|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
еххх...туй е то баща ми...да предадеш много поздрави на вирош от мен
| |
|
".... Продължих пътя си.Ослепително бялата луна се скри зад някакви раздърпани облаци и древният лес рязко се раздели със загадъчната си красота.Остана само мракът и разкривените форми на дърветата, сякаш излезли от някакъв кошмар.Сетне лунните лъчи отново заляха гората и страшният момент отмина.
Вниманието ми беше привелечено от някакви храсти с особена форма и когато се наведох, за да огледам плодовете им, нададох радостно възклицание.Бях виждал такива в древните ръкописи на войводата Венек- това беше Дяволска боровинка, едно от най-лековитите и опасни растения , познати на човека!
Предпазливо откъснах няколко плода и ги сдъвках един след друг.Главата ми се замая почти мигновено, но пристъпът премина бързо и ме остави гладен за още.
Когато приключих, се чуствах значително по-силен от преди, а възприятията ми бяха прочистени и усилени.
Продължих на запад.На един хоризонтален клон, опънат над пътеката , беше кацнал едър черен гарван и съсредоточен ме оглеждаше с единственото си око, подобно на малък блестящ оникс.На мястото на другото имаше грозен белег.
Продължихме да се гледаме още няколко мига, сетне гарванът се размърда на клона и изграчи:
-Е?Искаш да попиташ нещо ли?
-Не, говореща птицо- свих рамене. -Просто минавам оттук по пътя на разходката си.
- Разходка?!- гарванът дрезгаво се изкикоти.- Ама и теб си те бива!Разходка из нощния Гелод!
-Какво се е случило на окото ти?- прекъснах го.
Птицата изведнъж спря да се смее:
-Проклетите гноми.Правеха някаква некадърна магия , за да превърнат камъни в злато.
-Грешката си е твоя- поклатих глава.- Как позволи да те хванат?
След още няколко минути разговор със сладкодумния гарван реших, че историите му вече ми досаждат, пожелах му успешна нощ и продължих.
Озовах се в просека, осеяна с отсечените дънери на дървета.Белезникавите пънове изглеждаха странно на лунната свтлина, като откъснатите крайници на някакво гигантско многокрако животно.
С любопитство оглеждах причудливата група дървета, която принуждава пътеката да я заобиколи.Ако присвиех очи, започваше да ми се струва, че това са двама души, обвити в смъртна хватка от няколко гигантски змии....
Затаих дъх и доближих една малка закътана полянка, като не вдигах повече шум от някоя сянка в травата.Гледката си заслжуаваше: един закръглен гном с шумно пъхтене даълбаеше меката почва с малка лопата, като вече почти се беше скрил в образуваната яма.
Доближих ръба на ямата и застанах на него, като се любувах на пъхтящия гном.Изчаках да замахне с лопатата, за да изхвърли пръстта и учтиво се обадих:
-Хубава дупка.За какво служи?
Гномът изпищя и се огледа.Когато ме видя, изпищя отново и едва не припадна, но се овладя и насочи малката си лопата срещу мен:
-Назад, вампире!
-Исках просто да си поговорим- отбелязах, като едва сдръжах смеха си.- няма да ти изпия кръвта.
Гномът не ми повярва и продължи да държи лопатата вдигната с треперещите си малки ръце.
Откъснах една диамантена брошка от ревера си и протегнах ръка към треперещия гном.Бижуто примамливо блестеше в светлината на лампата, която той беше оставил на ръба надупката.
-Това е за теб- обясних.- Вземи го, искам само да поговорим.
Алчността на гнома най-сетне надделя над страха му и той грабна украшението от ръката ми.
-Какво искаш да знаеш?- попита подозрително......
-На север оттук се издигат две кули, свързани с руини на крепостна стена- заговори гномът.- Изглежда във всяка от тях се е заселил по един вещер- странни личности, мен ако питаш.На югоизток пък има някакво поселище на хора.В последно време наоколо се навъртал и някакъв вампир...
Ухилих се.
-Имам предвид друг вампир- добави бързо гномът.- И естрите, разбира се.Гадни същества.
-Май не обичаш много тази гора- констатирах.- Защо не живееш някъде друаде?
Той се намуси и стисна по-здраво лопатата си:
-Това си е моя работа.
