропаганда!
Когато бях студент и след това, когато работех в Община Русе, посрещнахме над сто (100 за цялата страна) делегации със специалисти от Китай, Индия, Япония, от Централна Азия, от Франция, Англия и пр., които…
Които се интересуваха от необикновеното българско дълголетие, обикаляха из страната, водеха записки, правеха филми и не можеха да се начудят кое (храна, начин на живот, вяра, ген) води до тази повсеместна висока продължителност на живота.
Днес неинформираният, съсипан от безизходица, оглупял от консуматорство, непознаващ историята си български народ споделя “тайни” (китайски, тибетски, японски и пр.) секрети за здраве и дълголетие, без да знае…
Без въобще да подозира, че всичките тия НИЕ ги слагаме в джоба си и са ни идвали на крака да се учат от нас.
В БАН (Българска Академия на Науките) функционираха цели научни звена, разработващи храни, съставки, изследващи гладуването, постенето и пр.
Над всичко:
Хората живееха задружно, простичко, без лакомия и чревоугодничество, без противопоставяне, бяха изпълнени с гордост и българско самосъзнание, обичаха Родината, а в немалко села бяха запазени някогашните форми на еднодневно седмично гладуване (петъчен пост, неделно лишаване от храна и пр.).
Приятели!
Интересувайте се от историята на страната, от миналото, от бита на някогашните българи и прилагайте наученото в живота си днес.
Накратко:
Българино, не се поддавай на англосаксонската пропаганда и Знай и Уважавай Своя Род, Своята Земя и Своята Родина.
—
ЗА ПРОТОКОЛА:
Съществуват десетки видове гладуване.
Никой днес не може да измисли абсолютно нищо ново по темата, защото всичко, което четете като “най-ново”, е всъщност забравено (или умишлено прикрито) старо.
За пример ще дам т.нар. чаено-плодово гладуване, което всъщност е било познато в арабския свят векове преди новата ера. Практикувало се е с вода (или гореща вода с билкови отвари) и най-вече фурми.
Днешната (западна) измишльотина “фастинг” е лъскавата съвременна (лишена от истинската философия и природно познание) опаковка на някогашното неделно/петъчно гладуване и понеделничния breakfast (бързо прекъсване на гладуването), практикувано по (английските) села.
Днес breakfast е английското название за “закуска”, но произходът на думата (както видяхте) има съвсем друг смисъл.
Над всичко:
Опознавайте географския район, в който живеете и който е вашето естествено местообитание, защото сте свързани с него психологически, физиологически, манталитетно, родово, духовно и енергийно.
Всичко, което произтича от Вашия Географски Район (бит, начин на живот, религии, вяра, емоционалност, музика, танци, изкуство, бойни умения, взаимоотношения, гладуване и пр.) е онова, върху което трябва да се опирате в живота си.
Това е вашата (нашата) жизнена основа.
—
ЗДРАВЕ И РЕДОВНО, РИТМИЧНО ГЛАДУВАНЕ
1) ПРИБИРА СЕ КОРЕМНАТА СТЕНА
Това се дължи на намаленото количество храна СЛЕД приключване на гладуването.
При редовно еднодневно гладуване (и гладни паузи) човек започва да употребява много по-малко количество храна, което намалява газообразуването и раздуването на стомаха и червата.
2) ОЛЕКОТЯВА СЕ РАБОТАТА НА СЪРЦЕТО
Кръвта става чиста, изпълнени сме с кислород, холестеролните плаки намаляват и изчезват, което (на практика) тушира възможността за развитие на инфаркт, инсулт и белодробна емболия.
Искате ли здраво и дълголетно сърце, гладувайте, хранете се разумно и пестеливо и тренирайте редовно.
3) ИЗЧЕЗВАТ СЛУЗНИТЕ СЕКРЕТИ
Това означава, че (при правилно хранене след гладуването) здравните отклонения от типа “уши, нос, гърло” стават невъзможни.
Което, пък, отдалечава на светлинни години опасността от развитие на синузит, глаукома, високо очно налягане, отлепяне на ретината, очни пердета, шум в ушите, спукване на тъпанчетата и пр.
Всъщност, слузните секрети носят неимоверно по-сериозна опасност, защото напред във времето те отнемат кислорода от тъканите и създават пред-ракови тенденции и дори тумори.
Извод: не позволявайте това да се случи и гладувайте.
4) СКОВАНОСТТА В СТАВИТЕ И СУХОЖИЛИЯТА ИЗЧЕЗВА
Прочистването засяга целия организъм, вкл. и ставите, гъвкавостта се увеличава, а походката става жизнена и плавна.
5) ВСЕОБЩО ТЕЛЕСНО ЗДРАВЕ
Именно: подобрява се функцията на всички органи и системи, а оттук и здравето става стабилно.
—
ТЕНДЕНЦИОЗНАТА ТЪПОТИЯ, НАРЕЧЕНА “ЙО-ЙО ЕФЕКТ”
Запомнете (най-вече жените)!
“Йо-йо ефект” не съществува!
Но съществува неконтролируема лакомия след като си приключил с гладуването и си свалил няколко килограма.
Отдадете ли се на същото мислене (отпреди гладуването) и оттук на същия начин на живот и хранене, не само ще напълнеете, но и ще влошите здравето си.
Рухвате във всякакъв смисъл.
Решението е:
Промяна в мисленето и следване на специализирана, разумна и компетентно изготвена програма за хранене, която да спазвате без самоволни отклонения.
Изготвям такива програми от десетки години и всеки който се заеме сериозно, постига желаните резултати.
Разбира се, без спорт и физически натоварвания, силуетът ви ще се подобри значително, но (отблизо погледнато) плътта ще е мека и отпусната.
Така че, ето я (за кой ли път!!!) Свещената Троица:
Разумно хранене.
Периодично кратко гладуване.
Активно движение и спорт.
Просто, нали?
—
ГЛАДУВАНЕТО, ПРИЯТЕЛИ,
Има духовен и космически характер.
В този ден (период) ние се оставяме в ръцете на Природата – преносно и буквално. Говорим по-малко, размишляваме повече, вслушваме се във вятъра (вълните, горските шумове) и усещаме единството си с целия окръжаващ ни свят.
Т.е. принасяме дарове (своето пълно доверие) в Природата и в замяна получаваме спокойствие, широта на мисленето, още по-силна вяра/познание и, разбира се, здраве.
Но!
Гладуването не е “на ти, дай ми!”.
Всеки, който пристъпи към прага на Вселената с нагласа да я изнудва за здраве и да търгува с нея, ще получи буквално (с известно забавяне) резултата (смъртта на про-фашисткия професор), който беше представен в “Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход”.
Дали вярвате или не, дали си казвате “Малей, кви глупости!”, е без значение.
Природните закони са едни и същи за мен, за теб, за него, за тях и за всички нас.
—
В КРАЯ:
Осъзнайте, приятели, че сме изправени пред могъщество, сила и неизмерима доброта, пред които можем само да благоговеем.
Изпълним ли сърцето си с благоговение, ставаме част от Могъществото, Силата и Добротата на Мирозданието.
Редактирано от Mod vege на 03.07.23 17:10.
| |
|
Тема
|
How To Increase Testosterone in Men – Dr.Berg
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 04.07.23 05:50 |
|
|
- video
"SYMPTOMS OF LOW TESTOSTERONE:
1. Prostate enlargement
2. Low Libido
3. Erectile Dysfunction (and performance)
4. Muscle Loss (loss of muscle mass)
5. Breast tissue (man boobs)
6. High voice
7. Loss of body hair (starting in lower legs)
8. Loss of vitality and energy
9. Sleeping problems
10. Belly fat
11. Loss of collagen
CAUSES:
1. High estrogen
2. Liver damage
3. High insulin
4. Low-fat diets
5. Medications
6. Tap water
7. High aromatase (an enzyme that converts testosterone into estrogen)
SOLUTION:
1. Increase Growth Hormone (GH)
-protein (3-6 ounces)
-sleep
-intermittent fasting
2. Anti-estrogenic foods
-cruciferous (kale, broccoli, cabbage, boy Choy, etc.)
3. Lower cortisol (stress hormone)
-sun (vitamin D)
-walking
-sleep more
DHT, the powerful form of testosterone is used to shrink the prostate, not enlarge it."
+ high intensity interval training?! (HIIT)
Редактирано от Mod vege на 04.07.23 05:47.
| |
|
Тема
|
Does Vitamin D created by sun exposure get washed?
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 12.07.23 00:38 |
|
|
?
A recent on a health advocacy web site makes a number of claims about Vitamin D production in your skin. The most surprising to me is the claim that you can wash off a meaningful fraction of the Vitamin D created due to sun exposure if you wash with soap within two days of sun exposure.
It's important to understand that vitamin D3 is an oil soluble steroid hormone. It's formed when your skin is exposed to ultraviolet B (UVB) radiation from the sun (or a safe tanning bed). When UVB strikes the surface of your skin, your skin converts a cholesterol derivative in your skin into vitamin D3.
However, the vitamin D3 that is formed is on the surface of your skin does not immediately penetrate into your bloodstream. It actually needs to be absorbed from the surface of your skin into your bloodstream. The critical question then is: how long does it take the vitamin D3 to penetrate your skin and reach your bloodstream? If you're thinking about an hour or two, like I did until recently, you're wrong. Because new evidence shows it takes up to 48 hours before you absorb the majority of the vitamin D that was generated by exposing your skin to the sun!
Therefore, if you shower with soap, you will simply wash away much of the vitamin D3 your skin generated, and decrease the benefits of your sun exposure. So to optimize your vitamin D level, you need to delay washing your body with soap for about two full days after sun exposure. Now, few are not going to bathe for two full days. However you really only need to use soap underneath your arms and your groin area, so this is not a major hygiene issue. You'll just want to avoid soaping up the larger areas of your body that were exposed to the sun.
Many will dispute this recommendation as "conventional" thinking teaches that vitamin D is formed in the skin, but this research is based on Dr. Michael Hollick's work, which is over 25 years old. New evidence suggests the current view on how vitamin D is formed is inaccurate. At this time no one has ever tested whether vitamin D is formed in human sebum, the fat that your skin produces. The only study that supports that vitamin D3 is formed in the dermal epidermal junction was done in humans where the sebum was removed from the skin.
A recent article by Dr Mercola on a health advocacy web site makes a number of claims about Vitamin D production in your skin. The most surprising to me is the claim that you can wash off a meaningful fraction of the Vitamin D created due to sun exposure if you wash with soap within two days of sun exposure.
It's important to understand that vitamin D3 is an oil soluble steroid hormone. It's formed when your skin is exposed to ultraviolet B (UVB) radiation from the sun (or a safe tanning bed). When UVB strikes the surface of your skin, your skin converts a cholesterol derivative in your skin into vitamin D3.
However, the vitamin D3 that is formed is on the surface of your skin does not immediately penetrate into your bloodstream. It actually needs to be absorbed from the surface of your skin into your bloodstream. The critical question then is: how long does it take the vitamin D3 to penetrate your skin and reach your bloodstream? If you're thinking about an hour or two, like I did until recently, you're wrong. Because new evidence shows it takes up to 48 hours before you absorb the majority of the vitamin D that was generated by exposing your skin to the sun!
Therefore, if you shower with soap, you will simply wash away much of the vitamin D3 your skin generated, and decrease the benefits of your sun exposure. So to optimize your vitamin D level, you need to delay washing your body with soap for about two full days after sun exposure. Now, few are not going to bathe for two full days. However you really only need to use soap underneath your arms and your groin area, so this is not a major hygiene issue. You'll just want to avoid soaping up the larger areas of your body that were exposed to the sun.
Many will dispute this recommendation as "conventional" thinking teaches that vitamin D is formed in the skin, but this research is based on Dr. Michael Hollick's work, which is over 25 years old. New evidence suggests the current view on how vitamin D is formed is inaccurate. At this time no one has ever tested whether vitamin D is formed in human sebum, the fat that your skin produces. The only study that supports that vitamin D3 is formed in the dermal epidermal junction was done in humans where the sebum was removed from the skin.
Is this true?
According to Wikipedia (lacking a direct citation), Vitamin D3 is made in the , which one would expect to be insulated from the effects of washing with soap.
Breakdown of the claims
There are a couple of claims contained together in this question.
Vitamin D is formed on the skin (as well as in).
Relatively large amounts remain on the skin or are secreted immediately from sun-sexposure onto the skin.
In both cases the vitamins need an up to 48h waiting period to be (re-)absorbed by the body/skin.
That washing away those vitamins is a major diminishing factor of sunlight vitamin D production and blood levels.
In accordance with the original claim I will mostly not differentiate between the different forms of vitamin D, like cholecalciferol (D3) as formed in the skin or the "active form" calcitriole (D1).
Analysis of claims
This "Vitamin D is formed in your sebum" (" the vitamin D3 that is formed is on the surface of your skin") is certainly not true in any meaningful amount.
But this doesn't stop 'experts on the net' from repeating this claim. Sometimes with reasoning, but without experiments to confirm that. But with ample additional reason, namely the conflict of interest that is called: reasons to sell supplements in the latter:
The only other possibility I can think of is an obscure paper from 1937, a paper that continues to be ignored. The authors obtained surface oils from young men, sebum. In the first experiment, they irradiated the oils and in a second experiment irradiated the young men. They collected the sebum and showed that irradiated sebum cured rickets in rats (showing effective treatment of rachitic rats was the only way of measuring vitamin D activity in 1937). The authors concluded, “The evidence presented in the two groups of experiments indicates that washing the human skin by the usual methods removes vitamin D and its precursors from the outer layer of the skin.”
Helmer AC, Jensen CH: Vitamin D precursors removed from the skin by washing. Studies Inst Divi Thomae 1937, 1:207-216.
Even more upsetting, they concluded, “There is definitive evidence that the secretions from the skin contains precursors of vitamin D, which after irradiation are to be reabsorbed by the body, and the removal of which tends to produce a dearth of the vitamin unless it be supplied in some other form.” I could not see evidence that they supported this statement with their research. What they showed was simple.
Humans make some vitamin D on the surface of their skin, which water washes off. How much humans make on the surface and how much inside the skin, no one knows. However, the vitamin D levels of the African tribesmen support (but do not prove) the proposition that humans living in a natural state make a significant proportion of vitamin D on the surface of their skin for later absorption. Assuming the African hunter-gatherers do not take showers twice a day that so many cosmetically brainwashed Americans do, then simple water, especially soapy water, routinely washes off oils containing vitamin D in modern humans. This means we must add soap and frequent showering to the list of things that explain why modern vitamin D levels continue to decline, decade after decade. (emphasis added)
That life guards apparently in Hawaii do not shower compared to surfers according to this argument seems like a bit of a stretch.
The original research article that seems to be used there appears to be: "" N. Binkley; R. Novotny; D. Krueger; T. Kawahara; Y. G. Daida ... The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, Volume 92, Issue 6, 1 June 2007, Pages 2130–2135, https://doi.org/10.1210/jc.2006-2250
In there neither showering nor washing are mentioned. What is mentioned:
A probable explanation for the “low” 25(OH)D status of some individuals is found in their failure to obtain high circulating D3 concentrations. Possible explanations for this include inadequate cutaneous production of D3, enhanced cutaneous destruction of previtamin D3 or vitamin D3, down-regulation of cutaneous synthesis by sun-induced melanin production, or abnormalities of transport from the skin to the circulation.
This was a very small sample and a study with multiple more shortcomings. Just correlating self-reported exposure time with blood levels? What if the life guards are egg munching carnivores and the surfers all underweight vegans? Vitamin D needs precursors, not just sunlight. (The surfer-study at least claimed to have controlled for dietary vitamin D intake. 'How' was left unrevealed.)
Reasons for doubt
First line of reason would be: because melanin competes with the vitamin building molecules in capturing UVB. What colour has the sebum of people with darker skin? Melanin is in the skin, not on it.
Second, what is sebum? , is primarily composed of triglycerides (~41%), wax esters (~26%), squalene (~12%), and free fatty acids (~16%). Vitamin D is not built from "fat" or fatty acids but cholesterol like molecules together with some proteins, both usually absent in sebum but present in the skin.
Third, how is vitamin D formed with sunlight exposure?
[url=http://ajcn.nutrition.org/content/61/3/638S.abstract]During exposure to sunlight, the solar ultraviolet B photons (290-315 nm) penetrate into the skin where they cause the photolysis of 7-dehydrocholesterol to precholecalciferol. Once formed, precholecalciferol undergoes a thermally induced rearrangement of its double bonds to form cholecalciferol. An increase in skin pigmentation, aging, and the topical application of a sunscreen diminishes the cutaneous production of cholecalciferol. Latitude, season, and time of day as well as ozone pollution in the atmosphere influence the number of solar ultraviolet B photons that reach the earth's surface, and thereby, alter the cutaneous production of cholecalciferol[/url].
:
(notice the barrier and the direction of arrows)
 Synthesis and metabolism of vitamin D metabolites in human skin. Note that sebocytes and various other cell types present in epidermal or dermal compartments possess the enzymatic machinery [cytochrome P450 (CYP)27B1] to synthesize the biologically active vitamin D metabolite 1,25-dihydroxyvitamin D3. 7-DHC, 7-dehydrocholesterol; preD3, previtamin D3; 25OHD3, 25-hydroxyvitamin D3; 1,25(OH)2D3, 1,25-dihydroxyvitamin D3; 24,25(OH)2D3, 24,25-dihydroxyvitamin D3; 1,24,25(OH)3D3, 1,24,25-trihydroxyvitamin D3; CYP27A1, vitamin D-25-hydroxylase, 25OHase; CYP27B1, 25-hydroxyvitamin D-1α-hydroxylase, 1αOHase; CYP24A1, 1,25-dihydroxyvitamin D-24-hydroxylase, 24OHase; Δ7-R, 7-DHC-Δ7-reductase.
Synthesising vitamin D needs more than just sunlight. Irradiating cholesterol does not yield what you want. You need those enzymes that are not present on your skin. Any vitamin D present on skin comes from within.
From Wolfgang Herrmann and Rima Obeid (Eds): "Vitamins in the prevention of human diseases", 2011, Walter de Gruyter, Berlin/New York:
Cutaneously synthesized or orally ingested vitamin D is transported in the circulation bound to vitamin D binding protein (DBP). In the blood, only a small fraction is present as free, unbound vitamin D metabolites. The 25-hydroxylation of both vitamin D2 or vitamin D3, is the initial step in vitamin D activation. This takes place primarily in the liver. […] Nevertheless, extra-hepatic sources of 25-hydroxylation have been described in humans as well. They include macrophages, fibroblasts, keratinocytes and arterial endothelial cells (Gascon-Barre, 2005). (p. 365)
Meaning two things: The main producer sites for the vitamin do not secrete out of the skin and only a small fraction would be present to do so.
There are no reports of vitamin D intoxication in healthy adults after intensive sunlight exposure. Vitamin D in the skin reaches a plateau after only 15–30 min of UVB exposure. Then, vitamin D-inactive substances such as lumisterol and tachysterol are produced, which do not reach the systemic circulation. (p. 367)
That means that only a small amount is available:
Its precursor 7-dehydrocholesterol in the plasma mem- branes of both epidermal basal and suprabasal keratinocytes and dermal fibroblasts is converted to previtamin D3. Cutane- ously synthesized vitamin D3 is released from the plasma membrane and enters the systemic circulation bound to vitamin D-binding protein (DBP) […] Factors influencing vitamin D levels Nutrient deficiencies are usually the result of dietary inade- quacy, impaired absorption and use, increased requirement, or increased excretion. Vitamin D deficiency can occur when usual intake is lower than recommended levels over time, exposure to sunlight is limited, the kidneys cannot convert 25(OH)D to its active form, or absorption of vitamin D from the digestive tract is inadequate. Vitamin D-deficient diets are associated with milk allergy, lactose intolerance, ovo-vegetarianism, and veganism [37]. Regarding the amount of vitamin D production in human skin, it depends on several variables including environmental factors such as geographic latitude, season, time of day, weather conditions (cloudiness), amount of air pollution and surface reflection which can all interfere with the amount of UVB radiation reaching the skin […] The skin is unique in being not only the source of vitamin D for the body but also in being capable of responding to the active metabolite of vitamin D, 1,25(OH)2D. Both 1,25(OH)2D and its receptor (VDR) play essential roles in the skin.
From: : Focus on a complex relationship: A review Note the role of vitamin D that has to go from the skin through liver and kidney back to the skin to have these effects.
And finally fourth: how much evidence does this guru cite for his version of "be careful with soap"? "New evidence suggests" that one has to be able to read it to gauge its accuracy and validity. Guru's link number iv, entitled "iv Acta Biochimica Polonica. 2012 Mar 17. [Epub ahead of print]" is indeed the same link as the third link again (UVB-Primer.pdf from Colorado State University). Answering this fourth question has to go like "zero evidence". In fact it is such a crazy idea in itself, that I had to go through web-archive to even get to the part cited in the OP question, since it has apparently been silently retracted since then. Only in the older comments do people talk quite lively about "showering" despite the article no longer mentioning it now.
Conclusion
Seems sad to not have an excuse for avoiding the shower? But if you need one, "vitamin D reduction" is most certainly not very suitable.
Vitamin D is present on the human skin, and transported there with sebum, but only in small amounts compared to what is transported away inwards. Whether from sunlight or nutrition, excretion of that substance is low. Synthesised with sunlight vitamins are mostly transported away from the skin into the rest of the system, not outwards.
Once present on the skin the vitamin can be absorbed through the skin, regardless of origin. But again, compared to internally absorbed amounts or currently illegal ointments containing vitamin D the amount is very, very small – not meaningful.
As a fat soluble substance on the surface of skin it then can be washed away from there. But the impact of the small fraction present on the skin is not a justifiable excuse to avoid washing for 48 hours after sun exposure. 20 minutes of sun exposure have been experimentally shown to be enough time in regular individuals at not too extreme latitudes to produce adequate amounts of vitamin D (while totally disregarding washing behaviour).
If washing would be a concern for vitamin D (re-)absorption than washing would not be the only problem there: the skin microbiome eats away at it, your own sweat washes it away, abrasion diminishes it and then we have this impractical invention of clothing where a lot of the sebum from your skin ends up in if you look at white collars after wearing them for a while.
tl;dr
In Summary: a very small grain of truth seems to be in the original claims. The proportions and conclusions drawn from that are widely off. As phrased in the title, the claim is true in theory – but very largely irrelevant in application.
__
You're kind of attacking a straw man here. The mechanism I've heard this explained is that some or perhaps much of the vitamin D that is synthesized seeps out with oils and sweat. Letting those oils and sweat remain on your skin for a while allows the vitamin D to absorbed back into the skin. I don't think anybody is claiming that it is being created on the top of the skin. – user11643
Sep 29, 2017 at 18:23
"synthesis on the surface". Again, that is the strawman. Everyone knows D is created in the skin. This claim is that it seeps out of the skin, in part or whole, and can therefore be washed off, rather than absorbed. – user11643
Sep 29, 2017 at 23:51
Also, you state: "Vitamin D is not built from "fat" or fatty acids but cholesterol". Cholesterol is a lipoprotein. It's half fat. – user11643
Sep 29, 2017 at 23:51
The only thing here that might be relevant is that sebum may not contain D at all, but that's only relevant if measurements are taken at the time frame the claim mentions, that being after direct sun exposure. Sebum makeup can vary based on a number of things. – user11643
Sep 29, 2017 at 23:54
1
Reading around, some do seem to say explicitly D is created on the skin, but none of them are technical sources. They are garden variety bloggers with a health interest. But they could be right about D on the skin, but wrong about how it got there. This claim is specifically that D production from sunlight can be washed off in the shower. – user11643
Sep 29, 2017 at 23:58
5
@fredsbend - Actually, you'd be the one creating a straw man. You can see from the quoted post in the question that OP is asking about "the vitamin D3 that is formed on the surface of your skin" - no mention is made of seeping out to the surface. LangLang is addressing the question. Your objections are unrelated to the question, as asked. In fact, the passage goes on to challenge the very idea that it is formed in the skin and not just on the surface as outdated, antiquated and with no evidence that there is ever any formed in the lower layers. –
PoloHoleSet
Oct 4, 2017 at 14:36
2
@LangLangC - Thank you for the long and detailed answer! This explains the biology and associated chemistry very well. –
Rex Kerr
Oct 15, 2017 at 3:42
| |
|
Тема
|
Will a Shower After Sunbathing Wash Away Vitamin D
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 12.07.23 00:51 |
|
|
?
Although some websites express concern that taking a shower after sunbathing will wash off all the vitamin D formed by the skin, this appears unlikely.
Every schoolchild learns that vitamin D is the sunshine vitamin, but as we grow older, we don’t all remember why. We humans have the marvelous ability to create vitamin D in our skin when it is exposed to sunlight.
Of course, we need to be careful not to get sunburned and we also need to avoid getting so much sunshine that it increases our risk of developing skin cancers linked to sun exposure. Nonetheless, cautious sunbathing is an effective and inexpensive way of boosting body levels of this critical vitamin.
Does a Shower After Sunbathing Limit Vitamin Absorption?
It does lead to a thorny question, however: Will taking a shower after sunbathing wash away all the vitamin D your skin cells have just made?
Q. My vitamin D levels are not as high as I would like (under 30 ng/ml). I try to get at least 15 to 20 minutes of sun every other day and I do take a supplement occasionally.
I recently heard that if you shower after sunbathing you will wash the vitamin D off your skin before it can be absorbed. Is there any truth to this?
If so, how long do I need to wait before showering?
Vitamin D Expert Demurs
A. There is not much research on this topic. One of the leading vitamin D experts, Michael Holick, MD, PhD, suggests that vitamin D is made inside skin cells and therefore would not be washed off during a shower.
If you use sunscreen, that will keep your skin from making vitamin D. Try exposing your skin to the sun for 15 to 30 minutes before applying sunscreen.
If that doesn’t work, you may need to be more conscientious about taking vitamin D supplements on a daily basis. Most experts agree that if your blood test shows 30 ng/ml of 25-hydroxyvitamin D or less, your vitamin D level is suboptimal.
You can learn more about this crucial vitamin and why we need it in our Guide to Vitamin D Deficiency.
__
About the Author
Joe Graedon
Joe Graedon is a pharmacologist who has dedicated his career to making drug information understandable to consumers. His best-selling book, The People’s Pharmacy, was published in 1976 and led to a syndicated newspaper column, syndicated public radio show and web site. In 2006, Long Island University awarded him an honorary doctorate as “one of the country's leading drug experts for the consumer.”
ReadJoe's
| |
|
Тема
|
Harward professor: How You Can Prevent Cancer
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 16.07.23 15:27 |
|
|
- Daniel E. Lieberman (Harward professor)
📖 Daniel E. Lieberman is an esteemed professor of Biological Sciences and Human Evolutionary Biology at Harvard University. Recognized as a leading figure in the field of evolutionary biology, Lieberman has dedicated his career to unraveling the mysteries of human evolution and the adaptations that shaped our species. His groundbreaking research on the evolution of human running, the biomechanics of endurance, and the impact of modern lifestyle on our health has revolutionized our understanding of human biology. Through his expertise, passion for teaching, and commitment to scientific exploration, Lieberman continues to shed light on our shared evolutionary past and inspire the next generation of researchers.
| |
|
Тема
|
5 факта за изгаряне на мазнини
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 23.07.23 13:10 |
|
|
Проучване на Strength and Conidtioning Journal изследва различни методи, чрез които бойните атлети успяват да поддържат килограмите си и 5 синтезирани факта от тя.
Факт 1
Ако искате да намалите телесните мазнини, за да подпомогнете влизането в определени килограми (категория), консумирането на въглехидрати в рамките на четири часа след тренировка ще ограничи окисляването и употребата на липиди. Това се усложнява, ако въглехидратите са с висок гликемичен индекс, тъй като инсулинът толкова силно отслабва липолизата, че изглежда, че ограничава окисляването (изгарянето) на мазнините.
Извод: Ако искате да изгаряте мазнини, не приемайте бързи въглехидрати близко до времето, в което тренирате.
Факт 2
Има доказателства, че изгарянето на мазнините е по-добро, когато има ограничено наличие на въглехидрати, но е важно да се отбележи, че в същото време има и увеличено изгаряне на аминокиселини, което пък значи че ако тренирате на гладно за да ускорите изгарянето на мазнини, това ще разгради и мускулна тъкан. Ако целта ви е да влезете в категория, но без да губите сила, едва ли искате това да се случва.
Извод: По време на тренировките на изгаряне на мазнини, поддържайте интензивността ниска. В противен случай рискувате да свалите и мускулна маса. Според проучвания интензитет от над 65% от Vo2Max въглехидратното изгаряне доминира, а изгарянето на мазнина намалява. Бодибилдърите знаят това от години - ходенето или други нискоинтензивни упражнения се оказват най-добри при гонене не изпилена физика, като в същото време не разграждат мускулна маса.
Факт 3
При упражнения с умерен интензитет, колкото по-дълго се правят те, толкова повече изгарянето на мазнините се увеличава, като пък се намалява употребата на въгледирати. В проучванията се показва, че активацията на липидите се увеличава по времето на тренировки, ако липсват или са ограничени въглехидратите. Но както споменахме може да се очаква разграждане на протеина, затова е добре да се набавя допълнително като хранителна добавка.
Извод: За да предотвратите разграждане на мускули, добре е да се подкрепите с аминокиселини с разклонена верига (BCAA) или да приемете протеинова бленда, включваща и казеинов протеин, преди и по време на тренировките.
Факт 4
Разделянето на тренировъчните сесии е възможност за още по-ускорено изгаряне на мазнините. Запасяването с мазнини се увеличава през тялото, но е възможно да го убедите то да продължава да разгражда мазнини и по-късно през деня.
Извод: Намалете складирането на мазнини като разделите тренировката си на две - една тренировъчна сесия сутрин и една тренировъчна сесия вечер.
Факт 5
Умерените кардио тренировки на гладно рано сутрин влияят благоприятно върху употребата на мазнини. Тъй като рано сутрин липсва захранване от въглехидрати преди тренировките, ниското наличие на кръвна захар по време на упражненията подпомага тялото да разгради повече мазнини.
Извод: Правете леките си тренировки сутрин на гладно, а по-тежките оставете за по-късно през деня, когато вече сте се хранили.
___
Заключение
Ако искате да изгорите мазнини най-добре е да започнете деня си с умерена кардио тренировка. Ограничавайки въглехидратния прием и принуждавайки тялото ви да използва повече от мазнинните ви запаси ще изгаряте повече мазнини. Ако се притеснявате от загуба на мускулна маса, можете да приемате хранителна добавка BCAA, разтворена във вода, по време на тренировката.
По-голямото и тежко натоварване може да бъде запазено за по-късно през деня, когато вече сте се хранили няколко пъти и енергийните ви запаси са заредени.
| |
|
Тема
|
Re: Brian Johnson: interview (video)
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 13.08.23 23:11 |
|
|
: “I Was 45, I’m Now 18!” - Bryan Johnson
| |
|
Тема
|
Хормоните, които отделяме по времена тренировка
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 07.09.23 00:38 |
|
|
Силата на хубавото изпотяване е вече доказана: редовните упражнения могат да намалят кръвното налягане и нивата на холестерола, както и ви помагат да поддържате оптимално тегло, намалявайки риска от депресии, сърдечно-съдови заболявания и рак. Макар и оптималното тегло и контролът на кръвната захар да са главните причини за изброените ползи, има и още нещо - когато се движите, мускулите ви помагат за отделянето на хормони.
Следните три хормона се отделят всеки път, когато се потите в залата.
Иризин
Тренировките стимулират отделянето на този хормон в кръвния ви поток, който циркулира в цялото ви тяло. Затова и прякорът му е "хормонът на упражненията."
Иризинът препрограмира мастните клетки да горят повече енергия, вместо да я складират, което обяснява и как редовните тренировки засилват обмяната на веществата и изгарянето на мазнини. Според изследване в Англия, хората с по-високи нива на иризин в кръвта имат и по-дълги теломери - това са окончанията на хромозомите, които се стесняват с напредването на възрастта. Много здравни проблеми - включително рак, сърдечно-съдови заболявания и болестта на Алцхаймер са свързани със скъсяването на теломерите.
За да увеличите отделянето на този хормон по време на тренировка, фокусирайте се върху големите мускулни групи, тъй като там има повече единици мускулни влакна.
Тестостерон
Това е мъжкия хормон, който се отделя главно от тестисите, захранвайки нагона, костите, косата и растежа на мускулите.
След тренировка нивата на тестостерон се увеличават за 15 минути до 1 час, в зависимост от възрастта, нивото ви на атлетичност и колко интензивна е била тренировката. Тялото ви използва циркулиращия тестостерон при изграждането на мускулна маса. Ниските нива на този хормон могат да доведат до сърдечно-съдови заболявания и диабет.
За да увеличите отделянето на тестостерон, започнете първо с малко аеробно натоварване, а след това преминете към тежестите.
Пептид YY
Този хормон се изпраща в мозъка и регулира апетита, като увеличава засищането след хранене.
Учените все още не са много сигурни как се случва, но упражненията в действителност увеличават нивата на пептид YY, което може да намали апетита ви след тренировка.
Аеробните упражнения намалят повече нивата на този хормон, в сравнение със силовото натоварване. Според проучване от 2013, аеробни упражнения със собствено тегло като скачане на въже имат много повече влияние върху хормона от карането на колело или плуването.
| |
|
Тема
|
Как да горим повече мазнини?
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 11.09.23 04:01 |
|
|
?
Средно интензивната, продължителна циклична дейност в аеробен режим е най-добрата за горенето на телесните мазнини. Но освен интензивността и продължителността, има и други фактори, оптимизиращи този процес. Един от тях е екстензифицирането на работната фаза. Нека обясня.
Всяка циклична дейност има две основни фази - работна и подготовка за нея.
При бягането работната фаза е, когато тялото е в опора (т. нар. опорен период). Той се разделя на две части - амортизация и оттласкване. Първата започва с поставянето на маховия крак на земята, т.е. момента на докосване на опората, и продължава до момента на вертикала, т.е. момента, в който тялото е точно над опорната точка. Тази част от бягането е най-опасна, тъй като натоварването върху ставите и гръбначния стълб е най-голямо. За да се намали вероятността от травми, се използват маратонки с по-дебела еластична подметка, поемаща удара или поставянето на крака в опора. Производителите на съвременни бягащи пътеки започнаха конструирането на антишок системи с цел регулиране на твърдостта на платформата, докато се движи лентата. Тази твърдост, или по-точно еластичност, може да се регулира в зависимост от теглото на бягащия и, разбира се, от неговото желание да бяга на по-мека или твърда повърхност.
Това може да ви обяснят във всеки спортен магазин, продаващ такива пътеки. Това, което обаче няма да ви кажат, е, че на тях ще горите 15-20% повече мазнини, отколкото на обикновените, нямащи тази екстра. По-нататък ще обясня защо.
Дотук разгледахме амортизацията, която фактически е подготовка за най-важната част от работната фаза - оттласкването. От неговата мощност ще зависи колко дълга ще е вашата крачка. Заедно с честотата на крачките ще се определи и скоростта на бягане.
Тук искам да подчертая, че вероятността от травми при оттласкването е по-малка, отколкото при амортизацията по простата причина, че при нея усилието, т.е. мускулното напрежение, е по-малко.
Натискът върху опората е по-голям в първата част на работната фаза - амортизацията. В същото време усилието е по-краткотрайно. Тогава мускулите на долните крайници работят в отстъпващ режим. От начина, по който се осъществява първата половина на работната фаза зависи ефективността на втората част - оттласкването. То е по-продължително. Толкова за работната фаза.
Следва летежната или така наречената безопорна фаза. Тялото е във въздуха. Енергоразходът е минимален. Следващата работна фаза отново ще го повиши.
И така тялото гори калории основно в работната фаза, когато сме в опора на земята. Следователно, ако удължим тази фаза, ще увеличим разхода на калории. Опорната фаза ще е удължена, ако бягаме по мек терен, особено пясък. Тогава ще ни е по-трудно, усилието ще е екстензифицирано. От това ще страда скоростният му компонент, но пък акцентът ще е върху силовия. Ще развиваме силовата издръжливост.
За разлика от пясъка, еластичната платформа на бягащата пътека ще облекчи оттласкването и амортизацията. Тя ще ги направи и по-продължителни, отколкото ако платформата е твърда. Ето защо тези пътеки ще повишат енергоразхода. Експериментално е установено, че при бягане на пътека с еластична платформа ще горите 15-20% повече мазнини в сравнение с обикновените.
Още един интересен въпрос. След като изяснихме, че основно при бягането калориите се горят във фазата на опора и много по-малко при летежа, може ли да се твърди, че ходенето ще е по-ефективно от бягането, тъй като при него нямаме фаза на летеж. Изследванията показват, че това с основание може да се твърди. При ходенето или единият крак е в опора или другият, т.е. все в работна фаза. Това означава, че дори с по-ниско интензивна работа можем да поддържаме същата пулсова честота и да горим същото количество калории при значително намален риск от травми. Така че ходенето изобщо не е за пренебрегване. При бързото ходене ще горите повече калории, отколкото при бавното бягане. Този въпрос обаче все още поражда спорове поради различната степен на участие на мускулните групи на долните крайници. Толкова за ходенето и бягането.
Ако сте любител на велосипеда, за да избегнете това да работите само когато натискате върху педала, а другият крак върви пасивно нагоре, използвайте каишки на педалите. Такива имат стационарните спин байкове и състезателните велосипеди. При тях единият крак натиска надолу, а другият дърпа нагоре, при което работят хълбочно-поясните мускули. Така имате мускулно усилие на двата крака и съответно по-голям енергоразход.
Това не може да стане при степер, но не е и нужно. Той и без това е най-тежкият кардио-уред с най-голямо напрежение върху работещия крак. Така че дайте му 1/2 цикъл почивка.
Ако предпочитате да скачате на въже, удължете опорната фаза като скачате на дюшек, еластична платформа или използвате колан или жилетка с тежести.
Източник: Fitnes-bg
| |
|
Тема
|
Ще могат ли хората да живеят на Марс?
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 16.09.23 14:39 |
|
|
Предизвикателствата са много, но едно е ясно - независимият Марс няма да копира земното общество, а ще бъде единствен и самобитен
19:39 | 1 януари 2023 | Редактор : Лилия Чалева 88 5898 Снимка: NASA
Прашните бури, дългите разстояния и ниските температури правят живота на Марс невероятно труден. Но тъй като можем да живеем в Антарктида и в Космоса, всичко зависи от логистиката. За да се преместите на друга планета, трябва да се подготвите дълго и внимателно, пише Aeon Magazine, цитиран от "Фокус".
Ще могат ли хората да живеят на Марс? Отговорът е изненадващо прост. Могат ли хората да живеят в Антарктида, където температурите редовно падат под -50ºC и е тъмно половин година? Могат ли хората да живеят на дъното на океана, където налягането е смазващо? Могат ли хората да живеят в Космоса, където изобщо няма въздух?
Тъй като границите на нашата изобретателност, науката за материалите и химията се разшириха, ние преминахме от способността да издържаме на тесен диапазон от условия до разширяване на нашето присъствие в почти всяко кътче на земното кълбо и дори извън него. Човек е способен да оцелее дори в най-враждебната среда, която някога е срещал - във вакуума на Космоса.
Така че защо да не отидете на Марс? Тъй като можем да живеем в Антарктида и в Космоса, всичко зависи от логистиката. Ако на повърхността на Червената планета бъдат поставени достатъчно материални и технически ресурси, тогава вероятно можем не само да оцелеем там, но и да просперираме.
Но това "ако" включва колосално количество работа. Отивайки до Луната, астронавтите трябваше да натоварят всичко необходимо в малки и крехки спускаеми апарати. Мисиите на Аполо прекараха от един до три дни на повърхността плюс три дни на път. Пътят до Марс ще отнеме повече от един месец и прекарването само на няколко дни там няма да е достатъчно. Всяка мисия, дори и първата, ще трябва да се изчислява с месеци и това усложнява неимоверно логистиката.
Кацането на Марс е особено трудно. Дистанционното управление на процеса е невъзможно поради разстоянието от Земята - средно радиосигналът ще се забави с 12 минути - така че всичко ще трябва да се програмира предварително. Една единствена грешка в данните ще доведе до появата на нов кратер, този път много скъп. И веднага щом бъде дадена команда за кацане, контролът на мисията ще бъде безсилен да промени каквото и да било - периодът от време между заповедта и безопасното кацане се нарича "седемте минути на ужаса".
Кацането също е трудно поради разредената и плътна марсианска атмосфера. Без топлинен щит космически кораб, спускащ се от орбита, просто ще изгори в него и дори последното поколение огромни свръхзвукови парашути едва ли може да осигури необходимата защита. Оставащата орбитална скорост също трябва да се вземе предвид, в противен случай спускаемите модули ще се разбият върху замръзналата повърхност на Марс.
За тази цел са тествани различни методи, но технологията, която се е доказала, е "небесният кран" - рамка за еднократна употреба с реактивни двигатели, които му помагат да се рее на няколко метра над повърхността. След това плавно спуска модула върху кабелите, разкачва свързващите кабели и отлита на безопасно разстояние, където пада, когато горивото свърши.
Мечтаете за огромна сребърна ракета, която бавно се спуска върху прашна червена повърхност с всичко необходимо за многомесечен престой на борда, трябва да разберете, че това е просто непрактично. Такава ракета и още по-големият космически кораб, необходим за доставянето й, вече са извън нашите възможности през следващите десетилетия, ако не и векове. Планирането на успешна мисия с постоянно присъствие изисква предвидливост и използване на всички възможни предимства, включително тези, които могат да бъдат намерени на самия Марс.
