Това е жената, която рисуваше портрети на хората по кафенетата и превърнала се в един от символите на Варна.

Мир на праха й.

Objects in mirror are closer than they appear.

RIP

Тя ми прави портрет с въглен и листа от здравец, купихме си книжка с нейни стихове. Стана ми тъжно от тази новина...

-----------------
Дюканка в доживотна четвърта

На мен също ми е мъчно, познавах я лично. Винаги, когато през лятото седях отвън на Look и когато минаваше тя оттам, сядаше за малко при мен и си говорихме...

И мен ме е рисувала, отдавна. Радвам се, че знаете, че тя беше не само добър художник, а и много добра поетеса, по моето скромно мнение. Беше от София, но през последните години оставаше тук и през зимата...

Сбогом, Тони!

Objects in mirror are closer than they appear.

Сега ще напиша тук един стих, написан през декември 2003.

Към А. Огоста

Здравей, Антония!

Ти беше права,
той е прекрасно момче.
Говореше, като че от векове
ни познаваш.
Искам пак да те видя,
поне веднъж,
искам пак да ни говориш,
на двамата -
млади, с отворени широко очи,
търсещи и незнаещи,
красиви,
вечни. (Почти.)

Все още пари раменете ми
бялото слънце
на оня ден, когато ме рисува
със здравец,
четеше от своите стихове.
Имам бадемови очи.
Жива съм, защото обичам.
Така ме научи ти.
С теб си приличаме малко.
Обичам те, Антония,
обичам морето си,
обичам и него - прекрасното момче.

-----------------
Дюканка в доживотна четвърта

Редактирано от Dorchester на 08.11.08 13:27.

Мир на праха й!!! Внасяше колорит из варненския център! Видях я преди има няма месец

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите