сети се, мерси

-Ти скочи ли?-попита меко тя
"Но вие не, вие искате да знаете причината"

" Бях се озовал в някаква част на гората, където дърветата образуваха плътен покров над главата ми и лунните лъчи изобщо не достигаха до тревата.По тази причина мъничката светлина, която видях над храстите, привлече вниманието ми.Изпървом я помислих за заблудена светукла, но сетне я доближих и видях, че това беше просто малка сферична светлина, която жужеше и играеше нагоре-надолу, сякаш искаше да ми съобщи нещо.
Протегнах ръка и я докоснах.Светлината угасна с пукот и аз отдръпнах опарените си пръсти, но в следващия миг някаквко ново усещане отвлече вниманието ми от болката: Движех се по-бързо.Размахах ръце и се уверих, че скоростта на движенията ми се е увеличила.
Мислено благодарих за подаръка на неизвестната светлинка и продължих пътя си.
Архвампирът ме очакваше, приседнал на поваления дънер на едно дърво с особената грация на нашия род, като беше наклонил глава на една страна и ме гледаше с любопитство.Доближих го и със завист отбелязах, че неговите зъби вече бяха възвърнали човешката си форма, което означаваше , че е доста по-стар от мен.Беше облечен в дрехи от тъмночервено сукно и небрежно се подпираше на дълъг меч.
-Добре дошъл в Гелодския лес- продума вампирът, като не откъсваше тъмните си очи от моите.- Какво те води насам?
-Любопитството?- предположих.
Архът сви устни в неразгадаема гримаса, размисли и поклати глава:
-Това не е основателна причина.
-Трябва ли да имам основателна причина , за да отида някъде?- осведомих се, като оставих съвсем лека нотка на заплаха да се промъкне в гласа ми.
Вампирът вдигна вежди:
-Да, когато става дума за тази гора.
Разговорът не отиваше на добро.
Отворих уста да кажа нещо и съжалих, че вместо това не бях направил нещо по-полезно- да извадя оръжието си например.Архвампирът изхвърча от дънера, като изтегляше меча си в движение, и разсичащият му удар отдолу нагоре ме свари напълно неподготвен.
Успях да сломя съпротивата на вампира и накрая обърнах собствения му меч срещу него.Хищникът достойно посрещна смъртта, като ме гледаше право в очите, и в лицето му не настъпи особена промяна дори когато животът напусна древното му тяло.Светкавично се наведох и пих от кръвта му, докато тежестта на годините се створаваше върху плътта му, сетне се отдръпнах и се изплюх с отвращение, защото тялото му се беше превънало в каша, а сетне в прах....."
a suivre

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хихих :)

Тая книжка навремето си я откраднах от библиотеката. Още си е в мен, малко поопърпана, но става за четене :Р

Само че не съм чела другите от поредицата и ме е яд :(

*с надежда* Някой да ги има случайно?

На този свят всичко е поправимо - дори оптимистите. Но, за Бога, не отнемайте крилете им!

"наякой" има някои от тях
ще се оправим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

понеже си откачих Вирошчо от статичните мнения (поради гузна съвест) удрям само по едно Флашлайт мнение, доколкото да не се изгуби нейде далеч в архивите.

а след няколко дена ще кача още малко от сторито

защото просто тогава ще съм свободен и ще имам време (очевидно сякаш)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Излязох на някаква малка поляна и видях трима от себеподобните си, които се бяха надвесили като зверве над проснатия труп на някакъв пътник и изпиваха последните остатъци от кръвта му. Извиках подигравателно и когато вдигнаха бледите си лица към мен, от устните им капеше кръв.
Може би нямаше да пожелая да ги убия, но те сами предизвикаха действията ми, като се надигнаха от жертвата си и пристъпиха към мен с готови за употреба оръжия.
Тежката сфера на боздугана профуча към главата ми, но аз ловко отскочих назад и сграбчих веригата с ръка. Дрънах вампира към мен и грубо го пронизах с оръжието си.
Това беше последният ми противник. С отвръщение избърсах отстрието в мръсните дрехи на един от вампирите и напуснах сцената на битката, като се чудех как някои от нас можеха да са толкова неприятни.
Продължих на изток. От високите клони на някакви дървета висяха дрипи, които някога може би са били човешки същества. Подминах ги, като се чудех дали наистина е така и ако е, защо са били обесени.
Продължих на север.
Въздухът потрепна някак особено и аз спрях, като се оглеждах и ослушвах. Едва миг по-късно недалеч пред мен проблесна светлинка и въздушният вихър, който я последва, беше значително по-силен от първия. Залитнах към светлинката, която рязко се уголеми до блестящо кълбо, и преди да успея дори да извикам, нова вълна ме блъсна право в източника на светлината.
Озовах се в някакъв друг свят. Докъдето стигаше погледът, се простираше ослепително бяло пространство без измерения, в което не помръдваше нищо. Беше толкова тихо, че ударите на собственото ми сърце ми се струваха като биене на камбана.
Право пред мен във въздуха без никакво усилие висеше нещо и когато го доближих, видях какво е: масивен сребърен пръстен, изписан с неразгадаеми ситни знаци. Протегнах ръка и усетих тежестта му в нея. Затворих пръсти около него и в същия миг белият свят се пръсна на парчета и ме остави в живия мрак на леса Гелод.
Когато разтворих ръка, сребърният пръстен все още лежеше в дланта ми. Окачих го на верижката, която бях получил от Венек, и замислено продължих пътя си...."
a suivre