Червената планета е пълна с полезни ресурси и специфични опасности. Ако изберете разумно място за кацане, няма да е необходимо да вземете вода със себе си. Тежък е и заема много място и това няма как да се промени. Дори и с усъвършенствани съоръжения за рециклиране на отпадъци, астронавтите пак ще се нуждаят от известно количество вода в резерв. На Марс на много места той присъства в почвата под формата на лед. Загребете пръст с лопата и половината от съдържанието й е воден лед. Тази вода може да се използва за различни цели, не само за пиене. Тук се намесва химията.
Възможно е водата да се раздели на нейните компоненти чрез електролиза. Полученият кислород може да се диша, а рекомбинацията му с водород ще ни даде експлозивна смес, която е доста подходяща за ролята на елементарно ракетно гориво. На следващия етап ще можем да извличаме въглерод от атмосферата на въглероден диоксид на Марс и да синтезираме въглеводороди.
Най-важното е температурата. Марс е на 80 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото Земята, и неговата атмосфера е твърде тънка, за да компенсира екстремните дневни колебания. През лятото дневните температури могат да достигнат приятните 21°C, но в същия ден, преди зазоряване, термометърът ще покаже -90°C. Температурите могат да паднат толкова много, че въглеродният диоксид да бъде измръзнал от атмосферата. Приятен бонус ще бъде допълнителната изолация, която ще осигурят няколко метра марсианска почва.
Друга опасност е радиацията. На Земята ние сме защитени от слънчевия вятър и магнитото поле на нашата планета. На Марс няма такова нещо. Там всеки проведен час на повърхността на Червената планета, космонавтите ще бъдат облъчени в 10-20 пъти повече, отколкото на Земята. Строителството на подземни бази е едно от решението.
Друго предизвикателство е червения прах. Той е образуван за стотици милиони години и тези наночастици представляват сериозна опасност за човека, а и за апаратурата.
Предизвикателствата са много, но едно е ясно - независимият Марс няма да копира земното общество, а ще бъде единствен и самобитен.
| |
|
Тема
|
Ставни проблеми и предпазване от тях
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 28.10.23 14:54 |
|
|
Най-силното оръжие в бойните спортове е самото тяло. Тренирано правилно, всяка част от него - от главата до петите, може да бъде оръжие. Но като всяко хубаво оръжие, освен редовни практики, се нуждае и от редовна поддръжка.
Повтарящите се и комплексни движения, които се правят в бойните спортове натоварват ставите. Особено много се натоварват при изпълняването на ключове и усукващи действия. Движенията в човешкото тяло са само кръгови. Извършват се в ставите под действията на мускулите, захванати за костите чрез съответните сухожилия.
Не обръщайте внимание само на мускулите, защото без здрави кости, стави и сухожилия няма да имате и здрави мускули.
С възрастта костната плътност намалява, костите стават по-чупливи, сухожилията по-слаби, а движенията в ставите по-ограничени. Появяват се болки. Тежките тренировки също оказват своето въздействие.
Много от трениращите получават контузии в коленете, глезените, рамената, китките и лактите. Тези стави са едни от най-важните части на вашето тяло. Ограниченото им движение ограничава и резултатите в тренировките ви.
Но времето, за което трябва да се грижите за ставите, не е след като се контузите. Момента да се предпазите от контузия е точно когато сте здрави.
Ето няколко съвета как да се грижим за ставите си докато е време.
Загрявката и разпускането са от изключителна важност при всяка тренировка - независимо дали е във фитнеса или по боен спорт. Чрез загрявката, освен всичко останало, "смазваме" ставите и ги подготвяме за предстоящото натоварване.
Коленете са една от най-често контузваните стави. В бойните изкуства по-голямата част от движенията натоварват квадрицепсите, докато мускулите в задната част на бедрото не са толкова използвани. Така мускулите на краката отпред се развиват по-добре от тези отзад, а това води до дисбаланс, така че е добре да не пренебрегвате отделните тренировки за тях, като например мъртва тяга с изпънати крака, упражнения на машина или тичане.
Избягвайте хиперекстензиите. Примери за това може да видите в залите, където тренират подрастващи и малки деца. Те нанасят удари с крак с толкова голям замах и в края на движението, когато кракът е опънат, може да забележите, че дори той се извива почти наопаки в областта на коляното. Това се получава особено често, когато се рита във въздуха без мишена. Когато имаме цел, по която да ритаме, движението спира по естествен начин преди да се е получила хиперекстензия. Тя преразтяга сухожилията, като така прави ставата хлабава.
Техниките на повечето упражнения, независимо дали във фитнеса или в залата, не бива да се пренебрегват. Повечето пъти малките неща, са ключови и неспазването им води до контузии. Един такъв пример е неправилната стойка на краката при вдигането на тежести или при спаринг в стойка. Много хора изнасят коленете си твърде напред пред пръстите на краката, което генерира огромно напрежение в коляното. Позицията в стойка натоварва предимно квадрицепса, а за да го активирате, не трябва да изнасяте коляното си пред пръстите на краката. Стремете се коляното да бъде над глезена. Използвайте мускулите си за стабилизация.
Не тренирайте с болка. Вслушвайте се в тялото си и когато някоя става Ви заболи, това е сигнал от тялото, че нещо не е наред. Единствената болка, която може да усещате е мускулната треска и болката от удари при спаринг, но болката в ставите не е добър сигнал.
При контузии може да използвате и , да използвате стабилизиращи превръзки и да приемате медикаменти след консултация с лекар или ставно-възстановяващи добавки.
Целта на предлаганите хранителни добавки на пазара е да Ви предпазят от дегенеративните промени, причинени от възрастта, физическите натоварвания или други фактори.
Не чакайте да се появят проблеми, използвайте ги и профилактично!
Обикнивено ключовите съставки в хранителните добавки за стави са:
глюкозамин сулфат - ускорява възстановяването на ставите и подобрява функциите на имунната система, а също и забавя износването на хрущялната тъкан и служи като неин градивен материал;
хондроитин сулфат - една от най-важните съставки в съединителните тъкани и ускорява възстановяването на наранените стави или сухожилия, а и помага при зарастването на повърхностни рани;
метил-сулфанил-метан - действа противовъзпалително и осигурява сяра за съединителната тъкан, като в същото време действа и болкоуспокояващо;
л-полин - заменима аминокиселина, която участва в производството на колаген, който е градивен протеин и присъства в ставите и сухожилията;
л-глицин - повишава снабдяването с креатин и спомага за възстановяването;
колаген хидролизат - намалява ставните болки и стимулира заздравяването на съединителната тъкан;
цинк - важен за клетъчното деление, растежа и възстановяването на клетките;
селен - микроминерал с антиоксидантно действие и помага за изграждането на тъканите;
витамин C - участва в синтеза на колаген;
витамин E - помага за регенерацията на тъканите;
Винаги се вслушвайте в тялото си и се грижете за него, за да може то да ви служи безотказно и при най-интензивните тренировки.
| |
|
|
|
Червеният хайвер е една от най-полезните храни. Той има уникални хранителни качества и състав, което го прави много популярен.
Съдържание:
Видове червен хайвер
Кой хайвер е по-здравословен: червен или черен
Колко червен хайвер може да се консумира на ден
Състав и калории
Колко червен хайвер е полезен
За жени
За мъже
Бременност
За кърмене
За деца
Може ли да се консумира червен хайвер при отслабване
Червен хайвер в медицината
Захарен диабет
За панкреатит.
Гастрит
За подагра
За черния дроб
За холецистит
Червен хайвер в козметиката
Опасности и противопоказания
Как да изберем червен хайвер с добро качество
Как да различим червения хайвер от фалшивия
Как да съхраняваме червен хайвер
Мога ли да съхранявам във фризера?
Как да го размразите правилно.
Как да разберем дали червеният хайвер е лош
Как да осолим хайвера у дома
Как да обелите хайвера
Как и с какво да се яде червен хайвер
Сандвичи с червен хайвер: рецепти
Защо червеният хайвер е горчив
Интересни факти за червения хайвер
Видове червен хайвер
Експертите разграничават няколко разновидности на натуралния хайвер от сьомга. По рафтовете на съвременните магазини можете да намерите хайвер:
Пъстърва. Този вид се характеризира с малкия размер на яйцата - диаметърът на всяко от тях не надвишава 2-3 mm. Структурата на тези яйца е доста плътна. Яйцата са оранжеви на цвят и имат уникален деликатен вкус.
Kizhucha. Този вид се характеризира с наситен бордолезов цвят и малки размери - диаметърът на всяко яйце е 4 mm. Има отличен вкус и лек горчив послевкус.
Нервен. Размерът на тази разновидност на червения хайвер не се различава много от този на хайвера от пъстърва - диаметърът на всеки хайвер не надвишава 4 mm. Цветът е яркочервен, черупката е мека, а вкусът е много добър. Основната характеристика на този хайвер е наличието на лека горчивина в послевкуса, която не разваля цялостното впечатление от вкуса.
Розова сьомга. Хайверът от тази риба е една от най-популярните и разпространени разновидности. Основните отличителни характеристики на този вид червен хайвер са неговият размер, цвят и вкус. Всяко яйце е с диаметър 5 мм, оцветено е в светлооранжев нюанс и има приятен вкус, който всеки без изключение ще оцени.
Сьомга кюм. Този вид червен хайвер се характеризира с правилната форма на яйцата, които са ярко кехлибарени на цвят и достигат 6 mm в диаметър. Хайверът от сьомга кюм има отлични вкусови характеристики без никакъв послевкус.
Всеки от тези сортове има не само отлични вкусови характеристики, но и редица ползи за здравето, които могат да помогнат на хората да предотвратят развитието на определени заболявания, а в някои случаи дори да се справят с тях. Натуралният червен хайвер може да помогне:
Подобряване на кръвообращението.
Спират развитието на много сърдечносъдови заболявания.
Предотвратява образуването на кръвни съсиреци.
Значително укрепва костната система.
Подобрява качеството на зрението и дори се справя с някои офталмологични заболявания и малки придобити аномалии.
Укрепване на имунната система на детето и повишаване на имунитета на възрастните след тежко заболяване.
Спира развитието на атеросклероза.
Значително повишаване на съдържанието на хемоглобин в кръвта на пациент, страдащ от анемия.
Кой хайвер е по-здравословен: червен или черен
Полезност на червения и червен и черен хайвер е неоспорим факт. Въпреки това дебатът за това коя от двете морски храни е по-здравословна продължава. Експертите твърдят, че няма прост отговор на този въпрос. Както червеният, така и черният хайвер съдържат много полезни микроелементи, минерали, мастни киселини и витамини, които могат да имат благоприятен ефект върху човешкия организъм. Системната консумация на червен или черен хайвер може да:
Стимулиране на имунната система.
Подобряване на състоянието на кожата.
нормализира производството на полови хормони както при жените, така и при мъжете.
Усилване на метаболизма.
оказват благоприятно въздействие върху централната нервна система.
Оказват положително въздействие върху бъбреците.
Предотвратяване на увреждане на зрението.
Единствената разлика между двата вида хайвер е в различните количества на определени елементи. Така например червеният хайвер съдържа много повече полезни мазнини и лесно усвоими протеини, а черният хайвер - значително количество желязо. Ето защо е невъзможно да се открои най-полезният вид хайвер, защото всеки от тях може да има благоприятен ефект върху човешкия организъм.
Колко червен хайвер може да се консумира на ден
Разбира се, никой няма да спори за полезните свойства на тези микроелементи и витамини, които се съдържат в червения хайвер. Не бива обаче да забравяме, че излишъкът на хранителни вещества в човешкия организъм е също толкова опасен, колкото и липсата им. Затова експертите не препоръчват да се яде твърде много хайвер и съветват да не се превишава дневната норма.
За да се насити организмът с всички необходими микроелементи и витамини, е достатъчно да се консумират 20 грама натурален червен хайвер дневно. Специалистите твърдят, че редовната консумация на толкова малко количество от тази уникална морска храна не само ще помогне за поддържане на организма, но и за справяне с някои заболявания.
Състав и калории
Съвременната медицинска общност смята червения хайвер за една от най-ценните храни, тъй като съдържа много хранителни вещества:
Лесно усвоим протеин - 24,6 г.
Мазнини - 17,9 г.
Въглехидрати - 9 гр.
Вода - 47,5 г.
Желязо.
Калий.
Фолиева киселина.
Мастни киселини.
Витамини A, D, E.
Поради богатия си състав се препоръчва да се консумира по време на лечението на сериозни заболявания, за възстановяване на имунната система и за предотвратяване на много патологии.
Червеният хайвер се смята за нискокалорична храна. Съдържа 248-252 ккал и може бързо да засити организма.
Каква е ползата от червения хайвер?
Благодарение на богатия му състав терапевтите препоръчват използването на червен хайвер за профилактика и лечение на много заболявания. Според експертите редовната консумация на червен хайвер ще помогне:
Какви са ползите от червения хайвер
Предотвратяване на развитието на рахит. Тази уникална морска храна съдържа огромно количество витамин D, който предотвратява развитието на рахит при децата.
Подпомага нервната система и мисловната дейност. Лецитинът, който е част от червения хайвер, гарантира правилното функциониране на нервната система и насища клетките с необходимата им енергия. А мастните киселини могат да предпазят хората от развитие на болести като Алцхаймер, астма, екзема и псориазис.
Подобрява функционирането на имунната система. Витамините, които се съдържат в червения хайвер, могат да подобрят имунната функция.
Предотвратяване на увреждане на зрението. Големите количества витамин А помагат да се предотврати развитието на някои офталмологични патологии и да се поддържа добро зрение.
...
Как да съхраняваме червен хайвер
Червеният хайвер трябва да се съхранява в хладилник при температура не по-висока от -4 и не по-ниска от -6 градуса по Целзий. Срокът на годност на тази морска храна е 12 месеца.
Може ли да се съхранява във фризера
Червеният хайвер може да се съхранява във фризер, но не се препоръчва повторно замразяване на морските дарове. Ето защо, преди да замразите хайвера, е добре да го опаковате в малки съдове. Замразеният хайвер може да се съхранява до 12 месеца, но само ако се поддържа постоянна температура.
Как да размразявате правилно
Хайверът трябва да се размразява правилно, за да запази всички свои полезни свойства и да запази вкуса си. Морските дарове трябва да се размразяват при температура +5 градуса по Целзий, без допълнително загряване. След един ден хайверът ще бъде размразен.
Как да разпознаем, че червеният хайвер се е развалил
Консумацията на развалени морски дарове може да доведе до сериозно отравяне, затова е важно да сте наясно с основните признаци, че хайверът се е развалил:
Наличието на неприятна миризма.
Ясно изразен горчив вкус.
Наличието на развалени яйца.
Наличието на тъмна слуз по яйцата.
Дори един от тези признаци показва, че е по-добре да избягвате консумацията на този продукт.
...
Интересни факти за червения хайвер
Червеният хайвер е продукт, който е познат на всички, но малцина знаят, че не толкова отдавна този деликатес е бил изхвърлян заедно с рибните отпадъци и не се е считал за годен за консумация. Когато хайверът започва да се консумира, той е много евтин, но се разваля бързо. Далекоизточните рибари намират изход: решават да изсушат хайвера, за да го запазят.
Тази морска храна е уникална с това, че принадлежи към списъка на диетичните продукти, въпреки че съдържа много калории.
Учените твърдят, че хората, които ядат червен хайвер поне веднъж на 7 дни, имат отлични умствени способности и живеят 7-10 години по-дълго.
Червеният хайвер се смята за храна за меден месец. Проучванията показват, че той повишава нивата на серотонин в кръвта (хормонът на щастието и радостта, който всички познаваме). Като насища мъжете и жените с полиненаситени мастни киселини, той подобрява потентността и помага за по-бързо забременяване.
Този уникален продукт е много популярен сред хора с различни нива на доходи и е източник на много полезни вещества. Яжте хайвер в правилните количества и бъдете здрави!
| |
|
Тема
|
Какво представляват адаптогените...
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 12.11.23 07:13 |
|
|
79% от американците твърдят, че са стренирани - заради работата, децата, социалните медии, както и различните решения, които трябва да взимат. Това обяснява и причината да имат толкова развит антистрес пазар.
Изборът е голям - можеш да ходиш на терапевт, да пиеш хапчета, да медитираш и т.н. Най-новото обаче са адаптогените - група растения, които помагат в борбата със стреса, и се консумират с като чай, с кафе, а дори и с различни снаксове.
Какво представляват адаптогените?
Адаптогените (според речника са просто екстракти от различни растения, които помагат на човешкия организъм да се справя със стреса) се извличат от отвратителни на вкус растения, коренчета, плодове и гъби, които виреят в текжи условия. Това кара и учените да вярват, че същите вещества биха помогнали и на хората. Продават се скъпо, в лъскави опаковки и то не навсякъде. Именувани са с всякакви екзотични имена и вървят с обещание да ви направят отново нормални - без значение какво всъщност се случва.
Звучи като поредната измама, нали? Но някои учени намират доза истина в цялата работа.
Brenda Powell, елитен доктор от клиниката в Клийвланд, например, често препоръчва адаптогени на хора с нервно разстройство и депресия, които не са сигурни дали искат да прибягват към лекарствата.
"Адаптогените олекотяват реакциите към стреса."
Работи по следния начин: Когато стресът удари, организмът вкарва в действие повече кортизол, който ни помага в екстремни ситуации. В дългосрочен план това може да доведе до възпаления, както и до повечето смъртоностни заболявания в наши дни. Това споделя Roy Chengappa, психиатър от Питсбургския университет.
Една доза адаптогени на ден, според теориите, може да помогне на клетките да променят начина, по-който реагират на стрес. С други думи, ще можете да понасяте повече стрес, или същият ще се отразява по-леко върху организма ви. Все едно да си тунинговате колата, ръчкайки по двигателя, за да използвате повече от потенциала ѝ.
Многобройни са проучванията, които доказват ефекта на тези добавки. Колкото и обещаващо да звучи всичко обаче, медицината не застава твърдо зад употребата им. Всички проучвания до момента са били малки и има още много неотговорени въпроси. Да не говорим, че адаптогените биха могли също да причинят неблагоприятни реакции, когато се приемат с лекарства с предписание, като също могат и да разстроят стомаха ви, ако ги приемате на гладно.
В крайна сметка, за момента знаем това - стресът е проблем и решения за това има всякакви. Със сигурност обаче някои са по-добри от други.
"Ако някой иска да употребява адаптогени, обикновено ги карам да осъзнаят какво причинява стреса - обикновено е нещо в ежедневието." - коментира Trevor Kashey, биохимик и диетолог от Охайо. "После ги питам дали вярват, че някаква магическа гъба или коренче ще им помогне с начина на живот... Можете сами да предположите какво отговарят."
И все пак, ако мислите, че едно чайче с адаптогени ще ви накара да се почувствате по-добре докато разрешавате проблемите си, давайте смело. Може да има резултат - най-малкото защото правите нещо по въпроса със стреса.
| |
|
|
|
Какви са конкретните ефекти от флотационната терапия върху нервната система? Как точно можем да използваме флотацията като средство за тонизиране на блуждаещия нерв?
Започваме серия, в която ще си говорим повече за нервната система, поливагалната теория и начините, по които да повишим цялостната си устойчивост на стрес. Една от терапиите, които могат да бъдат част от опознаването и успешното рестартиране на нервната ни система, е флотацията.
Как се случва това?
Стъпка номер едно е да осъзнаем, че във флотационната капсула сме в абсолютна безопасност и можем да се отпуснем. Лек страх от неизвестното и от затвореното пространство е нормален преди първа флотация. При повечето хора, които идват в metta, притеснението отслабва след първите 10-15 минути, когато вече са опознали физическото пространство и са свикнали с тъмнината.
В този момент следва постепенното отпускане на нервната система. Тук можете да започнете да усещате леки трепвания по тялото, тежест или стягане, на които обикновено не обръщате внимание, защото мозъкът ви обработва по-важната информация, идваща отвън. наричаме обръщане на погледа навътре – това ни помага да опознаем състоянието на тялото си в настоящия момент.
Елиминирането на сетивната стимулация по време на флотация – липсват звуци, аромати, светлина и допир до предмети и околната среда – прекъсва постоянния поток от информация, който мозъкът ни използва, за да определи дали външната среда крие опасност за оцеляването ни.
Когато не съществува външен провокатор и мозъкът ни няма за какво да се „хване“, да анализира или да сравнява, симпатиковата нервна система (мобилизацията „бий се или бягай“), няма от какво да бъде активирана. Стимулацията отвън е отпаднала.
В момента, в който успеем да разхлабим примката на симпатиковата нервна система, това позволява по-ефективна и балансирана циркулация на кръвта (тя вече не е съсредоточена само в отделни части на тялото, които да ни спасят от опасност). Това означава и повече кислород и адекватни хранителни вещества към мозъка ни и по-специално към неврокортекса, която отговаря за рационалните ни решения. С „добре нахранен“ мозък сме способни да взимаме оптимални решения във всяка една ситуация. Докато хормоните на стреса – кортизол и адреналин – ръководят нещата, тогава е почти невъзможно да контролираме импулсите и емоциите си.
Във флотационната капсула магнезиевите соли са естествен бета-блокер, отпускат сърцето, както и в тялото и по този начин подпомагат цялостната релаксация на чисто физическо ниво. Това позволява на парасимпатиковата нервна система да се активира и да ни позволи да плаваме спокойно между състояния на регенерация и по-дълбока медитация.
Когато симпатиковата нервна система си почива, а парасимпатиковата е на преден план, можем да започнем да работим за нейното тонизиране или, с други думи, засилване. Блуждаещият ни нерв играе основна роля тук, като неговото здраве определя редица автоматични реакции в тялото ни: дишане, храносмилане, ритъма на сърцето и др. Следват няколко лесни упражнения, с които можем да усилим ефектите от флотационната терапия върху нервната си система.
Тонизиране на блуждаещия нерв по време на флотация:
Дълбоко коремно дишане през носа – поставете едната си ръка на гърдите, а другата на корема. Започнете да дишате спокойно и дълбоко, като се стараете вдишването да е коремно. Ръцете ви ще ви дадат индикация – когато това се случва правилно, тази на гърдите не се движи, а тази на корема се повдига и спуска плавно със самото пълнене и изпразване на долната част на торса с въздух. Опитайте се да броите до 5 при вдишване, задръжте за 1 секунда, бройте до 5, за да издишате и отново задръжте дъха за секунда.
Упражнение с очи – поставете ръцете си сплетени зад врата (това е удобна поза за флотиране по принцип, ако не искате да използвате възглавничката). Насочете поглед в празното тъмно пространство силно надясно и нагоре и задръжте за 30 секунди. Отпуснете очите и ги затворете за минута. Повторете, като този път насочите отворените си очи силно вляво и нагоре. Това упражнение отпуска насъбраното напрежение в блуждаещия нерв и създава приятна вълна на отпускане в цялото тяло.
Отпускане на лицето – лицевите мускули са свързани с предния дял на блуждаещия нерв и ръководят нашето изражение и мимики, когато сме в социална група. Натрупаното напрежение в лицето може да създава усещане за мобилизация, дори когато нямаме нужда от това. Опитайте се да отпуснете всяко лицево мускулче, като насочите нежно внимание към него: челото, очите, скулите, бузите, брадичката, челюстта.
Тананикане – пеенето или мантруването са приятен начин да усетите акустиката на флотационната капсула и също помага за тониране на блуждаещия нерв. Експериментирайте с продължително ОМ или някой друг звук, който ви идва на момента. Как се усеща вибрацията в тялото ви?
Като допълнителен ресурс добавяме този подкаст епизод с Еван Бранд (нутриционист, автор и личен треньор), където можете да чуете повече за връзката между успокояването на нервната система и флотацията:
- | Podcast #234 (Youtube)
| |
|
Тема
|
 Dr Daniel E. Lieberman, Harvard Prof.: 7 Lies...
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 24.11.23 13:19 |
|
|
Dr Daniel E. Lieberman, Harvard Professor: About Exercise, Sleep, Running, Cancer & Sugar!!!
Тук има много добавена стойност!
3:53 Diversify Ang Moh Data
4:50 Exercise Is Weird
7:01 Sitting Myth
8:43 Sleep 10:19 Conclusion
10:24 10000 Steps A Day 11:18 7000 Steps Optimal
12:08 Author Did Strength Training 13:01 Why He Does It
14:04 Aging Is Different Senescence( Degrade Of Specific Organs) Collectively
15:30 Benefits Absence Of Physical Activity Is Accelerates Aging
16:50 Physical Health Mental Health
17:49 Retirement
19:00 Harvard Alumni Exercise Helps Older More
20:40 Genes Gun Environment Trigger 25:59 Two Reason
26:19 Preventive Disease 27:54 Willpower Education High Quality Food
29:11 Cancer Increase With Wealth 30:35 Physically Active Lower Cancer
33:20 Inflammation
34:04 Sugar Is Inflammatory
34:30 Exercise Reduce Inflammation (muscle is endocrine organ & produce Interleukin-6) 35:09
35:24 Pay More For Less Sugar
37:15 Don't Have To Be Too Physically Active
49:38 Running Used To Be Spiritual Habit Of Ancestors
52:05 Strong Foot Treat Preventive Disease 53:31 55:36 Take It Slowly
| |
|
Тема
|
За естествената интелигентност
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 09.12.23 13:11 |
|
|
14/07/2015 | Публикувано в: Философия | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (2 votes, average: 5,00 out of 5)
ЗА ЕСТЕСТВЕНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Проф. Сергей Герджиков
Конференция „Съзнание”
Софийски Университет, 2015
Резюме
Естествената интелигентност не е „способност на духа или на душата”. Тя не е специално качество на Homo sapiens. Тя не е изчисление.
По същество естествената интелигентност е поведенчески аспект на живота на организма, процесът на подреждане и организиране на поведението за ресинтез (редукция на ентропията) с минимум енергия и минимум информация за обработка. Тук информацията придобива смисъл чрез селекция на всички нива: ДНК, кодиране, естествен отбор, езиков синтез (семиозис), избор на значеща поредица.
Естествената интелигентност е ориентация в сетивен свят, насочена към оцеляване и възпроизвеждане (ре-синтез). В културите това е символна активност, насочена към ресинтез на общност.
Keywords
Intelligence, natural intelligence, information, meaning, adaptation, evolution, order, re-synthesis
Обяснения на интелигентността
Въведение. Що е интелигентност?
Популярен в последните десетилетия е тестът IQ (коефициент на интелигентност). Той се състои от серия задачи за откриване на липсващ елемент в символна редица от думи или фигури, решавани за определено време. Средният IQ е около 100, а най-високите вървят към 180.
Този тип задачи може да се дефинира като откриване и прилагане на подреждащо отношение. Нещо подобно е приложил Гаус като ученик, когато на групата му е поставена задача да събере числата от 1 до 100. Гаус открива инвариантна релация: всяка двойка числа е еднакви номера от 1 напред и от 100 назад е равна на 101, и те са 50 двойки.
Правят се много класации по 1Q, на личности и по нации например. В челните класации по IQ на личности няма Нобелови лауреати, нито милиардери от бизнеса, нито носители на „Грами”. По нации всяка година класацията се мени.
Тестът е много оспорван и с основания, но това само говори колко неопределеност има в понятието „интелигентност”. Измерването не може да е универсално, защото едва ли има едно най-добро понятие за интелигентност. Засега изглежда невъзможно една ловна ситуация в джунглата да се опише със същите конкретни термини и да се операционализира в същия тест като ситуацията на решаване на уравнение.
Какъв тест биха създали например лидерите на престъпността, които управляват цели нелегални империи? Или маорите от Нова Гвинея, които живеят като ловци и събирачи? Клод-Леви Строс е опроверган е тезата си, че „дивото мислене” е примитивно и алогично. Джаред Даймънд е посветил години на изследването на тези общества. „Аз изглеждам „глупав” в очите на новогвинейците, когато съм с тях в джунглата, тъй като демонстрирам въпиеща некомпетентност дори в такива прости дейности като ориентирането в гората или построяването на подслон,” „естественият подбор, отсяващ гените на интелигентността, вероятно е протичал доста по- безмилостно в Нова Гвинея, отколкото в по-гъсто населените и политически по- комплексни общности.” (Даймънд 2006,21-22)
Приемливо е, че естествената интелигентност е в някакъв смисъл генетична – все пак тя е свойствена на всички нормални индивиди поне от нашия вид, Хомо сапиенс. През 1997 г. Робърт Пломин заявява откритие на „ген за интелигентност”. Изследвани са група деца с необикновено бърз напредък в училище и извън него. При тях една разпръсната група от триплети в ДНК, по-точно в хромозома 6, е различна от типичната. Специфичният фрагмент се намира в средата на гена, наречен IGF2R. (Мат Ридли. Геномът, с. 96).
Робърт Стърнбърг предполага, че съществуват три различни типа интелигентност – аналитична, творческа и практична. Аналитичните задачи са ясно формулирани от някой друг, носят цялата информация, необходима за решаването им, имат само един верен отговор…Практическите задачи изискват да ги разпознаете и формулирате, те не са строго дефинирани, в тях липсва някаква съществена информация, може и да имат, а може и да нямат един единствен верен отговор, но произлизат директно от ежедневието.
Хауърд Гарднър в Множеството интелигентности (2014) различава 9 типа интелигентност.
Корелации в IQ:
„Един човек изследван два пъти: 87 %
Еднояйчни близнаци, отрасли заедно 86
Еднояйчни близнаци, отрасли разделени 76
Двуяйчни близнаци, отрасли заедно 55
Биологични братя и сестри 47
Някои деца в Замбия се представят много добре при lQ-тестовете, в които се използват модели от тел, но пропадат при тестове, които изискват молив и хартия. При английските деца е точно обратното” (Ридли, 104 – 105). Важен аспект от темата е отчитането, че интелигентното поведение е по-многостранно от чисто рационалното процедиране с информация. Антонио Дамасио (Descarte’s Error, 1994) показва, че емоционално определените избори при едни и същи рационални преценки са решаващи за реалното интелигентно поведение в соцйална среда, защото водят до действия, а не остават в колебание поради баланс на вариантите. (The Somatic-Marker Hypothesis, Damasio 1994, 165 and next).
Тук ще избегна преднамерено темата за „разума и разсъдъка”, за да намеря съвременно научно решение на проблема между информационната теория и биологията. Ще проследя различни важни прояви на интелигентност, като формулирам няколко твърдения в биологичната, информационна и енергетична перспективи. Без съмнение изследванията на мозъка са ключови, но в корелация с анализа на поведението. Реално поведението е много по-открито за наблюдения от кората на главния мозък. Тук съм съгласен с посоката на изследване, възприета от колегата Димитър Иванов (аналитичен бихевиоризъм, повлиян от Гилбърт Райл), и обсъждана в серия разговори.
За интелекта са разработвани различни теории в процеса на реализиране на огромния проект Изкуствен интелект. Избирам две от тях: Адаптивно-резонансната теория (ART) на Стивън Гросбърг и Теорията за йирархичната темпорална памет (HTM) на Джеф Хокинс.
Адаптивно-резонансна теория (ART)
Адаптивно-резонансната теория, или АРТ, развивана от Стивън Гросбърг, е когнитивно-неврологична теория за това как мозъкът автономно се учи да категоризира, разпознава и предвижда обекти и събития в променящия се свят. „АРТ е понастоящем най-високо развитата когнитивна и неврална теория, която описва самостоятелното и преподаваното учене в отговор на променящата се среда. АРТ определя механистични връзки между процесите на осъзнаването, ученето, очакването, вниманието, резонанса и синхронията в процеса на учене. АРT прави функционални и механистични обяснения на такива различни теми като ламинарната кортикална цикличност, инвариантните обекти и разпознаването; прототипите, повърхностите и фоновото внимание; гама и бета осцилациите; изчислението на хомоложни пространствени и темпоралрни механизми в хипокампната система; когнитивно-емоционалните взаимодействия, които фокусират вниманието върху важните обекти по адаптивно-темпорален път; планирането и контрола на лингвистичните серии; пространствената и моторна информация; съзнателните говорни предписания, повлиявани от очаквани контексти; звуковото разпознаване в шумен контекст. Функционално са описани визуалния и слуховия неокортекс, специфичните и неспецифични таламични ядра; и т. н.” (Grosberg 2012, 1). Теорията е впечатляваща. Тя е изпълнена в детайли и създава впечатление, че е постигнат определен резултат по всички важни пунктове на теорията за работа на неокортекса.
Теорията е математическа и кибернетическа. Използват се криви и уравнения. Моделират се информационните процеси като физически процеси – динамика. Теорията е изчислителна, като тази на Дейвид Мар и школата му в Масачузетския Технологичен Институт. Формулират се уравнения на динамика и се чертаят графики на такава динамика. Моделира се комплементарно и ламинарно изчисление и паралелно процесиране. Спецификата е, че се моделира адаптивност, но тя е адаптация на микро равнище, с която се компенсират ограничения. Ето как Гросбърг резюмира разработката на визуалното възприятие: „Теорията на визуалната обработка в реално време се използва за анализиране на истинска и илюзорна контурна формация, контурни и яркостни взаимодействия, неоново цветово разпространение, комплементарни цветови индукции и попълване на недостъпните осветеност и слепотата. Теорията също физически интерпретира и обобщава ретинексната теория на Land. Тези явления са проследени до адаптивни процеси, които преодоляват ограниченията на визуалното поглъщане, за да синтезират информативни визуални репрезентации на външния свят. Два паралелни контура сензитивни процеси взаимодействат за генериране на яркост, цвят, и форма. Обработката на граничния контур е чувствителна към ориентацията и степента на контраст, но не към посоката на контраст по ръбовете. Тя стартира дифузивно попълване на качеството в перцептуалните области, чиито граници се определят от завършените граници на контурите. Обработката на чертите се предполага че включва кортикални взаимодействия, инициирани от хиперколоните в област 17 на визуалния кортекс. Обработката на чертите се предполага да включва кортикални взаимодействия, инициирани от цитохромната оксидаза (оцветяващи петна в област 17).”(Grossberg 1987b, 82)
За една неврологична теория на зрителното възприятие важен тест е как тя обяснява онези факти, които са открити в биологичните и поведенчески изследвания. Биологична емпирична теория на зрителното възприятие е създадена от Джеймз Гибсън (Gibson, J., Perception of the visual world, 1950; Gibson, J., Ecological Approach To Visual Perception, 1986).
В книгата на Гросбърг намирам само едно епизодично позоваване на труда на Гибсън от 1950. За сметка на това са цитирани интензивно девет труда на Дейвид Мар, другият класик в изчислителната теория.
Теории като тази на Гросбърг и тази на Мар се приемаха десетилетия като адекватна и относително пълна основа на технологиите на Изкуствения интелект. Всички те не успяха в това направление и това е показано в предходната статия („Проектът Изкуствен интелект – биологично ограничение”). В статията е дадено и обяснение на провала на тази парадигма: на такава теория и технология й липсва най-важния аспект от биологичната перспектива – биологичната адаптация, оцеляването, ресинтезът.
Теория на йерархичната темпорална памет (HTM)
Теорията “Hierarchical Temporal Memory” се разработва от Джеф Хокинс, основател на компанията Palm Computing (изобретател на Palm Pilot) и на Handspring (изобретател на Treo). След тези два успешни проекта Хокинс изоставя временно технологията и се отдава на невронаука. През 2002 г. учредява Редфорд център по теоретична невронаука (Redwood Center for Theoretical Neuroscience) и публикува книгата За интелекта (On Intelligence, 2002), в която описва работата на неокортекса като “памет-предвиждане”. През 2003 г. Джеф Хокинс е избран за член на Националната академия на науките за създаването на първия пазарно успешен модел на подръчен компютър Handheld PC.
„Днес проблемът за интелигентността може да се реши. Имаме планини от данни за мозъка. Но все още нямаме продуктивни теории за интелигентността и как мозъкът работи като цяло. Легиони от програмисти се опитват да направят компютрите интелигентни, но неуспешно. Те ще продължават да се провалят, докато игнорират разликите между компютъра и мозъка…
Какво имат мозъците, а компютрите нямат? Защо един шестгодишен хлапак грациозно и плавно скача от скала на скала, докато най-напредналите роботи на нашето време са непохватни зомбита?” (Hawkins 2002, 5). Хокинс отказва да следва досегашния начин на изследване на мозъка, практикуван от инженерите и теоретиците на AI. Биолозите не се съгласяват, че мозъкът изчислява. Успехите в технологията могат да придвижат разбирането на мозъка, но по нов начин. Опозицията е: „реална интелигентност” – „изкуствена интелигентност”.
Какво е интелигентността и какво е да разбираш? Коренна идея на теорията е „the memory prediction framework” (мнемопредиктивна рамка). Глава 6 описва как мозъкът имплементира модела на тази рамка – как мозъкът работи. Компютрите могат да са интелигентни и това не зависи от тяхната мощност. Мозъците и компютрите работят по фундаментално различни начини.
Хокинс споделя за инициативата си да потърси водещи специалисти и институции по изкуствен интелект за сътрудничество и финансиране. В Интел Тед Хоф, изобретател на първия микропроцесор и на модели на невронни мрежи, отказва сътрудничество. Според него в обозримо бъдеще не може да се разбере как мозъкът работи и затова Интел не може да се ангажира с това. Другата възможност е Масачузетския Технологичен Институт (MIT), които също отказват.
За разлика от проекта AI, където всичко трябва да бъде програмирано, невронните мрежи се учат по примери, което изглежда по-интелигентно. Една добра демонстрация е NetTalk (ibid., 20)
Какво осъществява мозъкът и ние го наричаме интелект? „Можете да мислите за света, да се придвижвате в света, и да правите прогнози за бъдещето, защото вашият кортекс е изградил модел на света. Едно от най-важните понятия в тази книга е, че йерархична структура на кората на главния мозък съхранява модел на йерархичната структура на реалния свят. Какво искам да кажа с вложено или йерархична структура? Помислете за музика. Нотите се комбинират, за да образуват интервали. Интервалите са комбинирани, за да образуват мелодични фрази. Фразите се комбинират, за да образуват мелодии или песни. Песните са комбинирани в албуми. Помислете за писмения език. Буквите се комбинират, за да образуват срички. Сричките се комбинират, за да образуват думи. Думите се комбинират, за да образуват фрази и изречения. На друго ниво, мислете за вашия квартал. Това място вероятно съдържа пътища, училища и къщи. Къщите имат стаи. Всяка стая има стени, таван, етаж, врата, и един или повече прозорци. Всеки от тях се състои от малки обекти. Прозорците са изработени от стъкло, рамки, ключалки, и екрани. Ключалките са изработени от по-малки части, като винтове… Вие можете да изпитате само подмножество на света във всеки един момент във времето. Може да бъдете само в една стая от дома си, да гледате в една посока. Защото в йерархията на кортекса, вие сте в състояние да знаете, че сте у дома, в хола си, гледайки през прозореца, въпреки че в този момент очите ви се случва да са обсебени от резето на прозореца. По-високите райони на кората поддържат представата за вашия дом, докато по-ниските региони, представляващи стаи, и още по-ниски райони намират един прозорец…
Патерни от ретината навлизат във вашия първичен визуален кортекс и се комбинират, за да образуват линейни сегменти. Отсечките се комбинират, за да образуват по-сложни форми. Тези сложни форми се съчетават да образуват обекти като носовете. Носът се съчетават с очите и устата, за да се образува лице. И лицата се съчетават с други части на тялото, за да се образува човекът, който седи в стаята срещу вас… Тъй като ние можем да пипаме, да слушаме, и да виждаме една много малка част от света във всеки един момент, информацията, протичаща в мозъка естествено пристига като поредица от патерни. Кората иска да научи тези последователности, които се появяват отново и отново.” (ibid., 83–84)
„Всяка област на кората има репертоар от серии, които знае, аналогични на репертоар от песни. Регионите съхраняват тези песенно подобни серии, за което и да е, за всичко: звукът от вълните, когато се разбиват на брега на морето, лицето на майката, пътят от дома до магазина на ъгъла, как се пише думата „пуканки“, как да разбъркате тесте карти. Това „име“ е група от клетки, чието съвкупно възбуждане представлява набор от обекти в серията.” (ibid., 85)
„Пътят, по който запомняте поредици и ги представяте с именна информация нагоре и надолу по кортикалната йерархия напомня на йерархията на военното командване… Някои са чували термина pattern classification, използван в AI и изследванията на машинното виждане. Нека да разгледаме как този процес, както обикновено се разбира, се различава от това, което кората прави. В опитите си да създадат машини, които да разпознават обекти, изследователите обикновено създават шаблон – да кажем образа на чаша, или някакъв прототип с форма на чаша – и след това програмират машината за съвпадане на нейните данни с прототипа на чашата. Ако установи близък образ, компютърът ще каже, че е намерил чаша. Но мозъците ни нямат шаблони като този, и патерните, които една кортикална област получава като вход, не са като снимки… Тъй като всеки регион на йерархията формира инвариантни спомени, типичната област на кората се учи на поредици от инвариантни презентации, които от своя страна са последователности от инвариантни спомени. Вие няма да намерите снимка на чаша или друг обект да се съхранява в мозъка ви…
За разлика от паметта на фотоапарата, мозъкът ви помни света такъв, какъвто е, а не както се явява. Когато мислите за света, вие си припомняте поредици от патерни, които отговарят на начина, по който обектите в света са и как те се държат, а не как те се появяват на всяко конкретно сетиво във всеки един момент от време. Поредиците, чрез които изпитвате обекти в света, отразяват инвариантна структура на самия свят. Редът, по който изпитвате части от света отразява инвариантната структура на самия свят. Сериите, с които изпитвате света са реалният свят, и това е, което кортексът иска да запомни.” (ibid., 92)
Теорията в впечатляваща в много отношения и обещава синтез на биологичната перспектива с технологичната. Ако о обаче мозъкът работи с фиксирани патерни, то колко такива патерни са достатъчни за разпознаване на един тип обект, например човешко лице? Следващото лице винаги се различава от предходните. Разликата с шаблона, използван от една разпознаваща програма, не е в сериите, които клонят към безкрайност, а в гъвкавостта, неопределеността, вариантността на патерните.