Сбогувах се с гнома и прдължих по пътя си, като си играех с идеята да е върна и да му изпия кръвта.Накрая реших, че твоа би било проява на твърде лошо чуство за хумор. ...."
a suivre
| |
Тема
|
Re: ВИРОШ вампирът- ГЕЛОДСКИЯТ ЛЕС-Пътят навътре
[re: necrossumus]
|
|
Автор |
claudia (*v*) |
Публикувано | 21.03.05 22:04 |
|
Скъпи татко Лестат,
с предишните си обещания за благодарствено писмо днес изказвам искрените си благодарности тук и сега, с молба и надежда за понататъчно продължение
благодаря ти предварително
твоя Клоди
| |
Тема
|
Re: ВИРОШ вампирът- ГЕЛОДСКИЯТ ЛЕС-Пътят навътре
[re: claudia]
|
|
Автор |
Laddie (хакуна матата) |
Публикувано | 21.03.05 22:06 |
|
забрави "с уважение" преди "твоя Клоди"
Защото Мидас си взел поука, нали така?
Сега вместо за злато, мечтаел за скъпоценни камъни....
| |
Тема
|
Re: ВИРОШ вампирът- ГЕЛОДСКИЯТ ЛЕС-Пътят навътре
[re: claudia]
|
|
Автор |
necrossumus (ex mortem *V*) |
Публикувано | 21.03.05 22:36 |
|
моя скъпа дъще
Ще има продължение още и още и още..... и много още
книгата далеч не е свършена ,пред нас остават още доста епизоди (така да се каже)
но благодаря за благодарято
твой любящ те papa!
| |
|
беше повече от благодаря
| |
|
папа, какво стана с вирош, кога ще намериш малко време
| |
|
ще благоволиш ли да продължиш започнатото, след като успя да настървиш интереса ни с вирош/са си?
| |
|
спокойно де.. .щом съм го почнал, значи и ще го довърша.....
просто събирам сили от последните безсънни нощи мнооооооого кръв пролях, много девици покварих
| |
|
"... Продължих на юг.Дърветата и храстите пред мен бяха старателно разчистени и на тяхно място се издигаше невисока каменна могила с формата на петоъглна пирамида.Отсеченият й връх представляваше тъмен вход, който води направо надолу под земята.
Изкачих се по стената на пирамидата и погледнах навътре през входа.Някъде далеч долу се виждаха мтъни отблясъци от огън.Прекрачих вътре и скочих в тъмното.
Приземих се в средата на неголяма подземна зала, пълна с гноми.Не е нужно да казвам, че предизвиках голямо вълнение.Избухнаха оглушителни крясъци и през кратките мигове, докато мъжете награбят оръжията си, успях да разбера, че съм попаднал в нещо като общо жилище на цяло племе гноми.
Разсякох един от гномите с широко змахване, което остави диря по тавана на подземието и завхърлих последния си противник в стената с такава сила, че главата му се разби в скалата.Ужасените обитатели на дупката се бяха превърнали в трепереща купчина в най-отдалечения ъгъл.
Сграбчих двама от гномите, които бях погубил и с все сила скочих обратно нагоре към изхода на подземието.Прехвърлих се през ръба, седнах на тревата и изпих ароматната им кръв.Сетне захвърлих труповете и продължих, като размишлявх дали не се бях показал в известна степен неизискан.Реших, че е станало точно това и се опитах да забравя за цялата история, като внимателно избърсах кръвта на гномите от устата си.
Продължих на югоизток и навлязох в една горичка.
Чух вик и понечих да се обърна, но нещо просвистя в мрака и в тялото ми се заби стрела.Болката ме изнендада толкова, че не помръднах може би още половни миг и цената за това беше още една стрела, този път право във раната.
Най-сетне преодолях първоначалния си шок и се хвърлих встрани, като се претърколих, зада не дозабия стърчащата стрела в шията си.Заех се да я измъквам оттам, докато от храсттите изскачаха двамата стрелци:ловци, които бяха оставили лъковете и размахваха бойни секири, за да довършат предполагаемия си дивеч.Когато ме видяха, малко се стъписаха, но това все пак беше лесът Гелод, така че решиха първо да ме убият и после да видят какво съм.
Скочих с рев на крака и измъкнах оръжието си.
Секирата на втория ми противник просвистя над главата ми и аз ловко я отбяхгнах, като отстъпих половин крачка встрани.Беше видял как умира другарят му и страхът го беше направил прибързан.Острието се заби в земята и за мен не остана нищо друго, освен да го довърша с жесток удар в главата.
Реших, че заслужавам едно угощение след толкова сериозни усилия и с наслада пих от кръвта им, особено тази на полуджентри...."
a suivre
Редактирано от necrossumus на 18.04.05 13:43.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
|
|