Silence!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Wasserbundlei Ustenheim на 13.10.05 17:14.

"Нещо внезапно прошумоля в храстите и преди да успея да обърна глава, оттам изскочи един грифон и ме блъсна на земята с цялата мощ на дългото си тежко тяло, покрито с блестящи люспи. Така и не разбрах дали бягаше от нещо или ме нападаше, но битката си я имаше.
За вниуштелните си размери грифонът имаше удивително малка глава и аз я ударих със смес от радост и ожесточение, която почти я откъсна. Тежкото му тяло се забави няколко мига, преди да се простне в листата, но най-сетне го стори. Вече бях отегчен, а кръвта на грифоните е твърде екзотична за мен, така че към този момент вече му бях обърнал гръб и прибирах оръжието си в движение, докато продължавах пътя си.
Продължих още на север.
Насред пътя, бял на лунната светлина, беше проснато тъмно тяло. Доближих го и открих, че това е труп на мада жена. Лицето и бе бледо и тя нямаше пулс, въпреки че наоколо нямаше никакви следи от кръв.Чуствителните ми пръсти отбелязаха, че смъртта е настъпила съвсем скоро, преди броени часове.
Пътуванията понякога сервират неочаквани подаръци. Не съумях да устоя на изкушението и се наведох над трупа на жената, като впих острите си зъби в бялата кожа на шията и. Още с първите поети глътки разбрах, че нещо не е наред, и с раздиращ вой залитнах назад. Тя беше отровена! Ето защо нямаше следи от кръв!
Краката ми омекнаха и аз се стоварих на пътя до нещастната жертва, като изгубих съзнание за известно време.
Когато се свестих, допълзях в канавката, повърнах и се почуствах по-добре - толкова добре, че да стана на крака и да продъжа, като се проклинам за лековерието си.
Този път продължих на изток по пътя.
Древният път прекосява реката Шалой, която носи тъмните си води през леса Гелод. Тук някога вероятно е имало каменен мост, но сега за него говорят само исполинските камъни, разхвърляни по течението на реката. На негово място е построен дървен мост, охраняван от висок джентри облечен в разноцветен плащ с качулка, спусната ниско над лицето му. Съществото държеше в ръцете си два дълги меча и като доближих моста, извика:
- Спри, странниче! Проходът над реката се охранява от Братята на моста и ако един от нас падне, на негово място идва друг! Можеш да прекосиш само ако се биеш с мен!
Извадих оръжието си и се разсмях заплашително:
- Интересни условия на работа. Бъди сигурен, че съвсем скоро ще се наложи някой от братята ти да те замести!
Джентри запази гордо мълчание и размаха мечовете си. В интерес на истината, изглеждаше доста впечатляващо.
Джентри беше достоен защитник на моста. Мечовете му описваха две смъртоносни спирали, които се вплитаха една в друга и правеха атаката срещу него невъзможна, а защитата - трудна и изтощителна. За миг отслабих вниманието си и грешката ми беше наказана с разсичащ удар, който отряза главата ми и я запрати отвъд перилата на моста в реката.
Прословутата вампирска издържливост тоз път не ми беше от никаква полза, защото животът ме напусна едва когато рибите от глъбините се нахврълиха върху очите ми...."


---------------------------------------
хахха, малко послъгах, Вирош е твърде пич за да гушне букета точно така..... ето истинският край.
---------------------------------------
С няколко удара избих единия от мечовете му и оръжието прелетя през парапета на моста, за да цопне в реката. Противникът ми се обърка за миг, тъй като явно беше свикнал на двойната тежест на мечовете си, и аз безжалостно го повалих със смъртоносна рана. Още преди да издъхне, прикленкнах до него и на няколко едри глътки изпих кръвта, която бликаше от нея.
Останах доволен. С благородната си кръв джентри винаги са били предпочитана плячка за нас, вампирите.
- Сега може ли да мина?- обърнах се възпитано към разсечения труп и се засмях на собственото си остроумие.





Silence!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бу!


Ще ми се най-накрая да го довърша и затова си го придърпвам на първа страница - нищо специално...

YES!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

йей!

if love's an angel you're a devil's spice burnin' up and down in my spine

екстра

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите