| 
	
 | 
 
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Страшното езеро 
 | 
 
 |  
| Автор | 
Acпapyx () |  
| Публикувано | 08.11.10 22:33 |  
             |  
           | 
            
           
  Ето, Мира (на 5 г.) каза, че вече й е омръзнало да ходим на планина само за един ден, време е да спим горе. 7 ноември обещаваше революционно хубаво време, затова в събота се озовахме на ЦПШ. Чакаше ни цял ден нагоре, а по пътя има толкова интересни неща - рекички за разчистване, хора-туристи и мравки-мравунисти, ледчета за разбиване:
 
 
 Къде пеша, къде с таткохода стигаме до х. Мальовица. Посреща ни гайда:
 
 
 Похапнахме, починахме, но тук не посмяхме да влезем:
 
 
 Пресякохме реката и поехме стръмния склон към Камилските езера. Стръмните пътеки са най-интересни и няма нужда от помощ:
 
 
 Наклонът намалява и е време отново да се похапне:
  
 
 Вече не е толкова стръмно, съответно интересно и е време да подпомогнем малките краченца - ту ходят самички, ту ги носим, ту спираме да си поиграем. Всяко от езерата е все по-замръзнало от предишните. Към  5 ч. стигаме до Страшното езеро. Горе младежта вече е събрала сух клек и се готви да пали печката, но има и по-интересни неща: Първо, трябва да се провери коминът:
 
 
 Но много по-интересно е да се играе хокей-голф на леда на езерото, докато се стъмни:
 
 
 През нощта навън е толкова тихо, че се чува припукването на леда.  
 На другия ден правим стъпки в снега:
 
 
 играем си с него, но на всички е най-интересно на езерото:
 
 
 През това време слънцето осветява зъбера на Купените:
 
 
 Трябва да тръгваме надолу:
 
 
 По пътя нощният мраз е образувал интересни ледени кристали:
 
 
 Минералното езерце едва е започнало да замръзва и отдолу плуват рибки. Отваряме им прозорче:
 
 
 А отгоре слънцето осветява чукарите:
 
 
 Е, накрая от сандвичите остава и за котето на ЦПШ:
 
 
 И понеже е още рано, на Меча поляна има и подвижна люлка за доиграване.
 
 Редактирано от Acпapyx на 08.11.10 22:34. 
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Спомням си зимата преди 5 години, някой беше изразил учудване къде се е позагубил Аспарух през тази зима и не си пуска иначе доста редовните планински отчети. После друг някой издаде, че имало причина за тия липсващи отчети и че тая причина била хубава и свързана с положителни емоциии. 
 
 Сега гледам, че причината е доста пораснала и станала още по-хубава / пу да не и е уроки /, да е жива и здрава! 
 
 Не знаех, че по това време на Страшното езеро ледът е вече толкова здрав та издържа по него да топуркат няколко човеци. 
 
 Успешен зимен сезон и ти пожелавам щерката да те надмине в планинските приключения!
  niki_leo = Ники
 Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-а
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Да ти е жива и здрава малката спътничка !
 Скоро - и със снегоходки 
 
 Толкова хубаво си го разказал - сякаш е през нейните очи.
 
 Ние те видяхме като мина с ладата покрай нас - бяхме с една червена жигула на пътя от ЦПШ-то за Говедарци. Него ден се връщахме от Урдин циркус.
 
 До нови срещи през зимата !
 
 Весела
  
           
  
             |   |  
           
             
               
               
                 
                   | 
                   Тема
                    | 
                     Re: Страшното езеро
[re: Acпapyx]
 | 
 
 |  
| Автор | 
Speedy_ (любознателен) |  
| Публикувано | 18.11.10 22:20 |  
             |  
           | 
            
           
  А така. От малка сте я "заразили" с планинарския бацил. Чудесен фоторазказ!
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Браво на Мира и на татко й! Все така! Аспарух, пожелавам ти да напишеш една книжка за планината и малките планинарчета, имаш дарба
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Да, Румен е прав. Ти разказваш толкова увлекателно...Кое дете няма да заобича планината - 5 или 35 годишно 
  
           
  
             |   |  
           
             | 
               
                |  
           | 
            
           
  Приказки се измислят на всяко ходене - нали трябва на всички да им е интересно до края. 
 Най-голямото упражнение беше качването и слизането на втория етаж на леглата на Страшното езеро - направихме го поне 50 пъти...
  
           
  
             |   |  
  |   
 
 
 |  
 |   
 |