Защо и как необозримото количество форми и процеси се свеждат до ограничено и обозримо? Серията определени патерни, колкото и да е голяма, не е достатъчна, за да се разпознае съвсем нов обект, а в ситуационни детайли, дори всеки следващ обект е нов. За това е нужно „напасване” на една неизбежно „плаваща”, нефискирана форма. Такава форма спестява големи серии от патерни и намалява необходимата енергия, като в същото време е високо ентропийна, нещо неизбежно за свръх сложната биологична структура.
Според мен именно тук е слабото място на теорията на Хокинс. Не е определена разликата между патерните-шаблони и патерните-серии. Разликата с шаблона не е в сериите, а в гъвкавостта, неопределеността, вариантността на патерните.
Погрешна е общата постановка на Хокинс, че в мозъка се репрезентира „светът както той е”. Това е неясно и тук не се отчита разликата между света, който живите организми възприемат, и света на физиката, описван във величини и уравнения. Това е неадекватно формулиране вън от биологичната специфика на естествения интелект.
В мозъка няма „свят както той е”, а адаптирана и експанзивна, не съвсем определена картина, от която се ресинтезира опит. „Опит” тук е сетивен поток, специфичен за един вид, обработван от кортекса по специфичен за вида начин.
Как е построен и работи един регион на кортекса? Накратко, от шест слоя и множества колони, които пронизват слоевете.
Фигура 6. Слоевете и колоните в един регион на кортекса (Hawkins 2002).
Слоевете в рамките на всяка колона са свързани чрез аксони в посоки нагоре и надолу, правейки синапси по протежение на пътя… Клетките във всяка колона са тясно свързани, поради което цялата колона отговаря на един и същ стимул.
„Смятам, – пише Хокинс, – че една колона е базисна единица на предикцията. За да предвидите следващата нота на песента, трябва да знаете коя е песента, къде сте в песента, колко време е изминало от последната нота, и самата последна нота. Големият брой синапси, свързващи клетките в колоната с други части на мозъка предоставят на една колона контекста, от който тя се нуждае, за да се предскаже дейността си в много различни ситуации.
Клетките от слой 6 са надолу проектираните изходни клетки от кортикалната колона и проектират слой 1 в районите йерархично по-надолу. От тук, от слой 1, аксонът се разпространява в продължение на дълги разстояния в долната корова област. По този начин информацията, която тече надолу по йерархията от една колона има потенциала да активира много колони в районите под нея.” (ibid., 99)
Това е дървовидна структура, доста ясна интуитивно и широко разработвана. Стивън Пинкър работи със същата схема и динамика на говоренето и слушането на реч в Езиковият инстинкт (1994) (Пинкър 2007, 133) Предвиждаме следващата дума по хипотези за цялото изречение, генерирани на високо ниво и по граматични правила.
„Така можем да кажем, че докато информацията тече надолу по йерархията, тя има по-малко насочен път. Тя може да се разклони по много различни посоки чрез разпространение на ниво 1. Обратната информация стартира от клетка на ниво 6 и тече нагоре към по-високите региони, тя се разпределя през ниво 4 в по-високите региони.” (ibid.)
Фигура 7. Потокът нагоре на информацията през регион на кортекса
Фигура 8. Потокът надолу на информацията през регион на кортекса
По-нанатък Хокинс разработва в детайли механизмите на функцианиране на кортекса. Основна функция си остава предвиждането чрез мемо патерни. Джеф Хокинс цитира Рудолфо Линас с важното твърдение за предикцията като основна функция на мозъка.
Мозъкът, също както другите органи, работи за ресинтеза на тялото. Рецепторите, които формират сигнали към кортекса, не се свеждат до външните сетива, а като цяло сигнализират кортекса за състоянието на организма в динамичната среда, но биоспецифично състояние, което е съотнесено с едно оптимално състояние на баланс спрямо ентропията. Кортексът регистрира специфичната разлика между оптималното и реалното за момента и затова може да продуцира адекватен отговор (функция и поведение), насочени към ресинтеза.
Пример. Това, което дава едно биохимично изследване на тялото, например пълна кръвна картина, е неутрална информация по важни показатели. Тази информация не се регистрира от кортекса и не се отчита перцептивно. Възприема се самата биоспецифика: негативно – позитивно състояние, разпознават се биоспецифични форми и процеси: ресурс, опасност, поведенчески модел. Парадигмата, която важи за мозъка, е че той регулира тялото в дадена променлива среда. Мозъчните функции, когнитивни, моторни и регулиращи, вегетативни, са едно цяло и „познавателната активност”, „интелектът”, са устроени аналогично на останалите органи, съответно на функцията си в ресинтеза.
Хокинс наистина предлага нещо ново за цялата еволюция на технологиите и теориите за изкуствен интелект. Теорията му изглежда, поне за мен, в основни линии вярна. И все пак биологичната перспектива е отстранена от модела, а тя трябва винаги да налице във функционирането на кортекса. Кортексът осъществява като цяло не „репрезентация на света, какъвто той е”, а динамична и многостепенна трансдукция от биологично значими сигнали към биологично значими поведения. Дефект на теорията ми се струва огромното число инвариантни модели, които се обработват дори при едно единично възприятие или действие. Това число мозъкът свежда до актуални за момента патерни, които при това са в някаква степен неопределени, гъвкави, отворени за промяна в детайлите, а с това и ентропийни.
Предикцията – основна мозъчна функция
Теорията на Хокинс за мнемопредикцията се корени в работите на Рудолфо Линàс върху теоретичните рамки на мозъчната активност и специално на идеята, че основна функция на кортекса е предвиждането.
Рудолфо Линàс (Rodolfo Llinàs), “the founding father of modern neuroscience”, e ръководител и професор в департамента по психология и невронаука в Ню Йоркския медицински университет. През 2001 излиза книгата му Азът на кортекса. От невроните към ума (Llinàs 2001). Линас започва с въпроса: „Защо умът е така мистериозен? Той изглежда тотално вътрешен, без връзка с външния свят. Но и мозъкът е вътрешен, с външен скелет… Така ракообразните, които нямат пряко познание за отношенията на мускулните контракции към движението, то трябва да им изглежда странно както на нас мисленето. Ние познаваме мускулите и сухожилията, ние им се наслаждаваме… Менталността (mindness) е интернализация на движението” (Llinàs 2001, 4-5). Сензорният вход модулира, а не информира тази вътрешна система. Но мозъкът зависи от входа от външния свят, за да създаде възприятията. Сензорните ключове са инкорпорирани в по-големи когнитивни състояния или същности. С други думи, сензорните реплики постигат репрезентация чрез техния тласък върху пред-съществуващите диспозиции на мозъка (Llinàs 1974, 1987). Виждането, слушането, помненето, мисленето са модулирани от външния свят автономни процеси. Принципът при цикъла на ходенето и цикъла на познаването е един и същ.
Вътрешно-присъщи свойства на невроните са: осцилация, резонанс, ритмичност. В мозъка са налице нисковолтажни осцилации през мембраните. Те са подобни на синусоидалните вълни в спокойна вода, хаотични са. Честота от 1 до 40 в секунда. Тези осцилации и модулации са «езика», който клетката използва за генериране на собствени акционни потенциални съобщения, които тя изпраща обратно към мускулите.
Кохерентна ритмичност и резонанс. Невроните, осъществяващи осцилации, могат да контактуват през акционите потенциали. В резултат, цели невронни групи осцилират във фаза – кохерентна, синхронна активност.
Но невроните трябва да могат да се включват и изключват, за да репрезентират променящата се среда. Различни модуси на групова осцилация се сменят. Когато различни групи неврони представят и кодират различни аспекти на входния сигнал, те могат да работят в синхрон. Тези състояния се различават детайлно (модулация), от входните сигнали. Това е в корена на познаването. (ibid., 12). Тази вътрешна активност формира самата основа на понятието, че съществува такова нещо, наречено наш «аз» (ibid.) Вътрешната осцилационна динамика формира една цялост или „функционален конструкт” (ibid., 13).Този конструкт обработва трансформацията на сензорния вход от външния свят в моторен изход.
Сензорно-моторната трансформация е основното, което мозъкът прави за живота, тя е в корена на мозъчната функция. Движението в пространството е математически вектор. Той сумира активността на мрежа от всички мускулни съкращения, допринасящи за това преместване.
Векторно координирано пространство. То е мрежа от електрически сигнали, двигателни модели, които всеки неврон генерира във формирането на моторен модел. Моторният или каквито и да се вътрешни модели в мозъка, трябва да се представят в абстрактно геометрично пространство. Това е векторно координативно пространство, където са сензорният вход и неговата трансформация в моторен изход (Pelionisz and Llinàs 1989). Пол Чърчланд (Churchland, PM 1995) и Патриша Чърчланд (Churchland, PS 1986), използват активно и цитират съвместна работа на Линас и Пелиониц от 1979.
„Предикцията е основната функция на мозъка” е поставена в самото заглавие на втора глава. „Преди две десетилетия Андрас Пелионис и аз се опитахме да определим как нервният цикъл предвижда.” (ibid., 40) Защо е необходимо мозъкът да предвижда? Как нервната система е допринесла за еволюционния успех на съществата, които я имат? „Ясно е, че тези същества трябва да се движат интелигентно, за да оцелеят, да си осигурят храна и подслон, и да избягнат да станат храна за други. Използвам думата „интелигентно” в смисъл, че едно същество трябва да използва стратегия или да разчита най-малко на мрежа от тактически правила, разглеждайки базисните свойства на външната среда, през която то се движи. Иначе движението би било безцелно и неизбежно опасно…Способността за предвиждане на изхода от бъдещи събития – критично важна за успешното движение – е, по всяка вероятност, основната и най-обща от всички глобални мозъчни функции. Предикцията е прогноза за това какво изглежда ще се случи. Когато човек бяга, за да удари топка за тенис, той трябва да предвиди къде и кога в пространство-времето тенис-ракетата ще посрещне топката успешно” (ibid., 21). „В началото на тази книга аз споменах, че менталното състояние (mindness state), което може или не необходимо да репрезентира външната реалност, се е развило като целе-насочена адаптация, водеща във взаимодействието между един жив организъм и неговата среда… По-нататък, можем да предположим, че предикцията трябва да бъде гарантирана, че може да има един и само един предиктивен орган… Предиктивните функции трябва да бъдат централизирани.” (ibid., 22-23 )
Тази основна функция, разбира се, е неделима от паметта – избирателна памет, пазеща и активираща важните вериги от събития. Предикцията е адаптивна и експанзивна проекция – ресинтез на минал опит в аналогични условия. Тя е индуцирана от повтарянето на перцепция за движение. Съвсем новото е непредвидимо.
Информация и смисъл
Как организмите предвиждат, обработвайки информация? Несъмнено тази обработка следва „смисъл” – полезното срещу вредното, адаптивното срещу неадаптивното.
В естествени условия на поведение за запазване на живота нямаме пълна информация. Оперираме с достъпната релевантна информация. Информацията е релевантна, когато служи за адаптивно (експанзивно) поведение. Това „служене” може да се определи като специфичен ред в информацията, който определя поведенчески траектории. Подреждане значи редукция на информацията чрез селекция. Избираме релевантната информация с максимална резолюция за различаване на разнообразието, и в същото време редуцираме важното разнообразие до минимум. Неутрално установяваме (разпознаваме) ритъм във времето или равномерност в пространството. За формите установяваме класове (групи) и категории (имена). В посока запазване на живота различаваме полезно, неутрално, вредно.
Езикът като речник и граматика е информационна база за сериален синтез на изказвания, уникални актове на речево поведение, с които обменяме информация (данни) или инструкции (програми) за координирани действия с цел запазване на колективен живот.
Суровите данни са огромен по обем ресурс, чието запазване и използване означава разход на огромни енергийни ресурси. Всяка единица информация изисква единица енергия. Това значи блокаж на поведението. В един акт на адаптивно поведение се получават повече ресурси (свободна енергия), от колкото се губят, в противен случай ентропията в тялото расте и живото състояние се губи.
Затова жизнените процеси са оптимизиращи – минимална информация (редуцирана, подредена информация) с максимален негентропиен ефект. В уравненията от типа на Шанъновото това е неизпълнимо – те определят единствено количеството информация, а не посоката, реда или „смисъла”. В биологичните процеси посоката е запазване на едно състояние на функционалност (живо състояние).
Организмите изследват средата за повече релевантни данни. Релевантните данни не са просто онези, които водят към ресинтез, а всички, които могат да повлияят негативно или позитивно на ресинтеза.
В ДНК релевантната информация на гените (информацията, която кодира белтъчен синтез) е не по-голяма от обема на 1 CD. Този удивителен факт свидетелства за огромните редукции при пълно запазване на релевантната информация. Гените определят структурата и последователността на синтеза на целия организъм, включително на главния мозък с неговите 100 милиарда неврона. Количества информация, съизмерими със сложността на Вселената, са сведени до порядъка на 1000 мегабайта. Следователно в генетичната детерминация на организма е налице редукция, възможна само чрез ред – един изключителен ред, който надвишава хоризонта на нашите научни и технологични постижения.
В кортекса всяка информация се редуцира до функционалния минимум. Не се помнят излишни данни. Не се използват пълни и детайлни данни. Не се обновяват постоянно сетивните данни, а се използват вече обработени данни във вид на разпознавани форми и процеси. Обработват се само важните разлики на актуалните форми с миналите (очакваните).
Така са налице паралелни процеси на селекция.
Важно е да имаме информация, но решаващо е да я използваме смислено, т.е. за решаване на проблеми.
Клод Шанън елиминира семантичния аспект от количествения анализ, но го отчита. Съвременните формални изследвания на обработката на информация със средствата на комбиниран апарат от термодинамиката и информационната теория дават силни резултати, но отново елиминират неприятната „семантика” (Sengupta&2013). Какво в случая е „семантиката”? Семантиката трябва да се положи във физичното (биологичното) пространство-време. Тя е в органичните и поведенческите процеси, дефинирани от някаква информация. Знакът получава значение в използването му. Често знакът се определя относно други знаци. Но това е неограничена серия от зависимости. Реално информацията се използва за синтез на клетки или поведения. Триплетите в ДНК са знаци за синтез на аминокиселини, защото се включват специфично в кодирането на белтъчния синтез. Думите в речта са знаци, които в знакови мрежи реферират поведения или ситуации за проектиране на поведения. Ситуациите и поведенията не са множества поради постоянната неопределеност и главно поради тяхната сериална поставеност в жизнени процеси. Затова тук не е приложим пълен количествен анализ.
Но в тях е приложимо „четенето”, разпознаването като форми и процеси. Тези форми и процеси, доколкото имат посока: увеличаване на организирания порядък срещу ентропията, са определими. Поведенията, също като синтезите в клетки и организми, са разбираеми и формулируеми като динамики на оптимизиране или динамики с атрактори. Това е друго, по-високо ниво на анализ в онази посока, в която се развива съвременната неравновесна динамика. Тук, разбира се, важни са вероятностните анализи. Но няма как да постигнем пълни формули или да решим линейни уравнения поради принципния недостиг на данни и принципната неограниченост на възможните алгоритми. Ако имаше как, щяха да са налични безотказни формули за печалба на фондовия пазар.
Ключова за разбиране на интелекта е разликата между информация и смисъл.
Какво е „смисъл на информацията”? Това е многопосочен въпрос. В ДНК има серии мономери, които по тройки кодират синтеза на аминокиселинни последователности за жизнено важните белтъци заедно с допълнителните функции около репликацията и епигенеза. Те са наречени „смислени”, за разлика от останалите, част от които са интрони и се саморепродуцират, или са просто баласт. В еволюцията те са се запазили, защото са безвредни и защото са своеобразен буфер срещу опасните мутации. „Смисъл” тук значи функция на кодиране или просто самия процес на кодиране. Така триплетът „УУУ” (три пъти урацил в РНК) кодира аминокиселината фенилаланин.
В един профил в интернет, в една банкова карта или в един сейф се залагат произволни комбинации, които с това получават смисъл като кодове: само с тях се отключва онова, което трябва да остане заключено за публиката. Но имаме далеч по- голям и важен пример: в естествения местен език е развит огромен речник от думи, които кодират форми, процеси, действия и много други неща, важни за езиковата група. Тази база е организирана от граматични правила, от комуникативни модели, от традиции и обичаи. Всеки път, когато казваме нещо, ние синтезираме ред, който е смислен – той казва нещо на другите, което те разбират, в перспективата на публичен опит.
Сега е ясно, че „смисъл” тук не е хлъзгаво и неопределимо понятие от семантиката или херменевтиката. Това понятие има финални показатели и операционални степени на свобода, които са определими.
Тук изчистваме едно естествено понятие за смисъл, работещо в корелация с понятието „информация”. Първо елиминираме онези понятия и метафори, с които си служат хуманитарните изследвания, като например: „ смисълът на една картина”. Второ, налага се да елиминираме традиционното семантично понятие за „смисъл”. „Смисъл” като семантично понятие е твърде размито и по-важно, несъвместимо с информационния анализ, за да работи в една теория на информацията.
„Смисъл” на базово ниво е функционална определеност на информационна единица. Това не е отнасяне на информацията към „външен” или „вътрешен” свят, към обективна реалност или субект, а процесуално отнасяне към ре-синтез на жива форма. Тук не се прокарва разлика между „смисъл” и „значение”.
Насока дава лингвистиката в съзвучие с късния Витгенщайн: смисъл на дума или изречение е употреба в една или друга езикова игра („форма на живот”). В същата посока Айнщайн дефинира „едновременност” като едно и също показание на часовник при наблюдател за две събития.
В този план „смисъл” е процес на функциониране на информационна „порция” или „съобщение”. „Смисъл” тогава е и специфичното кодиране и разкодиране на един триплет (три последователни нуклеотида в ДНК и РНК), който кодира една аминокиселина при синтеза на белтъци в клетката. „Смисъл” е и начинът, по който се използва едно съобщение в технологичните системи. Например една порция от компютърна програма
Кодира по специфичен начин серия данни.
Това обединява информацията на ниво човешка култура с информацията на ниво технология и с информацията на ниво биологичен организъм.
Остава една нередуцируема разлика: живите организми функционират в сетивен свят, а не в информационна среда, съставена от символи.
Информацията в естествена среда, обработвана от организмите, постоянно се „интерпретира” още на ниво сетиво: водата, дървото, гората и поляната, жертвата и партньорът от същия вид, и всички релевантни форми и процеси в сетивния свят на един организъм, са вече „интерпретирани”, биологично релевантни форми и процеси, а не информационни серии от единици, които могат или не могат да се включат в технологични процеси.
Задачите, които организмите и специално хората решават, са в различна степен затворени и отворени, изкуствени и естествени. Пределно затворена задача е прилагане на готова формула за изчисление. Пределно отворена задача е: как ще оцелея сега и тук, когато ме връхлетява внезапна непозната опасност.
Сетивата буквално ни заливат с информация. Но един току що прогледнал слепец не знае какво изобщо са тези цветни подвижни петна отпред, макар че рецепторите му дават
толкова разнообразие, колкото и на здравия човек. Очевидно неговият кортекс не се е научил да обработва наличната зрителна информация.
Сетивата заедно с кортекса извършват подреждане в резултат на опита. Те не дават информация за наличните електромагнитни вълни, или за молекулите, някои от които предизвикват усещане за миризма. Нямам информация какво става с черния дроб, когато ме боли. Сетивните системи дават не пълна и неутрална, а фрагментна, но релевантна информация за обекти и процеси наоколо и в тялото за адаптивно поведение. „Релевантна” в случая значи „интерпретирана” – организмът не узнава какво става физически, но узнава „какво не е наред” в перспектива поведение: дръпвам си пръста от горещата печка, щом усетя горещината, за да не го изгоря. Това е пряко функциониране на „информацията” в нейния „смисъл” или „биологична специфика”.
Това е изключително важно при сравняването с и моделирането на „изкуествен интелект”, аналогичен на естествения.
Рецепторите не са представителни за физическата реалност, а за онези аспекти от нея, които са биологически релевантни, при това подложени на биологична трансдукция като усещания (невронни електрохимични импулси). Една достатъчна за поведението специфична резолюция на разпознаване на структурата на средата е еволюционно отбрана за един представител на биологичен вид.
В естествени условия по правило нямаме пълна информация. Така е и в изкуствена ситуация, когато трябва да открием имплицитен ред или да синтезираме нов ред за обработка на данни (например да напишем компютърна програма.)
От друга страна, често имаме излишък от информация. Имаме планини от данни, но не можем да ги подредим и, което е по-важно, не знаем кои са релевантни.
Селекция
Тази входна сетивна информация, селектирана в еволюционен процес като специфична организация на вида, и в този редуциран вид е твърде голяма, за да се обработва в реално време, и да се продуцират адекватни реакции и сложни поведения от типа на ловуването. Тя подлежи на още обработка и обработката е селекция.
Количеството информация е пропорционално на количеството ентропия (Шанънова ентропия) с обратен знак. Колкото повече възможни състояния, толкова повече недостигаща информация. Колкото повече недостигаща информация – толкова повече нужна информация. Колкото повече нужна информация, толкова повече нужна свободна енергия за обработка. Изходът от тази ситуация е да описваме така, че да сведем липсващата (респективно нужната) информация до минимум. А това значи да знаем какво ще стане без всеки път да мерим. Това е проблематично: светът не ни дава готови пакети с подредена информация. Физично светът не позволява това – той „върви към хаос”.
Ентропията е пропорционална на броя на възможните състояния. Ентропията в света расте според Втория принцип на термодинамиката.
Свободната енергия е равна на вътрешната енергия на системата минус ентропията по абсолютната температура: А = U – TS.
2. Ентропията (Шанъновата ентропия) S се дава с формулата:
където рi е вероятността на знак (буква) i в серия от знаци. Тя е по същество количество информация по формулата на Шанън, но с обратен знак, и тук е зададена чрез натуралния логаритъм логаритъм от 2).
Аналогично е определението на единица информация за всяка азбука от знаци и дължина на съобщение. Например: вероятността на буквата а от българската азбука в дума от четири букви е равна на 1/30 на степен 4. Шанъновата ентропия ще изразява количеството възможни състояния (места) на буквите в текст с определена дължина. Това е при пълно комбиниране.
Шанъновата формула за количество информация и еквивалентната формула за ентропия (с отрицателен знак) изключва „семантичния аспект”.
Затова този анализ далеч не е достатъчен. Той не включва селекцията. Селекцията е процесът, чрез който в живите системи се установява (фиксира) ограничено количество възможни състояния, съвместими с живото състояние на организма. Този процес термодинамически е атракция към състоянието-атрактор, в случая с живата система това е живото състояние.
Селекцията е процес на редукция на количеството информация за и с това на количеството ентропия.
Чрез механизма на естествения отбор (селекция) множеството генотипи се редуцира до множество на най-адаптирани генотипи в условията на ограничени ресурси на средата.
Естественият отбор е редуцирал Шанъновата ентропия не чрез огромно количество информация, а чрез редукция на самата информация, която представя релевантните за съобщаване и използване съобщения. Наистина, с обратен знак ентропията е равна на информацията. Организмите „имат изгода” от по-ниска ентропия, а това значи по-малко количество информация, която да се поддържа и обработва, а с това и по-малко енергия за работа по ресинтеза на този специфичен ред.
В биологичната структура, в биологично смислената поредица, е извършена огромна редукция на ентропията, и огромна редукция на самата информация. Така, само малка част от мономерите на ДНК са информационни, кодирайки двайсетте аминокиселини, от които се състоят белтъците. Хаплоидният човешки геном заема общо 3 милиарда двойки бази в ДНК, но обемът на кодиращата информация в него се оценява на около 750 мегабайта, което е малко повече от обема на един обикновен компактдиск. Ето това е селекция.
Хаплоидният геном съдържа само 20 000-25 JOOO белтъко-кодиращи гена, много по-малко от очакваното. Всъщност само 1,5% от генома съдържа информацията на белтъците, останалата част е РНК гени, регулаторни последователности, интрони и „отпадъчна ДНК“.
Тази селекция протича и в човешките популации на всички нива. Една езикова общност развива един естествен език с ограничен набор от думи, няколко десетки хиляди, и силно ограничен набор от букви в писмеността, и още по-силно ограничен набор от граматически правила. В един акт на избор на парола ние фиксираме една специфична поредица от знаци като код, отварящ акаунт или ресурс.
Когато ситуацията е естествено рискова, т.е. тялото е провокирано да извърши високо специализирана и сложна акция, ситуацията се врязва в паметта, емоцията е силна, но и интелектът е остър. Нашият мозък е еволюционно устроен да обработва именно естествени ситуации: например когато по време на лов плячката изниква примамливо от храстите и ние я улучваме с бърз изстрел. Или когато хищник ни изненада и последва с ускорение.
Извън естествената ситуация на оцеляване или борба за ресурс нещата са различни. Когато имаме да зазубрим данни в един учебник по история или по медицина, които няма как да организираме, ние се нуждаем от много повече енергия и търпение за работа срещу упорития отказ на мозъка да запомня. При това постоянно прилагаме хитрини, намирайки изкуствен смисъл в информацията, която обработваме. Например намираме асоциации и аналогии тук и там, а понякога си измисляме фиктивен сюжет, за да подкрепим емоционално подреждането. Компютрите нямат такива проблеми и несравнимо превъзхождат нашия мозък въпреки несравнимо по- малкото си обработващи единици.
Мозъкът, както и тялото като цяло, организира, подрежда, намалявайки ентропията и редуцирайки обработваната информация до ефективния, смислен минимум. В това се състои, според мен, спецификата на интелекта. Така се вижда, че интелектът не е особена способност, спусната свише на човешките същества като „дух” или „разум”, а естествената организация на жизнения процес в живото тяло на ниво поведение, регулирано от кортекса.
Ред
Подреждането ни дава простота, а това значи стабилност.
В епистемологичната нагласа подреждането се интерпретира като презентация на обективен ред от познавателния „субект”. Но ние никога не можем да сравним оригинала с презентацията и репрезентацията. Това, което можем да установим, е нарастваща организация в процеса на емпиричното познание: данните се подреждат в протоколи и обединяват във факти, фактите се подреждат в по-глобални процеси и те се описват с кратки формули, с физични уравнения, с биологични модели.
Подреждането ни води към решение. Решението на проблем е адекватно действие по отстраняването му, а това е организиране на процеси и ресурси до достигане или възвръщане на живото състояние на ново ниво.
1. Простотата е решаваща за функциониране и поведение в реално време. Тя
означава редукция на необходимата свободна енергия, която неизбежно изразходваме, за да обработим информацията. Повече информациия – повече енергия – повече необходимо време, опасност от фатално закъснение, блокиране и провал.
Невероятно огромното количество информация в едно тяло на ниво молекули е предопределено от невероятно малко количество гени. Но как е възможно това? Как е възможно целият процес на епигениза и процесът на развнитие на един зародиш до цял организъм да е сложен колкото един филм е ниска резолюция на компакт-диск?
Това е така, защото гените са едновременно инструкции и данни. В гях информацията не е разположена както в един диск, в който е записан филм: в една дълга линия от пиксели, а като каскада от инструкции, които подреждат онова, което има да става в делението на клетките така, че да се образува-f специфичните клетки, тъкани, органи, тяло. If У? тези инструкции се съдържа и самото структурно разнообразие или „данните”. Започва се от голям мащаб и се върви към детайли, включително кортекса с неговите 100 милиарда неврона. Тук няма информационни обработка в смисъл на изчисление, а подреждане е помощта на мощен селективен ресурс, в който се определят по степени местата и видовете клетки с техните свръх сложни вътрешни структури. В резултат е налице организма, тялото, което има поведение.
Поведение имат онези същества, които се движат. Поведението не е аналогично на изчислението в естествени условия ние не изчисляваме, в смисъл да проиграваме изчерпателно всички възможни варианти на поведение, докато се налучка успешната серия от актове. Интелигентността се състои точно в това избиране на релевантните варианти, между които да се направи изчислително сравнение или мигновен избор.
Поведението протича в пространство-времето, но како биологична релевантна среда. При Хомо сапиенс в средата неизбежно се включва средата на артефактите и преди всичко общността, в която ние действаме. Всяка човешка общност на тази планета по начало е популация, която функционира кохерентно в определена среда на обитаване.
Естествен ред – фон на това колективно организирано поведение, е първо: денонощния цикъл, лунният цикъл, годишният цикъл. Реконструкция: построяване на слънчев часовник, създаване на календар. Това са матрици за високо организираната дейност, в която е ситуирано поведението (примерно засяването и жъненето или ритуалите). И преди да има часовници и календари, човешките общности са оцелявали и експанзирали успешно, но конструкцията на символни матрици като календарите, а по-нататък и все по- сложните технологични форми, е довела до цивилизациите.
Биологична експланаторна матрица за неокортекса
Какво прави мозъкът? Еволюционно обяснение
Това, което репрезентира, или ре-генерира мозъкът, е структурата на света, но не като система от физически обекти и закони, а като среда за оцеляване, ресинтез, експанзия. При това тялото и средата са налице като сетивен свят.
Разбира се, шансовете за адекватно и интелигентно поведение са пропорционални на количеството неутрална информация. Но има ограничение в количеството, което в даден момент може да се обработи, поради спецификата на един организъм и неговата нервна система. Всяка информация е „платена” – тя се извлича от средата и от тялото с цената на свободна енергия. При това част от поетата свободна енергия винаги се разсейва като ентропия. Затова нервната система работи в режим на компромиси, б лизо до оптимума, при който не се губи важна информация, и не се обработва излишна информация.
Ситуацията, в която изследваме света без актуален проблем за оцеляване, ние осъществяваме експанзия към възможно най-пълна презентация във вид на максимално неутрална информация. Тогава ние продуцираме артефактуални форми: данни, обработващи алгоритми, проверки, изчисления. Сетивните модалности и тогава не могат да се прескочат, а служат като извори на данните. Въпросните данни са пределно изчистени от биологична специфика, но като цяло те си остават „затворени” в границите на биологичния вид: ние узнаваме, че има „електромагнитни вълни” с помощта на теория, която обединява всички налични ресурси на сетивния опит на всички включени индивиди, а не с помощта на чиста способност отвъд тялото. Науката е обективна като пределно интерсубективна, тя не говори от името на индивида, а на вида. Тази наука не работи пряко на нивото на биологичното поведение и „естествената интелигентност”.
Мозъкът на бозайниците, еволюционно и индивидуално обучен, генерира адекватни действия, опосредени от живи образи. Разбира се, средата е част от една физическа реалност, чиято вярна презентация е условие за оцеляването. Но във всеки момент релевантна е онази информация, която реферира специфично състояние спрямо онова състояние, което постоянно се търси – стабилното състояние, при което агентът е възстановен от ентропията. Придвижването и координираното поведение съвместно с другите индивиди са жизнено важни и това предполага динамично репрезентиране, в което присъстват минали образи, проектирани напред във времето като предикции. Припомнено-очаквано действие и реално действие се обработват по един и същ начин. Кортексът използва постоянна обратна връзка, за да регулира поведението в средата, „картината на света” така, че да оцеляваме. При това формите, които се разпознават, се обработват съкратено, с проектиране на вече обработени образи. Актуално се изследват само новите моменти, които не съответстват на спомена-предвиждане.
Формата на сензорната реалност е генетично и морфологично „априорна”, специфична за телесната, респ. сетивната, респ. коровата организация на вида, за Homo sapiens, тя е изградена от човешките сетива и от мозъка, в крайна сметка генетично фиксирана. Общото и единичното, нивата и сериите, са създавани от мозъка като йерархичен процес на организация в относително хаотична среда и при постоянното разпадане на връзки. Ние забравяме и си припомняме, синапсите отслабват и се усилват, активирайки се от нов опит. Това е, което пропуска Хокинс заедно с всички информационни технолози.
Главният мозък е интегрална органична форма. Централната нервна система функционално интегрира живата форма, която се движи автономно и възприема. Това е индивидът, групата, популацията, видът. Както организмът е интеграл от своите функционални системи, така нервната система е интегрална органична форма всред другите органични форми. Нервната система при животните има специална интегрална функция – организиране на ресинтеза.
Мозъкът е претърпял дълга еволюция. Нерви и мускули вървят заедно като органично цяло. Там, където движението е автономно, се синтезира централна регулация на жизнените процеси поради високата сложност на ресинтеза. Проблематичният ресинтез е стимулирал еволюционния синтез на нервна система заедно с двигателната системи.
Ако главният мозък на Homo sapiens е „специално достижение на еволюцията” на нервните системи, то тялото на човека е „специално достижение на еволюцията” на двигателните системи. Изправената стойка и ходенето на два крака, нестабилна и бавна моторна система, освобождава ръцете, които се специализират в боравенето с естествени предмети и създаването на артефакти. Човешкият мозък е специфичен с изключителното (хипертрофия) развитие на краен мозък (cerebrum), който се надстроява над наследения малък мозък (cerebellum). В мозъка намираме огромно множество невронни карти и мрежи (органични форми), които организират човешката форма и репрезентират света, какъвто е за нас, хората.
За адекватно описание и обяснение на неокортекса следва да се реформулират и включат задължително тези биологични мегафакти, в които се реализира мозъчната функция.
Цикличност
Живо състояние–неживо състояние–живо състояние. Мозъкът регулира жизнения цикъл на организма на животните. Живото състояние, докато живее един организъм, постоянно се възстановява в условия на спонтанно разпадане (ентропия). Динамиката на този ресинтез е изразима като обща посока на процесите към живото състояние като състояние-атрактор.
Динамиката на постоянната корова активност е синхронна и пулсираща (осцилираща), като обработката на кадри във филм. Всеки нов кадър се различава от предходния, но в ред, ресинтезиращ циклите на жизнения процес. Тези „кадри” са „мултимедийни” – те са органични интеграли от репрезентации на всички сетива – външни и вътрешни.
Извличане на ред–разпадане на ред–реситнез на ред. Живото състояние е ефект на специфичен ред – структурно-функционална подредба на свързани състояния на свързани системи в живата система.
Извличане на информация–загуба на информация–възстановяване на информация. Функционалните системи в организма работят чрез обработка на специфична биологична информация („негентропия”). Тук информационният анализ с мощните апарати на Шанъновата теория и неравновесната термодинамика дава много ценни резултати. Остава обаче проблемът с дефинирането на „биологичната специфика” или „семантичната страна” на проблема. Едно и също количество информация може да има различни стойности на ефективност. ДНК е много дълга верига от информационни единици, но само 5 до 10 % от тази информация се използва за кодиране на белтъчния синтез. Биологична специфика за тялото има само тази част от ДНК. И тази специфика не е в серията гени, а в измерението на органичния ресинтез на тялото, включително и на самите гени.
Тази специфика, този ред, е организация. Организацията е динамика с ред, определен от информацията за локален и моментен жизнен процес – насочено придвижване, хранене, бягство, приютяване, възпроизвеждане. Това е информацията в биологичен смисъл, както е селектирана от отбора и от индивидуалното поведение.
За разлика от машинната обработка на информация, биологичната обработка има постоянно тази специфика. Входът е кодиран биологично: сетивната информация е във формата на постоянно отнасяне към живото състояние. Една произволна информация от средата и от самия организъм има формата на комплексна разлика между актуалното състояние на средата и организма и състоянието-атрактор (живото състояние). Най-просто казано: всяка информационна обработка, извършвана от главния мозък, е насочена към оцеляването и експанзията. Ако тялото (съответно гените) е машина за собствения си ресинтез, то главният мозък е машина за регулиране на този ресинтез.
Елементарният цикъл на глобалната неврологична активност е: сензорна информация – обработка – моторно поведение. В тази посока именно се и описва активността на неокортекса: основната му работа се описва в превода от сензорна информация към моторни команди. Двата основни структурни дяла в неокортекса са съответно: сетивен кортекс и моторен кортекс.
Средата и организмът се намират в динамично „равновесие” или по-точно в метастабилно състояние. На всяка промяна в средата с биологична специфика следва отговор от организма – поведенчески акт. Това значи, че всеки отделен сензорно-моторен цикъл е уникален, като с тази уникалност се постига отново и отново живото състояние-атрактор. Тази вариантност физически е ентропия.
На всяко следващо ниво множеството (структурата) от по-ниското ниво се идентифицира като единица (категория) (Хокинс). Така кортексът „глобализира” ситуациите в посока дъно-връх и ги локализира в посока връх-дъно. Патернът е разклонен като обърнато дърво. Надолу от кортекса към мускулите понякога се налага нова проба, нов модел на понведение, предвид на новата ситуация. Този нов модел се синтезира като адаптиране към новата задача и изисква обработка на по-широко представителна информация. Поведението е вариантно: то е гъвкаво, но с цената на ентропия. Поведението е погрешно в някаква степен, патерните подавани към мускулите или речта, не са прецизно изчислени. Затова всяко сложно умение изисква обучение. Изчислението по напълно определени данни и алгоритми е специален случай. Теоретично и технологично е примамливо цялата активност да се дефинира така. Практически това не може да стане. Експанзивната перспектива в условията на неотменна ентропия на практика прави невъзможна една детерминирана картина на активността на неокортекса и съответно една имитационна програма на оцеляването. Разбира се, всяко твърдение за невъзможност е проблематично в смисъл на недоказуемо.
Тези специфики отсъстват от една система, която обработва информация без относително към живо състояние.
Картографиране на кортекса?
Един (засега утопичен) проект за картографиране на невроните би локализирал всеки отделен неврон в мозъка и би създал триизмерна карта, показваща всички връзки. Това би бил наистина монументален проект, тъй като в мозъка има над 100 милиарда неврона, а всеки неврон е свързан с хиляди други неврони. Ако допуснем, че подобен проект бъде реализиран, ще можем да проследяваме траекториите на невронните пътища, които изпитваме като емоции, представи и мисли». Но това е съмнително, защото реално малко по-различни невронни конфигурации се активират при всяко следващо извършване на една и съща дейност. Така трудно бихме осъществили директно съответствие между една специфична мисъл, нейния израз с МРИ и специфичните неврони, които се възбуждат, за да предизвикат появата на тази мисъл в мозъка. (по Каку 2000)
Технологичната задача да се «разчете» неувронната структура на нашия мозък е аналогична на проекта «човешки геном». Изглежда новата задача е много по-сложна от генома. Според Мичио Каку има най-малко три начина за дефинирането на човешкия мозък неврон по неврон. «Първият е да бъде симулиран електронно със суперкомпютри, което е и подходът на европейците. Вторият е да се състави карта на невронните пътища на живи мозъци, което е целта на BRAIN. И трето, можем да разчетем гените, които контролират изграждането на мозъка – подход, чиито пионер е милиардерът Пол Алън от „Майкрософт” (Каку 2014, 319)
В сайта http://www.brain-map.org/, намираме невероятен проект на института Алън (Allen Institute). 300 милиона долара са дарени от съоснователя и «мозъка» на Майкрософт Пол Алън с цел детайлно локализиране на невроните в мозъците. За да се направи това, все пак техните места трябва да се наблюдават, но това засега е невъзможно порави принципни ограничения на наблюдението. Доколкото става въпрос за модел, това трябва да е модел на структурата и функциите на мозъка с неговите 100 милиарда неврона. През 2006 г. Институтът прави съобщение за картиране на мозъка на мишка или по-точно експресията на 21 000 гени на невронно равнище.
Симулирането на мозъка с транзистори и компютри е осъществимо чрез реверсивно инженерство на мозъците на животни в определена последователност – мишка, плъх, заек, котка. Мозъкът на мишка е хиляда пъти по-прост от този на Хомо сапиенс (около 100 милиона неврона). Използва се компютърът „Блу Джийн” на Ай Би Ем в Калифорния, в национална лаборатория, финансирана от Пентагона. Компютърът съдържа 147 456 процесора със 150 000 гигабайта памет. Учените са свели проекта до дублиране на връзките между кортекса и таламуса, където е фокусирана важна част от мозъчните функции. Елиминират се сетивните връзки с външния свят. През 2009 г. е симулиран мозъка на котка съдържащ 1,6 млрд неврона и 9 трилиона връзки. За да започне частична симулация на човешки мозък са нужни 880 000 процесора.
Това е твърде малко за симулиране на мозъка. Бъдещата пълна симулация ще изисква нови поколения супер компютри, които ще бъдат и огромни по физически обем – от порядъка на градове или дори много повече. Мощностите за захранване на такъв компютър са невероятно големи, но има и ограничение – топлината. Загряването на компютър с такива мащаби ще изисква отделни мощности за охлаждане от порядъка на големи реки. И това за симулиране само статично на орган с обем човешкия череп и захранване 20 % от дневната дажба храна, и нагряващ се само с няколко градуса. (Каку 2014, 321-322).
Биологична интелигентност
Децата научават, че: – храната е вкусна, а вредните вещества са отблъскващи; – небето е синьо, а тревата е зелена; – организмите се раждат и умират; – живите същества избягват болката; – индивидите търсят насладата; – не си спомняме бъдещето; – не се връщаме след смъртта; и т.н., и т.н.
Тези знания насочват естествената интелигентност и са резултати от нея. Наблюденията на нервната система показват пълно съответствие с тези знания. Но много по-ясно и достъпно тези форми и процеси се проектират в поведенията. Смятам, че анализите на поведения в направление „интелигентно поведение” са най-мощни в изследването на това, как работи централната нервна система. На процесса на рационално решение и рационално поведение съответстват серии активности на групи невронни мрежи и електрическата активност пулсира навсякъде из мозъка.
Интелигентното поведение или естествената интелигентност е подреждане в посока ресинтез и това е същото, което правят организмите. В психологията е известно разделянето на интелигентността на аналитична, практическа и творческа. Това сигурно е полезно разграничение. Но на дълбоко структурно ниво тези видове интелигентност имат една и съща форма. Дали решаваме ребус, дали играем шах, дали създаваме нова математическа формула или откриваме вярно физическо уравнение, дали проектираме машина или създаваме програма; дали провеждаме сложна дипломация или организираме армия за битка, ние подреждаме данни със синтезирани от нас алгоритми. Тези алгоритми обикновено не са дефинирани, иначе щяхме да имаме универсални решения. Това, което наричаме „интуиция” е безсъзнателно и често емоционално следване на прости, но трайни, макар и приблизителни решения.
...Редактирано от Mod vege на 13.12.23 15:17.
| |
|
Тема
|
Is Consciousness Everywhere? P1
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 09.12.23 13:25 |
|
|
Experience is in unexpected places, including in all animals, large and small, and perhaps even in brute matter itself.
Honey bees can recognize faces, communicate the location and quality of food sources to their sisters via the waggle dance, and navigate complex mazes with the help of cues they store in short-term memory
By: Christof Koch
What is common between the delectable taste of a favorite food, the sharp sting of an infected tooth, the fullness after a heavy meal, the slow passage of time while waiting, the willing of a deliberate act, and the mixture of vitality, tinged with anxiety, just before a competitive event?
All are distinct experiences. What cuts across each is that all are subjective states, and all are consciously felt. Accounting for the nature of consciousness appears elusive, with many claiming that it cannot be defined at all, yet defining it is actually straightforward. Here goes: Consciousness is experience.
This article is adapted from Christof Koch’s book “The Feeling of Life Itself.” Koch is chief scientist of the MindScope Program at the Allen Institute for Brain Science.
That’s it. Consciousness is any experience, from the most mundane to the most exalted. Some distinguish awareness from consciousness; I don’t find this distinction helpful and so I use these two words interchangeably. I also do not distinguish between feeling and experience, although in everyday use feeling is usually reserved for strong emotions, such as feeling angry or in love. As I use it, any feeling is an experience. Collectively taken, then, consciousness is lived reality. It is the feeling of life itself.
But who else, besides myself, has experiences? Because you are so similar to me, I abduce that you do. The same logic applies to other people. Apart from the occasional solitary solipsist this is uncontroversial. But how widespread is consciousness in the cosmos at large? How far consciousness extends its dominion within the tree of life becomes more difficult to abduce as species become more alien to us.
One line of argument takes the principles of integrated information theory (IIT) to their logical conclusion. Some level of experience can be found in all organisms, it says, including perhaps in Paramecium and other single-cell life forms. Indeed, according to IIT, which aims to precisely define both the quality and the quantity of any one conscious experience, experience may not even be restricted to biological entities but might extend to non-evolved physical systems previously assumed to be mindless — a pleasing and parsimonious conclusion about the makeup of the universe.
How Widespread Is Consciousness in the Tree of Life?
The evolutionary relationship among bacteria, fungi, plants, and animals is commonly visualized using the tree of life metaphor. All living species, whether fly, mouse, or person, lie somewhere on the periphery of the tree, all equally adapted to their particular ecological niches.
Every living organism descends in an unbroken lineage from the last universal common ancestor (abbreviated to a charming LUCA) of planetary life. This hypothetical species lived an unfathomable 3.5 billion years ago, smack at the center of the tree-of-life mandala. Evolution explains not only the makeup of our bodies but also the constitution of our minds — for they don’t get a special dispensation.
The tree of life: Based on the complexity of their behavior and nervous systems, it is likely that it feels like something to be a bird, mammal (marked by *), insect, and cephalopod — represented here by a crow, dog, bee, and octopus. The extent to which consciousness is shared across the entire animal kingdom, let alone across all of life’s vast domain, is at present difficult to establish. The last universal common ancestor of all living things is at the center, with time radiating outward.
Given the similarities at the behavioral, physiological, anatomical, developmental, and genetic levels between Homo sapiens and other mammals, I have no reason to doubt that all of us experience the sounds and sights, the pains and pleasures of life, albeit not necessarily as richly as we do. All of us strive to eat and drink, to procreate, to avoid injury and death; we bask in the sun’s warming rays, we seek the company of conspecifics, we fear predators, we sleep, and we dream.
While mammalian consciousness depends on a functioning six-layered neocortex, this does not imply that animals without a neocortex do not feel. Again, the similarities between the structure, dynamics, and genetic specification of nervous systems of all tetrapods — mammals, amphibians, birds (in particular ravens, crows, magpies, parrots), and reptiles — allows me to abduce that they too experience the world. A similar inference can be made for other creatures with a backbone, such as fish.
But why be a vertebrate chauvinist? The tree of life is populated by a throng of invertebrates that move about, sense their environment, learn from prior experience, display all the trappings of emotions, communicate with others — insects, crabs, worms, octopuses, and on and on. We might balk at the idea that tiny buzzing flies or diaphanous pulsating jellyfish, so foreign in form, have experiences.
Yet honey bees can recognize faces, communicate the location and quality of food sources to their sisters via the waggle dance, and navigate complex mazes with the help of cues they store in short-term memory. A scent blown into a hive can trigger a return to the place where the bees previously encountered this odor, a type of associative memory. Bees have collective decision-making skills that, in their efficiency, put any academic faculty committee to shame. This “wisdom of the crowd” phenomenon has been studied during swarming, when a queen and thousands of her workers split off from the main colony and chooses a new hive that must satisfy multiple demands crucial to group survival (think of that when you go house hunting). Bumble bees can even learn to use a tool after watching other bees use them.
Consciousness is lived reality. It is the feeling of life itself.
Charles Darwin, in an 1881 book on earthworms, wanted “to learn how far the worms acted consciously and how much mental power they displayed.” Studying their feeding behaviors, Darwin concluded that there was no absolute threshold between complex and simple animals that assigned higher mental powers to one but not to the other. No one has discovered a Rubicon that separates sentient from nonsentient creatures.
Of course, the richness and diversity of animal consciousness will diminish as their nervous system becomes simpler and more primitive, eventually turning into a loosely organized neural net. As the pace of the underlying assemblies becomes more sluggish, the dynamics of the organisms’ experiences will slow down as well.
Does experience even require a nervous system? We don’t know. It has been asserted that trees, members of the kingdom of plants, can communicate with each other in unexpected ways, and that they adapt and learn. Of course, all of that can happen without experience. So I would say the evidence is intriguing but very preliminary. As we step down the ladder of complexity rung by rung, how far down do we go before there is not even an inkling of awareness? Again, we don’t know. We have reached the limits of abduction based on similarity with the only subject we have direct acquaintance with — ourselves.
Consciousness in the Universe
IIT offers a different chain of reasoning. The theory precisely answers the question of who can have an experience: anything with a non-zero maximum of integrated information; anything that has intrinsic causal powers is considered a Whole. What this Whole feels, its experience, is given by its maximally irreducible cause-effect structure. How much it exists is given by its integrated information.
In other words, the theory doesn’t stipulate that there is some magical threshold for experience to switch on. The degree of consciousness is instead measured with Φ, or phi. If phi is zero, then the system doesn’t exist for itself; anything with Φmax greater than zero exists for itself, has an inner view, and has some degree of irreducibility — the larger this number, the more conscious it is. And that means there are a lot of Wholes out there.
Certainly, this includes people and other mammals with neocortex, which we clinically know to be the substrate of experience. But fish, birds, reptiles, and amphibians also possess a telencephalon — the largest and most highly developed part of the brain — that is evolutionarily related to mammalian cortex. Given the attendant circuit complexity, the intrinsic causal power of the telencephalon is likely to be high.
When considering the neural architecture of creatures very different from us, such as the honey bee, we are confronted by vast and untamed neuronal complexity — about one million neurons within a volume the size of a grain of quinoa, a circuit density 10 times higher than that of our neocortex of which we are so proud. And unlike our cerebellum, the bee’s mushroom-shaped body is heavily recurrently connected. It is likely that this little brain forms a maximally irreducible cause-effect structure.
Integrated information is not about input–output processing, function or cognition, but about intrinsic cause-effect power. Having liberated itself from the myth that consciousness is intimately related to intelligence, the theory is free to discard the shackles of nervous systems and to locate intrinsic causal power in mechanisms that do not compute in any conventional sense.
A case in point is that of single-cell organisms, such as Paramecium, the animalcules discovered by the early microscopists in the late 17th century. Protozoa propel themselves through water by whiplash movements of tiny hairs, avoid obstacles, detect food, and display adaptive responses. Because of their minuscule size and strange habitats, we don’t think of them as sentient. But they challenge our presuppositions. One of the early students of such microorganisms, H. S. Jennings, expressed this well:
The writer is thoroughly convinced, after long study of the behavior of this organism, that if Amoeba were a large animal, so as to come within the everyday experience of human beings, its behavior would at once call forth the attribution to it of states of pleasure and pain, of hunger, desire, and the like, on precisely the same basis as we attribute these things to the dog.
Among the best-studied of all organisms are the even smaller Escherichia coli, bacteria that can cause food-poisoning. Their rod-shaped bodies, about the size of a synapse, house several million proteins inside their protective cell wall. No one has modeled in full such vast complexity. Given this byzantine intricacy, the causal power of a bacterium upon itself is unlikely to be zero. Per IIT, it is likely that it feels like something to be a bacterium. It won’t be upset about its pear-shaped body; no one will ever study the psychology of a microorganism. But there will be a tiny glow of experience. This glow will disappear once the bacterium dissolves into its constituent organelles.
Let us travel down further in scale, transitioning from biology to the simpler worlds of chemistry and physics, and compute the intrinsic causal power of a protein molecule, an atomic nucleus or even a single proton. Per the standard model of physics, protons and neutrons are made out of three quarks with fractional electrical charge. Quarks are never observed by themselves. It is therefore possible that atoms constitute an irreducible Whole, a modicum of “enminded” matter. How does it feel to be a single atom compared to the roughly 1026 atoms making up a human brain? Given that its integrated information is presumably barely above zero, just a minute bagatelle, a this-rather-than-not-this?
A bacterium won’t be upset about its pear-shaped body; no one will ever study the psychology of a microorganism. But there will be a tiny glow of experience.
To wrap your mind around this possibility that violates Western cultural sensibilities, consider an instructive analogy. The average temperature of the universe is determined by the afterglow left over from the Big Bang, the cosmic microwave background radiation. It evenly pervades space at an effective temperature of 2.73° above absolute zero. This is utterly frigid, hundreds of degrees colder than any temperature terrestrial organisms can survive. But the fact that the temperature is non-zero implies a corresponding tiny amount of heat in deep space. This of course implies a corresponding tiny amount of experience.
To the extent that I’m discussing the mental with respect to single-cell organisms let alone atoms, I have entered the realm of pure speculation, something I have been trained all my life as a scientist to avoid. Yet three considerations prompt me to cast caution to the wind.
First, these ideas are straightforward extensions of IIT — constructed to explain human-level consciousness — to vastly different aspects of physical reality. This is one of the hallmarks of a powerful scientific theory — predicting phenomena by extrapolating to conditions far from the theory’s original remit. There are many precedents — that the passage of time depends on how fast you travel, that spacetime can break down at singularities known as black holes, that people, butterflies, vegetables, and the bacteria in your gut use the same mechanism to store and copy their genetic information, and so on.
Second, I admire the elegance and beauty of this prediction. (Yes, I’m perfectly cognizant that the last 40 years in theoretical physics have provided ample proof that chasing after elegant theories has yielded no new, empirically testable evidence describing the actual universe we live in.) The mental does not appear abruptly out of the physical. As Leibniz expressed it, natura non facit saltus, or nature does not make sudden leaps (Leibniz was, after all, the co-inventor of infinitesimal calculus). The absence of discontinuities is also a bedrock element of Darwinian thought.
Intrinsic causal power does away with the challenge of how mind emerges from matter. IIT stipulates that it is there all along.
Third, IIT’s prediction that the mental is much more widespread than traditionally assumed resonates with an ancient school of thought: panpsychism.
Many but Not All Things Are Enminded
Common to panpsychism in its various guises is the belief that soul (psyche) is in everything (pan), or is ubiquitous; not only in animals and plants but all the way down to the ultimate constituents of matter — atoms, fields, strings, or whatever. Panpsychism assumes that any physical mechanism either is conscious, is made out of conscious parts, or forms part of a greater conscious whole.
Some of the brightest minds in the West took the position that matter and soul are one substance. This includes the pre-Socratic philosophers of ancient Greece, Thales, and Anaxagoras. Plato espoused such ideas, as did the Renaissance cosmologist Giordano Bruno (burned at the stake in 1600), Arthur Schopenhauer, and the 20th-century paleontologist and Jesuit Teilhard de Chardin (whose books, defending evolutionary views on consciousness, were banned by his church until his death).
Particularly striking are the many scientists and mathematicians with well-articulated panpsychist views. Foremost, of course, is Leibniz. But we can also include the three scientists who pioneered psychology and psychophysics — Gustav Fechner, Wilhelm Wundt, and William James — and the astronomer and mathematicians Arthur Eddington, Alfred North Whitehead, and Bertrand Russell. With the modern devaluation of metaphysics and the rise of analytic philosophy, the last century evicted the mental entirely, not only from most university departments but also from the universe at large. But this denial of consciousness is now being viewed as the “Great Silliness,” and panpsychism is undergoing a revival within the academe.
Debates concerning what exists are organized around two poles: materialism and idealism. Materialism, and its modern version known as physicalism, has profited immensely from Galileo Galilei’s pragmatic stance of removing mind from the objects it studies in order to describe and quantify nature from the perspective of an outside observer. It has done so at the cost of ignoring the central aspect of reality — experience. Erwin Schrödinger, one of the founders of quantum mechanics, after whom its most famous equation is named, expressed this clearly:
The strange fact [is] that on the one hand all our knowledge about the world around us, both that gained in everyday life and that revealed by the most carefully planned and painstaking laboratory experiments, rests entirely on immediate sense perception, while on the other hand this knowledge fails to reveal the relations of the sense perceptions to the outside world, so that in the picture or model we form of the outside world, guided by our scientific discoveries, all sensual qualities are absent.
Idealism, on the other hand, has nothing productive to say about the physical world, as it is held to be a figment of the mind. Cartesian dualism accepts both in a strained marriage in which the two partners live out their lives in parallel, without speaking to each other (this is the interaction problem: how does matter interact with the ephemeral mind?). Behaving like a thwarted lover, analytic, logical-positivist philosophy denies the legitimacy and, in its more extreme version, even the very existence of one partner in the mental-physical relationship. It does so to obfuscate its inability to deal with the mental.
Panpsychism is unitary. There is only one substance, not two. This elegantly eliminates the need to explain how the mental emerges out of the physical and vice versa. Both coexist.
But panpsychism’s beauty is barren. Besides claiming that everything has both intrinsic and extrinsic aspects, it has nothing constructive to say about the relationship between the two. Where is the experiential difference between one lone atom zipping around in interstellar space, the hundred trillion trillion making up a human brain, and the uncountable atoms making up a sandy beach? Panpsychism is silent on such questions.
IIT shares many insights with panpsychism, starting with the fundamental premise that consciousness is an intrinsic, fundamental aspect of reality. Both approaches argue that consciousness is present across the animal kingdom to varying degrees.
Consciousness changes across the lifespan — becoming richer as we grow from a fetus into a teenager and mature into an adult with a fully developed cortex.
All else being equal, integrated information, and with it the richness of experience, increases as the complexity of the associated nervous system grows, although sheer number of neurons is not a guarantee, as shown by the cerebellum. Consciousness waxes and wanes diurnally with alertness and sleep. It changes across the lifespan — becoming richer as we grow from a fetus into a teenager and mature into an adult with a fully developed cortex. It increases when we become familiar with romantic and sexual relationships, with alcohol and drugs, and when we acquire appreciation for games, sports, novels, and art; and it will slowly disintegrate as our aging brains wear out.
Most importantly, though, IIT is a scientific theory, unlike panpsychism. IIT predicts the relationship between neural circuits and the quantity and quality of experience, how to build an instrument to detect experience, pure experience (consciousness without any content) and how to enlarge consciousness by brain-bridging, why certain parts of the brain have it and others not (the posterior cortex versus the cerebellum), why brains with human-level consciousness evolved, and why conventional computers have only a tiny bit of it.
When lecturing about these matters, I often get the you’ve-got-to-be-kidding-stare. This passes once I explain how neither panpsychism nor IIT claim that elementary particles have thoughts or other cognitive processes. Panpsychism does, however, have an Achilles’ heel — the combination problem, a problem that IIT has squarely solved.
On the Impossibility of Group Mind, or Why Your Neurons Are Not Conscious
William James gave a memorable example of the combination problem in the foundational text of American psychology, “The Principles of Psychology” (1890):
Take a sentence of a dozen words, and take twelve men and tell to each one word. Then stand the men in a row or jam them in a bunch, and let each think of his word as intently as he will; nowhere will there be a consciousness of the whole sentence.
Experiences do not aggregate into larger, superordinate experiences. Closely interacting lovers, dancers, athletes, soldiers, and so on do not give rise to a group mind, with experiences above and beyond those of the individuals making up the group. John Searle wrote:
Consciousness cannot spread over the universe like a thin veneer of jam; there has to be a point where my consciousness ends and yours begins.
Panpsychism has not provided a satisfactory answer as to why this should be so. But IIT does. IIT postulates that only maxima of integrated information exist. This is a consequence of the exclusion axiom — any conscious experience is definite, with borders. Certain aspects of experience are in, while a vast universe of possible feelings are out.
...
| |
|
Тема
|
Is Consciousness Everywhere? P2
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 09.12.23 13:30 |
|
|
...
The mind–body problem resolved? Integrated information theory posits that any one conscious experience, here that of looking at a Bernese mountain dog, is identical to a maximally irreducible cause-effect structure. Its physical substrate, its Whole, is the operationally defined neural correlate of consciousness. The experience is formed by the Whole but is not identical to it.
Consider the image above, in which I’m looking at my dog Ruby and have a particular visual experience, a maximally irreducible cause-effect structure. It is constituted by the underlying physical substrate, the Whole, here a particular neural correlate of consciousness within the hot zone in my posterior cortex. But the experience is not identical to the Whole. My experience is not my brain.
This Whole has definite borders; a particular neuron is either part of it or not. The latter is true even if this neuron provides some synaptic input to the Whole. What defines the Whole is a maximum of integrated information, with the maximum being evaluated over all spatiotemporal scales and levels of granularities, such as molecules, proteins, subcellular organelles, single neurons, large ensembles of them, the environment the brain interacts with, and so on.
It is the irreducible Whole that forms my conscious experience, not the underlying neurons. So not only is my experience not my brain, but most certainly it is not my individual neurons. While a handful of cultured neurons in a dish may have an itsy-bitsy amount of experience, forming a mini-mind, the hundreds of millions neurons making up my posterior cortex do not embody a collection of millions of mini-minds. There is only one mind, my mind, constituted by the Whole in my brain.
Other Wholes may exist in my brain, or my body, as long as they don’t share elements with the posterior hot zone Whole. Thus, it may feel like something to be my liver, but given the very limited interactions among liver cells, I doubt it feels like a lot.
The exclusion principle also explains why consciousness ceases during slow sleep. At this time, delta waves dominate the EEG and cortical neurons have regular hyperpolarized down-states during which they are silent, interspersed by active up-states when neurons are more depolarized. These on- and off-periods are regionally coordinated. As a consequence, the cortical Whole breaks down, shattering into small cliques of interacting neurons. Each one probably has only a whit of integrated information. Effectively, “my” consciousness vanishes in deep sleep, replaced by myriad of tiny Wholes, none of which is remembered upon awakening.
The exclusion postulate also dictates whether or not an aggregate of conscious entities — ants in a colony, cells making up a tree, bees in a hive, starlings in a murmurating flock, an octopus with its eight semiautonomous arms, or the hundreds of Chinese dancers and musicians during the choreographed opening ceremony of the 2008 Olympic games in Beijing — exist as conscious entities. A herd of buffalo during a stampede or a crowd can act as if it had “one mind,” but this remains a mere figure of speech unless there is a phenomenal entity that feels like something above and beyond the experiences of the individuals making up the group. Per IIT, this would require the extinction of the individual Wholes, as the integrated information for each of them is less than the Φmax of the Whole. Everybody in the crowd would give up his or her individual consciousness to the mind of the group, like being assimilated into the hive mind of the Borg in the “Star Trek” universe.
Androids, if their physical circuitry is anything like today’s CPUs, cannot dream of electric sheep.
IIT’s exclusion postulate does not permit the simultaneous existence of both individual and group mind. Thus, the Anima Mundi or world soul is ruled out, as it requires that the mind of all sentient beings be extinguished in favor of the all-encompassing soul. Likewise, it does not feel like anything to be the three hundred million citizens of the United States of America. As an entity, the United States has considerable extrinsic causal powers, such as the power to execute its citizens or start a war. But the country does not have maximally irreducible intrinsic cause-effect power. Countries, corporations, and other group agents exist as powerful military, economic, financial, legal, and cultural entities. They are aggregates but not Wholes. They have no phenomenal reality and no intrinsic causal power.
Thus, per IIT, single cells may have some intrinsic existence, but this does not necessarily hold for the microbiome or trees. Animals and people exist for themselves, but herds and crowds do not. Maybe even atoms exist for themselves, but certainly not spoons, chairs, dunes, or the universe at large.
IIT posits two sides to every Whole: an exterior aspect, known to the world and interacting with other objects, including other Wholes; and an interior aspect, what it feels like, its experience. It is a solitary existence, with no direct windows into the interior of other Wholes. Two or more Wholes can fuse to give rise to a larger Whole but at the cost of losing their previous identity.
Finally, panpsychism has nothing intelligible to say about consciousness in machines. But IIT does. Conventional digital computers, built out of circuit components with sparse connectivity and little overlap among their inputs and their outputs, do not constitute a Whole. Computers have only a tiny amount of highly fragmented intrinsic cause-effect power, no matter what software they are executing and no matter their computational power. Androids, if their physical circuitry is anything like today’s CPUs, cannot dream of electric sheep. It is, of course, possible to build computing machinery that closely mimics neuronal architectures. Such neuromorphic engineering artifacts could have lots of integrated information. But we are far from those.
IIT can be thought of as an extension of physics to the central fact of our lives — consciousness. Textbook physics deals with the interaction of objects with each other, dictated by extrinsic causal powers. My and your experiences are the way brains with irreducible intrinsic causal powers feel like from the inside.
IIT offers a principled, coherent, testable, and elegant account of the relationship between these two seemingly disparate domains of existence — the physical and the mental — grounded in extrinsic and intrinsic causal powers. Causal power of two different kinds is the only sort of stuff needed to explain everything in the universe. These powers constitute ultimate reality.
Further experimental work will be essential to validate, modify, or perhaps even reject these views. If history is any guide, future discoveries in laboratories and clinics, or perhaps off-planet, will surprise us.
We have come to the end of our voyage. Illuminated by the light of our pole star — consciousness — the universe reveals itself to be an orderly place. It is far more enminded than modernity, blinded by its technological supremacy over the natural world, takes it to be. It is a view more in line with earlier traditions that respected and feared the natural world.
Experience is in unexpected places, including in all animals, large and small, and perhaps even in brute matter itself. But consciousness is not in digital computers running software, even when they speak in tongues. Ever-more powerful machines will trade in fake consciousness, which will, perhaps, fool most. But precisely because of the looming confrontation between natural, evolved and artificial, engineered intelligence, it is absolutely essential to assert the central role of feeling to a lived life.
Christof Koch is Chief Scientist of both the MindScope Program at the Allen Institute for Brain Science and The Tiny Blue Dot Foundation, following 27 years as a Professor at the California Institute of Technology. He is the author of several books, including “Consciousness: Confessions of a Romantic Reductionist” and “The Feeling of Life Itself Why Consciousness Is Widespread but Can’t Be Computed,” from which this article is adapted.
| |
|
Тема
|
Създадоха функционален компютър с човешка мозъчна
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 12.12.23 14:09 |
|
|
Brainoware съперничи на изкуствените невронни мрежи
12:30 | 12 декември 2023 | Редактор : Стоян Гогов
Няма компютър, който да е толкова мощен и сложен, колкото човешкия мозък. Ключът към успеха на мозъка е ефективността на неврона да служи едновременно като процесор и устройство с памет, за разлика от физически отделените единици в повечето съвременни компютърни устройства.
Това е довело до множество опити да се намери начин технологията да имитира нашата биология. Ново изследване решава да преобърне представата ни за мозъка, като компютър, като буквално го превърне в такъв.
Екип, ръководен от инженера Фън Гуо от университета на Индиана в Блумингтън, интегрира жива мозъчна тъкан с електроника. Създаденият компютър се нарича Brainoware и работи.
Човешки плурипотентни стволови клетки са били принудени да се развият в различни видове мозъчни клетки, които се организираха в триизмерни мини-мозъци, наречени органоиди, пълни с връзки и структури.
Това не са истински мозъци, а просто структури от тъкани без нищо подобно на мисъл, емоция или съзнание. Те са полезни за изучаване на това как мозъкът се развива и работи, без да се рови в истински човек.
Brainoware се състои от мозъчни органоиди, свързани с масив от микроелектроди с висока плътност, използвайки вид изкуствена невронна мрежа, известна като резервоарно изчисление.
Електрическата стимулация транспортира информация в органоида, резервоара, в който тази информация се обработва, преди Brainoware да изплюе своите изчисления под формата на невронна активност.
За входните и изходните слоеве се използва нормален компютърен хардуер. Тези слоеве трябваше да бъдат обучени да функционират с органоида, като изходният слой чете невронните данни и прави класификации или прогнози въз основа на входа.
За да демонстрират системата, изследователите дадоха на Brainoware 240 аудио клипа от осем мъжки говорителя, издаващи японски гласни звуци, и го помолиха да идентифицира гласа на един конкретен индивид.
След обучение само за два дни, Brainoware успя да идентифицира говорещия със 78 процента точност.
Лена Смирнова, Брайън Кафо и Ерик С. Джонсън, които не са участвали в проучването, предупреждават: "Тъй като сложността на тези органоидни системи нараства, за общността е изключително важно да проучи безбройните невроетични проблеми, които заобикалят биокомпютърните системи включваща човешка нервна тъкан."
Brainoware е малко по-малко точен от изкуствените невронни мрежи с дълга краткосрочна памет - но всяка от тези мрежи беше преминала през 50 епохи на обучение. Brainoware постигна почти същите резултати за по-малко от 10 процента от времето за обучение.
Все още има значителни ограничения, включително въпроса за поддържането на органоидите живи и здрави и нивата на консумация на енергия на периферното оборудване. Но имайки предвид етичните съображения, Brainoware има значение не само за компютрите, но и за разбирането на мистериите на човешкия мозък.
"Може да минат десетилетия, преди да могат да бъдат създадени общи биокомпютърни системи, но това изследване вероятно ще генерира основополагаща представа за механизмите на учене, невронното развитие и когнитивните последици от невродегенеративните заболявания", пишат Смирнова, Кафо и Джонсън.
"Това също може да помогне за разработването на предклинични модели на когнитивно увреждане за тестване на нови терапевтични средства."
Изследването е публикувано в :
"Abstract
Brain-inspired computing hardware aims to emulate the structure and working principles of the brain and could be used to address current limitations in artificial intelligence technologies. However, brain-inspired silicon chips are still limited in their ability to fully mimic brain function as most examples are built on digital electronic principles. Here we report an artificial intelligence hardware approach that uses adaptive reservoir computation of biological neural networks in a brain organoid. In this approach—which is termed Brainoware—computation is performed by sending and receiving information from the brain organoid using a high-density multielectrode array. By applying spatiotemporal electrical stimulation, nonlinear dynamics and fading memory properties are achieved, as well as unsupervised learning from training data by reshaping the organoid functional connectivity. We illustrate the practical potential of this technique by using it for speech recognition and nonlinear equation prediction in a reservoir computing framework."
Редактирано от Mod vege на 12.12.23 14:14.
| |
|
Тема
|
За естествената интелигентност - P2
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 13.12.23 15:18 |
|
|
...
Стивън Гросбърг (Grossberg 2012) използва понятието „биологична интелигентност”, но фактически моделира серия информационни обработки на принципа програма-обратна връзка. Реално генерирането на реакция не се извършва като еднозначен превод на информация от сетивата към детерминирани действия, както това се предполага във векторните трансформативни модели от 70-те и 80-те години на Пелионис и Линас, развити по-късно от Патриша и Пол Чърчланд (вж. Churchland, PS, 1986, Churchland PM, 1995). Интелигентното решение не е постижимо като дефиниран превод на входната информация в изходна.
Към средата на 90-те специалистите по изкуствен интелект си дават сметка, че умножаването на огромни числа или играта на шах по програма и с пълно комбиниране, типични изчислителни задачи, не са еволюционно значими сами по себе си.
Експанзивен ресинтез
Експанзията може да се определи като процесуална негентропия или постигане на ниска ентропия и високо стабилно състояние на организма, на индивида или на общността. На едно ниво с ентропията експанзията е локално неутрализирана ентропия. На по-високо ниво експанзията е надвишаване над локалната ентропия или с други думи разширяване на обсега на локалната негативна ентропия. Например цивилизациите акумулират свободни енергии от мощни ресурси, непостижими за ловците-събирачи и обичайното земеделие. Тази свободна енергия се изразходва за управление, за въоръжаване, за строежи, за градове, за държави, за занаяти, изкуства и военни кампании.
Във високите нива на експанзивност се появява организирано опитно знание, което превъзхожда всеки индивидуален опит. Това позволява по-точно предвиждане на бъдещето и по-мощни технологии. Реално бъдещите състояния на света са все по-неопределими напред във времето, също както миналите състояния потъват в неопределеност, ако не са били регистрирани. Така напред и назад състоянията на света се размиват с дистанцията. Тук е потвърждението на иначе странното следствие от уравненията на Болцман, че и назад, и напред във времето ентропията расте. Това и съставлява „опита за времето”.
Нашият вид, Homo sapiens, е прекарал 99 процента от времето си на тази планета, борейки се за оцеляване чрез лов, събирачество и племенни битки. Няма съмнение, че нашите мозъци са оформени от този начин на живот. Историята на цивилизациите започва от преди няколко хиляди години. В предисторията на нашия вид има един епизод, датиран 80 000 години назад, когато изключително малка популация от максимум 200 индивида преминава Червено море в най-тясната му част, вероятно тогава плитка, на североизток, към Азия. Тогава започва голямата експанзия на Хомо сапиенс по всички континенти. Това е открито благодарение на генетичен маркер, който е един и същ за всички хора на планетата с изключение на африканците. Подобни изследвания, заедно с археологията и други антропологични науки, позволяват реконструкции на важни моменти и преходи, в които хората са намерили решения, важни за целия вид, и са позволили експанзията ни на тази планета. Но тя си има цена и предели. Всяка експанзия води но нарастване на ентропията в средата. Най-голяма е ентропията, причинена от огромните човешки общности. Понякога тя води до огромно измиране на видове, засегнати от човешката активност. В крайна сметка тя ще доведе и до редукция на човешката популация или до катастрофа в ресурсите, които използваме.
Символна активност
Хората, за разлика от всички други същества на планетата, създават и обработват символи (информационно значими или изразяващи сгъстени смисли, важни за общностите). На първо място такава структура е естественият език, който е базово инстинкт, генетично програмиран и развиван във всяка общност като локална форма на комуникация и обработка на знания, умения, технологии, изкуства и религии. Навярно това ни прави толкова успешен вид. Но на планетата има видове, които са много по-стари и много по-издържливи на всякакви геологични катастрофи. Погледнато идеалистически, тези други видове са несравними с нас, защото нашата култура е плод на уникалната духовност, която е наша специфика. Погледнато еволюционно, всички постижения на цивилизацията имат адаптивна и експанзивна стойност. Знанията, технологиите, изкуствата и религиите несъмнено помагат на хората да експанзират на планетата. Тогава духът би трябвало да е разбираем в рамките на живота.
Съвременните образовани хора имат моментно правилно, но еволюционно погрешно впечатление, че мозъкът на човека има за основна функция да обработва символите. Това е специфика, но едва и е фундаментална същност. Интелектуалците, каквито са всички, занимаващи се с изследвания на мозъка, обичайно оцеляват (заработват оцеляването си) чрез символна активност и нашият специализиран (и съответно ентропийно деформиран) неокортекс не се свързва с телесното поведение като всекидневна борба за съществуване в автентична биологична среда. Но това е модифицирана форма на оцеляване и експанзия – ние произвеждаме символни продукти, както занаятчията произвежда артефакти, които разменя с други продукти, и задължително с храни. Тази специфична активност създава нагласа, че интелигентното поведение е преди всичко символно поведение и творчество. Но обичайните стойности на IQ на творците интелектуалци (оспорваният измерител на нещо, което психолозите наричат „интелигентност”), не са по-високи от тези на другите хора. В разните класации по IQ – индивидуални, по страни, по полове и раси – професиите варират неограничено, както и образованието. Разбира се, има тенденция по-високото IQ да се корелира с по-високо образование. Но между тези класации няма откриватели, нито носители на световни награди за творчески постижения (те са много редки). Няма тенденция някои нации или етноси да са на върха или на дъното.
Синтез на интелигентно поведение
Дефинирам мозъчната функция като „синтез на нов акт на поведение – решаване на проблем”. Този коров процес се синтезира на базата на патерн – инстинктивен, привичен, навичен, творчески. Патернът може в дадени случай да е неуспешен. Човек може да пробва нов патерн или вариант, неизползван досега. Новият патерн може също да е също неуспешен, и така се продължава до успех или следва провал.
В този процес серията операции не повтаря минала серия. Мнемопредиктивният модел не сработва – сработва току-що синтезираната серия. На елементарно ниво сякаш всяка операция е по запомнен модел, но това не е точно така. Всяка операция сега е наредена в нова серия и детайлно някоя операция се отличава от предходни нейни варианти. Дори най-привичните действия като обличането сутрин не са едни и същи всеки ден. В тази вариантност организмите отчетливо се различават от машините. Ние сме по- хаотични. Мозъкът и без това е много пъти по-сложен от всяка машина в обозримо бъдеще, а сложността носи и висока ентропия. Афористично казано, един компютър никога не е така глупав, както един човек, и един човек никога не е така ограничен, както един компютър.
С какво една творческа ситуация се различава за кортекса от ситуацията на лов, на дипломация или на битка? По принцип става същото: решаване на проблем; прилагане на запомнен или намиране на близък до запомнения модел; сензорно-моторно функциониране на кортекса с много информационни потоци нагоре и надолу: сигнали и команди.
Ситуацията не се различава коренно от ситуацията на хищник, който дебне жертва. Жертвата се изплъзва, търси се друга жертва и тя се напада успешно. Ситуацията не се различава коренно и от тази на жертвата, която, нападната от хищник, бяга и се спасява, като междувременно е на ръба на ликвидирането. И още по-базово: ситуацията е по принцип същата като на микроорганизъм, който търси и намира път към организмите, в които живее.
Този универсален за живите организми модел е селекция. В еволюционен план също селекцията на случайните генетични промени е модела на промяната към нова форма. Именно селекцията на информационни редове като редове, които са ре-синтетични на някакво ниво: клетка, организъм, популация, общност, цивилизация, е скокът от информация към организация или решаване на проблеми.
Кортексът осъществява „рационална дейност”, която с нищо не се отличава, освен по степен, от „адаптивното поведение” или „експанзивното поведение” на който и да е индивид от милиардите живи видове на тази планета.
В кортекса се извършва трансформация или трансдукция от сетивни патерни (форми, серии) към патерни на активност: ориентация в средата, придвижване в реално сложен терен към храна, вода, социално значима цел, избягване на опасности и придвижване до енергийни ресурси.
Налице е цикличност: сензорно-моторен цикъл, който се подновява с отчет на грешктите (селекция) и се пренасочва за адекватен в условията процес на активност, насочен към ресинтез. В цикъла намираме права-обратна връзка, проба-грешка-находка. Циклите се повтарят в ритъм, в резонанс на отделните цикли и съгласуване с ритмите на средата – годишни, сезонни, дено-нощни ритми. Невронните популации се възбуждат и угасват колективно, в синхрон и с честота, определена от скоростта на единичните синаптични връзки.
Организацията е консервативна – това пести енергия. Колкото по-малко нова информация се обработва, толкова по-малко енергия се губи. Най-важните за оцеляването процеси изобщо не минават през кортекса и съответно през различните степени на интелигентно поведение. Те са най-устойчивите в еволюцията траектории: репликация, епигенеза, обмяна на веществата. Следват инстинктите, навиците, и едва тогава формите на вариативна интелигентна динамика. Ние пазим убежденията си като мисловни навици. Навикът може да се определи като циклична и ресинтезираща се форма на поведение, която води или изглежда, че води до успех или равновесие. Инертност на навика – навикът се превръща в пречка за намиране на адекватно решение и поведение. Мисловният навик върши работа в позната ситуация, но е погрешен в нова ситуация. Привичните понятия могат да се окажат бариера пред нави адекватни понятия. Лошите навици са изначално погрешни, но са водели и водят до някакво моментно атрактивно състояние – локално състояние-атрактор вътре в живото състояние, което е потенциално опасно за самото живо състояние.
Извличане на ред от хаос
Редът на средата и в организма е йерархичен. „Йерархията” е от групи форми, които се свързват на всяко ниво – форми от форми от форми. Формите във времето са процеси, групите са серии от серии от серии, ритмична серия с „подритми” образуващи ритми и надритми. Такава е и организацията на реалния свят според опита и според нашите естествено-научни теории. По същия начин е организирано и тялото – от субформи, форми и суперформи, като последната суперформа е живата форма, тялото. На нея съответства върховната форма на света, „света като цяло”.
В йерархията на кортекса по реда на неговите слоеве се реализира йерархия от актове на йерархия от патерни на все по-общо ниво. Новото си пробива път все по-нагоре по слоевете. Всеки по-горен слой пази и активира по-глобални патерни. Новата форма може да има различна степен на отклонение от познатите. Тя се предава нагоре, докато бъде разпознато в някакъв запазен гъвкав патерн. Ако не се разпознае до най-горе, се променя (коригира) целият глобален патерн (категория).
Ресинтезът на привичните серии в нашите обичайни действия се прекъсва от препятствията и се възстановява на по-високо ниво, с корекция от по-обща форма и обратен ход на синтез на нова редакция на серията на по-ниското ниво. Потокът нагоре и надолу, права и обратна връзка, трябва да се разбира като постоянно поправящ се и адаптиращ се към реалността по подобие на организма в средата и като част от организма в средата. Налице е еволюция, трупане на опит по механизма на пробите и грешките. Това е съществена корекция на йерархичния модел на Хокинс.
Този процес най-точно може да се опише като като динамичен синтез на ред от хаос, или „извличане на информация от шум”. Познанието в науката е също откриване на път през хаоса за ресинтез: описание, обяснение, предвиждане, технология.
Извличането на ред от безредие е глобална биологична дефиниция на активността. Локално, в организма, редът нараства, докато в системата организъм-среда редът намалява за сметка на ентропията.
Това извличане е налице в няколко взаимно свързани активности на ресинтез: аналитично разпознаване на налична форма; синтез на нова форма; копиране; презентация; репрезентация; проекция; пренос (трансмисия ); превод (транслация); трансдукция; трансформация. Всички тези варианти на преход се изпълняват вариантно и погрешимо.
Погрешимост, погрешност. Нервните импулси като колективни модулации на големи групи неврони в невронни мрежи и карти са постоянно подложени на ентропия. Те произвеждат ентропия като неизбежен резултат от активността си, приемат ентропия като фон на сигналите и са несигурни в постигането на резултата. Клетките се износват и остаряват. Ние грешим в информацията, която обработваме, грешим в самата обработка; забравяме, грешим в точността на извършване на операциите. Компютрите също грешат, но различно. Работата на един компютър частично се превръща в ентропия, той харчи енергия. Понякога компютрите функционират неправилно. Грешките в компютрите са често определими.
Но в компютрите всяка единична стъпка е определена от програмата и от данните. Дори една погрешна 0 или 1 би осуетила една огромна операция. В мозъците единичната грешка се компенсира от колективната функция, но може и да се усили в популацията от неврони и в невронната мрежа. Грешката в мозъчното функциониране е поправима в повторен акт.
