....Или кога те престават да бъдат такива....

Защо мисълта за една храна ни привлича понеже е вкусна ?
Какъв е този оргазъм който носи вкусът ?
Кога си казвате стоп ?

Опитвам се да водя здравословен начин на живот,но имам една голяма дупка - слабостта към сладкото,онова гадното в найлоновите пликчета с многото консерванти...
Проблемът е,че когато започна не мога да спра....
Чувствам се някак слаба като съм зависима от храната и си задавам въпроса как да се освободя....
Искам да ми е леко и щастливо.....
А след сладкото винаги идва чувство за вина....

При вас как е ?Кои са ви любимите вредни храни и как се справяте с тях ?

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

Например за мен изкушение е салатата. Зелената салата. Знам, че е кофти, ама не мога да се проборя с изкушението - ям я.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Искаш ли да нямаш чувство за вина? Можем да се договорим - даваш ми сладкото на мен. При мен няма опасност да се появи чувство на вина заради сладкото.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Мда...
И зеленката салатка можем да я сложим в чувала с изкушенията,ама се чувствам много доволна след като я излапам
То чувството за вина не идва от там,че съм яла сладко или каквото и да е било,а че не съм успяла да контролирам внимавателно и съзнателно това,което ям.
Затова съм на тоя хал

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

освен тестото може би нямам конкретен изкусител. при мен чувството за вина по-скоро е свързано с количеството на храната, защото по принцип не мога да се контролирам каквото и да ям (слава богу, че поне нямам апетит за опаковани гованчета)
а понякога се чувствам супер добре, щото след лошо тъпчене с тесто обикновено имам няколко дни или седмици на насищане и не ми се яде. ма после пак започва същия гаден въглехидратен цикъл от който няма изкъкване.

Алцхаймер — край на лошите спомени. Е, на хубавите — също.

Дано си гледала филма на BTV от 19 часа " BTV репортерите" . Беше посветен на хранителните разстройства - булимия, анорексия и сравнително по-новото - орторексия (фиксация във здравословносто хранене). Става дума за крайности, в които изпадат млади и интелигентни момичета, със стремеж към перфекционизъм, които от един момент нататък дотолкова се вманиачват, че мисълта за здравословното хранене става основна в тяхното ежедневие, обсебва ги и измества всички останали емоции, удовлетворения и радости. Т.е. те живеят само за да се хранят здравословно. И както всяка крайност, и тая води до печални резултати. Гледах го, защото и дъщеря ми, неуравновесено пуберче, е склонна да изпада в такива крайности. Цялото семейство сме вегетарианци (е, лакто- и ово-), но тя напоследък се тегли по 10 пъти на ден. Искрено се надявам да е временно и да не откачи на тая тема. Тъй че, внимавай.

Бъди сигурен,че го гледах и се чудех колко хора обитаващи този клуб страдат от тази болест.
Истина е че всички вегетарианци тук се стремят малко или много към здравословно хранене.
Но не бива да се забравя,че храната е за да ни поддържа живи,а не да ни доставя удоволствие.Това е нейното предназначение.
А удоволствието от храната е само е междудругото...
Работата е там,че когато си забраняваш определен тип храна (били то щото е калорична или щото е нездравословна) след изтичането на тази забрана се нахвъляш върху него.
Точно заради това не трябва да си налагаме някакво правило,защото те погубват свободата ни,внасят ни дисбаланс и фиксация върху храната.

Да се храниш здравословно не е лошо.
Лошо е когато това стане най-важното нещо в живота ти....

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

"а понякога се чувствам супер добре, щото след лошо тъпчене с тесто обикновено имам няколко дни или седмици на насищане и не ми се яде. ма после пак започва същия гаден въглехидратен цикъл от който няма изкъкване."

е хайде, няма нужда от излишни негативни внушения...
поне аз ако се чувствам психически добре ("на място") -- сред приятели, съмишленици, и ... където ми харесва - нямам, ама някаква нужда от много въглехидрати... обясни го с хормони на щастието, или както искаш...

приятен и успешен ден

Абе, Ани, я си папкай каквото ти душа сака и си свиркай... Тя, тая, душата, докато сама не се убеди в нещо, трудно приема външни мнения, включително и "аз-ови". А да водиш войни само защото си на противното мнение (така де, мозъкът ти е на противното мнение или както и купешки да си го кажем) никак не си струва. Пък моя поглед над нещата от въпросчето ти е, че няма такова животно като "здравословен начин на живот", има здравословен начин на мислене и усет. Хайде, със здраве :)

Тя душата се храни с благородни мисли и чувства...за да може да съществува..ако не можеш да ги отгледаш в себе си,прости се с душата си....

Много често умът ни функционира като разглезено дете,което иска всичко,но от какво всъщност има нужда ?
Ако се нахвърляме на всичко,което видим,за какво ни е този разум ?За украса?
Едва ли....

Иначе съм съгласна за здравословния начин на мислене и усет...нали уж по неговите дири сме тръгнали....

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...