Ред се извлича или създава от налична надеждна информация (данни). Това става чрез прилагане на селективна формула (програма), ако не се намира готов ред за следване. Типичен ре-синтетичен процес е трансдукцията: преобразуването на един информационен ред в друг. В зрението се извършва трансдукция от светлинен хаос – изобилие от електромагнитни вълни с най-различна честота. От това изобилие ретината с нейните специализирани клетки за три цвята избира (еволюционно постижение, фиксирано генетично), подбира стойности за три цвята, които се трандуцират в електрически импулси, наслагват се и се синтезира цвят. Показано е, че няма пряко съответствие между електромагнитните честоти и цветовете – различни комбинации от честоти могат да дават едни и същи цветове.
От ретината информацията се трнасдуцира в електрически сигнал по зрителния нерв. В зрителния кортекс от този сигнал се ресинтезират по налични патерни перцепции на форми и процеси. Джеймз Гибсън създава биологичен модел на възприятието: „Поради осветеността животното може да вижда нещата; поради звука то може да чува нещата; поради дифузията то може да мирише нещата. Средата по този начин съдържа информация относно нещата, които отразяват светлина, вибрация или са летливи. Чрез откриването на тази информация, животното води и контролира локомоцията…
Ако проумеем понятието за среда, мисля, че ще стигнем до съвсем нов начин на мислене относно възприятието и поведението. Средата, в която животните се движат (и в която обектите могат да бъдат движени), е в същото време среда на светлина, звук и миризма, идващи от източниците в жизнената среда… Всяка точка на средата е възможна точка за наблюдение за всеки перцептор, който може да вижда, да чува или да души… Понятието за среда, следователно, не е същото като понятието за пространство, доколкото точките на пространството не са уникални, а еквивалентни една на друга” (Gibson 1986, 17).
В речта се извършва трансдуцкия от понятия към думи.
ДНК извлича ред от хаоса еволюционно, чрез мутации и отбор. Мозъкът извлича ред от хаоса чрез сетивата и посредством миналия опит които (не светът сам по себе си).
Мозъкът извлича ред от хаоса на всяко ниво, като от първичната структурирана енергия, обработвана от нервните пътища на сетивата, синтезира форми в динамика, които се синтезират в единна картина на света. Тя плава в хаос и пулсиращо се възстановява.
Споменът-очакване е резултат от селекция. Кортексът постепенно е подбрал релевантните за адаптивно поведение форми в средата. Кортексът редуцира необхватното множество сетивни сигнали към подредени образи, които имат смисъл – привични обекти и ситуации, привични действия и серии от действия, от които се състои жизненият цикъл в ритмите на денонощието, седмицата, месеца, годината. Тази селекция се извършва, когато се усвояват нови обекти и действия и се запазва в мозъка като невронна карта или мрежа. Това са най-наситените области или точки от една подвижна рамка – гъвкав на моето тяло и средата, на движенията на тялото в средата.
Всички тези модели се подреждат (донякъде скупчват безредно) в един интегрален модел на опита на един индивид. Това в някакъв смисъл е опита за „Аз-а”, идентичността на опита на един индивид в културна и природна среда. Ние не помним просто някакви обекти и действия, а смислена йерархия, която постоянно се ресинтезира и адаптира, затова мозъкът не обработва цялата налична информация, а един мрежови ред. Кортексът отделя най-постоянното, с най-много „попадения” (повторения) от сетивните сигнали и обработката се свежда до актуализиране на вече подредена информация.
Неопределеност
Редът който кортексът създава (пресъздава, ресинтезира) се извлича от неутрален ред на фона на хаос и се разпада в хаос. Ние събираме информация, но от нея не можем да дедуцираме решение. Решението се намира, налучква, открива.
Невронни форми на ентропия (неопределеност):
– вариантност и нефиксираност на патерни от средата (светлинни спектри) спрямо усещания;
– изтриване на синаптични връзки;
– блокиране или разпадане на връзки и серии;
– погрешно насочени серии от връзки;
– погрешни спомени-очаквания;
– моторна грешка в действието, която подлежи на поправяне;
– алтернативно насочване на следващи вазбудни вериги;
– неопределеност: непрограмируемост, негарантираност,
Неопределеността в най-широк контекст е и гъвкавост, и непрограмираност, и непълнота на програмирането от гените, и несигурността на запомнените патерни, и вариантността в средата, и погрешимостта, и постоянния риск от провал.
От позиция на информацията налице е постоянен шум като фон и като нарушаване на информационния процес. Невроните не функционират единично и прецизно. Те се възбуждат и потискат в популации. На този фон се прокарват сигналите, и те са в някаква степен прекъснати, отклонени и размити.
В опита са континуални представи и възприятия, спомени и очаквания, мисли и решения. В мозъка се преливат вътрешно генерирани и възприети от средата патерни. На всяко следващо ниво множеството (структурата) се идентифицира като единица (категория).
Неопределеността в най-широк контекст е непълнота на програмирането от гените; непълнота на наличнанта информация, непълнота на програмата за обработка, несигурността на запомнените патерни и тяхната вариантност; погрешимостта и отклоненията; риска от провал и шанса за пробив.
ДНК извлича ред еволюционно, чрез мутации и отбор. Мозъкът извлича ред поведенчески, чрез проби и селекции.
Гъвкавост
Гъвкавост или пластичност и еластичност на мозъка е сравнително нова за неврологията сфера, оспорвана, трудно признавана и сега вече призната група от факти, експерименти и обяснения. На този феномен е посветена книгата на Норман Дойджи Невероятният мозък (Norman Doidge, 2007). В съвременната неврология излизат все повече публикации върху мозъчната пластичност. Тя, както се оказва, може да стигне невероятни мащаби.
Една пасивна част от кортекса, проецирала усещанията от загубена ръка, се „завзема” от съседни функционални части на кортекса, в случая – от картата отговаряща за лицето, и пациентът усеща дразнения по лицето при стимулиране на прекъснатите нерви на ръката. Статия в Nature от 1986 описва експеримент още от 60-те години, с апарат, който помага на слепи по рождение хора да виждат. Всички имат повредени ретини. Това става чрез постепенно обучение и мозъкът се приспособява, като зрителната кора се научава да обработва осезателната информация. Едно сетиво заместило друго. (Дойджи 2007, 22-23) В книгата са описани и много други експерименти с трансформации, по-точно функционални размествания, които компенсират или заемат мястото в кортекса на нефункциониращи рецептори и части на него.
Тази функционална замяна потвърждава хипотезата за експанзивен и адаптивен ресинтез. Всяко повторение е експанзивен ресинтез с тенденция да се използва максимално количество кортекс и да се заменя нефункционален кортекс с функционален. Просто мозъкът извлича информация, един плаващ ред в средата, по всички възможни начини. Разбира се, генетично начините са общо взето предопределени от еволюцията, която е развила специфични сетива.
Такива факти демонстрират универсалността на кортекса – наистина строежът му е почти едноформен за различните сетива и части на тялото. Изключение е моторният кортекс.
Пластичността е причина и на оформянето и фиксирането на навици. Веднъж прокарани, невронните пътища се следват инерционно до принудителна промяна, както човек, който се спуска по склон със ски и използва следите от предишните спускания.
Наистина всеки път спускането малко се различава от предишното и така невронните мрежи и пътища, които се активират, се променят незначително или по-значително при принуда.
Това, което прави мозъкът при бозайниците, не е по-различно от клетъчни структури при видовете без нервна система и при едноклетъчните. То е: оцеляване, интелигентно поведение за оцеляване в променлива среда, запазване на живото състояние при непрестанен поток на ентропията.
Аномалии във функционирането на кортекса при цивилизования човек. Аномалиите, причинени от цивилизования живот, се коренят в коренни различия на средата, която от естествена е трансформирана в изкуствена. Вместо в привична биосфера на определено място на Земята, където Хомо сапиенс ловува и събира храна, борейки се за живот с други видове и съперници от същия вид, е създадена среда от артефакти, които опосредстват жизнения цикъл.
Вместо да използваме ръцете си за хващане на оръжия, както правят това ловците – нашите предци, ние удряме клавиши на компютри, въртим волана на автомобил, работим с електронни устройства, държим прибори за хранене. Това определя едно недостатъчно и деформирано натоварване на ръцете и на мозъчната карта, отговаряща за операциите с ръце.
Вместо да използваме краката си, за да бягаме, преследвани от врагове или преследвайки жертви, ние ги използваме за натискане на педали на автомобили, за извървяване на разстоянията от жилището до колата и от колата до работното място.
Вместо да използваме очите си, за да разпознаваме детайлите и промените в биологична среда, пълна с естествени видове – врагове, съюзници, жертви, вместо да регистрираме малките промени, които определят нови движения в процеса на лова или събирането, ние използваме очите си за четене, за разпознаване на знаци и символи, за наблюдаване поведението на сътрудниците си и близките си. Вместо да ловуваме, ние печелим пари, за да си купуваме храна. Преяждането поради изобилието от храна за потребителя в нашата цивилизация е масово.
Начинът на живот е деформиран спрямо генетично фиксираният за милиони години еволюция. Това не може да не създаде деформации във функционирането на тялото, на мозъка и специално на кортекса.
Компенсациите срещу това деформиране могат да бъдат: спорт, разходки, планински туризъм. Те са реални компенсации, защото връщат мозъка заедно с цялото тяло към генетично естествената активност.
Компенсации са и изкуствени стимуланти като алкохол, тютюн, наркотици. Всичко това води до типични за съвременните хора болести на двигателния апарат, на сърдечно-съдовата система, и най-вече на централната нервна система. Ние ставаме пасивни, лениви, неспособни за бързи реакции и за физическа активност в естествена среда. Това е режим на работа на кортекса, който е силно различен от генетично програмирания.
Затова цивилизацията от съвременния тип неизбежно и постоянно се дестабилизира от ненормалния ни начин на живот като биологични индивиди. В крайна сметка тази ентропия ще достигне максимума си, отвъд който животът на Хомо сапиенс в големите градове ще стане невъзможен.
Библиография
Calvin, W. & Ojeman, A 1980, Inside the Brain: maping the Cortex, Exploring the Brain. New Americal Library (electronic Word copy).
Churchland, PM 1995, The Engine of the Reason, the Seat of the Soul, MIT Press, Cambridge.
Damasio, A 1994, Descartes Error: emotion, reason, and the human brain, Avon Books, New York.
Damasio, A & Damasio, H 1996, ‘Making Images and Creating Subjectivity’, The Mind-Brain Continuum: sensory process, MIT Press, Camridge, Boston, pp 19-28.
Gibson, J 1986, Ecological Approach To Visual Perception, Hillsdale, New Jersey-London.
Grosberg, A (ed.) 1987a, The Adaptive Brain I: Cognition, Learning, Reinforcement, and Rhythm (Volume 43 in the North-Holland series Advancesin Psychology), Elsevier Science Publishers B.V., Amsterdam, New York, Oxford, Tokyo.
Grosberg, A (ed.) 1987b, The Adaptive Brain II: Vision, Speech, Language, and Motor Control, Elsevier Science Publishers B.V., Amsterdam, New York, Oxford, Tokyo.
Grosberg 2012, „ART: How a brain learns to consciously attend, learn, and recognize a changing world”, Newral networks, vol. 37, pp. 1-47.
Hawkins, J 2004, On Intelligence, Times Books, USA
Hoffecker, J 2011, Landscape of Mind, Columbia University Press, UK
Llinàs, R 2001, I of the Vortex. From Neurons To Self. MIT Press, Cambridge.
Llinás, R & Churchland, PS (eds) 1996, The mind-brain continuum: sensory processes. MIT Press, Cambridge.
Marr, D 1982, Vision, W.H. Freeman, San Francisco.
Minsky, M 2006, The Emotion Machine. Commonsense Thinking, Artificial Intelligence and the Future of the Human Mind, Simon & Schuster, New York-London-Toronto-Sydney.
Kaas, J 2005 (ed.), Mutable Brain: Dynamic and Plastic Features of the Developing and Mature Brain Brain Plasticity and Reorganization, v1. Harwood academic publishers, (OPA (Overseas Publishers Association) N.V.
Palmer, S 1999, Science of Vision, Photons to Phenomenology. MIT Press, Cambridge.
Sengupta, В, Stemmler, M, Friston, K 2013, “Information and Efficiency in the Nervous System. A Synthesis”. Computational Biology, July 2013, Volume 9, Issue 7, 1–12.
Герджиков, С 2008, Философия на относителността, УИ „Св. Кл. Охридски”, София
Герджиков, С 2010, Формата на човешкия свят, Изток-Запад, София.
Герджиков, С 2010, Светуване, Изток-Запад, София
Герджиков, С 2010, Формата на човешкия свят, Изток-Запад, София.
Дойджи, Н 2009, Невероятният мозък, Изток-Запад, София.
Люцканов, Р 2008, Теоремата за непълнотата, София, Изток-Запад
Пинкър, Ст. 2007, Езиковият инстинкт, Изток-Запад, София.
| |
|
Тема
|
Хапче, което замества цяло хранене, беше представе
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 14.12.23 07:36 |
|
|
Фестивалът на технологията и иновациите Bucharest Tech Week продължава с третия ден на събитията под мотото Business Summits", докато изложителите се подготвят за "Tech Expo", насрочено за уикенда 26-28 май, съобщи Аджерпрес специално за БТА.
Дневният ред на изложението обещава да е богат, а един от специалните моменти ще бъде предложен на панела на "Manna Food Solution", иновативен румънски стартъп, на който участниците ще имат възможност да опитат един уникален продукт - таблетка, която sзамества цяло хранене.
В основни линии ODA е иновативна концепция за готови ястия под формата на таблетка, която се приема на една хапка. Таблетката може да замени основни ястия и така позволява сервирането на протеинови десерти и кафе. Основателят на компанията Мадалина Илие ще говори за въздействието на технологията върху хранителната промишленост.
От своя страна представителите на компанията "Войдшип" (Voidship) показват нови системи за изстрелване на нано- и микросателити, които имат за цел да намалят стойността на изстрелването и замърсяването и да оптимизират позиционирането на товара в орбита.
В допълнение с областите, посветени на иновативни технологични продукти като устройства, електрически автомобили, смарт аксесоари и умни продукти и системи за живота, смартфони, лаптопи, таблети и роботи, "Tech Expo" ще даде още пространство за панелни дискусии, презентации и демонстрации.
Една такава демонстрация ще бъде на експертите от института по неврология BrainMap, които ще покажат медицинско оборудване-шедьовър, което позволява хората да видят какво става в мозъците им и как могат да ги "препрограмират", като променят вече придобити модели на мислене и на поведение.
Що се отнася до секцията за умни домашни устройства и оборудване, "Legrand" излага умни решения за сигурността, отоплението, качеството на въздуха и климатизацията и ще предостави информация за електрическите зарядни Green UP.
Накрая, но не на последно място, TechCuisine.ro, един от пазарните лидери в сферата на системите за домашна автоматизация, предлага умно оборудване за контрол на отоплението и охлаждането като смарт термостати, различни системи за управление на завеси и щори, автономна градина, умен кран за градинарството, умни контакти и осветителни крушки, умни ключалки и т.н. Също така в сегмента за умния дом посетителите ще могат да видят новите прахосмукачки "Wet&Dry&Wash" на "Tineco", както и пречистватели и обезвлажнители на "AlecoAir".
| |
|
Тема
|
Периодично гладуване: как да го правим правилно
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 17.12.23 09:27 |
|
|
Интервалното или периодичното гладуване към момента е сред най-нашумелите трендове във фитнес средите. Хората го използват, за да свалят килограми, да подобряват здравето си и да опростяват начина си на живот.
Множество проучвания сочат, че тази практика може да има благоприятно въздействие върху тялото и мозъка, като също спомага и за по-дълъг живот.
Ето и как точно да постим, за да постигаме желаните резултати.
Какво представлява интервалното гладуване?
Интервалното гладуване е хранителен режим, при който се редуват периоди на гладуване и контролирано хранене.
Тук въпросът е не какви храни да ядеш, ами по-скоро кога.
Затова и не се определя като диета, а като хранителен режим.
Обикновено се срещат методи, които включват 16-часово гладуване или 24-часово такова, два пъти седмично.
Периодичното гладуване се е превърнало в честа практика сред хората през годините. Нашите предшественици не са имали супермаркети, хладилници и храна на разположение през цялото време. Случвало се е просто да нямат какво да ядат.
В резултат на това, хората са се адаптирали да живеят без храна в продължение на по-дълги периоди от време.
Даже е по-нормално понякога да постиш, отколкото всеки ден да ядеш по 3-4 пъти.
Интервалното гладуване се практикува също и поради религиозни или духовни причини, като сред религиите, които го прилагат са ислямът, християнството, юдаизмът и будизмът.
Видове ПЕРИОДИЧНО ГЛАДУВАНЕ
Има различни начини, по които може да се пости - като всички включват разделяне на деня или седмицата на различни периоди на хранене и на гладуване.
По време на ограничителните периоди, обикновено се яде малко или нищо, като цяло.
Ето и най-популярните методи:
Методът 16/8: Пропуска се закуската и дневният период за хранене се ограничава на 8 часа - например, от 1 до 9 през деня. После се пости в продължение на 16 часа.
Ядене, почивка ядене: Гладуване в продължение на 24 часа, веднъж или два пъти седмично. Например, не ядеш от една вечеря, чак до следващата.
Диетата 5:2: При този метод се консумират само по 500-600 калории в два поредни дни от седмицата, като в останалите 5 се яде нормално.
Намаляйки приема на калории, всички тези методи би трябвало да доведат до отслабване - стига да не се прекалява с яденето, когато е позволено.
Мнозина намират метода 16/8 за най-прост, най-изпълним и лесен. Също така е и най-популярен.
Като цяло, има различни начини, по които може да се пости. Всички разделят дните или седмиците на периоди на хранене и на ограничаване.
Как влияе това на клетките и хормоните
Когато постиш, различни неща се случват на клетъчно и молекулярно ниво.
Например, тялото ти започва да наглася хормоните по такъв начин, че да направи натрупаните мазнини по-достъпни. Клетките също започват процес на възстановяване.
Ето и други промени, които настъпват в тялото по време на пости:
Хормонът на растежа: Нивата на този хормон просто се изстрелват, нараствайки до 5 пъти. Това спомага за загубата на мазнини и трупането на мускулна маса.
Инсулинът: Чувствителността към инсулин се подобрява и количествата му спадат драстично. По-малкото количество инсулин води до по-лесен достъп до натрупаните мазнини.
Възстановяване на клетките: По време на пости клетките започват да се възстановяват. Това включва и автофагия, при която клетките започват да отстраняват старите и нефункциониращи протеини, които се наслояват в тях.
Гените: Настъпват и промени в действията на гените, които водят до по-дълъг живот и по-успешна борба с различните заболявания.
Всички тези процеси водят до подобряване на цялостното здраве на човек по време на пости.
Силно средство за отслабване
Загубата на тегло е сред основните причини хората да постят.
Карайки те да ядеш по-малко, интервалното гладуване води до спад в приема на калории.
Освен това, интервалното гладуване води до промени в хормоните, които спомагат и свалянето на килограми.
Освен че се понижава инсулина и се увеличава хормонът на растежа, увеличава се и освобождаването на хормона, отговорен за горенето на мазнини - норадреналин.
Заради тези промени в хормоните, краткотрайното гладуване може да доведе в засилване на метаболизма с 3.6-14%.
Карайки те да ядеш по-малко и да гориш повече калории, периодичното гладуване води до сваляне на теглото, въздействайки всячески върху калорийното уравнение.
Проучванията сочат, че интервалното гладуване е крайно успешно средство за отслабване. През 2014-та разни учени откриха, че подобен режим може да доведе до 3-8% загуба на теглото само за 3-24 седмици, което е доста добър резултат, в сравнение с други начини на отслабване.
Друго проучване сочи, че някои хора могат да свалят 4-7% от обиколката на ханша, което означава, че се губят и мазнини в областта на корема, които се натрупват около органите и водят до заболявания.
Има и още проучвания, които доказват, че периодичното гладуване води до по-малка загуба на мускулите от повечето стандартни ограничения на калориите.
Въпреки всичко, причината интервалното гладуване да води до отслабване се крие именно в понижения прием на калории. Ако прекаляваш с яденето по време на периодите, в които се позволява това, навярно няма да усетиш отслабването толкова сериозно.
Ползите за здравето
Разни проучвания също сочат, че интервалното гладуване има наистина големи ползи и върху здравето на тялото и на мозъка. Даже може да доведе и до по-дълъг живот.
Ето някои от основните ползи:
Загуба на тегло: Както вече споменахме, лесно можеш да се отървеш от мазнините в областта на корема, без да се ограничаваш специално от самите калории.
Устойчивост към инсулин: Гладуването намаля и устойчивостта към инсулин, като така намалява кръвната захар с 3-6% - чудесен начин да се преборим с диабет от втори тип.
Възпаления: Проучванията сочат, че постите водят и до по-малко възпаления, които често водят до различни хронични заболявания.
За сърцето: Гладуването сваля и лошия холестерол, кръвната захар и устойчивостта към инсулин - все рискови за сърцето фактори.
Рак: Изследвания върху животни сочат, че периодичното гладуване спомага и за борбата с рака.
Мозъка: Гладуването повишава количеството на мозъчния хормон BDNF, който спомага при създаването на нови нервни клетки. Също оказва благоприятно въздействие и върху борбата с алцхаймер.
Срещу застаряването: Гладуването удължава живота при плъховете. Тези, които били подложени на пости, живеят по 36-83% по-дълго.
Все пак, нека имаме предвид, че тези проучвания са в начален стадий, малки, краткотрайни или са върху животни. Много въпроси остават все още без категоричен отговор, що се отнася до ефектите върху здравето на хората.
Вижте също: 16:8
Улеснява живота
Лесно е да се храниш здравословно, но понякога този начин на живот се поддържа трудно.
Едно от основните препятствия е усилието, съпътстващо цялото планиране и подготовка.
Интервалното гладуване сериозно улеснява нещата, тъй като не трябва да планираш нищо специално, не се изисква специална подготовка, а и чистенето е по-малко.
Това е причината интервалното гладуване да е предпочитано сред тези, които се опитват да улеснят начина си на живот.
Кой трябва да внимава и да го отбягва?
Периодичното гладуване със сигурност не е за всеки.
Ако си по-слаб или имаш проблеми с храненето, недей да започваш да постиш без да се консултираш със специалист.
Не за друго, просто има вероятност да си създадеш излишни проблеми.
Трябва ли жените да постят?
Има разни доказателства, че периодичното гладуване не е толкова ползотворно при жените, колкото при мъжете.
Например, има проучвания, които сочат, че интервалното гладуване води до по-висока устойчивост към инсулин при мъжете, но при жените се влошава контрола върху кръвната захар.
Има и проучвания върху плъхове, които показват как женските видове стават по-мъжествени, по-малко плодовити и започват да пропускат менструални цикли, когато постят.
Има слухове също и за жени, които започнали да изпитват проблеми с менструацията след като са постили и са се върнали към нормален режим на хранене.
Затова е хубаво представителите на нежния пол да внимават с интервалното гладуване и да спират веднага, ако изпитат някакви проблеми с менструацията.
При наличие на проблеми с плодовитостта, може би е хубаво да се пропуска периодичното гладуване. Тези режими не са и толкова добра идея при бременност и кърмене.
Безопасност и странични ефекти
Гладът е сред основните странични ефекти на интервалното гладуване.
Също има вероятност да започнеш да се чувстваш по-слаб - както физически, така и мисловно.
Разбира се, това може да са само временни проблеми - поне докато не ти свикне тялото с новия хранителен режим.
Вижте също:
Ако имаш някакви здравни проблеми, хубаво е първо да се консултираш със специалист, преди да започнеш да постиш.
Внимавай особено ако:
Имаш диабет
Имаш проблеми с кръвната захар
Имаш иско кръвно налягане
Приемаш на медикаменти
Си по-слаб от нормалното
Имаш проблеми с храненето
Си жена, която се опитва да зачене
Си бременна жена или кърмиш.
Въпреки всичко упоменато обаче, гладуването си остава доста безопасно. Няма нищо опасно в това да не ядеш известно време, ако си се храниш по принцип добре и нямаш по-сериозни здравословни проблеми.
Често задавани въпрос
Подготвили сме специално и отговори и на някои от най-често срещаните въпроси относно интервалното гладуване:
1. Мога ли да пия течности докато постя?
Да. Що се отнася до вода, кафето, чая и разни други безалкохолни напитки, няма проблем. Не слагай обаче захар в кафето. Също не пречи и ограничената консумация на мляко.
По време на пости кафето може да има доста добър ефект, тъй като потиска глада.
2. Не е ли нездравословно да се пропуска закуската?
Не. Проблемът при тези, които пропускат закуската, обикновено идва от нездравословния им начин на живот. Ако се храниш добре през останалото време от деня, няма нищо лошо.
3. Мога ли да взимам добавки докато постя?
Да. Все пак имай предвид, че някои добавки е хубаво да се приемат с храна.
4. Мога ли да тренирам докато постя?
Да, тренировките по време на пости са ОК. Някои хора препоръчват прием на BCAA преди подобни тренировки.
5. Води ли гладуването до загуба на мускулна маса?
Всички методи за загуба на тегло могат да причинят и загуба на мускулна маса, като затова е важно да се тренира и да се приемат протеини. Проучванията сочат, че интервалното гладуване води до по-малко загуба на мускулна маса, отколкото ако се ограничаваш от калории.
6. Забавя ли интервалното гладуване метаболизма?
Не. Кратките пости даже го забързват. По-дългото интервално гладуване обаче може да го потисне. Тук говорим, разбира се, за пости от по 3 и повече дни.
7. Трябва ли децата да постят?
По-скоро не е добра идея да оставяш детето си да пости.
Началото
Навярно през живота си вече си постил.
Ако си вечерял, а после си спал до късно, без да обядваш - е, постил си.
Някои хора просто така си се хранят, без да изпитват глад.
Мнозина смятат метода 16/8 за най-лесен и изпълним, така че може да пробваш първо с него.
Ако не изпитваш трудности и се чувстваш добре да постиш, може да пробваш и с по-сериозни режими, като 24-часови пости 1-2 пъти седмично. Или пък можеш да пробваш да приемаш само 500-600 калории 1-2 дни в седмицата (диетата 5:2).
Вижте също:
Друг вариант е просто да постиш, когато ти е удобно - просто пропускай хранения от време навреме, когато не си гладен или нямаш време да готвиш.
Няма нужда да спазваш специален режим, за да усетиш ползите от периодичното гладуване.
Трябва ли да пробваш?
Интервалното гладуване определено не е нещо, което всеки трябва да практикува на всяка цена.
Това е просто още един начин да подобриш начина си на живот. Яж хубава храна, тренирай и гледай да се наспиваш, тъй като това си остават сред основните фактори за добро здраве.
Ако не ти допада идеята, не се насилвай. В крайна сметка, няма едно универсално решение за всички, що се отнася до храненето. Най-добрата диета е тази, към която можеш да се придържаш дълго време.
Периодичното гладуване е невероятно за някои хора, но не при всеки би имало същия ефект. Единственият начин да разбереш дали би имал полза от него е да опиташ.
Ако ти се отразява добре, може да се превърне в доста добро средство за отслабване и за подобряване на цялостното ти здраве.
| |
|
Тема
|
How muscle hypertrophy works, giving a program
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 19.12.23 01:07 |
|
|
"90 Seconds Resting Time is Killing Your Gains" Dr Andrew Huberman (Youtube)
Summary:
00:00 Hypertrophy has a broad range of applications, which is why various training styles can be effective.
00:41 Training for hypertrophy requires activating specific signaling pathways in muscles, either through strong, frequent signals or a combination.
02:05 Blood Flow Restriction Training, using low load to fatigue, can also induce hypertrophy.
02:32 Different paths, such as mechanical tension or metabolic disturbance, can lead to hypertrophy.
03:29 A combination of bilateral (both limbs) and unilateral (single limb) exercises is essential.
04:36 Adjust exercise techniques based on individual biomechanics and results.
05:19 Exercise choice and order are interrelated, and their combination should be based on individual goals and preferences.
06:40 A minimum of 10 working sets per week per muscle group is needed for hypertrophy.
08:35 The type of exercise, like chin-ups, can affect which muscles are primarily activated.
09:17 For hypertrophy, you need to balance recovery with continued training.
10:26 Repetition ranges can vary between 4 to 30 reps, but sets should approach failure for maximum benefit.
13:55 Rest intervals between sets can be up to 3-5 minutes without affecting hypertrophy, but other training variables need to adjust.
16:02 Frequency of training matters less than total volume, but a mix of whole body and body part splits can be optimal.
17:54 Systemic damage and recovery are crucial; 3 out of 10 soreness is a threshold for assessing local training readiness.
20:32 Biomarkers like creatine kinase, LDH, and myoglobulin can indicate muscle damage and systemic problems.
21:01 Blood tests can provide insights into muscle breakdown and systemic issues.
21:14 Changes in sleep behavior can indicate systemic overload from training.
21:29 HRV (heart rate variability) is a sensitive marker for training changes, more so than resting heart rate.
21:42 A drop in motivation to train might indicate a need for rest or recovery.
21:56 For hypertrophy, volume is crucial. If tired, consider lighter exercises but aim to maintain volume.
22:10 Adjusting exercises (e.g., using machines or simpler movements) can help maintain training volume without straining the body.
Редактирано от Mod vege на 19.12.23 01:09.
| |
|
Тема
|
ООН: Ограничаването на месото ще намали замърсяван
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 20.12.23 22:00 |
|
|
ООН:
Консумацията на месо и млечни продукти трябва да бъде сведена до около 500 грама седмично, препоръчват изследователите от Великобритания
Намаляването наполовина на консумацията на месо и млечни продукти е един от начините, чрез които обществото може да намали замърсяването на въздуха, реките и почвата с азот, като същевременно ограничи приноса му за промяната на климата, предават ДПА и БТА, цитирайки доклад на ООН.
Азотът е безвреден газ в атмосферата, но в комбинация с кислород или водород се превръща в замърсител, който уврежда околната среда, убива дивата природа и трови белите дробове. Освен това се превръща в парников газ, който е 300 пъти по-силен от въглеродния диоксид.
Растенията се нуждаят от азот, за да се развиват, така че земеделските стопани използват тези химически съединения по полетата си, за да помогнат на своите култури, но в процеса на работа се създават огромни количества отпадъци.
При сегашните практики 80 на сто от разпръснатия азот не се усвоява от растенията, а изтича в околната среда, се казва в доклада.
Миналата година в Обединеното кралство по този начин са били изхвърлени торове на стойност 3,5 милиарда британски лири (4,45 милиарда щатски долара), което се равнява на общия размер на субсидиите за земеделие там, отбелязва ДПА.
ООН има за цел да намали азотните отпадъци с 50 на сто до 2030 г. и изследователи смятат, че най-добрият начин за постигане на тази цел е всички групи да предприемат умерени действия заедно, а не тежестта да падне върху един сектор.
Намаляването на консумацията на месо и млечни продукти до около 500 грама седмично, промяната на земеделските практики и използването на нови технологии, всичко това подкрепено от правителствени политики, е най-добрият начин да се забави изтичането на токсични вещества, които замърсяват реките и въздуха, който дишаме, твърдят изследователите.
Това обаче означава, че човек не трябва да изяжда повече от две пържоли или една кофичка от кисело мляко седмично.
"Нека си признаем, че постигането на целта за 2030 г. е изключително амбициозно", казва проф. Марк Сътън, съавтор на доклада и експерт по околна среда в Центъра по екология и хидрология на Обединеното кралство. "Ако искаме да я постигнем, какви са различните начини за това?... Всички ние трябва да се замислим за избора си на храна. Той влияе върху замърсяването на водата и климатичните промени. Така че всички трябва да дадем своя принос".
Учените от цяла Европа, ръководени от британския център, анализират 144 сценария, включващи различни нива на амбициозност в определени сектори. Те обаче се спират на 12, които отговарят на целта за 50% намаляване на азотните отпадъци.
Установено е, че намаляването на месото и млечните продукти наполовина, за разлика от веганството, работи най-добре в комбинация с други мерки. Сред тях са по-малко разхищение на храни от страна на търговците на дребно и потребителите, стимулиране на населението от страната правителствата да правят по-устойчив избор на храни и др.
Животновъдството е причина за 80% от емисиите на азотни парникови газове в Европа, като въздействието на говеждото месо е 25 пъти по-голямо от това на зърнените култури.
Ако хората консумират по-малко говеждо месо, това означава, че ще се намали броят на кравите. Това пък ще доведе до повече пространство за отглеждане на храна за хората, а не за животните. В момента 40 на сто от земеделската земя в Европа се използва за изхранване на добитъка.
Растителните диети изискват по-малко земя и торове, намаляват потреблението на енергия и увеличават устойчивостта ни към настоящите многобройни кризи: хранителна, енергийна и климатична, казва д-р Адриан Леип, учен в областта на околната среда в Европейската комисия и водещ редактор на доклада.
| |
|
|
|
. Should you worry?
| |
|
Тема
|
'Вътрешният саламандър'-как възстановява хрущял...
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 24.12.23 12:09 |
|
|
'Вътрешният саламандър' - ето как човек
Противно на всеобщото вярване, хрущялната маса в човешките стави може да се възстановява чрез процес, подобен на този при саламандрите, както и някои риби, възстановяващи своите крайници, разказват учените от Duke Health.
В публикацията си в Science Advances от 9-ти октомври, изследователите описват механизма, използван за възстановяване на нарушена хрущялна маса - разбира се, голяма необходимост от това имат ставите на глезените, за разлика от тези на таза, например. Откритието може да доведе до нов вид лечение за остеоартрита, най-честосрещаният проблем със ставите, според един от авторите, Virginnia Byers Kraus, професор във факултетите по Медицина, Патология и Ортопедична хирургия в Duke.
Kraus и колегите ѝ, а в това число и водещият автор д-р Ming-Feng Hsueh, успяват да определят възрастта на протеините, използвайки молекулярни часовници, интегрирани в аминокиселини, които се преобразуват с определена периодичност.
Новосъздадените протеини в тъканите имат по-малко или никакви преобразувания на аминокиселините, докато по-старите иммат много. Този процес позволява на учените да разберат за ключови протеини в човешкия хрущял, включително и колагени, доколко са стари или нови.
Изследователите откриват, че възрастта на хрущяла до голяма степен зависи от това къде в тялото се намира. Хрущялът в глезените е млад, по-стар е в колената и в тазобедрените стави. Тази корелация, между възрастта на хрущяла и на неговата позиция, съвпада с начина, по който някои животни възстановяват крайниците си - връхчетата (на краката и опашка) се възстановяват по-лесно.
Проучването също спомага за обяснението на това защо травимте в колената и тазобедрените стави отнемат повече време за възстановяване, и често се развиват в артрит, докато травмите в глезените се оправят по-бързо и с по-малко усложнения.
Учените допълнително открили, че молекули, наречени microRNA, регулират този процес. Не е изненадващо, че тези microRNA молекули са по-ефективни при животните, славещи се с регенеративните си способности.
Тези молекули също се намират и сред хората - еволюционен артефакт, който дава на хората възможността да възстановяват сами своите стави. Както при животните, активността на microRNA варира според позиционирането в тялото - по-висока в глезените, в сравнение с колената и бедрата. По-висока също и по повърхността на хрущяла, в сравнение с по-дълбоките му части.
"Развълнувани сме да научим, че тези възобновителни регулатори, присъщи за саламандрите, също се срещат и при хората." - разказва Hsueh. "Нарекохме го капацитет на "вътрешния саламандър"."
Ученинте споделят, че microRNA могат да се разработят в лекарства за превенция, забавяне и лечение на артрит.
"Вярваме, че можем да подобрим тези регулатори, за да възстановяваме увредения хрущял в проблемните стави. Ако открием кои регулатори ни липсват, за да достигнем капацитета на саламандрите, може да се сдобием и с възможността да възстановяваме повече от крайниците си при нужда." - разкрива Kraus. "Toва е фундаментален възстановителен механизъм, приложим за много други тъкани, не само при хрущялите."
| |
|
Тема
|
Best Way to Rid ALCOHOL (& SUGAR) Cravings
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 25.12.23 09:02 |
|
|
The #1 (& sugar cravings) - Youtube
Find out how to get rid of cravings for alcohol or sugar.
Today I’m going to cover the best remedy to help get rid of sugar cravings and cravings for alcohol: L-glutamine.
Glutamine is the most abundant amino acid in the body. Glutamine turns into glutamate, which is the most abundant neurotransmitter in the brain.
L-glutamine increases gluconeogenesis, which is the production of new sugar. This means that this amino acid can quickly turn to sugar and feed your brain cells, but it won’t spike your insulin.
Both sugar and alcohol can provide a sense of relief to some people. L-glutamine may help provide fuel to the brain and reduce stress, anxiety, and pressure—this may help reduce the need for alcohol and sugar. L-glutamine has many other potential health benefits, as well.
Alcohol consumption can block glutamine and all of the beneficial effects that come with it.
Other things can also create a glutamine deficiency, such as:
• Chronic stress
• Overtraining
• Trauma
• Chronic infection
• A lack of glutamine in the diet
Foods rich in glutamine:
• Beef
• Chicken
• Fish
• Eggs
• Dairy
• Cabbage
• Dark leafy green vegetables
You can also take L-glutamine as a supplement.
Other things that may help get rid of cravings for alcohol and sugar:
• Regular exercise without overtraining
• Getting enough sleep
• Reducing stress
• Consuming less alcohol
• Get on the keto diet and do intermittent fasting
Dr. Eric Berg DC Bio:
Dr. Berg, age 58, is a chiropractor who specializes in Healthy Ketosis & Intermittent Fasting. He is the author of the best-selling book The Healthy Keto Plan, and is the Director of Dr. Berg Nutritionals®. He no longer practices, but focuses on health education through social media.
| |
|
Тема
|
What Are Advanced Glycation End Products (AGEs)?
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 27.12.23 02:47 |
|
|
(AGEs)?
AGEs form when sugar interacts with proteins or fats in the bloodstream. High levels of AGEs have been linked to inflammation, oxidative stress, Alzheimer’s, diabetes, heart disease, and renal failure.
Overeating and obesity are known to cause serious health problems. They increase your risk of developing insulin resistance, diabetes, and heart disease (1Trusted Source).
However, studies have found that harmful compounds called advanced glycation end products (AGEs) may also have a powerful effect on your metabolic health — regardless of your weight.
AGEs accumulate naturally as you age and are created when certain foods are cooked at high temperatures.
This article explains all you need to know about AGEs, including what they are and how to reduce your levels.
What are AGEs?
Advanced glycation end products (AGEs) are harmful compounds that are formed when protein or fat combine with sugar in the bloodstream. This process is called glycation (2Trusted Source).
AGEs can also form in foods. Foods that have been exposed to high temperatures, such as during grilling, frying, or toasting, tend to be very high in these compounds.
In fact, diet is the biggest contributor of AGEs.
Fortunately, your body has mechanisms to eliminate these harmful compounds, including those involving antioxidant and enzymatic activity (3Trusted Source, 4Trusted Source).
Yet, when you consume too many AGEs — or too many form spontaneously — your body can’t keep up with eliminating them. Thus, they accumulate.
While low levels are generally nothing to worry about, high levels have been shown to cause oxidative stress and inflammation (5Trusted Source).
In fact, high levels have been linked to the development of many diseases, including diabetes, heart disease, kidney failure, and Alzheimer’s, as well as premature aging (6Trusted Source).
Furthermore, people who have high blood sugar levels, such as those with diabetes, are at a higher risk of producing too many AGEs, which can then build up in the body.
Therefore, many health professionals are calling for AGE levels to become a marker of overall health.
Summary
AGEs are compounds formed in the body when fat and protein combine with sugar. When they accumulate in high levels, they increase the risk of many diseases.
Modern diets are linked to high levels of AGEs
Some modern foods contain relatively high amounts of AGEs.
This is mostly due to popular methods of cooking that expose food to dry heat.
These include barbecuing, grilling, roasting, baking, frying, sautéing, broiling, searing, and toasting (7Trusted Source).
These cooking methods may make food taste, smell, and look good, but they may raise your intake of AGEs to potentially harmful levels (8Trusted Source).
In fact, dry heat may increase the amount of AGEs by 10–100 times the levels of uncooked foods (7Trusted Source).
Certain foods, such as animal foods that are high in fat and protein, are more susceptible to AGE formation during cooking (7Trusted Source).
Foods highest in AGEs include meat (especially red meat), certain cheeses, fried eggs, butter, cream cheese, margarine, mayonnaise, oils, and nuts. Fried foods and highly processed products also contain high levels.
Thus, even if your diet appears to be reasonably healthy, you may consume an unhealthy amount of harmful AGEs just because of the way your food is cooked.
Summary
AGEs can form inside your body or the foods you eat. Certain cooking methods can cause their levels in food to skyrocket.
When AGEs accumulate, they can seriously damage health
Your body has natural ways of getting rid of harmful AGE compounds.
However, if you consume too many AGEs in your diet, they’ll build up faster than your body can eliminate them. This can affect every part of your body and is linked to serious health problems.
In fact, high levels are associated with the majority of chronic diseases.
These include heart disease, diabetes, liver disease, Alzheimer’s, arthritis, kidney failure, and high blood pressure, among others (9Trusted Source, 10Trusted Source, 11Trusted Source, 12Trusted Source).
One study examined a group of 559 older women and found those with the highest blood levels of AGEs were almost twice as likely to die from heart disease than those with the lowest levels (11Trusted Source).
Another study found that among a group of individuals with obesity, those with metabolic syndrome had higher blood levels of AGEs than those who were otherwise healthy (13Trusted Source).
Women with polycystic ovary syndrome, a hormonal condition in which levels of estrogen and progesterone are unbalanced, have been shown to have higher levels of AGEs than women without the condition (14Trusted Source).
What’s more, high consumption of AGEs through diet has been directly linked to many of these chronic diseases (5Trusted Source, 15Trusted Source).
This is because AGEs harm the body’s cells, promoting oxidative stress and inflammation (16Trusted Source, 17Trusted Source, 18Trusted Source).
High levels of inflammation over a long period can damage every organ in the body (19Trusted Source).
Summary
AGEs can build up in the body, causing oxidative stress and chronic inflammation. This increases the risk of many diseases.
Low-AGE diets may improve health and reduce the risk of disease
Animal and human studies suggest that limiting dietary AGEs helps protect against many diseases and premature aging (20Trusted Source).
Several animal studies have shown that eating a low-AGE diet results in a lower risk of heart and kidney disease, increased insulin sensitivity, and lower levels of AGEs in blood and tissues by up to 53% (21Trusted Source, 22Trusted Source, 23Trusted Source, 24Trusted Source, 25Trusted Source).
Similar results were observed in human studies. Restricting dietary AGEs in both healthy people and those with diabetes or kidney disease reduced markers of oxidative stress and inflammation (26Trusted Source, 27Trusted Source, 28Trusted Source).
A 1-year study investigated the effects of a low-AGE diet in 138 people with obesity. It noted increased insulin sensitivity, a modest decrease in body weight, and lower levels of AGE, oxidative stress, and inflammation (29Trusted Source).
Meanwhile, those in the control group followed a diet high in AGEs, consuming more than 12,000 AGE kilounits per day. AGE kilounits per liter (kU/l) are the units used to measure AGE levels.
By the end of the study, they had higher AGE levels and markers of insulin resistance, oxidative stress, and inflammation (29Trusted Source).
Although a reduction in dietary AGEs has been shown to offer health benefits, currently there are no guidelines regarding safe and optimal intake (7Trusted Source).
Summary
Limiting or avoiding dietary AGEs has been shown to reduce levels of inflammation and oxidative stress, thus lowering the risk of chronic disease.
So how much is too much?
The average AGE consumption in New York is thought to be around 15,000 AGE kilounits per day, with many people consuming much higher levels (7Trusted Source).
Therefore, a high-AGE diet is often referred to as anything significantly above 15,000 kilounits daily, and anything well below this is considered low.
To get a rough idea of whether you’re consuming too many AGEs, consider your diet. If you regularly eat grilled or roasted meats, solid fats, full-fat dairy, and highly processed foods, you’re probably consuming fairly high levels of AGEs.
On the other hand, if you eat a diet rich in plant foods, such as fruits, vegetables, legumes, and whole grains, and consume low-fat dairy and less meat, your AGE levels will likely be lower.
If you regularly prepare meals with moist heat, such as soups and stews, you’ll also be consuming lower levels of AGEs.
To put this in perspective, here are some examples of AGE amounts in common foods, expressed as kilounits per liter (7Trusted Source):
1 fried egg: 1,240 kU/l
1 scrambled egg: 75 kU/l
2 ounces (57 grams) of toasted bagel: 100 kU/l
2 ounces of fresh bagel: 60 kU/l
1 tablespoon of cream: 325 kU/l
¼ cup (59 ml) of whole milk: 3 kU/l
3 ounces of grilled chicken: 5,200 kU/l
3 ounces of poached chicken: 1,000 kU/l
3 ounces of French fries: 690 kU/l
3 ounces of baked potato: 70 kU/l
3 ounces (85 grams) of broiled steak: 6,600 kU/l
3 ounces of braised beef: 2,200 kU/l
Summary
If you regularly cook foods at high temperatures or consume large amounts of processed foods, your AGE levels are probably high.
Tips to reduce AGE levels
Several strategies can help you reduce your levels of AGEs.
Choose different cooking methods
The most effective way to reduce your intake of AGEs is to choose healthier cooking methods.
Rather than using dry, high heat for cooking, try stewing, poaching, boiling, and steaming.
Cooking with moist heat, at lower temperatures, and for shorter periods, all help keep AGE formation low (7Trusted Source).
In addition, cooking meat with acidic ingredients, such as vinegar, tomato juice, or lemon juice, can reduce AGE production by up to 50% (7Trusted Source).
Cooking over ceramic surfaces — rather than directly on metal — can also reduce AGE production. Slow cookers are thought to be one of the healthiest ways to cook food.
Limit foods high in AGEs
Fried and highly processed foods contain higher levels of AGEs.
Certain foods, such as animal foods, also tend to be higher in AGEs. These include meat (especially red meat), certain cheeses, fried eggs, butter, cream cheese, margarine, mayonnaise, oils, and nuts (7Trusted Source).
Try to eliminate or limit these foods and instead choose fresh, whole foods, which are lower in AGEs.
For example, foods such as fruits, vegetables, and whole grains have lower levels, even after cooking (7Trusted Source).
Eat a diet full of antioxidant-rich foods
In laboratory studies, natural antioxidants, such as vitamin C and quercetin, have been shown to hinder AGE formation (30Trusted Source).
Moreover, several animal studies have shown that some natural plant phenols can reduce the negative health effects of AGEs (31Trusted Source, 32Trusted Source).
One of these is the compound curcumin, which is found in turmeric. Resveratrol, which can be found in the skins of dark fruits like grapes, blueberries, and raspberries may likewise help (31Trusted Source, 32Trusted Source).
Therefore, a diet full of colorful fruits, vegetables, herbs, and spices may help protect against the damaging effects of AGEs.
Get moving
Aside from diet, an inactive lifestyle can cause AGE levels to skyrocket.
In contrast, regular exercise and an active lifestyle have been shown to reduce the amount of AGEs in the body (33Trusted Source, 34Trusted Source).
One study in 17 middle-aged women found that those who increased the number of steps they took per day experienced a reduction in AGE levels (33Trusted Source).
Summary
Choosing healthier cooking methods, limiting foods high in AGEs, eating more antioxidant-rich foods, and exercising regularly can all help reduce AGE levels in the body.
The bottom line
Modern diets are contributing to higher levels of harmful AGEs in the body.
This is concerning, as high AGE levels are linked to the majority of chronic diseases. The good news is that you can lower your levels with a few simple strategies.
Choose whole foods, healthier cooking methods, and an active lifestyle to protect your health.
| |
|
Тема
|
Reverse Glycation for a Longer and Healthier Life
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 27.12.23 03:54 |
|
|
There are trillions of biochemical reactions going on in your body every second of your life. Some reactions are tearing and some are repairing, and in order for you to remain healthy the net total of reactions must equate to more repairing than tearing. Do you follow me thus far?
I once saw a funny tee shirt that read, “Eat well, exercise daily…die anyway.” Admittedly, this statement is a true statement; in the end, something always gets us. The part that is left out of this witty testament, however, is what happens in between birth and death.
There is a story of a widow who was bringing her great-grandchild to visit her husband’s grave. When they arrive at the site she says to her great-grandchild, “What do you think is the most important piece of information on the gravestone?” The child says, “Well, his birth year, because if he were never born, then we would not be here today.” She smiles and says, “No, try again.” He thinks for a second and says, “The date of his death, then, because that is the day that we all remember him?” She replies, “No, but they are all good answers,” she continues, “the most important information on his gravestone is the little dash in between his birth year and the year of his death because it is how we live that matters!” There is great wisdom in that statement, and that wisdom applies to our health. We cannot control our birthday, nor can we control the fact that one day we will leave this life, but we do have control over how long we stay and how we feel while we are here!
So let’s talk a bit about aging…
There are many theories about what causes us to age. Some believe it is free radicals, some believe it is predetermined in our genetics, some believe it is the toxins and others believe it is stress. The truth of the matter is aging is likely a normal process that is controlled by all of the above-mentioned factors and then many others that we have not yet described.
Researchers have not discovered a way to stop aging, but they have discovered ways of slowing the process and, in many situations, reversing some of the ravages of premature aging. As with any situation, the first thing to do whenever we find ourselves in a ditch is to stop digging! Today’s article is dedicated to one of the most important ways that we dig our hole deeper and thus speed the process by which we age. In addition, when we control this process, we can actually see the reversal of many of the signs of aging! So let’s get started with our discussion on a process called GLYCATION!
Glycation occurs when the body’s proteins react with sugar forming a substance in the body called Advanced Glycation End or AGEs for short. While glycation is a normal process of everyday metabolism, the rate of glycation and thus aging is significantly increased by the Standard American Diet (SAD) and lifestyle. We will talk more about this later. For now, let’s continue with our discussion about what glycation is and why it is so devastating to health.
To help you visualize the process of glycation, imagine a fresh hamburger patty. When the patty is uncooked, the patty is soft, pink and malleable; however, if we cook it, the patty turns brown and becomes harder and less shapeable. That browning effect comes from the proteins reacting with the sugars in the meat in a process similar to what happens in the body. That’s right, the meat gets “glycated” by the cooking process. In the body, glycation causes tissues to become harder, thicker and less pliable. This process results in:
Cataracts – The lens becomes cloudy and thicker until vision is impeded. This process is similar to the process of cooking an egg white. It starts out clear but becomes white and cloudy after the proteins in the egg become glycated by the cooking process.
Hardening of the arteries
Wrinkles and loss of skin suppleness
Kidney damage and failure
Loss of muscle flexibility
Nerve damage
You can see how widespread and potent the aging effects of glycation can be to the tissues of the body. Because proteins make up a large percentage of the body’s structures, there is no tissue or organ that is safe from the process of glycation.
Glycation occurs more aggressively in diabetics, and that is what makes this disease such a devastating condition. In fact, Lancet, a well respected, peer-reviewed journal, estimates that diabetes ages the average heart by 40 years. The majority of this problem is directly related to the glycation process. So, what do we do about it?
Preventing and Reversing Glycation
Advanced Glycation End products occur from many different reactions in the body. To achieve the most dramatic decrease in the glycation stress of the body, we will want to implement a multifactor approach. With that said, we start with the most powerful way to decrease the formation of these powerful aging agents.
In chemistry, one way to decrease the number of chemical reactions that occur in a test tube is to simply add less of one of the chemicals. In the situation of glycation, the more sugar that is available, the more likely glycation is to occur. Simply decreasing the amount of sugar in the blood will decrease the amount of glycation that can occur. No other change in lifestyle will have such a dramatic effect on glycation.
For those of you who are saying, “but I don’t eat a lot of sweets!” you are not safe either if your diet is filled with carbohydrates like bread, pasta, and cereals. In the body, these carbohydrates are digested and absorbed as sugar. So, the first step is always limit the amount of sugar AND carbohydrates in the diet (especially refined carbohydrates).
The second step to controlling glycation is to enhance the body’s ability to process and utilize sugar so that it doesn’t hang around and wreak havoc in the blood. This means EXERCISE! The more you exercise, the more sugar your body is able to burn away. This means that there will be less sugar available to lead to glycation.
Now that we have talked about the bread and butter of controlling glycation, we can talk about things that we can do to reverse glycation that has occurred before it causes permanent changes. Scientists have found that a number of nutritional components in the diet play a very important role in controlling glycation and even reversing it! These compounds include:
Carnosine a combination of two amino acids beta-alanine and histidine. Research has found carnosine to be a potent inhibitor of glycation. In test tube studies, carnosine has been able to reverse aging damage to cells, resulting in more youthful and efficient function. In one human study, 15 healthy subjects were given histidine and carnosine. The researchers found that these compounds protected the LDL (bad cholesterol) from glycation and oxidation. In order to achieve a significant blood level, it is recommended that 1,000-1500 mg of carnosine be used in a supplement program.
Benfotiamine is a fat-soluble form of thiamine. Aside from benfotiamine’s anti-glycation effect, it also appears to protect enzymes, heal damaged nerves, and decrease inflammation which is triggered by elevated blood sugar. 150 mg once or twice daily.
Beta Alanine is an amino acid that is the precursor to carnosine. While carnosine appears to work on the fast-forming glycation compounds, beta-alanine acts on slower forming glycating products. Recent studies suggest that beta-alanine significantly increases carnosine production in the muscles. Recommended dose is 1,000 mg twice daily.
Glycation is, no doubt, one of the most powerful promoters of the aging process. Although we may not be able to stop it entirely, using diet, exercise, and cutting-edge supplements, we can significantly inhibit it and even reverse some of the damage caused by already existing Advanced Glycation End products.
If you have metabolic syndrome or diabetes, then you will want to take an aggressive stance on fighting these harmful compounds. Although the science of these supplements is in the early stages of discovery, I feel that there is sufficient scientific evidence to warrant their use. I feel that we can expect to see a decrease in complications associated with diabetes and possibly a slowing of the aging process in otherwise healthy people. I look forward to confirming this hypothesis as more research comes to light.
Some of the items described in this article have been combined into one formula called Mitochondrial Optimizer by Life Extensions.
For pharmaceutical grade vitamins and supplements, be sure to shop The Expert Nutrition Center! We strongly believe in educating our customers as to why and how their supplements can help them improve their quality of life. If you would like to learn more about our products, please feel free to contact us today 888-794-4325. Dr. Ray Hinish would love to answer all of your questions and help guide you to the product that would be best for you.
| |
|
Тема
|
What is Allulose? - low calorie sugar
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 02.01.24 19:22 |
|
|
Allulose is a low calorie sugar with the same clean, sweet taste you expect from sugar. Soon you’ll be able to find it in a wide range of foods and beverages to support a healthy lifestyle.
Allulose is one of many different sugars that exists in nature in very small quantities. It was initially identified from wheat and has since been found in certain fruits including jackfruit, figs and raisins.
Allulose is naturally present in small quantities in a variety of sweet foods like caramel sauce, maple syrup and brown sugar.
A monosaccharide, or simple sugar, allulose is absorbed by the body, but not metabolized so it is nearly calorie-free.
| |
|
Тема
|
Извлечи максимума от протеините, които приемаш
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 09.01.24 02:21 |
|
|
Години наред различните фитнес маниаци и учени водят спор относно оптималното количество протеин, което човек трябва да приема, за да достигне максимален растеж.
Мнозина вярват, че е хубаво да се приемат по 2-4 грама на всеки килограм телесна маса дневно. Други пък смятат, че количеството трябва да е около 0.5-1.5 грама на килограм. Разбира се, често се случва така, че всеки сляпо вярва и държи на своето до последно. Дали обаче истината не се крие в реалното количество, което тялото може да приеме и най-вече усвои?
Извлечи максимума от протеините
Протеините са изключително важен фактор, без значение дали целиш мускулен растеж, горене на мазнини или подобряване на представянето в залата. Няма как да не се съгласим с това. Също няма как и да отречем, че препоръчителният дневен прием е прекалено малък за всеки, който има намерение да гради мускулна маса.
Има идея, че човек може да усвои само 20-25 грама протеин за едно ядене. За да преодолеят тази бариера, някои ядат по 6-8 пъти на ден. Благодарение на науката обаче, вече сме наясно, че това е просто един мит.
Някои проучвания дори сочат, че при едно ядене трябва да се приемат по 31-55 грама, като техният брой за деня е редно да бъде общо четири.
Някои учени също предполагат, че няма горна граница за анаболната реакция към приетите протеини. Приемането на повече протеини единствено води до по-голям протеинов синтез (в граници, разбира се), като също така и потиска загубата на мускулна маса.
Чудесни новини, но освен да плеснем по още една пържола в чинията и да си правим по няколко протеинови шейка на ден, какво друго бихме могли да направим, за да извлечем максимума от протеините, които приемаме?
Работата е там, че правилното усвояване е по-важно от всичко останало. Ако не можеш да усвоиш протеините, няма как да ти помогнат да натрупаш мускули. Друг ключов момент е, че ако не можеш да усвоиш протеините, е възможно те да навредят на чревния тракт, да повлияят на цялостната ти способност да усвояваш храни, като също не е изключено да си навлечеш и разни възпаления.
Следните съвети обаче ще ти помогнат да извлечеш възможно най-много ползи от протеините, оптимизирайки усвояването им:
Обръщай внимание на това, което ядеш със самите протеини
Мнозина са свикнали с идеята, че за да трупаш мускулна маса, трябва да приемаш животински протеини. Това, на което малко хора обаче обръщат внимание е, че това, което се приема с този животински протеин понякога може да попречи на правилното му усвояване.
Може да прозвучи объркващо, но повечето 'здравословни' храни, които бодибилдърите приемат - като овес, кафяв ориз и киноа, обикновено съдържат и не толкова полезните фитати.
Фитатите са съединения, които се закачат за хранителните елементи и минерали, пречейки на тяхното усвояване. Така те могат да лишат човек от иначе важните желязо, магнезий и цинк. Фитатите също се закачат и за протеините, правейки ги по-устойчиви на трипсин и други ензими, които спомагат за храносмилането - заради това протеините стават по-трудни за усвояване.
И въпреки че стандартната порция овес, кафяв ориз, боб или киноа няма да навреди на усвояването на храните, е важно да си припомним, че по-отдадените на мускулния растеж хора са склонни да приемат много по-големи количества от тези храни от обикновения човек.
Но това да не те притеснява. Ето няколко съвета, които ще ти помогнат да извличаш ползите от тези храни, без да пречиш на усвояването на минералите и протеините:
Замести кафявия ориз с бял. Белият ориз предлага перфектните въглехидрати за атлетите и бодибилдърите. Отстранявайки обвивката на ориза, можеш да се отървеш от нежеланите фитати. Така ще си осигуриш източник на лесни за усвояване въглехидрати, които набързо могат да те презаредят запасите на гликоген в тялото ти и да ти помогнат с възстановяването.
Подготвяй семената, зърнените и бобените култури, както и ядките по подходящ начин. Те са пълни с важни хранителни елементи, но фитатите в тях сериозно пречат на тяхното правилно усвояване. Накисвайки ги за през нощта обаче, значително можеш да намалиш количеството на фитати и да усвояваш повече от това, което наистина ти трябва.
Понякога дори можеш и да ги оставиш да покълнат - така те ще започнат да произвеждат също витамин C, витамин B и каротен. Това се отнася с пълна сила за киноата, която крие изключително количество аминокиселини, стига да е покълнала.
Не яж соя, освен ако не е ферментирала. Соята крие в себе си изключително много фитати.
Следи внимателно какво има в протеиновите барчета, към които прибягваш понякога. Някои компании обичат да слагат соя и други не особено желани съставки просто за пълнеж.
Ако все пак приемаш богати на фитати храни при някое от яденията, пробвай да хапнеш и малко плодове и зеленчуци, които са богати на витамин C. Вариант е също да взимаш витамина и като добавка. Витамин C спомага за борбата с фитатите и подобрява усвояването на храните.
Дъвчи хубаво храната
Храносмилането започва още в устата и колкото повече дъвчеш храната си, толкова повече я излагаш на слюнчените ензими, които спомагат за разграждането ѝ преди да стигне до стомаха. Това намалява вероятността несмляни частици храна да стигат до чревния тракт и да оказват вреда на чревната стена, което само по себе си може да доведе до инфекции. Инфекциите пък водят до болки в ставите, по-нисък тестостерон и по-висок риск от хронични заболявания.
Това е също вярно и за протеините. Няма значение дали си набавяш протеините от щастлива кравичка, на която ѝ е било баяно всяка вечер преди лягане, ако не дъвчеш месото както трябва.
За да свикнеш да дъвчеш, спри да ядеш докато ходиш или работиш. Храни се седнал на маса, бавно, с нож и вилица. След всяка хапка оставяй приборите и не ги подхващай отново докато не си свършил напълно с дъвченето и преглъщането. Колкото и абсурдно да звучи, стреми се да дъвчеш всяка хапка по 40 пъти.
Погрижи се за стомашната киселина
Никой не харесва стомашната киселина, защото мнозина смятат, че причинява разни болежки. В смисъл... щом го говорят по телевизионните реклами, значи няма как да не е вярно, нали?
Ами, не. Повечето, които страдат от киселини в стомаха всъщност не произвеждат достатъчно стомашна киселина по принцип. Това кара тялото да произвежда допълнително, и то излишна, при прием на храна.
Гледай да не спираш по какъвто и да бил начин производството на стомашна киселина. Истината е, че хидрохлорната киселина (HCL) играе изключително важна роля при обработката на приетите протеини, тъй като седи в стомаха и само чака да продължи към дванадесетопръстника и тънкото черво.
Това е ключов момент от храносмилането, тъй като в тънкото черво се усвояват около 90% от хранителните елементи. То обаче не може да си свърши работата както трябва, освен като въпросната киселина (HCL) не е започнала процеса по разграждане на храната както подобава. Без достатъчно HCL, тялото буквално започва да изхвърля приетите протеини, като също има вероятност чревната стена да бъде наранена.
Затова е важно да се отбягват и антиацидите, които пречат на усвояването на протеини и дори след време могат допълнително да влошат храносмилането.
Ако не представлява някаква трудност, изчаквай 15 минутки след всяко ядене преди да се отдадеш на 20-минутна разходка. Изследванията сочат, че тази практика спомага при борбата с киселините в стомаха и другите подобни болежки.
Помагай си с пробиотици - приемай ферментирали храни
Пробиотиците са тези добри бактерии, които живеят в храносмилателната ти система. Те спомагат за храносмилането и за благосъстоянието на цялата система, но също биха били и от полза за извличането на максимума от приетите протеини. Всъщност, консумацията на 100 милиарда бактерии с белтъчините може да подобри усвояването на левцин до 20%.
Проучванията също сочат, че комбинирането на пробиотици с протеини намалява щетите върху мускулите, подобрява възстановяването и увеличава физическото представяне.
За да извлечеш още повече ползи, пробвай да приемаш по поне 100 милиарда бактерии два пъти дневно. Когато търсиш своята марка, гледай да бъдат съхранявани в хладилник или с лед. Консумацията на капсули с мъртви бактерии няма да ти бъде от полза по никакъв начин.
Като допълнение, можеш да добавяш и ферментирали храни към всяко ядене. Това ще спомогне за поддържането на популацията от добри бактерии в храносмилателната система. Киселото зеле, туршията, комбучата и кефирът са пълни с живи пробиотици, които могат да ти бъдат верни приятели в борбата за мускули и сила.
| |
|
Тема
|
Изпиваме хиляди частици пластмаса с един литърH2O
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 10.01.24 03:28 |
|
|
Наночастиците са по-малки от 1 микрометър и могат да влязат в кръвоносната система, в мозъка и сърцето, сочи научно изследване
Един литър бутилирана вода съдържа стотици хиляди частици пластмаса, съобщи АФП. Досега се смяташе, че съдържанието е сто пъти по-ниско.
Ново научно изследване е преброило средно 240 000 частици пластмаса на един литър. Тествани са различни популярни марки, съобщава БТА.
Изследването е публикувано в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) и повдига въпроси за потенциалните последствия върху здравето.
Не препоръчваме да не се пие бутилирана вода, когато е необходимо, защото рискът от дехидратация може да бъде по-сериозен от потенциалните последствия от излагане на наночастици, каза пред АФП Бейчжан Ян, съавтор на изследването.
Наночастиците пластмаса, които се откриват навсякъде, привличат все повече внимание през последните години.
Микропластмасите са с размер под 5000 микрометъра (около 5 мм), а наночастиците са по-малки от 1 микрометър. Те са толкова малки, че могат да влязат в кръвоносната система и в органи като мозъка и сърцето.
Изследванията върху последствията за екосистемата и човешкото здраве все още са ограничени, но някои проучвания вече показват, че може да се стигне до увреждания - като например върху репродуктивната система.
За настоящото изследване е използвана нова лазерна техника. Изследвани са три марки вода, без да се споменава кои. "Мислим, че всички марки вода съдържат наночастици, затова цитирането би било некоректно", каза Бейчжан Ян.
Резултатите показват, че всеки литър съдържа между 110 000 и 370 000 частици на литър, от които 90 процента са наночастици. Останалите 10 процента са микрочастици.
Най-често се открива найлон - вероятно попаднал във водата чрез пластмасовите филтри, използвани за пречистване. На второ място е полиетилентерефталатът (PET) - материалът, от който са произведени бутилките.
Учените се надяват да имат възможност да тестуват чешмяна вода. Тя също съдържа микропластмаси, но в по-малко количество.
Редактирано от Mod vege на 12.01.24 01:06.
| |
|
Тема
|
Diet of Harvard Genetics Professor David Sinclair
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 12.01.24 02:57 |
|
|
I AVOID 5 FOODS & my body is 30 YEARS YOUNGER!
| |
|
Тема
|
COUNTERING CARBAMYLATION CONSERVES MUSCLE:Nun Amen
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 13.01.24 13:46 |
|
|
Nun Amen-Ra
Excessive ingestion of protein (particularly meat) engenders increased ammonia in the body and this ammonia is metabolized into urea. The resultant urea wreaks damage upon the body's proteins and potentiates Sarcopenia (progressive muscle atrophy). Carbamylation is the word reserved for the condition under which urea and its metabolites form chemical complexes with proteins. Along with Glycation and Carbonylation, these three sources of protein damage are primary determinants of the rate of aging and play causal roles in various diseases and debilitating disorders. Each of the aforementioned 'Protein Pathomorphoses' is separately explained in the Tripartite First Tractate of AIR Volume II ('Essentials of the Amen Fast'). The relevance of these processes to muscle maintenance is discussed in the Second Tractate of Volume IV ('The Prolongevity Power of Resistance'). However, whereas particular attention is accorded to the role of Carbamylation in compromising muscle function in AIR IV:II, it is the forthcoming Fifth Volume of AIR ('Essentials of the Amen Apothecary') that elaborates a list of agents included in the Architekton's own individual Formulary that are found to be effective in forestalling urea-driven muscle damage.
In the main, this message is meant to remind my Readers awaiting the release of AIR Volume V (in Spring 2024), that they will be well served by studying AIR II:I-B and AIR IV:II in preparation. Lay your foundation for further learning.
Dr. Nun S. Amen-Ra, Dr.PH, MA, MSEd, MSW, LMSW
The Architekton
12 January MMXXIV
Bw-Ka-Nun Valley
Редактирано от Mod vege на 13.01.24 13:43.
| |
|
Тема
|
Емил Златев: 5 показателя за нормално хранене...
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 09.02.24 03:58 |
|
|
Емил Златев
ВЪПРОС:
“Емо, как след храна да разберем, че обемът и съставките на храненето са били както трябва?”
ВЪПРОС:
“… и след всичко това се питам дали има начини, минути след нахранване вече да знаем, че сме спазили всички природосъобразни изисквания?”
—
ОТГОВОР:
Въпросите са абсолютно навременни, защото всяко неправилно съчетано и превишено по обем хранене води до образуване на натоварващи вътрешните физиологични системи химически съединения или…
Или до образуването на отровни такива.
Което в недълъг времеви период води до отчетливи проблеми със здравето: настинки, бактериални инфекции, влошена работа на стомаха и червата, спад в имунната система, синузити, ангини, бронхити, пневмонии, повишена кръвна захар, повишен холестерол и пр.
—
ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА СЪЧЕТАНИЯТА
Без значение дали сте спазили обема, има комбинации от продукти, които (в по-кратък или по-продължителен срок) Задължително Водят До Здравословни Проблеми.
На първо място са млечните произведения: мляко (прясно и кисело), сирене, кашкавал, извара, сметана.
Колкото и да не им се вярва на някои, когато спрете млечните храни (и пооформите хранителния си режим), вие (почти) ще се сбогувате с настинките, хремите, проблемите с гърлото, синусите, херпесите (т. нар. стресници), бронхитите, пневмониите, високото кръвно, бъдещите сърдечни проблеми, остеопорозата и пр.
В над 60% здравето ви ще претърпи много сериозна промяна.
И оттук:
Всяка храна, съчетана с млечни произведения (без кравето масло), задължително влиза в графата вредни, а в продължителен период – отровни.
Особено вредни са съчетанията
боб (леща) + мляко/млечни
риба + мляко/млечни
птици + мляко/млечни
месо (червено, дивечово и пр.) + мляко/млечни
яйца + мляко/млечни
тесто (хляб, баници, тутманици, кифли и пр.) + мляко/млечни
захар + мляко/млечни
млечни + млечни (прим. мляко + сирене, кашкавал, извара и пр.)
Единствената, що-годе приемлива комбинация е мляко/млечни + зеленчуци, но…
Но отново ще стигате до хреми, проблеми с гърлото, общи неразположения и в дългосрочен план – отново тежки проблеми.
—
НАШИТЕ ПРЕДЦИ
Ако някой мисли, че нашите дядовци и баби (и техните баби и дядовци) са яли мляко по една кофичка всеки ден, пак да си помисли, но преди това да проведе сериозно проучване, защото:
Млякото винаги е било сезонна храна, сиренето, изварата и кашкавалът също. Хората са били крайно бедни (цели векове 95% от народа са се хранили основно с варен булгур и ряпа), имали са млякото и млечните за деликатес и са отчупвали по едно парче (около 150-200 гр.), но…
Но е имало цели сезони, когато никакво мляко и млечни не са се консумирали. Бегъл и непълен поглед върху темата дава филмът “Господин за един ден” с незабравимия Тодор Колев. Действието се развива преди век, но ако се върнем два-три века назад, битът на някогашните българи става буквално неразбираем и несмилаем за днешните, изнежени, абсолютно незапознати с националната ни история, МОЛ-ски българи.
Някога (ние помним) истинското мляко ставаше негодно след ден-два (два, ако е в хладилника), а днес…
Днес млякото не се разваля по половин година и повече, защото…
Защото не е мляко, а убийствен, целенасочено създаден ГМО продукт, като нейде по веригата е онзи извратен никаквец Бил Гейтс, Давос-групарите, а в дъното са неимоверно богатите, също извратени Евгеници-Човекомразци В Сянка. В по-близък план са нашенските предатели и откровени убийци на българи в Народното Събрание, които съсипаха животновъдството и млеконадоя.
Но в края на краищата всяко нещо си идва на мястото и ненаученият отпреди осемдесет години урок предстои да бъде повторен.
Бай Ставри и така нататък.
За който от тия стигне до бай Ставри.
—
ОБОБЩЕНО ЗА МЛЯКОТО
1) Има ли редовна употреба на мляко в храната ви, вече сте на пътя към болестите
2) Има ли мляко плюс тестени, има образуване на неразтворими химически съединения, които в продължителен период (задължително) водят до (поне) едно от болестните отклонения: редовни настинки, бактериални инфекции, ошипяване, остеопороза, високо кръвно, висок холестерол, жлъчно-чернодробни проблеми и пр.
3) Има ли мляко плюс риба/птици/червено месо, мляко плюс яйца и риба плюс боб/леща, в тялото се натрупват отровни химически съединения, които затормозяват и променят дейността на клетките. Освен комплекса настинки/хреми/пневмонии, в продължителен период стигаме до най-тежките болести, вкл. рак.
Ето защо, дори да спазите обема на храненето (две шепи), но в него има комбинации на мляко плюс каквото и да е, яденето е далеч от изискванията за здраве.
—
БЯЛА ЗАХАР
Всичко, което беше казано за млякото, важи на 100% и за бялата захар.
Употребата на бяла захар (самостоятелно или в комбинация) лишава тялото от вода, изземва цялата витаминна гама (оставате без грам витамини и най-вече жизненоважния, ежедневно необходим вит. С), води до разпад на костите, обърква дейността на храносмилателните сокове, унищожава добрите чревни бактерии и в продължителен период води до психически разстройства и подтиква клетките към образуване на ракови тумори.
—
ПЕТ ПРИЗНАКА, ЧЕ ХРАНЕНЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕНО
1) КИСЕЛИНИ
Този признак не се нуждае от разясняване.
Наличието на киселини говори, че почти всичко в конкретното хранене е грешка: количество, съставки, комбинации.
При консумиране на три блюда (първо, второ и трето) киселините са (почти) редовни.
2) ВОДА И ТЕЧНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ
Над 50% от храната в стомаха ви, смесена с вода, остава несмляна и натоварва абсолютно всички телесни системи.
3) ЖЕЛАНИЕ ЗА СЪН СЛЕД НАХРАНВАНЕ
Един от най-ярките признаци, че натъпканото в стомаха и червата ви изземва енергията и жизнената ви сила.
Голямото количество храна убива сърцето.
Лошите комбинации отравят тялто и съсипват имунната система.
Водата по време на хранене обезводнява тялото.
Всичко това води до автоматично изключване на ненужните за момента системи, прим. двигателната (мускули, кости, сухожилия, нерви и пр.) и желание за сън.
Храним се, за да имаме сила и енергия, не да спим след това. Все едно да напълним резервоара на колата си, а тя да не иска да тръгне.
3) ПОДУВАНЕ НА СТОМАХА, КОРЕМА, ТЕЖЕСТ И НАЛИЧИЕ НА ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО ГАЗОВЕ
По време на хранене и след него, в стомаха и червата се отделят нормално количество газове, които човек изпуска.
Когато обаче газообразуването е патологично, редовно и голямо по обем, имаме изцяло погрешно хранене: превишено количество, лоши комбинации, вода/течности по време на хранене, наличие на неразградими и отровни съединения и още и още.
4) ЗАПУШВАНЕ НА НОСА И ХРАЧКИ
При неправилни комбинации, след натрупването на отровни субстанции в стомаха и червата, лимфната система буквално сдава багажа.
Обикновеното елиминиране на отровите престава, а навлизащите с храната биват пренасочени към най-близките депа за изхвърляне – гърло, нос, дробове.
Ако храната е чиста, малка по количество и правилно комбинирана, запушването на носа и храчките не се наблюдават.
5) НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ СВИЕМ НА ДВЕ СЛЕД ХРАНЕНЕ
Снимката донякъде е илюстрация към точка №5 и е отпреди седмица в един от най-студените дни по Дряновската река.
Ако след нахранване не можете да се наведете надолу, защото всичко ще изскочи през устата ви (ще повърнете), количеството на конкретното хранене е сгрешено.
След нахранване трябва да сте в състояние да бягате, да тренирате, да се навеждате и да оцелявате (почти) както и когато стомахът ви е празен.
—
КОГАТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ И СЕ ХРАНИ СКРОМНО
Той изгражда безпогрешно усещане за количеството и съставките, необходими за храненето му.
Ежедневно преяждащите (това са над 90% от хората, вкл. децата) нямат никаква възможност да си създадат реална представа за необходимото количество и нужните на тялото съставки и комбинации.
Възрастните отглеждат и възпитават (болни от преяждане и обездвижване) деца, които преповтарят “наученото” и на свой ред учат на същото своите деца.
Получава се наслагване на десетки поколения болни хрантутници, мързеливци, абсолютно нетрениращи, абсолютно обезверени, със слаба и лабилна психика, вярващи на всички тенденциозни глупости по телевизията (яжте хамбургери, пийте енергийни напитки, кока-кола, алкохол, тъпчете пици, сладки, яжте сирена и пр.)
—
ПРЕДИ ДНИ СТОЯХ НА ОПАШКАТА В ХРАНИТЕЛЕН МАГАЗИН
Пред мен имаше наредени деца от близкото училище. Всички купуваха вафли, енергийни напитки, сладкиши, бонбони, пакетирани пръчици и пр. И почти всички бяха с от пет до петнасет килограма над нормата.
Нито едно от децата не купи плодове или прим. домат, който да измие и изяде със закуската донесена (примерно) от вкъщи.
Възрастните, наредени преди мен, бяха същите, но особено ме “впечатли” един подпухнал, разчорлен, тежко дишащ, към сто и трийсеткилограмов мъж, който мъкнеше бутилки кола, кутиии шоколадови бонбони, кренвирши, кутии с майонеза, вафли, пакет рогчета и си поръча кафе от машината зад щанда.
Какво ви казвам ли?
Промяната започва от нас.
Ако ние променим живота си, животът и бъдещето на детето/децата ни ще са съвсем различни.
—
В КРАЯ:
Бъдещето започва от нас в тази минута и в този миг.
От нас зависи “И на нашата улица да изгрее слънце”.
Започнахте ли подготовката за утре-то?
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.
| |
|
Тема
|
Natto Nutrition Facts and Health Benefits
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 14.03.24 04:54 |
|
|
By Malia Frey, M.A., ACE-CHC, CPT
Updated on January 03, 2021
Medically reviewed by Ayana Habtemariam, MSW, RDN, LDN
Natto is fermented soybeans. Often consumed as a breakfast food, the brown, sticky, concoction has a distinctive smell that can be compared to a pungent cheese. The powerful flavor is often described as earthy or nutty and somewhat bitter. While the food is most commonly consumed in Japan, it is slowly making its way into markets in the U.S. and other western countries due to its health benefits.
Natto is considered a superfood for several reasons, including its potential effects on the digestive system. Soybeans provide well-documented nutritional benefits. Studies are ongoing about the impact that natto has on overall health and wellbeing.
Nutrition Facts
The following nutrition information is provided by the USDA for one cup (175 grams) of natto.1
Calories: 369
Fat: 19.2g
Sodium: 12.2mg
Carbohydrates: 22.2g
Fiber: 9.5g
Sugars: 8.6g
Protein: 34g
Carbs
There are different types of carbohydrates in natto. Each type provides different benefits.
You'll get about 6 grams of naturally-occurring sugar if you consume one cup of natto. Sugar that occurs naturally in foods is less of a concern than sugars that are added to food as part of processing (called "added sugars"). Sugar provides the body with energy for daily activities.
Another form of carbohydrates in natto is fiber. You'll get over nine grams when you consume a full cup of the fermented food. The USDA recommends that adults consume 28 grams of fiber per day. Consuming fiber not only improves digestion and regularity, but it also provides many other health benefits, including decreased risk of some types of cancer, obesity, cardiovascular disease, and diabetes.2
The remaining carbohydrate in natto is starch, which is broken down to provide fuel for your brain and muscles.
The glycemic load (GI) of natto is estimated to be nine when one cup is consumed. Glycemic load takes portion size into account when estimating a food's impact on blood sugar. However, natto is often consumed with rice—a higher glycemic food. The University of Sydney estimates the glycemic load of a 150-gram serving of white rice and natto to be 24. Foods with a glycemic load of 20 or higher are considered to be high glycemic foods.3
Fats
Natto provides just over 19 grams of fat in a one-cup serving. Most of that fat is polyunsaturated. Polyunsaturated fats help reduce low-density lipoprotein (LDL) cholesterol and can help lower your risk of heart disease and stroke. Natto also provides about four grams of monounsaturated fat—also considered a "good" fat. And there are just under three grams of saturated fat in natto.
Dietary Fat Structure, Digestion, and Function
Protein
Natto is a high-protein food. You'll boost your intake of plant-based protein by 34 grams when you consume a full cup.
Vitamins and Minerals
Natto is packed with micronutrients. A serving of natto provides 2.7mg of manganese, a whopping 134% of your daily recommended intake. Manganese is important for enzyme function in the body and other functions including blood clotting and metabolism.4
You'll also get about 15 grams of iron (84% of your daily needs), 1.2 mg of copper (58% of your daily needs), 201 mg of magnesium (50%), 1,276 mg of potassium (36%), 5.3 mg of zinc (35%), 305 mg of phosphorus (30%), and 15.4 mcg of selenium (22%).
You'll also benefit from the vitamins that natto supplies. The food is high in vitamin C, providing almost 23 mg or about 38% of your daily needs. Vitamin C helps to boost your body's immune system, build collagen, and improve the absorption of iron from plant-based foods. It is also an antioxidant that can help your body repair the damage from free radicals.5
Natto contains 0.3 mg of thiamin (19% of your daily needs), 0.3 mg of riboflavin (20%), vitamin B6, folate, and choline.
Lastly, natto is often cited as one of the best sources of vitamin K, particularly vitamin K2. Your body uses vitamin K to form bone and prevent blood clotting. The National Institutes of Health recommends that adult women get at least 90 mcg of the vitamin per day and men get at least 120 of vitamin K per day.6 A one-cup serving supplies over 40 micrograms of vitamin K.
Health Benefits
Natto has been studied for a wide range of benefits that the food may provide. These are some of the most significant findings.
Provides Gastrointestinal Benefits
Natto is fermented with a specific type of bacteria called Bacillus subtilis. Researchers are studying the potential of this and other Bacillus strains to improve gut health in humans. They do know that this bacteria provides probiotic benefits.7
Probiotics are living, healthy microorganisms found in the gastrointestinal system and help protect the gut from unhealthy microorganisms, improve digestion, and may provide other health benefits.8 The extent of their impact is still being explored.
There is some limited evidence that consuming natto and other fermented foods may positively influence stool frequency, especially in those managing constipation.9 More trials need to be conducted to further understand the benefit.
Other Probiotic Foods to Boost Gut Health
Might Improve Bone Density
Vitamin K2, found in natto, is showing promise in the management of several conditions including diabetes, cancer, and particularly osteoarthritis.10
One study published in Osteoporosis International examined the impact of natto intake on the bone health of elderly Japanese men. After studying over 1,600 men, researchers found that those who consumed more natto experienced increased bone health as a result of the vitamin K content. However, researchers noted that more studies are needed to understand the association.11
Another study examined natto consumption in older women. For the study, 944 postmenopausal Japanese women were studied over the course of three years.
Women who habitually consumed more natto showed greater bone mineral density at several locations in the body, including the hip and neck. However, other sites throughout the body showed no change.
Interestingly, the researchers did not see this benefit with increased intake of tofu or other soybean products.12
Tofu Nutrition Facts and Health Benefits
Improves Cardiovascular Health
Nattokinase is an enzyme produced in natto during the fermentation process. It acts as a natural blood thinner and assists in the prevention of arterial plaque formation.
Researchers have found that nattokinase may provide cardiovascular benefits including a reduction in the risk of cardiovascular disease. More specifically the enzyme has demonstrated antihypertensive, anti-atherosclerotic, and lipid-lowering, anti-platelet, and neuroprotective effects, according to several research studies.13
May Improve Longevity
Because nattokinase has been linked to substantial reduction in the risk for cardiovascular disease, researchers have also linked it to improved longevity. Cardiovascular disease is the leading cause of death in the world.
According to the authors of a 2018 study, "natto consumption is believed to be a significant contributor to the longevity of the Japanese population. Recent studies demonstrated that a high natto intake was associated with decreased risk of total cardiovascular disease mortality and, in particular, a decreased risk of mortality from ischaemic heart diseases.13
May Lower Blood Pressure
Many studies involving natto are conducted on people living in Japan, where the food is more commonly consumed. But one study involved 79 participants with elevated blood pressure, all living in North America. Researchers found that consumption of nattokinase was associated with a reduction in both systolic and diastolic blood pressure in both men and women. The data collected from women suggested a possible reduction of risk for stroke.14
Allergies
The Centers of Disease Control and Prevention has identified eight major food allergies in the United States. Soy is one of them. The others are milk, egg, peanut, tree nuts, wheat, fish, and crustacean shellfish.15 Those with a soy allergy should avoid natto.
Recipes
The Cleveland Clinic also identifies symptoms in adults including itching, hives, eczema, swelling of the lips, tongue, or throat, chest tightness or difficulty breathing, wheezing, dizziness, fainting and in severe cases, anaphylaxis.16 Children with soy allergies may experience chronic vomiting, diarrhea, and failure to gain weight or height, according to the National Institute of Allergy and Infectious Disease.17
Adverse Events
Soy may interact with certain medications. Memorial Sloan Kettering Cancer Center identifies several medications and classes of medication that may interact with soy.18 They include:
Aromatase inhibitors
Cytochrome P450 substrate drugs
P-Glycoprotein substrate drugs
Tamoxifen
Uridine 5’-diphospho-glucuronosyltransferase (UGT) substrate drugs
If you are not sure if your medication falls into one of these categories, speak to your healthcare provider to get personalized advice.
There has also been some concern about the impact of soy on women's health. Specifically, some are concerned that soy consumption may increase the risk of endometrial hyperplasia. However, the National Institutes of Health advises that soy foods do not appear to increase the risk of the condition. Furthermore, the agency states that it is safe for women who have had breast cancer or who are at risk for breast cancer to eat soy foods.19
Lastly, some people are concerned about antinutrients in soybeans. Antinutrients are compounds that interfere with nutrient absorption. Antinutrients can also and cause gastrointestinal discomforts such as bloating and gas. The term "antinutrient" is misleading as they have an effect only when consumed in extremely large quantities. Additionally, the fermentation process reduces antinutrients in food.20
Varieties
There are different varieties of natto, each distinguished by the fermentation process, the variety of soybean, and the soybean size. At an Asian market, you might see large, medium, and small natto for sale. Hikiwari natto is another variety that is widely known. Hikiwari is natto that has been pulverized before the fermentation process.
When It’s Best
Natto is available year round.
Storage and Food Safety
Natto can be stored for months in the refrigerator, where it continues to ferment. It should be covered with cheesecloth and stored in an airtight contain to maintain the food's moisture level. Natto can also be frozen. While natto can last a long time, there is a point when the beans start to go bad. When natto accumulates tiny white dots, it is time to throw it away.
How to Prepare
Natto lovers say that the flavor is an acquired taste. But those that enjoy this food say the extra effort is worth it. The food contains glutamate which the tongue perceives as umami. Umami is considered to be the fifth basic taste and is described as both satisfying and savory.
Most people don't eat natto alone. It is usually consumed on white rice. But some also eat the food on top of toast or pasta. It can also be added to foods including miso soup, salads, or other Japanese dishes such as tamagoyaki (omelet) or okonomiyaki (savory pancake).
Try adding ingredients to natto to enhance the flavor. When sold in Asian convenience stores, mustard and a special Japanese sauce are usually included. You can also add soy sauce, raw egg yolk, chives, green onion, sliced dry bonito, kimchi, wasabi, cheese, mayonnaise, seaweed, peppers, or tuna.
Natto aficionados recommend that you mix the beans thoroughly before eating. When it develops a sticky texture then it is ready to eat.
By Malia Frey, M.A., ACE-CHC, CPT
Malia Frey is a weight loss expert, certified health coach, weight management specialist, personal trainer​, and fitness nutrition specialist.
| |
|
Тема
|
How robots can learn to follow a moral code
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 21.03.24 02:10 |
|
|
Ethical artificial intelligence aims to impart human values on machine-learning systems.
By Neil Savage (https://www.nature.com/search?author=Neil+Savage)
A person with a burning need to know whether the video game Doom is compatible with the values taught in the Bible might once have had to spend days studying the two cultural artefacts and debating the question with their peers. Now, there’s an easier way: they can ask . The animated artificial intelligence (AI) chatbot, hosted on the game-streaming platform Twitch, will explain that the battle of good versus evil depicted in Doom is very much in keeping with the Bible, but the violence of the battle might be somewhat questionable.
The chatbot waves its hand gently and speaks in a calming tone, quoting Bible verses and occasionally mispronouncing a word. Users ask questions, most of which are apparently intended to get the machine to say something silly or objectionable. But AI Jesus remains resolutely positive, thanking users for contributing to the discussion and urging them towards compassion and understanding. For instance, one user asks a sexually suggestive question about the physical characteristics of a biblical figure. Some chatbots might have accepted the unethical act of objectifying a person, or even amplified it, but AI Jesus instead tries to direct the questioner towards more ethical behaviour, saying that it’s important to focus on a person’s character and their contribution to the world, not on their physical attributes.
AI Jesus is based on GPT-4 — OpenAI’s generative large language model (LLM) — and the AI voice generator PlayHT. The chatbot was introduced in March by the Singularity Group, an international collection of volunteers and activists engaged in what they call tech-driven philanthropy. No one is claiming the system is a genuine source of spiritual guidance, but the idea of imbuing AI with a sense of morality is not as far-fetched as it might initially seem.
Many computer scientists are investigating whether autonomous systems can be taught to make ethical choices, or to promote behaviour that aligns with human values. Could a robot that provides care, for example, be trusted to make choices in the best interests of its charges? Or could an algorithm be relied on to work out the most ethically appropriate way to distribute a limited supply of transplant organs? Drawing on insights from cognitive science, psychology and moral philosophy, computer scientists are beginning to develop tools that can not only make AI systems behave in specific ways, but also perhaps help societies to define how an ethical machine should act.
Moral education
Soroush Vosoughi, a computer scientist who leads the Minds, Machines, and Society group at Dartmouth College in Hanover, New Hampshire, is interested in how LLMs can be tuned to promote certain values.
The LLMs behind OpenAI’s ChatGPT or Google’s Bard are neural networks that are fed billions of sentences that they use to learn the statistical relationships between the words. Then, when prompted by a request from a user, they generate text, predicting the most statistically credible word to follow those before it to create realistic-sounding sentences.
LLMs gather their data from vast collections of publicly available text, including Wikipedia, book databases, and a collection of material from the Internet known as the Common Crawl data set. Even though the training data is curated to avoid overly objectionable content, the models nonetheless absorb biases. “They are mirrors and they are amplifiers,” says Oren Etzioni, an adviser to the Allen Institute for AI in Seattle, Washington. “To the extent that there are patterns in that data or signals or biases, then they will amplify that.” Left to their own devices, previous chatbots have quickly devolved into spewing hate speech.
Soroush Vosoughi is interested in how AI systems can be tuned to promote certain values.Credit: Katie Lenhart/Dartmouth
To try to avoid such problems, the creators of LLMs tweak them, adding rules to prevent them spitting out racist sentiments or calls for violence, for example. One tactic is called supervised fine-tuning. A small number of people pick some of the questions that users asked the chatbot and write what they deem to be appropriate responses, the model is then retrained with those answers. For instance, human reviewers are instructed to respond to questions that seem to promote hatred, violence or self-harm with a reply such as “I can’t answer that”. The model then learns that that’s the response required of it.
Vosoughi has used secondary models to guide LLMs. He shows the auxiliary models sentences that could be less likely to promote discrimination against a certain group — those that contain the term ‘undocumented immigrant’, for instance, in place of ‘illegal alien’. The secondary models then change the statistical weight of the words in the LLMs just enough to make these terms more likely to be generated. Such tuning might require 10,000 sentences to show to the auxiliary model, Vosoughi says — a drop in the ocean compared with the billions that the LLM was originally trained on. Most of what’s already in the primary model, such as an understanding of syntactic structure or punctuation, remains intact. The push towards a particular moral stance is just an added ingredient.
This sort of tuning of LLMs is relatively easy, says Etzioni. “Somebody reasonably technical with a reasonable budget can produce a model that’s highly aligned with their values,” he says. Computer scientist David Rozado at Otago Polytechnic in Dunedin, New Zealand, has demonstrated the ease of such alignment. He considers ChatGPT to have a left-leaning political bias, so he tuned an LLM from the GPT-3 family to create RightWingGPT, a chatbot with the opposite biases. He intended the project to stand as a warning of the dangers of a politically aligned AI system. The cost of training and testing his chatbot came to less than US$300, Rozado wrote on his .
Another version of fine-tuning, used by OpenAI for more sophisticated training, is reinforcement learning from human feedback (RLHF). Reinforcement learning relies on a reward system to encourage desired behaviour. In simple terms, every action receives a numerical score, and the computer is programmed to maximize its score. Vosoughi likens this to the hit of pleasure-inducing dopamine the brain receives in response to some actions; if doing something feels good, most creatures will do it again. In RLHF, human reviewers provide examples of preferred behaviour — typically focused on improving the accuracy of responses, although OpenAI also instructs its reviewers to follow certain ethical guidelines such as not favouring one political group over another — and the system uses them to derive a mathematical function for calculating the path to a reward in future.
However, Vosoughi thinks that the RLHF approach probably misses many nuances of human judgement. Part of the way in which humans converge on a set of societal norms and values is through social interactions; people receive feedback and adjust their behaviour to get a positive response from others. To better replicate this, he proposes using existing fine-tuning methods to train chatbots with ethical standards, then sending them out into the world to interact with other chatbots to teach them how to behave — a kind of virtual peer pressure to urge others towards ethical behaviour.
Another approach Vosoughi is exploring is a sort of brain surgery for neural networks, in which parts of a network that are responsible for undesirable behaviour can be neatly excised. Deep neural networks work by taking input data represented by numbers, and passing them through a series of artificial neurons. Each neuron has a weight — a small mathematical function it performs on the data before passing the result on to the next layer of neurons. During training, certain neurons become optimized for recognizing specific features of the data. In a facial recognition system, for instance, some neurons might simply find a line indicating the edge of a nose. The next layer might build those into triangles for the nose, and so on until they reproduce an image of a face.
Sometimes, the patterns detected might be unwanted. For example, in a system used to screen job applications, certain neurons might learn to recognize the likely gender of a job applicant based on their name. To prevent the system from making a hiring recommendation based on this characteristic — illegal in many countries — Vosoughi suggests that the weight of the neuron responsible could be set to zero, essentially removing it from the equation. “It’s basically lobotomizing the model,” Vosoughi says, “but we’re doing it so surgically that the performance drop overall is very minimal.” Although he has focused his work on language models, the same approach would be applicable to any AI based on a neural network.
Defining ethics
The ability to fine-tune an AI system’s behaviour to promote certain values has inevitably led to debates on who gets to play the moral arbiter. Vosoughi suggests that his work could be used to allow societies to tune models to their own taste — if a community provides examples of its moral and ethical values, then with these techniques it could develop an LLM more aligned with those values, he says. However, he is well aware of the possibility for the technology to be used for harm. “If it becomes a free for all, then you’d be competing with bad actors trying to use our technology to push antisocial views,” he says.
Precisely what constitutes an antisocial view or unethical behaviour, however, isn’t always easy to define. Although there is widespread agreement about many moral and ethical issues — the idea that your car shouldn’t run someone over is pretty universal — on other topics there is strong disagreement, such as abortion. Even seemingly simple issues, such as the idea that you shouldn’t jump a queue, can be more nuanced than is immediately obvious, says Sydney Levine, a cognitive scientist at the Allen Institute. If a person has already been served at a deli counter but drops their spoon while walking away, most people would agree it’s okay to go back for a new one without waiting in line again, so the rule ‘don’t cut the line’ is too simple.
One potential approach for dealing with differing opinions on moral issues is what Levine calls a moral parliament. “This problem of who gets to decide is not just a problem for AI. It’s a problem for governance of a society,” she says. “We’re looking to ideas from governance to help us think through these AI problems.” Similar to a political assembly or parliament, she suggests representing multiple different views in an AI system. “We can have algorithmic representations of different moral positions,” she says. The system would then attempt to calculate what the likely consensus would be on a given issue, based on a concept from game theory called cooperative bargaining. This is when each side tries to get something they want without costing the other side so much that they refuse to cooperate. If each party to a debate provides a numerical value for every possible outcome of a choice, then the highest-scoring option should be the one that all sides derive some benefit from.
In 2016, researchers at the Massachusetts Institute of Technology (MIT) in Cambridge turned to the public for ethical guidance1. is a website that presents people with different scenarios in which an autonomous vehicle’s brakes fail and it has to decide whether to stay on its current course and hit whatever lies ahead, or swerve and hit people and objects not currently in its path. The aim was not to collect training data, says Edmond Awad, a computer scientist at the University of Oxford, UK, who was involved in the project when he was a postdoctoral researcher at MIT. Rather, it was to get a descriptive view of what people think about such situations. This information might be useful when setting rules for an AI system, especially if specialists developing the rules disagree. “Assuming we have multiple options that are all ethically defensible, then you could use the public as a tie-breaking vote,” Awad says.
Programming AI models with rules — however they might be devised — can be considered a top-down approach to training. A bottom-up approach would instead let models learn simply by observing human behaviour. This is the broad tactic used by the , created by Levine and other researchers at the Allen Institute to learn more about how AI can reason about morality. The team built a deep neural network and fed it with a database of 1.7 million everyday ethical dilemmas that people face, called the Commonsense Norm Bank. These situations came from sources as varied as Reddit forums and ‘Dear Abby’ — a long-running and widely syndicated advice column. Moral judgements about the situations were provided by humans through Mechanical Turk, an online platform for crowdsourcing work2.
After training, Delphi was tasked with predicting whether situations it hadn’t seen before were right, wrong or neutral. Asked about killing a bear, for example, Delphi declared that it was wrong. Killing a bear to save a child was labelled okay. Killing a bear to please a child, however, was rated wrong — a distinction that might seem obvious to a human, but that could trip up a machine.
The bottom-up approach to training used for Delphi does a pretty good job of capturing human values, says Liwei Jiang, who works on the project at the Allen Institute. In fact, Delphi came up with an answer that human evaluators supported around 93% of the time. GPT-3, the LLM behind earlier versions of ChatGPT, matched human assessments only 60% of the time. A version of GPT-4 reached an accuracy of about 84%, Jiang says.
However, she says that Delphi has still not matched human performance at making moral judgements. Framing something negative with something positive can sometimes lead to answers that are vastly different from the human consensus. For instance, it said that committing genocide was wrong, but committing genocide to create jobs was okay. It is also possible that the training data used for Delphi could contain unconscious biases that the system would then perpetuate. To avoid this, the Delphi team also did some top-down training similar to that used to constrain ChatGPT, forcing the model to avoid a list of terms that might be used to express race- or gender-based biases. So although bottom-up training generally leads to more accurate answers, Jiang thinks that the best models will be developed through a combination of approaches.
Liwei Jiang works on Delphi — a project focused on how AI reasons about morality.Credit: AI2
Bring in the neuroscientists
Instead of aiming to eliminate human biases in AI systems, Thilo Hagendorff, a computer scientist who specializes in the ethics of generative AI at the University of Stuttgart, Germany, wants to take advantage of some of them. He says that understanding human cognitive biases might help computer scientists to develop more efficient algorithms and let AI systems make decisions that are skewed toward human values.
The human brain often has to make decisions very quickly, with finite computing power. “If you have to make decisions fast in a very complex, unstable environment, you need rules of thumb,” he says. Sometimes those rules cause problems, leading to stereotyping or confirmation bias, in which people only notice evidence that supports their position. But they’ve also had evolutionary value, helping humans to survive and thrive, Hagendorff argues. He would like to work out how to incorporate some of those short cuts into algorithms, to make them more efficient. In theory, this could reduce the energy required to create the system, as well as the amount of training data required to achieve the same level of performance.
Similarly, Awad thinks that developing a mathematical understanding of human judgement could be helpful in working out how to implement ethical thinking in machines. He wants to put what cognitive scientists know about ethical judgements into formal computational terms and turn those into algorithms. That would be similar to the way in which one neuroscientist at MIT brought about a leap forward in computer-vision research. David Marr took insights from psychology and neuroscience about how the brain processes visual information and described that in algorithmic terms3. An equivalent mathematical description of human judgement would be an important step in understanding what makes us tick, and could help engineers to create ethical AI systems.
Indeed, the fact that this research takes place at the intersection of computer science, neuroscience, politics and philosophy means that advances in the field could prove widely valuable. Ethical AI doesn’t only have the potential to make AI better by making sure it aligns with human values. It could also lead to insights about why humans make the sorts of ethical judgement they do, or even help people to uncover biases they didn’t know they had, says Etzioni. “It just opens up a realm of possibilities that we didn’t have before,” he says. “To help humans be better at being human.”
doi: https://doi.org/10.1038/d41586-023-03258-1
__
This article is part of Nature Outlook: , a supplement produced with financial support from FII Institute. Nature maintains full independence in all editorial decisions related to the content.
__
References
Awad, E. et al. Nature 563, 59–64 (2018).
Jiang, L. et al. Preprint at https://arxiv.org/abs/2110.07574 (2021).
Marr, D. Vision: A Computational Investigation into the Human Representation and Processing of Visual Information (MIT Press, 2010).
| |
|
Тема
|
The challenge of making moral machines
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 21.03.24 02:19 |
|
|
Artificial intelligence has the potential to improve industries, markets and lives – but only if we can trust the algorithms.
[image]https://media.nature.com/lw767/magazine-assets/d42473-022-00163-5/d42473-022-00163-5_22833642.jpg?as=webp[/image]
As applications for AIs proliferate, so are questions about ethical development and embedded bias.Credit: MF3d
In the waning days of 2020, Timnit Gebru, an artificial intelligence (AI) ethicist at Google, submitted a draft of an academic paper to her employer. Gebru and her collaborators had analysed natural language processing (NLP), and specifically the data-intensive approach of training NLP artificial intelligences (AIs). Such AIs can accurately interpret documents produced by humans, and respond naturally to human commands or queries.
In their study, the team found the process of training a NLP AI requires immense resources and creates a considerable risk of embedding significant bias into the AI. That bias can lead to inappropriate or even harmful responses. Google was skeptical of the paper’s conclusions, and was displeased that Gebru had submitted it to a prominent conference. The company asked Gebru either to retract the paper or remove any mention of Google affiliations. Gebru refused the terms. Within a day, she learned that she no longer had a job.
Gebru’s sudden ouster raised serious questions about the transparency, accountability and safety of AI development, particularly in private companies. It also crystalized concerns about AI algorithms that had been bubbling along for years.
Whether embedded in a natural-language processor or a medical diagnostic, AI algorithms can carry unintentional biases, and those biases can have real-world consequences. The manipulation of the Facebook algorithm to impact the 2016 United States presidential election is one frequently cited example. As another, Aimee van Wynsberghe, an AI ethicist at the University of Bonn in Germany, cites an abortive effort by Amazon to use an AI-based recruiting tool. The tool, which was tested between 2014 and 2017, drew the wrong lessons from the company’s past hiring patterns.
“When they put it in practice, they found that the algorithm would not select women for the higher-level positions, only for lower-level ones,” says van Wynsberghe.
Yet the development of AI continues to accelerate. The market for AI software is expected to reach US$63 billion in 2022, according to Gartner Research, and that is on top of 20% growth in 2021. Already commonplace in online tools such as recommendation or optimization engines and translation services, higher impact AI applications are on the horizon, particularly in large sectors like energy, include those in transportation, healthcare, manufacturing, drug development and sustainability.
Given the size and number of opportunities, the enthusiasm for AI solutions can obscure risks associated with them. As Gebru found, AIs have the potential to cause real harm. If humans can’t trust the very machines meant to help them, the true promise of the technology may never be fulfilled.
Smarter by the day
Although many AIs are programmed directly by humans, most modern implementations are built on artificial neural networks. The algorithms analyse data to identify and extract patterns, essentially ‘learning’ about the world as they go. The interpretations of these data guide the next step of analysis, or inform decisions made by the algorithm.
Artificial neural networks analyse data collaboratively in a manner roughly analogous to the neurons in the human brain, explains Jürgen Schmidhuber, director of KAUST in Saudi Arabia. He developed a foundational neural network framework known as ‘long short-term memory’ (LSTM) in the late 1990s.
“In the beginning, the learning machine knows nothing – all the connections are random,” he says. “But then over time, it makes some of the connections stronger and some of them weaker, until the whole thing can do interesting things.”
[image]https://media.nature.com/lw767/magazine-assets/d42473-022-00163-5/d42473-022-00163-5_22833638.jpg?as=webp[/image]
Artificial neural networks, a popular AI model, are trained on large data sets. Bias introduced into that data can unwittingly translate to the AI. Credit: Blackdovfx
Such training is a characteristic of LSTM and other approaches to neural networks, and it’s a reason those AIs have become so popular. An AI that learns to learn has the potential to develop novel solutions to extremely difficult problems. The FII Institute THINK initiative, for example, is pursuing a multi-pronged roadmap for AI development to explore healthcare applications such as drug discovery and epidemic control, as well as sustainability-oriented efforts to monitor and protect forest and marine ecosystems – all of which lend themselves to AI applications.
But training can build bad habits as easily as good ones. As Gebru found with NLP AIs, very large and improperly curated data sets can amplify rather than rectify human biases in an AI’s decision-making process. Sandra Wachter, a researcher specializing in data ethics at the University of Oxford in the United Kingdom, highlights the of diagnostic software tools designed to detect signs of skin cancer through image analysis, which fare poorly on black- or brown-skinned individuals because they were primarily trained on data from Caucasian patients. “It might be misdiagnosing you in a way that could actually have harmful consequences for your health and might even be lethal,” she says.
Similar training data problems have plagued IBM’s AI-driven Watson Health platform, and the company recently moved to itself of this technology after years of struggling with poor diagnostic performance and ill-advised treatment recommendations.
Such cases beg the question: Who is to blame when an algorithm does not work as designed? Answers may be easy to reach when an AI’s conclusions are objectively wrong, as in certain medical diagnostics. But other situations are much more ambiguous.
For years, Facebook enabled companies to target their advertising based on algorithmically derived information that allowed the platform to infer a user’s race, an option now discontinued. “Black people wouldn't be able to see certain job advertisements, or advertisements for housing or financial services, for example,” says Wachter. “But those people didn’t know about it.”
The victims of discrimination might have a claim in the courts after the fact. But the best solution is to pre-empt the introduction of destructive bias in the first place with ethical AI design.
Rules for robots
The idea of imbuing machines with ethics is not new. Author Isaac Asimov penned his Three Laws of Robotics when thinking of androids more than 75 years ago, and all three of his laws raise ethical considerations. In the research labs around the world, science fiction is now edging towards reality as researchers grapple with how to embed ethics into AI.
Current work entails identifying sets of internal guidelines that would be compatible with human laws, norms, and moral expectations, and could serve to keep AIs from making harmful or otherwise inappropriate decisions. Van Wynsberghe pushes back against the idea of calling such AI systems ‘ethical machines’ per se. “It’s like a sophisticated toaster,” she says. “This is about embedding ethics into the procedure of making the machines.”
In 2018, the Institute of Electrical and Electronics Engineers (IEEE), a non-profit organization headquartered in New York City, US, convened an interdisciplinary group of hundreds of experts from around the world to hash out some of the underlying ‘ethically aligned design’ for AI systems. Bertram Malle, a cognitive scientist specializing in human-robot interaction at Brown University in Providence, Rhode Island, US, who co-chaired one of the effort’s working groups, says, “We can’t just build robots that are ‘ethical’ – you have to ask ethical for whom, where and when.” Accordingly, the ethical framework for any given AI, Malle says, should be developed with close input from the communities of people with which they will ultimately be interacting.
from Wachter’s team highlighted some of this complexity. After assessing a variety of metrics designed to assess the level of bias in an AI system, her team determined that 13 out of 20 failed to meet the legal guidelines of the European Union’s non-discrimination law.
“One of the explanations is because the majority, if not all, of those bias tests were developed in the US… under North American assumptions,” she says. This work was conducted in collaboration with Amazon, and the company has subsequently adopted an improved based on the open-source toolkit that resulted from the study.
A trustworthy AI system also requires a measure of transparency, where users can get a clear sense of how an algorithm arrived at a particular decision or outcome. This can be tricky, given the ‘black box’ complexity and proprietary nature of many AI systems, but is not an insurmountable problem. “Building systems that are completely transparent is both unrealistic and unnecessary,” says Malle. “We need to have systems that can answer the kinds of questions that humans have.”
That has been another priority for Wachter’s team, which uses a strategy called ‘‘ ’ to probe AI systems with different inputs in order to determine which factors lead to which outcomes. She cites the example of interrogating diagnostic software with different metabolic parameters to understand how the algorithm determines that a patient has diabetes.
Ethics for all
If embedding ethics and transparency into AI is a difficult problem, the ethical and transparent development of AI, by humans, could be even more challenging. Private companies like Google, Facebook, Baidu and Tesla account for a large portion of overall AI development, while new start-ups seem to emerge on a weekly basis. Ethical oversight in such settings can vary considerably.
“We see glimmers of hope, where [companies] have hired their own ethicists,” van Wysnberghe says. “The problem is that they’re not transparent about what the ethicists are doing, what they’re learning – it’s all behind non-disclosure agreements.” The firing of Gebru and other ethicists highlights the precariousness of allowing companies to police themselves.
[image]https://media.nature.com/lw767/magazine-assets/d42473-022-00163-5/d42473-022-00163-5_22833636.jpg?as=webp[/image]
Among AI ethicists, improved transparency in AI development and outputs is a priority. Doing so could foster wider trust in the technology.Credit: da-kuk/ Getty images
But there are potential solutions. To overcome the opacity of private AI development, for example, van Wynsberghe advocates the notion that companies could collectively sponsor an independent ethical review organization to act analogously to the institutional review boards that supervise clinical trials. In this approach, corporations would collectively fund a board of ethicists to take on rotating ‘shifts’ at the companies to oversee work. “So you’d have this kind of flow of information and shared experiences and whatnot, and the ethicists are not dependent on the company for their paycheck,” she says. “Otherwise, they’re scared to speak up.”
New legal frameworks could help as well, and Wachter believes that many companies are likely to welcome some guidance rather than operating in an environment of uncertainty and risk. “Now examples are being put on the table that concretely tell them what it means to be accountable, what it means to be bias-free, and what it means to protect privacy,” she says.
The European Union currently leads the way, with an ‘’ that provides a detailed framework for the risk-based assessment of where AI systems can be deployed safely and ethically. China is also designed to prevent AI-based exploitation of or discrimination against users – although these same regulations could also provide a of online speech.
Above all, automation should not be seen as a universal solution and the collective good, for all humans not just AI developers, should always be a consideration. Malle favours a focus on systems that complement rather than replace human expertise in areas such as education, healthcare and social services. For example, AI could help overextended teachers to get a better handle on students who need more individual attention or are struggling in particular areas of the curriculum. Or AI could take care of routine tasks in the hospital ward, so that nurses can better focus on the specific needs of their patients.
The goal should be to amplify what can be achieved with available human intellect, expertise and judgement – not to take those out of the equation altogether. “I really see opportunities in the domains where we really don’t have enough humans or not enough trained humans,” Malle says. “Let’s think about domains of need first.”
__
To learn more about how AI could help solve grand challenges, while not doing harm in the process, visit the .
| |
|
Тема
|
 Честит 1-ви април! Забавен хороскоп
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 01.04.24 20:54 |
|
|
Честит 1-ви април!
Овен 21 март – 19 април : тоя винаги сме искали да го заблъскаме
Вие сте пионерският тип и пренебрегвате повечето хора. Вие бързо ставате наивни, нетърпеливи, и презиращи съвети. Вие сте напаст божия. Единственото време, през което сте мили към хората, е когато имате нужда от нещо - тогава целувате маса задници. Вие сте негодник.
************************
Телец 20 април – 20 май : внимавай къде стъпваш…
Вие сте практични и постоянни. Вие имате настойчива решителност и работите като луди. Повечето хора мислят, че вие сте упорити и вироглави. Вие сте нищо повече от Проклет Комунист.
************************
Близнаци 21 май - 20 юни : лиОбовници от Зап. Вирджиния
Вие сте бърз и интелигентен мислител. Повечето хора ви харесват защото вие сте бисексуални. Както и да е, вие сте склонни да очаквате твърде много за твърде малко. С други думи, вие сте евтино копеле. Близнаци са известни с извършване на кръвосмешения.
************************
Рак 21 юни - 22 юли : малката тъмна тайна на всеки
Вие сте съчувствени и разбиращи към проблемите на други хора. Те мислят, че вие сте свиркаджия/чекиджия. Вие избягвате винаги трудностите; затова никога няма да направите каквото и да е от вас. Повечето получатели на благотворителност са Раци.
************************
Лъв 23 юли - 22 август : голяма лесбийска пут*а
Вие се смятате за роден водач. Другите мислят, че вие сте просто нахакани. Повечето Лъвове са кавгаджии. Вие сте надути и ненавиждате честна критика. Вашето високомерие е отвратително. Хората от зодия Лъв са крадци и целуват много огледала.
************************
Дева 23 август - 22 септември : Ледената Кралица
Вие сте логическият тип и мразите безредието. Тази дребнавост е гадна към вашите приятели. Вие сте студени и безчувствени и понякога заспивате докато имате полово сношение/правите любов. Деви стават добри водачи на автобус и сводници.
************************
Везни 23 септември - на 21 октомври : колеблив маниакало-депресар
Вие сте артистичният тип и имате трудни моменти с действителността. Ако вие сте мъж, вие сте повече от вероятно гей. Шансове за работа и парично увеличение са отлични. Повечето жени Везни са добри проститутки/гълтащи спер*а курви. Всички Везни умират от генитално заболяване.
************************
Скорпион 22 октомври - 21 ноември : ръце навсякъде, задник в небето
Вие сте проницателни в бизнеса, и не може да ви се има доверие. Вие ще постигнете върха на успеха заради вашето отсъствие на всякаква етика. Вие сте абсолютен куче син. Повечето Скорпиони са убийци.
************************
Стрелец 22 ноември - 21 дек. : … като кон
Вие сте оптимистични и ентусиазирани. Вие имате безразсъдна тенденция да разчитате на късмет, понеже нямате талант. Мнозинството Стрелци са пияници или наркомани/тъпаци. Хората се смеят на вас много, понеже вие винаги бивате преебавани.
************************
Козирог 22 дек. - на 19 ян. : наполовин коза, наполовин риба, пълна бъркотия
Вие сте консервативни и се плашите от поемане на рискове. Вие не правите много от каквото и да е; вие сте мързеливи. По същество сте пилешко лайно. Никога не е имало важни особи Козирог. Козирози би трябвало да избягват да стоят неподвижни твърде дълго, защото хващат корен и стават дървета. По-добре се гръмнете.
************************
Водолей 20 ян. - 18 фев. : отговорник за (селска) баня
Вие имате находчив ум и проявявате склонност да бъдете прогресивни. Вие лъжете страшно. От друга страна, вие сте склонни да бъдете лекомислени и непрактични, което ви кара да правите същите грешки отново и отново. Хората ви мислят за глупави и шибани мижитурки.
************************
Риби 19 фев. – 20 март : никакви масови професии тук !
Вие имате живо въображение и често мислите, че сте следвани от ЦРУ или ФБР. Вие имате маловажно влияние над околните, и хората ви ненавиждат за парадиране с вашата власт. Вие нямате увереност и въобще сте страхливец и малодушен. Хората Риби правят ужасни неща на малки животни / имат сношения с малки животни и им човъркат носовете много.
| |
|
Тема
|
Кратък наръчник за хранителните добавки
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 14.04.24 01:19 |
|
|
Установено, че 95% от общото количество креатин в тялото ни под формата на креатин-монохидрат и креатин-фосфат (около 100 грама) се съдържа в мускулната тъкан.
Как се произвежда/изолира?
В промишлен мащаб креатина се произвежда чрез химичен синтез от две изходни вещества - от цианамид или от тиоурея. Креатинът, произведен от тиоурея, има различни примеси - дихидротриазин, дицианамид, остатъчни количества тиоурея, поради които, ако се приема по-дълго време, може да окаже вредно въздействие върху организма и да предизвика алергии, нарушения във функцията на бъбреците и рак.
Какво е основното му физиологично въздействие?
Креатинът е един от главните суплементи в културизма. Основната му функция е увеличаването на енергийния резерв в мускулите, което води до повишаване на мускулната сила и издръжливост. Ето защо става това: "горивото" за мускулната работа е АТФ (аденозин-трифосфат). При съкращаване на мускулите АТФ се разпада до АДФ (аденозин-дифосфат). За да продължи работата на мускулите, този АДФ отново трябва да се превърне в АТФ чрез присъединяване на фосфатна група. Тя се взема от съединението креатин-фосфат (КФ).
Какви са възможните вредни/странични въздействия при приема му?
Пийте обилно количество вода заедно с приемането на креатин - 6 до 8 чаши дневно. Макар че няма твърди доказателства, възможни странични ефекти от употребата на креатина са : обезводняване, диария, мускулни крампи,възможно е повишаване на кръвното след приемане на креатин, понижен обем на кръвта и нарушен баланс на електролитите в тялото ни. Спрете да приемате креатин и се консултирайте с лекар, ако забележите:
- алергича реакция (трудно дишане, сухота в гърлото, сухота на езика и устните)
- симптоми на бъбречни проблеми като намалено количество урина.
Кои са храните, които съдържат креатин в най-голямо количество?
За разлика от анаболните стероиди, креатинът е приет за натурален препарат и се съдържа в много храни. Затова не може да бъде намерен в допинглистите на различните спортове, независимо в коя една страна.
Основните хранителни източници на креатин са месото (особено телешкото) и рибата (херинга, сьомга, риба тон и др). Един килограм месо съдържа около 4 грама креатин.
Какви са оптималните дози?
Най-добри резултати се постигат, когато креатинът се взема по специален метод, разделен на 2 етапа. Първият етап се нарича "зареждащ" и е препоръчителен за всеки, който взема креатин за първи път. Както подсказва името, този етап включва "зареждане" на мускулите с креатин. Той има продължителност 4-7 дни, през които се вземат 20-30 грама на ден, най-добре с вода или плодов сок. След това започва вторият етап. През него се вземат 2- 5 -10 грама на ден (или 0,03 грама на килограм тегло) , за да се поддържат мускулите заредени (по-големите дози от 15 г. няма да предизвикат по-големи ефекти, така че са излишни). Съществува и друг метод за приемане на креатина. при него няма зареждащ етап. Просто започвате с дози от 5 до 10 грама дневно и пиете всеки ден. Отново ще получите желаните резултати, но когато има зареждащ етап, те идват по-бързо. Най-добре е креатинът да се комбинира с прости въглехидрати (като плодов сок) и да се приема половин час преди тренировка.
Какво са аминокиселините?
Аминокиселините са основните структурни единици на протеините. Всеки един протеин е изграден от стотици аминокиселини, свързани помежду си. Различават се два вида аминокиселини - незаменими (есенциални) и заменими (неесенциални).
Има ли разлика между протеин и белтък?
Няма. Популярен жаргон в залите нарича всяка хранителна смес "протеин", което е неправилно.
Какво са АТФ, АДФ и АМФ?
АТФ (аденозинтрифосфат) е високоенергийно съединение, което е универсалният енергиен източник за повечето жизнени процеси, които протичат в тялото ни. АТФ се предлага и като хранителна добавка и е съставен от една молекула аденозин и три фосфата, като връзката между втория и третия фосфат е високоенергийна. При разграждането на АТФ се образува АДФ и се отделя фосфат, а същевременно се освобождава голямо количество енергия, която организмът използва за мускулно съкращение, дишане, транспорт на вещества през клетъчните мембрани и много други. АДФ (аденозиндифосфат) и АМФ (аденозинмонофосфат) са предшественици на АТФ и се състоят от аденозин и съответно два и един фосфат.
Какво е лактозата?
Лактоза е другото име на млечната захар. В храните тя се среща основно в прясното мляко (в един литър прясно мляко има близо 50 грама), а в по-малки количества - в киселото мляко и сиренето. Предлага се и самостоятелно като хранителна добавка и е с около 60% по-малко сладка от обикновената захар. В храносмилателната система под действието на ензима лактаза лактозата се разгражда до съставящите я молекули – монозахаридите галактоза и глюкоза. Гликемичният индекс на лактозата е сравнително нисък- около 50 и това я прави подходяща за използване в хранителни режими, които целят поддържане на постоянно ниво на глюкозата в кръвта.
Какво е фруктозата?
Фруктозата е въглехидрат, монозахирид, който се съдържа в най-големи количества в плодовете и е 1,4 пъти по-сладък от обикновената захар (захарозата). Гликемичния индекс на фруктозата е около 30 и поради това е особено подходяща за хора, страдащи от диабет. Прекаленото приемане на фруктоза чрез храната или като допълнително приеман подсладител може да доведе до състояние, обозначавано като инсулинова резистентност.
Какво е инсулинът?
Инсулинът е пептид - хормон, отделян от задстомашната жлеза. Инсулинът играе централна роля в метаболизма на въглехидратите и мазнините в тялото ни чрез регулиране на нивото на кръвната захар. Повишеното ниво на инсулин в кръвта предизвиква ускорено навлизане на глюкоза и аминокиселини в клетките. Инсулинът не се среща в храните и се използва само след лекарско предписание!
Какво е нишестето?
Нишестето е въглехидрат - полизахарид, изграден от много молекули глюкоза,
свързани помежду си. Всяка молекула нишесте е изградена от два типа участъци - амилоза и амилопектин, като тяхното съотношение е различно в различните източници на нишесте (царевица, пшеница, ориз, картофи, ръж, овес и др.). Нишестето е един от основните енергийни източници в ежедневното ни хранене, тъй като се съдържа в изобилие в хляба, картофите и зърнените храни. Гликемичният индекс на чистото нишесте (което се продава и самостоятелно) е 50-60 и е различен в зависимост от културата, от която е добито нишестето, като колкото по-високо е съдържанието
Какво е малтодекстринът?
Малтодекстринът е несладък или леко сладък, лесно усвоим въглехидрат, който се произвежда чрез частично и контролирано разграждане на нишесте (обичайно-царевично) чрез киселини и/или ензими. При този процес се получават фрагменти, които съдържат в себе си различен брой глюкозни молекули. Има различни групи малтодекстрини и те се различават по своя т.нар. декстрозен еквивалент. Колкото по-висок е декстрозният еквивалент (той е максимум 20), толкова по-разградено е нишестето и толкова по-малки и къси са фрагментите, от които се състои малтодекстринът. Гликемичният индекс на малтодекстрина е приблизително равен на този на чистата глюкоза, тъй като тялото много бързо успява да разгради фрагментите, съдържащи свързани глюкозни молекули до свободна глюкоза.
Какво е кризинът?
Кризинът е флавоноид - вещество, извличано от няколко вида растения. Той повишава нивото на мъжкия полов хормон тестостерон в кръвта, като подтиска активността на ензима ароматаза. В тялото ни ароматазата превръща хормоните андростендион и тестостерон в женските полови хормони, наречени естрогени.
(Препоръчителната доза е от 1 до 3 грама на ден.
Какво е декстрозата?
Декстроза е синоним на веществото глюкоза. Двете понятия са взаимнозаменяеми.
Какво са метаболизъм, метаболит, анаболизъм, катаболизъм, антикатаболит?
С понятието метаболизъм се обозначава сборът от всички физични и химични процеси, чрез които се изгражда и поддържа организма ни (анаболизъм) и трансформациите, чрез които в тялото се освобождава енергия, нужна за неговите жизнени функции (катаболизъм). Метаболит е всяко едно вещество, което участва в метаболизма. Антикатаболит е това вещество, което пречи на разграждането за енергийните нужди на тялото на друго, вече изградено от организма вещество.
Какво е лецитинът?
Лецитинът е фосфолипид (и по-точно - фосфоацилглицерол, съдържащ холин), който влиза в състава на клетъчните мембрани и същевременно е един от най-значителните резерви на веществото холин в тялото ни. Предлага се като хранителна добавка и като съставка на някои храни. Лецитинът е фосфолипидът, който се среща в най-голямо количество в мембраните на клетките ни и спомага за по-голямата им "течливост", което повишава скоростта на транспорт на метаболити през тях. Лецитинът влиза и в състава на веществото ацетилхолин, което е отговорно за предаването на нервните импулси между нервната система и мускулите.
Какво са фолиевата киселина, фолацинът и фолатът?
Фолиевата киселина (или фолацин) е вещество, което спада към групата на водноразтворимите витамини - витамин B9. Може да бъде открита като съставка на различни хранителни добавки, а в храните е под формата на веществото фолат.
Фолацинът е коензим, нужен на тялото, за да натрупва мускулна маса и да образува хемоглобин, защото участва в синтезата на аминокиселината серин и на нуклеиновите киселини, в метаболизма на тирозина, аскорбиновата киселина (витамин С) и витамин В12.
Какво са фитоестрогените?
Фитоестрогените са вещества, които се срещат в някои растения (например соя, леща, фасул) и чиято химична структура наподобява тази на женския полов хормон естроген, но действието им е далеч по-слабо. Има четири групи фитоестрогени: изофлавони, лигнани, куместани и лактони на резорцилиновата киселина. Все още широко се дискутира върху положителните и отрицателните страни на приемането на фитоестрогени под формата на хранителни добавки или от растенията, които ги съдържат. Съвременните технологии за приготвяне на соеви концентрати и соеви изолати, които някои фирми използват, позволяват тези високобелтъчни източници да не съдържат никакви изофлавоиди.
Какво са пептидазите (протеазите), ендопептидазите и екзопептидазите?
Пептидазите са ензими, които разграждат протеините чрез разрушаване на пептидната връзка, чрез която са свързани отделните аминокиселини. В храносмилателната система това води до по-бързо усвояване на протеините. Има два вида пептидази по отношение на действието им - ендопептидази и екзопептидази. Ендопептидазите накъсват протеините отвътре навън (т.е. от средата към краищата на протеиновата молекула), а екзопептидазите - отвън навътре. Някои спортисти приемат хранителни добавки или храни, съдържащи пептидази, за да подобрят усвояването на протеините, които поемат чрез храната си.
Какво са пептидите?
Пептидите са вещества, изградени от няколко на брой до десетки аминокиселини. В тялото ни се срещат много различни пептиди, които имат отношение към ендокринната регулация и имунитета, например глутатионът, инсулинът и др.
Какво са соевият концентрат и соевият изолат?
Соевият изолат се приготвя от соя и е с най-високо съдържание на соев протеин от останалите соеви продукти - над 90%. Най-много соев изолат се използва в хранителната индустрия, но той може да бъде приеман и като самостоятелна храна. Освен количеството на протеините, които съдържа, важно е да знаете дали соевият изолат, който консумирате, съдържа флавоноиди и ако да - в какви количества. Соевият изолат също се приготвя от соя, но технологията по получаването му е по-проста в сравнение с тази на изолата, а съдържащият се в него соев протеин е в количество от 70 до 90%.
Какво са яйчният протеин, албуминът, овалбуминът?
Обикновено под яйчен протеин се разбира сместта от овалбумин и жълтък, които се намират в яйцето. Овалбумин и албумин са синоними и чрез тези термини се обозначава само белтъка, "бялото на яйцето", но не и жълтъка. Съотношението на аминокиселините, както в целия яйчен протеин, така и в овалбумина е такова, че организмът ни изцяло ги усвоява. Предимствата на овалбумина са в това, че той не съдържа мазнини, има още по-високо протеиново съдържание от целия яйчен протеин и е с по-ниска енергийна стойност от него. Поради това много спортисти си набавят значителна част от нужните им белтъчини чрез консумиране на яйчен овалбумин от яйца или от различни хранителни добавки, които го съдържат.
Какво е инулинът?
Инулинът е въглехидрат, който служи като резервен източник на енергия за някои растения (напр. артишок), като се натрупва в коренищата и клубените им. Инулинът се предлага като хранителна добавка или е съставна част на някои храни и се състои от молекули фруктоза, свързани помежду им - по тази причина не предизвиква повишаване на нивото на инсулина в кръвта при консумацията му и гликемичния му индекс е нисък. Освен, че има по-ниска енергийна стойност в сравнение с останалите въглехидрати (около 2 кал/гр.), инулинът е и пребиотик - тоест стимулира растежа на "добрите" бактерии, обитаващи храносмилателната ни система.
Какво са електролитите?
В човешкото тяло електролитите са минерали, които се откриват в кръвта и другите телесни течности и които носят електрически заряд. Електролитите в кръвта са под форма на киселини, основи и най-важните за човешкото тяло са: натрий (Na+), калий (K+), хлор (Cl-), магнезий (Mg2+), калций (Ca2+), бикарбонат (HCO3-), фосфат (PO42-), сулфат(SO42-). Важно е в тялото да се поддържа постоянен баланс на електролитите, тъй като те влияят върху количеството на водата в кръвта, киселинността на кръвта, функционирането на мускулите и други важни процеси.
Какво е глутаминът?
Глутаминът е неесенциална аминокиселина и играе важна роля в белтъчния метаболизъм, заради което е всепризнат за "добър" суплемент от културистите. Усилва синтезата на белтъчини и увеличава нивата на някои важни хормони, предизвикващи мускулния растеж. Най-добре е да се приема след тренировка. Тогава той спомага и за възстановяването на мускулния гликоген, като се превръща лесно в глюкоза, без да се повишава нивото на кръвната захар и на инсулина. Смята се, че оптималната дневна доза глутамин е 0,2 грама на килограм тегло (напр. за 80-килограмов човек - 16 грама).
Какво е гликогенът?
Гликогенът е въглехидрат, който служи като енергиен запас в човешките клетки, по подобие на нишестето, което е запасен въглехидрат за растенията. Той представлява силно разклонено съединение, което е изградено от отделни свързани помежду си вериги, съдържащи от 8 до 12 молекули глюкоза. Повечето гликоген в тялото ни се съдържа в мускулите (1% от масата им), но в най-висока концентрация той се намира в черния дроб (10% от масата им) и в по-малки количества - в бъбреците и в нервната тъкан. Тялото ни синтезира гликоген от глюкозата, която постъпва в кръвта в резултат на разграждането на въглехидратите, които приемаме чрез храната или от хранителните добавки. Хормонът инсулин спомага за синтезирането на гликоген, а хормонът глюкагон - за разграждането му. След началото на интензивна тренировка аличният в тялото гликоген се изразходва сравнително бързо - до половин час.
Какво са глюкозата и гликозата?
С тези две думи се обозначава едно и също съединение - монозахаридът глюкоза. Глюкозата е един от най-важните източници на енергия за всички човешки клетки, като 1 грам глюкоза има 4 килокалории. Чрез биохимичния процес гликолиза, използвайки глюкозата, тялото ни синтезира АТФ - универсалния молекулен носител на енергия в клетките. Глюкозата е изключително важна в произвеждането на протеини и мускулна тъкан от тялото, както и на запасни мазнини. От всички тъкани, най-чувствителна на намалено количество глюкоза в кръвта е нервната тъкан, поради което организмът разпределя наличната глюкоза първо към мозъка, а след това - към останалите тъкани и процеси, които имат нужда от глюкоза. В тялото ни глюкозата се съхранява под формата на въглехидрата гликоген. Глюкозата се продава и като хранителна добавка и се получава чрез ензимно или киселинно разграждане на нишесте.
Какво е глутенът?
Глутенът е растителен протеин, който се съдържа в пшеницата, ечемика и ръжта, но не се съдържа в ориза, овеса, царевицата и соята. В някои случаи се използва като хранителна добавка - обичайно от спортисти-вегетарианци. Някои хора имат алергия към този протеин и по тази причина се налага да избягват всички зърнени храни, притогвени от растенията, които го съдържат.
Какво е захарозата?
Това е другото име на обикновената захар - дизахарид, който се състои от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза.
Какво е холинът?
Холинът е вещество, което човешкият организъм не може да синтезира сам и което обезателно трябва да приемаме чрез храната си или под формата на хранителна добавка. Холинът е важен за три физиологични процеса: поддържането на структурата на клетъчните мембрани, предаването на нервните импулси и синтезата на S-аденозилметионина.
Какво е казеинът?
Казеинът е основният протеин, който се намира в прясното мляко, но се предлага и като хранителна добавка. Общото му количество в един литър мляко е от 15 до 32 грама. Счита се, че казеинът е висококачествен, пълноценен протеин, защото доставя на тялото достатъчни количества от всички незаменими аминокиселини. Някои спортисти консумират казеин като "нощен протеин", под формата на хранителна добавка, защото той се усвоява много по-бавно в сравнение с някои други протеини, например суроватъчния протеин, но за сметка на това подтиска разграждането на мускулните протеини (катаболизма) по-силно, отколкото суроватъчният, тъй като осигурява на тялото по-слаб, но продължителен приток на аминокиселини в кръвта.
Какво е суроватъчният протеин?
Суроватъчният протеин, всъщност, представлява смес от нискомолекулни протеини, които се намират в много малки количества в прясното мляко – бета лактоглобулин, алфа лакталбумин, серумен албумин, имуноглубулини, пептони, лактотрансферин и др. В един литър прясно мляко се съдържат от 4 до 6 грама суроватъчен протеин, което налага приемането му основно под формата на хранителни добавки - суроватъчни концентрати и суроватъчни изолати. Суроватъчният протеин е eдна от най-често приеманите хранителни добавки, защото е изключително лесно усвояем и осигурява много бърз приток на аминокиселини към мускулите, поради което се използва основно след тренировка, при което мускулите се възстановяват много бързо. Обичайният прием на суроватъчен протеин е от 20 до 150 грама на ден.
Какво е суроватъчният концентрат?
Суроватъчният концентрат е прахообразен продукт, който се произвежда от млечна суроватка (обикновено чрез процес, наречен ултрафилтрация) и който съдържа от 25 до 80% суроватъчен протеин. Останалите съответно 75 до 20% се състоят основно от лактоза и в много ниски количества - мазнини и минерали. Предлага се като хранителна добавка.
Какво е суроватъчният изолат?
Суроватъчният изолат е прахообразен продукт, който се произвежда от млечна суроватка (обикновено чрез процесите ултрафилтрация или йонообменна хроматография) и който съдържа над 90% суроватъчен протеин.
Какво е протеиновият хидролизат?
Протеиновият хидролизат е течност (по-рядко - суха прахообразна смес), която се получава от различни протеини (яйчен протеин, соев протеин, млечен протеин и др.). В процеса на получаването на хидролизата, протеините се разграждат чрез ензими до пептиди или аминокиселини. При това разграждане се повишава скоростта, с която тялото ни усвоява съответните протеини.
Какво е млечният протеин?
С понятието млечен протеин обикновено се означава сместа от казеин и суроватъчен протеин - основните протеини в прясното мляко.
Какво е малтитолът?
Малтитолът е полиол - вещество, което се използва като алтернатива на обикновената захар и което се получава от дизахарида малтоза. Не предизвиква пиково повишаване на инсулина в кръвта след консумация на храни, които го съдържат и не предизвиква кариес. Енергийната му стойност е около 2 ккал/гр., подслаждащата му сила - приблизително същата като тази на захарта, а гликемичният му индекс е нисък - около 29.
Какво е изомалтът?
Изомалтът е полиол-вещество, което се получава от обикновената захар и което служи като неин заместител (степента му на сладост е приблизително половината от тази на захарта). Представлява смес от две други вещества - глюкоманитол и глюкосорбитол. Не предизвиква пиково повишаване на инсулина в кръвта след консумация на храни, които го съдържат и не предизвиква кариес. Енергийната му стойност е около 2 ккал/гр. и действа като пребиотик. Съдържа се в някои нискокалорични храни за спортисти.
Какво е ZMA?
ZMA е хранителна добавка, която съдържа соли на два минерала - цинк (Zink) и магнезий (Magnesium), необходими за нормалното протичане на повечето процеси в организма. Цинкът регулира производството на тестостерон, така че цинков дефицит (при около 30% от атлетите) води до спад в нивото на тестостерон в кръвта. Магнезият има антикатаболичен ефект чрез намаляване нивото на кортизола - "стресовия" хормон. Когато се комбинират двата минерала, се получава мощен нестероиден натурален суплемент, стимулиращ отделянето на анаболните хормони в организма - тестостерона и инсулиноподобния фактор на растежа, което води до покачване на силата и времето за възстановяване, като намалява и опасността от травми. Обичайно и двата минерала са под формата на соли - аспартати, тоест те са свързани с L-аспартат.
Какво са влакнините?
Влакнините са въглехидрати - полизахариди, които се срещат в някои растения, водорасли и микроорганизми. Има два вида влакнини - неразтворими и разтворими. Неразтворимите влакнини, напр. целулозата, преминават през храносмилателната система почти неусвоени, но стимулират работата й и предотвратяват запека. Разтворимите влакнини, напр. пектинът, инулинът, бета-глюканите, резистентното нишесте, екстрактът от цвекло и много други, в храносмилателната система образуват разтвори с много висока плътност и по този начин увеличават чувството за засищане; свързват мастните киселини и понижават нивото на "лошия" холестерол; освен това забавят преминаването на храната от стомаха в червата, като по този начи понижават гликемичния индекс на храната. Влакнините и от двата вида - неразтворими и разтворими, можете да си набавите чрез храната, като консумирате достатъчно количество пълнозърнест хляб, плодове и зеленчуци, или под формата на хранителна добавка."Фибри" е синоним на понятието "влакнини".
Какво е са СЛК, CLA и КЛА?
СЛК, CLA и КЛА са съкратените наименования на веществото свързана линолеична киселина (clustered linoleic acid). Това е незаменима мастна киселина, която се отнася към т.нар. Омега-3 мастни киселини. Съдържа се в малки количества главно в млякото, сиренето, телешкото и агнешкото месо, както и в някои полуфабикати. Въпреки, че е мастна киселина, СЛК съдейства за намаляване на подкожните мазнини и за увеличаване на мускулната маса. Обичайно спортистите си набалят СЛК под формата на хранителна добавка или като консумират храни, които са обогатени със СЛК.
Какво е пируватът?
Пируватът е сол на пируватната киселина и е продукт от обмяната на глюкозата в тялото ни. Той е ключово междинно съединение в гликолитичния и пируват-дехидрогеназния метаболитни пътища, които са отговорни за производството на енергия (АТФ) в тялото ни. В организма ни пируватът е вещество, което се произвежда ежедневно при усвояването на въглехидратите (захарите и нишестето), получени от храната. Някои изследвания показват, че пируватът стимулира топенето на подкожните мазнини, като ускорява процеса на изгарянето им с 40%. Едновременно с това е и източник на енергия и улеснява Вашите тренировки, като ускорява преноса на глюкоза и белтъчини до мускулните клетки. Все още оптималната доза не е точно установена, но се приема, че тя е най-малко 6 грама пируват на ден. Пируватът се предлага под две основни форми - калциев и натриев. Главният "недостатък" на пирувата е, че е необходим в сравнително големи количества (за разлика от L-карнитина например). Поради това препаратите на основата на пируват могат да ви излязат скъпички, а когато ги купувате, прочетете съдържанието на пируват -
ако то е изразено в микрограмове или милиграми, този препарат е само "за
декорация".
Какво са гликомакропептидите?
Гликомакропептидите са пептиди, изградени от около 70 аминокиселини и се получават при разграждането на капа-казеинът, който е съставна част на казеина. Те са много богати на разклонени аминокиселини и имат мощно биологично действие: подтискат апетита, като стимулират отделянето на хормона холецистокинин, който дава сигнал на мозъка за ситост; подтиска развитието на различни вируси и бактерии в храносмилателната система и така подобряват работата й; усилват имунитета и много други. Тези наистина уникални пептиди се съдържат в различно количество (до 17%) в различни хранителни добавки - обикновено тези, които съдържат суроватъчен протеин. Технологията, по която е изолиран и пречистен суроватъчният протеин пряко се отразява върху количеството гликомакропептиди в него - при използване на йонообменна хроматография, тяхното количество е най-ниско.
Какво са карнитинът и L-карнититът?
Обичайно това са синоними и чрез тях се означава аминокиселината L-карнитин. Основната функция на Л-карнитина е да служи като "совалка", която пренася мастните киселини с дълга верига (съставни части на мазнините в клетките) през клетъчната мембрана, за да достигнат митохондриите, където служат като "гориво" за енергия, нужна на тялото. Това е необходимо, тъй като мастните киселини трудно могат да преминат тази мембрана и преминаването им се улеснява, когато молекула на мазнината се свърже с молекула на L-Карнитина.
L-карнитинът участва в окислението на аминокиселините с разклонена верига, пречи на образуването на млечна киселина в мускулите ни, блокира вещества, които нарушават клетъчната стена. Освен това чрез него се повишава доставката на кислород до мускулите и се осигурява енергия, без да се разграждат така ценните протеини. За средностатистическия човек дозата е около 5-6 грама дневно (това са 5000-6000 милиграма - обърнете внимание на съдържанието на препарата, който ползвате) - разбира се, за спортистите те са малко по-високи, но прием по-голям от 10 грама дневно е вреден за здравето.
Какво е хитозанът?
Хитозанът е полизахарид, изграден от глюкозамин и ацетилглюкозамин и се получава при промишлена обработка - деацетилиране на веществото хитин. Хитозанът ефективно понижава "лошия" холестерол и триглециридите в кръвта ни и повишава количеството на "добрия" холестерол. Твърди се, че тъй като е положително зареден, хитозанът има свойството да привлича и да свързва мазнините, когато те навлязат в стомашно-чревния тракт. Така, той блокира тяхното усвояване и спомага за изхвърлянето им от организма и затова придобива популярност сред спортистите. Някои изследвания сочат, че 1 грам хитозан блокира усвояването на 12 грама мазнини, но по-вероятно е той да свързва не повече от 5-6 грама мазнини. Въпреки това, няма нито едно изследване, което по статистически достоверен начин да доказва, че хитозанът може ефективно да помогне в намаляването на теглото.
Какво е ДХЕА (DHEA)?
ДХЕА е стероиден хормон. Съкращението ДХЕА идва от името на веществото ДеХидроЕпиАндростерон. Това е хормон с андрогенен характер, произвеждан естествено в човешкото тяло от надбъбречните жлези и в малки количества - от тестисите. ДХЕА е хормонът, който е в най-голямо количество в тялото ни и се намира под формата на ДХЕА-сулфат в кръвта. Той е важен както за спортистите, така и за културистите, защото по-голямото количество тестостерон в човешкото тяло се образува от него. Счита се, че ДХЕА повишава нивото на тестостерон в кръвта. Това от своя страна води до увеличаването на мускулната маса и силовите постижения. Преди приемането му, задължително се консултирайте с лекар.
Автор: Гергана Станчева (Магистър по Молекулярна биология)
| |
|
Тема
|
How a Crypto 'Backdoor' Pitted the Tech World Agai
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 11.05.24 17:24 |
|
|
Как двама служители на Microsoft откриха подозрителен недостатък във федерално одобрен алгоритъм, който според някои е задна врата на АНС.
s. file: 163727876
През август 2007 г. млад програмист от групата за сигурност на Windows в Microsoft се изправя, за да изнесе петминутна турбо лекция на годишната конференция Crypto в Санта Барбара.
Беше вторник вечерта, част от традиционната сесия на конференцията, когато се представят множество кратки лекции извън основната програма на конференцията. За да отвлекат посетителите от виното и бирата, които се бореха за вниманието им в този час, презентаторите понякога се опитваха да придадат сексуален характер на своите лекции с провокативни заглавия като „Влиза ли Боб в затвора?“, „Как се крадат коли - практическа атака срещу КиЛок“ или „Единствената лекция на Rump Session с Памела Андерсън“.
Дан Шумоу и неговият колега от Microsoft Нилс Фъргюсън озаглавиха провокативно своя проект „За възможността за задна вратичка в NIST SP800-90 Dual Ec Prng“. Това беше заглавие, което можеше да се хареса или да се хареса само на криптоманиаци.
Лекцията беше дълга само девет слайда (.pdf). Но тези девет слайда бяха потенциално динамични. Те показваха, че един нов стандарт за криптиране, одобрен от правителството на САЩ, притежава очевидна слабост, която прави алгоритъма в него уязвим за разбиване. Но описаната от тях слабост не беше просто обикновена уязвимост, а притежаваше свойствата, които човек би искал да има, ако умишлено вкарва задна врата, за да направи алгоритъма податлив на разбиване по замисъл.
За такава драматична презентация - по стандартите на математиците - реакцията към нея беше изненадващо слаба. „Мисля, че хората си помислиха: „Това е интересно“ и „Уау, изглежда, че може би е имало недостатък в дизайна“, казва висш мениджър в Microsoft, който е присъствал на лекцията. „Но нямаше голяма реакция.“
Шест години по-късно всичко това се е променило.
В началото на този месец New York Times направи връзка между техния разговор и изтеклите от Едуард Сноудън записки, класифицирани като строго секретни, които очевидно потвърждават, че слабостта в стандартния и така наречен алгоритъм Dual_EC_DRBG наистина е била задна вратичка. Историята на Times предполага, че задната вратичка е била умишлено поставена там от АНС като част от десетилетна тайна операция на агенцията на стойност 250 млн. долара за отслабване и подкопаване на целостта на редица криптиращи системи, използвани от милиони хора по света.
Материалът на „Таймс“ разпали буря от въпроси относно интегритета на сложния процес на изготвяне на стандартите за сигурност. Националният институт по стандартизация и технологии, който одобри Dual_EC_DRBG и стандарта, сега е изправен пред криза на доверието, тъй като е принуден да отвори отново стандарта за обществено обсъждане, докато фирмите за сигурност и криптографски услуги се опитват да разберат колко дълбоко е проникнал подозрителният алгоритъм в техния код, ако изобщо е проникнал.В четвъртък корпоративният гигант RSA Security публично се отказа от Dual_EC_DRBG, като същевременно призна, че търговският пакет от криптографски библиотеки от години използва лошия алгоритъм като алгоритъм по подразбиране.
Но под пламъците все още тлее изненадваща несигурност относно това дали Dual_EC_DRBG наистина е защитен. Таймс, отбелязват криптоспециалистите, не е публикувал записките, за които се твърди, че доказват съществуването на задна вратичка, а директните цитати на вестника от секретните документи не споменават за никаква задна вратичка в алгоритъма или за усилията на АНС да отслаби него или стандарта. В тях се обсъждат само усилията за прокарване на стандарта през комисиите за одобрение.
Джон Калас, главен технически директор на Silent Circle, чиято компания предлага криптирана телефонна комуникация, изнесе различен доклад на конференцията Crypto през 2007 г. и видя презентацията на Шумов. Той казва, че по онова време не е бил разтревожен от нея и все още има съмнения, че разкритото всъщност е било задна врата, отчасти защото алгоритъмът е толкова зле направен.
„Ако [NSA] е похарчила 250 млн. долара за отслабване на стандарта и това е най-доброто, което може да направи, значи няма от какво да се страхуваме“, казва той. „Защото това е наистина неумело. Когато си сложите конспиративната шапка за това какво би направила АНС, бихте очаквали нещо по-хитро, макиавелистко ... а това нещо е просто смехотворно лошо. Това е нещо от рода на „Борис и Наташа“.
Всъщност самите презентатори на Microsoft - които отказаха да коментират за тази статия - не наблегнаха на теорията за задната врата в своята лекция. Те изобщо не споменаха NSA и се постараха да не обвиняват NIST в нищо. „НИЕ НЕ КАЗВАМЕ: NIST умишлено е поставил задна вратичка в този PRNG", се казваше в последния слайд на презентацията им.
Мениджърът на Microsoft, който говори с WIRED при условие за анонимност, смята, че провокативното заглавие на презентацията от 2007 г. преувеличава проблема с алгоритъма и се тълкува погрешно - че може би репортерите на Times са прочели нещо в секретен документ, показващ, че АНС е работила по алгоритъма и го е прокарала през процеса на стандартизация, и бързо са го приели като доказателство, че заглавието на презентацията от 2007 г. е било правилно, като е нарекло слабостта в стандарта и алгоритъма „задна вратичка“.
Но Пол Кочър, президент и главен учен на Cryptography Research, казва, че независимо от липсата на доказателства в историята на Times, той отхвърля обяснението за слабостта „лоша криптография“ в полза на обяснението за задната вратичка.
„Лошата криптография се дължи на мързел и невежество“, казва той. „Но в този случай са положени много усилия за създаването му и за избора на структура, която се оказва податлива на атака.
„Това, което е математически креативно [при този алгоритъм], е, че когато го погледнете, дори не можете да докажете дали има задна врата или не, което е много странно в криптографията“, казва той. „Обикновено наличието на задна вратичка е нещо, което може да се докаже, че съществува, защото можете да я видите и да я използватеһттр://.... През цялата си кариера в криптографията никога не съм виждал подобна уязвимост.“
s. file: nsaheadquarters
National Security Agency headquarters, Fort Meade, Maryland. Photo: Wikipedia
Това не е първият случай, в който АНС е обвинена в инсталиране на задни вратички. Криптографските капани, истински и въображаеми, са част от легендите за АНС от десетилетия. В някои отношения настоящият спор повтаря отдавнашния дебат за първия американски стандарт за криптиране на данни през 70-те години на миналия век. АНС беше широко заподозряна, че е отслабила DES, за да го направи по-лесно разбиваем за агенцията, като е подправила таблица с числови константи, наречена S-Box, и е съкратила дължината на ключа на алгоритъма. През 1994 г. обаче NSA е оправдана, когато се оказва, че агенцията всъщност е променила числата в S-Box, за да подсили DES срещу техника за разбиване на кодове, която по онова време е била известна само в NSA.
През 1995 г. се появява друг случай, който сякаш потвърждава подозренията за АНС. През същата година вестник Baltimore Sun съобщи, че АНС е вкарала задна вратичка в криптографски машини, произведени от уважаваната швейцарска компания Crypto AG, което очевидно потвърждава дългогодишните слухове в тази насока.
След това през 1999 г. Microsoft неволно даде началото на друга полемика, когато изтече вътрешното име на криптографския ключ за подписване, вграден в Windows NT.Ключът се наричаше _NSAKEY, което породи спекулации, че Microsoft тайно е предоставил на агенцията правомощието да пише и подписва свои собствени актуализации на криптографския механизъм на Windows NT.От Microsoft заявиха, че това не е вярно, че ключът е само вътрешен ключ на Microsoft и че е наречен „_NSAKEY“, защото NSA е органът за технически преглед на контрола върху износа на САЩ. Ключът е бил част от спазването от страна на Microsoft на законите за износ на САЩ.
Подозренията за АНС и задни вратичките се зародиха през 2006 г., когато Шумоу и Фъргюсън започнаха да разглеждат Dual_EC_DRBG, след като NIST го одобри за включване в стандарт (.pdf).
Стандартът обсъждаше четири федерално санкционирани генератора на случайни числа, одобрени за използване при криптиране на правителствена класифицирана и некласифицирана, но чувствителна комуникация.
Всеки от четирите алгоритъма се основава на различно семейство криптографски проекти. Единият се основаваше на хеш функции, другият - на така наречения HMAC (хеш-базиран код за удостоверяване на съобщения), третият - на блокови шифри, а четвъртият - на елиптични криви.В продължение на няколко години NSA настояваше за криптография с елиптични криви и публично се застъпи за включването на последната крива - Dual_EC_DRBG - в стандарта.
Алгоритмите с елиптични криви се основават на малко по-различна математика от по-разпространения алгоритъм RSA и NSA вярва, че те са бъдещето на криптографията, като твърди, че алгоритмите с елиптични криви са по-малки, по-бързи и предлагат по-добра сигурност.
Но докато Шумоу и Фъргюсън проучваха свойствата на генератора на случайни числа с елиптична крива в стандарта, за да определят как да го включат в операционната система Windows, се забелязваха няколко странни неща.
Първо, генераторът на случайни числа е много бавен - два до три порядъка по-бавен от друг алгоритъм в стандарта.
Второ, изглеждаше, че не е много сигурен.
„Имаше едно свойство [в него], което изглежда правеше устойчивостта на предсказване на алгоритъма не такава, каквато непременно бихте искали да бъде“, казва мениджърът на Microsoft. Казано на езика на неспециалистите, имало е слабост, която е направила генератора на случайни числа не толкова случаен.
Доброто генериране на случайни числа е в основата на криптирането, а слаб RNG може да разруши цялата система за криптиране.
Генераторите на случайни числа играят важна роля при създаването на криптографски ключове, при откриването на защитени комуникации между потребители и уебсайтове и при нулирането на пароли за имейл акаунти. Без гарантирана случайност на случаен принцип нападателят може да предвиди какво ще генерира системата и да подкопае алгоритъма. Шумоу и Фъргюсън установиха, че пречките за предсказване на това какво ще генерира генераторът на случайни числа са малки. Това не беше катастрофален проблем, но изглеждаше странно за система за сигурност, която се обнародва от правителството.
След това те забелязали нещо друго.
Стандартът, който съдържаше насоки за прилагане на алгоритъма, включваше списък с константи - статични числа - които се използваха в елиптичната крива, на която се основаваше генераторът на случайни числа. Който и да е генерирал константите, служещи като своеобразен публичен ключ за алгоритъма, е можел едновременно да генерира и втори набор от числа - частен ключ.
Всеки, който притежава този втори набор от числа, би разполагал с това, което в криптографската общност е известно като „информация за вратичките“ - т.е. той би могъл по същество да отключи алгоритъма за криптиране, като предвиди какво генерира генераторът на случайни числа. Шумоу и Фъргюсън разбраха, че могат да предвидят това, след като видят само 32 байта от изхода на генератора. С много малка извадка те биха могли да разбият цялата система за криптиране, използвана за защита на изхода.
„Дори и никой да не знае тайните числа, фактът, че има задна врата, прави Dual_EC_DRBG много уязвим“, пише тогава криптографът Брус Шнайер в статия за WIRED. „Ако някой успее да реши само един случай на проблема с елиптичната крива на алгоритъма, той на практика ще има ключовете за царството. След това би могъл да ги използва за каквито си иска гнусни цели. Или може да публикува резултата си и да направи всяка реализация на генератора на случайни числа напълно несигурна.“
Никой не знаеше кой е създал константите, но се предполагаше, че тъй като АНС е вкарала алгоритъма в стандарта, агенцията е генерирала числата. Тогава шпионската агенция може да е генерирала и секретен ключ.
Шнайер нарече това „наистина страшни неща“, но също така заяви по онова време, че няма никакъв смисъл да се използва като задна вратичка, тъй като за всеки, който погледне алгоритъма и стандарта, е очевидно, че в него има този недостатък. В резултат на това разработчиците на уебсайтове и софтуерни приложения не биха го използвали, за да подпомогнат защитата на своите продукти и системи, каза той.
В действителност обаче много разработчици са го използвали.
Правителството на САЩ разполага с огромна покупателна способност и скоро доставчиците бяха принудени да приложат подозрителния стандарт като условие за продажба на продуктите си на федералните агенции съгласно така наречените изисквания за сертифициране FIPS. През февруари 2008 г. Microsoft добави поддръжка за стандарта, включително генератора на случайни числа с елиптична крива, в актуализация на Vista, въпреки че не направи проблемния генератор алгоритъм по подразбиране.
Запитан защо Microsoft е подкрепила алгоритъма, след като двама нейни служители са показали, че той е отслабен, вторият висш мениджър на Microsoft, който говори с WIRED, заяви, че макар слабостта в алгоритъма и стандарта да е „странна“, тя „не е пушечно месо“. По-скоро става дума за „странно свойство“.
Microsoft реши да включи алгоритъма в операционната си система, защото голям клиент го поиска, защото беше санкциониран от NIST и защото нямаше да бъде включен като алгоритъм по подразбиране в системата, като по този начин нямаше да окаже влияние върху други клиенти.
„Всъщност за всеки потребител е почти невъзможно да внедри или да накара този конкретен генератор на случайни числа да се инстанцира на машините му, без да навлезе във вътрешността на машината и да я преконфигурира“, казва той.
Други големи компании, като Cisco и RSA, също го добавят. Всъщност NIST предоставя дълъг списък на компаниите, които са го включили в своите библиотеки, въпреки че в списъка не се посочва кои компании са го направили алгоритъм по подразбиране в библиотеките си или кои продукти са разработени, които се позовават на алгоритъма.
Говорител на Cisco заяви пред WIRED, че алгоритъмът е бил внедрен в стандартната криптографска библиотека около средата на 2012 г. - библиотека, която се използва в повече от 120 продуктови линии, но алгоритъмът не е по подразбиране, а алгоритъмът по подразбиране не може да бъде променян от потребителите.
Въпреки това RSA направи алгоритъма по подразбиране в своя набор от инструменти BSafe за разработчици на Java и C до тази седмица, когато заяви пред WIRED, че променя алгоритъма по подразбиране след подновените спорове около него. Компанията изпрати до клиентите на разработчиците препоръка, в която „настоятелно“ ги призовава да променят алгоритъма по подразбиране с един от редица други алгоритми за генериране на случайни числа, които RSA поддържа. RSA също така промени настройката по подразбиране в BSafe и в системата за управление на ключове на RSA. В момента компанията прави вътрешен преглед на всички свои продукти, за да види къде се извиква алгоритъмът, за да ги промени.
Всъщност RSA е добавила алгоритъма в библиотеките си през 2004 или 2005 г., преди NIST да го одобри за стандарта през 2006 г. и преди правителството да го въведе като изискване за сертифициране по FIPS, казва Сам Къри, главен технологичен директор на компанията. След това компанията го направи алгоритъм по подразбиране в BSafe и в своята система за управление на ключове, след като алгоритъмът беше добавен към стандарта. Къри казва, че алгоритмите с елиптична крива са били на мода по онова време и RSA го е избрала за стандарт, тъй като е предоставял определени предимства пред другите генератори на случайни числа, включително и по-добра сигурност, както казва той.
„Криптографията е променяща се област. Някои алгоритми вървят нагоре, други надолу и ние вземаме най-добрите решения, които можем да вземем във всеки един момент", казва той. “Много от алгоритмите, базирани на хеш, бяха поразени от някои слабости в начина, по който избираха числата, и всъщност какъв вид набор от проби избираха за първоначално посяване. От наша гледна точка изглеждаше, че елиптичната крива ще бъде имунизирана срещу тези неща.“
Къри казва, че фактът, че алгоритъмът е по-бавен, всъщност му осигурява по-добра сигурност поне в едно отношение.
„Продължителността на времето, за което трябва да съберете проби, определя силата на вашето генериране на случайни числа. Така че фактът, че е по-бавен, понякога му дава по-широк набор от извадки, за да направи първоначално засяване", казва той. „Точно защото отнема малко повече време, той всъщност ви дава повече случайност при първоначалното засяване и това може да е предимство.“
Въпреки подновените спорове относно алгоритъма и стандарта, мениджърите на Microsoft казват, че все още не смятат, че слабостите представляват умишлена задна вратичка.
Калас е съгласен с това. Той смята, че това е просто лоша криптография, която е била включена в стандарта, за да се допълни изборът, така че в стандарта да има поне един алгоритъм с елиптична крива.
Но едно от предимствата на това алгоритъмът да се поддържа в продукти като Vista - и което може би е причината NSA да го вкара в стандарта - е, че дори и да не е алгоритъмът по подразбиране за криптиране в дадена система, докато е опция в системата, нарушител, като NSA, може да влезе в системата и да промени регистъра, за да го направи алгоритъм по подразбиране, използван за криптиране, като по този начин теоретично улеснява NSA да подкопае криптирането и да шпионира потребителите на машината.
Шнайер казва, че това е много по-ефективен и скрит начин за подкопаване на криптирането, отколкото просто да се инсталира програма за записване на натиснати клавиши или друг троянски зловреден софтуер, който може да бъде открит.
„Троянският кон е много, много голям. Не можете да кажете, че това е било грешка. Това е огромно парче код, което събира натискания на клавиши", казва той. „Но промяната на бит едно на бит две [в регистъра за промяна на генератора на случайни числа по подразбиране на машината] вероятно няма да бъде открита. Това е нискоконспиративен, силно отричащ се начин за получаване на задна врата. Така че има полза от включването му в библиотеката и в продукта.“
Към днешна дата единственото потвърждение, че алгоритъмът има задна вратичка, идва в историята на „Таймс“, основана на документи на АНС, изтекли от Едуард Сноудън, които „Таймс“ и две други медии са видели.
„Вътрешни бележки, изтекли от бившия изпълнител на АНС Едуард Сноудън, предполагат, че АНС е генерирала един от генераторите на случайни числа, използвани в стандарта на NIST от 2006 г. - наречен Dual EC DRBG - който съдържа задна врата за АНС“, пише Times.
Редакционна статия, публикувана от „Таймс“ този уикенд, отново потвърждава твърдението: „Без да знае за многобройните потребители на системата, друго правителствено звено, Агенцията за национална сигурност, тайно вмъкна „задна врата“ в системата, която позволява на федералните шпиони да разбиват всички данни, които са кодирани с помощта на нейната технология.“
Но всички цитати, които Times публикува от записките, се отнасят до това, че АНС е получила стандарта, приет от международен орган по стандартизация; в тях не се казва, че АНС умишлено е отслабила алгоритъма и стандарта, въпреки че Times предполага, че именно това се има предвид в записките, като ги обвързва с презентацията на Шумоу и Фъргюсън от 2007 г.
NIST отрича да знае за наличието на задна вратичка и също така отрича NSA да е автор на нейния стандарт. В резултат на спора обаче институтът отново отвори стандарта за обществено обсъждане и „настоятелно“ призова да не се използва въпросният алгоритъм, докато въпросът не бъде разрешен. Периодът за публични коментари ще приключи на 6 ноември.
Дори и без по-ясно потвърждение, че слабостите в алгоритъма и стандарта представляват задна вратичка, Кочер и Шнайер смятат, че това е така.
„Това е изключително лоша криптография“, казва Кочер. „Ако погледнете ролята на АНС в създаването на стандарти [през годините] и нейната обща криптографска сложност, нищо от това няма смисъл, ако в това няма задна вратичка.“
Шнайер се съгласява и казва, че АНС е направила твърде много други неща, за да си мисли, че когато види слаба криптография, изисквана от правителството, това е просто случайност.
„Ако живеехме в по-мил свят, това би било правдоподобно обяснение“, казва той. „Оказва се обаче, че живеем в много злонамерен свят.“
Той добавя, че несигурността около алгоритъма и стандарта е най-лошата част от целия въпрос.
„Това е най-лошият проблем, който АНС е направила“, казва Шнайер. „Те така подкопаха фундаменталното доверие в интернет, че не знаем на какво да се доверим. Трябва да подозираме всичко. Никога не сме сигурни. Това е най-голямата вреда.“
| |
|
Тема
|
5-те тайни на бойците за отслабването
[re: Mod vege]
|
|
| Автор |
Mod vege (старо куче) |
| Публикувано | 19.05.24 16:56 |
|
|
Наскорошно проучване изследва методите, които бойците използват, за да се вместят в категориите си. Това все още е доста мътна материя за мнозина, но все пак няколко факта изпъкнали пред учените.
Първи факт
Ако искате да се отървете от мазнините, за да се вместите в дадени килограми, консумирането на въглехидрати в рамките на 4 часа покрай тренировката ще ограничи оксидацията на липидите и тяхното изразходване. Това засяга особено високогликемичните въглехидрати - инсулинът намалява ефекта на липозата и ограничава оксидацията на мазнините.
Извод: Ако искате да горите мазнини, не яжте бързи въглехидрати покрай тренировките.
Втори факт
Въпреки че има разни доказателства, които показват, че оксидацията на мазнините се подобрява при наличието на по-малко въглехидрати, важно е също да отбележим, че при същите условия се увеличава и оксидацията на аминокиселини. Ако тренирате и спазвате диета, за да отслабвате, навярно ще изгубите и мускулна маса. Ако целта ви е да отслабнете, за да можете да се състезавате, едва ли ще искате да загубите и част от силата си едновременно с това.
Извод: Поддържайте интензитета нисък, когато тренирате, за да горите мазнини. В противен случай, може да изгубите и мускулна маса. Бодибилдърите са наясно от години, че ходенето, както и други нискоинтензивни упражнения са най-добри за отслабване и запазване на мускулната маса.
Трети факт
Интересно е да отбележим също, че колкото по-дълги са тренировките, толкова повече се увеличава оксидацията на мастните киселини, като същевременно с това спада и консумацията на въглехидрати. Според проучването, липидите се активизират повече по време на тренировка, ако не е налична подкрепата на въглехидратите. Въпреки това обаче, понеже е възможно да почнат да се разграждат протеини при тези условия, препоръчва се да се увеличи техния прием.
Извод: За да не губите мускулна маса, можете да приемате BCAA или бавни протеини с казеин по време на тренировка.
Четвърти факт
Разделяйки тренировките, можете да горите дори още повече мазнини. Запасът на мазнини нараства с течение на времето, но е възможно да продължите тяхното изгаряне и да намалите задържането им в тялото като подтиквате тялото си да работи до по-късно през деня, когато обикновено мазнините се натрупват най-много.
Извод: Намалете задържането на мазнини в тялото си, разделяйки тренировките на две - сутрин и вечер.
Пети факт
Ранните тренировки на гладно, със средно натеоварване спомагат при горенето на мазнини. Имайки предвид намалената вероятност от въглехидратен прием преди тренировката, ниската кръвна захар по време на тренировката подобрява адаптацията на мускулите и чувствителността към инсулин, като същевременно се оптимизира и оксидацията на мазнини.
Извод: Правете леките тренировки сутрин, а тежките по-късно през деня, когато вече имате повече енергия.
Заключение
Ако искате да горите мазнини, най-добре тренирайте сутрин и не прекалявайте. Ограничавайки въздействието на въглехидратите и принуждавайки тялото си да използва мазнините, които е задържало, ще му помогнете да ги гори по-ефективно. Ако се притеснявате от загубата на мускулна маса, приемайте BCAA по време на тренировка. Тежките сесии оставете за по-късно през деня, когато вече имате повече енергия и тялото започва да се запасява.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
| 
|
|
